През последните десетилетия в
политиката се наложи метафоричния израз „червени линии“. В тях често се влага
различно съдържание. Обикновено те се разбират като: 1/. Праг на търпението на
политическа партия или държава към действията на друга партия или държава; 2/. Предел,
до който може да се отстъпва от определена позиция при преговори; 3/. Основната
смислова нишка, която има в определен партиен, политически или друг документ
или словесна изява (червена нишка); 4/.
Отстояване на ценностна позиция на дадена партия, отказът от която я превръща в
друг тип партия.
След трикратни поражения през 2021 г. в
парламентарните избори ръководството на БСП, преди преговорите за участие в
крайно дясно управление, постави своеобразните червени линии. На 30 март 1921
г. Нинова представи Програма за първите 100 дни за управление. В нея има цели, които
могат да се определят като „червени линии“ и най-вече: „ Премахване на плоския данък и въвеждане на
прогресивно подоходно облагане за физическите лица, с което 3.5 млн. заети остават с досегашният данък. 120 хил. граждани
ще плащат по-висок данък, а 755 946 семейства по-ниски данъци“. На 3.12.2021 г. Нинова
очерта три приоритета: 1/. Истинската
промяна на досегашния модел на управление, възстановяване държавността и
разделение на властите, правова държава, справедливост, равенство, свобода и
мир. 2/. Превеждане на държавата и на българския народ през кризите с грижа
за хората. 3/. Активна проевропейска външна политика на равноправни
партньори с другите държави – членки на ЕС. От тях съдържателно произтичат три червени
нишки за „БСП – Коалиция за България“: справедливост, равенство, грижа за
бедните хора. Пропуснати бяха солидарност и демокрация. На 27.11.2021 г. Нинова заяви: „има две червени линии, които БСП няма да
премине. Едната е въпросът за членството на Македония в ЕС. Другата –
Истанбулската конвенция“.
А дали след
14 ноември 2021 г. някои от „червените нишки“ и „червените линии“, бяха
прецакани от тясното ръководство на БСП и ПП „Продължаваме подмяната“?
Първата
червена линия е социалистическата ценност за справедливост, така както е определена в чл. 2 на Устава на БСП: „…да осигуряваме
надеждна защита на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и
служителите …“, т.е. в цялата си политика БСП да изразява и защитава интересите
на хората на труда. А това в крайна сметка става чрез справедливото и солидарно
разпределение на данъчната тежест и
социалните разходи в обществото. Натякването от Нинова и Гьоков, че
новоприетият бюджет е най-социален е неистина. Извеждат се на преден план абсолютните
цифри за разходите за социални дейности и се сравняват с подобните от предишни
години и се правят внушения за значима социална дейност. Делът (в %) за
социални разходи в новия бюджет е на почти същото равнище с предишния, т.е.
запазва се политиката на ГЕРБ за обедняване на бедните. В същото време
огромната маса от хората в страната с така предвидените по-високи социални разходи
ще получат много по-малко социални услуги и помощи, ще имат по-малка
покупателна способност поради рязкото нарастване на цените на стоките от първа
жизнена необходимост. А правителството и
м-р Нинова са загрижени за подкрепата на бизнеса с парите на потребителите
(т.е. бедните) чрез ДДС.
Справедливостта, равенството и
солидарността са основополагащи социалистически идеи и ценности. Обратните на
тях са ценностите на десните от коалицията – безкраен личностен егоизъм, нагон
за печалба и абсолютно неравенство, безкрайна спекула. И с тези десни сегашното
ръководство на БСП прекрачи своите идейни червени линии. Главното в преминаването
на дясно е същностният отказ от примат на защита на интересите на хората на
труда.
Ето един драстичен пример за отстъпление
от идейната социалистическа червена линия. При дебатите по бюджета крайно десният
Ивайло Мирчев по повод повишаването на прага на осигурителния доход заяви, че
това трябва да се прави „справедливо за българския бизнес“ и
приведе примера за IT сектора, в чиито
интерес не било да плаща по-високи осигуровки. По този повод възникват редица
въпроси. Справедливо ли е бедният да плаща осигуровки върху целият си доход, а
богатия само върху една част от него? Равенство
ли е, този който получава минималната работна заплата или дори двукратният
размер на средната работна заплата, да плаща пълният размер на осигуровките, а
този който получава три и повече пъти по-голям доход да не плаща пълният обем
на осигуровките?
В Кодекса за социално осигуряване като
основополагащи принципи на българското социално осигуряване са посочени в чл.
3, ал.1 задължителност и всеобхватност и
в ал. 2 солидарност. Десните Мирчев, многоапартаментникът М. Димитров, Б. Борисов
и Д. Пеевски се бореха за запазване на максимален осигурителен праг от 3000
лева. Наложено бе горната граница да е 3400 лева. Размерът на осигуровката
върху допълнителните 400 лева за богатите в паричното им блюдо е едва забележима
троха. Бълха ги охапала богатите с повишаване на осигуровките върху 400 лева. Защо
е така? Защо депутатите неистово бранят богатите от солидарно плащане на
осигуровките върху целия размер на техните доходи? В България богатите са
твърде малка част от обществото, но те ползват огромната привилегия да плащат
най-ниските корпоративни данъци в ЕС и безсрамно най-ниския данък върху дивидента (само 5%), докато
доходът на бедните върху (т.е. работещите бедни) се облага с 10%. Отговорът е
прост – защото засягат личните финансови интереси на депутатите, министрите и
централната държавна администрация, повечето кметове, т.е. тези, които
получават заплати чрез държавния бюджет и приходите от данъци и такси.
По данните
на Министерството на финансите през 2020 г. плащащите данък за получаваните
доходи от труд и от наеми са над 3 млн. души, т.е. всички без пенсионерите,
безработните и децата. И всички те плащат осигуровки за 2021 г. само в размера
до 3000 лв., а след 1 април 2022 г. – до 3400 лв. Само с възнагражденията за
труд над 3000 и до 5000 лв. са 104 000 души, заплати от 5 000 до
10 000 са още 50 359 души или 155 215 са за българските
условия т. нар. „богати работещи“. И
„много богати работещи“ (над 10 000 лв.) са 18 018 души. Всичко около
5% от данъкоплатците са в групата на деклариралите, че получават над 3000 лв.
месечно възнаграждение. Тези хора ли защитават представителите на БСП в Народното
събрание? Тези „богати работещи“ се оказаха „по-равни“ от останалите „равни“,
но бедни български граждани.
Кои са тези
„по-равни“ при заплащането на осигуровките? Въздух под налягане е тезата, че
това са хората от IT сектора. По приблизителни изчисления неплащащите осигуровки
над 3000 лв. са около 173 000 души. В същото време заетите в IT сектора са 26 000 души. Но в него не всички получават
над 3000 лв. заплати. Има едва ли повече от 10 000 експерти, програмисти и
мениджъри в този сектор, които реално получават възнаграждения месечно над 3000
лв. В България има една огромна група от хора, освободени от задължителни
осигуровки над 3000 лв. досега и над 3400 лв. в бъдеще. Кои са тези хора? В
тази голяма група от богати работещи са и работодатели-бизнесмени от средно и
висше равнище, мениджъри на частни и някои държавни фирми, висококвалифицирани лекари,
високоплатени адвокати, нотариуси, съдии, банкери, журналисти (изявени мисири и
мисирки) и др. Но в тази група не те са мнозинството, а това са предимно
високоплатените държавни чиновници, издържани със средства на данъкоплатците (т.е.
от 95% бедни). В тях се включват: депутатите (240) със средни заплати около и
над 8000 лева; министри, зам. министри, главни секретари, политически кабинети
на министрите; служители в Министерския съвет, министерствата и безкрайното
множество централни ведомства (над 110 на брой), които по Приложение 1 към чл.
3, ал.2 на ПМС от 26 ноември 2020 г. са на ръководно ниво от 4 степен (12
позиции), получаващи минимално 3400 лв., както и тези от експертните нива 1, 1а
и 2. Този високоплатен държавен апарат бе раздут от ГЕРБ. И сега „антигербаджийте“
от ДБ, ИТБ, ПП „Продължаваме подмяната“ и тясното ръководство на БСП решиха да подкрепят,
подкрепяйки и себе си. И това под маската на подкрепа на IT сектора.
Или втори
пример за прецакване на идейната червена линия за справедливост, равенство и
солидарност в обществото е бюджета на страната. В почти всички европейски
страни доминиращо място в приходите в държавния бюджет имат преките
(корпоративните) данъци. Съотношението е различно в зависимост от възприетите
данъчни ставки. У нас, по наскоро изнесените от м-р Василев данни, доминират
косвените (от потреблението) данъци (75%) срещу незначителния дял на
корпоративните (25%). В ЕС няма развита страна, в която корпоративните данъци
да са по-малко от 19-20%, а в някои страни са и над 30%, но в България са едва
10%. Бедните (работещите бедни, безработните, пенсионерите) харчат почти целия
размер от доходите се за издръжка на живота (лечение, храна, вода, светлина,
топлина, транспорт, скромно облекло за членовете на семейството). Върху целия
размер на приходите си (а те са равни на разходите) те плащат чрез ДДС 20%
данък. А има и допълнителни плащания на пари чрез акцизите към бюджета от
масовите потребители както и от измислените от ЕС санкционни такси върху
използването на въглищата за производство на електричество.
И за какво
равенство може да става дума, когато на бедния работещ не му остават пари да
купи закуска на децата си, а богаташа, който посещава скъпите ресторанти, нощните
клубове плаща само 9% ДДС за храните. Тези, които си приготвят (поради бедност)
храната у дома, плащат 20%. По същество в
България беден богат храни. Откъде се вземат парите за подпомагане на
богатите (бизнеса) в условията на пандемия и енергийна криза? Предимно от данъците
на бедните чрез ДДС, акцизите и „екологични такси“ в енергетиката, т.е.
изкуствено повишените цени на електричеството.
Нашият
некадърен бизнес, формиран от лапачи, непрекъснато иска все нови и нови
доплащания от парите на бедните. В същото време той намалява трудовите
възнаграждения и съкращава работниците. И това е справедливо ли според
министрите от БСП в крайно дясното правителство на харвардците и присъединилите
се към тях български менте бизнесмени? За богаташите, управляващи България е ясно.
Те са милионери, те имат огромни материални и парични богатства,
дори държат на депозити в банките до около 15 млн. лв. (министър Събев и др.).
Те мислят за богатите и увеличаване на своите богатства, а не за бедните, т.е.
те са крайни неолиберални егоисти. А не са ли такива и плътно подкрепящите ги
представители на социалистическата партия Нинова, Свиленски, Проданов, Гьоков,
Иванов? Например, Проданов не се ли грижи само как по-скоро и повече да се
увеличи богатството на богатите хотелиери и ресторантьори, собственици на нощни
клубове и т.н.? Проследете постоянните му интервюта и изявления и ще разберете
истината, че вероятно за него няма друга грижа. Богатството – за богатите, а
бедните – кучета ги яли. Истината е тази, колкото и да демагогстват
пред телевизионните камери. Тази истина виждаха и виждат огромната маса
избиратели с леви убеждения, но те не искат да подкрепят БСП заради прокарваната
от тясното ръководство на партията дясна
икономическа политика.
Има и трети
много актуален в последните дни пример за т.нар. справедливост, равенство и
солидарност. Става дума за украинските бежанци. При война винаги бежанците са
нещастни. И съвсем нормално е да им си оказва хуманна помощ и подкрепа. Друг е
въпросът това как да става? Българското правителство взело решение на всеки
украински бежанец да се дава помощ от 40 лв. на ден. Срещу няколкото демократично
и свободно изказани мнения, че това е прекомерно, се нададе като по команда
ужасен вой и анатема от страна на мисирки-журналистки с петцифрени месечни
заплати и крайно десни политолози, социолози и други соросоидни хрантутници.
А да видим
каква е социалната цена на този прекомерно хуманен акт на харвардците от ПП „Продължаваме
подмяната“. Безспорно 40 лв. изглежда малко за хора, които са зарязали дом и
работа и са в чужда страна. Те трябва да имат някакво поне минимално жизнено
равнище в страната, в която са потърсили убежище. Но дали това убежище би
трябвало да е привилегия? Да, на всеки бежанец при необходимост трябва да се
осигури безплатно лечение и достъп до храна. Това е азбука на хуманизма. Доколко
е справедливо решението за осигуряване по 40 лв. на ден на украински бежанец? Това
означава на бежанец по 1200 лв. на месец. В същото време по данните на м-р
Василев в България 873 000 души имат доходи под 650 лева на месец, а около
2 млн. души български данъкоплатци са с месечни доходи под 1000 лв. Само да
припомним и че средният размер на пенсията с добавките за ковид-кризата не
надхвърля 600 лв. и че около 2 млн. пенсионери получават пенсии в размер под
1000 лева. В същото време охранените мисирки и мисирковци в трите главни
телевизии ронят сълзи за нещастните бежанци, настанени в четиризвездни хотели.
Колко от българските работещи бедни и от безработните, да не говорим за
пенсионерите са настанявани за месеци в четиризвездни хотели? Това справедливо
ли е спрямо българските граждани? Българските граждани, второ качество ли са
спрямо украинските бежанци? Това не е ли израз на правителствена българофобия? За
харвардците българофобията вероятно е простена. Суверенът им зад океана им
диктува друго. Защо министрите на БСП подкрепят такова българофобско решение? А
и откъде се вземат тези 40 лв.? Не е ли пак предимно от парите на бедните
българи, които досега хранят богатите, а сега трябва да хранят и бежанците,
когато самите те са под всякакво човешко равнище на живот?
Управляващите
крайно десни богаташи, такива като Сорер, Петков, Василев, Събев, Караджов и
др. си мислят само как да има повече
бежанци в България, за да ги наемат на работа в български фирми и да им плащат
по-малко от заплатите на българските работници. Християни били управляващите ни
богаташи! А като християни би трябвало да дават едната от двете си ризи на
ближния си. Възниква въпросът защо православният министър на транспорта не дари
едната си риза на православните бежанци от Украйна, т.е. поне 7.5 млн. лв. от
депозита си? Тогава държавата, т.е. работещите бедни в България няма да
издържат нуждаещите се украински бежанци. А защо високоплатените мисирки и
мисирковци от националните телевизии не дарят поне половина от заплатите си на
нуждаещите се украинчета? А защо трябва от парите на бедния пенсионер с пенсии
от 500-600 лв., да не говорим за тези от крайно ниските пенсии, да се вземат
чрез данъците пари за бежанците? И защо министър Проданов иска разходите в скъпите хотели на бежанците да се
плащат пак от данъците на бедните? Колко от министрите и депутатите дариха,
като християни, поне половината от заплатите си за издръжка на украинските
бежанци? Нали уж са християни и човеколюбци?
Да вземем и
другите прогласени от Нинова и от тясното ръководство на БСП уж „червени
линии“. И кратичко да ги определим. Най-напред е пълният провал с уж
несимволичното увеличаване на пенсиите. Провал през януари, проспани дни и
действия от Нинова и Гьоков, подлъгани и притиснати до стената от министър
Василев от ПП „Продължаваме подмяната“. А и високопарните Гьокови изявления за
„значимото“ увеличение на пенсиите от 1 юли 2022 г. с цели 6% при реална инфлация от над 20%.
Някога, след 1 юли 2022 г. било щяло да има актуализиране на пенсиите? А могат
ли пенсионерите при високото равнище на реална инфлация да издържат до юли? Да,
стана както в известния израз за празно обещание – „Татко ще ми купи колело, но
някога“.
Най-социалната
и известната червена линия за въвеждане на справедливото подоходно облагане бе
заметена под килима, не само поради несъгласието на десните, а и поради
нежеланието на депутатите и министрите от БСП да плащат по-високи данъци. Тях напълно
ги устройва плоският данък и срамно ниският корпоративен данък и дънк дивидент от 5%. Питайте Кънев и Гуцанов дали
искат да плащат нормален данък дивидент от 15-20%, колкото е в почти всички
европейски страни?
Продължително
време тясното ръководство на БСП развяваха по телевизиите искането за отказ от
търговския принцип в здравеопазването и отказа от това болниците да са
търговски дружества? За три и половина месеца на власт дясното американофило-русофобско
правителство не направи абсолютно нищо за здравеопазването, то само
„анализира“. Вместо държавни болници с държавно финансиране и отделени от
здравната каса частни болници имаме скромно подпомагане на няколко общински
болници. А цените на лекарствата и на доплащанията в болниците растат. А
болните от хронични болести неумолимо умират. Но това не ги вълнува харвардците.
За тях е важно да служат на богатите и на американците, да натрупват нови
богатства за сметка на бедните. И депутатите от БСП звучно, оглушително мълчат в Народното
събрание.
Многогодишната
червена линия – изграждането на АЕЦ „Белене“. Този обект е от
икономическа важност за развитието на България и най-вече за Средна Северна
България. Това е обект, одобрен чрез референдум от българския народ и в интерес на
българския народ. По политически причини той е саботиран от русофобо-
американофилите от ПП „Продължаваме подмяната“. В споразумението с десните
партии ръководството на БСП отстъпи пред
натиска на хардвардците Петков и Василев, прокарващи антибългарски икономически
интереси. По същество ПП „Продължаваме подмяната“ продължи линията на ГЕРБ
и Борисов за отказ от АЕЦ „Белене“. Сега
в Средна Северна България вече разбраха, че червената позиция се прецаква и от
ръководството на БСП. От загробването на АЕЦ „Белене“, поради политическия
каприз на САЩ, България загуби десетки милиарда лева печалба.
Предадена
бе и червената позиция за борбата срещу Истанбулската конвенция. Представител на правителството, в което зам. председател на
Министерския съвет е Нинова, в противоречие с решението на българския
Конституционен съд, гласува в ООН по същество за подкрепа на тази конвенция.
С наивни
обяснения тясното ръководство на БСП оправдава и престъпването на другите две
червени линии – Северна Македония и налагането на санкции срещу Русия в
противоречие на българската историческа памет и настоящите
социално-икономически национални интереси. Нинова била против, тя не отиде
в Северна Македония, тя не била гласува санкциите срещу Русия, но стои рамо до
рамо с тези, които направиха това (Петков, Василев, Ганчовска, Събев, Караджов)
и по същество с участието си в дясното американофилско и антибългарско
правителство премина червената линия. Иска или не иска тя това, по същество се
нанася удар на българската икономика и се вдигат неимоверно цените, народът
обеднява.
Къде останаха червените социалистически линии за
най-характерните за социалистическите партии ценности като справедливост,
солидарност и равенство, за Северна Македония, против налагането на санкции на
Русия, против Истанбулската конвенция? Това са въпроси без отговор. Овладялите
ръководството на БСП няма да дадат отговор. Отговор трябва да дадат членовете
на тази партия. Те трябва да отговорят докога ще търпят това ръководство,
водещо БСП към следващ нов още по-голям провал. Ляво ориентираните бедни хора в
България на изборите през 2021 г. показаха червен картон на ръководството на
БСП. Сега би трябвало и членовете на БСП да направят най-после същото.
2.04.2022 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент
Забележка: Материалът е публикуван в Поглед.инфо под заглавието: Как Нинова и тясното ръководство на БСП прецака червените линии!? https://pogled.info/bulgarski/kak-ninova-i-tyasnoto-rakovodstvo-na-bsp-pretsaka-chervenite-linii.140884
Няма коментари:
Публикуване на коментар