Енергийната война срещу Европа

         В света върви война, водят се неуморно всякакви видове сражения – военни, пандемични, биологични, финансови, икономически, енергетични, информационни и дори културологични. Още не е приключила пандeмията. По нейно време възниква енергийната криза и се започна своеобразна война за енергийно-суровинни ресурси. САЩ самостоятелно и чрез НАТО искат да продължат да управляват тоталитарно света. Това агресивно поведение спрямо интересите на Русия породи общоевропейска политическа, финансова и информационна война, своеобразна война на Колективния Запад спрямо Русия. Основно място в нея има енергийната война. 

Недостигът на енергия и енергийни суровини доведе до значително повишаване на техните цени на международните пазари. А това от своя страна породи повсеместно повишаване на цените на почти всички стоки и услуги, огромна инфлация, рязко обедняване  на източноевропейските  и други страни в света. И чрез енергийната война се върви към преустройство на света, промяната на световния ред, преминаване от еднополярен глобализъм, към многополярен свят. Военните действия в Украйна са формалният повод за тотална война, но война предимно икономическа, включително и за недостигащите енергийни ресурси и суровини.

            В тази тотална война се очертаха четири групи страни. Първата е англосаксонският свят, ядрото на т.н. Колективен Запад, стремящ се към удържане на глобалното господство на САЩ, с най-активното участие на Великобритания, Канада, Австралия (новият военен пакт AUKUS или НАТО-2). Втората група страни включва мощните нови индустриални държави Китай, Индия и с нарастващи икономики като Турция и Иран и силната във военно отношение Русия, стремящи се към формиране на нов многополюсен свят, в който те да имат значително по-голяма роля и да не са подчинени, да не са просто болтче в световната машина на САЩ. Третата група страни са силно зависимите военно (чрез НАТО или американски военни бази), политически, икономически, финансово и културно-информационно страни от ЕС (27) и Източна и Югоизточна Азия (Япония, Република Корея, Сингапур, Тайван). Четвъртата група страни, са тези, които искат да имат свое по-самостоятелно икономическо развитие и поведение в разглобяващия се досегашен глобализиран свят като арабските страни (предимно износителките на петрол и природен газ), независими държави с леви (Виетнам, Куба, Венецуела, Никарагуа) или десни управления.  Останалите държави в света са предимно пряко зависими от САЩ.

            Руската операция в Украйна за денацификация и демилитаризация, за защита на руското население на донбаските народни републики стана повод за санкционна война на стопанския фронт и особено за енергийно-суровинните и финансовите ресурси. Тази в началото предимно санкционна война започна да приема съвсем по-осезаем военен облик с доставката на тежки оръжия за Украйна и милитаризация на Европейския съюз и особено на наследниците на Третия Райх. В тази война има ярко изразен стремеж за прекратяване влиянието на Русия на световните пазари на енергийните суровини, страна, която е на първо място в света по износ на природен газ, трето място по износ на нефт, едно от водещите места по износ на въглища и уранови руди.

            В навечерието на Руската военно-техническа операция в Украйна в света, в началото на 2021 г., започна енергийна криза. Тя се разрази първоначално в Западна Европа, но след това обхвана и света. Причините за тази криза са няколко. Първата от тях е започналото възобновяване на световната икономика и най-вече на страните от Източна, Югоизточна и Южна Азия от ковидовата криза. Увеличи се търсенето на природен газ и нефт за възстановяващите се източноазиатски промишлени икономики и най-вече Китай, Южна Корея, Виетнам и др. Огромната част от втечнения  природен и шистов газ от арабските производители и от САЩ се отправи към Източна Азия. 

Втората причина, действащата в същото време, е грешната политика на страните от ЕС за преждевременен отказ от използването на изкопаемите въглеродни горива и тяхното заместване от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Получи се остър недостиг на природен газ, заместващ непроизведената електрическа енергия от фотоволтаици и ветрогенератори (ВЕИ). През януари и февруари 2021 г. в Западна Европа се установи безветрено, облачно и мъгливо време, при което двата вида ВЕИ спряха да работят, газовите резервни хранилища не разполагаха с достатъчно природен газ.  Подобно нещо се случи в края на лятото и началото на есента на 2021 г. и зимата на 2022 г. През 2020 г. Германия е произвела 132 TWh (тераватчаса) електроенергия от ветрогенератори. През 2021 г. са пуснати в експлоатация нови ветрогенератори с обща мощност 5.1 GW (гигавата), но произведеното електричество от ветрогенераторите е намаляло с ок. 18 TWh. Увеличеното търсене на природен газ доведе до значимо, немислимо по рано, повишаване не неговата цена. Разбира се, за това бе обвивен (по думите на Байдън) Путин, тъй като Русия е най-големият износител на газ. Уж ЕС е за „зелена сделка“ и „декарбонизация), но през 2021 г. добивът на въглища в Европа се увеличи с 18%. Изглежда „зелената сделка“ се отнася само са страни със статут на баламурници, каквито се стараят да бъдат повечето източноевропейски страни.    

И третата причина за енергийната криза в Европа и в почти целия свят е наложеният неолиберален модел в света за спекулативно определяне на цените на всички и всякакви стоки, за да могат продавачите да печелят неограничено. Намалени бяха договорните доставки по дългосрочни договори и се премина, особено в ЕС към спотови цени и най-вече цени за „ден напред“.  При тази обстановка всяко едно дори лъжливо информационно съобщение става повод за повишаване на енергийните борси на цените и обогатяване на търговците на горива и горивно-енергийни ресурси. В дните на общоевропейска „морална“ истерика за подпомагане на Украйна, западен политики предложи на Украйна да се помогне чрез купуване на украински въглища. И веднага цените на въглищата, независимо от тяхната себестойност на добива, скачиха няколкократно.  

            Енергийната криза, развихрила се първоначално чрез търговията и доставките на природен газ, обхвана и цените на нефта, нефтопродуктите, въглищата, горивата, електричеството, въобще на всички енергоносители.  В Европа и най-вече в Европейския съюз енергийната криза обхвана всички икономически сектори – промишленост, особено химическата, рядко се повишиха цените на произвежданите минерални торове за селското стопанство, строителната промишленост, работеща предимно с природен газ (стъкларска, порцеланово-фаянсова, циментова и т.н.), комунално-битовото стопанство, транспорта и т.н.

            ЕС е един от най-големите икономически и търговски центрове в света, но за разлика от другите, той не разполага с достатъчни собствени енергийни ресурси и е силно зависим от техният внос. Незначителни са запасите от природни енергийни невъзобновяеми ресурси (въглища, нефт, природен газ), а и възобновяеми (продължително и силно слънчево греене, постоянни ветрове, големи реки със значителен воден пад).

            От природните енергийни невъзобновяеми ресурси Европа (без Русия и Украйна) разполага с по-добри ресурси (по оценките към 2019 г.) от въглища и то главно в Германия (36.1 млрд. т.; 3.4% от световните запаси) и Полша (26.5  млрд. т.; 2.5%). Във Великобритания, Франция, Белгия и др. европейски страни най-добрите находища и най-мощните и близо до повърхността въглищни пластове са изчерпани, а от останалите е икономически нецелесъобразен добивът. В другите части на света картината е твърде различна: САЩ (250.2 млрд. т.; 23.7% от световните запаси), Русия (160.4 млрд.т.; 15.2%), Украйна (34.4 млрд.т.; 3.3%), Австралия (147.4 млрд.т.; 14.0%), Китай (138.8 млрд.т.; 13.2%).  В същото време Европа (без Русия), независимо от т.нар. „зелена политика“ добива през 2018 г. 548 млн. т. въглища (Германия 169 млн. т., Полша 122 млн. т., Чехия 44 млн. т. и др.), а потребява 238 млн. т. Следователно отказът на ЕС от внос на по-евтини въглища от Русия ще се отрази само на цената, а не на необходимия ресурс за икономиката и бита.   

Нефтът в Европа (без Русия) като природни запаси, а и добив,  също е в недостиг. Европа има едно значимо находище на нефт и природен газ – дъното на Северно море, разпределено за ползване от граничещите с него европейски държави, но най-вече от Норвегия и Великобритания. Добивът в него вече значително намалява, поради изчерпване на запасите. Запасите на нефт в света към 2019 г. са определени на 195.4 млрд. т., от които 55.9% са в пет страни от Близкия Изток – Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Кувейт, ОАЕ. От останалите страни в света с по-значими запаси на нефт са Русия (21 млрд. т.) и Венецуела (15.8 млрд. т.). С по-малки запаси са САЩ (7.3 млрд. т.), Либия (6.3 млрд. т.), Нигерия, Мексико, Бразилия и т.н. В добива на нефт Европа изключително изостава. Общо през 2018 г. сред големите добиващи нефт и течни въглеводороди страни в света от Европа (без Русия) са Норвегия и Великобритания. Сред най-големите потребители на нефт в света са САЩ (893 млн. т.), Китай (628 млн. т.), Индия, Япония и др., а от ЕС – Германия (109 млн. т.).

В енергийно отношение още по-тревожна за Европа е картината с природния газ. Той е екологично най-чистото гориво, не замърсява природната среда, може да се складира, може да замества други енергийни суровини при производството на електричество, широко се използва в бита, в редица промишлени производства. Европа (без Русия) има незначителни запаси на природен газ – за 2019 г. те са оценени на 2.8 трлн.  куб. м. (1.5% от световните запаси). Най-големи са газовите находища в Северно море (Грьонинген, Трол, Леман, Фриг), но те са на изчерпване. Новооткритите в северните части на Норвегия находища тепърва се разработват. С незначителни от промишлено значение са находищата в Южна Франция, Румъния, Паданската низина в Италия и т.н.  Незначително увеличение на запасите и добива на природен газ има в Полша, Великобритания и Румъния (в шелфа на Черно море). Добивът на природен газ в европейските страни (без Русия) е ограничен, но и в последните десетилетия намалява. В ЕС -28 страни през 2000 г. са добити 214 млрд. куб. м. природен газ, а през 2019 г. в същите страни  добивът е 95 млрд. куб. м. или намаление с около 60%. Най-голям производител и износител е Норвегия (121 млрд. куб. м. 2018 г.). По-значимо производство има още във Великобритания (41 млрд. куб. м.). Потреблението е на много високо равнище – Германия 88 млрд. куб. м., Великобритания 79 млрд. куб. м., Италия 69 куб. м., Европейските страни, с изключение на Норвегия и Румъния, са зависими от вноса на природен газ изцяло или частично (Великобритания, Нидерландия). Почти не внасят природен газ Кипър, Малта и Дания. За годините от 2000 до 2021 г. потреблението в страните от ЕС-28 е почти на едно и също равнище. Дефицитът на природен газ през последните десетилетия в ЕС се компенсира чрез голям внос от Русия (от 33% до 40% от вноса през различните години), Норвегия, Северна Африка. През последните няколко години, включително годините на пандемията от Ковид-19 и началото на 2022 г. намаляват доставките от Северна Африка поради изчерпване на някои от находищата и засилено местно африканско потребление. През 1919 г. Русия изнася в ЕС 150 млрд. куб. м. природен газ. Изграденият Северен поток-2 може да доставя още около 55 млрд. куб. м.   Внася се и втечнен газ през 2019 г. от 13 държави, но количествата са несъизмерими с тръбопроводния газ от Русия и Норвегия. Внасят се малки количества втечнен газ (включително и скъп шистов газ от САЩ – 5.5%) още и от Норвегия (13%) Катар, Русия (6%), Перу, Тринадад и Тобаго и др.

В структурата на използвания природен газ в Европа (по данните на Марцинкевич за 2021 г.) от 395.5 млрд. куб. м. само 52.5 куб. м. е европейски собствен добив – т.е.  13.3%. Около половината от добива в страните от ЕС е на Нидерландия. От вноса от 343 млрд. куб. м. 150 млрд. куб. м. е от Газпром (руски газ) или почти 44%. От големите европейски страни само Испания не внася руски газ. С много големи обеми внос на руски газ са Германия, Италия и Франция, с много голям относителен дял от вноса на руски газ са Унгария (97%), Австрия, България, Полша, Нидерландия, Чехия и т.н. Дори най-големият производител в ЕС (Нидерландия) внася и потребява 59% от използвания в страната руски газ.  Ако се добави руския втечнен газ, то ползваният руски газ може да достигне почти половината от внасяния в ЕС природен газ.   

От икономическа гледна точка най-евтин е внасяният в ЕС тръбопроводен природен газ, както и тръбопроводният нефт. Втечненият природен газ, и най-вече шистовият газ, са със значимо по-висока цена породи изграждането на скъпоструващи заводи за втечняване и за обратно дегазиране, както и пристанища, което индиректно се отразява на повишаването на цените на всички останали стоки, произвеждани пряко или опосредствано чрез използването на втечнен газ. В света през 2018 г. най-големи износители на тръбопроводен природен газ са Русия (221 млрд. куб. м), Норвегия (108), Канада (74), САЩ (64), Тюркмения (34), Алжир (28), Нидерландия (25). Най-големи износители на втечнен газ са Австралия (106 млрд. куб. м.), Катар (105), САЩ (52), Русия (39, Малайзия (35) и др. През последните две години се увеличава износът на втечнен газ, но не се променя значимо общото съотношение в износа между тръбопроводен и втечнен газ. Сред големите вносители на втечнен газ са Франция и Великобритания.

Добивът, износът, вносът и търговията с горива е въпрос на икономическа политика и интереси. В последните десетилетия, в противоречие на общоевропейския интерес да се внасят и ползват в икономиката евтини горива, САЩ наложиха на послушковците от ЕС политически подход, който е в интерес на  САЩ – ограничаване и спиране на всички енергийни доставки от Русия до Европа и недопускане изграждането на енергийни обекти с руско участие.  Очертаващият се повсеместен отказ от внос на въглища, нефт и особено на природен газ в ЕС от Русия трябва да бъде компенсиран с внос от други места. Тъй наречената енергийна диверсификация достигна своята кулминация до пълен отказ от руски енергийни източници. В политическата борба за недопускане в действие на изградения газопровод Северен поток-2 загубиха страните от ЕС. Газпром инвестира в този проект почти 10 млрд. долара. Тази инвестиция се изплати за три месеца през есента на 2021 г. три пъти – Газпром, поради рязкото увеличаване на цените на природния газ на енергийните борси в Западна Европа, имаше печалба от 30 млрд. долара. ЕС загуби постоянна доставка на евтин природен газ в обем от 55 млрд. куб. м. и това породи допълнително повишаване на цените.      

Данните и информациите от Евростат, от различни специализирани информации, справочници и от материали в Интернет ясно показват, че се води енергийна война срещу ЕС. Война от която икономиката на страните от ЕС ще пострада много сериозно. И изниква естественият въпрос: В чий интерес е тази война? И кой я води тази енергийна война срещу ЕС? 

Войната, водеща до понижаване на икономическото развитие на страните от ЕС пропагандно уж се води от Русия. Но Русия няма икономически и политически интерес да води такава война. Това е така, понеже тя има стока (нефт, природен газ, въглища), която трябва да продаде. Иначе е без смисъл нейното производство, нейният излишък в самата Русия. Европейската икономика има крещяща потребност от руските сравнително евтини и стабилно и сигурно доставяни енергоносители. Дори по време на военни действия Русия продължава да снабдява „недружествените страни“ от ЕС с природен газ и нефт. Така че не Русия е причината за енергийната криза, при която цените се определят не в Русия, а на борсовите пазари в Западна Европа. Цените растат не защото Газпром ги повишава, а понеже при неолибералната икономика, в условията на дефицит цените могат само да се покачват. Те могат да спаднат ако се появи повече газ на европейския пазар през Северен поток-2 или друг източник. Русия няма интерес от енергиен колапс на Европа, в противен случай би завъртяла кранчето на газта и икономиката на Западна Европа умира. Добрият търговец не си убива клиентите, а се стреми да ги запази.

Този, който в пазарните отношения иска да унищожи някого, това е почти винаги неговия конкурент. Русия в икономически план не е сериозен конкурент на стоковите и финансови пазари на ЕС. Изборът на пазарното оръжие за унищожаването на конкурента е онова, без което не може да функционира нито една икономика в света – енергетиката. Колкото са по-скъпи енергоносителите, толкова по неконкурентни стават произвежданите стоки. Това е азбучна истина, която европейските лидери не искат, не могат или по друга причина не разбират. Главният икономически конкурент на ЕС е САЩ и пряко свързаните с него англосаксонски държави – Великобритания, Канада, Австралия. Това са страни с мощна икономика и изцяло или почти изцяло с достатъчно собствено производство на недостигащите в света енергийни ресурси и те са значими участници в световния енергиен пазар. САЩ и Австралия са сред страните с най-голям добив и износ на въглища. Австралия е сред най-големите производители в света на уран. САЩ, Австралия и Канада са сред първите 7 страни най-големите износители на горива и с голям добив на нефт и природен газ.

Спадът на производството на материални блага и услуги, понижаването на жизненото равнище в страните от ЕС, неминуемо ще намали европейският износ за САЩ и ще намали покупателната способност на европейците. По думите на Мартин Брудермюлер от световноизвестният концерн „BASF“ при отказ от руския газ „колелата на химическата промишленост ще спрат“, ембаргото върху горивата ще унищожи немската икономика (по Frankfurter Allgemeine).

Унищожаването не само на немската, но и на цялата европейска икономика ще се отрази положително на американската икономика. В същото време обедняващият трудов ресурс в Европа ще акостира на американските брегове и ще позволи да продължи доминирането на САЩ в сферата на технологиите и ИКТ. От друга страна икономическите санкции срещу Русия превръщат ЕС в противник на развитието на Русия като съвременна мощна икономическа държава. Това от една страна, а от друга – увеличаването на военните бюджети в страните от ЕС ще доведе до мощно развитие на американската военна промишленост. 

Икономическият спад в страните от ЕС неминуемо ще доведе до обедняване и понижаване на жизнения стандарт. В тази посока към европейците са и посланията на МЕА (Международната енергийна асоциация, т.е. анти ОПЕК) – икономисване в бита на „излишните киловати“, понижаване температурите в жилищата по примера на България и т.н. Обещаните от Байдън 15 млрд. куб. м. скъп газ няма да решат проблемите на европейците, дори да бъдат доставени. Обещанието, казва българският народ, къща не събаря. Обедняването и новото по-високо равнище на неравенство в най-значима степен ще засегне източноевропейските страни членки на ЕС и особено България.    

Енергийната война срещу Европа се води както от САЩ и близките му Великобритания, Канада и Австралия, така и от собствените европейски политици, загърбващи европейските икономически интереси поради налагането на англосаксонските политически стереотипи и глобалистки стремежи на САЩ.

11.04.2022 г.

            Автор: Анко Иванов – д-р по философия

            Източник: Политкомент