Фашист ли е Ванче Михайлов? Кой сгафи?
Тези
априлски пролетни дни българският Министър-Председател К. Петков от ПП
„Поддържаме подмяната“ направи едно излишно посещение в Република Северна
Македония. Той се държи като колониален слуга на американците и Урсула фон дер
Лайен, безпрекословно изпълняващ всичко по всяко време и по всякакъв начин. И жаргонно
казано „се набута в шамарите“, подготвени му от антибългарските македонстващи
политици. Заведе „отбор юнаци“ на провокиращото действие с откриването на културен
център „Иван Михайлов“ в Битоля.
Историческата
оценка на огромното мнозинство от хората в Република Северна Македония е, че
Ванче Михайлов е фашист. И колкото и да ми е неприятен българофоба Пендаровски
(Президент на Република Северна Македония) той е прав – това посещение е
провокация. Кой я подготви и проведе е
въпрос засега без отговор. Дали само местни самодейци? Дали не са северномакедонското
правителство и българофобските скопски служби? Кой използва историческата
неподготвеност на Петков? Отговорът не решава главното – българската делегация
неправилно посети това провокационно мероприятие.
Българският
министър-председател, по известни причини, е исторически неподготвен по българска
и балканска история. Но колкото ѝ да не знае истината за минали събития, той би
могъл поне да прочете, това което пише, ако не в аналите на българската
история, то поне в интернет, дори в Уикипедия. И щеше да се избегне
провокацията. Неадекватна е и реакцията на българското Министерство на външните
работи, в която се казва: „Особена тревожност буди фактът, че се правят опити за
необосновано приравняване на България и българския народ с фашизма.
Разпространяването на тенденциозно погрешни исторически интерпретации е именно
една от причините, поради които имаме Договор за добросъседство и създадохме
Съвместна комисия по историческите въпроси“.
Вярно, е че българският народ никога не е
бил фашистки, но вярното е, че в България монархъг, Министерският съвет,
голямата част от Народното събрание и висшия генералитет са действали по фашистки. Има известно различие в това,
което казват северномакедонските официални политици и казаното от нашето МВнР.
От Скопие (Пендаровски, Стойчевски, Мицкоски) ни казват, че не бива да се използва в
българо-македонските отношенията името на „доказан сътрудник на хитлеристкия
нацистки режим като мост за сближаване“. В македонската преса продължават
определенията „бугари-фашисти“, но държавните и политически дейци вече не толкова
често определят българския народ като фашистки, а в случая става дума само за Иван
Михайлов.
Прословутият български тежкотонажен
агент Иван, бивш гербаджийски слуга, като почитател на фашистки дейци в България,
изрече оправдателната за Петков и Ганчовска фраза: „Иван Михайлов не е фашист“.
За да определим дали някой
е фашист може да използваме народностният и библейски критерий: „По делата им
ще ги познаете“ и „С какъвто се събереш, такъв ставаш“ („Кажи ми кои са ти
приятелите и аз ще ти кажа кой си“).
Фашистки ли са делата
на Ванчо Михайлов?
Ако погледнем някои факти от биографията
на Михайлов и от повечето му дела през неговия живот, а не самовъзвеличаващите
му спомени и добре платени съвременни соросоидни венцехваления, ще може да
отговорим на въпроса. Ванче е роден в Щипско
през 1896 г. и завършва образование в сръбскатата гимназия в Скопие. Следва
право в София и става личен секретар на Т. Александров и председател на
студентското македонско дружество „Вардар“, в което отстоява позицията, че
борбата за Македония трябва да бъде за автономна държава. Някои историци
свързват името на Ванче Михайлов с убийствата на Тодор Александров и Протогеров
– дейци на ВМРО. След убийството на Т. Александров той оглавява крайно дясното
ултранационалистическо крило на ВМРО. Започват,
под ръководството и с участието на Ванче Михайлов, редица убийства на
политически дейци не само от ВМРО (о), но и от БЗНС и БКП. През септември 1924
г. хората на Ванче Михайлов в т.н. Горноджумайски събития убиват около 35 души,
македонски дейци от лявото крило на ВМРО, включително и известният политик и депутат
в Народното събрание Димо Хаджидимов. Да убиеш депутат не е ли проява на
насилие, на противодържавен противобългарски тероризъм? Преди това
македонстващите убийци застрелват на улицата и видният земеделец народен
представител Петко Д. Петков. В началото на 1925 г. под ръководството на
„големия демократ“ Ванчо Михайлов дейци на неговата организация убиват
народните представители Тодор Страшимиров и Хараламби Стоянов. Знаем, че фашизмът
е антидемократичен по своята същност, че той е терористична диктатура.
Политическият терор и убийствата на политически дейци и дори обикновени членове
на партии е един от най-същностите белези на фашизма.
Големи
„демократи“ са били ултранационалистите от ВМРО на Ванче Михайлов. А нали
ултранационализмът е главен белег, водещ признак на фашизма (Griffin R. The Nature of Fascism, 1991), при който интересите
на нацията се поставят над всичко, над всички и всякакви други човешки ценности
и интереси, над здравето и живота на хората. Тези наши ултранационалисти в името на
българската нация и народ са убивали не само народни представители, но и общински
съветници. На 24 август 1925 г. в с. Крупник (Благоевградско) извергите на ВМРО
убиват 9 (девет) общински съветници от БЗНС и БКП, съветници избрани от пряко
от народа. Малко преди това са убили на 13 и 14 юли 11 (единадесет) души в с. Градево
(Благоевградско). Това че някой членува в някаква политическа партия може ли да
бъде произволно убиван, без съд и присъда? Не е ли това белег на фашистки
терор? През юли 1925 г. е върхът на „демократите“
на Ванчето. В с. Дъбница (община Гърмен, Благоевградско) Иван Михайлов се обявява
за съдник, който стои над законите на Царство България. Неговите паравоенни
формирования (въоръжени чети и групи) самоприозволно задържат около 300 души
македонски федералисти, земеделци и комунисти. Той лично назначава съдии
(неправособни, не юристи), които съдят не по законите на държавата, съдят без
осигурена юридическа защита, а съдят по някакви свръхнационалистически македонско-автономистки
критерии. По такъв начин 79 души са осъдени на смърт и са изпълнени смъртните
присъди. Наличието на паравоенни формирования, независимо от тяхното име и
униформа не е ли белег на фашизма? Дейците на Ванчемихайловото ВМРО не са
облечени в черни ризи (както в Италия) или кафяви ризи (както в Германия), но
са въоръжени и се подчиняват на военни правила и заповеди, които са подобни на
тези в Италия и Германия. Тези четници на Ванче Михайлов колят („Дядо Коле леко
коли“) и разстрелват не потисниците на българите в Македония, а политически
дейци и членове на партии в България.
Тези
общоизвестни факти умишлено се прикриват от активния във Фейсбук Агент
Иван. Той твърди за любимецът си Ванче, че
„той е преследвал агентите на Коминтерна, които са се опитвали да налагат
измислената македонска нация. Някои от тях наистина са получавали смъртни
присъди от Ванчо Михайлов“. Кой има право в България да издава смъртни присъди?
Не е ли това само държавният съд! Дали общинските съветници от с. Крупник,
членове на БЗНС, са били „агенти на Коминтерна“? А известното решение на
Коминтерна за македонска нация е било прието 10 години след като Ванчо Михайлов
издава смъртните присъди над общинските съветници в Крупник, над федералистите,
земеделците и комунистите в Дъбница, след убийствата на улицата на народни
представители. Дали соросоидният историк Иван е недоучен или е просто платен манипулатор?
Въпрос, чийто отговор знае вероятно само той.
ВМРО под
ръководството на Ванчо Михайлов чрез своите паравоенни структури установява
паралелна на официалната държавна своя терористична власт в Пиринския край на
България. Там неговите „родолюбци“ дори събират паралелни с държавните данъци и
такси пари за издръжка на организацията. Всички значими държавни назначения в
Благоевградско стават с неговото одобрение. Самият той е привърженик на
индивидуалния терор, не само в България, но особено във Вардарска Македония. От
1923 до 1934 г. продължават македонските междуособици и взаимни убийства в Пиринска
Македония и в София. Това принуждава властта в България да забрани тази свръхнационалистическа
организация, тероризираща цялата Благоевградска и Кюстендилска област, София и
други части от страната. Ванче Михайлов
и най-близките му сътрудници избягват в Турция, след това той е в Полша и
накрая, след разгрома на Югославия през 1941 г., се установява трайно в Загреб
в столицата на новопровъзгласената фашистка държава Хърватия.
Приятелите, съратниците
и повелителите на Ванче Михайлов
били ли са
фашисти?
Около Ванче Михайлов се формира група крайни ултранационалисти,
които в името на българщината се обявяват и действат като яростни сърбофоби и
гъркофоби. Те провеждат съвместни действия с хърватските фашисти (усташи) в Югославия
срещу сърбите. Формира се трайно лично приятелство между Ванче Михайлов и Анте
Павелич. А кой е Анте Павелич (хърв. Ante Pavelić)? Това е
основателят и ръководителят на Хърватското фашистко движение Усташи и държавен
глава на фашистката държава Хърватия (1941-1944 г.), членуваща във фашисткия
Тристранен пакт. През 1929 г. Павелич пристига в София и е посрещнат
тържествено от ВМРО и други македонски организации. На 14 април 1933 г. триото Иван
Михайлов (македонски българин-ултранационалист), Анте Павелич (хърватски
ултранационалист) и Хасан бей Прищина (косовски албански ултранационалист) изработват
проект за съвместна борба срещу Югославия. След създаването на самостоятелната
държава Хърватия през април 1941 г. Анте Павелич става държавен ръководител и
усташките фашисти заемат цялата власт, създават множество концлагери, дори измислят
и въвеждат в употреба специални ножове да убийства, наречени „сърбосеки“. И в Хърватия
на постоянно местожителство, при приятеля Павелич, се установява Ванче Михайлов
със своята кохорта български ултранационалисти. Не е ли знаел Михайлов за това,
което върши фашиста Павелич в концлагерите номера 1, 2 и 3 край Ясеновац, край
Стара Градишка, Крапе, Брочице и др. където са убити десетки хиляди сърби и
евреи? Живеейки в Загреб, Михайлов
не спира да се интересува и намесва в събитията в Македония, да работи за
реновиране на неговите стари връзки и организации на ВМРО. Известен
исторически факт е създаването във Вардарска Македония на паравоенни
формирования от местни жители под напътствията на Ванче. Те се сражават срещу югославските (включително и
македонските) партизани-антифашисти, сръбските националистически организации
(четниците на Дража Михайлович) и подобни на тях гръцки националисти и
комунисти в Егейска Македония. Тези отряди са формирани предимно от
привърженици на ВМРО на Ванче Михайлов и по инициатива на Скопския полицейски
началник и са одобрени от българския министър Петър Габровски (МВРНЗ) – един от
създателите на българската фашистка организация „Ратничество за напредък на
българщината“ (Ратниците). Тези паравоенни отряди са наричани контрачети. Имало
е 9 такива антипартизански контрачети – Битолска, Велешка, Прилепска и др.
От Загреб Михайлов поддържа връзки с фашистите на Мусолини и
специалните служби на нацистка Германия, дори се твърди, че е тясно свързан с
тях. Негова е идеята за създаване на самостоятелна македонска държава. Тя е
била обсъждана от фашистките ръководители в Рим и Берлин, особено след
присъединяването на България към Тристранния фашистки пакт. Историците само
мълчат дали в тази идея на Ванче се е предвиждало в самостоятелна Македония да
се включи и Благоевградско?! Ванче Михайлов си сътрудничи и с Хайнрих Химлер. А
той не е ли бил фашист? И получава от
него съгласие в зоната на Егейска Македония, извън зоната на администриране от
Царство България, да се създадат български батальони за борба с антифашистите. Такива
са създадени през март 1943 г. И в Егейска Македония се започва не само и не толкова
борба с гръцките и македонобългарски комунисти, сражаващи се срещу немските
окупационни войски, но междуетнически (българо-гръцки) сражения и убийства. Възниква
естественият въпрос: защитават ли дейците на ВМРО немските интереси, изразени
от Химлер в съглашението с Михайлов? Съместното
действие с фашистки дейци не е ли съвместната дейност с фашисти и дали това е обикновен
български патриотизъм или е обикновен фашизъм?
Малко преди Девети септември 1944 г. тогавашният министър на
вътрешните работи и народното здраве проф. Ал. Станишев (агент на Гестапо в България) предлага на ръководството на
фашистка Германия създаването на Независима Македония, която да бъде в обхвата
посочен от Хитлер през 1943 г. – от Лесковац до Елбасан и Воден и под защитата
на Вермахта, т.е. цяла Вардарска Македония заедно с части от днешните Гърция и
Албания, както и цялото бивше българско Поморавие. Немците одобряват идеята и Иван
Михайлов, по поръка на Хитлер (дали Хитлер е бил фашист, нацист?), се опитва да
създаде Независима република Македония като своеобразен немски протекторат. Посещавайки (под егидата на германците) София
и Скопие на Михайлов му става най-после ясно, че независима Македония е кауза
пердута и немския проект вече не може да бъде реализиран и той започва да
спасява кожата си с помощта на свързаните с Ватикана хърватски католици фашисти-усташи.
И Ватикана го спасява. След войната пише обилни спомени със самовъзвеличаване и
разбира се дава интервю на Кеворк Кеворкян, в което се изкарва най-праведният
български патриот и едва ли не антифашист.
В тази публична препирня по повод фашисткото минало на Ванче
Михайлов много правилно президентът Радев повдигна въпроса за избитите хиляди
българи в концлагерите на Титова Югославия заради тяхното българско национално
самосъзнание. И се питам, защо българските дипломати не поискаха културния
институт в Битоля да се казва не Ванчо Михайлов, а например Венко Марковски. На
младото поколение да припомним кой е поетът Венко Марковски (1915-1988). Той е
концлагерист от българския фашистки концлагер („Гонда вода“), а по-късно
избягва и става партизанин в отрядите във Вардарска Македония. Това е човек
борил се срещу фашизма. Марковски първоначално е македонист, но се връща към българските си
корени. Той е един от създателите на съвременната македонска азбука и
писменост, неуспешно борил се с титовото ръководство на Югославия за запазване
на специфичната за българския език буква „Ъ“ в новата македонска азбука. Виждайки
засилващата се титова македонизация на българите във Вардарска Македония се
оттегля. Изпратен е от титовските македонисти в концентрационния лагер „Голи
оток“ (1956 до 1961 г.). След това се връща в България и е избран за академик
на БАН.
Или пък Панко Брашнаров (1883-1951) – учител в Македония. На
втори август 1944 г. като най-възрастен делегат, председателства учредителното
събрание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония)
и е избран за негов зам. председател, като е преизбиран и през 1945 г. По
същество той е един от учредителите на Република Македония в Югославия. Бързо
се разочарова от просръбската дейност на новите македонски власти начело с
Лазар Колишевски. Винаги се е считал за българин. Обявява се против забраната
на българските вестници и списания. През 1950 г. е арестуван и пратен в
зловещия концлагер „Голи оток“, където умира.
П. Брашнаров и В. Марковски са с българско национално
самосъзнание, са антифашисти, а Ванче Михайлов е не само ултранационалист
българин, но и отявлен антикомунист, но предимно е антидемократ, терорист и
насилник, авторитарен ръководител на ВМРО (по същество в България ВМРО действа
като въоръжена партия за политически терор и убийства), т.е. той отговаря на
характеристиката фашист. Вярно е, че не
всеки отделен терорист е фашист, че не всеки отделен антикомунист е фашист, че
не всеки отделен антидемократ е фашист, че не всеки ултранационалист е фашист и
т.н., но симбиозата на повечето от тези характеристики в едно лице под егидата
на ултранационализма го прави фашист.
Защо българското МВнР не се намеси да го няма името на
фашиста като име на български културен център в Македония? И след като това е
станало, защо провокационно в програмата за посещението МВнР се съгласи там да
отидат българския Министър-председател и българския вицепрезидент?
25.04.2022 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Няма коментари:
Публикуване на коментар