четвъртък, 13 септември 2018 г.

А трябва ли Визия и за НС на БСП?




Визията за България трябваше да каже ясно и в прав текст – стига глобален неолиберализъм, изродил се в България до мутроолигархизъм. Обществото жадува и очаква действителна лява социално-икономическа, действително национално-патриотична и екологична политика, реализация на онова, което пише в Програмата на БСП – демократичен социализъм. На страната ѝ трябва ясна конкретна идея и политическа стратегия.

На БСП ѝ приляга радикално лява стратегия за силна пазарна икономическа и социална политика. А не предлаганата и налаганата от Стойнев фризирана със социалистическа фразеология продясна социаллиберална политика. На България и трябва нова политика, отговаряща на интересите на наемните работници (по статистиката – наетите лица), експерти, служители и специалисти, а не на едрите и част от средните бизнесмени-работодатели. Както и на милионерите в НС на БСП, на лобистите на олигархически кръгове от ГЕРБ и любимите на ДПС обръчи от фирми. Поради това и Визията си мълчи за преструктурирането на данъците и за мерките за ново със социална насоченост преразпределение на произведения БВП. В същото време в редица организации на БСП има множество леви идеи и предложения и разработки.

Всеки един възглед (пардон – идея, виждане, стратегия, програма, визия) за бъдещото трябва да се подплати не само и не толкова с телевизионни изяви и текстове в документи, в намерения, в речи, интервюта, но и с ясна и конкретна управленска програма и не на последно място – силна организация, която да поведе хората към реализация на идеите. Идеите (т.е. визиите) без организация, без конкретна и действена работа и без контрол и отчет за свършеното не водят до нищо. От тях остава само пустословието.

А организацията се осъществява на всички равнища в партията, но с най-значим принос и роля е Националния съвет (НС) на БСП. Крайно време е да се промени и състава и начина на функциониране на Националния свет на БСП. Разбира се, ако ръководството е искрено в желанието си за промяна. На конгреса на БСП са избрани 182 – ма членове на Националния съвет (НС), включително 20% от младежката листа и значителна група неизбирани пряко от конгреса, т.нар. „делегирани представители“ на областите. Това е безсмислено раздут състав, организационно неспособен да ръководи между заседанията на конгреса партията. Самоцелното вкарване на млади хора за бройка, без да са доказали своите качества в политическата дейност на партията, не повишава, а влошава качеството на работата. Включването на делегирани представители от областите не осигурява компетентно решаване на местните проблеми от НС. То само отваря вратичка за хора, които иначе не могат да бъдат избрани от конгреса чрез пряко гласуване, и влизат в НС през задната врата на този ръководен орган.

Практиката показа, че на заседанията на НС много рядко присъстват над 100 души. Обикновено присъствието е на ръба на мнозинството. И започват игрите с кворума. От средствата за масова информация и дезинформация не може да се разбере колко са присъствали на последното заседание (10 юни 2018). Знаем само, че решението за военния бюджет е прието със 72 гласа „за“, 2 „въздържал се“ и 1 „против“.

От материалите в публичното пространство (телевизия, вестници, сайтове) проличават
няколко проблема във функционирането на НС на БСП.
На първо място е начинът на вземане на решенията от НС. Страшно лошо нещо е да се чете Устава на БСП и да се сравняват огласените данни с неговите предписания. И какво се получава? В чл. 6, ал. 1 на Устава на БСП ясно е записано, че „заседанията на структурите и органите на партията са редовни, когато присъстват повече от половината им членове“. А в ал. 2 се вменява правилото, че „решенията на партийните организации и партийните органи се вземат с обикновено мнозинство при участие на повече от половината от членовете им (к. м.), освен ако в Устава не е предвидено друго.“  В членове 32 и 33 на Устава, в които се уреждат правомощията на НС на БСП, не прочетох (а може и лошо да чета!) да е предвиден друг начин на приемане на решения. В Устава не срещнах и правилото за т.нар. „падащ кворум“, позволяващ приемането на решения с малцинство. Следователно, по мое мнение, според Устава на БСП, броят за подкрепа на решението за военния бюджет трябва да са гласували над 91, т.е. 92 и повече членове на НС.  По мое мнение, четейки Устава, при гласуването, т.е. „участие на повече от половината от членовете, а не присъствие или отсъствие от заседанието по време на самото гласуване. Участие не е синоним на присъствие или присъствие без гласуване. Тя е дума от българския език и е със смисъл на: (1/. дял, намеса, сътрудничество в някоя задружна работа (Български тълковен речник, БАН, 1993 г.); 2/. личен дял в някаква обща съвместна работа, дейност, проява (talkoven.onlinerechnik.com). Глаголът „участвам“ означава съвместно действие в някаква обща работа, например участвам в гласуване, участвам в избори и т.н., т.е. извършване на част от някаква обща работа.  Неприсъствалият, както и негласувалият, не участват в общата работа, в случая във вземане на решение. Речниците твърдят, че присъствието е наличие, лично пребиваване в някакво място и то в даден момент. Присъстващият на заседание се е явил на дадено място и в определен момент. Участието в политически форум (конгрес, конференция, заседание) в неговата същностна част (вземане на решение) е израз на позиция по обсъждан въпрос. Гласуването е върхът на участие чрез вземане на позиция, на отношение към определен обсъждан въпрос. По същество обявеното решение на проведеното заседание е такова на едно малцинство в НС на БСП – 75 души, вместо не по-малко от 92 – ма членове.

На второ място е предварително вземане на решения някъде другаде и налагането им на заседание на НС като факт, по който може само да има одобрение. Такъв е случаят с АЕЦ „Белене“ и военният бюджет. НС гласува  „за“ десния проект за военния бюджет, след като парламентарната група под натиска на Нинова, Стойнев, Бойчев, Зафиров и Кутев е предрешила проблема. От този тип са исканията за оставка на отделни министри и цялото правителство. Въпросът за властта е първостепенен за политическа партия и той трябва да се обсъди от най-висшия орган между заседанията на конгреса. В чл. 33, определящ пълномощията на НС на БСП, в т. 20 е записано, че НС „определя стратегията и тактиката  на парламентарната дейност (к. м. – А.И.) съвместно с парламентарната група на БСП“. Искането на оставката е тактически ход, който има и стратегическа цел. Дори не прочетох, че парламентарната група се е събрала и е обсъдила този въпрос. Следователно и най-вероятно ръководството на Парламентарната група (т.е. Нинова и заместниците) са решили и огласяват искане за оставка. А кой и кога попита членовете на Националния съвет? А те нямат ли право да решават заедно с парламентарната група важен политически стратегически или тактически въпрос?
На трето място е свободата на обсъждане и изразяване на мнения на заседанията на НС на БСП. Когато не присъстваш на тях, за тази свобода може да се съди по гласуванията. А те са много показателни. На последното заседание на НС вече надминахме времето на т.нар. „тоталитарно управление“, когато решенията се вземаха единодушно.  Само един против. А при гласуване за Русе при Живков бяха май доста повече гласували против! И само един е бил против решението за военния бюджет. Предполагам, че това е Михаил Миков, който след заседанието пред една телевизия изложи своето отрицателно мнение за увеличаване на военния бюджет. Има и момент на емоционална обработка на членовете на НС. Особена ярка проява е било новото обсъждане на Истанбулската конвенция. В него има емоции, сълзи, оплаквания от ПЕС и т.н. А всъщност този театрален подход е умело използван за да се тушират негативните решения за АЕЦ „Белене“ и военния бюджет, за да се направят членовете на НС съпричастни с битката за Истанбулската конвенция. Театърът в политиката има успех до време. С него се отклонява вниманието от главните социални проблеми и се печелят симпатии в обществото с една вярна позиция за Истанбулската конвенция и с нея се прикриват множеството грешни позиции в полза на ГЕРБ.  

На четвърто място е подмяната на изборните ръководни и помощни органи на БСП от апаратни структури.  Това особено пролича на проводеното национално съвещание на 21 юли. За него подготвените материали преминаха (видимо отстрани) през два етапа. През първия това бе проект на документ „Нов път за България. Визия 2018.“ За десетина дни той бе коренно преработен и се появи „Проект Визия за България“, който без обсъждане в колективния орган (Националния съвет) бе представен като основа за обсъждане на националното съвещание. На съвещанието той бе представен като документ на апарата на Националния съвет – „Направление за публични политики и анализи“. Няма лошо апарата да разработва проекти на документи по политически въпроси. Но решенията по тези проекти трябва да вземат изборните органи, тъй като апарата работи под ръководството на трима души. А тримата души не са колективния орган.

Прави впечатление, че на Националното съвещание на 21 юли 2018 г. бе организационно ограничена възможността на членовете на НС да вземат участие в представянето и обсъждането на документа. Пълен формализъм е по документ за такова претенциозно заглавие като „Визия за България“ водещи да са предимно депутати и тесни специалисти в отделни сфери, без в тях да участват председателите и членовете на комисиите на Националния съвет  на БСП. Особено комисията по идейното и програмно развитие, анализи, прогнози, пропаганда и агитация, ръководена от Валери Жаблянов. Моите уважения към прекрасния ляв журналист Александър Симов, но той не е достатъчно компетентен по социалните въпроси за да ги представя пред Националното съвещание. От комисията по публични политики (председател Р. Овчаров) и членове като проф. Р. Гечев, К. Паскалев, Ваня Добрева и др. бе предпочетен Гунински, но в качеството му на кмет, а не като член на НС на БСП. Общото между представящите отделните направления на Визията бе, че това са хора приближени на Нинова, Стойнев и Добрев. Втората ограничителна мярка бе времето за изказване до 5 минути. Това е крайно недостатъчно за да се изрази мнение, да се направи критика, възражение, да се предложи нов аспект на Визията. Като че ли главното внимание бе съсредоточено в красивата обстановка, подреждане на залата, красивото слово на Нинова, силни слова във Визията и уводното слово, но  и безлични представяния на отделните направления, повтарящи Визията, с опит за актьорско майсторство.

Апаратът има своето достойно място в дейността на Националния съвет. Той е от компетентни, съвестни и добри хора. Но те пряко изпълняват поръчките на техните преки ръководители от апарата (ръководството), а не от НС. Следователно слабото място не са апаратчиците, а техните ръководители. Апаратът може да бъде по-ефективен само ако не е затиснат под похлупака на преките ръководители, които твърде често изхождат не от общите интереси на партията.   

На пето място, все повече се формира усещането, че ръководството на партията пряко или чрез различни организационни механизми намалява възможностите за различно мнение от това на „вождовете“, стоящи начело. Гледайки телевизионните предавания, писанията във вестници и сайтове, все повече се утвърждава усещането, че атмосферата на обсъжданията е неблагоприятна. Вероятно и поради това все по-малко членове на НС присъстват на заседанията му. Нещо повече все повече ръководството не обръща внимание на предложенията на социалисти, привърженици, учени-специалисти по отделни направления, дори на цели общински партийни съвети, или пряко казано – няма чуваемост отдолу-нагоре.   

И на шесто място, Една от главните слабости на НС на БСП е наличието на твърде много богаташи в неговия състав, което дразни обикновените хора в страната. Те разбират, че бизнесменът се интересува най-напред от размера на собствената печалба, каквито и социалистически лозунги, фрази, изречения и думи да използва. В БСП се наложи една практика, която ерозира общественото съзнание. Става дума за тъй наречената гражданска квота в листите за Народното събрание и за общинските съвет. В листите има редица дясно мислещи и печалбарски действащи бизнесмени. Някои от тях като Бенчев (Бургас) са цинично откровени: „Аз мога без БСП-Бургас, но БСП-Бургас не може без мене“. Подобни примери, за голямо съжаление,  има в няколко други общински съвети. Бедата е, че това е политика за „обогатяване“ на листите чрез бизнесмени, подкрепяна явно или неявно от ръководството на НС, а не включване на честно работещи експерти,  специалисти, интелектуалци, изпълнители. 

В новата обществена обстановка е необходима
същностна промяна в състава и методите на работата на НС на БСП,
защото на БСП и трябва действено колективно ръководство, а не тройка от ръководители и безмълвни подкрепители.     

Сега в страната има натрупана огромна отрицателна енергия. Хората са безкрайно недоволни от политическата класа, от това, че всички политически партии, на власт или в опозиция, провеждат само една и съща по същество противонародна политика. А това е неолибералната политика, довела до огромната национална катастрофа. Социологът Кънчо Стойчев е прав, че „тенджерата на общественото недоволство ври, задържането на капака ще увеличи взрива“. Но част от ръководството на БСП, както и сивия кардинал на партията, явно не разбират, че обществото се нуждае от действителна лява политика, а не непрекъснати съглашателски действия зад завесата, на фона на остри телевизионни и фейсбукарски противопоставяния. Дори на лаиците в политиката вече им прави впечатление как част от ръководството на БСП подкрепя ГЕРБ и неговата дясна политика, чрез различни документи, гласувания и изяви. Например: европредседателството; Западните Балкани; АЕЦ „Белене“ (във Визията дори зачеркнахме АЕЦ „Белене“, вероятно по поръка пак на американския посланик); военния бюджет; лобисткия закон за петрола и т.н.
В БСП е време за идейна и за организационна промяна. В идейно отношение би било полезно тричленката на ръководството и сивия кардинал, а и защо не всички членове на ИБ и на НС на БСП да се запознаят с новите леви идеи в Европа. С новите идеи на Лейбъристката партия във Великобритания, Новите леви в Германия, Левите на Меланшон във Франция, практическата дейност на Португалската социал-демократическа партия, на Словашката социалдемократическа партия и др. И на основата на идеите на социалистите от БСП, на общинските и районите организации, да се формира действително проект за очакваната от хората лява политика на БСП чрез значимо преработена,  прецизирана и отговаряща на потребностите Визия.

За да се промени БСП трябва не само идейна, но и организационна промяна. Тя може и трябва да започне чрез промяна на Устава, особено в частта му за формирането на НС на БСП, за премахване от неговия състав на привилегированите неподготвени (но послушни) млади хора и „делегирани представители“ на областните съвети, отречените от обществото милионери и тлъсти богаташи. НС може по брой да сведе до, например, 101 члена. Не по-малко важна е промяната и в отношенията на НС с общинските съвети и партийните организации. Предложенията на основни партийни организации, общински и райони съвети (особено по политически въпроси) следва да се разглеждат и обсъждат от съответните ръководни органи в разумни срокове, а не да се замитат под килима. Няма обсъждане на предложенията отдолу – няма проблем за ръководствата. За да изразява широките интереси на членовете и симпатизантите, политиката на БСП следва да се формира предимно отдолу-нагоре.

Подобни идейни и организационни промени могат да се направят чрез извънредни отчети и избори в БСП и извънреден конгрес на който да има: 1/ Промени в Устава на БСП;  2/ Избор нов Национален съвет в по-малък състав, като избора става задължително с мнозинство от присъстващите делегати на конгреса, а не в низходящ ред по броя на гласовете. На последния конгрес по същество бяха избрани само двама членове. Всичко останали 180 не покриваха изискването за мнозинство над 50% от гласувалите; 3/. Утвърждаване на кратка и ясна действително лява платформа (визия, стратегия )за бъдещата дейност, предпоставка и основа за извънредни парламентарни избори. 3/. Утвърждаване на платформа на БСП за участие в изборите за Европейски парламент и правила за формиране на листата от кандидати на БСП.

На ход е ръководството на БСП. Ако то продължи по досегашния начин, ще последва огромен провал на изборите за Европейски парламент и на евентуалните предсрочни парламентарни избори.  

            Очаква се в скоро време (по Устав) да има нов пленум на НС на БСП. Той ще е в деликтна ситуация. Случаят Бенчо Бенчев, макар, че вече отшумява, до голяма степен успя да изтрие положителния ефект от представянето на Визията  и митинга на Бузлуджа. Но той постави ребром въпроса, че в ръководствата на БСП нямат място богаташите-милионери, фукльовци със собственост на коли, палати, хотели и т.н., когато бедността в България е огромна. Сега са необходими не толкова телевизионни фойерверки, а предимно кратка и ясна радикална визия за дълбоки промени в обществото. Останалото е движение на празен ход, т.е. на място ходом марш.

10.09.2018 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия