вторник, 13 ноември 2018 г.

Има едни специалисти антикомунисти ...


Гледам си една петъчна вечер, в която няма футболни мачове, едно вече повтръснало предаване, водено от един журналист, пообиколил четири телевизии. В неговото предаване често се огласяват факти, които други телевизии премълчават. И това е добре. Сегашното му амплоа е антибойковист. Нищо лошо, дори много добре. Но антикомунистическото му озлобление и седесарското му минало няма как да не избуят пред екрана. Но сам да си проявява комунистофобията му е неудобно. И затова си е поканил три известни на екранната публика лица, които ми заприличаха, волно или неволно, на тримата глупаци (по Д. Донев). А дали са такива или не са? Кой да ти каже?
И словесните им изяви от екрана, уж по предварително неопределена от водещия тема, показаха, че са подготвени за... неофашизма. А тази работа си е много актуална. На 25 октомври 2018 г. Европейският парламент прие резолюция за нарастването на неофашисткото насилие в Европа. В нея се подчертава, че "познаването на историята е едно от необходимите условия за предотвратяването на такива престъпления в бъдеще и играе важна роля за възпитанието на по-младите поколения." 
Вместо обаче разговорът да бъде за това, се започна една яростна проповед против комунизма и едно усърдно приравняване с фашизма. И това - от един юрист, продължено от един журналист и довършено от един професор. Все хора, които трябва да са начетени, образовани, но явно силно повлияни от някого... Под маската на критика на неофашизма те се заеха да изливат комунистофобските си чувства. И се посипаха клетви към кафяво-червената мъгла, към комунизма, който бил надминал националсоциализма на германците, че съветските лагери били надминали германските и т.н..  
Не допускам, че тези тримата - образовани и интелектуално добре стоящи лица, не знаят историята и фактите. А фактите, както е добре известно, са упорито нещо. Те са едни и същи, но с тях може и да се манипулира, произволно, само и само да се направи впечатление на водещия и зрителите, така че да се постигне "рейтинг". Фактите например може да се сочат поединично - да се използва само един факт, и на тази основа да се правят тенденциозни заключения, произволни твърдения, общи разсъждения и внушения. Кой да ти прави анализ и оценки по цялата съвкупност от факти, свързани с дадено събитие или процес, които разкриват историческата истина. 
Ето, да вземем факта, че в Германия е имало концентрационни лагери, в които са затваряни, измъчвани и унищожавани стотици хиляди хора. Само че младото поколение не учи и не знае, че концентрационните лагери не са немско и не са съветско изобретение. Тримата корифеи не казват, че концлагерите са англосаксонска политическа иновация като идея и като практика. Има различни виждания кои са първите концентрационни лагери и кой ги е измислил. Някои смятат, че това са лагерите по време на Гражданската война в САЩ през XIX век. Повечето автори са склонни да приемат за такива английските лагери по време на Втората англо-бурска война (1899-1902), когато се е разгърнала масова партизанска война. В борбата срещу партизаните англичаните прилагат тактиката на "изгорената земя" - унищожаване на ферми, посеви и домашни животни, изгаряне на домове, отравяне на кладенци, осоляване на нивите и насилствено вкарване в концентрационни лагери, оградени с бодлива тел, на много голям брой жени и деца. Имало е 45 лагера за бури, 64 лагера за чернокожи африканци. В тези лагери загиват над 26 000 жени и деца. За изобретател на лагерите е смятан английският генерал Хорейшо Хърбърт Кичънър (англ. Horatio Herbert Kitchener) - 1850-1916 г. По някои публикации първият концентрационен лагер в Европа е създаден в Гърция през 1913 г. на о. Трикери, в него са били затворени българи от Егейска Македония и български военнопленници. Следващите последователи на англичаните са австрийците, които по време на Първата световна война създават няколко концентрационни лагера. В Талерхоф (Щирия) от 1914 до 1917 г. са били затворени над 20 000 души. Подобен лагер имало и в Терезин. Първият концентрационен лагер в Русия е създаден от англичаните при военната им интервенция в Русия (в Архангелска област) - Мудюгският концентрационен лагер. Така че комунистите и фашистите ряпа да ядат. Англичаните са башмайсторите на концентрационните лагери. 
Челният опит на англичаните е добре овладян от националсоциалистите. Те вземат на въоръжение техния модел и практика. Хитлер им го казва в прав текст. В речта му в Райхстага на 28 април 1939 г. той заявява, че англобурската война "не е нищо друго, освен една война... срещу жените и децата. Тогава биде изнамерен концентрационният лагер. Тази идея е родена от английския мозък. Ние само видяхме в речника какво значи това и по-късно започнахме да им подражаваме." А на 30 януари 1940 г. в берлинския Спортпалас Фюрера отново заявява: "Концентрационните лагерите не са изнамерени в Германия. Англичаните ги изнамериха, за да могат с такива средства да превият постепенно гръбнака на други народи..."
В България английската "иновация" се налага в периода 1941-1944 г. с концлагерите ("Селища за държавна сигурност") "Рибарица" (Тетевенско), "Гонда вода", "Свети Никола" и "Св. Кирик" (Асеновградско), "Св. Анастасия" (о. Болшевик, Бургаско), "Еникьой" и с. Тодоровци (Ксантийско), еврейските концентрационни лагери в с. Сомовит (Никополско) и "Кайлъка" (Плевенско), лагерите за донаборници и наборници - ученици и студенти с лява ориентация, край с. Гиген и край Белене (Плевенско). Не само комунистите са имали концентрационни лагери (Белене, Ловеч, Скравена). Доста преди тях монархофашистите са овладели англосаксонското изобретение. 
И за какво равенство между фашизъм (националсоциализъм) и комунизъм може да става дума, когато икономическата и идейната база са коренно различни. Фашизмът е против класовата борба, против борбата между работниците и капитала, той е за запазване и развиване на частната собственост. Тази основна теза е развита от Мусолини и Хитлер. Комунистическата теза и цялостната социалистическа политика са против частната собственост върху средствата за производство, те са за класова борба и на власт - за силно доминиране на работническата класа в съюз с трудовото селячество и интелигенцията. Другата основна разлика е липсата на расова омраза при комунизма, липсата на антисемитизъм, на цел за етническа и расова чистота и т.н. Комунистите и социалистите са за това държавата да е собственик и стопанин на производителни сили. Националсоциалистическата позиция е, че "държавата няма и не иска да бъде работодател. Тя само ще урегулира използването на работните сили на нацията дотолкова, доколкото това е необходимо за общото благо." (Хитлер, 30 януари 1937 г.). Но главното различие, което премълчават "тримата" и други като тях, е, че фашизмът е свръх национализъм, а комунизмът е израз на интернационализъм. А има и още много същностни различия между двата исторически периода.  
Не допускам тримата господа да не са чели и да не разбират тези различия. Те просто ги игнорираха и в интерес на антикомунизма приравниха комунизма с фашизма. Дали изпълняват нечия безплатна или платена поръчка? Само те си знаят, но ефектът е ясен. Младото поколение след поредица от подобни изяви - и особено след новите училищни програми, вече няма да може правилно да се ориентира в историята. Просто ще му бъдат натрапени деформирани "истини". И дали това не истинската цел на подобни телевизионни изяви?
забележка: Статията  е публикувана във в-к "Дума" на 13.11.2018 г. 
Анко Иванов