За предателството в политиката и проблемите в ръководството на БСП

 

В топлия съботен ноемврийски ден (27.11.2021) в една от телевизиите в едно крайно антисоциалистическо, антикомунистическо, американофилско и русофобско предаване е давала интервю лидерката на БСП – Нинова. Това предаване отдавна не го гледам. В него Нинова развила, по препредаването от редица интернет сайтове, една нова морална тема за разговор в БСП – темата за предателството.   Ето цитатът от един от преразказващите сайтове: „За толкова години откакто съм председател, преживях доста предателства. И то от хора, на които съм помагала и стимулирала в политиката. Но няма значение. Предателите нямат значение. Имат значение последователите, а те са много”. И още един цитат от друг сайт: "Доста предателства преживях от хора, които съм стимулирала в политиката. Гърбът ми е като дъска за дартс – пълен със стрелички". От сайтовете проличава, че тези думи са казани по повод на Крум Зарков.

Та думата е за предателството. Терминът предателство има множество значения и определения. Най-често негов синоним е измяна. Предателство е често употребявано в живия живот по повод и без повод, по причина или без причина, а и напълно обосновано. Предателят е човек, който предава някого, изменя на някого, действа против приетите от група хора (партия, организация, съюз, фирма, служба, приятелски кръг, роднини, семейство) идеи, ценности и норми на дейност и поведение.

Следователно има два типа предателство в политическите партии. Първият е на личностна основа, когато една личност (обикновено по-високостояща в партийната йерархия) не получава очакваната политическа, изборна или друга подкрепа от друга личност. Особено, когато водещата личност счита, че другите са ѝ длъжни заради някаква подкрепа към тях в миналото, т.е. връщането на дълг. Вторият тип предателство е действието против общоприетите в партията (организация и т.н.) идеи, ценности и норми. Първият тип предателство е личностно, а вторият тип – колективно предателство на политическа партия или организация. Всяко политическо предателство от втория тип може да бъде разглеждано като е съзнателно нарушаване на поетите задължения към партията, нарушаване на уставните норми и програмни идеи, ценности и постановки.  

В политическата дейност има множество идейни и организационни предателства.  Най-често срещаното през последните над 30 години е преминаване от БСП към други партии – социалдемократически, либерални, консервативни, националистически, етнически, популистко-кариеристични и т.н. В България най-ярък пример е Бойко Борисов, който напусна МВР за да остане член на БСП, но след това се отказа от БСП и премина на десни позиции, създаде нова популистко-либерално-кариеристично-мафиотска партия, най-върл противник на бившата му партия. По същество е ренегат от социалистическата партия.

В личностно-семеен план най-гнусно е предателството на идеите на родителите и дедите. Това е същинска измяна и по същество отцеругателство, т.е. когато публично се отричаш от техните идеи и ги обявяваш за пагубни. Сред най-драстичните примери в това отношение са пак Бойко Борисов, но и неговите бивши министри Московски и Павлова и най-вече неговият президент – Плевналиев, чийто баща бе зав. отдел в окръжен комитет на БКП. Политическо предателство има и при напускане на партията от кариеристични подбуди – желания за по-високо длъжностно равнище и кариерно развитие. Така постъпиха ренегатите от БСП Близнашки, Ал. Томов, И. Калфин, Н. Камов, Г. Първанов, Р. Петков, Т. Дончева и т.н.

Най-позорно е политическото предателство на националните интереси. Към него могат да се отнесат отказите от важните за страната инфраструктурни проекти – Бургас-Александруполис, Южен поток, АЕЦ „Козлодуй“ под диктата на САЩ, извършено от Б. Борисов в съучастие с човекът на ДПС – Орешарски. Към този тип предателство може да се включи и сключеният от Калфин договор за предоставяне на САЩ на вече множество военни бази без да са защитени българските икономически и национални интереси. Към този тип можем да отнесем и гласуването от групата на БСП в Народното събрание на закона, внесен от ГЕРБ за АЕЦ „Белене“, закон който по същество прекрати изграждането на крайно необходимата сега централа. А за нея бе проведен успешен референдум, на който гласуваха всички социалисти и огромната маса от техни поддръжници и симпатизанти. Това не е ли своеобразно предателство на интересите на социалистите, но и на България?

 Множество действия и бездействия в БСП могат в реален или метафоричен план да бъдат определяни като предателство в личностен план. Да започнем логично да разглеждаме ситуациите от края на 2015 г. и днес. В края на 2015 г. Сивият кардинал на БСП (Дългият инкасатор), недоволен от по-левия партиен курс на Миков, Стоилов, Мерджанов и др. започна активна дейност за набиране на симпатизанти за сваляне на Миков от Председател на БСП. Той дори се обърна към Миков с това, че няма нищо лично срещу него, следователно има нещо против провежданата под негово ръководство политическа линия. Започна агитация за смяната на Миков с избрано от Сивия кардинал лице. В подкрепа на идеята на инициатора се оформи влиятелна група от социалисти (противници на Миков) на втория тур на избира на Председател, включваща Р. Овчаров, Г. Гергов, К. Добрев, К. Янков, Ю. Асланов, А. Кутев, К. Паргов, К. Паскалев, Б. Аспарухов и други, морално подкрепени от С. Станишев. Благодарение на тези хора и най-вече на тяхната агитация през май 2016 г. Нинова бе избрана за Председател на БСП, т.е. те ѝ направиха добро. И те очакваха вероятно, че Нинова няма да ги предаде.

Сегашната ситуация, разказана от Нинова за Зарков напомня онази от 2016 г.  И да цитираме, какво казва тя: „Напротив, винаги съм помагала на Крум. Предложих го за депутат няколко пъти. Предложих го за член на Изпълнителното бюро на партията. Даже когато ми поиска оставката през юли, след предишната загуба, го предложих да бъде зам.-председател на парламентарната група и той прие“. Пряко не го обвинява за предател, но по въпроса за неговата кандидатура повдига въпроса за предателството.

В подтекста на цитираното подразбирам, а вероятно и множество зрители и читатели подразбират, че според нея той ѝ е длъжник за своето развитие. А дали самоиздигането му за кандидат за председател на партията е някакво лично предателство? А ако се върнем към първата ситуация, би ли трябвало тези, които организираха и проведоха избора на Нинова и бяха отстранени и обявявани за агенти на Борисов и ГЕРБ да я разглеждат като предател? Та нали благодарение на тях тя бе избрана! Има ли двоен аршин? Моят извод е, че в междуличностните отношения думата предателство е твърде тежка и най-често не отговоря на разглежданите деяния. Всеки в БСП има право на свое мнение. И когато то не е в съответствие с това на лидерите, няма как той да е предател. Обвиняването на множество дейци на БСП в предателство дали не е израз на налагане на авторитарен режим в БСП?    

Много по-важен и кардинален е въпросът за втория тип предателство – предателството на идеи, ценности, уставни и програмни норми. При сегашното ръководство на БСП в политически план почти напълно изчезват от политиката левите идеи, възприемат се и се налагат крайно десни неолиберални и либерално-консервативни идеи, политики и действия.  И ето някои лични размишления и въпроси на които всеки читател би могъл да си зададе и да си отговори.

Първо. По време на 46 –тото Народно събрание, в преговорите с ИТН, ДБ и ИБГНИ ръководството на БСП твърдеше, че е постигнало 90% покритие с партиите от „другия бряг на реката“ (по израза на Сл. Трифонов), т.е. на десните неолиберални партии. Ако БСП е на левия бряг, то на десния са неолибералните и либерално-консервативните партии. Щом политиката на БСП съвпада с тази на дясната партия на старата градска буржоазия (ДБ), на дясната популистко-либерална партия (ИТН) възниква естественият въпрос: „Каква партия е БСП, лява или дясна“? В Сегашното 47 Народно събрание пак същата ситуация. Ръководителите на БСП твърдят, че  „имат над 90% покритие“ с идеите и политиките на десните популисти от ИТН, от силно десните и с бизнес-партията на Петков-Василев (БП „Продължаваме промяната“), незнайно защо носеща това име. Та тя е за запазване на неолибералното социално-икономическо статукво, а да отпадне само мафиотски-клиентелисткия образ на статуквото (утвърдено от ГЕРБ и ДПС) чрез съдебна реформа и промяна на лицата. По същество промяна няма на социално-икономическите условия в държавата, а само смяна на лицата в съдебната система, неолибералното статукво се запазва. И отново обединение с три десни партии (от „другия бряг“ на политическата река) на основата на десни политики, популистки социално „оцветени“. Преминаването на ръководството на БСП към провеждането на десни политики не е ли идейно-политическо предателство?

Второ. Това са обявените от Нинова червени разграничителни линии. Преди изборите една от червените линии бе построяването на АЕЦ „Белене“. Сега в преговорите с БП „Продължаваме промяната“, под влияние на техните американофилски и русофобски възгледи, БСП се отказва с половин уста от тази червена линия. Трябвало било да се постигне по-късно „съгласие и за построяване на нова ядрена мощност“. Къде е червената линия? Изчезна. Изчезна не само енергийното бъдеще на България, но и икономическото развитие на значителна територия от Плевенска, Ловешка и Великотърновска област.

Чета в друг сайт, че в ефира на Nova News Председателят на БСП е казал: „Има две червени линии, които БСП няма да премине. Едната е въпросът за членството на Македония в ЕС. Другата – Истанбулската конвенция.“ И ето по този повод възниква у мен, а не само у мен, а и в десетки и стотици и хиляди членове, поддръжници и симпатизанти на БСП въпросът: „Каква партия е БСП щом за ръководството ѝ червените, непреодолимите линии в политиката, най-големите ценности са отрицанието на Истанбулската конвенция и приемането на Северна Македония в ЕС?“. Тези две позиции са приоритетни ценности на дясно-консервативните и националистически партии, в България като ВМРО, Атака, НФСБ и Възраждане, но и на неофашистите от Български национален съюз на Боян Расате. Огромната маса от членове и поддръжници на БСП (сред тях и автора на тези редове) са за твърдата позиция спрямо историческите кражби на северномакедонците, за запазване на традиционните семейни ценности, но не само това, а и за същностните ценности на социалистическата партия, това, което я прави лява партия. Членовете на БСП приравняват ли се на членовете на Атака и ВМРО?

В Устава на БСП са посочени други приоритетни типични социалистически ценности, записани във финалната част на преамбюла: „отстояване на принципите на социална справедливост и солидарност, равенство, републиканизъм, патриотизъм и интернационализъм“. Основополагащите социалистически принципи от възникването на БСП и до днес са социална справедливост, солидарност и равенство.   Има ли в непреодолимите червени линии, прогласени от ръководството на БСП, някой или някои от тези основополагащи принципи, чието спазване е червена непреодолима линия? Май че няма.

Да вземем липсата на една от възможните червени линии – равенството. На цяла Европа е известно, че България е с най-високото равнище на бедност и най-високото равнище на неравенството в обществото, но е едно от на-високите в света. В България през последните 20 години, след идването на власт на СДС и Иван Костов, богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни. През 2000 г. 5% от населението на България (най-богатите хора) има дял от БВП на България 12%, а през 2018 г. той вече е 21.5% (по данни от World Income Database). Това е безусловно първо място в Европа. Нашите богаташи са изсмукали най-много пари от бедните от всички европейски богаташи, два пъти повече от словашките богаташи и с десетина процента повече от Словакия (10.9%), Словения, Естония, Белгия (12.1%), Австрия (13.1%), Дания (15.1). Да, това е капитализъм, неолиберален, но най-грабителски е той в България.

На какво се дължи това огромно неравенство в българското общество? Разбира се, на експлоатацията на труда от бизнеса пряко чрез ниските трудови възнаграждения и косвено чрез паразитната данъчна система, изцяло облагодетелстваща бизнеса и предимно едрия бизнес. Има ли равенство в данъчното облагане? Няма. Едноличният търговец плаща данък 15%, капиталистът (бизнесмен, работодател, чорбаджия и т.н.) плаща 10% корпоративен данък и срамно ниският данък дивидент от 5%. Това данъчно неравенство стимулира обогатяването на богатите и обедняването на бедните. В света върви процес на внедряване на минимална данъчна ставка за корпоративните данъци от 15%. В България и двата синдиката препоръчаха внедряването на подобна 15% ставка за корпоративния данък. А всички партии на „промяната“, включително и ръководството на БСП, са за запазване на това неравенство

Равенството е ценност социалистическа, неравенството е ценност капиталистическа. В България е реализирана капиталистическата ценност – огромно неравенство, водещо до обогатяване на богатите и прогресиращо обедняване на бедните.  И не е случайно, че дори по време на пандемията през 2020 г. всеки ден се раждаше по един нов милионер от средата на ония 5% от населението на България, т.е. на богатите. Преодоляването на неравенството не може да стане с незначителните увеличения на минималните работни заплати, социалните помощи, пенсиите и средствата за подпомагане на семействата и на учащите се. Тези повишения на плащанията към тях се изяждат авансово от галопираща инфлация и цени. Сега данъчната тежест в България е върху гърба на потребителите, т.е. на огромната маса от народа, онези 95% от населението, които не са богати, онези които си броят стотинките за храна, лекарства, облекло, светлина, топлина, тетрадки и т.н..  Става дума за това, че в държавния бюджет само 25% от приходите са от корпоративните данъци на богатите, а 75% от онези 95% небогати, бедни хора.  

За да има равенство в данъчното облагане социалистическата ценност като червена линия би трябвало да бъде изравняване на корпоративните данъци и данък дивидент към данъка на едноличните търговци – 15%. Иначе се запазва неолибералното капиталистическо статукво в социално-икономическата сфера. Преустройството на съдебната система трябва да бъде съпътстващ, а не главен процес. Когато ръководството на социалистическата партия предлага и се съгласява с крайно десните от БП „Продължаваме промяната“ да не се „пипат данъците“, по същество, според моето лично мнение то идеологически ме предава като социалист и ляв човек. В моите очи и според моите разсъждения то би могло да бъде обявено за идейно-политическо предателство на БСП. С такова чувство са стотици хиляди леви хора в България. Една значителна част от тях не отидоха да гласуват, понеже не виждат истински ляв избор. Ръководството на партията не е разбрало, че само чрез баланс на интересите на хората на труда да живеят по-добре и на богатите да развиват бизнес, може да се постигне значим икономически растеж и повишаване на раждаемостта и излизане на България от демографската катастрофа. С мизерни заплати не може да има икономически прогрес, нормален човешки живот, стабилни семейства и повече български деца.

Внимателният прочит на бизнес преговорите в Мола, избран от БП „Продължаваме промяната“ (А защо не в Народното събрание?),  по моя скромна лична оценка разкриват наличието на един див популизъм, яростно наддаване на социални мерки и предложения, непрекъснато постигане на т.нар. „петминутна телевизионна слава“ на преговарящите. И в същото време няма достатъчно ресурси за реализация на предлаганите социални мерки. Петков и Василев разказват басни как само чрез прекратяване на корупцията ще преборят бедността, как с десни неолиберални капиталистически мерки ще постигнат значими социални цели. Никой в света не е преборил корупцията. Ограничаването на корупцията не може да даде значим финансов ресурс за социалните политики. Ръководните социалисти забравят, че си имат работа с вълка (капитала, бизнеса). Той, както е добре известно, козината си мени, но нравът – не, той никога няма да се откаже от по-големи печалби и от по-ниски корпоративни данъци, че Петков и Василев са милионери, които милеят на първо място за своите милиони.

Желанието на най-тясното ръководство на БСП да се включи във властта е явен признак за министерската мечта на героя Големанов. Да, България се нуждае от правителство. И БСП може да подкрепи едно такова правителство на десните партии с оглед по-бързо решаване на здравната, енергийната и частично на социалната криза, както и намаляване на темповете на инфлацията и нарастване на цените. И до тук. БСП не трябва да участва в дясно-бясна коалиция, заместваща също дясно-бясната, но мафиотизирана и мутризирана коалиция на ГЕРБ-СДС, ДПС, ВМРО. Такъв извод може да се направи от опита от близкото минало. Социалистическата партия загуби огромен обществен престиж с участието в две коалиционни управления, когото под натиска на НДСВ и ДПС, Овчаров, П. Димитров и др. ръководни дейци на социалистическата партия се поддадоха на натиска и участваха в приемането на най-грабливата данъчна система в Европейския съюз.

Вероятно благи са намеренията на ръководството на БСП да се прокарат редица социални мерки, които най-вероятно няма да се осъществят, а богатите ще продължават да си увеличават богатствата. Не бива да се забравя, че понякога пътят към ада е постлан от благи намерения. След участието чрез коалиция във властта негативите ще останат изцяло за социалистическата партия и тя просто може да изчезне след следващите редовни избори от политическия хоризонт. Това ли е целта на ръководството на БСП? Не бива с леви на думи депутати да се постигат десни цели и да не бъдеш наказан за това. Тази истина едничка кой би смял да отрече? Не бива лицето на БСП да бъде използвано като смокинов лист за затвърждаване на неолибералното социално-икономическо статукво чрез нови телевизионни бизнес-образи.

В заключение, има и друг прочит на мисълта на Нинова, че „предателите нямат значение“. Историята, а и съвременността показват, че предателите винаги имат значение. Те променят съдбите на големи или малки групи от хора, на цели държави? Да спомним само кой пусна турците във Велико Търново? А да погледнем кой и как предаде Съветския съюз и от мощна държава сега на картата има по–слаба Русия и редица незначителни държавички? Идейното предателство, подмяната на социалистическите ценности с неолибералните ценности е своеобразно предателство. На въдицата, хвърлена от БП „Продължаваме промяната“ за социални мерки чрез десни политики могат да се хванат само наивници от социалистическата партия. В личностен план предателите може и наистина да нямат значение. Вероятно  просто са ги зачеркнали. А дали предателството на идеите може да бъде забравено от десетки хиляди убедени социалисти, които сега живеят тревожно и сънят им е неспокоен? Не, те са идейни хора и няма да съдят юридически никого. Но и няма дълго да се примиряват. Вярно е, че имат значение последователите, но не толкова на личностите, а тези на социалистическата идея и на социалистическата партия. Те стават повече, когато партията провежда истинска лява политика, а не се нагажда към десни партии и не поддържа дясна политика.

Забележка: В критиката към ръководството на БСП, а и на други лица,  няма

нищо лично. Критиката е за политика от политически дейци в миналото и сега.

29.11.2021 г.

Автор: Анко Иванов

             Източник: Политкомент

https://pogled.info/bulgarski/za-predatelstvoto-v-politikata-i-problemite-v-rakovodstvoto-na-bsp.136742

Политически маньовър ли е оставката на Нинова?

 

            Тези дни станахме свидетели на почти пълният погром на БСП като политическа партията, която трябва да изразява и защитава интересите на хората на труда и на бедните. Ръководството на тази традиционно лява социалистическа партия взе на въоръжение неолиберализма и грижата предимно за богатите (чорбаджиите, капиталистите, фабрикантите, буржоата, бизнесмените, работодателите). Направете ретроспекция на последните четири парламентарни предизборни ситуации.

След избирането на Румен Радев за президент през 2016 г. започна възходящ тренд за БСП. Очакванията към парламентарните избори през пролетта на 2017 г. бяха БСП да спечели изборите и да свали олигархическо-мафиотският кръг на ГЕРБ и ДПС от властта и да започне извеждането на страната от дълбоката икономическа и социална криза. И тогава за пръв път пролича идейната несъстоятелност на новото ръководство на БСП, на организационно-котерийният кръг около Нинова.  Разработена бе предизборна платформа, основаваща се на неолиберализма, не на социализма, не на социалдемократизма, а на вече залязващия неолиберализъм. Партията спечели второто място и Нинова се гордееше с големия брой депутати. Пропусната бе много удобната политическа ситуация, формирана от масовото недоволство от олигархическо-мафиотската власт на ГЕРБ и ДПС.

След това се започна „битка“ с ГЕРБ и Борисов от телевизионните екрани, от предаванията в Народното събрание. От социалистическата политика не остана почти нищо – всичко бе анти ГЕРБ и анти Борисов. И се започна една безсмислена чистка вътре в БСП на стари и уважавани партийни дейци, които бяха обвинени в какви ли не смъртни грехове, бяха обвинени като хора на Борисов! И какво спечели БСП от отстрелването на доказани юристи и политолози, опитни партийни дейци като проф. Я. Стоилов (уважаван политик и юрист от почти всички в България), университетските преподаватели Мерджанов, Жаблянов, Миков, главният редактор на престижния орган на БСП сп. „Ново време“ – Георги Пирински и др. И какво спечели Нинова извеждайки на преден план добри хора, добри социалисти, но недоказани като трибуни и експерти лица като Филип Попов, Явор Божанков, Иван Ченчев, Гьоков, Хр. Проданов и т.н.

По време на масовите протести БСП под ръководството на Нинова допусна три големи тактически грешки. Първата бе липсата на явна и ясна подкрепа за президента Радев, като лица, олицетворяващо борбата с корупцията. Втората бе неявната подкрепа за ГЕРБ и БСП с оставането в Народното събрание. Оставаното в парламента, освен тлъстите депутатски заплати, не реши нищо, само влоши обществения имидж на БСП. И третата – най-кардиналната грешка на ръководството на БСП бе това, че не отправи към протестиращите ясни и силни леви социално ориентирани послания. Искането само за оставка на ГЕРБ, Борисов и правителството се оказа недостатъчно. С това протестите изгубиха социалната и патриотичната си ориентация. В масовото съзнание постепенно надделя схващането, че една група хора се борят да свалят от власт други хора, т.е. СДС – Стани Да Седна. Липсата на социални послания от БСП остави протеста в ръцете на градската десница, на отломките от СДС и на маргинални групи от хора от типа вечно протестиращи и то за каквото и да е.  

            Преди изборите на 4 април 2021 г бе изготвена от комисиите на НС на БСП една платформа, формален документ от механичен сбор от разработки на комисиите на БСП. Това бе обемна нечетивна платформа, в която, който и да е обикновен социалист или симпатизант, който и да ляв човек, не можеше да открие в обобщен вид истинската политика която предлага и защитава социалистическата партия.  В самата кампания ръководителите на БСП и най-вече председателя проведоха стотици срещи. Формално погледнато, това е добре. Но по същество това бяха два типа срещи: с активисти на БСП по области, общини, градове и села. Някои ги определят като „букетни срещи“. На преден план винаги бе разкошен букет цветя за усмихващата се председателка. Тя убеждаваше на тези срещи убедените най-върли социалисти да гласуват за БСП, на възрастни (като мен) баби и дядовци, щастливи да бъдат заедно със своя пръв партиен ръководител. Втората група срещи бе с редица и най-различни организации, предимно на бизнеса, на които БСП, подобно на ГЕРБ, ИТН, „Демократична България“, ГЕРБ-СДС и ДПС обещаваше да не се вдигат данъците и да се отпусне от държавния бюджет огромна маса пари за „подпомагане на бизнеса“, дори намаляване на данъците. Е, и как огромната маса от бедни хората в страната да те харесат като партия, когато ти отстояваш интересите с решително предимство на бизнеса! Имаше множество срещи с различни браншови организации, но нямаше истински срещи с млади хора, със студенти, с млади учители, с млади работници, с обикновени земеделски производители, с преподаватели от ВУЗ и училища, с експерти и т.н.. Какво от това, че се срещаш с ръководителите на Подкрепа и КНСБ, които предлагат въвеждане корпоративен данък от 15%, а ти отстояваш оставането на корпоративния 10% данък и 5% данък дивидент за най-богатите българи?

            Преди изборите на 11 юли 2021 г. се повтори същият сценарий. Бяха само добавени редица обществени организации и съюзи, подписали споразумение с БСП за България. Предизборната платформа бе същата, подходът бе същият, реториката – същата, водачите на листите почти същите, само с единични размествания и резултатът бе влошен. Всички изяви по телевизиите на всички представители на БСП обикновено започваха с грижите за бизнеса.  За кой бизнес? За този, който произвежда материални и духовни блага или за бизнеса от „индустрията на кефа“ – ресторантьори, хотелиери, както и собствениците на дискотеки, нощни клубове, фитнеси, масажни салони и т.н.? Ръководството на БСП за втори път се спъна в един и същи камък, но вторият път бе по-болезнен от първия. И резултатът бе още по трагичен.

            Преди изборите на 14 ноември 2021 г. на парламентарния фронт – нищо ново, същите водачи на листи, същата предизборна платформа, същите телевизионни послания, същата готовност за 100 дни управление, подобни срещи с актива, с бизнеса и браншови организации и т.н. Да, имаше нещо ново и по-различно. То бе задълбочаването на конфронтацията на ръководството на БСП с президента Радев, напук на огромната маса социалисти, привърженици и поддръжници на БСП. За тях това бе необяснимо. Ръководството на БСП изпадна под влияние на антирадевската риторика на Борисов и Карадайъ, на натрапчивите подсказки на СДС дееца Калоян Методиев, на довереното лице на Плевналиев – съветникът в БСП Татарски и т.н. На мнозина от непредубедените избиратели им направи впечатление резкия спад на критичната позиция от Нинова към: ГЕРБ и Борисов; към ДПС, Пеевски и главния прокурор. И как да бъдат остро критикувани, когато голяма група депутати от БСП избра Цацаров за КПКОНПИ? Как да ги критикуваш, когато заедно с тях гласуваш за хартиените американски самолети, когато гласуваш решение за Белене, което по същество отхвърля проекта и т.н.? От тяхна страна бе отговорено със същото. Борисов се съсредоточи само срещу Радев и умело подминаваше Нинова. Няколко безсмислени гласувания на БСП с ГЕРБ и ДПС в 46 обикновено Народно събрание, включително и за добавката от 120 лева за пенсионерите (предложена от ДПС) по същество провали индексацията на пенсиите. Необясними са гласуванията на представителите на БСП в ЦИК заедно с ГЕРБ, ДПС и ИТН срещу решението на Висшия административен съд. Формира се обществена нагласа, прогласявана и натрапвана чрез медиите, контролирани задкулисно от Борисов, Пеевски, кръга Капитал, че има договорка между ръководствата на ГЕРБ, ДПС и БСП. Третите избори показаха, че БСП се спъва за трети път в същия камък, а това спъване може да бъде фатално за бъдещето на партията.     

             Има огромно разочарование в лявомислещите хора в България от провежданата и подкрепяната от БСП дясна политика. Част от избирателите на БСП не гласуваха не толкова заради пандемията, колкото от неясната позиция на ръководството на БКП по кардиналните социално-икономически въпроси на днешния ден – цялостна идея за излизане от дълбоката социална криза на обществото чрез политика в интерес на хората на труда, на бедните, за преодоляване на огромното неравенство и за отнемане преимуществата на богатите.

            Политически погромът е явен. Той не може да бъде скрит дори от тези ръководни дейци на БСП, които го сътвориха. Но те се опитват да прехвърлят вината от болната глава върху здравата. Става дума за нескопосания опит на Корнелия Нинова на 16 ноември 2021 г. да подаде оставка с вкуса на вина от другите, но тя – жертва на пандемията, машините, хората на Борисов и т.н.   

Заслужава си да проанализираме някои от ниновите твърдения.

       Първото твърдение: „Оценявам резултата на БСП от изборите като катастрофален. Особено това, че отстъпихме от трето на четвърто място.“ Нали твърдяхме, че се борим за първото място още преди 4 април 2021 г.! Виж, двата предишни провала, довели до загубата на доверието на около 500 000 – 600 000 ляво мислещи хора не било катастрофа! А истински катастрофата започна още от 2017 г. и завърши на 14 ноември тази година. Тя не е едноактно действие. Тя е продължителен процес, водещ до загуба на авторитет поради провеждането и подкрепянето на дясна политика чрез леви лозунги, от лява партия.

            Второто твърдение: „От вчера една група в БСП ми иска оставката, но тя не ме впечатлява, защото това са хора, които от 5 години го правят - т.нар. вътрешна опозиция“. И да видим, кои са тези, които ѝ искат оставката: А. Кутев, К. Паскалев, К. Паргов и изпълнителното бюро на ГС на БСП-София, К. Добрев, повечето кметове на общини-социалисти и редица други авторитетни фигури в БСП. В това число са и една значителна част от хората, които на конгреса на БСП през 2016 г. ѝ осигуриха избора за Председател. И след конгреса тя ги предложи за членове на изпълнителното бюро – Г. Гергов, К. Янков, К. Паскалев, Ю. Асланов, К. Добрев, К. Паргов и т.н. И НС на БСП ги избра. Значи „вътрешната опозиция“ е „полезна“ за Нинова при нейния избор, но е неполезна, когато има друго виждане и мнение, което не съвпада с това на Председателката. Отдавна огромната част от т.нар. „вътрешна опозиция“ не са членове на НС на БСП, а са обикновени редови социалисти или лявомислещи хора извън БСП. Упреците към Антон Кутев са напълно несъстоятелни. Всеки социалист има право на мнение и е свободен да го изразява. Той го изрази не на официална пресконференция на Министерския съвет, като позиция на Министерския съвет, не на официалната интернет-страница на министерския съвет, а във Фейсбук като лично мнение. Скоро в БСП ще ни забранят да имаме различно мнение от това председателката ли? Подобна е и ситуацията с няколко отделни члена на Инициативния комитет за кандидатурата на Радев и Йотова. Да повторим казано от Нинова:

           "Но е абсолютна изненада, че оставката ми иска служебното правителство чрез говорителя си Антон Кутев … Абсолютна изненада е, че Инициативният комитет на президента Радев и на вицепрезидента Илияна Йотова ми искат оставката. … На тези две структури предлагам да не се занимават с партийно строителство. Служебният кабинет да си гледа кризите - цените, здравето. Има достатъчно проблеми за решаване. Да си гледат тази работа. Да не инженерстват в БСП. На ИК  - да гледа балотажа. Това им е работата, а не да се занимават с ръководството и оставките в БСП." Това са откровено неверни твърдения, но са направени целево и тенденциозно в навечерието на втория тур на президентските избори с явната цел Радев и Йотова да не спечелят изборите. И това действие на Нинова бе достойно оценено от К. Биков от ГЕРБ-СДС. Ако някой не е разбрал антирадевските приказки на Нинова, тя още същия следобед се коригира и допълни ясно: „Казвам, че задкулисието от времето на Борисов се премести в служебното правителство на Радев. Не си измислям тази информация“. Това действие на Нинова е изцяло в противовес на  мнението на 92% от гласувалите за БСП на последните парламентарни избори, които са подкрепили Радев-Йотова и противоречи на решението на НС на БСП за пълна подкрепа на Радев-Йотова.

            Третото твърдение: „Вината е само моя и тя е, че мълчах, когато трябваше да говоря и да казвам истината. Мълчах в името на това в партията да има единство, да няма разправии, да няма публични караници, да изглеждаме авторитетни и да помагаме на президентската кампания. Това е моята вина и аз я поемам като подавам оставка като председател на БСП“. Нинова никога не е мълчала, тя винаги е бичувала „вътрешната опозиция“, винаги за всички неуспехи и грешки е обвинявала нея. В БСП винаги след Десети ноември 1989 г. е имало различни мнения, имало е дискусии по множество политики, идейни спорове, по политическите стратегии и тактики. Изглежда нейното разбиране за авторитетност не е в предлаганите политики в защита на интересите на хората на труда и бедните и онеправданите, а когато всички следват нейното мнение, подкрепят безусловно нейните решения. Да, добре е да няма публични караници, но когато тя ги е започнала и не иска да ги спре, те ще си продължават и това действително не е добре за БСП. Какво? Оклеветяваната „вътрешна опозиция“ покорно и с наведена глава послушно да мълчи на караницата от Вожда ли? Това колко Нинова „помага“ на президентската кампания, пролича още по време на масовите протести през 20202 г., нейната  „помощ“ за Президента бе една от действителните причини за спада на изборните резултати.

            Четвъртото твърдение е, че Нинова си била давала оставката! Да, но после, някога, през следващата година, не сега. Сега тя щяла да работи да се формира правителство. Това нещо много ми напомня друг сценарий, когато Нинова пак си даде оставката, но на конгреса си я оттегли. И Корнелия Нинова си остана за да поведе БСП към ново крушение. Социалисти бдете за да не остане БСП отново без действителна оставка. В тази кризисна ситуация е потребна незабавна оставка на цялото Изпълнително бюро и избор от НС на БСП на временно ръководство от няколко души, което да подготви конгреса и промяната на Устава на БСП.

    

            Анко Иванов – д-р по философия

           16.11.2021 г.

            Източник: Политкомент