Между левите социални послания и дясната икономическа основа

(„Проект Визия за България“)

Предложения документ „Проект Визия за България“ е позитивен опит на концептуално равнище да се предложи изменение на неработещата социална система в страната и функционирането на държавата. Този незавършен документ може успешно да послужи за изготвянето на по-конкретна програма за управление преди следващите парламентарни избори. Визията дава акцент и реални идеи за решаване на няколко възлови и определящи за страната проблема. Тя съдържа редица верни констатации за състоянието на българското общество.

В предложения текст на Визията има редица заслужаващи внимание нови и правилни идеи и послания към българското общество. Това са идеите, свързани с новите процеси, които протичат в съвременното общество в световен и европейски план, идеи свързани с формирането и развитието на дигиталната икономика и живот в дигиталното общество. Предвидено е въвеждането на  национални електронни системи. Внимание заслужава идеята за развитието на нови и с висока добавена стойност производства, създаване на български иновационен индустриален модел, макар, че не е достатъчно добре развит. Разбира се има и отделни други позитивни аспекти. Сред добрите идеи са: осигуряването на икономически растеж, базиран на потребление и износ; раздвижване на българския капитал; създаване на социален инвестиционен пакет;  подобряване на бизнес-средата; въвеждане на таван на земеделската субсидия на база стопанисвани площи; одобряване от парламента на финансирането на значими инвестиционни, инфраструктурни и енергийни проекти.

Доминиращи са позитивните идеи в сферата на социалната политика, макар че са разпръснати в различни раздели. Сред тях най-значими и интересни са: въвеждане на диференцирани понижени ставки за ДДС за основни храни, лекарства, детски храни, учебници и учебни пособия; въвеждане на прогресивно подоходно облагане; въвеждане на семейно подоходно облагане; повишаване събираемостта на данъчните приходи; преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2015 г.; премахване на максималния месечен размер на социалните и здравни вноски; увеличаване на приноса на стажа за определяне на размера на пенсията като той достигне до 1.33; поемане от държавата на социалните плащания, които сега са за сметка на осигуровките, отпадане на таксите за детски ясли и градини и др. Одобрение заслужават идеите за: премахване на търговския статут на държавните (а може би и общинските?!) болници; заплащане на медицинските услуги в държавните заведения по цени от държавата (НЗОК); осигуряване на достойни трудови възнаграждения на работещите в държавните лечебни заведения; безплатно обучение в университетите и колежите по медицина с ангажимент на робота в страната минимум пет години, финансиране от държавата на медицински специализации в чужбина срещу ангажимент за работа в държавни болници, рязко намаляване на частните плащания от пациентите; повишаване на качеството на медицинските услуги; заплащане от държавата на пълния размер на здравноосигурителните вноски за деца и пенсионери, премахване на обществените поръчки за лекарства и медицински изделия; информираност и прозрачност за търговията (на едро и дребно) с лекарствени продукти и медицински изделия. Има и редица социални идеи за промяна в сферата на образованието, науката и културата като: задължително ранно включване на ромските деца в детски заведения, създаване на условия за целодневна организация н обучението в училище, въвеждане на изисквания за отговорност на родителите за обучението на децата и т.н. със социална насоченост са и редица предложени мерки в сферата на социалната сигурност и обществения ред. Тези социални идеи за мерки ще подпомогнат намалят отрицателното влияние на демографската криза. 

Във „Визията“ правилно се посочва „главното – социална държава вместо краен либерализъм и самоуправство“. Правилни са и идеите за върховенство на закона и възстановяване на доверието в съдебната система и превръщането на държавата в равноправен участник в икономиката, идеята за укрепване на държавните активи в икономиката.

Силният социален акцент напълно кореспондира с лявата същност на БСП, както и на всяка социалистическа, социалдемократическа и комунистическа партия. И това е един опит да се смекчи крайният либерализъм, върлуващ у нас като чумата през средните векове в Западна и Южна Европа. Всяко действие към подобряването на хала на народа се възприема добре. Ама дали това, което се предлага, и както се предлага, е достатъчно добре? Ето тук се разминават оценките на експертите, политиците и дори партийните дейци, включително и тези на БСП.

Формира се и разбирането, че във Визията има вътрешно противоречие между леви социални идеи и десен неолиберален подход на функциониране на държавата. А дали е така? Нека всеки сам да прецени. При представянето на визията Нинова, Стойнев, Добрев и компания непрекъснато говорят за някакви 10 милиарда лева равнище на корупция, които пари би могло да се използват за постигане на социалните идеи. Това е фантастика. При доминиращият в България и ЕС неолиберален модел на развитие на обществото със силно доминиращ егоизъм, наричан „предприемачество“, това е невъзможно. Корупцията, контрабандата, спекулата и рекета (бандитски или държавно-олигархически) са иманентно присъщи на всеки либерализъм и най-вече за глобалния неолиберализъм от англосаксонски тип. Евентуално правителство на БСП би могло да намали размерите на корупцията и контрабандата до някакви по-поносими за обществото размери, но това в никой случай не може да е необходимия ресурс за решаване на тежките социалните проблеми на обществото.

Другата идея във визията за осигуряване на ресурс за решаване на социалните въпроси е постигането на по-висок икономически растеж. В нея като ориентировъчен резултат се посочва 6-7% ежегоден ръст. Но авторите на проекта на визията, явно не са отчели изчисленията на Петър Кънев, че около 4.5% от БВП е приход в парични средства от работещите българи в чужбина и че по същество това изкривява икономическата ситуация. За да догони средното равнище на страните от ЕС на България ѝ е необходим средно ежегоден реален икономически ръст от над 8-9%.

Авторите на Визията се страхуват да използват традиционните за левите партии и за благоевското минало на БСП понятия, отразяващи грубата социална действителност в България като: преразпределение на произведеното съвкупно обществено богатство между труд и капитал и експлоатация на труда на наемните работници, специалисти и експерти. И това не е случайно. Авторите, и най-вече техните ръководители, са вътрешно възприели линията на Третия път на Блеър и Шрьодер, на фалиралият Оланд и Френска социалистическа партия, на изчезващите гръцка ПАСОК и нидерландска Партия на труда.  

След трикратното внимателно прочитане на документа „Проект визия за България“ излагам само някои частични съображения, които ако се прецени, че са правилни могат да намерят отражения в преработката на визията.  Ето някои от тях:    

            Първо. Главното и най-същественото (според Визията) е промяна на мястото на държавата в производството и преразпределението на произвежданото ново богатство в сферата на икономиката. В увода на „Визията“ правилно е подчертано, че „По силата на договора за присъединяване към ЕС българската икономика става част от европейската и тя трябва да се подчинява на правила, наложени към всички икономики – големи и малки.“ И вярно са разкрити главните слабости: ниска покупателна способност на населението, сред темп на икономически растеж от едва 2.4% (за 10 години), българското население е най-застрашено от бедност и социално изключване (40%), три четвърти от хората са с доход под средния стандарт за водене на нормален живот, огромното неравенство – доходите на 20% най-богати спрямо тези на 20% най-бедни са 8 пъти. Но не се поставя акцента върху главният проблем, който най-силно влияе и върху демографската криза: голямата бедност, ниското равнище на доходите въобще и най-вече на работещите, което силно стимулира емиграцията и износа на интелигентни и образовани хора от България. Крайно недостатъчни са средствата за решаването на социалните проблеми и за действително превръщане на България в социална държава.

Важни са причините. А те много лесно богат да бъдат потърсени и намерени чрез сравненията. Сравненията са голямо нещо. За да се преодолеят всички тези места в опашката на ЕС по доходи, жизнено равнище и т.н. трябва да се открият причините. Най-лесно това се прави чрез сравнение с ключови показатели.

            Първата причина за голямата бедност е крайно ниското равнище на държавната собственост. За 30 години държавната собственост спадна като дял в българската икономика от 97-98% на по-малко от 9% (по някои неофициални експертни оценки). Огромната част от българската икономика бе плячкосана от чуждестранни инвеститори и български приватизатори. Държавата не е лош стопанин, лоши са само мениджърите. Частната собственост дава 10% отчисления от печалбата в държавния бюджет, но държавните фирми отчисляват цели 75%, а по времето на Дянков и 80%. Логическият извод показва, че колкото е повече държавната собственост, толкова повече средства влизат в държавния бюджет. По дял на държавната собственост България е на последно място в ЕС. Не е случайно че държавната собственост в редица страни от ЕС, които са значително над нашето равнище, държавната собственост е над 30 и дори над 40%, и значимо ни изпреварват. Такива са Франция, Швеция, Словакия, Унгария, Чехия, Полша и т.н.

Визията не предлага увеличаване на делът в икономиката на държавните предприятия. А това може лесно и елегантно да стане чрез различни лостове и механизми, дори без национализация на производствени активи, а предимно чрез целево инвестиране на държавни средства като: построяване на АЕЦ „Белене“ с държавни средства и кредити; изграждане на нови заводи и фабрики; разваляне на приватизационни сделки; обратно изкупуване на възлови предприятия (например, елктроразпределителните дружества и др., ТЕЦ „Варна“ и т.н.); купуване на доминиращ дял от акции на борсата и др. Целевото инвестиране на държавни средства за създаване на производствени фирми ще подпомогне оживяването на икономиката в изоставащите райони на Северозападна и Средна Северна България, Краището, Странджа, Родопите. Чрез подобни механизми до 2025-2030 г. държавният дял може и трябва да достигне средното европейско равнище – около 40%.  Трябва да се въведе мораториум върху отдаването на концесии на работещи и печеливши държавни фирми на частни чужди или български лица, както и природни богатства (като „Летище София“ и др.).

            Втората причина за голямата бедност е въведената в България абсурдна крайно либералната данъчна система, в която са въведени най-ниските корпоративни данъци (в полза на едрия, средния бизнес и предимно на чуждестранния бизнес) в съотношение между преки и косвени данъци 25:75. При корпоративните данъци в ЕС най-ниска стойност има в България – само 10% при плосък данък, най-високи стойности при прогресивен корпоративен данък до 38% във Франция, 33% в Германия и 31.5% в Португалия, а при плосък – Малта 35%. От 28 страни в ЕС по данни от 2014 г. 6 са с прогресивен корпоративен данък (Ирландия, Германия, Люксембург, Португалия, Италия и Франция), при плоския данък до 19% са 6 страни (Кипър 12.5%, Латвия и Литва по 15%, Румъния 16%, и Словения 17%), между 19 и 24% са 9 страни (Полша, Чехия и Унгария по 19%, Финландия и Хърватия по 20%, Естония 21%, Словакия и Швеция по 22% и Великобритания 23%) и 9 страни с данък над 24.5%. В същото време има изключение в облагането на българските фирми, като едноличните търговци (ЕТ) се облагат с данък 15%, а ООД и АД с 10%. А ЕТ са предимно дребни бизнесмени и семеен бизнес. Това е крайно несправедливо. А май че социалистите са за справедливост и солидарност?

Щом непрекъснато говорим за европейски ценности, то нека да приемем като ценност и норма средните европейски стойности за корпоративния данък – между 19 и 22%, както е в сходните ни източноевропейски страни (Полша, Чехия, Унгария, Хърватия, Естония и Словакия). Една от главните причини за успешните решения в социалната сфера, особено в демографията на Унгария, се корени в по-високия размер на корпоративните данъци. В предложената ни „Визия“ вместо нормалното преструктуриране на данъчната система се отива към нови облекчения за бизнеса – „преференциални ниски или нулеви нива (?!?!), за областите на икономиката, които са национален приоритет“.  Такава данъчна система в нулево облагане не е европейски тип система, тя е характерна само за арабските кралства, емиратства, шейхства и султанати в района на Персийския залив и остров Борнео. У нас би трябвало плоският корпоративен данък да бъде поне на равнището на 19%. Подобно увеличаването на ставката му ще позволи намаляване на изтичането на национален доход. Например, унгарската ОТП банк (собственик на българската ДСК) ще намали износа на печалба от България с 9%. Подобна ще бъде и картината с гръцките банки, които ще могат да изнасят с 16% по-малко от реализираната печалба в България. Така стои въпросът и с „Булбанк“ и редица други чуждестранни фирми, банки, застрахователни организации, търговски вериги и т.н.

            Във „Визията“ са предвидени редица правилни неща по отношение на ДДС, предимно неговото намаляване, макар и в скромни размери и обхват. Сега в България по отношение на ДДС е възприет най-антисоциалния аспект – еднаква ставка за всичко без хазарт (0%) и туризъм (9%). Действително на България е ѝ потребен диференциран данък ДДС с облекчения не само за туризма. Но справедливо е и въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица, каквато практика има в страните от ЕС (Франция до 5973 евро, Полша 3 091 евро и др.).

Като цяло крайно необходимо е преструктуриране на данъчната система като се увеличат общите приходи в държавния бюджет от сегашните около 37% на около 45%, каквато е средната европейска практика. И това да бъде за сметка на увеличаване на корпоративните данъци и намаляване на ДДС ставките за предложените и за други стоки по примера на Полша (0% за медицински услуги, 5% за храни, 8% за лекарства и пътнически превози и др.).   

Европейските сравнения показват още и че българския бизнес има сравнително нисък дял в социалните осигуровки – около 18%, при 28% в Гърция, 27% в Унгария, в Полша между 19.5 до 24%, в Румъния между 22.75  и 38.45%, Чехия 34% , Естония 34%  и др. В България в осигурителната система е правилно не само държавата да привежда целия размер на осигурителните вноски за деца и пенсионери, но и да възтържествува справедливостта държавните служители, армията и полицията, получаващи трудово възнаграждение, както всички други български граждани, да имат личен дял в социалните осигуровки, т.е. да им се удържа като процент от заплатата на равнището на всички останали граждани на България. А нали в Конституцията пише, че всички граждани на България са равни?

Второ. Визията за България почти не разработва съществено политиката по доходите и охраната на труда. А това засяга пряко около 80% от гражданите на България. Във Визията пише само: „Политиката по доходите включва цел за минимални възнаграждения не по-малки от 60% от средната работна заплата за страната за предходната година, както и по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд и труда в извънработно време. В момента ставката за нощен труд е 25 ст. на час“. Хората на труда (работници, земеделци, специалисти, експерти, служители и т.н.) очакват разгърнати идеи и цели за преодоляването на бедността. Със 60% на минималната работна заплата от средната за страната не се постига нищо съществено, по-скоро се имитира дейност. Ако вземем публикуваните данни за средната работна заплата за м. юни 2018 г. и добавим още толкова за до края на годината, тя ще достигне до около 1170 лева. Тогава минималната работна заплата ще е около 700 лева, т.е. на равнището на средните заплати в хотелиерство и ресторантьорство – най-ниските в България. В условията на масово нарастващи цени, гонещи европейските, ще има изоставане на равнището на доходите спрямо европейските.  Минималната работна заплата бързо следва да нараства с около 75% от равнището на средната работна заплата за страната. Правилно е да се иска повишаване на ставките за извънреден и нощен труд. Крайно наложително е да се променят условията на труд и охраната на труда, да се предвиди реорганизация на Дирекцията по охраната на труда, така, че тя да защитава хората на труда, а не собствениците на капитала. Крайно време е да се приравнят трудовите договори и договорите на хонорар, които сега се използват прекомерно от редица работодатели. 

Значителното увеличаване на доходите на наетите лица по трудови договори ще помогне за решаване няколко кардинални проблема. Първият е за производителността на труда.  Сега българските работодатели търсят увеличаване на производителността на труда предимно чрез интензифициране на труда на наемните работници и удължаване на работното време, а не чрез внедряване на нова по-производителна техника и технологии. В същото време се оплакват от липсата на работна ръка. А големите си печалби инвестират предимно в луксозни стоки, вили, жилища в чужбина, самолети, яхти, джипове и т.н. Производителността на труда се повишава предимно чрез модернизация и реконструкция на производството, чрез внедряване на нови технологии и нова техника.  Дори десният гербер Томислав Дончев (речта при откриването на Пловдивския панаир) разбра, че с ниски заплати, евтин труд  не може да се развива съвременна продукция и да се привличат чуждестранни инвестиции, а Др. Стойнев и К. Добрев още не могат или не искат да го разберат.  А истината е проста. Ако работодателите не искат да изчезнат от полето на бизнеса, трябва да модернизират производството си и да плащат по-високи заплати.  Вторият проблем, който ще реши по-високата минимална работна заплата в определена степен е демографският. По-високите трудови възнаграждения ще улесняват решенията на младите хора за раждането и отглеждането на повече деца в семействата с по-високо образование и по-висока квалификация и култура. И на трето място по-високите заплати ще доведат и до връщане на част от неуспешно интегриралите се в западните държави българи.

Трето. Думата „визия“ е чуждица и на български тя се подразбира като идея, възглед, стратегия, виждане за това какво трябва да бъде нещо или каква трябва да бъде определена дейност. В случая става дума за политически възглед каква да е България към 2025 или 2030 година. А каква да е тя, като резултат от приложението на стратегията? Следователно е правилно първо да се поставим целта към каква България се стремим. А тя е ясно посочена в Конституцията на Република България – социална държава. А това означава на всеки българин, не само на богатите 20%, да се осигури сигурен, достоен и надежден живот, високо жизнено равнище. Тази цел следва да пронизва цялата визия, всички нейни части и аспекти. А в този вариант на документа не е така. А би трябвало да стане така. Визията е пълна с баласт. Тя трябва да стане кратка и ясна, с използването на по-малко чуждици, за да е разбираема и достъпна до повече граждани на България, а не само и не толкова до политици, специалисти и журналисти. 

  

  Има и още много неща, които да се напишат или кажат за Визията. Но главното е в подобряване на икономическата основа за решаване на социалните проблеми чрез преструктуриране на разпределението на произведения БВП, на данъчната система, мораториум върху по-нататъшната приватизация и даване на концесия, нов закон за земеделието, стимулиращ кооперациите и дребните и семейни производители и т.н. И на тази основа – решителното повишаване на доходите и жизненото равнище на населението.

Сегашното ръководство на БСП, след големия успех с избора на Радев за президент, допусна редица грешки, които не позволяват на партията да повиши общественото доверие към нея.  Става дума за продясната предизборна платформа на Стойнев за участието в парламентарните избори. Предимно поради нея не се постигна очакваната изборна победа. Последва второ Стойнево действие – алтернативния бюджет. Огромната маса от хората не го възприеха като значима проява на БСП. Нещо повече, той спомогна да дозатвърждаване на убеждението, че всички партии в парламента са за статуквото. Какво от това, че в бюджета за едно перо ще посочиш половин процент повече или по-малко? Все тая. Няма да се пребори статуквото. Последваха грешни гласувания заедно с ГЕРБ, особено тези за АЕЦ “Белене“ и увеличаването на военния бюджет. Стотиците хиляди хора, гласували на референдума за АЕЦ „Белене“ не могат да простят на ръководството на БСП защитата на герберската проамериканска и антируско-антибългарска позиция за АЕЦ „Белене“. На мнозина избиратели вече им прави впечатление, че Визията мълчи за потребен на България инфраструктурен иновационен проект като АЕЦ „Белене“, но в същото време се предлага намаляването на данъците на бизнеса. Вярната позиция за Истанбулската конвенция не е достатъчна за разрастване на влиянието в обществото. Ако сега с Визията не се покаже желание за радикална промяна на общество, не толкова на ляво, а предимно към средното европейско равнище, БСП има опасност силно да дерайлира.  

  

А на България ѝ трябва истинска силна лява партия, а не партия от продесни политици, кичещи се с леви фрази, като и редица милионери и бизнесмени в ръководните органи.

25.09.2018 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Политкомент

А трябва ли Визия и за НС на БСП?

Визията за България трябваше да каже ясно и в прав текст – стига глобален неолиберализъм, изродил се в България до мутроолигархизъм. Обществото жадува и очаква действителна лява социално-икономическа, действително национално-патриотична и екологична политика, реализация на онова, което пише в Програмата на БСП – демократичен социализъм. На страната ѝ трябва ясна конкретна идея и политическа стратегия.

На БСП ѝ приляга радикално лява стратегия за силна пазарна икономическа и социална политика. А не предлаганата и налаганата от Стойнев фризирана със социалистическа фразеология продясна социаллиберална политика. На България и трябва нова политика, отговаряща на интересите на наемните работници (по статистиката – наетите лица), експерти, служители и специалисти, а не на едрите и част от средните бизнесмени-работодатели. Както и на милионерите в НС на БСП, на лобистите на олигархически кръгове от ГЕРБ и любимите на ДПС обръчи от фирми. Поради това и Визията си мълчи за преструктурирането на данъците и за мерките за ново със социална насоченост преразпределение на произведения БВП. В същото време в редица организации на БСП има множество леви идеи и предложения и разработки.

Всеки един възглед (пардон – идея, виждане, стратегия, програма, визия) за бъдещото трябва да се подплати не само и не толкова с телевизионни изяви и текстове в документи, в намерения, в речи, интервюта, но и с ясна и конкретна управленска програма и не на последно място – силна организация, която да поведе хората към реализация на идеите. Идеите (т.е. визиите) без организация, без конкретна и действена работа и без контрол и отчет за свършеното не водят до нищо. От тях остава само пустословието.

А организацията се осъществява на всички равнища в партията, но с най-значим принос и роля е Националния съвет (НС) на БСП. Крайно време е да се промени и състава и начина на функциониране на Националния свет на БСП. Разбира се, ако ръководството е искрено в желанието си за промяна. На конгреса на БСП са избрани 182 – ма членове на Националния съвет (НС), включително 20% от младежката листа и значителна група неизбирани пряко от конгреса, т.нар. „делегирани представители“ на областите. Това е безсмислено раздут състав, организационно неспособен да ръководи между заседанията на конгреса партията. Самоцелното вкарване на млади хора за бройка, без да са доказали своите качества в политическата дейност на партията, не повишава, а влошава качеството на работата. Включването на делегирани представители от областите не осигурява компетентно решаване на местните проблеми от НС. То само отваря вратичка за хора, които иначе не могат да бъдат избрани от конгреса чрез пряко гласуване, и влизат в НС през задната врата на този ръководен орган.

Практиката показа, че на заседанията на НС много рядко присъстват над 100 души. Обикновено присъствието е на ръба на мнозинството. И започват игрите с кворума. От средствата за масова информация и дезинформация не може да се разбере колко са присъствали на последното заседание (10 юни 2018). Знаем само, че решението за военния бюджет е прието със 72 гласа „за“, 2 „въздържал се“ и 1 „против“.

От материалите в публичното пространство (телевизия, вестници, сайтове) проличават

няколко проблема във функционирането на НС на БСП.

На първо място е начинът на вземане на решенията от НС. Страшно лошо нещо е да се чете Устава на БСП и да се сравняват огласените данни с неговите предписания. И какво се получава? В чл. 6, ал. 1 на Устава на БСП ясно е записано, че „заседанията на структурите и органите на партията са редовни, когато присъстват повече от половината им членове“. А в ал. 2 се вменява правилото, че „решенията на партийните организации и партийните органи се вземат с обикновено мнозинство при участие на повече от половината от членовете им (к. м.), освен ако в Устава не е предвидено друго.“  В членове 32 и 33 на Устава, в които се уреждат правомощията на НС на БСП, не прочетох (а може и лошо да чета!) да е предвиден друг начин на приемане на решения. В Устава не срещнах и правилото за т.нар. „падащ кворум“, позволяващ приемането на решения с малцинство. Следователно, по мое мнение, според Устава на БСП, броят за подкрепа на решението за военния бюджет трябва да са гласували над 91, т.е. 92 и повече членове на НС.  По мое мнение, четейки Устава, при гласуването, т.е. „участие на повече от половината от членовете“, а не присъствие или отсъствие от заседанието по време на самото гласуване. Участие не е синоним на присъствие или присъствие без гласуване. Тя е дума от българския език и е със смисъл на: (1/. дял, намеса, сътрудничество в някоя задружна работа (Български тълковен речник, БАН, 1993 г.); 2/. личен дял в някаква обща съвместна работа, дейност, проява (talkoven.onlinerechnik.com). Глаголът „участвам“ означава съвместно действие в някаква обща работа, например участвам в гласуване, участвам в избори и т.н., т.е. извършване на част от някаква обща работа.  Неприсъствалият, както и негласувалият, не участват в общата работа, в случая във вземане на решение. Речниците твърдят, че присъствието е наличие, лично пребиваване в някакво място и то в даден момент. Присъстващият на заседание се е явил на дадено място и в определен момент. Участието в политически форум (конгрес, конференция, заседание) в неговата същностна част (вземане на решение) е израз на позиция по обсъждан въпрос. Гласуването е върхът на участие чрез вземане на позиция, на отношение към определен обсъждан въпрос. По същество обявеното решение на проведеното заседание е такова на едно малцинство в НС на БСП – 75 души, вместо не по-малко от 92 – ма членове.

На второ място е предварително вземане на решения някъде другаде и налагането им на заседание на НС като факт, по който може само да има одобрение. Такъв е случаят с АЕЦ „Белене“ и военният бюджет. НС гласува  „за“ десния проект за военния бюджет, след като парламентарната група под натиска на Нинова, Стойнев, Бойчев, Зафиров и Кутев е предрешила проблема. От този тип са исканията за оставка на отделни министри и цялото правителство. Въпросът за властта е първостепенен за политическа партия и той трябва да се обсъди от най-висшия орган между заседанията на конгреса. В чл. 33, определящ пълномощията на НС на БСП, в т. 20 е записано, че НС „определя стратегията и тактиката  на парламентарната дейност (к. м. – А.И.) съвместно с парламентарната група на БСП“. Искането на оставката е тактически ход, който има и стратегическа цел. Дори не прочетох, че парламентарната група се е събрала и е обсъдила този въпрос. Следователно и най-вероятно ръководството на Парламентарната група (т.е. Нинова и заместниците) са решили и огласяват искане за оставка. А кой и кога попита членовете на Националния съвет? А те нямат ли право да решават заедно с парламентарната група важен политически стратегически или тактически въпрос?

На трето място е свободата на обсъждане и изразяване на мнения на заседанията на НС на БСП. Когато не присъстваш на тях, за тази свобода може да се съди по гласуванията. А те са много показателни. На последното заседание на НС вече надминахме времето на т.нар. „тоталитарно управление“, когато решенията се вземаха единодушно.  Само един против. А при гласуване за Русе при Живков бяха май доста повече гласували против! И само един е бил против решението за военния бюджет. Предполагам, че това е Михаил Миков, който след заседанието пред една телевизия изложи своето отрицателно мнение за увеличаване на военния бюджет. Има и момент на емоционална обработка на членовете на НС. Особена ярка проява е било новото обсъждане на Истанбулската конвенция. В него има емоции, сълзи, оплаквания от ПЕС и т.н. А всъщност този театрален подход е умело използван за да се тушират негативните решения за АЕЦ „Белене“ и военния бюджет, за да се направят членовете на НС съпричастни с битката за Истанбулската конвенция. Театърът в политиката има успех до време. С него се отклонява вниманието от главните социални проблеми и се печелят симпатии в обществото с една вярна позиция за Истанбулската конвенция и с нея се прикриват множеството грешни позиции в полза на ГЕРБ.  

На четвърто място е подмяната на изборните ръководни и помощни органи на БСП от апаратни структури.  Това особено пролича на проводеното национално съвещание на 21 юли. За него подготвените материали преминаха (видимо отстрани) през два етапа. През първия това бе проект на документ „Нов път за България. Визия 2018.“ За десетина дни той бе коренно преработен и се появи „Проект Визия за България“, който без обсъждане в колективния орган (Националния съвет) бе представен като основа за обсъждане на националното съвещание. На съвещанието той бе представен като документ на апарата на Националния съвет – „Направление за публични политики и анализи“. Няма лошо апарата да разработва проекти на документи по политически въпроси. Но решенията по тези проекти трябва да вземат изборните органи, тъй като апарата работи под ръководството на трима души. А тримата души не са колективния орган.

Прави впечатление, че на Националното съвещание на 21 юли 2018 г. бе организационно ограничена възможността на членовете на НС да вземат участие в представянето и обсъждането на документа. Пълен формализъм е по документ за такова претенциозно заглавие като „Визия за България“ водещи да са предимно депутати и тесни специалисти в отделни сфери, без в тях да участват председателите и членовете на комисиите на Националния съвет  на БСП. Особено комисията по идейното и програмно развитие, анализи, прогнози, пропаганда и агитация, ръководена от Валери Жаблянов. Моите уважения към прекрасния ляв журналист Александър Симов, но той не е достатъчно компетентен по социалните въпроси за да ги представя пред Националното съвещание. От комисията по публични политики (председател Р. Овчаров) и членове като проф. Р. Гечев, К. Паскалев, Ваня Добрева и др. бе предпочетен Гунински, но в качеството му на кмет, а не като член на НС на БСП. Общото между представящите отделните направления на Визията бе, че това са хора приближени на Нинова, Стойнев и Добрев. Втората ограничителна мярка бе времето за изказване до 5 минути. Това е крайно недостатъчно за да се изрази мнение, да се направи критика, възражение, да се предложи нов аспект на Визията. Като че ли главното внимание бе съсредоточено в красивата обстановка, подреждане на залата, красивото слово на Нинова, силни слова във Визията и уводното слово, но  и безлични представяния на отделните направления, повтарящи Визията, с опит за актьорско майсторство.

Апаратът има своето достойно място в дейността на Националния съвет. Той е от компетентни, съвестни и добри хора. Но те пряко изпълняват поръчките на техните преки ръководители от апарата (ръководството), а не от НС. Следователно слабото място не са апаратчиците, а техните ръководители. Апаратът може да бъде по-ефективен само ако не е затиснат под похлупака на преките ръководители, които твърде често изхождат не от общите интереси на партията.   

На пето място, все повече се формира усещането, че ръководството на партията пряко или чрез различни организационни механизми намалява възможностите за различно мнение от това на „вождовете“, стоящи начело. Гледайки телевизионните предавания, писанията във вестници и сайтове, все повече се утвърждава усещането, че атмосферата на обсъжданията е неблагоприятна. Вероятно и поради това все по-малко членове на НС присъстват на заседанията му. Нещо повече все повече ръководството не обръща внимание на предложенията на социалисти, привърженици, учени-специалисти по отделни направления, дори на цели общински партийни съвети, или пряко казано – няма чуваемост отдолу-нагоре.   

И на шесто място, Една от главните слабости на НС на БСП е наличието на твърде много богаташи в неговия състав, което дразни обикновените хора в страната. Те разбират, че бизнесменът се интересува най-напред от размера на собствената печалба, каквито и социалистически лозунги, фрази, изречения и думи да използва. В БСП се наложи една практика, която ерозира общественото съзнание. Става дума за тъй наречената гражданска квота в листите за Народното събрание и за общинските съвет. В листите има редица дясно мислещи и печалбарски действащи бизнесмени. Някои от тях като Бенчев (Бургас) са цинично откровени: „Аз мога без БСП-Бургас, но БСП-Бургас не може без мене“. Подобни примери, за голямо съжаление,  има в няколко други общински съвети. Бедата е, че това е политика за „обогатяване“ на листите чрез бизнесмени, подкрепяна явно или неявно от ръководството на НС, а не включване на честно работещи експерти,  специалисти, интелектуалци, изпълнители. 

В новата обществена обстановка е необходима

същностна промяна в състава и методите на работата на НС на БСП,

защото на БСП и трябва действено колективно ръководство, а не тройка от ръководители и безмълвни подкрепители.     

Сега в страната има натрупана огромна отрицателна енергия. Хората са безкрайно недоволни от политическата класа, от това, че всички политически партии, на власт или в опозиция, провеждат само една и съща по същество противонародна политика. А това е неолибералната политика, довела до огромната национална катастрофа. Социологът Кънчо Стойчев е прав, че „тенджерата на общественото недоволство ври, задържането на капака ще увеличи взрива“. Но част от ръководството на БСП, както и сивия кардинал на партията, явно не разбират, че обществото се нуждае от действителна лява политика, а не непрекъснати съглашателски действия зад завесата, на фона на остри телевизионни и фейсбукарски противопоставяния. Дори на лаиците в политиката вече им прави впечатление как част от ръководството на БСП подкрепя ГЕРБ и неговата дясна политика, чрез различни документи, гласувания и изяви. Например: европредседателството; Западните Балкани; АЕЦ „Белене“ (във Визията дори зачеркнахме АЕЦ „Белене“, вероятно по поръка пак на американския посланик); военния бюджет; лобисткия закон за петрола и т.н.

В БСП е време за идейна и за организационна промяна. В идейно отношение би било полезно тричленката на ръководството и сивия кардинал, а и защо не всички членове на ИБ и на НС на БСП да се запознаят с новите леви идеи в Европа. С новите идеи на Лейбъристката партия във Великобритания, Новите леви в Германия, Левите на Меланшон във Франция, практическата дейност на Португалската социал-демократическа партия, на Словашката социалдемократическа партия и др. И на основата на идеите на социалистите от БСП, на общинските и районите организации, да се формира действително проект за очакваната от хората лява политика на БСП чрез значимо преработена,  прецизирана и отговаряща на потребностите Визия.

За да се промени БСП трябва не само идейна, но и организационна промяна. Тя може и трябва да започне чрез промяна на Устава, особено в частта му за формирането на НС на БСП, за премахване от неговия състав на привилегированите неподготвени (но послушни) млади хора и „делегирани представители“ на областните съвети, отречените от обществото милионери и тлъсти богаташи. НС може по брой да сведе до, например, 101 члена. Не по-малко важна е промяната и в отношенията на НС с общинските съвети и партийните организации. Предложенията на основни партийни организации, общински и райони съвети (особено по политически въпроси) следва да се разглеждат и обсъждат от съответните ръководни органи в разумни срокове, а не да се замитат под килима. Няма обсъждане на предложенията отдолу – няма проблем за ръководствата. За да изразява широките интереси на членовете и симпатизантите, политиката на БСП следва да се формира предимно отдолу-нагоре.

Подобни идейни и организационни промени могат да се направят чрез извънредни отчети и избори в БСП и извънреден конгрес на който да има: 1/ Промени в Устава на БСП;  2/ Избор нов Национален съвет в по-малък състав, като избора става задължително с мнозинство от присъстващите делегати на конгреса, а не в низходящ ред по броя на гласовете. На последния конгрес по същество бяха избрани само двама членове. Всичко останали 180 не покриваха изискването за мнозинство над 50% от гласувалите; 3/. Утвърждаване на кратка и ясна действително лява платформа (визия, стратегия )за бъдещата дейност, предпоставка и основа за извънредни парламентарни избори. 3/. Утвърждаване на платформа на БСП за участие в изборите за Европейски парламент и правила за формиране на листата от кандидати на БСП.

На ход е ръководството на БСП. Ако то продължи по досегашния начин, ще последва огромен провал на изборите за Европейски парламент и на евентуалните предсрочни парламентарни избори.  

            Очаква се в скоро време (по Устав) да има нов пленум на НС на БСП. Той ще е в деликтна ситуация. Случаят Бенчо Бенчев, макар, че вече отшумява, до голяма степен успя да изтрие положителния ефект от представянето на Визията  и митинга на Бузлуджа. Но той постави ребром въпроса, че в ръководствата на БСП нямат място богаташите-милионери, фукльовци със собственост на коли, палати, хотели и т.н., когато бедността в България е огромна. Сега са необходими не толкова телевизионни фойерверки, а предимно кратка и ясна радикална визия за дълбоки промени в обществото. Останалото е движение на празен ход, т.е. на място ходом марш.

10.09.2018 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Девети септември: въстание, революция или преврат?

Девети септември:
въстание, революция или преврат?

Всяка година, в дните около Девети септември, започва едно масово говорене и писане, че на тази дата бил извършен преврат – Деветосептемврийски преврат. Да, има свобода на мнението, на словото, както и свобода на манипулациите и фалшификациите. Но когато общуваме е добре да се разбираме. А това става чрез използване на основни понятия, зад които разбираме едно и също нещо. 

Понятийната главоблъсканица

В българските медии и исторически публикации в последните десетилетия Девети септември се определя като: въстание, революция или преврат. Но разликата в понятията е съществена. Най-общото, характерното за всичките е, че те са  смяна на властта.

Въстанието е средство за съществени промени в управлението или смяна на самата власт. Според Български тълковен речник (Л. Андрейчин и др. 1993) думата „въстание“ е „масово народно надигане срещу потисническа власт; бунт“. А в онлайн речника е определено като „масов въоръжен бунт срещу властта“. За въстанието ключови думи са „масово народно надигане“ и „с оръжие срещу насилническа власт“. Следователно въстанието е масовото открито народно участие (въоръжено или не) на хората в процеса на сваляне на старата власт и установяване на нова власт. Въстанията включват и масови действия (манифестации, стачки, митинги, събрани, саботажи и др.). Те са както пряк сблъсък с властта, така и деморализиращо въздействие върху въоръжената сила на властта. Често войската преминава към въстаниците или отказва да стреля.

Превратът в редица речници и енциклопедии има различни определения. По същество държавният преврат е внезапна насилствена смяна на властта чрез завладяване на възловите центрове на държавното управление и арест или ликвидация на властовите ръководители. Това става чрез въоръжена намеса на части от войска, полиция, жандармерия и др. под командването на предварително договорили се група от офицери (заговорници). Превратът се подготвя и извършва само чрез въоръжено действие на ограничена група заговорници.

Революцията най-често е разбирана като: коренен преврат в обществения и политически строй, смяна на един обществен строй с друг; рязък преход от едно качествено състояние в друго, дълбоко качествено изменение и/или преобразуване, основна промяна. В политиката революцията е коренна промяна във функциониране на обществото, смяната на едно обществено устройство с друго. Тя не е просто смяна на властващите, а дълбоко същностно изменение на съществуващата политическа и социално-икономическа система, тя е мащабен всеобхватен процес. Основава се на политическа идеология, влияеща и увличаща множество хиляди и дори милиони хора.

В българската историография Девети септември първоначално бе определян като въстание, а по-късно и като революция, а сега вече голяма група историци, политици и журналисти го определят като преврат. А дали е преврат?

Характеристика на навечерието на Девети септември

Страната е придатък на фашистка Германия. В нея има гражданска война, започната още от Девети юни 1923 г. и разгоряла се през лятото на 1944 г. През август има акция на властта за унищожаване на партизанското движение. Проблемът за изхранването на българските семейства става първостепенен, особено за работниците, занаятчиите и интелигенцията. Икономическите „реформи“ на Багрянов влошават живота на огромната маса от българите. Дефицитът в търговията с Германия само за лятото на 1944 г. е 1.6 млрд. лв. За издръжката на немските войници Багрянов на 25 юли изплаща 733 млн. лв..

Съпротивата срещу фашистката власт се разраства. През лятото на 1944 г. се използват различни форми на съпротива и протест: митинги, демонстрации, лозунги, листовки, позиви, стачки, сражения и т.н. Независимо от терора, в съпротивата срещу властта се включват хиляди хора. През лятото на 1944 са извършени 1429 саботажи, партизански акции и сражения с пик през август. Това разкрива дълбоката пропаст между интересите и положението на широките народни маси и провежданата прогерманска и фашистка политика от българското правителство.

В края на август 1944 г. има две събития, които предопределят до голяма степен следващите събития в България. Това са Яш-Кишиневската операция на Съветската армия и излизането от войната на Румъния (23 август). Монархофашистите у нас са объркани и уплашени от очакващата ги катастрофа, властта е деморализирана. В края на август 1944 г. БРП излиза с Окръжно № 4, в което призовава за въоръжено въстание с цел „събаряне на монархофашистката диктатура“. ГК на БРП (к) в София призовава: „Работници и работнички … Спрете работа и излезте на улицата на стачки, митинги и демонстрации. Присъединявайте се към  подетата всенародна въоръжена борба за унищожаване на германците и техните агенти. За възстановяване на отнетите ви права и свободи и за подобряване на тежкото икономическо положение...“.

Хронология на събитията в навечерието на Девети септември

От 1 до 5 септември има множество акции на партизаните в селата като тези в Горни Лом (Белоградчишко), Слащица (Тетевенско), Беглеж (Плевенско), Раково, Стоб, Кочериново и Рила (Кюстендилско), Манолово (Казанлъшко), Церово (Пазарджишко), Боримечково (Панагюрско) и много други. Има сражения на партизаните при  Милеви скали, вр. Модър, Новаковски Балкан (Родопи), с. Елешница (Благоевградско), с. Царевци (Омуртагско), с. Мартиново (Чипровско) и др.. На  4 септември делегация на ОФ поставя искане за провеждането на митинги и събрания на ОФ, но то е отхвърлено. Полицията осуетява митинг пред Съдебната палата, но част от хората се отправят към немското посолство и хвърлят по него камъни и тухли. На 5 септември СССР обявява война на България, А ОФ разпространява позив за борба с правителството.

От 6 до 8 септември включително в София има стачка на трамвайните работници, подкрепена и от книжната и чорапената фабрика. В София се провежда масов протест пред „Славянска беседа“, срещу протестиращите стрелят германски офицери и български полицаи. България скъсва дипломатическите отношения с Германия и счита че от 8 септември е в състояние на война с нея. В Перущица има масова възпоменателна акция по повод убийството на 22 ятаци. На 6 септември в с. Алеково (Свищовско) комитетът на ОФ завзема общината, формира народна милиция и съобщава на околните села за установената нова власт. На 6-7 септември в гр. Исперих комитет на ОФ, установява новата власт; в Голямо Враново (Русенско) ОФ завзема властта, в Габровница (Монтанско) е обезоръжена полицията. На 7 септември в София има митинг и сблъсък с полицията, убит е П. Топалов-Шмид. В Перник има стачка и манифестация на миньорите, убити са 6 и ранени 13 работници. В Пловдив има стачка на тютюноработниците, в с. Розовец (Пловдивско) е установена властта на ОФ, превзета е от войници-комунисти и офицери батарея „Атия“ (край Бургас). В Козловец, Масларево и Петокладенци (Свищовско) е установена новата власт. При с. Константин (Еленско) в сражение загиват 6 партизани и едно дете, партизани превземат гара Разделна. В Плевен и Силистра са разбити затворите и са освободени политзатворниците.

8 септември Съветската армия навлиза в България като на парад и до вечерта достига линията Русе-Варна. В Габрово има митинг и са овладяни общината и полицията.  Във Варна е разбит затвора и са освободени затворниците, превзети са общината и полицията и е оповестена новата власт. В Пловдив има обща политическа стачка, освободени са политическите затворници. Същият ден е установена ОФ власт в Силистра, Тутракан, Провадия, Балчик, Каварна, Копривщица, Клисура, Калофер, Лопушна, Царево и множество села (около 170) като Лютиброд, Ракьово, Търнава (Врачанско) и много други.

8 срещу 9 септември: Шопският партизански отряд и бойните групи се отправят към военното министерство, военни части завземат Министерството на войната, а учебната рота на Военното училище завзема пощата. На Девети септември всички партизански отряди, чети и бойни групи участват в установяване властта на ОФ. Например, отряд „Петър Момчилов“ установява ОФ власт в селата Овчи кладенец, Гълъбинци, Болярско, Бояджик, Савино, Каменна река, Голям манастир, Скалица, Чукарово и Синапово (Ямболско). Рано сутринта в София има масова манифестация в подкрепа на новото правителство на ОФ.

Истинската характеристика на Девети септември

Кратката хронология на събитията след 26 август, когато се взема решението за антифашистко въстание, разкрива, че в страната:

Първо. Политическите събития протичат и се извършват под силното влияние на очертаващия се разгром на Германия. Италия вече е излязла от войната. На 23 август излиза от войната и Румъния. Червената армия е близо до границите на страната, на 5 септември Съветския съюз обявява война на България. Всичко това окончателно дестабилизира хитлеристите и техните помощници в България, води до тяхната обърканост. Заповедта на министъра на войната да не се оказва съпротива на Червената армия сломява да голяма степен съпротивителните сили на старата монархофашистка власт. Съветската армия преминава през България в празнична обстановка. Не става дума за никаква окупация, тъй като съветските войски не ръководят държавните дейности в страната.   

  

Второ. Непосредствено преди и на Девети септември има масово народно надигане и въоръжена съпротива срещу монархофашистката власт. Масовите и въоръжени действия са ръководени не от заговорници от армията, а от Отечествения фронт. Това народно надигане е комплекс от:  масови прояви като стачки, манифестации, разбиване на затвори; сражения на партизани с полиция, жандармерия и армия; превземане на полицейски участъци, кметства и т.н. Превземането на Министерството на войната е организирано от ОФ, включващ политически организации и партии. В това превземане на централните учреждения става с помощта на отечественофронтовски офицери и прогресивно, антифашистки отечественофронтовски настроени войници, офицери и поделения. Ключова роля има БРП (к). Военните не участват самостоятелно, а под ръководството на Отечествения фронт. Установяването на новата власт започва на 6 септември и нараства до Девети септември, включително и след овладяването на Министерството на войната. В установяването на новата власт участват редица политически партии.  БРП (к), БЗНС, БРСДП, политическия кръг „Звено“ и безпартийни.

Девети септември е върхът на масово народното надигане срещу властта и той е народно антифашистко въстание. Лозунгът е: „Смърт на фашизма, свобода на народа“. Превратите започват със смяната на властта в центъра, а при въстанията се започва по места, с масово участие на хората, а върхът е смяната на властта в центъра. На Девети няма коренна промяна на властта, а в начина на управляване и управляващите.

Трето. Девети септември не е революция. В страната от 1923 г. до 1944 г. има две огромни обществени противоречия. Първото е между фашисткото терористично управление от една страна, и от друга – демокрацията. Девети септември е край на фашисткия терор и връщане към демокрацията. Той е разрешаване на първото противоречие. ОФ идва на власт с искане за връщане на Търновската Конституция, а не за промяна на държавното устройство. Второто противоречие е между капитала и труда, довело до огромна нищета. За обикновените хора Девети е началото на социална революция, променила живота им и въвела като основен принцип на отношенията в обществото приносът на всеки чрез труда, а не чрез собствеността и капитала. Установяването на новата власт на Девети септември е само началото на демократична революция, а по-късно, след няколко години, започва преход  към социалистическа революция.

Четвърто. Станалото на Девети септември не е преврат. За какъв преврат да се говори, когато още на 26 август е решението за въстание, последват открити масови протестни действия, както и сражения с действащата монархофашистка власт? При преврата има заговорници, които тайно подготвят военна сила и чрез нея идват на власт. Какви заговорници са представителите на ОФ, които искат от властта разрешение за провеждане на масовите протестни действия? Вземането на властта е колективно действие на партиите на ОФ, с участието на партизани, бойни групи, разбунтувани войници, членове на отечественофронтовските партии и граждани. Новата власт по места и на национално равнище е упражнявана от ОФ, а не от военна хунта.  

Някои изводи за тълкуването на Девети сепетмври

Първо. Публичното налагане в българското обществено пространство на неологизма „Деветосептемврийски преврат“ има за цел принизяване на ролята на БРП (к) и левите сили в България и изтъкването на преден план само на малката група военни, които са на отечественофронтовски позиции. Използването на думата „преврат“ е израз на омаловажаване на борбата на голяма част от народа срещу фашизма и опит за реабилитация на фашизма и възникването на неофашизъм.   

Второ. През последните десетилетия нарочно се премълчават уродливите прояви на фашизма, борбата на БРП (к) и прогресивната българска общественост срещу действията на фашистите, превратно се тълкуват определени политически събития от епохата на съпротивата.  Сега малко се говори и пише за фашистките по своята същност: Закон за защита на държавата, Закон за защита на нацията, за дейността на ловните роти и жандармерията, за отрязаните и разнасяни по мегданите глави, за опожарените къщи, за „еврейските трудови лагери“, за смъртни присъди и убийства на малолетни, за уродливите деяния на осъдените на смърт от Народния съд. Пред младото поколение има тъмна завеса за същността на фашизма, за борбата срещу него и истинската същност на победата на антифашистките сили на Девети септември. Върви огромна манипулация и фалшификация на българската история, изразяващи се в: възхваляване и честване на фашистите (Луков марш, предаванията на „История бг и др); Обявяване на палачите, осъдени от Народния съд за „цвета на интелигенцията“, за „жертви на комунизма“ и т.н.; обявяване на антифашистите за терористи; обявяването със закон на комунизма като терористична система.

Трето. По същество Девети септември е последният етап на продължителен обществен процес – борба срещу антинародната власт, довела до бедност и мизерия мнозинството хора и използвала техния труд за подпомагане чужди политически и военни интереси. Девети септември е масово народно надигане срещу властта, т.е. той е народно въстание.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

7.09.2018 г.