неделя, 26 октомври 2014 г.

Политическото отвращение



Политическото отвращение
Автор: Анко Иванов


Ако отворим българския тълковен речник, лесно ще намерим думата отвращение. Там е записано, че тя означава „чувство, което отблъсква силно човека от нещо или от някого; погнуса“. А ако направим съчетанието „политическо отвращение“ означава погнуса от политиката. В дадения случай няма как да има погнуса от нещо, което не се вижда, което няма физически измерения – обем, дължина, ширина, форма, цвят, мирис и т.н.. В политиката отблъсква не толкова самата политика, нейното съдържание и проявление, а нейните носители – политиците.

В медийното пространство отново вървят дитирамби за Бойко как бил се променил, как бил станал едва ли не нов човек и европейски политик! Театралните преговори на „трите лелки“ и на самия Борисов с реформаторите и Миков нищо ново и съществено не дават. Това е представление за наивници. Отново баламосват българската общественост с празнословие и прикриване на истинските цели. Ситуацията след изборите е добре описана от Волгин в статията му „Партийно лицемерие и евронахалство“. Става дума не само за лицемерието на ГЕРБ и повечето български политици, а за много повече неща.

 

            Първото е за същността на политическите партии. Всяка политическа партия и политическо движение изразява интересите на определена част от българското общество, независимо дали и колко тя е голяма или малка. Това са интереси така да се управлява държавата, че да се подобри общото равнище на живот на хората в страната и най-вече на тези, които са гласували за тази партия, които членуват и подкрепят тази партия или движение. Хората разпознават партиите по техните идейни основи и политически програми. Политическите лидери и ръководства на партии са избрани не за да правят компромиси с тези основополагащи социални и политически идеи, с предизборни и управленски програми, а да работят за тяхното осъществяване и да пречат на други да реализират противоположни идеи и програми. Това е азбуката на политиката. Преди избори никой политик не казва с кого ще се коалира, а защо неговата партия отстоява съответните идеи и програмни намерения, защо е по-добрата от другите и защо другите са по-лошите от нея. Това дава възможност на неориентираните гласоподаватели да направят своя мотивиран политически избор.

            У нас сега след изборите става точно обратното, независимо че политическото пространство е толкова много раздробено и нестабилно. Какво стана след 5 октомври 2014 г.? Повечето лидери и политици забравиха към какво са призовавали членовете на своите партии, поддръжниците и симпатизантите, неориентираните граждани до 3 октомври и започнаха да правят точно обратното.  България без цензура (ББЦ) начело с Бареков още на 6 октомври призова да се състави правителство от ГЕРБ начело с Борисов, макар че преди това този политик декларираше, че е против управлението на ГЕРБ, на Борисов и Цветанов. Реформаторският блок и особено Радан Кънев твърдяха, че са против участието в управлението на Борисов, но сега са щастливи, че могат заедно да управляват. Патриотичният фронт и особено НФСБ и телевизията на Симеонов „Скат“ с участието на видните си журналисти-доносници, години наред остро атакуваха Борисов и ГЕРБ, но сега са щастливи от братската прегръдка с Буда и са готови да управляват с програмата на ГЕРБ. Особено щастливи са и от АБВ. Първанов уж беше против ГЕРБ и Бойко Борисов, но изведнъж откри, че е социалист, но има дясната програма на Бойко Борисов чрез  съвпадението на 14 от 18 програмни позиции на ГЕРБ. Преди изборите мнозина в България знаеха и твърдяха, че Първанов е патерица на Борисов, но над 100 000 души се подведоха и пренесоха гласовете, които по-рано даваха за БСП на тепсия на ГЕРБ. Уважавам позицията на Кунева и Лукарски, които още преди изборите казваха, че са за съвместно управление с ГЕРБ и че нямат нищо против Бойко Борисов да е министър-председател. Уважавам и честната позиция на Волен Сидеров, който веднъж бе измамен от ГЕРБ и Бойко и се поучи от грешката си и си остана на позицията против управление на Борисов. Дори сред основния опонент на ГЕРБ и Борисов, в редовете на БСП, се формира лоби на ГЕРБ и Борисов. Кадиев, който на лягане и ставане демонстрираше уж, че е против Борисов сега в компанията на Кирил Добрев и на Ангелов призовава БСП за съвместно управление с Борисов и ГЕРБ.   

Ето от всички тези съм отвратен за тяхното политическо безгръбначие и подлост към избирателите. Аз, както и над 3 млн. българи, съм гласувал за определена политическа позиция и програмни намерения за управлението на държавата, представено от определена партия или коалиция. Не съм гласувал за ГЕРБ и Бойко Борисов и не съм искал да ме управляват хората, свързани със задкулисието на СИК, кръга Капитал, кръга Котараците, Догановите обръчи, Пашата, Каратиста и т.н. Ако исках това, щях да си гласувам за ГЕРБ и Борисов. И сега тези, за които съм гласувал, не съм ги преупълномощил да пренасят моят вот в полза на Борисов, независимо от каквито и да са демагогски аргументи. Ако са честни могат да ме попитат отново на избори или поне на вътрешнопартиен референдум.   

     

    Второто важно в сегашната следизборна ситуация е въпросът за коалицията и за колаборацията. В България думата коалиция стана мръсна дума. Основен принос за това имат ГЕРБ и Борисов, както и ДПС и Доган. По време на управлението на Тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) през 2005-2009 гг. се формираше ГЕРБ. Шансът ГЕРБ да влезе през предните врати в политиката бе сатанизирането на коалицията. Борисов и политинженерите, създали ГЕРБ, с помощта на купени медии и журналисти, наложиха тотално оплюване на Тройната коалиция, превръщането на самата дума коалиция в нещо нечистоплътно и мръсно. И тази вълна на отрицание на коалицията доведе ГЕРБ на власт. След 2009 г. Борисов и ГЕРБ пак с помощта на купените медии продължиха атаката срещу Тройната коалиция и въобще срещу всякаква коалиция. Дори с помощта на безгръбначната прокуратура започнаха преследване срещу министрите от Тройната коалиция. Водевилната история с документите и безкрайното следствие на прокуратурата срещу Станишев, изфабрикуваното дело срещу Николай Цонев и не по-малко изфабрикуваното дело срещу Масларова насипваха масло в огъня срещу думата коалиция и конкретните лица. Неимоверен бе и приносът на Доган. ДПС с всяко свое участие в управление проваляше коалиралите се с тях и договорилите се с тях партии – СДС, НДСВ, и на два пъти БСП. И като резултат падаше от власт съответното правителство. Сега по същество се създава невидима задкулисна коалиция между ГЕРБ, ДПС и АБВ (разбирай Борисов-Доган-Първанов). Думата коалиция стана толкова отвратителна за широката българска общественост, че тримата основни играчи на задкулисието не смеят да формират открито и ясно коалиция. И за маскировка се започнаха едни преговори с „трите лелки“ до безкрай.
Първото значение на латинската дума коалиция е „обединение на доброволни начала за достигане на общи цели“. Тъй като става дума за политическа коалиция за управление на държавата, трябва коалицията да се създава на основата на общите цели, а не на протовоположните. Най-обобщено политическите цели се свеждат до това какъв политически приоритет и модел да се следва. В световната политическа практика има различни типове и модели и многообразни и разнообразни преплитания на тези модели. В най-обобщен вид те са: неолиберален (десен); консервативен (десен); центристки; социалистическо-социалдемократически (ляв), националистически. Когато привържениците на нито един модел на управление нямат мнозинство, се съставят ясни коалиции при оптималните варианти: неолиберали и консерватори; неолиберали, консерватори и центристи; леви и центристи, т.е. социалисти, социалдемократи и центристи. В Европа тенденциозно са прокълнати националистите, но са възможни и варианти: социалдемократи и предимно патриотични социално ориентирани националисти и екологични организации; неолиберали, консерватори и десни  националисти.  
             В момента в България произволно се говори и се обсъждат варианти за различни коалиции без да се държи сметка за политическите цели на политическите субекти, които ги съставят. Най-типичният случай на несъвместимост на прокламираните цели и участие в коалициите е поддръжката от АБВ на ГЕРБ и тяхното желание за коалиране на ГЕРБ с БСП и АБВ, т.е. дясна неолиберална партия, свързана със съмнителното задкулисие на олигархическите кръгове, да се коалира със левите – БСП и уж левите – АБВ. Най-естествената коалиция в момента е ГЕРБ, ДПС, РБ и ББЦ. ГЕРБ и РБ се обявяват за десни и членуват в ЕНП, ДПС се обявяват за центристи, но по същество са десни, а ББЦ са демагози, но се обявяват за консерватори.  Второто, което обединява тези партии е задкулисието и връзките с олигархическите кръгове на Котараците, кръга Капитал, кръга Доганови обръчи от фирми, Пашата, Каратиста и соросоидните чуждестранно платени неправителствени организации.   
            Напъните за колаборация между дясно и ляво в политическото пространство на България могат и да са успешни. Външният натиск подсказва, че България напълно е загубила своя държавен суверенитет, щом брюкселски чиновници ни казват кой може да влезе в управлението и кой не може. Колаборацията ляво и дясно е непродуктивна, особено за лявото. Общата основа на тази колаборация, както е в Германия, Испания, Италия и т.н. е неолибералната идея. Основната причина за спада в доверието към БСП в България е отказа от лява социална и икономическа политика и придържане към ценностите на неолиберализма. А тази партия е лява по състав и привърженици. ПАСОК в Гърция е първата жертва на тази колаборация на лявата с дясната идея. И там се появи крайнолявата СИРИЗА. Такава крайно лява партия се появи и в Испания. Следващите избори във Франция ще са катастрофални за Френската социалистическа партия. Подобен резултат може да се очаква и в Германия. Надигането на национализма и национал-шовинизма в редица страни като Великобритания, Франция, Испания, Нидерландия е предимно в колаборацията на левите партии с десните. В България, ако Миков не преодолее лъкатушенията в лява фразеология и отново даде подкрепа на дясното, вероятно до една-две години ще се озове не срещу АБВ и Движение 21 на ренегатите, но на изцяло нова българска СИРИЗА. 

            Третото важно в сегашната следизборна ситуация е въпросът за користния личен интерес и неговото място в политиката. С огромно отвращение следя ситуацията след изборите. Голяма част от политиците, почти единогласно, като под команда твърдят, че сега не трябва да има нови избори. А защо да няма нови избори? Защо суверенът да се произнесе отново? Главната причина никоя партия да не иска нови избори  е страхът. Кой се страхува от нови избори? Отговор с понижена трудност – всички политически партии от новото Народно събрание и новоизбраните депутати.
            Това най-напред е ГЕРБ като партия и Борисов като неин лидер. На всички вече е ясно, че балонът на ГЕРБ е пробит. От 2009 г. досега, независимо от гръмките изявления на Борисов за безкрайни изборни победи, резултатът непрекъснато се смалява, независимо от платените пари на телевизиите, вестниците, журналистите, на избирателните комисии и т.н.. Това вече разбират не само Борисов и ръководния екип на ГЕРБ, но и най-обикновените депутати. Последните са наясно, че вероятно повече няма и да помиришат Народното събрание, властовите функции, светлината на прожекторите, материалните облаги и т.н.
             След това е ДПС. Доган и  Местан бяха силно изненадани от нежеланието на нито една партия да се коалира и да управлява повече с тях. Двойното предателство към БСП доведе и до силно снижение на обществения авторитет и подкрепа, макар и не на изборните резултати. Вече в България никой не се съмнява в това, че най-големият купувач на гласове е ДПС, че тази партия може да подведе всеки един участник в управленския процес. Дори само формалната поддръжка в Народното събрание носи негативи за получилите тази подкрепа. ДПС са наясно, че има риск новоизбраното Народно събрание да промени Избирателния кодекс, да въведе образователен ценз и машинно гласуване. Тогава ДПС би получила значително по-малко гласове, особено сред българските роми. В момента важното за ДПС е не толкова участието във властта, а съхраняване на икономическите позиции на Догановия обръч от фирми.
            От нови избори много се боят и ББЦ. Техните депутати са наясно, че при нови избори вече не може да сработи прекалената им демагогия и говорено срещу Борисов, с което отнеха гласове от БСП и други партии, а след това да искат Борисов да управлява. Това означава че нито един от тях няма как да влезе в Народното събрание повече.      
            В подобна ситуация е и АБВ. Всички привърженици на БСП, които гласуваха за АБВ вече са наясно, че АБВ е крило на ГЕРБ при съвпадения на 14 позиции от програмите им. Първанов, Калфин, Петков и Янакиева вече са наясно, че при нови избори отиват в политическото небитие и им остава само подобно на Яне Янев да подтичкват след Борисов.
            Формално погледнато Реформаторският блок би трябвало да знае, че при следващи избори, ще получи по-голяма подкрепа поради нарастващото недоволсто от ГЕРБ, а те са единствената смислена алтернатива на тази лидерска демагогска бойкова партия. Проблемът е във вътрешното разпределение на силите и кой да води бащината дружина. Всяка от партиите в тази коалиция, както и повечето нейните представители може да изхвърчи от състава на бъдещо Народно събрание след нови избори.
            Може би най-голям е страхът от нови избори на Патриотичния фронт. И в тази коалиция има значими вътрешни напрежения по различни оси: за и против Борисов; русофили и русофоби; за и против крупните инфраструктурни проекти. Особен е страхът след като напълно наяве излезе подкрепата на Симеонов и Каракачанов за Бойко Борисов и яростната русофобска позиция на Симеонов. Това няма как да не налее вода в мелницата на Сидеров, който вече е по-хрисим и премерен в публичните си изяви. Всички депутати на Патриотичния фронт са наясно, че е много голям шанса при нови избори да изпаднат от Народното събрание.
            Макар че не показват страха си, по-голямата част от депутатите на Атака и самият Сидеров са наясно, че са на ръба, но те разбират че няма как да подкрепят Борисов. Подкрепата на Борисов при следващите избори би се оказала фатална за тях.  
            В много деликатна ситуация са по-голямата част от депутатите, избрани с листата на БСП и лява България. Поради предстоящите вътрешнопартийни промени, голяма част от сегашните депутати въобще няма как да попаднат в листите, особено дискредитералите се по един или друг начин Найденов, Стойнев, Вигенин, Кадиев, Добрев, Ангелов и т.н. Поради това и те са Борисов да състави правителство, независимо дали ще е подкрепено от БСП или не.
             Най-общо казано, почти всички парламентарни партии са против избори, не толкова загрижени за бъдещето на страната, преди всичко заради личностното си бъдеще и ползване на естествените и изкуствените скрити привилегии на властта. 
            Особено внимание заслужава личностния интерес на Борисов да управлява и използването на личностната му демагогия с цел добиране до властта. Докато БСП и ДПС управляваха чрез правителството на Орешарски, почти всеки ден Борисов искаше незабавни избори с надеждата това правителство да бъде свалено и той да се върне на бял кон. Дори подтикваше Първанов и Дончева да излязат от БСП и да участват самостоятелно в избори, за да се намали влиянието на БСП. Нещо повече, след връщането му от обучение в САЩ, непркъснато тъврдеше че България е пред катастрофа. Неговите хора се опитаха изкуствено да предизвикат, съгласувано с ДПС и ръководството на БНБ, финансова криза с подкрепа на предложението за банкова ваканция. От кризата с КТБ политическа полза имаха и имат само две партии – ГЕРБ и ДПС. В центъра на събитията застанаха техните хора – Искров, Йордан Цонев, Делян Пеевски, Владислав Горанов, Сотир Цацаров и др., които волно или неволно бяха готови чрез банковата ваканция да разтресат цялата държава. Това значеше след изборите Борисов да се върне на бял кон в политиката, след като преди година и половина бе изгонен от уличните протести. А чрез банковата криза кръга Капитал, навярно тясно свързан с президентската институция, както и ДПС разчистват свои икономически интереси с разрушаването на КТБ и отстраняването на мощен икономически играч като Цветан Василев.
            Но чрез изборите Борисов неочаквано за него не можа да получи цялата или почти цялата власт в държавата. Двете сили (ГЕРБ и ДПС), които бяха против макар и бавното стабилизиране на икономиката на страната, сега се оказаха в положението, че искат да управляват, но не могат и поради това искат да споделят отговорността с другите политически партии, т.е. негативите да поемат другите партии. ГЕРБ и ДПС се прикриват с националния интерес да има реформи и стабилизиране на държавата, но без нови избори.  А това е нова престъпна демагогия. При нови избори суверенът, разбрал някои свои грешки в избора на управляващите, може да се поправи решително. Не е вярна тезата, че ще се възпроизведе сегашното положение. Така се говореше и преди падането на правителството на Орешарски от власт. Но вместо четири партиите станаха 8. Сега броят им може и вероятно отново ще се намали и ще може по-лесно да се състави ясно политическо ориентирано, а не колаборационистко правителство.

               Отвращението и погнусата на голяма част от грамотните български избиратели  от повечето български политици може да бъде преодоляна чрез много по-ясни политически платформи, политически дебати и вътрешнопартийни референдуми и допитвания по най-важните въпроси, честно отстояване на общопартийните и общонародните интереси, а не на интересите на задкулисието, на обръчите и кръговете от фирми, на соросоидите и брюкселските чиновници. За да стане това е необходима и бърза промяна на Изборния кодекс, нови и бързи избори. Сегашната ситуация е отвратителна. Дори да се състави някакво правителство, то ще е малотрайно и малоценно и най-важното няма до може да реши нито един съществен проблем на общественото развитие и ще бъде бракувано като негодно. Вероятно то само ще може да състави нов бюджет, който ще е 95% копие на досегашния бюджет.

В съвременната политическа история на България политическото отвращение от политиците е главният фактор за масовото неучастие в изборите за Народното събрание и за Европейския парламент.
26.10.2014 г.



четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Размисли за ценностите и борбите в БСП


Размисли за ценностите и борбите в БСП
автор: Анко Иванов

               Четох във в-к „Преса“ интервюто на Мадам В. с г-н Дъбов и се мая и се чудя за стойността на моралните ценности в българското общество. Правят ми впечатления множество неща, но най-силните ми усещания за са няколко.
      Първата „морална“ ценност за която ми дойде наум е за „независимата“ журналистика  и още „по-независимата“ Мадам В. Политическият и финансов слугинаж на българските журналисти е отдавна известен на четящата, гледащата и слушащата българска публика. Тук става дума за мащабите на слугинажа и скоростта на смяната на личностните приоритети и навеждането към последния господар. Въпросната Мадам В. бе върла поддръжничка на СДС и на технологията „който не скача е червен“. След това стана върла „царистка“ и поддръжничка на Кобурготската демагогия. След това стана в близки връзки със Сокола и дитирамбираше депесарската политика. След прословутото писмо на Сокола, тя позатихна и търпеливо изчакваше четящата публика да позабрави нейните журналистически конвертирания. Преди известно време придоби ново амплоа – славословене на банкянския Винету. А първият и най-омразен враг на Винету бе и си остава Станишев. И Мадам В. започна яростна кампания срещу въпросният бивш лидер и вече само  европолитик. Сегашното интервю с г-н Дъбов бе ясен сигнал за новата поредна атака на обединените сили на сини, псевдопатриоти, граждани за европейско развитие и скритите (анонимните, задкулисните) собственици на ефирните телевизии и т.н.  срещу БСП. Това много добре си личи от характера на въпросите на Мадам В. към „сивия кардинал“. Тя прави внушения за някакви действия на Станишев чрез интервю с Дъбов. Внушения за които не показва факти, а преразказва свои догадки или махленски клюки. Но по-важното следствие от това интервю бе, че цитираните от „кардинала“ млади богаташи, още на другия ден се появиха във всички възможни телевизии и започна едно плюене срещу БСП, каквото отдавна зрящата и гледаща  телевизионна публика в България не е виждала. Стартът бе даден с интервюто на Мадам В. и провокативните и въпроси към „кардинала“.
            Втората морална ценност, която ми направи впечатление е пълната липса на лична отговорност за грешно стореното или за бездействието, с което се проваля собствената политическа формация. Господин Дъбов, наричан „сивият кардинал на БСП“ отново показа особено върла привързаност към политическия кокал. Много превъплъщения има г-н Дъбов. Изглежда за Мадам В. са неизвестни фактите от миналото на интервюирания господин. Почти през цялата си обществена кариера г-н Дъбов е професионален (т.е. платен) политически функционер – ДКМС, БКП, БСП, БСП. Само няколко години работеше за фирмата на СИК – ПИМБ. В това да си професионален политически деец няма нищо лошо. Лошото е когато започнат задкулистните маневри за запазване на властовите позиции, независимо от общия и личностния провал. А въпросният зам. председател на БСП започва политическата си кариера в миналото в Комсомола и достига високи постове – секретар на ОК на ДКМС в Шумен, работник на ЦК на ДКМС и партиен секретар на този Централен комитет. След това е виден партиен функционер – секретар на ОК на БКП в Шумен. През 1987 г. става Председател на областния съвет на Българските професионални съюзи във Варна. Някъде в Интернет прочетох, че на митинг на синдикатите през 1990 г. символично си е хвърлил партийния билет. След това става сътрудник на банката на СИК – Първа източна международна банка, регионален директор в Шумен, т.е. по времето когато неговият авер Евгени Узунов е шеф на тази банка. Сега тя е известна като банката на Маджо. Дъбов се върна в БСП, с пряката протекция на неговия авер от ЦК на ДКМС – Николай Добрев, подобно и на връщането на Узунов на ръководни постове в БСП. Първоначално бе само ръководител на организационния отдел на БСП, а след това и вече на ръководни възлови места. Проблемът на Дъбов е, че много здраво е „хванал кокала“ и не го пуска на по-младите агресивни богаташчета (Кадиев, Ангелов, Добрев).
В общественото мнение съществува неправилно разбиране, че Станишев бил загубил всички избори. Това не е вярно. През 2005 г. БСП спечели изборите, но не спечили мнозинството в Народното събрание поради задкулисната игра на Първанов и Румен Петков с ДПС. Оттогава и досега Дъбов е тарторът в предизборните кампании, той пряко отговаря за коалиционните споразумения, за организацията на предизборните кампании и т.н.. Но той нито веднъж не пое лична отговорност за поражения и дори за отделни слабости, нито веднъж не призна своя лична грешка. Това е неетично от негова страна – да оставя последиците от неудовлетворението от изборните резултати само на Станишев. Голямата отговорност за провалите на изборите в БСП е първо в провежданата политика, когато партията е на власт, второ в изборът на коалиционните партньори и трето в организацията на предизборната кампания. За първите две носи отговорност пряко лидерът на партията, но при вземането на решенията по тях винаги са участвали Дъбов, Узунов и Николова, тъй като в БСП решенията са колективни, а не както е в ГЕРБ и в Атака - еднолични. Следователно и те тримата носят политическа отговорност. При третото главната отговорност е на Дъбов, Узунов, Николова и Кутев и в по-малка степен на лидера на партията. Дъбов и компания вместо да поемат отговорност и да освободят постовете, поради невъзможност и неспособност да постигнат резултати, се опитват да прехвърлят отговорността на местните ръководства на БСП, както най-очеизвадно това стана след изборите за Европейски парламент 2014 г.   
В интервюто личи, че Дъбов не е достатъчно искрен. Работните контакти между БСП и ДПС, включително и за назначаването на ръководни длъжности в областите ставаха и чрез посредничеството на земляците приятели Дъбов от БСП и Камен Костадинов от ДПС. Грубата намеса в отношенията между местните ръководства на БСП и ДПС в Шумен спрямо местните фирми са отдавна известни. Дъбов командваше пряко и дистанционно областната организация на БСП в Шумен, но губеше авторитет в партията. Това го принуди да влиза в състава на Националния съвет на БСП чрез представителната квота по области, а не чрез пряк избор от делегатите на Конгреса на БСП. Нещо повече напоследък самите шуменски социалисти не го поискаха в своята листа за последните избори и той бе спасен от милионера Гергов с номинацията в Пловдивско. Съвсем не случайно богаташчетата Добрев и Ангелов развиват бизнес в Шуменско. В близкото минало те вероятно са били под неговата протекция.  Дъбов е неискрен и по отношение на това кои „взривяват, разбомват“ БСП. Това са не само тримата, а смело може да се добави и четвъртият - Румен Овчаров. Тези четиримата са активните щурмоваци на задкулисните атаки срещу БСП от телевизионните екрани, във Фейсбук, във вестниците. Няма сутрешен блок, в който да няма изява на някой или на всички четирима и то изява, чрез която се нанасят медийни вреди на БСП.     
            Третата морална ценност, като за човек на зряла възраст като мен, силно ме впечатлява е отношението към бащините дела. И то най-вече на Главния критикар на „сивия кардинал“ - Кирил Добрев. Какъв морал и какви ценности трябва да изповядваш за да критикуваш и очерняш приятелите на баща си, довчерашните ти покровители, които ти прикриваха поредици от недостатъци, грешки, а може би нещо повече. Не всички са забравили как Кирчо бе заловен на границата с някаква голяма сума германски марки? Вероятно не всички знаят, как Кирчо бе насилствено наложен по поръка на Първанов от Станишев като партиен вожд в Софийска област, но това помнят активистите на БСП от тази област. Малцина знаят, но Кирчо много добре знае, че в ръководството на БСП Дъбов, Николова и Узунов бяха наложени от баща му. Те работеха и осъществяваха през последните двадесетина години вътрешнопартийния модел на Добрев-старши, модел на малък и тесен конгрес от апаратчици, избор на членове на Националния съвет от местни структури, „постоянно заседаващ конгрес“ и други недемократични тъпотии. Благодарение на тази „бащина система“ Кирчо Добрев достигна до ръководни постове във Висшия и Националния съвет на БСП. Самият той навярно е наясно, че ако сред членовете на БСП в Софийска област се направи допитване за оценка на неговата работа, тя ще бъде безалтернативно отрицателна. Димитър Дъбов и Катя Николова непрекъснато през годините му правеха заслон и защита. Да, те е време да бъдат отстранени от ръководните си позиции, понеже нямат собствен морал и достойнство да се оттеглят сами. Но не Кирчо има моралното право да ги съди и определя като „фараони“.    
            Не по-малко нахална и е и въведената „морална ценност“ от Антон Кутев, че в БСП няма място за самокритика. БСП била развивала самокритиката, когато била единствената партията в страната. Антон Кутев не разбира или не му отърва да каже, че в демократична партия като БСП вътрешнопартийната критика не е самокритика, а средство за контрол върху ръководните дейци за грешно взети или пропуснато да бъдат взети необходимите верни решения. Защитата му на тримата „фараони“ е и негова лична защита, защото той отговаряше за медийното присъствие на БСП в обществото. Само че в последните проведени избори медийната политика на БСП бе вероятно най-слабата страна от предизборните кампании.
            Да, вътре в БСП вървят тежки вътрешни борби. Най-лошото е че борбата е не за политики на основата на социалистическата идея, а за властови позиции в партията и в обществото. „Взривявянето, разбомбването“ на партията е болезнен вътрешен процес. Победата има много бащи, но загубата  е анонимна. Така е и след последните парламентарни избори. И вече трябва да се излезе от тази анонимност и прикриване зад колективните решения. Всеки най-после да има своята лична отговорност и доблест. Главното „взривяване“ в БСП трябва да бъде по отношение на прокарваната и подкрепяна политика – социалистическа, а не неолибералната политическа линия на Луканов, Първанов, Станишев, Овчаров, Стойнев и компания. Сегашното властово вътрешнопартийно напрежение е на личностна основа и личностни стремежи за изява на политическата сцена. То, дали нарочно или несъзнателно, закрива пред погледите главното за БСП – промяната политическия курс. Ако не стане тази промяна, няма значение кои са ръководителите. В БСП трябва да се отърват от властовото нахалство на някои партийни кадри да стоят начело, макар че силно допринесоха за огромния срив в обществото на БСП. В тези редове трябва да бъдат предимно Дъбов, Узунов, Николова, Кутев, Пирински, Найденов, Вигенин, Стойнев. И не само заради провалите в политиката и в организацията на партията, а предимно за тяхната поддръжка и защитата на неолибералния икономически курс и за крещящото американофилството на Надейнов, Вигенин и Стойнев.
От ръководните органи в БСП трябва да си тръгнат и остарелите „млади“ като Кадиев, Добрев, Ангелов поради няколко главни причини. Първата от тях е, че в БСП членуват и на нея и симпатизират предимно бедни работни и безработни хора. За тях е необяснимо и нежелано да бъдат в една партия с богаташи от рода на Кънев, Гергов, Кадиев, Ангелов, Добрев. Втората причина е тяхното (на богаташите) сляпо придържане към неолибералния, а не на социалистически политически курс на БСП. Третото е, че нарочно или случайно тримата уж „млади“ и малко по-големичкия Овчаров, подпомагат външните атаки към БСП чрез безкритичното си поведение и липса на адекватна реакция пред телевизионните екрани. И не е случайно, че именно по-богатичките в ръководството на БСП са за безотговорно възприемане на политиката на ГЕРБ и създаване на коалиция с тази популистка вождистка партия на закулисието.
Обновлението на БСП трябва да преминава първо през обновление на политиката, второ през промяна в организационния строеж и вътрешнопартийния живот, наложени от Добрев-старши и трето чрез разумна смяна на кадри. Изхабените и “взривавщите“ партията хора трябва де се оттеглят или да бъдат оттеглени.

23.10.2014 г.

неделя, 19 октомври 2014 г.

Филството и фобството в новото Народно събрание

Филството и фобството в
новото  Народно събрание

                                                             автор: Анко Иванов

Наскоро приключилите избори за Народно събрание формираха негов нов състав. Погледите на всички интересуващи се от политическата обстановка в страната са вперени в безсмислените преговори между второешалонните представители на партиите и коалициите, влезли в Народното събрание. Върви подмяна на истинската политика със задкулисна политика, но не толкова българска, колкото международна задкулисна политика.
            Кои са изходните позиции на партиите и коалициите при формирането на новото правителство и съответното му мнозинство в Народното събрание.
            Първата позиция е формирането на правителство на основата на неолиберализма като политическа и икономическа теория и практика. Тази позиция е най-лесната и ясната в новото Народно събрание. Нея пряко я подкрепят, защитават и реализират чрез властта 7 от 8 политически партии и коалиции. Тя е налагана външно на българските политици от САЩ и водещите западноевропейски страни. Вътрешно тя се защитава и отстоява в най-чистата и форма от т.нар. Реформаторски блок, т.е. от бившите дейци на СДС и от ДПС. С популистки отклонения тази позиция се отстоява и от ГЕРБ. В случая популистката загриженост за народните интереси е начин за маскиране. Подобна, но по-силно проявена е и позицията на ББЦ. Особено деликатна е позицията към неолиберализма на АБВ. Известно е, че именно Първанов отклони БСП от социалистическата и социалната позиция към неолиберализма с неговото проповядване за новия социал-либерален курс в партията.  Сага АБВ и Първанов се опитват да смекчат позицията си към неолиберализма, без да се отказват от него. В най-деликатна позиция остава БСП. Партията при две управления отстояваше позициите на неолиберализма, въпреки социалните и социалистически нагласи на своята членска маса и привърженици. Безумното въвеждане на плоския данък, подкрепата за безумната приватизация и затварянето на структуроопределящи предприятия, на закриването на цели стопански отрасли, на въвеждането на делегираните бюджети в образованието и т.н. в крайна сметка отблъсна голяма част от нейните привърженици и гласоподаватели. Опитът по време на правителството на Орешарски леко да се тушират някои от недостатъците на неолиберализма не можаха да прикрият подкрепата за неолибералния курс в политиката и икономиката диктуван от САЩ. В новата предизборна платформа на БСП се прави нов плах опит за смекчаване на неолибрализма и вмъкване на някои леки поправки в него по посока на социалните дейности.
В проведените досега консултации от ГЕРБ всички спорят не по същността на неолиберализма, а по детайлите, кое да е първо, кое да е по-силно, кое да се „реформира“, но без посочване на посоката на промяната и т.н. Тези заемани позиции са по същество израз на чуждофилство, на стремеж да се угоди на чуждите сили, диктуващи политиката в определени географски региони. Седемте политически сили не разбират или разбират, но не се съобразяват от потребността за развитие на България по друг политически и икономически модел. България вече 25 години функционира на основата на неолибералните политически и икономически позиции и това доведе до закриване на хиляди предприятия, масова икономическа емиграция от страната, масова безработица и масова бедност. И в същото време безпрекословно се изпълняват прищевките на богатите страни България да издържа за сметка на бедното си население военни континенти в различни райони на света. В този състав на Народното събрание само Атака официално политически е против този модел. Идеите за новото развитие Атака не успя достатъчно ясно за изложи и да отстоява, но е явно против досегашния неолиберален модел на управление на страната. При нея лошото е често пъти неадвекватното политическо говорене и поведение на лидерите на партията.
            Втората позиция при формирането на новото Правителство и мнозинство в Народното събрание е за отношението към икономическата и социална криза на българското общество. Всички партии говорят за криза, но влагат в това говорене различно съдържание. В досегашните преговори се поставя акцентът предимно към политическата криза, финансовата стабилност и дълговете на държавата.  По същество само Реформаторският блок ударно акцентира върху необходимостта от реформи, но реформи не в главното – в икономическите и социални устои на обществото, а в съдебната система, която е призвана да подпомага функционирането на другите обществени системи.
Позициите на всички парламентарно представени партии по отношение на икономическите и социалните проблеми са естествено продължение на неолибералния курс, поддържан от тях. Дори в духа на неолибералния курс може да има реформи, които да подпомогнат излизането на страната от кризата. Става дума най-вече за плоския корпоративен данък. Почти всички партии и коалиции не поставиха този проблем. Само ГЕРБ се опитаха да привлекат повече хора към себе си с възможността общините да увеличават размера на данъка. Безкрайно ниското равнище на корпоративния пропорционален (плосък) данък позволява безпрепятствено изнасяне от България на национален доход и богатства. Става дума за чуждестранните фирми, владеещи над 70% от българската икономика и най-вече банките, застрахователните компании, големите търговски вериги, електроразпределителните дружества, крупните промишлени предприятия като Лукойл, Аурубис и т.н. И в Полша, и в Чехия, и в Унгария се прилага неолибералния модел на стопанисване, но там няма плосък данък. А в Литва, Латвия и Естония, които също прилагат наложеният им неолиберален модел, плоският данък е в размер на 22%, 25% и 27%. Защо в България е 10%?  Отговорът е безкрайно прост. За да могат национален доход и богатства да се изнасят безпрепятствено от страната.  Баснята за ниския данък и големите чуждестранни инвестиции приключи. Неолибералните соросоиди се провалиха. Атака пряко постави искането за отказ от плоския данък, а БСП се опита за представи своето искане само в сферата на облагането на физическите лица и то в някакви смешни форми. Подобен подход избра и АБВ, но само че по-ясно и с цифри предложиха скала за облагането на физическите лица.
            Пряко свързан с този проблем е и въпроса за размера на ДДС. Сега само отделни партии поставят отделни искания за намаляване на ДДС за учебници, лекарства и т.н. Проблемът обаче е в съотношението между преки и и косвени данъци (ДДС и акцизи). У нас е най-неблагоприятното в света съотношение между тези данъци и това е една от главните причини за бедността на българското населението. Бюджетът на страната се пълни предимно за сметка на масовите бедни потребители. 
            Вторият аспект на излизането от икономическата и социалната криза е проблемът за реиндустирализацията. Без реиндустирализация няма да има повишаване на социалната заетост и равнището на доходите. А такава може да има само с активното участие на държавата и разширяване на държавния сектор. Само БСП и частично Атака поставят въпроса за реиндустриализацията, но БСП го поставиха общо и от невъзможната позиция, че реиндустриализация ще има, но без използване на държавни средства. Това е определен политически нонсенс. Против държавното участие в икономиката са повечето политически партии в новото Народно събрание. Дори има такива партии и коалиции като ГЕРБ и Реформаторския блок, които искат да се приватизират и последните останали държавни предприятия в железниците, пощите, енергетиката и др.
По същество всички парламентарно представени партии симулират загриженост за бедността, за безработицата. Но пряко проблема за равнището на доходите малко от тях го поставят. А си заслужава. Това разкриват данните посочени от проф. Иван Анагелов. „Ако по БВП на човек от населението сме 47% от средното ниво на ЕС, по доходи сме 22-23%. Динамиката на БВП и на доходите в съпоставими цени от 1989 г. до сега показва, че доходите у нас нарастват два пъти по-бавно от растежа на производството и производителността на труда. В структурата на БВП по елементи на доходите сме на най-ниското последно място в ЕС – около 40% от брутната добавена стойност, около 50% от БВП, при 68% в Словения и около 80% в развитите страни членки.“ Това пропускат повечето политически партии и се чудят защо хората не отиват на избори да гласуват, защо си продават гласовете за смешни суми и правителството се съставя с помощта на купен вот. Проблемът за доходите не е централен за почти всички парламентарно представени партии, включително и за демагогските послания на ББЦ. Проблемът за доходите и бедността партиите поставят предимно преди избори. Това е така, понеже в основата на управленските програми в България лежи неолибералната концепция за икономическо и политическо развитие на страната. Реалните доходи на населението, а не на най-богатите, могат да се повишат само чрез реиндустриализация с активното участие на държавата и промяна на данъчната система.
Третата изходна позиция при формирането на новото правителство и новото парламентарно мнозинство е балансът на интересите между национално и европейско.   Европейският съюз със всички свои действия се стреми да изкорени националните особености и националните традиции, да елиминира националните приоритети и зда ги замени с някакви отчуждени общоевропейски приоритети. Това се прави с оглед постигането на целта за общоевропейско не само икономическо и валутно пространство, но и човешко пространство и обща нова европейска идентичност. И това се прави все по-упорито. На еврочиновниците не им стига отказът от национален суверенитет на държавите. Те отстояват някакви уж общи „европейски ценности“. От тези евроценности до нас достигнаха главните – бедност, безработица, високи цени, ниски доходи, русофобия и т.н. Всеки политически напън в отделните страни членки на ЕС за успешно национално развитие се атакува като национализъм. Под европейска диктовка априори се налага изключването на отделни политически партии от управление на собствените им страни под етикета „националисти“. Такова отношение в момента се формира и у нас под влияние на еврочиновниците срещу евентуалното участие в правителството на Атака, ББЦ и някои от партиите на Патриотичен фронт.
В България картината на противоречието европейско-национално е усложнена поради наличие на силна политическа изява на етническото начало. ДПС се утвърди първоначално като етническа турска партия и с времето се превърна в етническа турско-ромска партия. Тази партия поради деструктурирането на българското политическото пространство я превърна в регулатор на важни политически решения, закулисен икономически властови център и привлекателно мясот за политическо развитие на етнически български кариеристи.
На основата на европейския натиск за денационализиране в съюза, острата икономическа и социална криза и демографската катастрофа в страната има частично възвръщане към българските национални ценности и интереси на част от избирателите. Партиите, които открито заложиха на националните чувства на българите, влязоха в Народното събрание, макар, че социолозите твърдяха друго. Така в Народното събрание влязоха Патриотичния фронт, Атака, ББЦ, а евроориентираните ГЕРБ и БСП получиха значително по-малко гласове и места в Народното събрание от очакваните. Официално бе декларираното съвпадане в позицията на почти всички партии на политическите им интереси за спазване и сляпо придържане към „евроценностите“ и европейските директиви, разбира се без собствена позиция и искания към ЕС. Тази позиция се отстоява от ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския блок, АБВ, ББЦ, както и чрез неясната и необоснова позиция по този повод на Патриотичния фронт. Това е реална предпоставка в бъдеще да се разраства конфронтацията по линията „национално-европейско“. Оказа се че лидерите на ГЕРБ, БСП, АБВ, ББЦ трудно разграничават разликата между патриотично, национлано отговорно и националистическо и действат като послушковци на указанията на европейските чиновници.
Формално в програмните си документи всички политически партии в България се обявяват за приоритет на българските национални интереси, т. е. за българофили. Но някои от тях с лакейското си отношение към САЩ, ЕС и Турция по същество, без да го искат или дори без да го разбират, действат като българофоби.    
Четвъртата позиция при формиране на новото правителство и мнозинство в Народното събрание е за отношението към външните на България сили, които определят политическите процеси в света. През последната година отново ясно пролича силната намеса на САЩ във вътрешната и външната политика на България. Последните примери са обучението на Борисов в САЩ като техен човек по определението на Байърли и последвалите събития и разиграни сцени за предизвикване на финансова криза в страната, натискът върху Орешарски за спиране на Южен поток, подписването на споразумението с Уестингхаус, възобновяване на проучванията уж за въглищен газ в Добруджа, а по същество за шистов газ и др.  Главните цели на американската политика в България несъмнено са насочени към препятстване на руското икономическо и политическо влияние, насаждането на русофобията и отслабването на Европейския съюз за да бъде принуден да подпише Трансатлантическото споразумение със САЩ. Русия се стреми да задържи позициите си на европейския пазар на горива и премахване на политическите пречки за реализация на доставките на стратегическото за Европа гориво – природният газ, износа на ядрени технологии и оръжие за други страни. Европейският съюз усложнява ситуацията като подкрепя политиката на САЩ и в същото време се опитва да реши своите проблеми за сметка на новите страни членки на ЕС и приемането на нови други страни, чрез което да реши сложните си проблеми с пазара на продукцията, недостига на природни и трудовите ресурси и т.н. В българското политическо пространство има различно отношение към тези външни за България сили. То е парцелирано на следните групи:
В първата група са явните американофили и едновременно русофоби. Това са ГЕРБ, Реформаторския блок, повечето партии от Патриотичния фронт. Особено верни на САЩ и силно русофобски изявяващи се  са Реформаторския блок, които винаги и като СДС и като отделни партии и като РФ са отявлени русофоби. НФСБ са яростни русофоби в прикрита форма. Те винаги са против участието на Русия в инфраструктурни проекти на територията на България. Бяха явно против нефтопровода Бургас-Александруполис, против АЕЦ „Белене“, и в по-скрита форма против Южен поток. Промени се позицията на ГЕРБ. Те уж бяха за Бургас-Александруполис и АЕЦ „Белене“, но те ги прекратиха под натиска на САЩ. 
Във втората група са явните русофили и американофоби като Атака и част от партиите на Патриотичния фронт.
В третата група са партиите с предимно русофилски настроени членове и симпатизанти като БСП, но със силни позиции в ръководството на русофобски настроени американофили като Вигенин, Найденов, Стойнев и на европоиди (еврофили) като Станишев, Миков, Стоилов и др. и разбира се няколко русофили и др. Тази объркана позиция изигра много лоша шега на БСП, особено на европейските избори, когато поради изцепките на Вигенин и Найденов БСП получи много по-малко гласове.
Четвъртата група се държи от АБВ и ББЦ, които съчетават различни нюанси на русофилство, еврофилство и американофилство, но им липсва ясно и ярко българфилство.
В петата група попадат ДПСq част от Реформаторския блок (партията на Касим Дал и Корман Исмаилов) и ръководството на ГЕРБ, което съчетава американофилство с туркофилство и русофобия.
В тази филско-фобска ситуация в Народното събрание под влиянието на САЩ се очертава възможност за американофилско правителство и мнозинство в Народното събрание включващо ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт като цяло или отделна група. То може да бъде негласно подкрепено от туркофилите на ДПС. Формално този блок ще се определи и самообяви като блок за европейските приоритети. В тази конструция ще се работи на основата на неолибереализма, запазване на икономическото статукво, отказа от социална политика, формало подкрепяне на ЕС, а по същество проамериканска и антируска политика. Ще се изгуби типичното българофилство и приоритет на българските национални интереси, ще се засилва русофобията и проамериканското влияние в страната.
Възможна, но катастрофална би била коалицията на ГЕРБ и БСП. Позициите са непримирими. От една страна ГЕРБ са не само членове на Европейската народна партия, но в България те са и синоним на включване в управлението на задкулистието на различни икономически и някои бандитски кръгове. ГЕРБ са носители на крайния неолиберализъм и прекалено силна защита на едрия бизнес и ограничаване на социалните действия на държавата, на русофобията и на американофилството. От друга страна БСП все още е някакъв носител на социалната грижа и социалната справедливост в обществото, на ярко изразено желание за отказ от неолибералните позиции на предишните ръководства, изразител на доминиращите национално признателни чувства към Русия на мнозинството от българския народ. Формално „голяма коалиция“ може да има, но тя няма да изразява реалното съотношение на силите на политическата сцена. БСП ще бъде поставена в подчинено, а не в равностойно положение и в края на управлението отново ще понесе огромни негативи. Съвместното управление на двете партии ще бъде гибелно и за двете от тях. Вероятно едната ще понесе повече негативи от другата. При подобно управление ще отпадне и последната надежда за социална справедливост. И тогава на политическата сцена в страната ще възникнат спонтанно нови политически образувания от типа на крайно левите (по подобие на гръцката Сириза), на крайните националисти и неофашисти. Именно такъв би бил резултатът от съвместното управление на ГЕРБ с БСП. Това не могат да видят политическите слънчогледи в БСП от рода на Мерджанов и компания, които си позволяват прекалено свободни от идеология и последици трактовки на ситуацията в страната по повод формирането на ново правителство.
ГЕРБ правеха всичко възможно да дискредитират политически БСП, дори задкулисно се съюзиха с нейния съюзник в правителството на Орешарски. От 25 май 2013 г. до 5 октомври 2014 г. те имаха една единствена цел – да съборят правителството на Орешарски и да поемат цялата власт, да дискредитират БСП и да я отстранят от политическата сцена. И макари частично успаха. Ако БСП се съгласи да формира правителство с ГЕРБ (или дори само да го подкрепя) тя ще се превърне в политически лилипут. ГЕРБ обаче не оценят, че подобна коалиция може самите тях да ги измете въобще от политическата сцена. Натискът от Европейската народна партия и от партията на европейските социалисти за двустранна голяма коалиция продължават. За съжаление българските политици се поддават на такъв външен натиск. Европейската колаборация между десни и леви прави десните в Европа псевдодесни, а левите - псевдолеви. И поради това в Европа избуяват т.нар. националистически партии както тези във Великобритания, Франция, Италия, Гърция, Австрия и др. Псевдополитиката (смекчена и фризирана дясна политика, неотговаряща на националните интереси) отваря път на задкулисието в политиката. А българското общество се измъчи и отчая от това задкулисие.   
Възможността за нови избори не е най-опасното нещо и няма за какво да ни плашат с избори. Новите избори са опасни за голяма част от народните представители, тъй като те едва ли ще имат нов шанс да бъдат избрани. Поради това те ще се стремят да се съхрани този състав на Народното събрание и да си се ползват от депутатските облаги. Част от партиите, особено тези, които масово купуват гласове, също са против нови избори, понеже попривършиха парите, а вероятно мизата да новите избори ще стане по-висока. Несъстоятелни са заплахите за липсата на средства в бюджета, ако не се приеме нов бюджет. Практиката е показала, че в такъв случай правителството харчи ежемесечно  1/12 от настоящия бюджет.
Новите избори ще дадат възможност на голяма част от избирателите, които на предишните избори не можаха да се ориентират, най-после да разберат истинските стойности на партиите и да направят нова своя суверенна оценка. Новите избори ще са успешни, само ако новоизбраното Народно събрание успее да промени избирателния кодекс и да остави решаването на въпросите за управлението на страната на тези, които живеят в нея, плащат си данъците в нея и с техните пари се правят държавните разходи и се осъществяват държавните политики. Крайно време е да се изчистят избирателните списъци, да се въведе образователния ценз за участие в изборите. Неграмотният не може да прави самостоятелен избор. Незнаещият български език не може да участва в управлението на страната.    
     

    18.10.2014 г.       

неделя, 12 октомври 2014 г.

Шистовият газ - доказано отравяне на водата

Шистовият газ – доказано отравяне на водата


В пресата се появиха съобщения  с доказателства за вредата от проучването и добива на шистов газ. Според тях половината подземни води в щата Калифорния  са отровени от арсен. Това е много сериозна опасност за екологията. Ръководството на щата Калифорния е изпратило до Агенцията по храна на природната среда писмо, с което е направило отчет за изследванията на подземните води на територията на щата. Половината проби от водохващания показва силно повишаване равнището на арсен (силноторовен химичен елемент), талий (силноотровен тежък метал) и други отровни вещества, свързани с добива на шистов газ.   А в щата Калифорния действа строго регламентирано законодателство и контрол върху добива на шистовия гац. Специалистите предполагат, че в другите щати, с по-занижен контрол и друго законодателство  ситуацията е много по-лоша.  Те подчертават, че добива на шистов газ е тъврде опасен процес, особено за населените земи. Този газ се добива  чрез разрушаване на скалата, от която той се добива. Използват се сонди, в които под голямо налягане се напомпва вода, смесена с химикали. Тези отровни вещества след разрушаване на скалата попадат в подземните води.

Източник: Половина подводных вод Калифорнии заражена мышьяком.

                     www.livenews.ru



Кризата в БСП

Кризата в БСП
(някои размисли след парламентарните избори 2014 г.)

                                                                          Автор: Анко Иванов

Кризата в БСП отдавна зрее и вече презрява. Тя започна в условията на външно наложения преход на България от недостатъчно икономически ефективен социализъм към примитивно див капитализъм. В сложната политическа обстановка ръководството на партията в лицето но Луканов целенасочено водеше партията и страната към неолиберална политическа и стопанска структура на общество, към  стопяване, разединяване и обезсилване на силната БСП. За дивия преход бе необходимо разпокъсано и конфронтирано политическо пространство, което да не може да отстоява национални интереси.
За разлика от другите бивши социалистически страни, сриването на БСП и на лявата идея стана много по-трудно и бавно. В БСП надделя новосформираната котерия (групировка от кариеристично-властово мотивирани млади и на средна възраст членове на БСП – Пирински, Томов, Първанов, Камов, Добрев и др.). Луканов и сформираното т. нар. „генералско движение“ извадиха и наложиха на преден план и на ръководни длъжности хора, готови на всичко само и само да са на челни позиции в политиката и фокуса на обществото. Те лесно се поддадоха на лукановите манипулации, прегърнаха неолибералната идеология като единствената, подобно на това как по-рано бяха прегърнали марксистката идеология като единствено вярната. За тях най-важното бе реализацията на чуждата политика на български условия, най-важна бе думата на новия задокеански „господар на света“, на новоизмислените „европейски ценности“, сред които на челно място наложиха русофобията и пещерния антикомунизъм. В същото това време Александър Лилов, отдаден на своите теоретични размисли и неумения да разбере навреме социалните процеси в страната, пропусна възможността БСП реално да се реформира, но в социалистическото русло, а не постепенно да се свива като шагренова кожа и да се стопява, да губи влияние и опора всред най-бедните и отрудените, сред безработните, сред младите хора и интелигенцията.
Кризата рязко се задълбочи след самостоятелното управление на БСП и правителството на Жан Виденов. Това социалистическо правителство се стремеше да запази българската промишленост и да запази работните места, то бе против агресивната и безцеремонна разправа с държавната собственост. То бе подложено на огромен натиск от новосформиращата се българска бандитско-рекетьорска икономическа олигархия, от външни политически сили, от Международния валутен фонд, вътрешнопартийните неолиберали (Първанов, Добрев, Пирински и др.) и т.н. Изкуствено предизвиканата криза бе с цел ограбване на натрупаните при социализма богатства и окончателно компроментиране на социализма, на социалистическите идеи и разбиване на социалистическата партия. Последва осемгодишен период на тотално отстъпление на БСП и гавра със социалистическите идеи от страна новопръкналите се „демократи“ от рода на Иван Костов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Луджев. В страната последва бандитската приватизация, осъществявана от правителствата на Иван Костов и Кобурготски, които загърбиха националните интереси и сринаха българската икономика до ограничено равнище, доведоха до огромна за мащабите на малка България емиграция на млади, образовани и професионално подготвени хора в чужбина.
Към 2005 г. в страната се очертаваше силно олевяване на общественото мнение и нарастване влиянието на БСП. Този процес обаче не бе идейно подсигурен. В ръководството на партията доминираха неолибералите от рода на Първанов, Румен Овчаров, Станишев, Пирински, Румен Петков и т.н. Победата на изборите през 2005 г. не бе пълна поради стремежа на Първанов, Румен Петков и техните помагачи БСП да не спечели мнозинство в Народното събрание и да не управлява самостоятелно. Управлението на тройната коалиция, независимо от добрите от неолиберална гледна точка икономически резултати, бе провал в сферата на главното за една социалистическа партия – решаване на социалните проблеми, социалната справедливост и социалната взаимопомощ. Това формира остро социално недоволство и в резултат БСП загуби сериозно изборите през 2009 г. След това започна период на безпрецедентно преследване на БСП и лидерите на партията от бандитско-олигархическата групировка на ГЕРБ. Изборите от 2013 г., независимо от по-високите резултати от 2009 г. не даваха възможност на БСП да реално да води самостоятелна социална политика. Правителството на неолиберала Орешарски продължи управлението на страната по предишния либерално-икономически начин и с явното участие на Догановите „обръчи от фирми“. Това стопи  и малкия останал авторитет на БСП сред българското население.
Измеренията на кризата в Българската социалистическа партия са няколко: 
Първото и най-същественото измерение е идейната криза. Едно от най-важните, но почти винаги премълчавано измерение за всяка една политическа партия в България е идейното измерение. Подценяването на идеите и идеологията съвсем не е случайно. Това е наложено отношение на победителите в Студената война. Наложеният неолиберализъм признава само една единствена ценност в обществото – количеството спечелени пари. А отдавна е известно, че социалните и политическите идеи не са пари, а са виждане за това какво трябва да бъде обществото, как да живеят хората в него. В началото на прехода започна преход уж към „социалдемократизиране“. За по-бърза и насочена крайно надясно трансформация (към дясна социалдемокрация и социален либерализъм) се очертаха Луканов, Пирински, Томов, Първанов, Добрев и Камов. След падането на правителството на Виденов, ръководството на партията бе овладяно от тази социал-либерална групировка начело с Първанов. Именно той за пръв път в явна форма заговори за социал-либерализирането на БСП. След това към тази група и действия с такова съдържание се включиха и Овчаров, Станишев и Калфин (като зам.председател на Министерския съвет, отговарящ за икономическото направление). След като стана министър-председател и се поочука в проблемите на развитието на страната Станишев започна да вижда някои от недостатъците на тази социал-либерална политика, но нямаше необходимата подкрепа вътре в ръководството на БСП, както и в международен план, нямаше и необходимата лична решителност да се възпротиви на този курс.  Този социал-либерален курс стана водещ в политиката на БСП в периодите, когато тя бе в управлението на страната. По същество този социал-либерален курс се оказа неолиберализъм в действие.
Второто измерение на кризата в БСП е липсата на ясна социалната база и  социален критерий на партията. В зависимост от това кои и какви хора членуват в партията, как тя функционира в много голяма степен зависи нейното влияние в обществото. В този случай кризата в БСП има няколко основни обхвата.  Ако от идеите зависят предимно целите на партията, от организацията и зависи каква партия да е тя. След промените се водеше дълга дискусия каква партия да е БСП – масова или тясно организирано политическо ядро. Макар, че доминираше идеята партията да е масова, все повече тя се превръща  в елитарна – здраво твърдо ядро от членове на БСП. На последните избори по същество за БСП гласуваха само членовете на БСП и част от членовете на техните семейства. Стана пределно ясно, че БСП се е капсулирала в много тясно ядро и е загубила връзката с другите части на обществото. 
В БСП бе подценен един от решаващите идейни и организационни въпроси – как да функционира партията. Формално в партийните документи и в изявленията на нейните ръководители се твърди, че тя е демократично устроена. Но засега тази демократичност се вижда предимно като възможност за публична изява на различни мнения. Подценява се главното – кои интереси изразява БСП в обществото. Сегашната размита формулировка, че БСП е партия на всички е доминираща. По същество не може да има политическа партия, която да отстоява политическите и социалните интереси на всички в обществото. Грижата на правителствата на БСП за богатите (т.е. за т.нар. бизнес) на практика до голяма степен отблъсква бедните и средните слоеве. Каквато и еквилибристика с думите и популизма да се прави,  противоречията между богати и бедни не изчезват.
Противоречието между огромната маса бедняци в България и малката група богаташи се преодоляват не с братска прегръдка и милостиня към бедните, а чрез политика за социална справедливост и солидарност. Сега не само в България, а и в цяла Европа, дори и в САЩ главният проблем е икономическото неравенството в обществото.  Социалистическата партия е призвана да изразява, защитава и отстояват социалната справедливост и социалната солидарност, а не увеличаването на богатството на богатите. В цял свят е известно, че плоският данък не е социално справедлив и социално солидарен, но той бе наложен в българското общество (под натиска на НДСВ, ДПС, Първанов, Калфин и групата на Орешарски) от БСП. В аспекта на изразяване на интересите  на членовете и симпатизантите БСП се отклони от идейната основа на социалистическа партия.
Третото измерение на кризата в БСП политическото. В БСП неправилно се формира политиката на партията. В много случаи има стремеж чрез социална и социалистическа фразеология в нея да се прикрива истинската неолиберална същност на подкрепяната от БСП политика. Справка  - програмата на правителството на Орешарски. Управлението на неолиберала Орешарски от името на мандатоносителя на БСП се сведе до козметични промени в социалната политика. С швейцарското правило и с по пет лева за Нова година и Великден не може да се скрие неолибералната същност на провежданата в страната икономическа политика. Политическият курс на партията се определя и налага на партията от ръководството. Политическият курс досега не се определя от интересите и от самите членове на партията и нейните симпатизанти, т.е политиката не се формира отдолу-нагоре. Само при нов подход, при който интересите и мненията на членовете на партията да са водещи, БСП може да изразява политическите интереси на своите членове и симпатизанти.
Неадекватни са прокламираните в програмните документи и в предизборните платформи типичните социалистически послания. Такъв е проблемът за ролята на държавния сектор в икономиката. Раздържавяването в България прехвърли всякакви разумни граници. От 97% държавна собственост и дял в БВП в България преди 25 години, сега той е само 9-10% дял в БВП. Прокламираната реиндустриализация без държавата е невъзможна, а това означава и невъзможност за по-вече работни места и по-високи доходи. Във Франция държавния сектор е около 50% и там има крупни държавни фирми, които икономически са ефективни, а в България БСП макар и неявно подкрепя либералното искане за „по-малко държава“. Избягва се и най-острия проблем – сбърканото данъчно облагане, сбъркано от гледната точка на социалистическата идея. В страната има най-ретроградната данъчна система в света, система в която данъчната тежест на косвените данъци достига до 75%. Данъчното натоварване на обикновения българин чрез ДДС и акцизите е над 38%, а данъчната тежест на бизнеса е 10%.  С изключение на туризма в България няма данъчни облекчения. Дори консумативите при хирургическите операции се заплащат от болните в пълен размер плюс данък ДДС в размер на още 20% над цената. Нещо повече исканата от БСП отмяна на плоския данък само за доходите на физическите лица и то с редица условности е без достатъчно твърда и ясна позиция.
БСП си мълчи за плоския данък при корпоративното облагане. В нашата страна плоския данък е с най-ниските възможни стойности в света. А резултатът от неговото прилагане е обратен – намаляване на инвестициите. В света само три държави са с подобен плосък данък от 10% - България, Монголия и Киргистан. Сред европейските държави плоският данък в прибалтийските републики е 22-27%, а сред централноевропейските и балканските страни също е по-висок – Словакия 19%, Румъния 16%, Украйна 15%, Черна гора 15%, Сърбия 14% и Македония 12%. Този безкрайно нисък плосък корпоративен данък позволява от страната да се изнася огромно количество национален доход, по оценка на някои експерти до 7-8 млрд. лева ежегодно. Това става чрез износа на печалбата на банките, застрахователните компании, търговските вериги, ЕРП, големите предприятия като Лукойл, Аурубис и т.н. БСП си мълчи и не отстоява позицията за това да се повиши размера на трудовите възнаграждения поне до размера на средната производителност на труда. Увеличаването на размера на осигуровките и на плоския данък ще доведе до повишаване на социалната стабилност в държавата.
Грешна е и позицията на БСП да се  мълчи на международно равнище за дискриминацията на българските земеделски производители, чрез най-ниското равнище на размера за доплащането на произведената продукция.    
Важен елемент на политическото измерение на кризата в БСП е проблемът за съобразяването с доминиращите в обществото обществени нагласи, определянето на съюзника и формирането на коалиции. При налагането на грешната идея, че БСП е партия на всички в страната се допуснаха съществени слабости. Съюзници БСП може да търси само сред партии, движения и организации с ясно изразен и доказан ляв, социален характер. Сега за съюзници се приемат партии и организации от всякакъв род, без необходимата социална класификация и ориентация – десни, център-десни, националистически, етнически, екологични и т.н. Коалицията за България и модификацията „БСП и лява България“ засега не дава резултат. Какво от това, че има в нея представители на етнически ромски организации, като сред ромите за тази коалиция гласуват около 5%, а за ДПС над 50%.
Най-сериозен удар върху влиянието на БСП бяха безпринципните коалиции с ДПС. По същество и двете правителства, доминирани уж от БСП, решаващите функции бяха в ръцете на ДПС, както в комисиите на Народното събрание, така в решаващите министерства, в областните управи и др.. Зад това влияние на ДПС, обаче българският народ подразбира влиянието на „обръчите от фирми“, ръководени от Доган. Наложеното от Първанов сътрудничество с ДПС бе в явно противоречие към националните чувства на българите. Една значима част от избирателите на БСП през 2005 г., след като разбраха от изявленията на Румен Петков по БТВ, че след изборите БСП ще се коалира с ДПС, се пренасочиха и гласуваха за Атака и това вкара тази националистическа партия в Народното събрание и лиши БСП от мнозинство в парламента на страната. Насилствено наложената от Първанов коалиция с ДПС, когато БСП и НДСВ можеха самостоятелно, без ДПС да се коалират, нанесе допълнителен удар върху БСП.  ДПС нанесе и пряк удар върху БСП в навечерието на изборите през 2009 г. с изявленията на Доган за разпределянето на порциите във властта и „обръчите от фирми“. Груба бе грешката на Станишев да се коалира с ДПС без сключено ясно писмено споразумение. Това доведе до включване в управлението на хора от Догановото задкулисие, с решението в ДАНС да се укрепи влиянието на ДПС. Разочарованието от безпринципното коалиране на ръководството на БСП с ДПС доведе до свиване на електората на БСП и прехвърляне на голяма част от недоволните от тази коалиция за гласуване към националистическите партии Атака и Патриотичен фронт. Ръководствата на БСП забравиха, че българите освен гласоподаватели могат и да са патриоти.   
Ръководството на БСП, водено от мнимите „европейски ценности“ неправилно се ориентира и в доминиращите обществени нагласи за отношенията с външните за България сили. Българският народ е национално признателен на Русия за своето Освобождение, за помощта на Русия за възстановяването на българската държавност, образование и култура. Налагането от името на БСП на типичната западноевропейска русофобска политика е против интересите на българския народ и на БСП. Русофобските изцепки на Вигенин и на Ангел Найденов няма да бъдат лесно забравени. Те до голяма степен отблъснаха значима степен от избиратели от БСП, особено на изборите ва Европейски парламент. Гласоподавателите с леви убеждения трудно възприемат и твърде често отхвърлят преклонението пред чужди интереси – туркофилството на ДПС, американофилството на СДС, ДСБ и Реформаторския блок, въобще на всякакви чуждофилства. Вместо БСП да използва тази обществена нагласа и отрицателната реакция спрямо толерирането на американските инвеститори в Марица-Изток, Стойнев в края на мандата си като министър се прояви като отявлен американофил. Когато една партия управлява, дори в малка страна, може и трябва да се съобразява предимно с интересите на собствения си народ, с историческите традиции и ценности.   
Допуснатите слабости и пропуски в социалната част на предизборната платформа на БСП, както и недоволството от коалирането с ДПС и пренебрежителното отношение към Русия и туркофилството и американофилството в миналото на Първанов, а сега и американофилството на Стойнев отблъснаха от БСП голяма част от патриотично настроените леви избиратели. Това неодобрение на политиката на БСП доведе до засилване позициите на националистическите формирования предимно на НФСБ, ВМРО и Атака. В крайна сметка това окончателно дораздроби българското политическо пространство.
            Четвъртото измерение на кризата в БСП е партийно-организационното. Исторически БСП почти винаги се е отличавала със стройна и здрава организационна структура и нормално функциониране на системата. В периода на безкрайния преход това започна да се променя в негативна посока. А причината  e безогледното отричане на всичко предишно от начините на функциониране на БСП.  Започнаха да се променят вътрешнопартийните ценности. Демократизацията започна от силно централизирана да се деформира във формална демокрация (използване на демократични процедури за постигане на неостатъчно демократични резултати). Най-силно това се проявява във формирането на партийните органи.  Покойния Добрев и бившият лидер на БСП Първанов наложиха в БСП формата на провеждане на организационната дейности и формиране на ръководни органи на основата на груповия интерес, а не на общия партиен интерес и свободното волеизлияние на голямата маса от членове на БСП. По този начин се формираха в ръководствата на различните равнища затворени групи от членове на БСП, които съсредоточиха всички организационни функции в свои ръце и изолираха до голяма степен останалата част от членовете на БСП от вземането на решения по най-важните въпроси. Няма практика в БСП да се провеждат вътрешно-партийни обсъждания на най-важните въпроси на политиката на БСП и когато партията е управляваща и когато тя е в опозиция. Политически важните решения се вземат от прекалено тясна група от взаимосвързани лица. Такава форма на функциониране на партийните органи е много близка до това, което дядо Благоев навремето наричаше котерия.  Достигна се до парадоксалната възможност тесните местни групи (т.е. котерии)  да избират членове на Националния съвет, които висшият орган на БСП – конгреса не е избрал. Например така станаха членове на Националния съвет лица като Татяна Дончева (бивш служител на бандитската групировка Мултигруп), Румен Петков (с някои съмнения за негови връзки и отношение с бившата бандитска групировка СИК), Димитър Дъбов и редица други.  Особено тревожно е явлението за подценяване от висшите (националните, централните и т.н.) ръководства с разумните предложения на членове  и симпатизанти на БСП. Нещо повече, не им дават отговор, дори по предложения за промени в законите. На партийните събрания и форуми се изказват хиляди мнения и се правят хиляди предложения, много от които изразяват същността на истинските проблеми на обществото. Но в повечето случаи някои ръководители в БСП не се интересуват от тези личностни позиции на членовете на БСП,  а се интересуват от „общоевропейските“ супер абстрактни ценности и пригодни в повечето случи само Западна Европа.
Не по-малко погрешни  и недемократични са начините на формиране на висшите органи на БСП. Да вземем конгресите на БСП. Те нарочно се свикват в тесен делегатски състав – около 700 душ, от които около 320 членове на Националния съвет, председатели на Общинските партийни съвети и някои други партийни дейци на възлови места. Като делегати на конгреса се избират и повeчето депутати от Народното събрание (около 50 души)  около 100 членове на общински съвети, областни управители, зам. областни управители, министри, зам. министри и др от БСП. Така се оформя едно ядро от около 500 души, което е лесно управляемо от организационното ядро на Националния съвет на БСП с водещата позиция на Дъбов, Николова, Мерджанов или някой друг. При така формиран състав и особено при свикването му по всяко време, по решение на тясното организационно ядро в БСП, не може да се формира истинска вътрешнопартийна демокрация при вземането на решенията и избора на ръководните органи.   Необходимо е конгресът да се свиква поне в двойно по-голям състав.
            Няма разумно оправдание защо в БСП няма вътрешнопартийни допитвания (референдуми), дискусии и обсъждания на общи национални проблеми на политическата линия на партията. Никой не се допита да членовете на БСП до такива кардинални въпроси за страната като приемането в ЕС, приемането в НАТО, създаването на военни бази на САЩ на наша територия, изпращане на български войници в чужбина, плоския данък и т.н.
            Политиката на БСП трябва да се строи отдолу-нагоре. Това е новата истинска вътрешнопартийна демокрация. Ако се спазва подобен принцип БСП ще изразява интересите на своите членове и симпатизанти, ще може да подбира и предлага за решаване в Народното събрание от Правителството най-важните и най-актуалните проблеми на развитието на страната.
            Петото измерение на кризата в БСП е кадровата криза. В БСП и има и няма подготвен и идейно убедени кадри. Има няколко порочни кръга на формиране на кадровия състав на БСП.
Първият е вмъкването във властта и предоставянето на властови пълномощия на хора, които не изразяват интересите на членовете на БСП и съмишлениците на партията, а са във властта предимно от лични користни интереси. Става дума за включването в ръководните органи на партията на множество технократи и бизнесмени с недостатъчна идейна и политическа визия за социалистическото в провежданата политика. Става дума за лица като Румен Овчаров, Румен Петков, Георги Гергов, Петър Кънев, Добромир Гущеров и др. Крайно време е някои омръзнали на обществото политически лица от БСП да слязат сами от сцената. Правилно Станишев отстрани Близнашки (върховен кариерист, превърнал се в долнопробен ренегат), Дончева (свързана с Мултигруп) и Божинов. На него не му достигна решителност да отстрани от партията и ръководствата и хората, за които е формирано обществено мнение, че в миналото са свързани в някаква форма и степен със СИК и негови дейци – Димитър Дъбов, Евгени Узунов. Те може и навярно са невинни, но обществената нагласа, че са били в някаква връзка с подобни структури вреди на имиджа на БСП.
Вторият порочен кръг е под маската на коалиране и на гражданска квота чрез БСП да получават властови функци чужди на социалистическата идея лица като Йончев (БЗНС), Мартин Захариев (СДС), Петър Курумбашев, Калфин (ренегат), Орешарски (СДС), Чобанов (ДПС), Таня Андреева (СДС) и т.н. Като гражданска квота могат да се включват лица с леви възгледи, но не членуващи в БСП, такива като Сендов, Пантев и т.н.
Третият порочен кръг е неумелата работа с млади хора и формиране на кадрови резерв от техните редици.  Някои от активните сегашни млади им личи, че се в БСП заради политическата кариера, а не заради социалистическите идеи. Любимец 15 (Неков) се предлагаше на почти всички политически партии, но намери пристан само в БСП. На Страхил Ангелов и от самолет му личи кариеризма.
Четвъртият порочен кръг е формирането в някои общини на общински ръководства от хора, които са  там само за да бъдат включвани в състава на местните общински орагани и да получават възнаграждение за това, да уреждат свои приятели и близки в общинските структури.  Вярно е, че всички политически партии и политически дейци на местно равнище се стремят да уредят свои хора на всевъзможни постове и длъжности в областните управи, в регионалните дирекции и поделения на министерствата, в общините и общинските фирми. Но това не бива да е подходът на БСП. Нормално е някои дейци на общинските структури да са в състава на общинските съвети и общинската администрация, но това да не е самоцел за получаваните възнаграждения.

            БСП има ресурса, традициите и опита да излезе от тази криза, отново да си върне предишните, а и да овладее нови позиции. Това може да стане само ако направи рязка промяна в политическата линия в Народното събрание и в обществото като се опира и отстоява интересите предимно на бедните хора, на младежите и девойките, които все още са останали в България, на социалистическата идеология, на вътрешнопартийната демокрация. Тиражираната от ибрикчиите на Бойко вест за смъртта на БСП или нейният разпад са силно преувеличени. В БСП е потребна промяна, а тя може да настъпи само след отстояване на лява социална, икономическа и държавна политика и дълбока промяна в партийно-организационната дейност на самата партия, а ръководните органи да се обновят. В каква степен и на кои равнища, постове и длъжности да обхване тази промяна е в правото и в ръцете на членовете на БСП. Това те могат да направят само  ако Националния съвет поиска да се опре на тях. Ако Националния съвет се затвърди в кръга на своята „изключителност“, то кризата в БСП ще се задълбочи.  

12.10.2014 г.