вторник, 28 март 2017 г.

Статуквото победи, промяната пак се отлага




(БСП в изборите 2017 г.)


            Преминаха извънредните парламентарни избори 2017 г.. Избори на голямата надежда за промяна, за отказ от статуквото на мизерията и несправедливостта, за промяна насочена към повече справедливост, по-голямо равенство на възможностите, към социална и обществена солидарност, защита на българското национално достойнство. Промяната, отказът от българско дясно статукво можеше и може да стане само с предлагане и провеждане на действена лява политика. Естествено надеждите на българското общество бяха вперени в единствената значима лява политическа партия – БСП. И мнозина очакваха победата на БСП и загубата на ГЕРБ. Но не стана. В крайна сметка победи статуквото.           
Всички резултати от избори се обясняват с всевъзможни причини. Причината за неудовлетворението в БСП от недостатъчният резултат, определено казано, главната причина е, че ръководството на БСП не можа, или не поиска, да прочете вярно политическата ситуация и в решаващия момент да възприеме верен подход и правилни действия. Главните слабости са:
             Първо. Неадекватна предизборна платформа. Този дълъг документ от 13 страници е неразбираем за по-голямата част от избирателите. Платформата е насочена с голямо предимство към развитието на бизнеса и защита на интересите на бизнеса и най-вече на средния и дребния бизнес. В страната с най-ниските доходи и с голямата многогодишна безработица, контент-анализът разкри, че няма дори дума за защита на труда на наемните работници, няма ясни послания как да се увеличат доходите на работещите, да има по-голяма справедливост като се увеличат данъците на богатите и намалят данъците (ДДС) на потребителите и да се постигне разумен данъчен баланс. Прилаганото увеличаване на доходите над 10 000 лева е само имитация на действия за справедливост и социална загриженост. Не е случайно, че само около 50% от гласувалите за БСП са работещи, заети лица, докато при ГЕРБ те са две трети. По същество чрез предизборната си платформа на БСП освободи лявото политическо пространство. И то моментално бе заето от поти всички други политически партии и предимно ГЕРБ и ОП. Главните съперници на БСП се състезаваха с нея на територията на лявата политика. И за съжаление на ръководството на БСП, ГЕРБ и патриотарите  успяха да привлекат маса избиратели на своя страна със своите по-леви от тези на БСП социални послания. И като резултат от потенциалните избиратели, които на президентските избори гласуваха за Радев, около 30% подадоха гласа си за ГЕРБ, ОП и ДПС, а за БСП гласуваха само 55%.
            Второ. Неправилното дистанциране от Радев и оставянето му сам и неопитен в политиката да състави служебното правителство. В стремежът му това да не е ляво ориентирано правителство, той допусна груби грешки като назначаването на създателят на търговското здравеопазване в България за вицепремиер и министър на здравеопазването, сътрудничката на Дончев в усвояването и разграбването на евросредствата, множество царисти и др. Независимо от обясненияна на Радев за СЕТА, истината е, че той подкрепи декларацията, макар, че не е я подписвал. Всичко това се стовари като допълнителен негатив към БСП. Негативно повлияха нежеланието за отмяна на постановление № 208 на МС, толериращо емигрантите-заселници за сметка на българите и нежеланието да се разсекрети стенограмата за КТБ.
            Трето. Непоследователност в редица от посланията на БСП. Чрез отказът от страна на ръководството на БСП от: отмяна на плоския данък и въвеждане отново на прогресивното данъчно облагане; отмяна на делегираните бюджети, на новия закон за образованието; съществени, значими промени в здравеопазването; отказът от настояване Президентът да разсекрети стенограмата за КТБ и др., ръководството на БСП демонстрира пред избирателите си непоследователност и несигурност в действията.
Четвърто. Вътрешнопартийните промени отслабиха БСП. Под фалшивата маска за демократизиране бе удовлетворена амбицията, за превръщане на БСП в послушна лидерска партия и личностна разправа с представителите на лявото социалистическо движение.  В продължение на три месеца вниманието бе съсредоточено към вътрешнопартийни проблеми, а не към формирането отдолу-нагоре на предизборна лява политическа платформа. Независимо от обсъжданията на проекта, ръководството си утвърди почти 1:1 предложената от няколко нелиберални икономисти предизборна платформа. Тя само бе леко фризирана със социалистическа терминология. Тук трябва да цитираме Кеворкян: „Обновлението, всъщност чистката, която Нинова направи в БСП, само доказа, че тя не знае едно важно правило: „В трудни времена се разчита на стари глави“.“
Пето. Слаби кандидат-депутатски листи. С малки изключения в състава и липсват опитни законотворци. При съставянето на листите и особено на водачите на листи по избирателни райони бе възприета погрешната линия за количествени промени, без оценка на качествата и обществения авторитет на кандидатите. Въведени бяха някакви неадекватни изисквания за подмладяване. Вместо такова БСП има най-много (10) пенсионери в състава на депутатите и само незначителен брой действително млади хора. В лявата партия не може водещи позиции да имат хората на едрия капитал. Известна е омразата към милионерите не само в БСП. В другите партии също има милионери, но те не са леви партии. Богатството не е порок, но е неприемливо наличието много милионери в Национален съвет на БСП и сред водачите на листи. На челни позиции в листите бяха и хора, които са обществено неглижирани от предишни участия във властта. Изборите при неолиберална политическа система са състезание не между политики, а състезание на телевизионни образи. Всяко показване по телевизиите на милионерите, приватизаторите и дескридитирираните от предишни участия във властта лица от БСП, води до намаляване на гласоподавателите за БСП. Войната на образите се печели не от самите лица, а предимно от влиянието в телевизиите, вестниците, радиостанциите и напоследък все повече в Интернет. И това е едно от най-слабите места на БСП. Когато я избираха Нинова обеща, че БСП ще има собствена телевизия до края на 2016 г. но и това обещание, както и обещанието за обединението на левицата не бе спазено.
Шесто. Самодоволство от победата на Радев и подценяване на ресурсите и възможностите на ГЕРБ.  По време на президентските избори и малко след тях в страната, а и в ръководството на БСП, се формира нагласата за това, че има червена вълна, че България е почервеняла. Грешната представа за политическата ситуация подтикна ръководството към водене на вътрешни войни. И малко преди заседанието на Конгреса започна понижението на вълната в подкрепата за БСП. Нинова влезе в ритъма на Бойко на непрекъснати ежедневни послания-заяждания, удари и ответни удари, правени на едно заядливо-махленско езиково и политическо равнище. Политиката изчезна от политическия небосклон. Това бе най-удобната за ГЕРБ позиция, да избягва дискусията по същество, а да се заяжда на микроравнище на характерния за Борисов изказ, с непръснато меняща се позиция по отделен въпрос. Това непрекъснато емоционално махленско дискутиране привлече вниманието на избирателите предимно върху тези две партии. И това, заедно с други фактори, повлия за спадането на резултатите на всички останали партии. Това бе в интерес предимно на ГЕРБ.
Седмо. Почти пълен провал на медийната политика на БСП.
Официално ГЕРБ го играеше на смирен, спокоен политически играч, но задкулисно работеше срещу другите партии чрез средствата за масова информация и особено Интернет, както за верни, така и за лъжовни неща. Тези подмолни атаки към БСП (за участието в приватизацията на Нинова), към Каракачанов и Симеонов (за имоти и изграждането на оградата с Турция), към Марешки (за внос на некачествено гориво и от нелицензирани складове) и т.н. Това също нанесе вреди на тези три партии. Но почти нищо за Борисов и другите от ГЕРБ, нищо за обръчите от фирми на ДПС. Няма значение дали нещо е доказано, важното е да се каже, че в датското кралство има нещо гнило. А избирателят е много чувствителен към гнилото и веднага реагира отрицателно.
В словесната абракадабра дясноориентираните средства за масова информация и манипулация започнаха редица явни манипулативни действия. Типичен пример е изваждането на думи от контекста и налагането на мнението, че това е крайната цялостна позиция на БСП и на Нинова. Цитирам А. Райчев: „Взеха една нейна реплика, че демокрацията ни е отнела много, но ни е дала свобода. Отрязаха я на половина. И хората чули-недочули, започнаха да я плюят“. На последното си появяване пред БТВ явно Нинова нямаше вярна политическа социалистическа позиция по много от въпросите.
Най-важното, освен слабостите в платформата и образът на лицата от телевизионните екрани и в кандидат-депутатските листи, това за което почти повсеместно се мълчи е използването от ГЕРБ на лобизма и корпоративният вот. Имаше огромен фирмен натиск на наетите работници да гласуват за ГЕРБ, със заплахата, че ако ГЕРБ не е на власт няма да има работа и хората ще бъдат уволнени.  Работодателските организации (уж формално неполитични), а и дори синдикатите заеха позицията за ГЕРБ. И ако полицията и прокуратурата положиха усилия да намалят влиянието на купения вот, то корпоративния надмина всякакви граници. Той обхвана всички държавни служители, повечето общински служители, почти всички работещи в сферата на строителството и стотици други фирми. Отмина времето, когато ГЕРБ само носеха чували с бюлетини и купуваха избирателни комисии.
Изборите показаха, че промяната има да чака. Тя бе подменена от призивите за стабилност, за председателство на ЕС, за лошите съседи и т.н. Но сега трябва вярна и точна преценка на слабостите и действия така, че те в бъдеще да не се повтарят.  Има нещо общо смущаващо, което не може да се преодолее в българските избори. А то е стремеж всеки да изважда от статистиката неща, които са в негов егоистичен интерес. Победител бил ГЕРБ! Но изборите за Народно събрание не са спортно състезание, където се мери само кой е пръв и той се обявява за победител. Изборите са с цел властта, управлението на държавата. А то се постига само с над половината гласове на избирателите. Не по-малко вредни за политиката са и непрецизните твърдения на основата на сравнения. Вярно е, че истината се познава чрез сравнението. Но това е верен метод само, когато се сравняват еднотипни неща. Нинова, направи невярно сравнение, че е бил постигнат два пъти по-висок резултат от предишните избори. Само, че при провеждането на изборите има ясно изразена закономерност. Когато партията пада от власт получава много по-нисък резултат. Но когато е в опозиция и отива на избори, резултатът е обективно по-висок, т.е. партията не е можела да прави глупости и да си влоши електоралния облик. Например, излизайки от опозиция през 2005 г. БСП има над 1.1 млн. гласа (33.98%) и 82 депутатски места. През 2009 г. слизайки от власт, след 4 – годишно коалиционно управление, БСП има 748 147 гласа (17.70%) и 40 мандата. През 2013 г., след като е над три години в опозиция, БСП има 0.9 млн. гласа (26.61%) и 84 места. През 2014 г. след като е повече от година на власт (пак нещастна коалиция) и пада от власт има 0.5 млн. гласа (15.40%). През 2017 г. на сегашните избори БСП получава 0.95 млн. гласа (27.20%) и 80 мандата. Следователно БСП като резултат от изборите е на равнището на 2013 г. и никакви двойно по-големи резултати няма. Няма как 80 депутата да са два пъти повече от 84 депутата.  Това са резултатите, които са почти идентични на тези от първия тур на президентските избори 2016 г., когато за Радев-Йотова има подадени 0.97 млн. гласа. Ако някой търси сравнение, трябва да даде отговор, защо гласовете са по-малко, а не повече, и защо е пропусната силната вълна от президентските избори. 
Да, в крайна сметка статуквото победи промяната. В България няма друга реална алтернатива на статуквото освен БСП. Но за да бъде такава реална алтернатива, БСП трябва да си промени политическата линия и да се върне към истинските социалистически и леви социалдемократически идейни и политически позиции, да стане истинска партия, представляваща интересите предимно на наемните работници, специалисти, експерти и служители.     

28.03.2017 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

            

събота, 25 март 2017 г.

Превземат ли мигрантите властта в Европа?!





            Днес (25.03.2017 г.) в България е ден за размисъл преди парламентарните избори. Размисъл за избора на партия. Но в Европа има нужда от размисъл за избора на бъдеще. И Европа ,и в България, има крещяща потребност от промяна на неолибералното статукво. Главните проблеми и на Европа и на България са три: намаляване на неравенството в доходите и равнището на живота на хората, повече социална справедливост и социална солидарност; съхраняване на националните особености, традиции, приоритети и националното достойнство, развитие и достойно място на всички нации в Европа;  опазване и съхраняване на природната среда и природните богатства както в отделните страни, така и общо в Европа. Особено опасно за българите и въобще за европейците е загубата на цивилизационният християнски облик и място на Европа в световното развитие чрез замяна на европейските национални ценности с ислямски или други чужди на европейците ценности. Поводът за общоевропейски размисъл вече дадоха преминалите парламентарни избори в Нидерландия.

            Изборите в Нидерландия отминаха, вълната от политическото напрежение сред брюкселската администрация и триото Меркел-Оланд-Юнкер спадна. Политиците, пресата, телевизиите, политолозите и социолозите, дори и Интернет, вече започнаха да забравят, че в ниската страна (Нидерландия, т.е. „ниска страна“) е имало избори за парламент. Оскъдната информация, беглите и тенденциозни анализи и оценки на станалото се сведоха до една: националистите на Вилдерс не победиха. И почти бе обявена „великолепна победа“ на „европейската демокрация“, победа на глобалисткия неолиберализъм над „популизма“ и радикалния национализъм. Рюте го обявиха едва ли не за герой. И май че само малцина искат да видят истината зад мнимите победоносни фанфари на еврооптимистите.

            Защо е важен анализът на резултатите от изборите в Нидерландия?
            Всеки анализ на обществото, и най-вече – политическият, има за задача да разкрие не само и не толкова моментното състояние, но и причините за определени основополагащи проблеми и да очертае възможните тенденции и сценарии за по-нататъшното политическо развитие. Нидерландия е средно голяма страна в Западна Европа. Тя е на 65 място по население в света (ок. 17 млн.) и 41.5 хил. km2 по територия. Тя по данните на МВФ е на 18 място в света и на 6 –то място в Европа по произведен БВП, а на глава от населението е на 14 място. Член е на Европейския съюз от 1 януари 1958 г. , на еврозоната от 1 януари 1999 г. и Шенгенското пространство от 26 март 1995 г. Като цяло в Нидерландия, както и в другите западноевропейски страни, демографската ситуация се характеризира с ниска раждаемост, застаряващо население и голям брой чужденци. Населението почти не нараства или ако нараства, то е за сметка на даване на гражданство на чужденци. С това се променя етническата и религиозната картина и редица страни, включително и Нидерландия, започват да се превръщат от еднонационални в полинационални и полирелигиозни държави. По различни данни в страните от ЕС има над 50 млн. души чуждестранни граждани и граждани на ЕС, родени в други страни. В Нидерландия само родените извън тази страна вече са над 2 млн. души. Те са от три основни групи. Първата са жители на бившите холандски колонии и най-вече Суринам и Индонезия. Втората група са сунитите – турци и араби (предимно от Северна Африка). Третата група са преселници от бившите европейски социалистически страни, най-многобройни от Полша, Русия, Румъния и т.н. В някои градове има голяма концентрация на преселници и потомци на преселници от отделени страни. Например, само в Амстердам турската диаспора е вече над 300 000 души.
Исторически Нидерландия се е оформила като страна, в която стават важни политически събития, които имат отражение и в другите европейски страни. Така е още от времето на обявяването на независимостта от Испания, а актът (Plakkaat Van Verlatinge) за самостоятелността е и образецът за Декларацията за независимостта  на САЩ. В Нидерландия е първата в света буржоазно-демократична революция. В тази страна твърде отдавна се е утвърдила формата на държавно управление, известна като конституционна монархия. Редица социални движения, които обхващат цяла Европа се зараждат или се развиват интензивно в Нидерландия – протестантство, феминизъм, права на малцинствата, национализъм. конституционализъм и т.н. Тази страна се възприема от другите страни и народи като либерална, миролюбива, спокойна и толерантна към чужденците, с ясно оформено и през столетията провеждано дясноцентристко партийно управление. Но още първата нидерландска политическа партия, „Антиреволюционната партия“ (1879-1890 г.), има силни националистически изяви.

Вътрешнополитическата обстановка в Нидерландия
Заселването в Нидерландия (подобно на това във Великобритания, Германия и Франция, Белгия) на множество хора от колониите, особено от Индонезия, Суринам и т.н. формира в страната пъстра етническа картина. И се създава икономическо и социално неравенство. И след това започват различията в политическото поведението на населението. Започва да избуява холандският национализъм. Още през XX век (1925-1945 г.) в страната действат профашистките националистически партии „Национален съюз“ и „Холандска фашистка лига“ и други пронацистки движения и обединения. След Втората световна война в Нидерландия се разви (подобно на североевропейските страни и Германия) социална пазарна икономика, с високо равнище на доходите и висок жизнен стандарт. Високият жизнен стандарт и високото равнище на социални грижи и помощи за безработните формираха две противоположни тенденции. Първата е бягство на местните работници и специалисти от обслужващата сфера, осигуряваща по-ниски доходи и непрестижен вид труд. Това поражда потребност от внос на непретенциозна и неквалифицирана работна ръка от други страни с по-ниско икономическо и социално равнище. Втората тенденция е стремеж към по-високи доходи и по-високо жизнено равнище на милионите бедни хора от другите страни. За тях главната ценност е не престижността на труда, а по-високият размер на заплащането на труда в сравнение със собствените им страни.
И така, в Нидерландия се формира огромен приток на образно казано бедни и гладни пришълци от бившите колонии, от други европейски страни и предимно от Турция, но и от Северна Африка. Този миграционен процес бе улеснен от глобалисткото разбиране за свободата за движение на хора. Във високоразвитите западноевропейски държави, включително и в Нидерландия, този приток на работна ръка през последните години нараства. Това започна да влияе пряко върху размера на трудовите възнаграждения на местните работници. Започна и продължава процес на понижаване или поне спиране и или само забавяне повишаването на доходите на местните работници и специалисти. В същото време огромната част от пришълците са с друга религия, друг специфичен за тях традиционен начин на живот и ценности, различни от тези на местното население, с друг начин на общуване. Налаганата в западноевропейските страни политическа концепция за мултикултурализма на съвременните общества, за възприемане от чужденците на местните традиции и начин на живот се провали. От мултикултурализма останаха само хилядите джамии из Западна и Централа Европа и емигрантските гета. Но останаха и хладните или дори враждебни отношения между местните традиционни жители на Нидерландия и  преселниците (мигрантите, пришълците, номадите). Това е хранителната среда на възникването на противоречащи си политически настроения и първоначално националистични местни организации и партии, а вече и на такива на преселниците.
От края на XX век в Нидерландия се развиха мощни националистически движения. Те пробиха най-напред в управлението на местно равнище. В Утрехт се наложи националистическия „Нидерландски блок“. След това Фортейн създава дясното национално движение с искания за отказ от Европейския съюз, против Шенгенските споразумения, елиминиране на мюсюлманския фактор в живота в Нидерландия. Новосъздадената от него партия побеждава на местните избори в най-големия и важен град на Нидерландия – в Ротердам. Националистическите настроения в Нидерландия се разрастват. И малко преди да бъде убит Фортейн (2002 г.) холандската телевизия прави социологическо проучване с основен въпрос – кой е най-известният холандец. На първо място холандците поставят Фортейн, следван от Вилхелм Орански (освободил Нидерландия от Испания), Рембранд и Ван Гог. След убийството на Фортейн дясното националистическо движение се оглавява от Вилдерс. В Нидерландския обществен живот остават актуалните трите теми, заложени от Фортейн: евроспектицизъм; антиемигрантство, антиислям. Привържениците на Марк Рюте въвеждат ново разделение в обществото по линията на „популизма“.  Оказва се, че Герд Вилдерс и дясната националистическа партия са „неправилни“ популисти, а привържениците на дясната либерална партия „Народна партия за свобода и демокрация“ (лидер Марк Рюте) са „правилните популисти“.
Традиционно, до изборите през 2017 г., натурализираните чужденци, получили нидерландско гражданство и родените в Нидерландия потомци на емигранти поддържат други политически партии и предимно тези от левия спектър, понеже левите партии провеждат политика на високи данъци, но и на социално ориентирана политика, подпомагаща предимно бедните. А сред тях са голямата част от установилите се в Нидерландия имигранти. Поради това голяма част от тях гласуват за социал-демократическата  „Партия на труда“ и за Социалистическата партия.
В навечерието на изборите се формира нова партия от турските преселници с името ДЕНК (DENK) с лидер Тунахан Кузу. Името на тази партия на  турски означава „равенство“. Това е същият подход, както при образуването в България на протурската партия ДОСТ („приятелство“). По аналогия, можем да направил предположението, че и в Нидерландия партията ДЕНК е създадена с прякото участие на държавата Турция.  Към тази партия бързо бяха приобщени мюсюлманите преселници от Мароко. Подобно на приобщаването в България на ромското малцинство към ДОСТ и ДПС. На изборите в Нидерландия новата протурска партия (ДЕНК) получи над 200 000 гласа и три места – двама турци и един мароканец влязоха в парламента. ДЕНК си поставя като най-важни политическите цели: да противостои на „расизма и дискриминацията“ в Нидерландия; контрол над представителните органи на местната власт; да бъде изразител на „тези, чиито глас сега не се чува“. Избирателната маса от преселници от Турция и Мароко в Нидерландия надхвърля 800  000 души. Сега е реализирана само една десета от този потенциал. В бъдеще той ще нараства и ще обхваща все по-голяма част от това население, но ще нараства и поради много по-високата раждаемост сред турските и мароканските преселници в Нидерландия. Влизането на ДЕНК в парламента е пробив в политическата система на Западна Европа. Тя за пръв поставя и етнонационални политически искания. За пръв път етническа проислямистка конфесионална партия става парламентарна сила. Досега такива имаше само в страните от Балканския п-в, но в него те са от местно мюсюлманско население.
Едновременно с това се забелязва значителното отслабване на традиционните за Нидерландия леви партии като социалистическата и  Партия на труда, с огромна загуба на гласове и местата в парламента. Независимо от получените най-много гласове и места в парламента, отслабва и влиянието на Народна партия за свобода и демокрация. Едновременно с това силно нараства влиянието на партията на „Зелените леви“ от 2.9% на над 11% от гласовете. В тази лява партия членуват и редица представители на преселниците. Новият и млад лидер е потомък на индонезийка и мароканец. Зеленшите леви обединяват предимно бедните етнически холандци и бедните преселници и техни деца на основата на социални и екологични искания.

Основни изводи и прогнози за промяна на политическата система в Европа
В Нидерландия националистическите и национално-патриотичните настроения са на традиционно високо равнище и с голям електорален обхват.  През последните година и месеци те имат и значим ръст, дължащ се на: мигрантската вълна, заливаща Европа; последиците от Брекзит и развитие на евроскептицизма; изборите в САЩ и налагането там на пронационалистическа политика; противоречията между Ердоганова Турция и Европейския съюз. Старата практика политическите партии в западноевропейските страни, включително и в Нидерландия, да използват гласовете на преселниците в  подкрепа на традиционните политически партии започва да се руши. Преселниците и техните потомци в Нидерландия вече придобиха самочувствие и формираха собствена сила за отстояване на етнико-националистическите си интереси в политическото поле. Партията, която имаше най-много гласове сред преселниците и емигрантите – Партията на труда се срина – от 38 депутати остана само с 9. Местното коренно население се отдръпна от нея поради участието на тази партия в наводняването на „ниската земя“ (Нидерландия), не от Северно море, а от емигрантската вълна. Преселниците, в голямата си част отказаха подкрепата си за тази партия поради антисоциалната неолиберална политика на коалиционното правителството на Рюте, поддържано от Партията на труда.
Изборите в Нидерландия показват и че национализмът се развива на основата на противоречивите интереси за мястото в обществото на различните етноси, на различията в начина на живот, различията в народностните обичаи, традиции и религията между коренното местно и преселеното население. Националистическият език на Вилдерс и този на Кузу твърде много си приличат, независимо от противоположните си позиции. Но по същество главен фактор са не само етническите и религиозните противоречия между етносите, а предимно различията им в мястото на хората в обществото по отношение на: доходите и жизненото равнище; собствеността на средствата за производство и в управлението на страните. Влизането на ДЕНК в парламента крие опасност и за националната сигурност на Нидерландия чрез използването на държавните тайни на Нидерландия от Турция. Апропо, този проблем стои и пред  България, при влизането на ДОСТ в Народното събрание.
По същество позабравените резултати от изборите в Нидерландия разкриват несъстоятелността на коалицията между десни (Партията на свободата) и леви (Партията на труда), водеща до загуба на влияние на десните и повече на левите.
Изборите в Нидерландия показаха, след провинциалните избори в Германия, изборите в Испания, Италия и Гърция, че има разширяване на влиянието на новите леви партии в Европа. Старите леви партии от системата на ПЕС и Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент губят почва поради идейното преминаване от социалистически и социалдемократически позиции към социаллиберализъм, известен още и като Третият път на Блеър и Шрьодер. Неолиберализмът се проваля и заедно с него се понижава политическото влияние и поддържащите „Третият път“ партии, т.е. поддържащите в скрита форма на неолиберализма.
Подобни проблеми има и в другите западноевропейски страни – предимно в Белгия, Германия, Франция. В Германия предстоящите избори са огромно изпитание за ГСДП, подкрепяща неолибералната политика на Меркел, понеже около 40% от нейните традиционни избиратели са от имигрантските среди, а от поддържащите я преселници 70% са турци. Опитът на ГСДП чрез промяна на ръководството (вместо Габриел да е Шулц) да увеличи привлекателността на избирателите може и да не успее.   И в  Германия вече има създадени емигрантски партии, които подобно на Нидерландия най-напред се проявяват на регионално равнище. Подобен е проблемът във Франция, където разликата е, че доминиращата група преселници са араби от Северна Африка. 
Огромният ръст на преселническите движения към Западна Европа, провалът на мултикултурализма (по същество асимилацията на преселниците), особено тези от ислямските страни, нарастващите и изострящи се противоречия между коренното местно население и преселниците създават ново политическа обстановка в цяла Европа. Още повече, че огромната част от преселниците в Западна Европа идва от Турция или през Турция. Политическата, социално-икономическата, етнико-конфесиалната и културната стабилност в Европа  са заложени на непечелившата карта на стимулиране на емигрантската вълна.
Търсеният от Меркел, Оланд и Юнкер приток на емигранти е крайно необходим за развитието на мощната германска и другите развити западноевропейски икономики и за нископрестижните обслужващи дейности. Но тази необходимост в близко бъдеще ще се окаже крайно деструктивна за повечето развити западноевропейски страни. Потенциалът за използване на трудовите ресурси от Източна Европа вече е незначителен. Милиони източноевропейци бяха засмукани на трудовия пазар в Западна Европа. Сега остават само възможностите на Турция, арабския свят и страните от Централна и Южна Африка. Това в повечето случаи са бедни мюсюлмани, които са привлечени от богатството на Европа, но не желаят да се откажат от своя начин на живот и да се приобщят към европейската култура и цивилизация.
В Европа поради засиленият приток на мигранти и поради много високата раждаемост на преселеното население етническият състав много бързо ще се промени. Утвърждаването н Европа на съвременните „евроатлантически ценности“ крайно негативно се отразяват на равнището на раждаемостта на коренното население. В същото време ислямската ценност е високата раждаемост. Неслучайно Ердоган призова турците в Европа и в Азия да раждат по 5 деца.
В такава ситуация след около две поколения в редица европейски страни ще доминират и ще са на власт партиите, основани на етноконфесионален признак. И те ще започната да ръководят съдбините на Европа. В малко по-различна ситуация е България. В нашата страна доминиращата раждаемост на българските турци и българските роми е решаваща за подмяна на етническата и конфесионална структура на българското общество. Миграционният поток за сега е незначителен, но в бъдеще може да стане решаващ.

Съвсем естествен е въпросът “Превземат ли мигрантите властта в Европа?“ Ако европейските политици продължат досегашната си линия на социално-икономическо глобалистко развитие, бъдещето на Европа е застрашено, най-напред в Нидерландия, Белгия и Германия, а след това и в другите европейски страни.

Източник: Материали от чуждестранния печат и Интернет.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия
25.03.2017 г.

Източник: Политкомент

четвъртък, 16 март 2017 г.

Как някои четат резултатите от изборите в Нидерландия?



            При всички избори в т.нар. „парламентарни демокрации“ повечето политици и политически партии четат статистическите резултати от изборите както дяволът чете евангелието. И почти всички се обявяват за победили в някакъв аспект. Най-често се подменят понятията „победа“ и „победител“ с коректното „най-висок резултат“. Победа и победители са само тези партии, който са постигнали най-висок резултат, но с повече от половината на гласове и получили над половината места в съответния парламент. Изборите са своеобразно политическо състезание. Но то съществено се отличава от спортното. В спорта резултатът се определя по поредността на заетото място в проведеното състезание. Победител е заелият първото място. С спорта целта на участието в състезанието на най-силните спортисти е заемането на първото място. В политиката целта е чрез изборите партията да получи легитимното право да управлява страната. В политиката резултатът се мери не по рекорди за време, разстояние, сила, точки, голове и т.н., а според правото да се управлява страната. Победата в парламентарните избори дава възможността  партията да управлява самостоятелно и да реализира своята програма и предизборни управленски стратегии и платформи.
У нас на парламентарни избори ГЕРБ се обявява за победител през 2009, 2013 и 2014 година, но по същество ГЕРБ постига най-висок резултат спрямо другите партии, но не получава необходимото народно доверие да състави свое самостоятелно правителство, т.е. те са първи, но не са победители в политическия смисъл на изборите като състезание. Но партийните лидери на спечелилите първо място по брой гласове депутатски места винаги се обявяват за победители. В това особено силно им пригласят някои политолози, социолози и журналисти. По такъв начин се манипулира общественото мнение за истинския резултат от изборите.
Подобна ситуация сега се прояви и в Нидерландия. Дясната Либерална народна партия се обяви и бе обявена от журналисти, редица западноевропейски и български политици, социолози и политолози за „победител“ в проведените тези дни парламентарни избори. Марк Рюте самодоволно обяви, че „тази нощ, след „брекзита“ и американските избори, Нидерландия спря шествието на десните популисти“. Българските средства за масови внушения, манипулации и дезинформация ни убеждават че партията водена от Рюте е спечелила „убедителна победа“ и той бил лично поздравен с тази убедителна победа от Меркел, Оланд и Юнкер. В тази редица на поздравителите се нареди и Бойко Борисов. Нашите медии ни осведомяват, че той е изпратил поздравителен адрес до Марк Рюте по повод „категоричната победа“ на дясноцентристката партия на Нидерландия. Първото място в изборната класация на Либералната народна партия Бойко Борисов определи като „изборна победа“, като „победа на реалната и рационалната политика над популизма“. Нищо чудно, Борисов подражава на неолибералните глобалисти, за които всяко споменаване на думата народ, нация, патриотизъм, национално достойнство е някакъв вид лош популизъм.
А дали има  видим дали има „категорична победа“ на дясната Либерална народна партия на Нидерландия? Отговорът можем да потърсим чрез кратък анализ на огласените предварителни резултати, показващи че 13 партии ще влязат в Парламента:
ü  Дясна Либерална Народна партия – 32 места в 150 членния Парламент, при 41 места в предишния състав, или намаление с 9 места, т.е. реализира спад в народното доверие. Депутатските места на ЛНП ще са около 20% от броя на депутатите в Нидерландския парламент.
ü  Партията на свободата на Герт Вилдерс, обявявана за ултрадясна партия с евроскептична позиция има  19-20 места, с 4-5 повече от предишните избори, т.е. има, макар и далеч под очаквания от нейните лидери, ръст в доверието.   
ü  Християн-демократическата партия има 19 места в бъдещия Парламент, при предишни 13 места;
ü  Партията „Демократи-66“ също има осигурени 19 места в Парламента;
ü  Партията на Зелените леви има 16 места;
ü  Социалистическата партия има само 14 места, най-лошият резултат на тази партия в последните няколко десетилетия;
ü  Партията на труда – с 9 места, при пердишни 29;
ü  Християнски съюз – с 6 места;
ü  Партия за защита на животните – с 5 места;
ü  Етническата (турско и мароканско малцинство) ислямска партия ДЕНК с 3-4 депутатски места;
ü  Други партии – 7-8 места.
При тези резултати в Нидерландия има само две реални възможности за управление: нови избори или сложна чети-пет съставна коалиция с неясна управленска програма. По такъв начин се формира т.нар. „патова политическа ситуация“. Никоя партия не победи, а победи статуквото. Победители се считат и Рюте, загубил 9 мандата, и Вилдерс, спечелил поне 4-5 мандата повече.
Изводите от проведените избори в Нидерландия могат да се разберат не само като съпоставка между резултатите на отделните партии  като ранглиста, но и процесите на промени в политическата ситуация в Нидерландия.
Първият извод е, че десните неолиберални партии удържат функционирането на неолибералното политическо статукво в Нидерландия и в Европейския съюз. Това удържане е на ръба на провала. Вижда се отстъплението на десните либерални, християндемократически и християнски партии. В нидерландското политическо пространство изчезват категоричните лидери, формира се група от 4-5 партии с почти изравнени възможности.
Вторият извод е  продължаващото спадане на авторитета и позициите на социалистическата партия. и на социал-демократите от трудовота пратия. Възприетият от тях , както и от почти всички социалистически и социалдемократически партии курс на Блеър-Шрьодер и на ПЕС „Трети път“, т.е. превръщането им в социаллиберални партии и провеждане на колаборационистична политика с десните партии, неминуемо води, както и във всички европейски страни до спад на електоралната подкрепа, до маргинализирането на тези партии.
Третият извод е, че в Нидерландия националистическите и национално-патриотичните настроения са поддържани на традиционно високо равнище и през последните година и месеци имат ръст. Ръстът, който отбелязват националистическите  партии и движения след Брекзит и изборите в САЩ, макар и в по-малка от очакваната степен засяга и Нидерландия.
Четвъртият извод е, че  се усилват ролята и влиянието на новите леви движения в Европа и предимно в развитите западни страни. Показателен е изборният резултата на  Партията на зелените леви. На предишните избори (2012 г.) тя има 2.3%, а през 2017 г - вече 11% и 16 депутатски места. При нея има  ясно проявено съчетание на две от трите главни съвременни политически платформи – социалистическа (социално ориентирана) и екологично (зелено) ориентирана. Липсв има само национално-патриотичната изява.
Петият извод е много тревожен. За него мълчат повечето наблюдатели, коментатори и анализатори. А това е, че не само в България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Македония в парламентите на християнска Европа има ислямски партии на етническа основа.  За разлика от Балканските страни, в Нидерландия новата партия ДЕНК се формира на основата на преселници и потомци на преселници, а не от местни мюсюлмани. Този резултат още веднъж подчертава провала на Меркеловата политика на мултикултурализъм и примамване на ислямисти в Европа.
Очаквам, че формираният либерален подход да се обявяват победители в парламентарните избори, без да има действителна победа, ще се прояви отново в България след 26 март. Ще има „победители“ във различни отношения: спечелено първо място; по-висок резултат от предишни избори; по-висок резултат от прекия конкурент и т.н. Истината е, че която и партия или коалиция и да бъде на първо място при сегашната политическа ситуация в доминираща степен в България ще бъде съхранено политическото неолиберално статукво.

16.03.2017 г.

Анко Иванов – д-р по философия