сряда, 28 март 2018 г.

Лявото бъдеще е без "Третия път"




В последните няколко години вече дори  на слепите и манипулаторно-соросоидни и неолиберални  политически анализатори стана ясна несъстоятелността на „Третия път“ на обновление на социалдемокрацията в Европа, на „Новия лейбъризъм“ на Гидънс, Блеър, Браун, Шрьодер и други западни социалдемократи и техните преписвачи от бившите социалистически страни.

За същността на Третия път

Идеята за Третия път се заражда в края на XX век. Тя е разработена от английския политолог и социолог Антъни Гидънс. Той преразглежда социалната теория за развитието и обосновава потребността от синтез на социализма и капитализма под мотото „Третия път“, т.е. политика нито на капитализъм, нито на социализъм. Тези идеи той развива в своите книги   „Отвъд лявото и дясното“ („Beyond Left and Right“, 1994) и „Третият път: обновяване на социалната демокрация“ („The Third Way“. The Renewal of Social Democracy“, 1998). По същество третият път е отказ от класическите ценности на западноевропейската социалдемокрация, като солидарност, равенство, колективизъм и от крайната цел – формирането на социалната държава със смесена или социална пазарна икономика, със силно държавно участие в икономиката и другите обществени сектори, социална защита на човека. Гидънс разглежда „Третия път“ като приспособяване на социалдемокрацията към променения свят и отиване отвъд класическата (старомодната) социалдемокрация и отвъд неолиберализма. А това означава отказ от „ляво“ и „дясно“, т.е. от лява и дясна политика.  Десните партии усвояват леви ценности, а левите партии – десни. „Третият път“ е пътят на компромиси, но капитализмът по Гидънс няма алтернатива. Той посочва, че: „Политиката на третия път трябва да изгражда позитивна нагласа към глобализацията …“. Прокламираната главна цел на Третия път бе разширяване на електоралната база на социалдемократическите партии към центъра и вдясно. А в същност главната цел, без официално да е прокламирана, бе подкрепата за фундаменталисткия неолиберален модел на глобализма. На основата на  тази „третопътна“ идеология бе формирана политическата платформа на „новия лейбъризъм“, довела на власт във Великобритания лейбъристката партия  и правителствата на Тони Блеър (1997-2007) и Браун (2007-2010), а в Германия ГСДП с правителствата на канцлера Шрьодер (1998-2005). По късно с подобна платформа и модернизирани медийни техники и интернет във Франция на власт идва Френската социалистическа партия начело с президента Оланд (2012-2017).

Третият път в България
Идеите на третия път в България в зародишна форма си пробиват път след 1989 г. Първоначалните тези за „модерното ляво“, за „демократичния социализъм“, разработени на основата на социалдемократическата идеология са на Ал. Лилов. Те влязоха в програмните документи на БСП, но като основополагаща позиция за практическа политика никога не бяха прилагани.  В периода до 1998 г. в страната се създадоха множество нови социалдемократически по имена партии, но без някакво значимо политическо влияние. След „нежната революция“, т.е. омайданването на България („кой не скача е червен“) в началото на 1997 г. и особено след 1998 г. ръководството на БСП възприе идеите за компромис с дясната политика първоначално като идеи на социал-либерализма. Дори Първанов публично пред екраните постави въпроса за социал-либерализирането на БСП. След това тази терминология бе изоставена, но мълчаливо ръководствата на БСП и другите лявоцентристки партии в България започнаха да се придържат към позициите на Третия път и политиката провеждана тогава от Лейбъристката партия във Великобритания (Блеър и Браун) и Германската социалдемократическа партия на Германия (Шрьодер), т.е. линията Блеър-Шрьодер

Придържането към политиката на Третия път стана особено видима по време на управлението на Тройната коалиция, когато като „компромис“ с коалиционните партньори от НДСВ и ДПС, с решаващото участие на Овчаров и Орешарски бяха въведени десните неолиберални глобалистки решения, включително намаляване на безсрамно ниско равнище на корпоративните данъци, въвеждането на плоския данък без необлагаем минимум и намаляване на осигуровките, в пряк интерес на едрия и частично на средния бизнес и в безкраен ущърб на хората на наемния труд. Овчаров наложи невярната позиция, че неолиберализма е безалтернативен. Колективното ръководство се подведе по този десен уклон в политиката. Провеждането на подобна компромисна с десните политика доведе до срива на изборните резултати на БСП през 2009 и 2014 г. Загубата бе предимно не заради липсата на харизма и привлекателен телевизионен образ на първите ръководители, а на провежданата с десни партии дясна политика.  Официално в България третият път се официализира предимно като “няма ляво, няма дясно“ от „Движение 21“ (Т. Дончева), АБВ, партийката на  Кадиев и някои други.

Европейският провал на Третия път  
В началния период на реализацията на доктрината на Третия път имаше възбуда, привличане на мнозина неориентирани избиратели и достигане, не без помощта и на професионални избирателни медийни техники, на значими изборни резултати.

През последното десетилетие възприетата от почти всички европейски лявоцентристки партии доктрина на Третия път (налагана понякога силово от ПЕС)  търпи съществени политически сътресения и електорални загуби, провали на партиите на власт. В повечето от тези партии се образува партиен елит (наричан метафорично „паркетен“, „хайверен“ и т.н.), който се грижеше предимно за своите лични удобства и благополучие, а не за защита на интересите на работещите хора. Не случайно в едно интервю на Маргарет Тачър, на въпроса кое е най-голямото и достижение, тя отговори – Тони Блеър, т.е. преминаването на лейбъристката партия под влияние на Блеър на десни неолиберални тачъристки позиции. Формирането на т.нар. „големи коалиции“, само и само лявоцентристките партии и партийния елит да са на власт, доведе до отрезвяване на голяма част от привлечените от лявоцентристката идеология избиратели. Те разбраха, че става дума за една и съща политика, независимо дали управляват десни, леви (третопътни) партии или големи коалиции. В Европа се установи едно неолиберално статукво, което се вписва в глобалната стратегия за световно господство на САЩ.
В последните години електоралното сгромолясване на лявоцентристките партии е видимо дори от слепците. В Гърция ПАСОК след управление с „Нова демокрация“ има огромен спад в доверието на избирателите и се превърна в третостепенна партия. Във Великобритания след 2010 г. лейбъристите претърпяха значително поражение. На последните избори в Нидерландия Партията на труда има значително отстъпление. Във Франция избирателите просто разгромиха ФСП, която остана само с 6% електорален резултат. ГСДП на последните избори постигна най-ниския си резултат след Втората световна война. Преименуваната и преобразувана италианска социалдемократическа партия на последните избори остана третостепенна политическа сила.

В Европа, в повечето европейски страни, ляво мислещите хора започнаха да търсят път за излизане от това статукво, подходи и методи за решаване на тежките социални проблеми и преодоляване на непрекъснатото, галопиращото нарастване на социалното неравенство. В резултат от провала на политиката на Третия път започнаха обществени промени в четири посоки. Първата е създаване и разширяване влиянието на нови националистически партии, обиращи общественото недоволство от глобалисткия неолиберализъм и принизяване ролята на националната държава. Такива има, макар и с различно влияние, в почти всички европейски страни, но най-отчетливо видни и най-значими са в Австрия, Франция, Германия и т.н. Втората посока е съхраняване на сегашното статукво, изчакване от по-малките лявоцентристки партии развоя на събитията в големите западноевропейски страни и партии. Към тази позиции се придържат повечето партии от ПЕС, включително и БСП (с някои нюанси). Третата посока е създаването на нови по-радикално леви партии, отговарящи на обществените потребности за по-добра защита на интересите на хората на труда и на националните традиции и достойнство. На тази основа в Гърция се роди „Сириза“, в Испания „Подемос“, в Германия „Новите леви“, във Франция партията и движението на Меланшон („Неподчинената Франция“) и др. Четвъртата посока е промяна в самите лявоцентристките партии, отказ от третопътната идеология и политика, връщане към изконните социалистически и социалдемократически ценности. Такъв подход избра Лейбъристката партия във Великобритания и в резултат на това значително увеличи своето влияние и изборен резултат на последните парламентарни избори.  

А сега левите накъде?
        В България малките социалдемократически партии, както и АБВ и Движение 21 се придържат към изчакване и оглеждане с мисълта „бурята“ да отмине и те да се съхранят на политическата сцена в страната. Ръководството на БСП и най-вече социаллибералната прослойка в него, ярките привърженици на Третия път като Лобиста-„главен икономист“, социаллиберала Овчаров, милионерите Гергов, Гуцанов, Лечева, Майдановеца, Натовеца и т.н. чрез социалистическа фразеология по същество отстояват социаллиберални и третопътни идеологически и политически позиции и решения. Новото  и различното е само  стремежът за отстояване на национална самостоятелност пред ПЕС по важни въпроси като Трансатлантическото сътрудничество, санкциите срещу Русия и Истанбулската конвенция. Няма го главното в БСП и другите леви български партии – радикална лява политика насочена към повече справедливост, социално-икономическа свобода и равенство, социална солидарност и взаимопомощ, колективизъм и т.н. А повечето хора разпознават партиите не  само по медийните изяви и заяждането с властващите, а по предлаганата действителна лява политика, засягаща устоите на неолибералното статукво, а не само фризиране на външния му вид (от типа алтернативен бюджет на Стойнев).

В българското общество има дълбоко разочарование от прехода, довел до разрушаване на българската икономика, до принизяване на ролята и мястото във функциониране на българското общество, безработица и емиграция на млади хора, „работещи бедни“, мизерстващи пенсионери, търговия със образование, наука, култура, здраве, спорт и т.н. В българското общество има крещящото усещане за липса на справедливост, за дълбоко неравенство, за повсеместна корупция и рекет, за власт на  олигархически кръгове т.н. В същото време ръководството на БСП и отделни дейци на другите леви партии остро медийно критикуват сегашното управление. Формирана е остра ситуация на образно медийно противопоставяне, на наличие на критикуващите медийни образи на Нинова, Бойчев и др. И в същото време има почти всеобщо усещане, че левите и най-вече БСП не предлагат алтернатива. А хората очакват силна лява алтернатива. 

В сегашната ситуация в страната няма реални условия за формиране на нова лява партия, подобно на това, което стана в Гърция, Испания, Франция и др. страни, тъй като у нас липсва значим протестен потенциал, макар че има огромно обществено напрежение. Платените от соросоидите протести през 2014 г. обезличиха всякаква идея за реален протест. В България националистическите партии от патриоти станаха патриотари и се превърнаха в най-верните поддръжници на задкулисното олигархическо управление на страната. Пред левите партии, и най-вече пред БСП, останаха две възможни посоки. Пътят на снишаването и изчакването и по същество продължаване на плъзгането по надолнището по пистата на Третия път. Това може, а и е най-вероятно, след няколко години да доведе до пълен банкрут на БСП, подобен на този на ФСП, на ПАСОК, на Нидерландската партия на труда. Това хлъзгане ще бъде засилено и от намаляване на членската маса, тъй като вече стана ясно, че Третия път не привлича млади привърженици на левите партии в Европа и в България. Втората възможност пред БСП е пътят, по който пое Корбин във Великобритания, т.е. връщане към изконните социалистически и социалдемократически традиции за защита на интересите на работещите хора, а не на капитала, не на глобалния и национален капитал и към привличане на младите хора.  

БСП е пред труден избор. Запазване на статуквото чрез неговото фризиране и борба за отделни незначителни социални отстъпки от международния и българския едър капитал и олигархия или радикална промяна на политиката към олевяване. На конгреса на БСП през май 2016 г. бе приета една плаха лява платформа. Но тя бе захвърлена в кошчето от новото ръководство на БСП, което започна да изчиства от партията по-ляво мислещите предишни дейци. В момента в България само БСП може да бъде алтернатива на сегашното безскрупулно неолиберално-олигархическо управление. Но за това са потребни не само критични медийни изяви срещу властта, а разработена умерена радикално лява социално-икономическа политика, основаваща  се на действително леви ценности и нови актуални потребности.

Опит за такава по-радикална, умерено радикална социално-икономическа политика предложи РС на БСП-Красна поляна. Тя бе публикувана на сайта на в-к „Дума“ и може да стане основа за дискусия в БСП за бъдещата политика на социалистическата партия. В нея се предлагат основополагащи положения за социално-икономическата политика на БСП като:      

Първо. Политиката на БСП да изразява, отстоява и осъществява на власт с предимство потребностите и интересите на хората на труда (наетите лица, семейния и дребния бизнес и бившите работници, сега пенсионери), повишаване на техните доходи, на жизненото им равнище и значимо намаляване на социалното разслоение.

    Второ. Повече справедливост, равнопоставеност, недопускането на привилегии и дискриминация, справедливо заплащане според количеството, интензивността и качеството на труда, намаляване на големите неравенства, равен достъп до качествено образование, до качествени здравни грижи.

Трето. Солидарност, чрез която се съчетава обществения с личностния интерес и се осигурява приемствеността между поколенията, преодолява се личния егоизъм; развива се колективистичното начало, осигуряват се права на личността, но и на нейните солидарни задължения към обществото, към другите хора.

            Четвърто. Съхраняване и развитие на българската нация, на опазване на националната памет и традиции, националната чест и достойнство, излизане от демографската катастрофа.

           Пето. Опазването на природната среда, разумното  използване на българските природни ресурси и богатства, предимно в интерес на българските граждани и на развитието на България. 

            Тези принципи и ценности могат и трябва да станат нравствените основи и жалони на социалистическата политика и те да се реализират чрез политическите действия на БСП на власт и в опозиция, в условията на действителна политическа демокрация, политически плурализъм, свобода на словото.

          Има излизане от идейната криза, наложена от линията на Третия път. То зависи предимно от членовете на БСП, от партийните организации и партийните органи, които могат да наложат отдолу-нагоре на ръководството в най-значима степен да изразява и отстоява истинските социалистически ценности и интереси на огромната маса на българите. БСП трябва да си избира  ръководствата не само и не толкова по медийния образ и атака на политическия „противник“, а по действителната социално-икономическа политика, целяща значително повишаване на качеството на живота на всички българи, а не само на богаташите.

28.03.2016 г.
Автор: Анко Иванов – доктор по философия


вторник, 20 март 2018 г.

Основни положения и цели за нова лява социално-икономическа политика



Развитието на България след политическите промени 1989 г. доведе в социално-икономически план до разрушаване на българската икономика, до принизяване на ролята и мястото на държавата в икономическите, финансовите, социалните и други процеси на развитие и функциониране на българското общество. Налице е голяма безработица и емиграция на млади хора, формиране на нови обществени групи – „работещи бедни“, мизерстващи пенсионери, търговци със здравето, образованието, науката и културата. В обществото има крещящото усещане за: липса на справедливост и социална солидарност; дълбоко неравенство; дисбаланс между личните и обществените интереси; липсата на свобода на словото; купени и манипулирани протести и избори; повсеместна корупция и рекет; срастване на властта с мутренски олигархически кръгове; липса на сигурност за гражданите и липса на ефективна борба с контрабандата и наркоманията.

В Европа текат процеси на връщане към същностните социалистически идеи. Практиката на левите показа, че възприемането на десни идеи и „големи коалиции“ водят до огромно социално неравенство, до обогатяване на богатите и обедняване на бедните. Сривът на левитe партии в Европа е повод за поука на БСП. Обществото очаква дълбока промяна, излизане от неолибералното статукво. А това може да стане чрез нова истинска лява социално-икономическа политика, разработена от БСП и предложена на обществото, която да отразява, изразява и отстоява интересите и потребностите предимно на хората на труда.  В страната в момента няма друга реална политическа сила, освен БСП, която да извърши такава радикална промяна. 

1.    Основни начала за формиране на новата политика
Идеите, ценностите и принципите са тези, които отразяват и изразяват потребностите и интересите на членовете и поддръжниците на левите партии и са това, за което членове и симпатизантите се обединяват и се борят за тяхното осъществяване.

На първо място политиката на БСП трябва да изразява, отстоява и осъществява на власт с предимство потребностите и интересите на хората на труда, повишаване на техните доходи и на жизненото равнище, на значимо намаляване на социалното разслоение. Необходимо е преодоляване на дефицита на икономическата и социална свобода за хората на наемния труд, стабилност и сигурност на дребния и семейния бизнес. Човекът, който се бори за насъщния хляб на своите деца е несвободен. Само политическите свободи като тези за равенство на избори, свобода на движение и т.н. са крайно недостатъчни за свободното развитие на хората.  Свободата за предприемачество трябва да се съчетава и със свободата на физическото и духовното развитие на наемните работници. Сега в България икономическата зависимост се превръща и в политическа зависимост на работещите от работодателите.

       На второ място е справедливостта. Тя се изразява чрез:  равнопоставеност; недопускането на привилегии и дискриминация; заплащане според количеството, интензивността и качеството на труда; намаляване на големите неравенства; равен достъп до качествено образование, до качествени здравни грижи. Равенството се измерва не само политически и юридически, но и в разпределението на резултатите от труда. Огромното неравенство поражда дълбоко чувство за несправедливост, а справедливостта се отстоява чрез държавата като организация на обществото, а не извън и против нея.

На трето място е солидарността. Чрез нея се: съчетава обществения с личностния интерес и се осигурява приемствеността между поколенията; преодолява се личния егоизъм; развива се колективистичното начало; проявява се човешкия хуманизъм и се установява баланс на интересите. Обществото се гради на основата на правата на личността, но и на нейните солидарни задължения към обществото, към другите хора.

            На четвърто място е съхраняване и развитие на българската нация, на опазване на националната памет и традиции, националната чест и достойнство, излизане от демографската катастрофа. Това изисква нова социално-икономическа политика, която да изведе България от демографския колапс, да ограничи до минимум емиграцията, да позволи връщането на част от емигрантите, да съхрани и развие обичта към Родината, българския език, българските традиции и култура.„

      На петото място е опазването на природната среда, разумното  използване на българските природни ресурси и богатства, предимно в интерес на българските граждани и на развитието на България. 
            
         Тези идеи, ценности и принципи са нравствените основи и жалони на социалистическата политика и се реализират чрез политическите действия на БСП на власт и в опозиция. Те се прилагат и спазват в условията на действителна политическа демокрация, политически плурализъм, свобода на словото.

2.    Цели на новата социално-икономическа политика
Главната  цел на социално-икономическа политика на БСП  е повишаване на жизненото равнище на огромната част от хората чрез развитието на икономиката, справедливото разпределение на произведените богатства, намаляване на неравенството и експлоатацията на труда на наетите лица, действени социални грижи за децата, хората с увреждания и пенсионерите, защита на трудовите права, осигуряване на безплатно образование и безплатно здравно обслужване. Тази главна цел ще се реализира постепенно и чрез различни подцели и механизми. Главните подцели са:
            Първа. Повишаване на ефективността на българската икономика и промяна на структурата на собствеността. На първо място повишаване на ефективността чрез: значим и стабилен икономически растеж, основан на висока производителност, конкурентноспособност на изделията, високо качество на труда като основа за развитие и обогатяване на социалните дейности; приоритетно развитие на съвременни високотехнологични производства и социално необходими осигуряващи дейности; производство на качествена селскостопанска продукция, производство на качествени храни за населението и суровини за промишлеността; повишаване на ролята на държавата не само като регулатор на икономиката, но и като собственик и стопанин; стимулиране на развитието на кооперативното движение (нов закон) предимно в селското стопанство, търговията, комунално-битовите и занаятчийските услуги; създаване и използване на държавни механизми за защита на българските производители и производство, особено на растителна и животинска продукция и хранителни продукти.

            На второ място е промяната в структурата на собствеността, повишаване делът и ролята на държавната и кооперативната собственост и държавната регулация на труда. Бавно и постепенно делът на държавната собственост от около 9% да достигне средното европейско равнище около 35-45%. Това да става чрез: 1/. Целеви държавни инвестиции за създаване на нови производствени предприятия и мощности с предимство в най-изостаналите райони на страната; в производство и разпределение на енергия; информационно-комуникационни и компютърни технологии (ИКТ); машиностроене и др.; създаване на Държавен инвестиционен фонд с размер поне от 1.5 млрд. лева годишно инвестиране; изграждане на АЕЦ „Белене“; прекратяване договорите с американските централи в „Марица-Изток“. 2/. Изкупуване на фирми и дялове от фирми със социално значение за населението (напр. ЕРП –тата); разваляне на приватизационни сделки; развитие на държавните банки; изкупуване на чужди банки и фирми и др.. 3/. Десетгодишен мораториум върху по-нататъшната приватизация и отдаването на чуждестранни  лица и офшорни фирми на концесии за ползване на българските богатства и изградени инфраструктурни обекти, ограничаване на концесиите, ревизия на концесионните договори, приемане на нов закон за концесиите.  Нарастването на делът на държавната собственост ще доведе до: по-значими приходи в бюджета, тъй като над две трети от печалбата ще отива в държавата, а не само 10% от данъци; възможност да се повишават доходите на работещите; намаляване на износа на национален доход чрез износа на печалбата от чуждите  фирми.

        Втора. Промяна на съотношението в разпределението на новосъздадената стойност чрез: намаление на дела на печалбата на собственика; повишаване на дела на възнаграждението на труда на наетите лица, който от сегашните 35-37% да достигне в следващите  години 44%, а в по-далечна перспектива и 48-50% (средно равнище за ЕС); преструктуриране на данъчната система. Това ще позволи по-справедливо разпределение на новосъздаваното богатство, значимо повишаване на доходите, по-голямо потребление и повече постъпления в държавния бюджет и следователно повече средства за социалните, образователни, здравни, научни и културни дейности, за националната сигурност, за функциониране и развитие на общините.  

Трета. Провеждане на радикална социална младежка политика, пряко засягаща децата, младежите и младите семейства с деца и водеща до излизане от демографската катастрофа. Основните направления на тази политика са: 1/. Задължително и безплатно за родителите посещаване на целодневна детска градина, ускорено изграждане в големите градове на нови и модернизиране на съществуващите детски заведения; създаване на държавни високоспециализирани детски болници; модернизиране на материалната база и апаратурата на отделенията за родилна помощ; 2/. Съществени промени в образователната система: едносменно целодневно обучение до четвърти клас; безплатна закуска и обяд на ден на редовно посещаващите занятия до 4 клас; безплатни учебници и учебни пособия до 8 клас; намаляване броя на децата в паралелките в селските райони и малките градове; прекратяване практиката на закриване на училища по финансови съображения; отмяна на делегираните бюджети; стартови заплати за млади учители на равнището на 90% от средната работна заплата;  до 16 годишна възраст приоритетно място в обучението на общообразователните предмети, способстващи формиране на самостоятелното мислене и интелект; развитие на професионалното образование след 16 год. възраст; съвременно техническо преоборудване на учебния процес и масово въвеждане на нови ИКТ; безплатно обучение и стипендии в университетите по медицински и педагогически специалности за подписалите договор за работа (5 до 10 г.) след завършването на образованието  в български държавни университети, научни институти, национални и общински училища, болници и други. 3/. Значително увеличаване на детските надбавки за второ и трето дете на младите семейства, когато и двамата родители или поне единият е с висше образование; 4/. Създаване на Национален фонд за строителство и поддържане на жилища, в които да се настаняват срещу минимални наеми  млади семейства с две и три деца, отпускане на нисколихвени, а при трето дете и безлихвени кредити на млади семейства (със сключен граждански брак) за жилище; 5/. Предимство при приемане на работа в държавни и общински структури на млади майки с 2 и 3 деца до 7 годишна възраст, при наличие на необходимото образование, и т.н. Това ще позволи излизане на страната от демографската катастрофа. 

Четвърта. По-хармонично развитие на регионите, на общините и населените места, на свързаността на националната територия. Реализацията да става чрез държавни инвестиции в инфраструктура, предприятия, социални дейности, повишаване делът на средствата от бюджета за общините. Ускорено развитие на пътнотранспортните комуникации чрез: модернизиране и ускоряване на ж.п. транспорта; доизграждане на магистралите („Хемус“, „Струма“, „София-Калотина“), реновиране на първокласните пътища с предимство в най-изостаналите райони; изграждане на нов мост над Дунав при Никопол и осъществяване на скоростна ж.п. и автомобилна връзка  Букурещ-Никопол-София-Солун-Атина; изграждане на ж.п. и автомобилни тунела под Петрохан, Беклемето и Шипка, изграждане на скоростна  ж.п. връзка и автомагистрала със Скопие.

Пета. Повишаване на здравния статус на населението, съществени промени в модела и във финансирането на здравеопазването. Отказ от търговския подход, разграничаване на държавната и частната здравна помощ, спазване на конституционното положение за безплатна медицинска помощ. Главата грижа на държавата да стане: доближаване на качественото здравеопазване до хората; повишаване на качеството на оборудването и на битовите условия за лечение в общинските и областните болници; висококачествена действителна спешна помощ с бързина, съвременна апаратура; пряк неограничен достъп на пациентите до специалисти; значително увеличаване на заплатите на лекарите и сестрите в общинските и областни болници, в спешната помощ; създаване на държавни аптеки с денонощен режим на работа във всички общински центрове и по-големи населени места, с еднакви цени за цялата страна. Отмяна на таксите за избор на лекар и на потребителската такса, значимо стимулиране чрез заплатата на най-често търсените лекари-специалисти.

Шеста. Действителна охрана и защита на труда чрез ограничаване на: възможностите без повод, или с измислен или незначителен повод да бъдат уволнявани от работа работници и служители; работата над законовата продължителност на работното време и в почивните дни; количеството на физическия труд чрез механизация и автоматизация на отделни или комплексни трудови операции; насилие и психологически тормоз на работното място. В повишаването на доходите първостепенно място да има ръста на заплатите за лицата с високо образование и квалификация, заемащи работни места, изискващи по-високо равнище на знания.      
Седма. Значими промени в пенсионното дело чрез: постепенно увеличаване размера на осигурителните вноски и увеличаване делът на солидарния стълб; увеличаване на максималния осигурителен доход на 4000 лв. и на максималната пенсия до размера на средната работна заплата; изваждане от ДОО на т.нар. „социални пенсии“, които не са формирани на основата на осигурителен индивидуален принос; актуализация на всички пенсии, отпуснати до 1 януари 2017 г.; еднаква формула за преизчисляване, актуализиране на старите и за отпускане на новите пенсии; оптимизиране на инвалидните пенсии; заплащане на пенсионни осигурителни вноски на равнището на действително получаваните трудови възнаграждения, а не чрез осигурителни прагове; криминализиране на неплащането от работодателите на пенсионни и здравни осигуровки и плащането „на ръка“ на трудови възнаграждения; заплащане на пенсионни и здравни осигуровки абсолютно от всички финансирани чрез бюджета (армия, полиция и др.).

3.     Средства и начини за реализация на новата политика
Първо. Преструктуриране на данъчната система и осигуряване на повече средства за социални, образователни, здравни, културни и спортни дейности. А/. Корпоративни данъци. Поетапно до 2025 г. да се увеличава размерът на корпоративните данъци до 18-20% (Полша и Чехия по 19%, Словакия 22%, Естония 21%, Унгария 20.6%, Хърватия 20% и др.). Да се увеличи данъка върху хазарта до 25%.  Б/. Косвени данъци. До 2021 г. да се освободят от облагане с ДДС бебешките храни и облекла, имплантите при хирургически операции. Да се намали ставката по ДДС от 20% на 10% за лекарства, учебници, научна, научно-популярна и справочна литература, учебни помагала и пособия. Да се увеличи ДДС за луксозните стоки, луксозни автомобили, яхти, хеликоптери, самолети и други до 25%. В/. Облагане на доходите на физическите лица. Въвеждане на прогресивно данъчно облагане с необлагаем минимум до размера на минималната заплата и прогресивно увеличаваща се ставка за доходите над трикратния размер на средната работна заплата, като най-големите възнаграждения да достигне 30-35% (Словакия 32%, Словения 50%, Германия 45%, Румъния 45%, Кипър 35% и др.). Чрез тези промени ще се увеличат приходите в държавния бюджет, ще се постигне по-голяма обществена справедливост и солидарност, ще се намали неравенството. Г/. Значимо повишаване на ставките на данъците на имотите за: неосновните жилища (необитавани и отдавани под наем) и тези с площ над 160 m2; луксозни вили, дворци, палати, извънградски къщи с голяма площ, частни самолети, вертолети, яхти, луксозни автомобили и др.  

            Второ. Промяна в начина на изготвяне и реализация на бюджета на страната. Прекратяване на практиката на занижено планиране на приходите, за да остават в края на годината средства, които се раздават по партийно или лично авторитарно решение на „свои“ фирми, „свои“ общини и свързани политически и икономически лица. Увеличаване на приходите чрез: изсветляване на сивата икономика; ликвидиране на контрабандата; по-голяма събираемост на данъците; премахване на злоупотребите с ДДС; намаляване на корупцията, увеличаване на корпоративните данъци и др. Преструктуриране на разходите като в него приоритетно място към 2022 г. да достигнат дяловете от БВП за: образование (ок. 5%), наука (над 1%), култура (1.8-2.0%), здравеопазване (ок. 5%), отбрана и сигурност (ок. 4.5%).

            Трето. Повишаване на качеството и ефективността на работа, преодоляване на институционалната безпомощност на държавните и общинските органи. Това да се реализира чрез: 1/. Активна защита на националните интереси пред ЕС и международните организации, както и чрез двустранните връзки и договори; 2/. Оптимизиране на структурата и броя на работещите в държавната и общинската администрация; 3/. Въвеждане на електронни системи на управление и административно обслужване; 4/. Засилване на правата и активизиране на държавните контролни органи с цел: осигуряване действена защита на живота, здравето и труда; качеството на предлагането на населението на местни и вносни хранителни продукти и лекарства; защита на личната и семейна собственост; 5/. Борба с проявите на корупция, измами и кражби от гражданите; 6/. Промяна на олигархическата практика на „раздаване“ на обществени поръчки и използване на контрабандни канали и корупционни практики. 

       Четвърто. Повишаване на ефективността на органите на сигурността и правораздавателните органи. За намаляване и преодоляване на общественото недоверие към органите на сигурността и съдебната система: 1/. Да се преатестират всички  дознатели, следователи, прокурори и съдии, като уличените във връзки с криминалния контингент, поддаващи се на нерегламентирани връзки и влияния, в корупция и олигархически зависимости да бъдат отстранени; 2/. Осигуряване на по-справедливи трудови възнаграждения за служителите на полицията, охраната на затворите и съдебните експерти; 3/. Преструктуриране на звената и щата на съдебната система, така, че да се намалят съществено различията в натоварването на работещите в нея и по региони; 3/. Преструктуриране и оптимизиране на броя и състава на звената за борба с организираната престъпност и корупцията, действен контрол върху криминалния контингент и разпространителите на наркотици; 4/. Приемане на нови закони и/или промени в съществуващите закони за защита на имуществото и живота на обикновените граждани, на собствеността на гражданите и фирмите, така че да има наказания „за кражбата на милиони“, а не само за кокошкарство.
 
4.     Очаквани трудности, подкрепа и резултати
Реализацията на основните положения за лява социално-икономическа политика на БСП се очаква да срещне редица трудности. Първата е противопоставяне по съдържанието и целите на идеите за нова социално-икономическа политика. Тя може да е вътрешнопартийна, да има съпротива от някои членове на НС и ИБ на БСП, които са: със социаллиберални и неолиберални възгледи за развитието на страната; едри и средни бизнесмени; милионери. Външното противопоставяне може да бъде от обединените усилия на защитниците на статуквото: десни (СДС, ДСБ, БДГ и др.) и дясноцентристки (ГЕРБ, ДПС, ОП и „Воля“) партии; неолиберални икономисти; псевдолеви партии; чужди държави, посланици и експерти. Може да се очаква и натиск от ПЕС, прокарващ и отстояващ „Третия път“. Втората е слабата и неефективна и дори противоположна дейност на държавната и общинската бюрокрация, свикнала да поддържа неолибералното статукво и проникната от национални и местни олигархически влияния, ниският авторитет на държавните и общинските структури, органи, експерти и специалисти.

Виждането за нова лява социално-икономическа политика може да разчита на подкрепа от действително леви, малки партии, патриотични организации и движения, някои неправителствени организации и екологични движения. Най-съществената подкрепа ще се получи от  политически и социално ляво ориентираните хора, от хората на наемния труд, безработните, пенсионерите и младите семейства.

При ляво управление и реализация на тази или подобна програма до края на е периода (2025 г.) могат да се постигнат следните резултати: 1/. Значимо повишаване ефективността на икономиката, на производителността на труда; 2/. Повишаване на жизненото равнище на населението; 3/. Разкриване на нови работни места, на значимо повишаване на доходите, социална защита на труда; 4/. Стабилизиране и повишаване ефективността на всички социални системи и повишаване доверието към държавните институции; 5/. Спиране процесите на депопулация на страната и начало на излизане от демографската катастрофа; 6/. Опазване на националната природа, националната памет и националното достойнство на българите.

     (Предложението е прието на разширено заседание на 
      РС на БСП Красна поляна на 15 март 2018 г.)



четвъртък, 1 март 2018 г.

Няма го новото в новото райониране на България




Последните дни отново стана актуално говоренето за ново райониране на България. Зад бляскавата фасада на „обществено обсъждане“ се натрапват в скрита форма идеи как да се усвоят „едни пари“, които в перспектива ще дойдат от фондовете на ЕС и българското национално съфинансиране. Те могат да се „добарат“ или „пребарат“ само ако се спази едно елементарно чиновническо изискване – районите да имат не по-малко от 800 000 население. Това брюкселско изискване няма нищо общо с регионалната политика и с научните основи на райониране на територии. То се родее с алогизма на изискванията за „щастието на кокошките“ и „правотата на краставиците“.

Предлаганото ново райониране на страната е по повод несъответствието на Северозападния район за планиране да има най-малко 800 000 население. На българската общественост отдавна е известно, че сегашните Северозападен и Северен Централен район са рекордьорите по бедност в Европейския съюз. Вярно е, че цяла България, в сравнение с другите европейски страни е рекордно бедна. Но в тези райони по същество  няма социално-икономическо и демографско развитие, а е налице дълбок регрес.

По същество и трите предлагани от министерството варианта на райониране нямат почти нищо общо с научните основи. Социално-икономическото райониране се основава почива на закономерностите на функциониране на обществените системи в отделните части от територията на страната, на реално съществуващите отношения, връзки и зависимости между селищата в тях. Но административно-териториалното устройство е по същество парцелиране не територията на страната с цел услесняване на управлението и административното обслужване на населението. Най-доброто е съчетаването на обективно формираното социално-икономическо райониране с административно-териториалното устройство. Административно-териториалното делене на страната през 1959 г. бе деформирано от политическите субективни решения, продиктувани от местнически настроения и желания. Например, изкуственото създаване на област Монтана (тогава Михайловград, под давлението на ген. Иван Михайлов), раздробяване на общините във Видинско и Софийско и др..

Сега административно-териториално устройство е в дълбок дисонанс със закономерното обективно съществуващо, официално не закрепено, социално-икономическо райониране на страната. И ако ГЕРБ и ОП искат да развиват цяла България, а не само София, Пловдив, Бургас и Варна, би трябвало да предложат регионална политика съобразно естествено формиралите се социално-икономически райони. След тяхното определяне би следвало да се формира и адекватна административно-териториална управленска структура. Сегашната административно-териториална управленска структура е въведена, когато България е с население почти 9 млн. души. Тя продължава да функционира и сега, когато реално в страната постоянно обитават не повече от 6.2 млн. души, когато цели райони, особено планинските, са почти обезлюдени. Ненормално е в България да има 265 общини, преобладаващата част от които нямат ресурси и собствена експертиза за успешно управление и социално-икономическо развитие. Крайно ненормално е и в страната да има административни области с население под 150 000 население (Видин, Монтана, Ловеч, Габрово, Разград, Силистра, Търговище, Ямбол, Смолян; към 31.12 2016 г.), по-малко от населението на софийския район „Люлин“. До сега са правени само частични промени в общинската мрежа, чрез отделяне и създаване на нови общини и преместване на общини от една в друга област – Ивайловград, Кнежа, Лъки.

Едно наистина ново административно-териториално устройство трябва да има отчитане на обективно съществуващото социално-икономическо нееднородно развитие на страната, както разбира се и някои отделни териториални компромиси за задоволяване на изискванията на Брюксел. С предлаганото ново райониране по същество се реализира стария подход – райониране само за получаване на „едни пари“. Прилага се принципа, че няма да се променят областите, техните граници, няма да се променят общините. Този постулат се защитава поради две скрити причини. Първата е че при промяна на следващите избори ГЕРБ, ДПС и ОП ще изгубят голяма част от  своите избиратели, защото населението е твърде чувствително към междусъседските териториални отношения, че отпадането на даден общински или областен център  ще формира гласуване от типа „Анти ГЕРБ“. Втората неявна причина, че в момента главната сила на ГЕРБ и ДПС са местните феодализирани обшинско-олигархични структури и областни звена са осигуряващи основна членска маса на ГЕРБ и ДПС и са оръдие за политически рекет върху всички фирми от дребния и средния бизнес. А чрез това влияние върху фирмите и общинските чиновници се осигуряват и корпоративни гласове за изборите. ГЕРБ, ОП и ДПС разглеждат областите и общините като „свещени крави“, като недосегаеми, водени главно от предизборни цели.

Предлаганите само три и четири района за планиране улесняват концентрацията на  тези „едни пари“ в приоритетни места, т.е. в най-големите градове в страната, които осигуряват основната маса от избирателите. Харесваният от министър Нанков вариант с четири района е в тази посока. Обединяването на Северозападния и Северния централен район не е в интерес на развитието на най-изостаналите територии на Европейския съюз. Има ли нещо общо между Брегово и Кайнарджа (ок. 460 км отдалеченост), които са в т.нар. Дунавски район? Основната маса от парите за инфраструктура и инвестиции в този нов район ще бъдат съсредоточени най-вероятно в транспортната ос Русе-Велико Търново. Цялата Северозападна България (Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч) отново ще бъда пренебрегнати и изоставени. По този начин пред Европа ще се маскира наличието на вместо на два най-изоставащи района, само на един и то микрорайон (Русе-Велико Търново). В Европа ще отчетем, че ще има един район по-малко от изоставащите, но по същество няма да се промени развитието на територията от Тимок до Осъм включително. Наличието на шест района в по-голяма степен приближава, а три или четири – отдалечава управлението от хората и от техните териториални проблеми.
Главните териториални проблеми в развитието на територията на България са в сегашните Северозападен и Северен Централен район. Вариантът на министерството със шест района за планиране предлага включване на Видинска, Монтанска и Врачанска област към Югозападния район и отделянето на София в самостоятелен район. Това  няма да реши проблемите в неравномерното териториално развитие, а ще ги задълбочи. Искат или не искат това, планиращите развитието органи ще съсредоточат вниманието си върху София и транспортната ос София-Перник-Кюстендил-Скопие. А Северозападният район отново ще си остане най-изостаналия и най-бедният в ЕС, само че няма да се отчита в статистиката като съществуващ. В подобна „мъртвешка прегръдка“ ще се окажат при варианта с четири района областите Ямбол, Сливен и Шумен, които до сега са под силното притеглящо влияние съответно на Бургас и Варна.   

Министерството на регионалното развитие и благоустройството пропусна да разработи по качествен вариант с най-малко 6 района за планиране, но обхватът им ще бъде в по-значима степен отговарящ на принципите и факторите за социално-икономическо райониране. При него с някои компромиси ще се спазват брюкселските формално-статистически изисквания. Като основни принципи за новото райониране би могло да се приемат: 1/. Компактност на територията, сходни природни условия и ресурси за развитие; 2/. Сходно равнище на социално-икономическата развитост на територията и селищата; 3/. Историко-демографска свързаност и общност; 4/. Равнище на вътрешна и външна инфраструктурна развитост и свързаност; 5/. Териториална административно-управленска близост и свързаност.  
 
При такъв подход може да се формира нова структура на районите за планиране.  Разбира се, трябва да се наруши мантрата за „свещената крава в районирането“, т.е. запазването на областите и общините. Във всеки район трябва да има по-голяма компактност и свързаност, по-естествени природни граници и историко-географски обхват, ясно изразени специфика и специализация в стопанството, ядра и оси за развитие, по-равномерно разпределение на населението и по-реални възможности за целево субсидиране и развитие на най-изостаналите части на България и Европа.  Ето и една друга възможна идея за районите за планиране.

   Северозападен (Западна Мизия; Западен Дунавско-Балкански) район за планиране. Обхваща земите от Дунав до билото на Стара планина (естествени природни граници) и от Тимок до долините на Янтра и Росица. Релефът е разнообразен – от крайдунавски алувиални низини през равнини, льосови и карстови плата, ниски и високи планински части. Това разнообразява възможностите за стопанска дейности и начин на заселване, живот и бит на хората. Това е район с умерен континентален климат. Той е в отточната област (басейна) на р. Дунав. Разполага с разнообразни почвени ресурси като доминират плодородните черноземни, алувиално-ливадни и сиви горски почви. В северните склонове на Стара планина има богати горски ресурси. Териториално обхваща областите Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска и Ловешка. Към тях се добавят общините от досегашния Северен Централен район Свищов, Павликени, Сухиндол и Севлиево. По такъв начин населението ще наброява почти 880 000 души (по данните към 31.12.2016 г.). Община Свищов е с население почти 44 000 души. През 1959 г. бе изкуствено придадена към Великотърновска област, макар, че исторически и в пътно-транспортно е по-близка с Плевен. Тя е много тясно свързана с бъдещото изграждане на АЕЦ „Белене“. По същество Свищов-Белене е една селищна агломерация. Главната стопанска специализация на Северозападния район е селско стопанство (отглеждане предимно на зърнени и маслодайни култури, зеленчуци, плодове), ядрена енергетика, преработваща промишленост, предимно хранително-вкусова и текстилна, в отделни малки центрове химическа, машиностроителна, добив и производство на строителни материали, туризъм (познавателен, планински зимен и летен, балнеолечебен), транспорт (речен, автомобилен и железопътен). В този район могат да се обособяват три главни ядра за развитие като Плевен, Враца и Видин и няколко ядра за развитие като Монтана, Ловеч, Свищов, Лом, Козлодуй, Троян, Берковица и туристически центрове като Белоградчик и Вършец. Главните оси за развитие са р. Дунав (коридор №7), Видин-Монтана-Враца-Ботевград (коридор № 4) и осите: Лом-Монтана-Берковица-тунел „Петрохан“– София; Никопол-Плевен-Ботевград-София (мост над Дунав между Никопол и Търну Мъгуреле), скъсяващ пътя Букурещ-Плевен-София за Атина; Белене/Свищов-Левски-Ловеч-Троян-тунел „Беклемето“-Карлово-Пловдив; ж.п. линия и автомобилен път Мездра-София. След приемане на Сърбия в ЕС и транспортната ос Видин-Кула-Зайчар-Ниш.

Северен Централен (Източна Мизия; Източен Дунавско-Балкански) район за планиране. Има естествени граници Дунав на север и билото на Стара планина на юг, а на изток – почти до границата на климатично влияние на Черно море. Релефът е разнообразен – от крайдунавски алувиални низини през възвишения, равнини, карстови плата, ниски и средни планини. Обхваща земи с умерен континентален и климат. Речната мрежа е от дунавската отточна област. Има предимно плодородни почви (черноземи, алувиално-ливадни и тъмносиви и сиви горски почви). Районът обхваща сегашните области Силистренска, Русенска, Разградска, Шуменска, Търговищка и по-голямата част Великотърновска и Габровска област. Ще обхваща население от около 980 000 жители. Стопанската специализация е в развитието на селското стопанство (зърнени и маслодайни култури, зеленчуци, плодове и др.), преработваща промишленост, предимно хранително-вкусова, отделни центрове на развитие на стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост, машиностроене и др., автомобилен и речен транспорт. В него могат да се обособят три главни ядра на развитие – Русе, Велико Търново (с Горна Оряховица и Лясковец), Шумен и ядра на развитие като Силистра, Разград, Търговище, Габрово, Тутракан и др. Главните оси за развитие са исторически обусловени: река Дунав (коридор №7); Русе, Горна Оряховица-Габрово-тунел „Шипка“-Стара Загора (коридор №9); автомагистрала „Хемус“ и ж.п. линията Варна-Шумен-Горна Оряховица-Левски; Русе-Разград-Шумен; Силистра-Шумен-Карнобат-Бургас.

Черноморски район за планиране. Негова естествена граница е Черно море на изток и на запад почти до земите където изчезва климатичното влияние на Черно море и дейностите по обслужване на морския туризъм. Релефът е с малка надморска височина – крайбрежни низини и равнини, плата, възвишения, ниски планински ридове, абразионно-акумулативни форми (заливи, полуострови, острови, клифове, лимани, плажове и др.). Обхваща земи със смекчен от Черно море климат и попада почти изцяло в Черноморската климатична и отточна област. Реките са къси и течащи на изток, има и лиманни и лагунни езера. Доминиращи са плодородните почви – черноземи, смолници, сиви и канелени горски почви. Включва областите Добрич, Варна и Бургас. В него ще има население над 1 060 000 души с тенденция да се увеличава. Районът специализира в производство на селскостопанска продукция (растителна и животинска), риболов и рибопреработка, преработваща (предимно хранително-вкусова), химическа (предимно нефтопреработка и минерални торове), машиностроене, морски товарен транспорт, морски рекреационен и друг туризъм. Главни ядра за развитие са Варна, Бургас и Добрич и ядра като Карнобат, Девня и др., както и туристическите центрове и комплекси (Каварна, Балчик, Несебър, Поморие, Созопол, Царево и др.). Главните оси на развитие са частите от автомагистралите „Хемус“, Тракия“ и бъдещата „Черно море“, пристанищата по черноморския бряг и Варна-запад (Белославското езеро), пътя Йовково-Добрич-Варна-Бургас-Малко Търново.   

Източен Горнотракийски (Маришко-Тунджански) район за планиране. С естествена природна граница на север (Стара планина), в основни линии вододела между Тунджа и черноморските реки на изток и по-размита естествена граница на юг и запад. Доминира ниският релеф – котловини, низини, полета, ниски възвишения и планини. Районът попада в земите с преходноконтинентален и преходносредиземноморски климат и речен отток към Бяло море. Доминиращи са плодородните почви като смолници, канелени и алувиално-ливадни. Обхваща областите Сливенска, Ямболска, Старозагорска и Хасковска. В него има население от почти 870 000 души. Специализира в развитието на въгледобив и електропроизводство, главно в Марица-Изток. растениевъдство и животновъдство, преработваща промишленост (предимно консервна, винарска, текстилна, тютюнева), товарен транспорт. Главните ядра за развитие са: Стара Загора с Марица-Изток, Сливен-Ямбол, Хасково-Димитровград и локални ядра като Казанлък, Елхово, Свиленград, Ивайловград. Осите за развитие са транспортен коридор № 9 в отсечката Габрово-Казанлък-тунел „Шипка“-Стара Загора, Димитровград, Хасково, Кърджали; транспортен коридор № 10 с части от автомагистралата „Марица“; автомагистрала „Тракия“; ж.п. линиите Пловдив-Свиленград, Пловдив–Стара-Загора- Ямбол-Карнобат; Карлово-Казанлък-Сливен-Карнобат; Велико Търново-Проход на републиката-Нова Загора, Свиленград.

Западен Горнотракийски (Тракийско-Родопски) район за планиране. Простира се между Стара планина и южните ридове на Родопите. Доминира планинският релеф (Родопите, част склоновете на Стара планина, части от Същинска Средна гора и Сърнена гора, редуващ се с ниски земи – Карловска котловина и Пазарджишко-Пловдивско поле. Обхваща земите с преходноконтинентален и преходносредиземноморски климат и тяхното видоизменение в планините, с отток на реките към Бяло море. Има разнообразни почвени ресурси, но доминират неплодородните кафяви, тъмноцветни и планинско-ливадни почви. Разполага със значими горски ресурси, предимно в Западните Родопи. Включва областите Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска и Кърджалийска. Общият броя на населението е почти 1 200 000 души. Има различна специализация между северните и южните части. В северната част се развиват растениевъдство и специфика в отглеждането на плодове, зеленчуци, грозде, и етерично-маслени култури, в южната част са развити отглеждането на тютюн, картофи студенолюбиви растения, развитие на пасищно овцевъдство и говедовъдство, дърводобив и дървообработване. Промишленото производство е развито предимно край р. Марица. То е със специализация в преработваща промишленост (предимно консервна, винарска), отделни производства на химическа, добив на руди и на цветни метали. В района има специализация в туризъм (СПА, планински ски-туризъм, рекреационен летен, познавателен). Главните  ядра за развитие са Пловдив (с Асеновград), Кърджали, Пазарджик. Ядра на развитие са още Смолян, Карлово, Панагюрище, Велинград. Главните оси за развитие са транспортен коридор № 10 (София-Пазарджик, Пловдив, Димитровград, Свиленград за Одрин), отсечката от транспортен коридор № 8 (София-Пазарджик-Пловдив-Стара Загора), отсечката от транспортен коридор № 9 (Димитровград-Кърджали-Комотини-Дедеагач); автомагистралите „Тракия“ и „Марица“; Троян (тунел „Беклемето“)-Карлово-Пловдив-Асеновград-Смолян; Подбалканския път (Пирдоп-Карлово-Калофер-Казанлък); автомобилен път и ж.п. линия Септември-Велинград-Банско-Добринище; автомобилен път Гоце Делчев-Доспат-Смолян-Кърджали-Ивайловград.

Югозападен (Централнобългарски; Витошко-Пирински) район за планиране.  На север (Стара планина), юг (билата на Беласица и Славянка) и запад (билата на Западна Стара планина, Милевска, Осогово, Малешевска и други планини са естествена природна граница. Релефът е планинско-котловинен, с голяма надморска височина, с множество планини, котловини, речни долини и проломи на реките. Има различен климат – умеренконтинентален, предходноконтинентален и преходносредиземноморски климат, видоизменени в планините (планински климат). Преобладаващата част от водите се оттичат към Бяло море и само тези от водосборната област на Искър и Нишава – към Дунав и Черно море. Доминират неплодородните почви- предимно в долините на реките, в долното им течение, в дъната на котловините има по-плодородни почви като смолници, канелени горски и алувиално-ливадни почви. Разполага с добри горски ресурси. В него има най-много жители – над 2 100 000. В стопанско отношение са развити почти всички стопански отрасли. С водещо място в националната икономика са металургия, енергетика, машиностроене, производство на храни и напитки, лекарства, познавателен и планински ски и летен рекреационен туризъм. София е главният транспортен възел на страната. Централното ядро на развитие на България е София с близките ѝ общини от Софийска и Пернишка област – Перник, Божурище, Костинброд, Горна Малина и Елин Пелин. Главни ядра на развитие са Перник, Благоевград, Кюстендил и ядра като Самоков, Сандански, Петрич, Дупница и др. Осите на развитие са предимно: коридор № 4 (Видин-Монтана-София-Перник-Дупница-Благоевград-Сандански-Кулата); Лом-Монтана-Берковица (тунел „Петрохан“)-София; автомагистралите „Люлин“ и „Струма“; коридор №10 (Калотина-София-Ихтиман-Пазарджик); коридор № 8 (Скопие-Гюешево-Кюстендил-Перник-София-Пазарджик); София-Мездра; Подбалканския път (София-Пирдоп-Карлово) и др. Отличава с крайно неравномерно развитие. Изключително силно и на високо равнище в столицата и общините край нея и почти пълна липса на стопанска, образователна и икономическа бедност в редица общини от Краището.

Само определянето на територията, обхвата и границите на районите за планиране е недостатъчно за действена регионална политика. А тя трябва да има за главни цели намаляване диспропорциите в развитостта на отделните части на страната и прекратяване обезлюдяването на определени райони, области и общини. Действената регионална политика се провежда и с адекватно ново административно-териториално делене, при което в страната да има не повече от 18 административни области и не повече от 150 общини. Най-важното в съвременната регионална българска политика трябва да бъдат целевите инвестиции за развитие не само и не толкова на центровете,  колкото на главните и основните ядра на територията на районите за планиране.  

01.03.2018 г.
Автор: Анко Иванов – географ
Източник: Политкомент