четвъртък, 24 март 2016 г.

Лявото и дясното в социалистическата партия (предконгресни позиции)



В политиката, както и в правото, много често хората (политици, държавници, общественици, ръководители, мениджъри и т.н.) са оглеждани и преценявани не само какви са в сегашния момент, а какви са техните постъпки и действия в миналото. Хората внимателно се вглеждат и в техните политически позиции и действия. И това е съвсем естествено – без минало няма настояще, а без на настояще няма бъдеще. Тази истина едничка всеки знае и разбира. Въпросът за миналото на партиите, държавите и най-вече на публичните фигури особено често се поставя пред погледа на общественото внимание в навечерието на избори за държавни и общински органи, за политически и държавни постове, за партийни лидери на различните равнища. В обществената практика чистото съдебно минало е важен факт при разследването на произшествие от органите на реда, при произнасянето на присъди. Чистото съдебно минало влияе върху размера на наказанията на виновните. Така е в системата на сигурността и съдебната система. За да си държавен служител също в повечето случаи се изисква чисто съдебно минало.
И в съвременната политиката нещата трябва да стоят по подобен начин. Това особено се отнася за политическите партии и за политическите лидери и висшите държавни ръководители. Ако в близкото минало се фетишизираше класово-партийния подход в подбора на кадрите, сега се премина в обратната крайност – пълен нихилизъм по отношение на миналото на политическите и държавните дейци и техните политико-идейни позиции. Политическото хамелеонство и политическото номадство не са измислени в съвременни условия. Те са продукт на дълго политическо развитие и имат своята дълголетна история. Но в съвременни български условия тези явления избуяха с пълна сила и получиха невиждан размах. Те исторически са свързани с такива политически явления като ренегатство, идейна и политическа колаборация, политическа демагогия и политическа манипулация.
За редица български политически партия сега е време разделно. Те трябва идеологически, исторически, политически, икономически и социално да се определят в политическото пространство. Сега това е с особена актуалност за БСП, поради навечерието на провеждането на нейния конгрес. Това е актуално и важно за всички политически партии, стига техните ръководства и дейци да осъзнаят важността на тяхното позициониране в българското политическо пространство. 
Поради прекаленото и натрапеното от телевизиите, пресата и другите средства за масова информация, внимание към предстоящия избор на нов лидер на БСП ще разгледам предимно ситуацията в тази партия. Главното в лидерската надпревара на всяка партия, включително и БСП, е идейната позиция на лидерите, разработваната, отстоявана, прокламирана и провеждана на нейна основа политика.
В зависимост от главния критерий (политиката) членовете на партията и делегатите на конгреса трябва да могат да отсеят зърното от плявата. А в ролята на плявата са политическите манипулации и лъжливите телевизионни образи и представи за политическите дейци. Съвременното българско политическо войнство до голяма степен е продукт на телевизионния пиар и телевизионните образи налагани на зрителите. В годините на прехода от социализъм към капитализъм в БСП се разми реалната представа за това коя  е лявата и коя е дясната политика, коя е лявата социална и социалистическа политика. Много често се използваше лява социалистическа фразеология, а като политически действия в Народното събрание и в правителството (когато БСП участваше в изпълнителната власт), се подкрепяха неолиберални и социаллиберални политически решения и действия. Така правеха всички политически партии, независимо от техните имена и афиширани предварително политически послания и позиции. Най-лошото бе, когато в опозиция се използват леви послания, а на власт се провежда противоположната им политика.
Провалът на неолибералният, господстващ в цяла Европа, политически и икономически, антисоциален модел, формира нова политическа обстановка на отвращение на огромни маси от хора от този неолиберален модел, особено в страните от Източна Европа и в България. В нашата страна този модел е най-кратко казано мутроолигархическа демокрация, основаваща се на неолиберална политика. В страната има разпад на политическата система, безкрайно ниско доверие на Народното събрание, на съдебната власт и прокуратурата, на МВР и държавните институции, разбира се  и на политическите партии. Върхът бе на Трети март, когато на Шипка около 100 000 души освиркваха полагането на венци на паметника от името на всички парламентарни партии, като се почне от ГЕРБ и се завърши с БСП. И това не е случайно. Огромната маса от хора в страната се отвратиха от неолиберализма и мутроолигархията.
Има реална потребност от нова социалистически ориентирана по съдържание и дух политика. Ръководството на БСП след 1997 г. (Първанов, Станишев, Овчаров, Петков и др.) си служеха с лява фразеология, а в коалиционните управления колаборираха с десните и провеждаха неолиберална по своята същност икономическа и социална политика. Те действаха по образеца на Блеър, Шрьодер и др. западни политически образи.             
И сега БСП е пред дилемата да продължи ли по този конформистки неолиберален социаллиберален модел, да се поучи ли от провала на други подобни леви партии или да продължи с неолибералния слугинаж. Да си припомним, че под влияние на ПЕС, при провеждане на такава политическа линия в Полша изчезна лявото политическо влияние, че в съседна Гърция ПАСОК е пред изчезване, лявото загуби своите позиции в Унгария, България и др. страни.  Не е случайно, че това стана. То се дължи на отстъплението от социалистическите идейни позиции и колаборацията – външна и вътрешна с десните политики. Тази идейна колаборация се изразява във възприемането на чужди политически идеи и дейност за тяхната реализация от левите партии. Колаборацията е възприемане на възгледи и политически идеи несъответстващи, чужди на дадена политическа партия и нейната основна легитимираща я пред обществото идеология. Третият път на Блеър, социал-либерализма на Първанов и Станишев, на Митеран и др. не даде добри плодове. По думите на Георгиос Папандреу „третият път към социализма се провали“.
И сега на БСП и предстои да се определи дали да продължава по същия провален път или да се върне към автентичното ляво политическо поведение. Изборът на посоката на пътя зависи от действията на конгреса и на избора на ново политическо ръководство на партията. Има очертали се две идейни направления със своите представители в сегашния Национален съвет на БСП. През последните две години леко доминират представителите на левия курс на промяната на политиката на БСП на основата на по-автентична социалистическа политическа идеология. За конгреса представителите на колаборацията с десните и поддържане на неолибералния и социаллиберален курс се готвят да сменят ръководството на партията и да върнат стария политически курс.  
            В тази партийно-организационна и политическа ситуация е важно да се оценят не само и не толкова лявата фразеология в изявите на кандидатите за лидери, а да се вникне в същността на техните идеи и действията им в близкото минало. Политическата чистота на оценката за миналото е първата и важната предпоставка за ориентиране в действителните позиции на кандидатите за лидери на БСП. Тази политическа чистота на миналото има различни измерения. Основни нейни параметри са идейните и организационните позиции и прояви на ренегатството, както и на колаборацията с чуждите идеологии.
            Политическото ренегатство, като особена проява на ренегатството, е понятие с латински корен (лат. Renegare – отричам се; renegatus – отказан). То се използвало в миналото за християните, които се отказвали се от своята религия и преминавали към ислямското вероизповедание. От XIX насам това понятие по-широко се използва в политиката. Ренегат е политически деец, който е изменил на своите убеждения, изменил на своята партия и преминал на страната на политическия противник или опонент. Понятието е синоним на отстъпник, изменник, предател. В българското общество има ренегатство от всички партии. Но с особен мащаб и проявление е ренегатството в БСП. В социалистическата партия има процес главно на напускане на политически ренегати от БСП, колкото и на някои хора да не им се харесва тази дума. Това са хора, които са изповядвали политическата идеология на социализма, членували са и активно са участвали в дейността на БКП и БСП, в Комсомола, но при смяната на посоката на политическия вятър, панически или постепенно, се отказват по политическите леви идеи и преминават в противоположното политическо пространство на десните. Типични примери в това отношение са предимно ръководните дейци на ГЕРБ. Бойко Борисов напуска МВР за да остане уж верен на БСП, но след това участва в НДСВ, а по-късно и създава нова популистка дясна лидерска партия – ГЕРБ. От подобен калъп е и Цецка Цачева – бивш активист на БКП в Плевен и т.н. Такива политически персонажи („прелетни птици“) има и в други политически формации в България. Това по своята същност е идейно-политическо и организационно ренегатство – смяна на идеите и на членството в политическа партия. Но има и ренегати от други партии в БСП. Типичен пример на високо равнище е Корнелия Нинова. В младежки години тя е активен привърженик на СДС и вярно е оценена от Иван Костов и кариеристично издигната за стопански ръководител в две крупни външнотърговски организация. И през 2005 г., след победата на БСП в изборите, е внезапно издигната на възлово място в държавата като зам. министър на икономиката и енергетиката (под крилото на Румен Овчаров).
Разновидност или по-скоро нова форма на политическото ренегатство е напускането на БСП и създаването на нови политически формации, обявяващи се за леви, но в същност са участници в прокарването на дясна политика, т.е. идейно-политическо, а не организационно ренегатство. В тази група са поредицата от отцепници-ренегати от рода на Александър Томов, Николай Камов, Татяна Дончева, Георги Първанов, Румен Петков, Георги Близнашки, Георги Кадиев. Една част от тях явно прокламират отстъплението си от левите идеи и лявото политическо пространство чрез идеята, че няма ляво и дясно (Дончева и Кадиев). Другите пък от типа на Георги Първанов и Румен Петков са просто ренегати-демагози. Говорят, че са леви, но участват в реализацията на крайно десни политически, икономически и социални действия на дясно правителство, начело с авторитарен лидер. Трети като Герги Близнашки са просто ренегати-кариеристи. Само напусналите БСП и създали „Българската левица“ запазват леви идейни позиции и неслучайно те членуват в международните организации на новите леви.
Особено вид ренегатство е политическото номадство. Това е конюнктурно преминаване от една партия в друга политическа партия. Типичен пример е Георги Гергов (ръководител на Пловдивската организация на БСП, преминал от БКП и БСП в СДС и отново в БСП, с мераци дори за лидер на партията). Такъв е и Ивайло Калфин, който напуска БСП, когато тя пада от власт и става социалдемократ от Камовото крило. След това напуска и Камов, но отново се присламчва към БСП (чрез опеката и подкрепата на Първанов) и достига до зам.председател на Министерския съвет и кандидат за Президент на страната от БСП. И сега е в новопръкналата се псевдосоциалистическа партия АБВ. Политически номад по същество е и Бойко Борисов, преминал през БСП, НДСВ и сега ГЕРБ. На по-ниско политическо равнище има множество други подобни политически ренегати и политически номади.
Най-опасни за всяка политическа партия, включително и за БСП, са идейните ренегати. Това са хора, които организационно не са преминали в лагера на противника, но вътре в партията стоят на други, често пъти противоположни политически позиции, които по същество са вътрешната колаборация на леви с десни идеи и поведение. В лагера на БСП това са поддръжниците на провалилия се „трети път на развитие“, на социаллиберализация на лявата партия БСП. В сегашното ръководство на БСП, съдейки по публичните им изяви, интервюта, речи, изказвания, статии  т.н., са хората от кръга на Станишев, явни или скрити поддръжници на колаборацията с дясното. Това са К. Вигенин, А. Найденов, К. Добрев, Д. Стойнев, Ю. Асланов, Д. Дъбов, А. Кутев, както и уж разграничените от тях Румен Овчаров и К.Паскалев. Те в по-явна или в по-скрита форма стоят в различна степен на неолибералните позиции. Това са хора в по-голямата си част стоящи на колаборационистки позиции. А това ще рече, че те са за участие във властта на позициите на дясната политика. Това означава да се продължава курса на БСП до 2014 г. на сътрудничество с десните за поддържане на провалилата се неолиберална политика.
Някои от идейните ренегати и колаборационисти, действащи вътре в БСП, си служат с лява фразеология, особено Нинова, предлагат леви социални решения. Но това са решения за фризиране на неолибералния модел на управление на страната, за придаването му на по-възприемчив от левите хора и по-приемлив за хиляди бедни хора в България политически вид. Социалистическият ляв подход е не на фризиране, а смяна на неолибералния със социално ориентиран модел на развитие на страната. Явно никой, с изключение на Ангел Найденов, от привържениците на третия път, не декларира, че е на колаборационистични политически позиции.    
На конгреса на БСП трябва да има предимно дискусия върху политическия курс и приоритетните леви политики и по-малко върху личностните качества. Обаче без личностите не може да има политическа партия, да има ръководство и управление на политическите процеси и вътрешно-партийния живот. Но за лидерите трябва да има освен ясно определени и публично огласени партийно-идейни позиции и оценка за реални политически действия и техните последици. Освен това за лидерите на всяка партия, включително и за БСП, са много важни и моралните критерии. За една лява партия особено важни са критериите за оценка на начина на придобиване на личното и семейно богатство, за произхода на това богатство, както и за начина на живот. В БСП има вътрешен негативизъм към незаконни придобитите богатства. Но той е много по-силно изразен сред поддръжниците и симпатизантите на БСП. Хората трудно възприемат богаташи-милионери в ръководните органи на БСП, каквито са безспорно мераклиите за лидерство Г. Гергов и К.Добрев.  
Много често в предизборна (за Президент, Народно събрание, местни органи на властта и за политически ръководства на партиите и др.) обстановка се развява политическата информационна манипулация да не се използват компромати. И това е правилна по принцип позиция. Но най-често тя се облича в неприемлива форма. Изнасянето на данни и факти за някоя партия, държавна институция или личност не е компромат на институцията или личността. Компромат са само тиражираните неверни, лъжливи, изфабрикувани факти, данни и обстоятелства за определена партия или личност. Истината е мощно политическо оръжие за влияние върху обществените нагласи на хората в страната. В България най-често обект на такива целенасочени компромати е БСП като политическа партия. Твърде често компроматната война се води от десните срещу левите лидери и представители във властта. Но за съжаление понякога и вътре в партиите се води междуличностна компроматна война. Особен силни в това са отношение са партиите от бившия СДС. Макар и като изключение такива прояви има и в БСП. По-паметливите си спомнят „членската книжка“ в БКП на Стефан Софиянски, изфабрикувана с участието или поне със съгласието и одобрението на Н. Добрев и К. Николова. Сега Бригадир Аспарухов гласно изрази опасения, че може да има компромати срещу неговите хора, кандидатстващи за лидери в БСП. Това навярно той прави с оглед прикриването на истината за неговите кандидати за лидери. А истината трябва да се каже, не да се премълчава. Хората обичат и предпочитат истината. Но когато се мълчи, хората реагират само по телевизионния пиар образ. Прикритата истина и лъжите не помагат на БСП и отделните лидери. В сегашния политически момент трябва открито да се каже истината за провежданата политика, за позицията на БСП спрямо нея и истината за кандидатите за политически лидери, нови кандидати за слава.         
            Наличието в националното ръководство на БСП на хора на десни политически позиции, отслабва това ръководство, изкуствено поддържа идейно и междуличностно напрежение. Членовете на БСП, техните поддръжници, симпатизанти и избиратели трябва да знаят истината за близкото минало на партията. А истината е нелицеприятна. Но тя е горчиво лекарство, което трябва да се преглътне, защото социалната практика отрече свързването на ляво и дясно в една провеждана неолиберална политика довела страната до демографски, социален, икономически и образователен погром. Истината за близкото минало навежда на уроци какво и как да се промени, как да се укрепи очерталият се ляв курс на БСП и как той да се развитие, така че БСП да стане мощен фактор за решаването на острите социално-икономически, демографски, политически и образователни проблеми. Именно това очакват повечето хора в бедна и изстрадала България. В крайна сметка хората припознават партиите не само и не толкова по лицата на ръководителите, а предимно по провежданите политики, които се отразяват пряко на жизненото им равнище. Красивите и умни лица могат да заблуждават само известно време. Резултатите от провежданата политика се отразяват на всеки човек и държат „влага“ на обществото в много продължителен период от време.  

автор: Анко Иванов

24.03.2016 г. 

събота, 19 март 2016 г.

Вътрешен разрушител на лявата партия



Вчера БТВ отново се занимаваше с предизборните мераци за лидерство и ръководство в БСП. Този път главен герой бе не Корнелия Нинова, а небезизвестният пловдивски бизнесмен и все още председател на Областния съвет на БСП Георги Гергов. За тези, които не са гледали предаването, би бил полезен краткият преразказ на казаното от него. Не това, което се появи в сайтовете. Всеки от тях по различен начин накратко представи изявата на Гергов. А нейната същност е настройване преди конгреса на повечето социалисти спрямо сегашното ръководство на БСП, оплюване на Миков и Стоилов и скрита поддръжка за К. Нинова.
За повечето социалисти и привърженици на БСП Гергов е известен като пловдивският ръководител на БСП и едър капиталист (над 70 млн.). Все пак широката публика не е наясно как този сегашен милионер се е развил като политически ляв лидер. В Интернет има множество материали, но всички те са пръснати. Обикновеният човек би трябвало до позагуби доста време да ги събере и подреди в една логическа връзка. Пред началото на прехода (погрома на България) Гергов е свързан с БКП и работи за реализация в живота на партийната линия – изграждане на развитото социалистическо общество и се издига до директор на крупен свинекомплекс. В новите политически и икономически условия Гергов бързо се ориентира и натрупва капиталец, навярно умело използвайки стопанската ръководна длъжност и стопанските си управленски умения. В същото време в Пловдив силно доминира „синята идея“ (ако все пак някой знае каква е нейната същност?), т.е. СДС и хората на Костов.  Във в-к „Торнадо“ (бр. 3 от 2010 г) е написано следното: „Георги Гергов обвяви вярност и се врече: „Всички пловдивчани знаят, че съм от СДС“. Срещу клетвата получи „Ленинград“ (представителен хотел в Пловдив, сега „Санкт-Петербург“ – б.м.), „Слънчев ден“ (морски туристически комплекс на брега на Черно море, бивша почивна станция на ЦК на БКП – б.м.), ЦУМ (най-големият магазин в центъра на София – б.м.) и …“ От статията не става ясно дали получаването е било на реалната цена или чрез РМД е приватизирано на безценица. Много по-вероятното е второто, понеже такава беше костовата линия по онова време. Тази информация, че е от СДС, не ми е известно Гергов да е отрекъл. По време на втория мандат на синия кмет Чомаков през 2006 г. в Пловдив се учредява смесено дружество „Пълдинтуринвест“ и чрез него се твърди, че Гергов е турил ръка на много обекти в Пловдив, а общината остава без собственост. Пловдивчани си спомнят, че НДСВ се опита да направи Георги Гергов кмет, дори тогавашният финансов министър Милен Велчев официално го обяви.  Но в същото време Гергов е вече е дружка не с кого да е, а с Президента Георги Първанов. През 2006 г. министърът на икономиката и енергетиката (Румен Овчаров) подписва създаването на смесено дружество на Пловдивски панаир с фирма на Гергов. След това при увеличаването на капитала Пловдивски международен панаир става собственост на Гергов. А какво четем в Гласове.ком: „Съветът на директорите на „Международен панаир“ ЕАД с председател Корнелия Нинова, взема решение да бъде внесено предложение до министъра на икономиката и енергетиката в качеството му на представител на държавата и едноличен собственик на „Международен панаир“, да увеличи капитала на дружеството чрез извършване на непарична вноска от „Пълдинтур инвест“ АД. Вече се заздравяват се връзките на Гергов с ръководството на БСП и то с водещите в Министерството на икономиката и енергетиката – министър Румен Овчаров и зам. министър Корнелия Нинова.
По данни от „Биволъ“, и видно от регистрация в Булстат от 2005 г., в Пловдив има масонско дружество „Ложа Слънце Ориент – Пловдив“. По данни от интернет инициатор на тази масонска ложа е Георги Първанов, а скритите цели са да се влияе върху икономиката на района от Пловдив до Свиленград. Редица публикации имаше за някои от нейните членове, твърди се, че сред тях са Георги Гергов и Сотир Цацаров – тогава председател на Пловдивския окръжен съд. Само Цацаров отрече, но дали е истина не се знае, понеже за масонските ложи никой и никъде не публикува списъци на членовете. Но „Биволъ“ изнесе данни, че нотариус Милена Цацарова е свързана с тази масонска ложа. Факт е – съществува такава масонска ложа и тя има силно влияние в икономическите процеси на Пловдивско.
Има един много интересен факт от бизнеса на Гергов.  По данни на Медиапул и множество други средства за масово осведомяване, през 2004 г. „Лидерът на областната организация на БСП в Пловдив е продал строителната си компания „Пътища Пловдив“ на благоевградския предприемач Асен Савев, собственик на „Агромах“. … „Пътища Пловдив“ е основният подизпълнител на отсечката от Оризово до Димитровград на магистрала „Марица““. Обяснението за продажбата на компания с множество поръчки по европрограми, спечелени по време на първото правителство на Борисов, от самия Гергов не звучи убедително: "Продавам, този бизнес е много обвързан с държавните поръчки, а аз съм политик. Затова не искам да ме говорят" (в-к „Марица“). Злите езици в Благоевград пък говорят, че зад тази фирма стои съветникът на Георги Първанов, известният бивш кмет на Благоевград, Костадин Паскалев, който е помогнал на фирмата, чрез множеството строителни обществени поръчки при благоустрояването и строителството в Благоевград. А самият Георги Гергов не крие, че е в приятелски връзки с Бойко Борисов. И кръгът се затвори.
В интервюто на живо по БТВ Гергов изрече с манипулативна цел множество неистини. Първата манипулативна неистина на Гергов аристокрацията в БСП трябва да изчезне. Дали си вярва Гергов, че в партията БСП има аристокрация! Понеже съм роден под девиза „съмнявай се във всичко, което ти казват“ проверявам какво значи аристокрация. Това в речниците пише, че е висш привилегирован слой от богаташи, заемащи своите места във властта по наследство. Аристокрацията е висше съсловие, привилегирован слой на господстващите в обществото със знатен произход и заемащ висши служби и използващ привилегии. Тъй като в България не е имало истинска родова аристокрация, понятието може да се използва само за бизнеса и управляващите политици. В световна политика най-често, и по-рядко в българската, има наченки на политическа родова аристокрация. Но нещо Гергов се е объркал. В България такава родова политическа аристокрация има в ГЕРБ. Там почти всички ръководни дейци са от потеклото на бивши политици и членове на БКП отпреди прехода. Да започнем с Борисов, чийто баща заема висока държавна служба в противопожарната охрана на България и е член на БКП. Лиляна Павлова е внучка на социалистически министър (Павлов – министър на химията в правителството на Тодор Живков), бабата със същото име Лиляна Павлова е зам.зав. отдел „Организационен“ на ЦК на БКП, бащата е в апарата на ЦК на БКП. Бащата на Ивайло Московски (Ангел) е секретар на ГК на ДКМС и секретар на Общинския комитет на БКП в Плевен и т.н. Бащата на Плевнелиев е завеждащ отдел в ОК на БКП в Благоевград. Дали пък Гергов не е сбъркал партията за която говори?  При ползването на привилегии няма данни ръководството и особено омразните на Гергов председател Миков и зам. председател Стоилов да са приватизирали и купили хотели (справка Гергов, Първанов, дъщерята на Н.Добрев), курортни комплекси, да са притежавали мащабни строителни фирми с обществени поръчки по линията на еврофондовете? Май че в Пловдив имаше един такъв председател на Областния съвет. 
Втората манипулация на Гергов е, че в БСП има комисионери. От тук масовият зрител лесно си може да си направи грешния извод, че вероятно това е ръководството на БСП и следователно то е корумпирано, понеже получава комисионни. Ама тази оценка лесно се пренася и върху цялата партия. Много съм съгласен с твърдението на Гергов, че тези, „които се занимават с комисионни, трябва да си отидат“. Да, но кои са те? Без да се кажат имената на комисионерите, това прилича на пълна инсинуация. Комисионерството има две страни – такива, които получават, но и такива, които дават. Дали някой от Националния съвет и Изпълнителното бюро е вземал или давал комисионни? Нека Гергов го каже пред съответните партийни компетентни органи или в Прокуратурата, а не да сипе анонимни обвинения по гледаните телевизии с цел злепоставяне на ръководството на БСП, но и рушене на авторитета на цялата партия. Ако може, той да каже дали някога, като един от най-крупните пловдивски бизнесмени, е давал комисионни на някого, пък бил той и от ръководството на БСП.       
Третото грешното твърдение на Гергов е, че “в БСП има страх, който мачка всички“. Какъв страх? Та вижте как по всички телевизии настоящи и бивши дейци от БСП остро критикуват резултатите от изборите, състоянието на партията, партийните ръководства. Дори Румен Овчаров нарече партията БСП и членовете и „маргинали“. И никой не го изключи за обида на партията, за противопартийна дейност. Антон Кутев редовно оплюва ръководството. Да не говорим, че това правят и Костадин Паскалев, Юрий Асланов, Кирил Добрев, Янков и т.н. Истината е, че страхът е в ГЕРБ и ДПС, където всяко различно мнение е недопустимо от това на вожда. Май че Гергов отново е сбъркал партията, която критикува.       
            Четвъртото манипулативно твърдение на Гергов е, че „ръководството не си върши работата както трябва, защото от избори на избори нашите резултати продължават да намаляват“. Вярно е неговото твърдение, че „нещата в партията не вървят добре“. Но дали само ръководството и персонално визираните ръководители са само виновни? Само ще припомня на Гергов, че изборните резултати от 2007 г. (избори за Европарламент) и 2015 г. (избори за местни органи на властта) разкриха, че твърдото ядро на партията, независимо от голямото намаляване на нейната численост, е приблизително еднакво – около 400 000 хиляди. Защо тогава (2007 г.) Гергов не протестираше и не критикуваше Първанов и Станишев, както и своите икономически благодетели Овчаров и Нинова? Отговорът е прост. Тогава ръководството на БСП участваше в Тройната коалиция и направи безброй отстъпки на десните и прокарваше неолиберална политика. Въведеният плосък данък и намаляваните социални осигуровки намалиха двойно плащаните от фирмите на Гергов данъци. Това, както и коалицията с ДПС (в личен интерес само на Пръванов), отблъсна много традиционни избиратели на партията. А сега ръководството (Миков, Стоилов, Мерджанов, Ерменков, Жаблянов и  др.) искат отмяна на този плосък данък, т.е. искат Гергов и подобните му бизнесмени на прехода да плащат по-високи данъци и осигуровки. Най-големите провали на БСП на миналите избори са в София, Пловдив, където вожд е Гергов и Варна, където се подвизава критикът на ръководството Янков и т.н. Гергов все си е подал оставката и все си стои начело на Пловдивската организация на БСП!   

            Петото манипулативно твърдение на Гергов е, че БСП „от 26 години“ е във властта. Означава ли това, че щом някоя партия е представена в Народното събрание е във властта? Да само БСП от всички сегашни парламентарно представени партии е във всички народни събрания. Но властовите функции се реализират от Изпълнителната власт, която използвайки мнозинството си в Народното събрание прокарва и необходимите и закони. А на власт БСП е била само по времето на правителството на  Жан Виденов, което целево, с външна намеса и вътрешна финансова завера, бе насилствено сменно от власт. Първанов и Станишев направиха множество отстъпки на либералите само и само те да са на първите позиции във властта. Но Гергов не ги атакува тях, особено пък своя доверен приятел Георги Първанов. Непонятна за мен е крайно преднамерената атака срещу Янаки Стоилов. Не че той няма за какво да бъде критикуван и не е критикуван дори в собствения си партиен клуб. Проблемът е за какво и по какъв начин го критикуват, а да не питаме и кой от какви позиции го критикува. За сведение на Гергов, не количеството време в Парламента е критерии за качествата на хората. Стоилов бе един от двамата или тримата от БСП, които гласуваха срещу избора на Делян Пеевски. Стоилов бе един от малцината в Народното събрание, който гласува против участието на България в незаконната по правилата на ООН окупация на Ирак, която в крайна сметка доведе до раждането на чудовището ДАЕШ (ИДИЛ). А на въпроса на Гергов колко района смени Стоилов, „за да бъде вече толкова години постоянно в парламента“ му отговарям аз, обикновеният член на БСП, а би трябвало отговор да даде Националното ръководство на БСП. Янаки Стоилов е един от двамата депутати на БСП избрани от София в първите свободни демократични избори, на основата на своите лични качества и подкрепата на БСП. Оттогава и до днес той членува в община Красна поляна. И няма избори, за които той да не издиган от район Красна поляна. Но винаги е преместван от Националното ръководство като водач на листа в други райони, понеже Председателят на БСП е водач на листата в този избирателен район на София. Но резултатите на БСП, в районите, в които е бил изпращан Стоилов, не са били по-лоши от тези на Пловдив, където ръководеше действията местният Гергов. В БСП действително трябва да има промяна, но умна. Не както в първите години на прехода, когато чрез подмладяването в БСП навлязоха и се издигнаха млади хора, но неподготвени и нечисти като политическа идея, навлязоха социал-либерали като Ивайло Калфин, Николай Камов, Георги Първанов, Румен Петков и случайни лица като хората от Мултигруп Татяна Дончева и Георги Кадиев, изтъкнати кариеристи като Георги Близнашки и т.н.   
Защо се изявява в тази преднамерена рушителска критикарска светлина Гергов? Най-вероятно при него няма мотив за отстояване на социалистическата идея, грижа за социално слабите, за социална справедливост, за свобода и равенство и т.н. ценности. Най-вероятно има груб икономически интерес, подчинен на връзки и лавиране с всички политически сили в обществото – първоначално със СДС, след това  с Тройната коалиция (НДСВ, БСП  и ДПС), а сега и с ГЕРБ и АБВ. Остават традиционно добрите връзки на Гергов с Георги Първанов, респективно сега с АБВ. Очертават се ярко две възможни хипотези за приоритетите на Гергов. Първата е че „интереса клати феса“ и той е добре с всички от които зависи неговия бизнес, като използва политическия пост явно, а задкулисно си работи с другите, т.е. с политическите опоненти на БСП. Втората хипотеза е политическо хамелеонство, смяна на цвета според застрашаващите те обстоятелства. А дали пък двете не са едно и също нещо? Дали е така? Само Гергов навярно си знае. 
Едно е съвсем ясно, Гергов не е сам. И той участва в по-голяма политическа игра за промяна на левия курс на БСП. И изниква съвсем естественият въпрос: „Кой има полза от връщане към стария социал-либерален и по-скоро неолиберален курс на бившите ръководители на БСП Първанов и Станишев?“ Логическият отговор разкрива три възможни интереса. Първият е на Борисов и ГЕРБ, които вече са много уморени от управлението при т.н. „Четворна коалиция“, често прерастваща в петорно-шесторна коалиция. Мечтата на Борисов е да гушне БСП под крилото си, да се отърве от несигурните партньори и постепенно да удуши БСП,  както това стана в Гърция с ПАСОК. Съюзници на Борисов вътре в БСП са тримата бивши министри от кабинета Орешарски и най-вече А. Найденов и К. Вигенин, както и Бригадир Аспарухов, създателят на Борисов. Прави впечатление стопляне на непримиримите доскоро отношения между Борисов и Станишев. Това е израз на прокарваната от ПЕС (под задкулисната диктовка на Шрьодер) политика в Европейския съюз на колаборация между десни и леви за да се спре устрема на националистическите и патриотични, както и новите леви партии в цяла Европа. Вторият интерес е за т.нар. „обединение на лявото“, проповядван от Първанов, Калфин, Румен Петков с поддръжници вътре в БСП като Кирил Добрев, Корнелия Нинова, Антон Кутев, Костадин Паскалев и др. Целта на Първанов е ясна – превземане обратно отвътре на БСП и спиране на левия истински социалистически курс на БСП и обратно връщане към социал-либералните позиции, т.е. лява фразеология и дясна икономическа и социална политика. Третият интерес е реваншистко-кариеристичният на група дейци от Националното ръководство на партията. В случая Гергов се опитва да обедини и трите, да свърже (целево или без да иска) в едно трите идейно-политически интереса със своите (и на тези от масонската ложа) икономически задкулисни интереси.
С тези предизборни активни действия Гергов по-същество работи не за промяната на БСП, превръщането и в действително социалистическа, а не социал-либерална партия, а нейното идейно, политическо и организационно-кадрово рушене. Той се изявява, независимо от неговите явни или скрити намерения, като рушител на БСП. Правят впечатление близките връзки и отношения помежду им на известни политически дейци като Първанов-Гергов-Овчаров-Нинова-Паскалев-Калфин изразяваща се и в общата им позиция против сегашното ръководство на БСП. Нещо повече, няколко души от тях имат явни или скрити връзки с Борисов и Доган. Битката, както вече писах, сега е между социал-либералната идеология и нейните поддръжници в БСП и истинската лява социалистическа идеология за социална справедливост, социална солидарност, равенство, свобода, демокрация на национална българска основа.  Ако иска да бъде фактор и субект на политиката в България БСП трябва да отстоява своята лява социалистическа идеология. А това се разпознава от хората в страната от поведението в опозиция, но и при участие в управлението.   

Автор: Анко Иванов

19.03.2016 г.

петък, 18 март 2016 г.

Природният газ и българските национални интереси




            Природният газ е много важна природна суровина, която пряко влияе върху стопанското развитие, стандарта на живот на хората и финансовите баланси. На българската икономика и на българският бит природният газ е  крайно необходим като гориво за топлофикация и отопление на жилищата, като гориво за транспорта, като суровина за производството на различни видове синтетични суровини и материали.  Ефективността на българската икномика пряко зависи от цените на използвания природен газ.  А цената не зависи от България, тя се определя посредством цените на „книжния нефт“ на световните борси. Най-доброто е всяка държава да има свой собствен ресурс на определени горива и руди. Но в природата те са твърде неравномерно  разпространени. Поради това има територии и държави с голяма концентрация на природни ресурси и други по-бедни на множеството или на отделни ресурси. За наше българско национално съжаление в България, поне досега, няма открити големи, значими находища на природен гази и на нефт, а въглишата ни са предимно нискокалорийни и силно замърсяващи природната среда.
България, както и повечето страни в света и в Европа разчита на внос на най-калорийните природни горива и най-търсените природни суровини каквито безспорно са нефта и природния газ. И в този аспект тя винаги, както и другите страни, ще е зависима от вноса на тези горива и производствени суровини. В близкото минало, а и досега, България разчиташе на вноса на съветски, респективно на руски нефт и руски природен газ. Изградени бяха Нефтохим край Бургас за капацитет за преработка на над 10 млн. т. нефт, „Плама“ Плевен и газопреносна мрежа от Съветския съюз (Русия) през страната ни за съседните и страни. България стана не само потребител на руски газ, но и транзитен център с разпределение за други балкански страни. След разпадането на Съветския съюз тази благоприятна ситуация за решаване на нефтогазовите пробелеми на развитнието на страната коренно се промени. И то в негативна насока.
Главната негативна промяна в годините на прехода (провала) бе повишаването на цените на горивата на световния пазар и съответно от Русия. България вече не бе партньор на Русия, а бе „обгрижена“ от русофобската политика на НАТО, Вашингтон и ЕС. И съвсем естествено Русия започна да продава на България горивата, особено природния газ на по-високи международни цени. Това почти автоматично доведе до фалирането на големите химически заводи на България, използващи предимно руски природен газ. Най-типичен в този аспект бе случаят с „Химко“ Враца.
Втората негативна промяна бе неразумната приватизация за смешно ниска цена на крупния нефтопреработваш комибинат „Нефтохим“ – Бургас на формално руската фирма „Лукойл“. Както още покойният журналист Фъртунов разкри, доминиращата част от акциите на Лукойл е на холандци. Частният холандско-руски капитал се възползва умело от ситуацията и зае монополно положение с високи цени на горивата, което удари силно конкуретноспособността на българското производство. Незаконната продажба на нефтеното пристанище във Варна на фирмата „Лукойл“ заедно с комбината край Бургас, доведе до спиране на доставките за плевенския нефтокомбинат „Плама“ и той фалира. Държейки и складове за нефтопродукти, Лукойл наложи тотален монопол върху производството, търговията и особено върху цените на горивата.
Третата негативна промяна бе отказът на българското правителство (на ГЕРБ) да се строят големите енергийни проекти като: 1/. Нефтопровода „Бургас-Александруполис“, независимо от подписаните договори между Русия, България и Гърция. Това стана под външен политически натиск, но и с вътрешно компрадорско участие на дейците предимно на ГЕРБ и НФСБ; 2/. АЕЦ „Белене“ – прекратен с усилията на ГЕРБ, ДСБ, СДС, НФСБ, ДПС и компания от други русофобски партии и организации, разбира се под външния натиск на САЩ и одобрението на Брюксел; 3/. Спирането на строежа на газопровода „Южен поток“ от ГЕРБ, безгръбначния Орешарски и ренегатът Близнашки. Под натиска на американските сенатори, служебното правителство на тандема Близнашки-Щонов и неистовия вой на т.нар. „Реформаторски блок“ и НФСБ. Особено важно за България бе изграждането на международния проект „Южен поток“, в който участваха компании като: руската „Газпром“, италианската „ЕНИ“, френската „Електирисите дьо Франс“ и германската „Винтерсхал“. Очакванията бяха през тази 2016 г. през България да преминават 63 млрд. м3 природен газ, страната да получава транзитни такси, да има разкрити работни места, да има стабилни доставки на по-евтин природен газ.
Поради спирането на тези международни проекти България вместо да използва благоприятното си географско положение и да стане енергиен център на Югоизточна Европа и Балканите, се превърна в силно енергийно зависима от други страни. Пропуснати бяха възможностите за значими за мащабите на страната приходи от транзит на нефт и природен газ, осигуряване на по-евтини цени на вносните за страната горива, откриване на нови работни места. Чрез русофобска демагогия се прикриваха геостратегическите и геополитичиските цели на САЩ и креатурите от Брюксел чрез измисления „Трети енергиен пакет“, неважащ за Германия, но важещ за България.  Провали се и уж поддържания от ЕС и САЩ алтернативен на „Южен поток“ газопровод „Набуко“. Той трябваше да пренася (до 23 млрд. м3) азербайджански природен газ от находището „Шах Дениз“ в Каспийско море през Турция и България до Австрия.  Консорциумът „Шахдениз“ се отказа от „Набуко“ и се преориентира към ТАНАП (Трансадриатически газопровод; Trans Adriatic Pipeline; TAP ), чието трасе преминава през Турция, Гърция и достига до Италия.  
Като цяло през прехода се формира нова крайно негативна политическа и икономическа ситуация за осигуряване на страната с енергийно-горивни ресурси. На преден план бяха изведени тезите: „диверсификация на доставките на нефт и на природен газ“, „намаляване на енрегийната зависимост от Русия“. Именно тези две тези разкриват дълбокия политически аспект на проблема с осигуряването на необходимите горивно-енергийни ресурси за България. Премълчаван или дори пренебрегвани бяха най-важните аспекти – редовност на доставките, цени и икономическа ефективност. Най-типичен е примерът с „Южен поток“. Вместо да получаваме природен газ пряко от доставчика Русия, бе решено в противоречие с българските икномически интереси, да се плаща не само цената на газа, но и да се плащат транзитните такси през Украйна и Румъния или през Турция и Гърция. Това оскъпява горивата и понижава пряко ефективността на българската икономика. Несъстоятелни са манипулативните съборажения, че единственият източник Русия може да ни „врътне кранчето“. Забравя се, че Русия е много по-заинтересована редовно да доставя нефт и газ, тъй като това е най-значимият приходен ресурс на руския държавен бюджет. Нещо повече, практиката досега доказа, че Русия винаги е спазвала договорните отношение със всички страни за доставката на нефт и природен газ, т.е Русия не сече клона на който седи. Спирането и намаляването на доставките през 2008 г. бе по вина на крадците от Украйна.  Интерконекторните газопреносни връзки със съседните страни не се реализират. Още през 2008 г. започнаха преговорите за газопреносната връзка Александруполис (Дедеагач)-Стара Загора, но всичко си остана с подписаният от правителството на Станишев договор. ГЕРБ и лично Борисов по същество вече 7-8 години саботират изграждането на тази газопреносна връзка. На тях много им се иска да се реализра интерконектора с Турция, така, че да станем зависими не от Русия, а от Турция. Не се реализира и широко пропагандиранато на интерконекторната връзка между Бъргария и Румъния при Русе, понеже двете системи работят с различно налягане на газа в тръбите.  Договорът за пренос на руски природен газ с Украйна изтича през 2019 г. и руското правителство ясно и гръмогласно обяви, че той няма да бъде подновен. Причината са не само политическите различия между двете държави, но собствеността на газопреносната мрежа, която стана по същество американска, т.е. САЩ без да имат ресурс от природен газ на европейска територия влизат като главен играч в преноса и разпределението на природния газ. 
Възможностите за осигуряване на природен газ и нефт за България са ограничени. Има само няколко възможности, повечето от които са ненадеждни и политически силно обагрени, което крие огромни рискове за функционирането на българската икономика. Какви са те?
Първата възможност е широко прокламирана от Борисов и Д. Добрев. Става дума за проучване и добив на природен газ от българската част на шелфа на Черно море. Това е само потенциална и несигурна възможност. Още не е ясно дали има достатъчни количества промишлени и икономически ефективни запаси, за да започне добив на природен газ. Без да се знае количеството и цената на добива, ситуацията става твърде неясна. Още повече, че концесията е дадена на крупни газодобивни компании от световен мащаб. При едрия бизнес малките находища са нерентабилни и обикновено не се разработват. Особени при ситуация като сегашната, когато крупните компании съкръщават средствата за проучване и разработване на нови находища. Дори и да се открият значими залежи на природен газ и да се докаже ефективността от тяхното разработване и добив, ще трябват значителни инвестиции за разработване и изграждане на необходимата инфраструктура. А това, както показва световната практика, става за период от 8-12 години. Следователно след 2019 г. България няма до може да осигури от Черно море необходимите и количества природен газ.   
            Втората възможност е възобновяване на газопровода „Южен поток“ пряко или в някаква модифицирана форма. От възобновяването на Южен поток безспорно имат интерес предимно Русия и България, но и Сърбия, Унгария, Словения, Австрия и Италия. Те имат интерес, но другите страни от Европейския съюз имат обратен интерес – да не се строи. Изграждането на този газопровод намалява ролята на Германия като главен разпределител на руския природен газ, доставян пряко чрез „Северен поток“ или черз газопровода през Беларус и Полша. Играждането на договорения проект „Северен поток 2“ ще засили ролята на Германия. Против „Северен поток 2“ са само малка група страни, начело с Полша и прибалтийските републики и Словакия. Те са против, защото намаляват за тях транзитните такси от преноса на руски газ. Полша, Словакия и Чехия са силно заинтересовани от запазването на сегашното статукво. Това от една страна. От друга страна е нанесената от страна на България обида на Путин с изпращане известие от някакъв анонимен за него министър (Щонов), че се прекратява едностранно от България изграждането на „Южен поток“. Последвалата остра реакция на Путин се помни не само в България. А обикновено Путин не забравя обидите. Но дори и да ги забрави или да ги пренебрегне, се изисква доста много време за да се реализара този проект и най-вече огромни средства от нашата страна, които ги няма. Така, че почти е невъзможно възобновяването на проекта. Много са трудностите, които има да се преодоляват.
            Разработеният прокт за нов газопровод „Посейдон“ (ITGI Poseidon) е много близък до проектите „Южен поток“ и „Турски поток“, преминаващи по дъното на Черно море. При „Южен поток“ газопроводът трябва да преминава през територията на България, а на „Турски поток“ – през Турция и Гърция. Проектът „Посейдон“ е поддържан от Русия, Италия и Гърция. Той предвижда да бъде пуснат газопровод по дъното на Черно море и през „трети страни“ до Италия. До края на 2016 година има намерение да се уточнят техническите и икономическите параметри.  Това е стар проект, предвиждащ преноса на 12 млрд м3 азерски газ до Южна Европа. Само че сега се предвижда това да е руски газ. Голямата въпросителна е откъде да мине тръбата – през България или през Турция. Това са неизвестните „трети страни“. За руснаците това е труден избор. Те са изнервени от неадекватното поведие на двете правителства – на българското (Борисов) и на турското правителство (Ердоган). Борисов е доказан германофил (поддръжник във всичко на Меркел) и туркофил (поддръжник във всичко на Ердоган). Ердоган е доказан политически рекетьор на България и на ЕС, противник на Русия и Путин. Сега всичко зависи от зрялостта на българската външна политика, от защитата на българския национален интерес, а не от следването на „евроатлантическите ценности“ (каквото и да значи това), послушанието и преклонението пред интересите на САЩ, Германия и Турция.
          Широко рекламираният „Южен газов коридор“ се реализира чрез Трансадриатическия газопровод (ТАП). Европейската комисия е дала вече разрешение да се построи гръцката му отсечка. Веднага се набива на очи двойственият подход на ЕК. За „Северен поток“ измислените правила на „Третия енергиен пакет“ не важат, за „Южен поток“ през България важат, но за ТАП може да се направят безбройни компромиси. Това разрешение за ТАП ще позволи до 2020 г. да бъде построен тръбопровода през Гърция, Албания и Италия. Той ще струва 5.6 млрд.евро, от които 2.3 млрд евро ще бъдат за изграждането в Гърция. Този избор на трасето означава, че ЕС разчита на азерски газ през Турция и поради това е заобиколена България. Това означава по-висока цена за България дори само от транзитните такси през Турция и Гърция. В ТАП има и един друг проблем – неразработеността на находището „Шахдениз 2“ и вече сключените множество договори на Азербайджан с други страни за доставка на природен газ. Не може да се разчита на големите запаси на природен газ на Туркменистан, понеже акваторията на Каспийско море не е договорно разпределена между съседните страни и Иран и Русия няма да допуснат конкурентен природен газ да мине по дъното на Каспийско море.  Този проект (ТАП) освен ресурсно и икономически е много зависим и от политическата обстановка в Закавказието. Това е много конфликтен район. Има огромни етнически и политически противостояния между Грузия и Русия (заради Абхазия и Южна Осетия), Армения и Азербайджан (заради Нагорни Карабах), Армения и Турция (заради арменския геноцид), Турция и Русия (вояната в Сирия), Турция и Иран (историческо противостоене), Азербайджан и Иран (поради Ирански Азербайджан). В момента трите главни политически играча на този терен се опитват да привлекат трайно закавказките държави в своята сфера на политическо и икономическо влияние. Отделно са интересите на САЩ за полотичско и военно влияние и присъствие в този район, в тила на Русия.
            В пряка връзка с изграждането на ТАП е енергийното сътрудничество между ЕС, Азербайджан, Грузия и Турция. В края на февруари в Баку се проведе второто заседания на Консултативния съвет на „Южния газов коридор“ с участието на еврокомисарите Могерени и Шевчович. След тази среща стана ясно, че Азербайджан увеличава газовите доставки за Грузия от 0.8 млрд. до 1.5 млрд м3 газ.  Разширява се сътрудничеството между Азербайджан, Грузия и Турция и развитието на двата тръбопроводни проекта – Трансанадолски и Трансадриатически като част от „Южен газов коридор“. За намеренията на Европа за Южния газов коридор от голямо значение са промените в политичската ориентация на трите страни. Засилват се връзките на Иран с Азербайджан, особено по реализацията на транспортния коридор от Русия през Баку за Иран, който е изгоден и за трите страни. Подобни са договореностите между Иран, Армения и Грузия за пренос на природен газ до брега на Черно море. Има договор между Русия и Грузия за пренос на руски газ за Армения, като част (10%) остава за Грузия.  Освен това Азербайджан има достатъчно сложни отношения със САЩ и редица европейски страни по повод на равнището на демокрация в тази страна, която все още не възприела и не налага неолибералните „евроатлантически и демократични ценности“, т.е. Азербайджан е застрашен от „нежна революция“.
            От изток и югоизток за Югоизточна Европа и България възможните източници на недостигащият нефт и природен газ са пет. Първият от тях е ясен – доставка на природен газ от Русия, включително с произход на газа от Казахстан, Тюркменистан и Азербайджан. Това може да стане все още през Украйна (до 2019 г.), чрез „Южен поток“, „Турски поток“ (все по-малко вероятен) или чрез „Посейдон“. Вторият потенциален източник е каспийският газ чрез доставка през Турция или през Черно море) до Югоизточна Европа. Третият възможен източник е Иранският – от Персийския залив през Армения, Грузия и през Черно море (чрез газопровод или чрез втечнен газ с кораби). Четвъртият възможен източник бе катарски газ през Сирия и Турция до Средна Европа по газопровод. Той стана невъзможен поради войната в Сирия и завладяването на част от териториите от ДАЕШ (ИДИЛ). Петият е най-новият възможен източник – от Източно Средиземно море, където между Израел и Кипър бяха открити гигантски залежи на природен газ. Има идеен проект за газопровод от Източно Средиземно море през Кипър и Гърция за Югоизточна Европа.  
            Снабдяването на България с природен газ е твърде несигурно. Съхраняваният запас в хранилището в Чирен е недостатъчен при спиране на доставките през Украйна и Румъния. Безкрайно се протака изграждането на интерконекторните връзки с Гърция и Румъния. Още по-тревожното е спирането след няколко години (2019 г.) на газопроводите през Украйна. След построяването на „Северен поток“, намаля с 20% преноса на руски газ за Европа през Украйна. Транзит под 60 млрд. м3 (при капацитет до 288 млрд м3) по този газопровод е икономически нерентабилно.  В тази посока вървят и политическите напъни на украинското правителство да внася газ през Словакия вместо от Русия. Но от Словакия това най-вероятно е пак руски природен газ, само с повишена цена. През януари 2016 г. внасяният от Словакия газ е на цена 231.4 дол/1000 м3, а руският струва 212 дол/1000 м3. Явно Украйна губи, но е упорита в противопоставянето на Русия. От това печели Словакия. Но България няма интерес снабдяването с природен газ за нейните потребности да зависи от полотическите игри на украинското ръководство. Възможностите на Украйна да пречи, обаче се прекратяват през 2019 г. със спирането на руските доставки през тази държава.
            Идеята за газов хъб край Варна е немислима без изграждането на газопроводи, с които да се доставя природен газ и да има своебразна местна борса. Само с очакваният природен газ от българския участък на Черно море няма как да стане. Много трудно ще се реализира доставката на втечнен газ, понеже липсват необходимите съоръжения на източния бряг на Черно море или на северния бряг на Егейско море, както и на нашето черноморско крайбрежие – за превръщане на втечния в газообразен горивен пордукт. Най-благоприятни икономически са възможностите за доставка на руски природен газ. Но политическите неоколониални зависимости на българското правителство от САЩ и енергийните игра на ЕС, Турция и Гърция поставят България в неблагоприятна икономическа ситуация. Мантрата диверсификация на газовите доставки в малко слчуаи е печеливша. Главното в доставките на природния газ е не толкова неговият източник на добив, а предимно доставката на необходимото количество, непрекъсваемост на доставките и по-ниската цена на природния газ.

 


Автор: Анко Иванов
18.03.2016 г.

вторник, 15 март 2016 г.

Лидерските мераци на Нинова



Тази сутрин не бяхме изненадани от появяването на Нинова по БТВ. Това бе очаквана новина, Нинова се самопредложи за Председател на БСП. Имаше благовиден предлог – преминали вече партийни събрания, на които тя е предложена от редови членове на БСП, от партийни клубове и организации за председател на БСП. Да, в политиката за всяко действие има мотив и предлог. Живеем в свободен свят, в който всеки може да прави всичко в рамките на закона. Но в партията, освен законите на държавата, действат и вътрешните правила и партиен политически морал. В демократична партия издигането на кандидатурите за ръководни постове става от съответните партийни органи – клубове, организации и т.н., става на партиен форум, а най-висшият е Конгреса, а не БТВ. Намирам, че прибързаните самопредлагания на Красимир Янков и Корнелия Нинова, без да са преминали още събранията и конференциите в БСП, без да са ясни предпочитанията на мнозинството членове и организации на БСП, е белег за лошо възпитание и лош политически партиен морал. Всеки може да има най-висше самомнение за своите лични качества, възможности и т.н. за ръководни функции. За Янков и Нинова важното е да са на върха, да са на властова позиция и ако може да управляват България. Мераклии за управници в България – дал бог. Вече дори и в БСП.
Интересен е подходът на Нинова. Тя много добре е усетила, че има някакво телевизионно предимство пред другите кандидати от БСП. Има добър фотогеничен образ, нормална речева култура и литературен български език, краткост и ясност на изложението, агресивност на езика и политическите послания срещу главния политически „враг“, в случая ГЕРБ и Б. Борисов. Това се харесва на огромната аудитория на ляво мислещите. Огромната част от хората имат представа за политиците предимно от телевизионния екран. А Нинова много добре е овладяла политическия телевизионен пиар. А и телевизиите и дават терен заради зрителския интерес и по политическата поръка на техните собственици и управници. С тези си качества Нинова би била прекрасен телевизионен водещ, не по-лоша от Ралица Василева. Тя е добър оратор, правилно оценя настроението на слушателите и в хода на изложението гъвкаво се приспособява към него, независимо от това каква е нейната предварителна позиция. Но в случая не става дума за журналистика и за реторика. Става дума за нещо изключително важно – за действителна отстоявана последователно политика.
А политиците се познават по делата, както учи още библията,  по реализираната и отстояваната политическа позиция. Ето тук е най-слабото място на Корнелия Нинова. Тя го усеща интуитивно и бяга от тази своя слаба позиция чрез прогласяването на пет кратки и ясни политически принципи, които щяла била да следвала след като я изберат (а не преди да я изберат) на ръководният пост и застане начело на държавата. И как добре звучат тези пет принципа, напълно по социалистически: справедливост; солидарност, патриотизъм; равенство и свобода. Просто мечта. Знаем, че принципите са някакво основополагащо начало в някаква дейност. Тях ги има, в явна или в скрита форма, във всички политически манифести, програми, резолюции, декларации, меморандуми. И всички в света и у нас са за справедливост, солидарност, патриотизъм, равенство и свобода. В повечето страни в света, а и у нас, няма реална политическа партия, която да се определи като противник на тези принципи. Всички са за. Да, ама не.  По провежданата политика се вижда, че се преследват и достигат и други, дори коренно противоположни политически цели на тези прокламирани принципи.
В политиката водещото е политическата идея, политическата идеология и нейното реализиране в практиката чрез разработваната и осъществяваната реална политика. Едно е да се обявяващ за социалист, друго е чрез политическата дейност да си последователен и да отстояваш чрез конкретните социалистически по своята същност политики реализирането на социалистическата идея – и когато си на власт, и когато си в опозиция. А Нинова винаги говори за социалистическото и от името на социалистическото, но нейните действия в държавната администрация, в Булгартабак и в Народното събрание не винаги са социалистически. Дълбоко в нея е култивирана, волно или неволно, неолибералната политическа идеология.  За какво става дума?
Първо. В Интернет се прокраднаха някои непроверени данни, че на млади години Нинова е била от СДС. Няма нищо лошо, кой ли в годините на прехода не се обърка! Но има нещо, което косвено потвърждава тази теза. Това е, че чрез много бързо преминаване през редица юридически длъжности тя става изпълнителен директор на крупно предприятие, каквото е „Техноимпекс“ (1997-2005). А Нинова е само на 28 години и без никакъв управленски опит. Назначена е и за Председател е на борда на директорите на гигантското българско външнотърговско дружество „Техноимпортекспорт“. Тогава на власт е Иван Костов и СДС масово подменя старите ръководители на почти всички стопански организации, крупни заводи и фабрики и назначава свои верни хора. Няма как социалист да бъде назначен от СДС на висок ръководен пост в държавните фирми! Както пише сайта „Разузнаване.ком“ „Като представител на СДС, тя с ”младежки жар” поема огромния товар и на двата висши ръководни поста – да управлява като изпълнителен директор ”Техноимпекс” и да ръководи борда на директорите на „Техноимпортекспорт” – двете златни мини“. Нещо повече, тя създава и оглавява РМД (Работническо-мениджърско дружество) и приватизира „Техноимпекс“. Следователно тя работи на десния неолиберален фронт.
Второ. През 2005 г. след идването на власт на Тройната коалиция Корнелия Нинова изведнъж преминава в лагера на БСП и е назначена за зам. министър на икономиката, заместник на министър Румен Овчаров – председателя на столичната организация на БСП. Това назначение става от квотата на БСП. Тя, дясната ръка на Овчаров, отговаря за външно-икономическите връзки, държавния резерв, търговията с оръжията, доставките за армията и участва в ръководствата на две крупни държавни фирми: „Булгартабак“ АД и „Международен панаир“ – Пловдив. Никой никога не обясни на избирателите на БСП как
така Нинова от СДС и приватизираното „Техноимпекс“ стана от БСП и зам. министър на Овчаров. Има само хипотези, че това е станало чрез добрите връзки на Овчаров и Софиянски (чрез управлението на София). Работата в Булгартабак и държавния резерв са апетитните звена на влияние на кръга на „Сараите“ (тогава само обръч от фирми на ДПС). Едва ли това назначение е било без протекцията и влиянието на този кръг, представляван от Доган, Емел Етем и Пеевски. Овчаров и Нинова бяха съучастници във въвеждането на крайно десния плосък данък, който приравни България чрез прочутите 10% със страни като Киргистан и Монголия. Те дори отстояваха тезата, че няма друга алтернатива, т.е. че няма ляво, няма дясно. Едва ли не настъпва безкрайното тържество на неолиберализма.
            Трето. От 2009 г. до днес (2016 г.) Нинова е депутат в Народното събрание. Тя бързо израства в партийната йерархия – говорител, секретар на Висшия съвет, член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП. В предишното Народно събрание е избрана от квотата на БСП за председател на социалната комисия и заедно с д-р Адемов от ДПС решаваха главните социални проблеми. Тя активно работи за някои частични промени в социалното законодателство. Повечето от тях бяха ограничени по обхват на хората и по размери на промените. По същество това бяха действия за придаване но по-приемлив пиар образ на неолибералната политика в социалната сфера – повече пари за майчинството, опити за връщане на парите, платени от най-бедните като данъци и т.н. Но се избягваше главното – ограбването на труда на работниците и специалистите и огромната бедност. В хилядите си изказвания в Народното събрание и телевизионни изяви тя нито веднъж не се обяви ясно и открито против неолибералната идеология и не разви и не защити лявата социалистическа и социалдемократическа идеология. И в сегашното Народно събрание тя, за разлика от Миков, Жаблянов, Стоилов, Мерджанов, Ерменков и др., не се обяви в подкрепа на левия курс, провеждан от сегашното ръководство на БСП и по същество мълчаливо подкрепяше неолиберализма и социал-либералното поведение на предишното ръководство на БСП (Първанов, Овчаров, Станишев, Р. Петков, П. Димитров, присламчилите се И. Калфин, Пл. Орешарски и др.) и на своите колеги от ръководството като А. Найденов, Д. Стойнев, С. Узунов, Д. Дъбов и др. Избирателите трябва винаги да помним, че главният критерии е провежданата политика, а не словоблудството с леви фрази и идеологеми.
            Четвърто. Кариерното развитие и поведение на К. Нинова също будят съмнение и въпроси, на които не са дава отговор. Освен покровителството на СДС и ненормалното препускащо преминаване в ръководните органи на БСП, прави впечатление мълчанието за ДПС и изненадващия удар в гърба от Доган-Местан и събаряне на правителството на Орешарски. Мен лично неприятно впечатление ми направи двойствената позиция на Нинова след последните избори. Тя гръмогласно от телевизионните екрани си даде оставката от ръководството на БСП, но не направи втората стъпка – оставката от заместник-председателския пост на парламентарната група. Цинично е от екраните на телевизиите да обявява, че БСП е слаба опозиция, а тя е един от ръководните дейци на тази „слаба“ опозиция. Защо не си подаде оставката и от този пост? Отговорът е еднозначен. Ще загуби позициите пред телевизионните камери. Имам усещането, че без камери и телевизионни изяви Нинова не може да живее.
            Демократично е всеки да говори и пише всичко. Демократично и свободно е всеки да си мечтае да управлява държавата чрез издигане от определена политическа партия. Само че главното е не само и толкова от прогласяваните публично красиви принципи, а от отстояваната в опозиция и на власт политика, от действията за реализация на определена политика. Отново повтарям – по провежданата политика ще ги познаете истинските социалисти и истинските неолиберали. В предконгресната обстановка в БСП има скрита идейна борба за курса на партията, а респективно и за нейното съществуване. Вече се оформиха лагерите. При предишния конгрес също вървеше подобна по-скрита битка. Социал-либералното крило (последователите на Луканов), водени от Станишев (успешно отстранил социал-либералите Първанов, Петков, Калфин и др.) заложиха на Др. Стойнев. Социалистическото крило (последователите на Лилов) заложи на левия Я.Стоилов. Скритият задкулисен играч Овчаров заложи на К. Нинова, а публично, за да отклони вниманието и да попречи, обяви подкрепата си за М. Манолова. Това събори Манолова, не не помогна съществено на Нинова. За изненада на мнозина победи неафишираният преди това ляв Миков. Вместо в ръководството на БСП да се успокои обстановката, десните в БСП (защитници на неолиберализма и социал-либералния трети път на Блеър и Шрьодер) започнаха веднага битка по телевизионните екрани, радиостанциите и сайтовете със сегашното ръководство, демократично избрано на конгреса на БСП. По същество се води борба срещу левия курс, маскирана като междуличностна борба, състезание и съперничество. В тази битка се включиха почти всички телевизии, радиостанции и повечето политически сайтове на страната на социал-либералното крило. Не случайно като пиари на Нинова се изявяват водещите журналисти на трите бойковистки телевизии – БНТ, БТВ, Нова и Пеевскодепесарската Канал 3. Всички в дясното политическо пространство и либералния център, от ГЕРБ, РФ, ДПС, АБВ и ПФ много им се иска Нинова да спечели борбата за председателското място и да ликвидира лявото движение на БСП. Особено големи надежди таи АБВ. Те са наясно, че Нинова е за обединение на всички ренегати от лявото пространство и че може да подкрепи тяхната ренегатска кандидатура И. Калфин за президент. Надежди крои и ГЕРБ. Победата на Нинова отваря възможност за правителство на „широката коалиция“, така силно ратувана от А. Найденов.
            Нинова вече се позиционира не само като съперник на Миков, а и като последовател на дясното в лявата БСП. Сега на ход са делегатите на конгреса на БСП. От техния избор в най-голяма степен зависи бъдещето на БСП. Не е изключено десните да привлекат и мощен финансов ресурс в подкрепа на Нинова и против Миков. Вече личи телевизионната манипулация. Който има глава на раменете от левите, от членовете и симпатизантите на БСП, да мисли. Ако прецени, и да действа. Това е истинската свобода.

Автор: Анко Иванов
15.03.2016 г. 

четвъртък, 10 март 2016 г.

От социализъм към капитализъм

От социализъм към капитализъм – преход
или погром

            Вече повече от четвърт век България се тресе от т.нар. „преходен период“, т.е. преход от социалистическо общество към капиталистическо, но прикривано под маската на преход към пазарна икономика. Това бе по същество изключително дълбока по своята същност промяна на обществените отношения в България, подобно на тези в източноевропейските бивши социалистически страни. Това не бе преход, а по същество бе капиталистическа контрареволюция. Тя използва нови технологии и механизми на осъществяване, без барикади и се реализира чрез безкръвна рязка смяна на политическата власт и разграбване на общонародната собственост.  
            Научното и емпиричното обществено-политическото осмисляне на този „преходен период“ има важно обществено и научно значение. В България има вече множество, огромно множество от публикации (монографии, студии, сборници, статии, интервюта), посветени на прехода. Огромната част от тях имат свой принос в разкриване на същността, методологията и последствията от прехода. На тази тема бяха посветени значими книги (с различни заглавия) на член-кор. проф. Александър Лилов, проф. Владимир Топенчаров, член-кор. Васил Проданов, проф. Искра Баева и редица други уважавани български учени и някои политици. В множеството студии и статии бяха анализирани отделни страни на прехода. В края на миналата година излезе от печат капиталният труд на видният български философ проф. д.ф.н. Митрю Янков – „Българският преход от социализъм към капитализъм. Генезис и характерни черти на постсоциалистическия капитализъм.“   Този труд от 525 страници е структуриран в увод, шест глави и резюме на български и английски език. Централно място в него имат проблемите на: приватизацията като „основа на основите“ на прехода; сравнителният анализ на китайският пазарен социализъм и постсоциалистическият еврокапитализъм; гибелта на „реалния социализъм“; постсоциалистическата реставрация на капитализма чрез „нежни“ и „цветни“ революции; социално-класовата трансформация и кризата на пост социалистическия капитализъм.
            Този труд бе обществено представен и обсъден на форум, организиран от Българския антифашистки съюз, на 9 март 2016 г. Водещ на обсъждането бе член-кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов. Той направи обширно аналитично изложение, в което бяха посочени значимите теоретични приноси на труда на проф. д.ф.н. Митрю Янков. Почти всички изказвания подчертаха достойнствата на книгата. Имаше и няколко дискусионни момента, свързани с китайския пазарен социализъм и възможностите за неговото приложение в българските обществен условия по време на прехода; за подържаната от ръководството на БСП неолиберална политика и разминаването между лявото говорене и участието в провеждането на дясна политика; за същността на обществения строй у нас преди началото на прехода. На автора на тези редове бе отказано от водещия да вземе отношение по повод на книгата на проф. Янков. Поради това се чувствам морално задължен да изразя накратко своята позиция, както по книгата, така и по дискусионните въпроси.
            Без да повтарям верните оценки за приносите и значимостта на теоретичните разработки на проф. Янков, умело посочени от множеството изказали се професори и доценти по философия, намирам, че трудът има не само и не толкова научен принос, колкото и научно-приложно значение, понеже на много места в книгата се препоръчват подходи за решаване на съществуващите в българското общество проблеми.  Освен това книгата има изключително богат, широк и комплексен обхват на изследване и обобщение. В съдържателно отношение тя е задълбочено философско-методологическо изследване на основните сфери на обществото: икономическа, политическа, социална и демографска. В исторически план това е обхватно изследване на политически, идеологически и социално-икономически процеси от XIX до XXI век. Изследването на прехода се прави на различно териториално равнище – национално (България), регионално (Източна Европа) и глобално (световно). Ядрото на изследването, разработката и изводите са с предмет налагането в България и в страните от Източна Европа на неолибералната идеология и практика. Главният аспект са проблемите на собствеността и по-точно ограбването на националното богатство на страната. Разкрити и анализиране са механизмите и технологиите на ограбването, наречени приватизация. Това е една от много малкото на брой в България публикации, в които открито се поставя проблема за структурата на данъчната тежест, така направена, че да ограбва населението и да облекчава бизнеса в стремежа му за неимоверно забогатяване.

            Сериозна дискусия се получи за същността на прехода. Почти всички участници в обсъждането възприеха оригиналната идея на проф. Янков, че преходът в България е не просто реставрация на стария преддеветосептемврийски капитализъм, че това не е просто преход от тоталитаризъм към демокрация и от планова към пазарна икономика, а реален преход от социализъм към постсоциалистически капитализъм. Единственото несъгласие с тази теза бе на член-кор. проф. д.ф.н. Стоян Михайлов, който твърди, че в България не е имало социализъм, а някакво си сталинистко общество, без той да дефинира неговите същностни характеристики. Тогава излиза, че щом не е имало социализъм, няма и преход към капитализъм! Тази теза на проф. Михайлов бе успешно оспорена с аргументи от няколко от изказващите се, предимно бивши стопански дейци. Тази теза на проф. Михайлов според мен, е израз на морално-политическа деградация на достоен в миналото учен и партиен ръководител. Като секретар на ЦК на БКП, проф. Михайлов проповядваше тезата за развитото социалистическо общество. През 1985 г. в Москва, на руски език излезе книгата: „Социалистические проблемы развитого социализма: Пер. с болг. С Михайлов, АВ Федотов, ИС Нарскийна изд. „Прогресс“. Изграждането на развитото социалистическо общество бе поставено от Десетия конгрес на БКП 1971 г. като „непосредствена историческа задача“. Това бе продиктувано от неразвитостта на социализма и от амбицията той да се доразвива. В това отношение върл пропагандатор на тази политика бе именно секретарят на ЦК на БКП – проф. Стоян Михайлов. Ако в България не е имало някакъв, макар и неразвит социализъм, откъде се е взело напълно безплатното образование, напълно безплатното здравеопазване, откъде са се взели хилядите нови фабрики и заводи, хилядите нови работни места с нови професии, нов труд при нови технологии и липсата на безработица, липсата на просяци и т.н.

            Налага се припомним, че социализмът като обществен строй теоретично се определя от К. Маркс и Ф. Енгелс в Комунистическия манифест още преди 168 г. Почти цялата програма на Маркс и Енгелс (от 10 точки) за прехода към социализма в България бе реализирана: обществено и безплатно възпитание на всички деца; съединение на земеделието с индустрията; увеличаване на броя на държавните фабрики и средствата за производство; еднаква задължителност на труда за всички; централизация на целия транспорт в ръцете на държавата; централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една централна банка; висок прогресивен данък; експроприация на поземлената собственост. Последното, под решаващото влияние на Георги Димитров, бе реализирано като колективна форма на поземлено владеене на земята. Не бяха реализирани от програмата на Комунистическия манифест премахването на правото на наследство и конфискацията на имуществото на всички емигранти, макар че в България, подобно на другите социалистически страни, имаше почти тотална национализация на средствата за производство. Следователно в България е имало социализъм. Но това общество не се развиваше на основата на мощна индустриална и технологична база. А Маркс бе предвидил то да се осъществява в „най-напредналите страни“, имайки предвид тогава най-развитите в света западноевропейски страни. В Българското общество бяха успешно решени главните социални проблеми на социалната справедливост, социалната солидарност, социалната подкрепа, реализацията на правото на труд и т.н. Главното мерило за оценката на хората не бе богатството, а количеството и качеството на труда за почти всички хора. Следователно, тезата на проф. Янков е истинската, вярната, т.е. има преход от социализъм към капитализъм защото е имало социализъм. Не е вярна тезата на проф. Стоян Михайлов, че в България не е имало социализъм, а сталинистко общество. А може би Михайлов е сталинист, понеже по това време, ако не ме лъже паметта, бе 12 г. секретар на ЦК на БКП и главен адепт на изграждането на развитото социалистическо общество?             

             Другата дискусионна теза бе за придържането на елита на БСП към неолибералната икономическа политика през периода на прехода. Тази теза бе защитена в книгата на проф. Янков. Но при обсъждането, в две от изказванията, се прояви несъгласие, че това не било вярно. Но цялата политическа практика на ръководствата на БСП след 1997 г. до преди две години бе именно тази. Аргументите в тази насока са множество. Едната от тях, а именно въвеждането на плоския данък, е добре аргументирана в книгата. Но има още една дълбоко погрешна неолиберална политика в сферата на образованието, а именно въвеждането на делегираните бюджети, които допринасят в училища и университети да се следи само бройката ученици или студенти, понеже тя носи парите за заплатите, а не качеството, което осигурява успешна реализация в живота на младите хора и развитието на българската икономика. А тя бе реализирана с участието на БСП по време на управлението на Тройната коалиция. Тези две антисоциални мерки, а и редица други, бяха проведени с участието на видни ръководители на БСП по това време като Георги Първанов, Румен Петков, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Петър Димитров, Корнелия Нинова и присъединилият се към БСП ренегат – Ивайло Калфин.   
            Главният резултат от прехода е преминаването от социализъм по израза на проф. Янков, към „неоколониален олигархически капитализъм“ и в резултат на това „ултралиберална социално-икономическа деградация“ на обществото. Към този верен извод само бих добавил, че има българска национална специфика, т.е. не само и не толкова „неоколониален олигархически капитализъм“, а по-скоро мутроолигархически капитализъм. Класическият олигархически капитализъм се разви през XX век във Великобритания (задкулистно срастване на богатство на частни лица и държава, особено от кръга на Ротшилдите) и САЩ (задкулисно срастване на богаташите, особено от кръга на Рокфелеровци, с държавните институции). При олигархията правителството и дори парламента са в ролята на „кукла на конци“, дърпани от задкулисните интереси на олигарсите. В Източна Европа тази практика придоби нов профил – задкулисно срастване на държавните институции (парламент, правителство, прокуратура, съд) с групировка на нов натрупан реституционен, приватизационен и бандитско-мафиотски капитал, но със своите специфики. В Украйна това са олигарси със собствена армия и въоръжени отряди (Коломойски, Ахметов и др.), редуващи се в управлението на държавата. В България това са групировки от олигарси (СИК, ВИС, Мултигруп, Котараците, кръгът Сариите и т.н.), водещи твърде често яростна битка помежду си главно чрез бандитски престъпни групи (мутри). Те не просто натрупват капитали, но и овладяват цели партии и неправителствени организации и чрез тях участват във властта и чрез властта реализират своите олигархически интереси. Като краен резултат от неолибералния олигархичен преход в България е отслабването на държавата, както на обикновен език хората се изразяват – „няма държава“. А това от своя страна води в крайна сметка до развитие на български национален нихилизъм.
             В заключението на своята книга, съвсем правилно проф. Янков определя, че главната опасност за българската държава е демографската катастрофа. Той разкрива наличието на реална опасност „от исторически неповторима национална катастрофа: „скоротечно“ „стопяване“ и “изчезване“ на българската нация и българската национална държавност в не чак толкова далечно бъдеще“ (501).  Бих се осмелил само да добавя, че освен „изчезване“, дори при „съхранение“ на българската народност има реална опасност от снижаване на националния интелектуален потенциал чрез принизяването на равнището на образованието на българските деца, емигрирането на най-подготвените и най-образованите, лавинообразното нарастване на броя на децата, които не ходят на училище. Преходът от социализъм към капитализъм доведе България до погром, сравним само със погрома от завладяването на страната от Османска Турция
            В заключение, всяка философска книга има своите научни и други достойнства. Най-важното е не просто книгата да се прочете, да се установи в каква степен собствените виждания съвпадат с тези на автора, в какво те се различават. Най-важното е книгата да е повод за размисъл и на основата на този размисъл да се формира позиция за бъдещите отношения и действия. За мен, освен приносните теоретични моменти, главното достойнство на книгата „Българският преход от социализъм към капитализъм“ е, че тя води читателя към размисъл. Към такъв размисъл тази книга би следвало да подтикне и членовете на Националния съвет и Изпълнителното бюро на БСП, да ги подтикне да направят реалистична оценка на достойнствата и недостатъците на социалистическия период. В България вече има ново младо поколение, което не знае почти нищо реално за социализма. То е дълбоко манипулирано само с негативните оценки и съждения. Тепърва това младо поколение ще се сблъсква с реалностите на „неоколониалния олигархичен (мутренски) капитализъм“. А как да стигне истината за това какво е било и какво е сега, когато дори членовете на Националния съвет на БСП не проявяват интерес към една от най-значимите политико-философски книги, излизали в България, когато „левите издания“ страшно мълчат за тази книга.

Автор: Анко Иванов – доктор по философия
10.03.2016 г.