Индига: продължаващото руско овладяване на Арктика

 

         Живеем в период на климатични промени и глобално затопляне на климата на Земята. На руска територия са едни от най-значимите повишения на средногодишните температури в света. Това води до разширяване на земите, удобни за човешко усвояване в североизточните части на Източноевропейската равнина и Сибир и най-вече на крайбрежието на Северния ледовит океана. Това обстоятелство, както и техническия напредък в изграждането и използването на мощни ледоразбивачи, позволява усвояването на северните морски крайбрежия на Русия и по-пълноценна експлоатация на Северния морски път.  Този район е един от най-богатите в света на залежи на нефт и  природен газ, както в шелфа на моретата от периферията на Северния ледовит океан, така и в крайбрежните райони на Североизточната част на Европейска Русия и Сибир.

         В средствата за масова информация в началото на 2022 г. се появиха съобщения, че руският президент е подписал указ за изграждането на пристанище в Индига и железопътна линия до това малко селце край бреговете на Баренцево море. Това за огромната част от българските ползватели на Интернет почти нищо не значи.

         Сега на брегове на Баренцево море Русия има само едно голямо и значимо незамръзващо пристанище – Мурманск. Географската характеристика на хинтерланда на новото пристанище Индига е с твърде сурови природни характеристики.  Сега селцето Индига е с около 700 жители, разположено на брега на р. Индига (дължина 193 km, водосборна област 3790 km²), която се влива с широко устие-залив в Баренцево море. На запад Бяло море и на изток – Печорско море през зимата замръзват. Но крайбрежието на Чьошка губа и крайбрежието на устието на р. Индира не замръзват постоянно. До техните брегове достигат през Баренцево море част от по-топлите води на океанското топло течение Гълфстрийм. Пристанището ще е разположено източно от гр. Архангелск и от залива Чьошкая губа. Намира се на територията на Малоземелската тундра, източно от Тиманското възвишение (Тиманский кряж). Край устието на р. Индига и селището на запад са разположени Чьошката губа и полуостров Канин, а северно в Баренцево море е о. Колгуев (3495.5 km²).

         Изграждането на пристанището Индига и проектираната до него железопътна линия ще са при много трудни природни условия. Край брега на тази част на Баренцево море има морски тераси с надморска височина до 80 m, дюни, брегови валове и малки понижения. Морското дъното е на голяма дълбочина (около 50 m), а край брега от 17-18 m до 2-3 m. Това позволява да се изгради дълбоководно пристанище и в него и до нефтения терминал да акустират кораби с тонаж от 150 до 300 хил. тона.

Районите, отдалечени от брега, са лекохълмиста постледникова моренна равнина със слабо изпъкнали над земната повърхност ридове с височина до 150-180 m. Край р. Индига земната повърхност е понижена и заета от множество езера и блата. Сушата има платформен строеж с два етажа – долен с нагънати стари земни пластове и горен – изграден от континентални и морски лесноразрушими наслаги. На повърхността на отделни места са развити и термокарстови постледникови езера.

         Североизточната част на Европейска Русия е много богата на изкопаеми горива и минерални суровини. Най-значима е Тимано-Печорската нефтогазоносна провинция, развита между  Тиманското възвишение, бреговете на Баренцево море, долината на р. Печора и акваторията на Печорско море. В нея има запаси на 2.4 млрд. т. запаси, от които 60% са на нефт. Пластовете, в които се съдържат нефта и природния газ са на дълбочина от 800 до 3000 m. Открити са около 200 находища. В долината на р. Печора е едно от най-големите находища на природен газ в Русия - Кумжинско газокондензатно находище (100 млрд. m³ природен газ).  

Климатът е суров – субполярен с много студена и много продължителна зима, когато има около 45 денонощия полярна нощ (слънцето не изгрява и не залязва), а през лятото също толкова денонощия полярен ден (слънцето не се скрива зад хоризонта). Средните годишни температури са отрицателни – около -3.0°С. Средните януарски температури са -16/-17°С. Летните температури край морето са само до около 8°С. Температурните разлики (амплитуди) между средните месечни най-високи и най-ниски температури са около 30°С. През последното десетилетие средните годишни температури се повишават с около 1.5°С. Валежите са незначителни (300-350 mm годишна сума) и са предимно от сняг, който се задържа продължително време. Следователно климатът е студен, рязко континентален. Абсолютните най-ниски (отрицателни) температури през зимата са под -40°С. Под земната повърхност има мощен пласт вечно замръзнали пластове (вечна замръзналост), което силно затруднява строителството на пътища и сгради. Реките и езерата са продължително време замръзнали, а корабоплаването е ограничено само по р. Индига и то за няколко месеца. При прилив корабите могат да плават навътре в сушата до 25 km от брега на Баренцево море. Няма плодородни почви и е невъзможно отглеждането на земеделска продукция. Естествената растителност е от тундров тип, развита на петна и е от лишеи, мъхове и ниски храсти. От животинския свят стопанско значение имат рибите, дивечът с ценни кожи и развитието на еленовъдството. Районът около р. Индига, Чьошката губа и крайбрежието на Баренцево море е слабо населен.  

Пристанището се изгражда с цел износ предимно на нефт и газохимични  продукти. Заводът край селището Индига ще добива от природния газ от близкото Кумжинско находище различни продукти с общ тонаж 7 млн. т. Освен износа на нефт продукция на газохимическите производства, чрез пристанището ще се изнасят и от съседните райони на Европейския североизток на Русия – коксуващи въглища, дървесина, химическа продукция, хартия и др. Тази продукция ще достига до пристанището Индига не само от Ненецкия автономен район, но и от промишлените предприятия на Република Коми (предимно дървесина), Пермския край, Уралският и Сибирски федерален окръг. След изграждането на пристанището се очаква товарооборотът през него да достигне 80 млн. т. (около 20 пъти повече от пристанище Бургас), а от нефтения терминал да се изнасят до 30 млн. т. нефт.  

Развитието на транспортната инфраструктура по сушата за сега предвижда изграждането на ж.п. линията от проекта Баренцкомур – Индига-Сосногорск (612 km) и продължението през Троицко-Печорск и Полуночное до Сургут в Западен Сибир, т.е. ж.п.  магистрала Баренцево море-Коми-Урал.

Обслужването на железопътната магистрала и превозите на товарите ще предизвика потребността от допълнителни работни места, допълнителни инфраструктурни връзки, дейности по обслужването и персонал за използването и поддръжката. А това от своя страна ще доведе неминуемо да по-голямото населване с нови хора и развитие на селищната мрежа, особено по трасета на магистралата. В района на железопътната магистрала, в Коми се намира е едно от най-големите находища (Пижемское) в Русия на титан със запаси около 100 млн.т. титанов диоксид. В рудата се съдържат и кварц и 40 минерала, сред които и злато и елмази. Там се изграждат рудници и  металургичен комплекс за обогатяване на титановия диоксид. В района на гр. Ухта се създава нов център на развитие на металургията на Русия.

Набелязана е и втора железопътна връзка с Индига, чрез изграждането на ж.п. линия с дължина 500 km от Карпогорск в Архангелска област на североизток до Индига, струваща около 200 млрд. рубли.

Този огромен инфраструктурен проект е започнат още през 2019 г. с проектирането. Изграждането на пристанището, нефтения терминал, железопътните връзки и другите помощни съоръжения по план би трябвало да завършат през 2025 г. Завършването на строителните дейности и пускане в експлоатация на съоръженията на незамръзващата част на Баренцево море ще доведе до икономическо оживление не само в Североизточните части на Европейска Русия (Архангелска област, Ненецкия автономен окръг, автономната република Коми) и Западен Сибир, а в перспектива по новото трасе и пристанище  могат да се пренасочат и товари от други райони на Русия и републиките от Централна Азия.

По предварителни оценки изграждането на железопътната магистрала до Индига ще струва над 300 млрд. рубли. То е поверено на корпорацията AEON  на видния руски богаташ Проценко. Има редица съмнения в икономическата ефективност на проекта и възможностите за очакваните транзитни превози. Но дори в началният период пристанището Индига да не постигне своя капацитет, а ж.п. линиите да не са натоварени достатъчно, то новата инфраструктура ще работи за развитието на Ненецкия автономен окръг и Република Коми, ще обслужва другите стопански дейности и най-важното – ще подпомага осигуряването на националната сигурност на Русия в Арктическия район.

Този проект има важни геополитически и геостратегически цели. На първо място това е  ускоряване на времето за превозите на стоки от североизточната част на Европейска Русия, Сибир и централноазиатските държави, особено Казахстан, към Западна Европа през враждебно антируски настроените правителства на прибалтийските държави, Украйна и Полша.  Стоките ще се отправят към Западна Европа по по-евтин морски път, заобикаляйки Скандинавския полуостров, а чрез осигуреното чрез ледоразбивачи плаване по Северния морски път и за Япония, Южна Корея и Китай. Втората цел е по-нататъшното стопанско усвояване на богатствата на Арктика и повишаване възможностите за нейната защита от чуждестранни политически, военни и икономически влияния.

 

Забележка: В статията са използвани различни руски източници – издания, статии, интервюта и т.н.

 

            25.01.2022 г.

              Автор: Анко Иванов

В България беден богат храни!

 

         Не спира канонадата от вопли, стонове и просешки молби на българския бизнес за пари от държавата. Огромна лакомия за компенсации – пари в брой по параграфа 60/40 и извън него, опрощаване на данъци, намаляване на данъчни ДДС ставки. НОИ ни информира, че на 13 000 фирми са раздадени 1.6 млрд. лева. Чуваме от бизнес организациите и заплахи – ще съкращаваме работни места, ще затваряме, цената на тока ни убива.

И нито един от маститите представители на богаташите на България не спомена за причините в самия бизнес. Нали всички те в хор бяха за енергийна борса, за свободен пазар на електричество, за конкуренция и конкурентни цени!  Защо сега искат от държавата чрез непазарни методи за да им реши пазарните проблеми? Нали пазарът е същността на победилият завинаги либерализъм. Либерално фундаменталистката догма е – пазар, повече пазар и по-малко държава, ако може почти без държава. Наложената в България теза за по-малко държава сведе задълженията на бизнеса към обществото само до 10% корпоративен данък и 5% данък дивидент за богаташите – най-ниските в ЕС.  Тоталитаристки бе отхвърлено успешно прилаганото при социализма регулиране на цените. И сега сторонниците на пазара плачат за озаптяване на цените! Няма и не може да има такова озаптяване. То не е в интерес на голяма част от западноевропейските страни като Германия, Нидерландия, Дания и др., които чрез зелената енергетика (фотоволтаици и ветрогенератори) се изправиха пред енергиен колапс и българското евтино електричество потече на запад, там където плащат по-висока цена. Но по-високата западна цена дойде и в България.  Поради липса на регулиран пазар у нас и при наличие на свободно движение на стоки и услуги, цената на електричеството рядко се повиши. Западът се спасява чрез високи цени, а чрез тях България загива.   А кои идиоти у нас изключиха от регулирания пазар на електричеството болници, социални домове, детски градини, училища, болници, театри и т.н.? Не беше ли това герберско-депасарско-патриотарската мафиотска коалиция?

Енергийната, пандемичната и социалната криза в Европа и най-вече в България разкриха кризата на либералната догматика.

1). Неприкосновеност и привилегировано положение в обществото на частната собственост. Е, в България държавната собственост е вече под 10%, докато в другите европейски държави е между 30 и 40%. Пандемичната криза разкри, че държавата може да разчита преди всичко на държавните болници.

2). Свободен пазар без ограничения (държавни граници, регулация, контрол), пазар основан на спекулата и стремежа към максимална печалба във всичко, дори в лекарства, здравни изследвания и лечение на болни и възрастни хора. Пазарът е нехуманен, интересува го само безкрайната и бърза печалба. В пандемичната криза заради кефа на шумно протестиращия хайлайф, бармани и сервитьорки от големите градове бяха пожертвани десетки хиляди животи (около 31 хиляди), бяха присвоени стотици милиона лева от намаляване на ДДС за храните на 9%, от многократните помощи по схемата 60/40. И когато няма печалба – бегом при държавата да дава пари. Чрез пазара богатият (присвоителят) си осигурява повече богатство, а бедният (производителят) – все повече бедност. Това е същността на капитализма. Има преразпределение на богатствата между богатите и трохи за бедните.

3). Личното е по-важно от общественото, личността има само права, тя няма задължения. Личният интерес клати феса в либералното общество. Работодателите са такива не от грижа за хората, а от желанието им за печалба. В условията на криза те стават все по-богати, милионерите се увеличават всеки ден. 

3) Свобода на предприемачеството и личната инициатива и способности правят хората успешни, т.е. богати. Тази догма за предприемачеството води до риск. А чрез компенсациите рискът се елиминира.

4) Конкуренцията е движещата сила на пазара. Това е опашата лъжа. Никъде в света няма чиста конкуренция. Каква конкуренция, когато мобилните оператори са въвели почти еднакви цени, а най-гледаните телевизии синхронизирани излъчвания? Няма конкуренция, когато по-едрите бизнеси изкупуват по-дребните и заемат техния пазарен дял.

Разбира се, има и други либерални и неолиберални догми и мантри. Става дума за такива като: свобода на духа; свободно участие в избори; свобода на словото; политически плурализъм; върховенство на закона и т.н.

При очевидния провал на капитализма (либерална демокрация, пазарна икономика и т.н.) в сегашната кризисна ситуация темата във вестници и сайтове и телевизии е за „компенсациите“. Например, министър  „Василев нареди: бизнесът да получи компенсации за високите цени на тока“.

Какви са тези компенсации за цени? Защо държавата трябва да доплаща разликите между старата и новата цена? А някой доплаща ли разликата на болните между старата и новота цена? При енергийната криза компенсациите по същество са обезщетение, допълнителен доход за възмездяване на загуби от по-високите цени.   Но българската държава не управлява европейския енергиен пазар, тя се придържа към регламентите на брюкселското чиновничество.

Откъде се вземат парите за компенсация на бизнеса? По този въпрос нашата журналистика, политици и икономисти гръмовно мълчат. Формалният отговор е – от преизпълнението на бюджета.  А дали е така?

За да дадеш на някого пари (компенсация, помощ) трябва да вземеш отнякъде. Но това отнякъде значи, че някой там е внесъл пари. Формално в държавния бюджет внасят пари всички данъкоплатци. Но покойната проф. Хр. Вучева ни обясни – само около 25% в държавния бюджет са парите от корпоративния данък (т.е. от богатите). Останалите около 75% са от косвените данъци, от ДДС и акцизи (т.е. от бедните). Пенсионерите и работещите бедни (около 95% от населението) плащат почти целия размер на постъпленията от продажбите. А работещите бедни плащат и Данък за доходите на физическите лица в размер на 10%. Поради това огромната част от хората в България са бедни – ниски данъци за богатите, високи данъци за бедните (почти целият им разполагаем доход е за неотложни семейно-битови потребности – храна, светлина, топлина, облекла, лекарства, образование и транспорт, облагани с високо ДДС). А компенсациите се осигуряват предимно чрез косвените данъци. И какво се получава – беден богат храни.

Невярна е хипотезата, че повечето пари в хазната са от повишената събираемост на данъците. Вероятно една малка част от повишените приходи са от дейността на НАП. Огромната част е от инфлацията, огромният ръст на цените на почти всички стоки и като следствие повишени приходи от ДДС и акцизи в бюджета. Бизнесът в условията на криза отчита по-малки приходи и печалба и делът на корпоративните данъци в бюджета намалява. Бедните чрез косвените данъци пълнят хазната, а малка част от техните пари им се връщат обратно като помощи, а значителната – за бизнеса като компенсации. Отпуснатите социални помощи, повишените добавки за деца, повишените пенсии вече са реално изядени от нарастващата инфлация.   

Бедните хора чрез държавния бюджет по  същество плащат за масрафа на богати недалновидни и негъвкави бизнес-предприемачи. Огромната част от тях нямат капиталови резерви, нямат запаси от суровини, нямат дългосрочни договори за електричество, не са изградили върху покривите на своите фирми фотоволтаици, за да получават собствена по-евтина електрическа енергия. Нещо повече, повечето български новобогаташи с години наред не се грижат за енергийната ефективност. Поради това българската икономика е най-енергоемката в ЕС. Бизнесмените имат пари за лукс (самолети, яхти, лимузини, вили-дворци, луксозни апартаменти, предмети на разкоша и т.н.), но „нямаха“ парите за намаляване на енергоемкостта на фирмите си.

Сега има няколко работодателски организации на бизнесмени и десетки браншови организации. Всички те имат една главна задача – да рекетират държавата за непрекъсната отстъпки и пари, те са против увеличаване на данъците, осигуровките, заплатите, дори и пенсиите. Но те никога не мислят сами да си осигурят бъдещото при форс-мажорни обстоятелства, каквито са сега те в ЕС и в България. Между бизнесмените и браншовите организации сега няма солидарност и  предвидливост за бъдещето. Сега едни бизнесмени на ден трупат милиони печалби, а други едва оцеляват или фалират. Защо не процедират както при банките – създаването и натрупването на общ осигурителен резервен фонд при кризисна ситуация общо или по браншове? Такова нещо няма просто, защото е по-лесно да вземат пари от държавния бюджет.

Така е в бедна капиталистическа България. Всичко е в угода на паралията (чорбаджията, бизнесмена, банкера, „успелият“ и т.н.), този който може да използва труда на бедния, този, който може чрез спекулативни цени да ограбва мизерните доходи на бедния, този който може да ползва за лукс неограничени парични средства. Тъй върви светът, лъжа и робство царува в нашето капиталистическото царство.  Такъв е капиталът, такива са и съвременните ни капиталисти (бизнесмени) – „стадо от вълци в овчи кожи“, явно или скрито управляващи държавата и осигуряващи бедността и мизерията на огромната част от хората.

Забележка: Материалът е публикуван във в.-к "Дума" бр. 2 от 6 януари 2022 г.

3.01.2022 г.

Анко Иванов