Когато се игнорират и не се разбират плюсовете

            Много приятно съм изненадан. От 271 статии, поместени в моя личен блог  и много голяма част от тях препечатани в редици сайтове с кликвания от 3000 до 77 000, най-после се намери някой публично да критикува написаното от мен – „За пространната статия „Кризата в БСП“ – минусите на анализа“, поместена на 28.07.2020 г. Тая е в отговор на моята статия „Кризата в БСП от 26.07.20202 г. в Поглед.инфо (https://pogled.info/politicheski/krizata-v-bsp.118706). Първоначално се зарадвах, а после радостта ми се сломи. Внимателно, няколко пъти прочетох критиката на моята статия. След това отново внимателно прочетох моята собствена статия. Критичната статия на В. Георгиева (или псевдоним) я определям като критика, най-вероятно с добри намерения. В нея се прави почти изцяло негативен разбор на моето съчинение. Достойнството на критиката е в главното, че тя не отрича, че БСП е в криза  в един кризисен за страната период в сегашната политическа ситуация. Безгрешна статия няма. И моята има някои свои слабости, които сега при препрочитането си открих. Но тези слабости намирам, че са в детайлите. Сега нямам намерение да правя „критика на критиката“, а да изложа някои допълнителни мои съждения.

А сега да си дойдем на думата за кризата в БСП.  Явно на В. Георгиева (или лицето, което се крие зад тези имена) плюсовете на статията не ѝ правят впечатление или са априорно отречени.  Самото заглавие показва това: „За пространната статия „Кризата в БСП“ - минусите на анализа“. Да, статията е „пространна“ понеже считам, че проблемът с кризата в БСП е пространен, не се изчерпва с една страна, с едно действие или едно лице. Толкова за заглавието. Няма да се спирам на редица неверни и необосновани критични съждения и упреци. Авторката (или авторът) има право на това. В живата си съм преживял толкова упреци, критики и т.н., че вече почти не ми правят впечатление. Обаче има някои неща, на които в интерес на читателите си заслужава да изразя моя допълнителна позиция.

Първо, за упрека на авторката (или автора) към родителите и прародителите за възпитанието на сегашното младо поколение. Цитирам критиката: „Дали само средствата за масова комуникация са виновни за израстването на едно ново младо поколение, което сякаш няма баби, дядовци, майки, бащи и всякакви кръвни роднини, които да полагат усилия в противоположната посока на този смрад?!“. Вярно е, че не са само средствата за масова комуникация са виновни за апатичното отношение към социалистическите идеи. Без да влизам в дебрите на теорията на възпитанието, ще посоча, че факторите са основно три: семейната среда, училището и обществената научна и информационна среда. И ако степенуваме по сила и степен на влияние тези фактори подреждането е обратното.

Най-силно влияние в съвременния свят върху младите поколения имат ИКТ и най-вече телевизиите. И може би е уместно да цитирам Дейвид Рокфелер: „В Двадесет и първият век не е нужно да бъдат убивани стотици граждани, за да се получи желаната власт над масите, достатъчно е да се купят телеканалите и с тяхна помощ да се възпитат бъдещите поколения управляеми роби (к.м).“  Каквото и колкото да говорят дядо и баба, телевизията влияе по-силно. Да не говорим за Интернет. Уважаемата авторка нека си направи труда и да влезе в историческите постове в най-посещаваната от ученици, студенти и младежи Уикипедия. В нея всички исторически и политически публикации са антикомунистически, антисоциалистически, русофобски и т.н. Ама пустите му дядо и баба не я пишат те тази Уикипедия. Друг е въпросът защо научните кръгове в около БСП, младежите от младежкото обединение, не коригират обосновано тези антисоциалистически писания в самата Уикипедия.

Вторият много силен фактор за възпитанието на младите е образованието, т.е. формирането на образа на бъдещото поколение в определена посока. А формираната у нас посока на съдържанието на учебните програми и учебниците е от дясното МОН. Татковци и майки, дядовци и баби не пишат учебниците. А децата и студентите ги изпитват по съдържанието на учебниците, а не по казаното от дядо и баба.

Второ, за антиисторичността в ръководствата на БСП. Трябвало да посоча имена. Ето един пример за да разберем дали трябват имена. Преди три години на Девети септември на митинга пред Братската могила не само не взе думата, но и не присъства нито един член на Изпълнителното бюро на БСП. Е, трябва ли поименно да ги изброявам, цялото изпълнително бюро. Нали трябва да посоча и някои от тези, на които авторката държи много или е под тяхно попечителство. След Ал. Лилов всички ръководители на БСП, председатели, зам. председатели т.н. не споменават за Г. Димитров и В. Коларов. На упрека, че ние (т.е.  социалистите) ги избираме ръководителите си може да се отговори по друг начин.  Не членовете на БСП ги избираме ръководителите. Нито аз, нито авторката  избираме Гуцанов за лидер на БСП във Варна, не аз и тя го предлагаме и избираме за член на НС и дори предлагаме за Председател на БСП. Подобни примери мога да дам още много, и от двете страни на вътрешноорганизационната барикада в БСП. Останах с впечатлението, че авторката май че харесва израза за „вътрешнопартийната демагогия“. А не е ли тя главното средство подобни хора да бъдат избирани в ръководните органи на социалистическата партия?   

Третото, това е най-важният въпрос, който стои пред БСП и цялото българско общество. А именно – пътищата за промяната на системата. Всяка политическа система се променя чрез предлагани и провеждани в живота политики. Не приемам упрека, че  „Не става ясно кои са пътищата за промяна на системата…“. Те са посочени в моето писание. И заради читателите на Поглед.инфо ще ги повторя в съкратен вид, понеже не всеки, както и аз, не чете всички материали във всички сайтове. Става дума за следните пътища за промяна на системата:

      1/. Решителни промени в съдебната система, прекратяване на зависимостите на прокурори и съдии от олигархията, мутрите и задкулисните партийно-политическите зависимости, приемане на нов Закон за съдебната система, отстраняващ съществуващите слабости в нейното функциониране.

2/. Решително подобряване на здравеопазването.

3/. Преструктуриране на данъчната система и бюджетното разпределение.

4/. Развитие на икономиката.

5/. Осигуряване на достоен живот на всеки български гражданин, живеещ и трудещ се в страната. Спиране на раздалечаването в доходите между богати и бедни.

6. Осигуряване на равен старт в живота чрез образованието на децата.

7. Преструктуриране на държавната и общинската администрация и полицията. Разширяване на самостоятелността на местните органи на управление (децентрализация на права и отговорности).

Това са мои лични предложения, мои лични виждания без външни внушения и влияния. Всеки може да има и други виждания как да се действа в сегашния политически момент и чрез каква политика да се смени системата. И да ги предлага. Само в сравнението между вижданията и дискусията по тях може да се постигне значим напредък на социалистическата партия. В системата са важни институциите, но преди всичко са важни в тези институции провежданите политики.

Четвърто, упрекът към мен е, че не посочвам имена на политици и мутри.  Дали лошо чета, ама не прочетох в „минусите на анализа“ на моята статия нито едно име. Аз съм посочил само 20 имена. Чета, че „Всички мутри и политици си имат лични имена. Когато се наемаш с анализ, трябва да е ясен обектът“. И ми вменяват в задължение да правя едва ли не списък с имената на мутри. Установяването на имената на мутрите е задължение на полицията и на прокуратурата. Цяла България знае кои са мутрите, кои са олигарсите, догановите обръчи от фирми. Само моята критичка ги не знае. Мутра е събирателен образ. И не случайно нито един от протестиращите стотици хиляди в България не използва паспортното име на нито една мутра. Не ги споменават и депутати от БСП в Народното събрание, не само ръководството на парламентарната група, но и тези от т.нар. „вътрешна опозиция“. Не мога да разбера, навярно малко съм ходил на училище, твърдението за противоречията в БСП: „Не става ясно кой, кога, защо е предложил, наложил и използва (к.м.) тези противоречия?!“ Обществените и вътрешнопартийните противоречия са резултат от обективно протичащи процеси, вследствие на разнопосочност на интересите. Те не са формално-логически, а са диалектически противоречия вътре в партията като система. Тяхното разрешаване води до промяна на партията. Противоречията не са и не могат да бъдат лична приумица. Противоречията няма как да бъдат  предложени от някого, наложени от някого и само могат да бъдат използвани от някого.  Представете си само изказът: „Аз предлагам следното противоречие …“

Бих могъл да изложа и други съображения, но отново бих могъл да стана „пространен“.

В заключение, благодаря на критичката (критика) за публикацията. Тя ми даде повод да разясня някои – по трудно разбираеми неща от моето съчинение. Нека авторката на „критичния анализ“ да предложи и напише това, което аз не съм написал и ми е  посочено като пропуск, както и това което съм „сгрешил“ да се замести с вярното. Благодаря най-вече на редакцията на Поглед.инфо, че публикува критичния материал. С това дава повод за по-нататъшна и по-задълбочена дискусия предимно върху ролята и мястото на БСП в промяната на системата в България. Реално в страната има дълбока криза, в социалистическата партия също има криза. Трябва бързо да се намери верен изход от тази криза. А публичната дискусия е едно от средствата за изхода от кризата.

28.07.2020 г.

Анко Иванов

Когато гръм удари ...

            В творчеството на Яворов има едно класическо произведение: „Когато гръм удари, как ехото заглъхва?“ В политиката, както и в природата, така и в човешката дума гърмът се чува изневиделица.  Когато в повечето случаи не се усеща приближаваща политическа буря, гърмът като че ли идва изненадващо. След светкавицата гърмът е следствие от разряда на огромно напрежение, което в определен момент избухва във вид на светкавица и последващ гръм.

            Какво предхождаше тази светкавица и гръм? Много отдавана в обществото тлее огромно напрежение. Българският народ е търпелив, да но само до определен момент. Боко, Доган и лъжепатриотите не можаха да оценят политическата обстановка. Чашата на политическите престъпления, на срастването на държавната власт с мутроолигархията се пълнеше и малко преди пандемията вече бе пълна и започна да надхвъля леко ръба на чашата. Трябваше само още една капка и да блесне светкавицата и гърмът да удари по задкулисната мафиотско-олигархическа дружба Доган-Борисов, респективно ДПС и ГЕРБ като официални носители на политическата власт. Пандемичната обстановка първите два три месеца забави преливането на политическата чаша, чашата на политическото напрежение и нетърпение на широките народни маси. Причината да прелее капката, да блесне светкавицата и гърмът да удари задкулисието бяха неконституционното посегателство срещу  държавната институция Президентство. Е, и нямаше как да бъде другояче. Не може през главата на Президента, избран с над 2 млн. гласа, в скромната президентска институция да нахлуят над 30 тежко въоръжени полицаи и жандармеристи, както и служители на Прокуратурата и ДАНС. По подобен начин на 9 юни 1923 фашистите офицери нахлуват в Министерския съвет, но без прокурори.

На българите правителствата в последните 30 години отнеха доходите, работата, социалната стабилност, сигурност и грижи, здравеопазването и т.н. Това в последното десетилетие, по времето на трите правителства на Борисов, се превърна рекетьорска държавно-олигархическа власт. Власт, при която всеки по всяко време по повод и без повод може да остане без работа, да бъде малтретиран, арестуван, бит и държан в ареста с години без да бъде съден, да бъде принуден да емигрира от собствената си Родина. На всеки по всяко време може да бъде отнет бизнеса. Прокуратурата и голяма част от Висшия съдебен съвет се превърнаха в маша на Сараите, придатък на мутроолигархията и изпълнители на политическите поръчки на Борисов. Колкото и Гешев да се пъчи, че Прокуратурата била спазвала закони и вършела работа в интерес на хората, не може да заблуди никого. Законът е формалната страна. Общественият морал и общественото мнение и недоволства са действителни корективи на самозабравилите се магистрати.   

            Недоволство срещу мутроолигархическата власт вече няма цвят, няма възраст, няма образование, няма леви, няма центристи, няма десни, няма аполитични. Всички са наясно с действията на управляващата престъпна клика, комбинация от ГЕРБ, ДПС и лъжепатриотарските притурки НФСБ и ВМРО. Множеството скандални записи и снимки, разкриха крайно отвратителното лице на управляващите явно (Борисов и ГЕРБ) и прикрито (Доган, Пеевски и ДПС). Протестите са предимно срещу Борисов и ГЕРБ, Доган, Пеевски и ДПС.

            И когато гръм удари ехото не винаги заглъхва. А в политиката гърмът много често е с нарастваща сила поради грешната реакция на ударените. Опитът да се очерня непрекъсната президента, да се атакува той за щяло и нещяло не дава резултат. Социологическите изследвания показаха почти двоен резултат на одобрение за президента и огромно неодобрение за Борисов. Лампичката светна, но самозабравилата се мафия не я видя. Блесналата светкавица на неадекватните Гешеви действия трябваше да им покаже че гърмът и ударът ще бъдат жестоки. И последва неадекватната реакция на Борисов и на Гешев, неадекватна сарайска реакция на Доган, Пеевски и Карадайъ. След първият митинг и шествие на протест, следващата сутрин с благ тон обърканите Борисов и Гешев говореха празни приказки с желание да притъпят общественото недоволство. И малко след това последваха нови пресконференции, рязко втвърждаване на тона и заплаха към Президента и към протестиращите. Последваха грешните решения.

Първото грешно решение на Борисов бе „юмрука да срещне юмрука“. И в София бяха докарани с автобуси няколко хиляди хора на контрапротест за да се ескалира напрежението и да се уплаши президента. Ама той май че не е от страхливите. Горките хорица биха напразно път, бяха употребени без те да искат това, в полза на мафията и мутрите.

Второто грешно решение на ударените от гърма Доган, Пеевски и Карадайъ   бе да съберат и подкарат към Бургас и Отмали измъчените от непосилния труд български турци и българомохамедани за да защитават философа, хидроинженера, енергетика, милионера и притежателя на разкошни софийски и черноморски сараи. Бедните и отрудени хора да защитават богатия и самозабравилия се задкулисен политик Доган! И тези хорица да бъдат противопоставени на предварително разрешения протест на група българи срещу присвояването на изключителната държавна собственост – черноморския плаж.  Това предизвика огромни протести срещу ДПС. И това даде терен за някакво етническо противопоставяне.  „Безгрешният“ политически философ Доган направи група стратегическа и тактическа политическа грешка, която нажежава обществената обстановка в страната.

Трето грешно решение бе на Борисов и присъдружните му СМРАД (Средства за масова реклама, агитация и пропаганда), особено трите ефирни телевизии, вестниците на Пеевски, финансираните от него сайтове и т.н. да премълчават и принизяват всеобщия масов протест против властта.  Първата вечер те се правеха че няма протест и само БСТВ бе на терен и неимоверно ѝ се вдигна рейтинга. Втората вечер ефирните телевизии в различна степен отразяваха събитието. И то навярно понеже са знаели, че ще има провокации. И да ги отразят и по този начин да се опитат да злепоставят президента. Трета вечер на протеста, когато вече нямаше значими провокации тях отново по команда  ги нямаше. Не е нормално само една телевизия директно да предава тези протести. А уж противобойковата телевизия Евроком и трите вечери си мълчеше и предаваше само протеста на „Да, България“ от Отманли.

Четвъртото грешно Боково решение бе да се опита да свържат  в едно Черепа (Божков) и Президента на България. Правеха се опити и за масови внушения че Божков бил финансирал спонтанните протести, че протестиращи били получавали пари от олигархията. Доган и  Пеевски дори „избиха рибата“ като обявиха че не искат повече охрана от НСО и че НСО било трябвало да охранява Божков в Дубай. Президентът дори и да бе искал, не би могъл да организира десетки хиляди хора на протест още в деня на безпардонното въоръжено нахлуване в президентството.  

Петото грешно решение бе използването на футболните агитки за провокации срещу полицията уж от средите на протестиращите. По паметливите помним, че платените протести бяха най-напред въведени от Иван Костов и Бакърджиев, само че тогава се плащаха по 100 германски марки за поругаване на Народното събрание. Боко, използвайки опита си в СИК, за да намери повод за първата си оставка, успешно използва футболните агитки. На театралната „кървава сцена“ на Орлов мост, тогава играеха агитките от Пловдив, насърчавани от отговорни полицейски началници. Второто действие за въвличане на агитките като политическо организирано оръжие бе по време на правителството на неолибералния депесар Орешарски. Спомнете си атаките на агитката на Левски срещу Атака и офиса ѝ на ул. Врабча, атаките срещу „Белия автобус“. и т.н. . На 10 юли бе трето усъвършенствано действие на използването на футболните агитки. Този път като провокатори. Една част от тях бяха в средата на контрапротеста и скандираха любимото на левскарската публика „Червени боклуци“. Другата част бе в редиците на десетките хиляди честно протестиращи граждани. Те провокативно скандираха обидни фрази за Борисов, подобни на тези на футболните агитки по адрес на футболните съдии. Хвърлянията на бутилки е от арсенала пак на футболните агитки, както и сбиванията с полицията.  

Най-вероятно използването на агитките за провокации е от полицията. По-малко вероятно самостоятелно участие в протеста на жестоко обидените привърженици на ФК „Левски“. Няма как Божков от Дубай да организира и плати на тези агитки. А и агентите на ДАНС би трябвало да са засекли и разпознали плащачите и бордерата от плащанията. Иначе са некадърници. Ако е плащал Божков, ДАНС би трябвало да засече превода на парите. Невярно е твърдението на Главния секретар на МВР, че те били имали предварително информация за наемането и участието на агитките. Навярно той не знае какво е това профилактика срещу обществено насилие. Нали тези агитки и техните ключови лица са много добре познати на полицията от безбройните мачове, от пласирането на дрога и т.н. Ако това е вярно, Главният секретар не си е свършил работата без да иска или най-вероятно нарочно е допуснал ексцесите. Ясно е и кой има политическа полза от подобни  „грешки“ на полицията – Борисов, Доган и  Пеевски. Жалко, че в този спектакъл пострадаха 18 протестиращи, огромната част от които без вина, и трима полицаи, навярно също без вина.    

    

Грешни решения имат и други политически дейци и партии.  Мислещият само за пари Сидеров още веднъж провали патриотите от Атака. Симеонов и Каракачанов пропуснаха шанса да се пуснат, макар и  късно, от грешното хоро на което се хванаха преди 3.5 години. Хороу което уби патриотичния облик на тези две партии – ВМРО и НФСБ. Те окончателно се превърнаха в лъжепатриоти. Не си патриот, когато заставаш на антинародни позиции и спасяваш мафията във властта. Необяснима е позицията на оперативното ръководство (председател и зам. председатели) на БСП.  Правилно те подкрепят протестите, участват активно в тях. Но защо мълчат за ДПС, Доган и Пеевски. Цяла България се е настроила срещу Борисов, Гешев, Доган и Пеевски. А ръководството на БСП се обявява яростно срещу ГЕРБ, но мълчи за ДПС. Това формира някакво съмнение, вероятно погрешно, че БСП е възможно отново да се коалира с ДПС след предсрочните избори. Ако е така, то би било втора груба грешка след 2005 г., когато неадекватните изявления на Р. Петков, че ще има съюз с ДПС, формира Атака, която тогава за пръв път влезе в парламента.  Хората на протеста ясно казаха на политиците от другите партии, че какъвто и да е съюз с ГЕРБ и ДПС ще е фатален за тях. Който не може да прочете неписания текст на протеста ще загуби в тази политическа ситуация.

Политическият гръм удари сливането на мутри, олигархия, корупция политически рекет и т.н. Гърмът парализира уж умни и опитни политици като Доган, Т. Дончев, Каракачанов. Да не говорим за по-елементарния Борисов. Едва ли ще се оправят от този удар. Те проспаха светкавицата, грешно реагираха на първия, втория и третия гръм и политически трясък и продължават да се държат неадекватно в тази неочаквана за тях политическа ситуация.  

11.07.2020 г.

Автор: Анко Иванов

Коронавирусен цинизъм и самохвалство

Разпространението на KOVID-19, дали случайно или нарочно, съвпадна със световната икономическа криза. Безспорно мерките за предотвратяване на масовите здравни поражения  доведоха до задълбочаване на стопанската криза.  И в условията на криза най-добре проличават следваните ценности и принципи на управление на държавите. Особено в пандемична обстановка. Двете крайни ценностни алтернативни позиции са: 1). Доминиране на обществените интереси, т.е. на първо място е защита на живота, здравето и сигурността на хората, които са обществото; 2). Доминиране на частните, егоистичните лични интереси и нагони на малка група лица към богатство, които са характерни за т.нар. бизнес, т.е. за богаташите (капиталистите). Повечето държави заемат някакво междинно положение.

   Към първата позиция се придържаха ръководствата на държавите, които въведоха много стриктни мерки за ограничаване на пандемията и с това минимизираха щетите за здравето и живота на хората, но създадоха някои сериозни проблеми за част от отраслите и секторите на своята икономика. Засегнати най-значимо не само в другите страни, но и в България  стопански отрасли предимно от сферата на обслужването (търговия на дребно, обществено хранене, превоз на пътници (въздушен и автобусен превоз) и особено туризма (предимно хотелиерство и ресторантьорство), културата (театър, кино, музика, изобразително изкуство) и т.н.. Обратното някои отрасли получиха допълнителен стимул развитие – хранително-вкусова промишленост, парфюмерино-козметична промишленост (масовото производство на дезинфектанти), отделни текстилни и шивашки производства. Като цяло повечето промишлени произвдства запазиха своите обеми на производство. България е една от малкото държави в света, която под егидата на ГЕРБ и лъжепатриотите е избрала втория подход – приоритетна грижа само за бизнеса, за богатите и капитала и изсмукване на част от доходите на бедните.   

В началото на пандемията в България, под влиянието на известното на висшето медицинско трио (Мутафчийски, Кантарджиев, Кунчев) бяха въведени редица правилни обосновани санитарно-епидемиологични мерки и постепенно бяха подготвени част от болниците, предимно националните и част от университетските, докато огромната част от честните печалбарски болници „гледаха сеира отстрани“. България се нареди сред страните с бавно и слабо развитие на заразата с KOVID-19.  Това доведе до самоуспокоение у редица медицински ръководители и кадри, и най-вече у политиците във властта. Проявиха се като „известни вирусолози“ министър-председателя, министъра на здравето, Т. Дончев и т.н. Възприет бе  неефективен модел за предпазване на икономиката от нарастващите щети от карантината и санитарните ограничения.  Забравена бе грижата за социалното оцеляване на хората, а всички правителствени усилия бяха насочен към безсмислено държавно финансиране на богаташите. В условията на криза държавата, ако въобще трябва да подпомага някого, това са първо хората и държавните предприятия и институции, най-напред здравеопазването, а не частния бизнес. Като изключение държавата би могла да подпомага само фирмите от  материалното производство, тези които създават новите блага и национално богатство, а в ресторантите, стадионите, дискотеките, баровете и т.н. в които за развлечение се потребяват предмети и услуги.

            Първи негативен процес. Конфронтиране на лекарското съсловие като медицински оценки и схващания и като заплащане на труда. Настройване на водещите лекари за конфронтация на основата на базови медицински схващания за все още неизучения вирус.  Под егидата на Премиера се оформи група от медици, които заеха становището, че коронавирусът не е  страшен, че 70% от обществото трябва да го преболедува и трябва да се формира „стаден имунитет“. При такъв подход, счита доц. Сухосъчков, че от обществото ще отпаднат само „сухите съчки“, т.е. възрастните хора над 60 години, хронично болните и инвалидизирани членове на обществото.

А да видим, кои в България и колко са т.нар. „сухи съчки“? По данните на НСИ за рисковите групи можем да заключим, че това са  през 2018 г. 1 973 616 души над 60 –годишна възраст или 24.47% от населението на страната, т.е. всеки четвърти жител на България. От тях 474 816 души са в трудоспособна предпенсионна възраст. Освен тази възрастова рискова група се включват другите рискови групи. Данните за тях не са разделени по възрастовата група 60 години и поради това има преповторение между възрастовите групи болните от редица болести. Редица експерти приемат, че около една трета от болните от рисковите групи от хронични заболявания са във възрастовата група под 60 г., т. е. са в трудоспособна и подтрудоспособна възраст (деца и юноши). Статистиката не дава данни за болните от СПИН. През 2018 г. болните от туберкулоза са 1353 души и може да се приеме че най-малко 500 души са под 60 години. Болните от рак са 254 000, от които вероятно в под 60 г. са около 85 000. Подобни са цифрите за лекуваните болести на кръвообращението. Хоспитализираните (лекуваните в болница) с дихателни проблеми са били почти 99 000 през 2018 г. или около 33 000 под 60 г. възраст. Общо от тези рискови групи попадат около 200 000 души и с тези над 60 г. възраст „сухите съчки“ стават около 2.2 млн. граждани на България. Да подложиш на неоправдан риск 2.2. млн. души е лекарски и политически цинизъм. Това в крайна сметка е резултата на поддържане в съвременна форма на малтусионството и печалбарския бизнес на малка група богаташи. Това е бизнесът предназначен  предимно за развлеченията най-вече на богатите хора, посещения на спортни игри и предимно футболни мачове, дискотеки, барове, закрити места за хранене (ресторанти, кафенета, механи, пицарии и т.н.), абитуриентски балове, кина, концерти и т.н. Културата и развлеченията са много важни, но животът и здравето на 2.2 млн. души са не по-малко важни.

На този неомалтусианец – доц. Сухосъчков бе дадена трибуна във всички възможни български телевизии и по  няколко пъти на ден той обливаше зрителите и населението с тезата, че не е страшно, че хората били умирали и без коронавирус.  Да, хората умират и без коронавирус, но той проклетият КОВИД- 19, по експертната оценка на италианския професор Рафаеле Бруно, съкращава живота на тежко болните с около 10 години (умират 10 години по-рано). А и никой не казва какви са последиците за преболедувалите, какви са страничните поражения от лечението без специално за този вирус лекарство. В деня на регистриране на рекорден брой (188) заразени с КОВИД-19 същият мигриращ по телевизионните екрани доцент твърди, че заразените били много по-малко, незначително малко, посочваните цифри заблуждавали и преувеличавали. С това той обезсмисля рисковия и самоотвержен труд на хиляди лекари  и медицински сестри. Дори уважаваният проф. Кантарджиев в по-смекчена форма продължи да успокоява населението в смисъл, че в близките дни ще има спад. Това „успокояване“ на практика води до разширяване на пандемията. От екраните почти изчезнаха лекарите и учените, които поддържат потребността от сериозни мерки за недопускане на масова пандемия в страната. Това противопоставяне на две основни групи лекари бе умишлено формирано под егидата на Премиера, който нарочно започна да поддържа тезите на доц. Сухосъчков. А това бе вече с цел съзнателно отслабване на мерките в полза на бизнеса (на богаташите, на капиталистите), предимно на бизнеса от обслужващата сфера. А дали някой целево не подсказва на доц. Сухосъчков какво да говори и му осигурява безкраен терен и почти безкрайно телевизионно време?

            Втори негативен процес. Продължаващо обедняване на бедните и пенсионерите. Неотдавна по една българска радиостанция немският проф. Нико Драгано (преподавател по здравна социология) потвърди видимата истина, че жителите на бедните квартали (т.е. гетата - б.м) и хората с нископлатени професии се заразяват по-често с новия коронавирус“, като и че тежките случаи на болните от новия вирус са предимно „безработни и социално слаби“. Карантината се отрази много по-тежко на нископлатените работници, твърди той. Вярно неговите изследвания са правени в Германия, но те са съотносими с България, увеличени многократно в негативна посока. Да си припомним в кои селища, квартали и райони бяха най-значимите огнища на заразяване в България: Факултета и Филиповци (София), Буковлък (Плевен), квартали с различни имена в Пещера, Сливен, Ямбол, Лом, Кюстендил („Изгрев“) и т.н., с. Ясеновец, с. Изгрев и т.н.  А масовото заразяване в шивашките предприятия  и тези за детски играчки, в които са най-ниските заплати в България и с най-продължително работно време?

Съвсем не е случайно, че българските здравни власти не събират и не огласяват данни за тежко болните и починалите от коронавирус по социално и имотно състояние, по етническа принадлежност и по равнище на образование. От тях би се видяла истината, че над три четвърти от тежкоболните и починалите са не само и не толкова възрастни кора с придружаващи заболявания, но и с много по-ниско равнище на доходите, на жизненото равнище и т.н. На нас непрекъснато ни втълпяваха и втълпяват само възрастта и придружаващите заболявания на починалите, т.е. брояха ни напусналите този свят „сухи съчки“.

Огромната част от пенсионерите, безработните и нископлатените работници не разполагат с необходимите средства да си осигурят здравословна храна и напитки, дори лекарства и хранителни добавки за да имат по-висок имунитет срещу каквито и да са вируси. Нископлатените и работещите бедни изпълнителски кадри не могат да работят дистанционно в къщи с компютъра. Струговане, фризоване, заваряване, зидане, измазване, копане, почистване на офиси и т.н. не могат да се правят дистанционно. Поради това и бедните работещи са подложени на много по-голям риск от контакти с вирусоносители. Затварянето на редица фирми по време на карантината се отрази много по-зле на нископлатените работници, отколкото на мениджърите и ръководния персонал, на експертите, на служителите в министерствата и централните ведомства, на работещите в банките, застрахователните компании, във фирмите по програмиране и т.н..

               Трети негативен процес. Засилва се крещящото неравенство в обществото. Той е свързан и е резултат от процеса на обедняване на бедните. Нарастването на неравенство е следствие и от безкрайното обогатяване на богатите. То има множество параметри. Първият от тях в условията на коронавирусна пандемия е неравенството във възможностите за лечение. Влошен е достъпът до здравеопазване на бедните. Проведеното наскоро социологическо изследване на „Медиана“, по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“, разкрива, че 75% от определящите се като бедни, смятат че оскъдното им материално положение предопределя лош достъп до здравеопазване. И това е не само мнение. Като цяло в света, но и в България, богатите се лекуват при много добри условия, в по-добри болници, при по-висококвалифирани медици, с по-скъпи и по-ефективни лекарства. По време на настоящата пандемия почти всички лекарства, лекарствени препарати и дезинфектанти значимо поскъпнаха. За богатия няма проблем да плати по-високата цена, той просто няма да я забележи. Бедния трябва да се преброи стотинките и/или да си купи по-евтино и некачествено лекарство или въобще да се откаже от него. И се повишиха най-значимо цените на лекарства за сърдечно-болните, болните от белодробни болести, на имуностимулаторите. Колкото и фармацевтите да отричат повишаването на цените, те просто са факт. Всеки иска да спечели на гърба на болния.   Да не говорим за безобразията на МНЗ и Здравната каса със заплащането от пациентите на скъпоструващия PSR тест. Колко пенсионери и безработни могат да си го позволят?  За да постъпиш в болница ти се иска тест, който сам да си платиш! Това говори, че държавата се е отстранила от главната си грижа – грижата за хората.  Виж, за капиталиста няма проблем. За един виден бизнесмен, близък приятел на Премиера, бе затворено цяло отделение в болницата, за да не бъде той смущаван.  Той си намери скъпо лекарство от чужбина, но за бай Иван от с. Гол Тупан (Видинско) няма как това да стане.

            Вторият параметър на засилване на неравенството е непрекъснатото обеднява на пенсионерите. Цитираното социологическо изследване показва и че след тазгодишното повишаване на  пенсиите 67% от анкетираните считат, че материалното положение на пенсионерите се влошава и само 5% счита, че се подобрява. А тези 5% са навярно работещите в централните ведомства хиляди пенсионери, както и някои полицаи и военни, чиито пенсии са на равнището на тавана. Огромната маса от над 2.1 млн. български пенсионери са с непрекъснато влошаващо се вече 12 години материално положение. Коронавирусът, и по-точно борбата за предпазване от него, доведе до допълнителни разходи за пенсионерите (маски, ръкавици, дезинфектанти, имуностимулатори, витамини и т.н.), повишените цените на лекарствата, на редица хранителни продукти и т.н. Това води до намаляване на потреблението в страната, понеже тези над 2.1 млн. пенсионери са един от най-главните източници на приходи за хазната чрез косвените данъци (ДДС и акцизи).

Третият параметър на засилването на неравенството в обществото е доминиращата държавната грижа за бизнеса и държавното безгрижие за обикновените хора. Въвеждането на доплащанията за запазване на работните места 60:40 и видоизмененото 80:20 е изземване на пари предимно от бедните, безработните и пенсионерите чрез ДДС и прехвърлянето им към бизнеса. Такава мярка би имала и има някакво основание при държавна собственост на фирмите. Същите тези фирми, особено на които бе намален ДДС на 9%, изсмукват пари от бедните за богатите, намаляват възможностите за социални дейности на държавата. Това особено важи за сивата част от бизнеса, при която работник получава минимална работна заплата, а на ръка допълнително, понякога повече от заплатата. Защо бедните чрез непреките данъци да финансират тази дейност на бизнеса, когато в банките фирмите (бедничките български бизнесмени!)  държат на депозит над 40 млрд. лева. И защо трябва да се дават пари за работещите в частните детските градини за периода на продължителен годишния отпуск на работещите в тях, а няма доплащане за работа в рискови условия за работещите в общинските детски градини?

            В почти всички европейски страни държавните ръководители се опитаха да намалят тази диспропорция в доходите в условията на криза, като отделиха средства за подпомагане на всеки гражданин на държавата, включително и пенсионерите (гарантиран доход). По същество подобна мярка стимулира повишаване на потреблението, а чрез него възстановяване на икономиката. Правителството на ГЕРБ и лъжепатриотите отказа каквато и да е помощ на бедните, а се грижи само за богатите. Дават пари на ресторантьорите чрез намаляване на ДДС. А храненето в ресторант за кого е? Колко пъти в годината безработният, нископлатеният работник и  пенсионер влизат в ресторант или престижна кафе-сладкарница, механа, бар? Там влизат предимно богатите и хора от средната класа. А от тях печелят собствениците на заведенията, а не бедните и пенсионерите. Щом държавата е лош стопанин, а бизнесмените са прекрасни предприемачи, да се оправят сами,  а не дългокоското с най-българските имена да прави протести пред държавните органи. Вместо да увеличава доходите на бедните, правителството върви по гайдата на едрия и допуска дори намаляване на минималната работна заплата чрез правилото за нейното определяне по браншове и региони. Истината е обратна – значимо увеличаване на минималната работна заплата, наказателна отговорност на бизнеса за сива икономика. И за какво са ни в България синдикатите, които охотно играят хорото под свирката на едрия печалбарски бизнес, смокиново наричан у нас работодатели?

Вместо да се решат проблемите със заплащането на труда на лекари, медицински сестри, рехабилитатори и др. персонал в болниците, правителство реши за едни хиляда лева, чието изплащане и неизплащане скара и разедини лекарското съсловие. С КОВИД-19 работят не само инфекционистите, вирусолозите и т.н,, но и хирурзите, гастролозите и т.н. И вместо увеличаване заплащането на труда на всички, се измислят някакви счетоводителски, а не медицински критерии, чрез които по възможност да не се плаща на никого от лекарите и сестрите или поне да се плаща само на някаква минимална част от тях.  

         Четвъртият негативен обществен процес е дезинформацията и целевото объркване на обществото с помощта на СМРАД (Средства за масова реклама, агитация и дезинформация). Доминира подхода на налагане на добрите фалшиви новини и премълчаване на нефризираните истини. И в този процес има няколко аспекта. Първият от тях е самохвалството на управляващите и представянето на лъжата за истина. Да започнем с твърдението на Борисов, че България е на първо място по овладяване на пандемията в света, че другите европейски държави се учат от нас и т.н. Подобно самохвалство някои могат да определят и като хвалипръцковщина (по синонимен речник: самохвалство = фанфаронство, едри приказки, хвалипръцковщина и др.). А да видим по реалните факти от СЗО къде е България спрямо някои страни към 5 юли 2020 година.

Има два основни показателя: процент на умрелите от заразените и най-надеждният – смъртност от КОВИД-19 на  един млн. жители на страната. Първият е по-неточен и разкрива по-скоро как се справя здравната система. По вторият показател България е далече е от рекордьорите в света – Виетнам при 98 млн. население има само 355 заразени с КОВИД-19 и нито един починал. В Китай при 1412.3 млн. население има само 3.9 починали на 1 млн. души, а Куба е с 7.48 починали на 1 млн.. Този резултат в тези страни  се дължи на силните ограничителни мерки и развитото здравеопазване. В Сингапур има висока заболеваемост (44664 души) но ниска смъртност –само 26 души хили 4.05% на 1 млн. поради високото качество на здравните грижи. С незначителна смъртност на 1 млн. души са и редица други страни от бившия социалистически лагер и от балканските страни – Грузия 4.05, Словакия 5.18, Латвия 15.79, Гърция 17.94, Албания 25.21,  Хърватия 27.56, Литва 28.21, Украйна 29.21, Чехия 33.11, България 34.42, Сърбия 35.58, Полша 39.79 и др. Тези данни се променят всеки ден. Като тенденция обаче не се различават съществено от тези преди един или два месеца. Те показват, че България е на някакво средно равнище спрямо подобните ѝ страни, но в никакъв случай не е била и не е на първо място. България, както и почти всички бивши социалистически страни е с много по-добри показатели от развитите североамерикански и западноевропейски страни –  Швеция 531.37 души умрели на 1 млн. жители поради липсата на своевременни предпазни мерки. В друга много голяма група западноевропейски страни има рекордно висока смъртност: Белгия 849.65, Великобритания 663.91, Испания 605.22, Италия 477.06, Франция 445.54 починали по на 1 млн. жители. В тези страни този крайно негативен резултат се дължи главно на две причини. Първата са закъснелите и подценени мерки в началото на пандемията и втората и най-важната – силно отслабена здравна система чрез въвеждането на пълен търговски принцип в здравеопазването  и безкрайните оптимизации (т.е. съкращаване на болниците и леглата в тях, на  броя на лекарите  и медицинските сестри) на болниците и здравните заведения. В резултат системата бе неподготвена за бума на заболяванията.

В България, в началото, с въвеждането на извънредното положение, под влиянието на специалистите, разпространението на коронавируса бе овладяно и контролирано. Но след премахване на ограничителните мерки и поредицата зигзази в решенията на министър Ананиев обстановката в България започна да се влошава поради грешни правителствени решения като разрешаване дейността на ресторанти, кафенета, барове, дискотеки, посещения на футболни мачове, работа на детските градини и т.н. Този процес стана и в другите съизмерими с България страни и поради това равнището в цифровите показатели не се промени съществено.  

            Вторият аспект в дезинформацията, след лъжовното самохвалство на управляващите, е  провеждането под влияние на САЩ на  антикитайската пропаганда, упоритото премълчаване на факта, че в бившите социалистически страни, съхранените елементи на здравната система и системните имунизации и грижи за профилактиката и предпазване на населението, формираха по-благоприятна среда да ограничаването на коронавируса при нормални предпазни мерки. Не случайно, че  в България основаната тежест падна на старите и изпитани от времето на социализма големи държавни и университетски болници.   

            Третият аспект е изкривената информация, преувеличаването на отделни случаи и прикриване на факта, че българската здравна система влезе неподготвена в етапа на пандемията. В началото имаше само три лаборатории, за които имаше само около 2000 PSR теста. Сега та ден се правят между 2000 и 3000 теста. МНЗ скъпернически не поръчваше такива тестове. Безотговорно бяха продадени от държавния резерв апаратите за обдишване. Повечето болници не бяха пригодени, а някои и сега вне са готови да работят в условията пандемия. В крайно лошо състояния бяха инфекциозните болници и отделения в големите болници. По същество и сега само около десетина болници в страната, по думите на бившия здравен министър Москов, имат готовност да посрещнат по-висок брой пациенти и осигурят по-качествено обслужване. Липсваха и независимо от положените грижи да българско производство, все още са недостатъчни защитни облекла, маски, предпазни очила дори за лекарите.  

            Продължаващото безхаберие за здравето и живота на обикновените хора и приоритетната грижа само за богаташите, неминуемо през есента ще доведе до масови недоволства в страната. Държавата на ГЕРБ и лъжепатриотите забравя за хората. Те по указанието на Премиера трябва да се „затварят в къщи“, т.е. на държавата не и пука за хората. В ход е поддържане на неадекватния на ситуацията охлабен режим на санитарно-епидемиологични мерки, на прехвърляне на вината на гражданите, които били нямали самодисциплина, били безотговорни. А как в началото бяха отговорни и Премиер, министри и Щаб им благодаряха по телевизиите? Поведението на хората зависи пряко от въведените правила. Хората са такива, каквито са обстоятелствата в които живеят. Когато непрекъснато мениш правилата и се подиграваш с усилията на хората да ги спазват, няма как резултатът да е друг.  Сега се тиражира нова мантра: „да се научим да живеем  с вируса“ (по Б.Б.). А кои да живеят  „с вируса“ – само извънрисковите ли групи? А рисковите 2.2 млн. да отиват на бунището или в гробищата ли? Живот с вируса на стадиона ли? Живот с вируса в ресторанта ли? Държавата е държава, когато осигурява сигурност за всички, а не само за богатите и здравите. А как да разтълкуваме „Юли август, колкото и да е гадна тази болест, ще стои всичко отворено“? Както и откровението на Борисов “Туристическият сектор искат да стоят отворени“. Моят прочит е, че няма значение колко от рисковите групи от 2.2 млн. ще умрат, важното е мутрите-хотелиери и ресторантьори, бетонирали Черноморие, да печелят колкото се може повече.

            8.07.2020 г.

            Анко Иванов