понеделник, 16 юли 2018 г.

Комунистофобските манипулации за Дядо Благоев



        Гледам по една от телевизиите, един журналист (бивш депутат-ренегат) да беседва с някакъв доцент по история на темата македонизъм под мотото „Има българи, които предават нашата национална кауза“, „Кой как и защо измисли македонизма“. И самонадеяният доцент в началото казва, че началото на македонизма е било поставено от сърбина Стоян Новаковеч. Но главният акцент в предаването бе, че едва ли не македонизмът е създаден от българските комунисти и започва от Д. Благоев от 1917 г. Дори цитира, че той бил казал „аз не съм българин, аз съм македонец“. Това силно впечатли водещия, който с неописуем възторг повтори фразата. Вероятно предаването е постигнало една от целите – да се окепазяват българските комунисти.


            Целта на настоящата статия не е да се характеризира и оценя политиката на комунистическата партия по националния въпрос. През историческите периоди тя не е еднаква. Има отделни етапи с грешен подход. Главната задача е да се разкрие преднамереното негативно оценяване на Дядо Благоев.  

            Това не е първата и единствена атака срещу Димитър Благоев по повод речта му в Народното събрание на 10 декември 1917 г.. Интернет ни припомня, че първа статия с подобно съдържание, но с положителна оценка за изказването му има в македонския печат. През януари 1967 г. в македонския в-к „Современост“ Орде Иваноски публикува статията „Изкажување на Димитар Благоев за народноста на македонците пред Бугарскиот парламент во 1917 г.“. Това изказване на Благоев се използва и от други скопски автори като Блаже Ристовски, Виктор Цветаноски и др.. за подкрепа на тяхната теза за македонизма. Драган Ташковски („За македонската нациjа“) през 1976 г. определя Д. Благоев като македонист. В българското публицистично пространство се появява това изказване на Благоев, но с негативна оценка. Във в-к „Атака“ (17.05.2010 г.), който на основата на препечатка на публикация в Интернет, поставя акцента, че Благоев „смятал българите за варварско и грабителско племе“. Цитат от това изказване на Благоев използва Росен Тахов (24.10.2013 г.) в статията „Димитър Благоев обявява, че не е българин, а македонски славянин“. В този хор се нарежда и Иво Инджев (25.12.2013 г.). Приведените примери показват странно съвпадение между скопските македонисти и българските антикомунисти. Търсената журналистическа сензация дава антикомунистически ефект. Статията на Тахов е кликната над 30 000 пъти, а при отзивите от телевизионното предаване от 2 юли 2018 г. от 68 само 6 не одобряват неговия материал. Най-вероятно това са действителни познавачи на българската история.  

Начинът на изнасянето на тази информация за „македонизма“ на Благоев оставя усещането, че има нещо „гнило“, в това твърдение. Тя поражда голямо съмнение в историческата и идеологическата чистоплътност на журналиста и историка. А има по-пълна информация, която дава възможност да се задават въпроси и да им се търсят отговори, да се размишлява и оценява. И какво се получава?

            Вярно е твърдението на историка. По време на заседание на 17 обикновено Народно събрание (17 ОНС), при обсъждане на проекта за бюджет на България, по време на отклонение в разискванията за целите и трагичните резултати за бюджета от участието във войната, на 10 декември 1917 г. Д. Благоев е предизвикан от народния представител Г. Данаилов, че е от Загоричане. Дядо Благоев отговаря: „Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм от Македония, като славянска страна, която да има свое собствено управление.“ (Стен. прот., 17 ОНС, с. 217). Този факт е фиксиран в протоколите.

Но в науката, включително и в историята, всеки факт изисква обяснение и разглеждане през призмата на конкретно-историческия подход, преди да се правят изводи. Това предполага пълен и точен анализ на обстоятелствата, при които е фиксиран определен факт, конкретната политическа обстановка и предисторията, връзката с други факти. А дали няма манипулация на факти и извадки от изказвания? Май има.
            Първата манипулация.
Взема се отделен факт, фраза, изречение, откъснати и самоцелно изолирани от контекста на целия живот и дейност на Димитър Благоев, без да се оценява тежестта на отделния факт в цялото, неговата връзка с други факти, последствията от този факт. И това се прави на първо място с цел негативно внушение сред зрителите и читателите, че комунистите са родоотстъпници чрез „поведението“ на създателя на тяхната партия. На второ място е търсена сензацията, привличането на зрителски и читателския интерес, на интереса към различното от действителността, от истината. 

Определенията за лична принадлежност към нещо, винаги са в конкретни ситуации. Така стои и въпросът със самоопределението на Д. Благоев „аз съм славянин“, „аз не съм българин“, „аз съм от Македония“. Казаното от Дядото следва да се разглежда през призмата на обстоятелствата. Тези думи са изречени в реч, но не като логическа част от нея, а като отговор на реплики от противната политическа страна. Това е реч, а не политическа програма, идея, схващане в статия, в книга и т.н., в документ,  когато нещата са предварително добре обмислени и не са плод на ответна емоционална реакция. Конфронтацията в Народното събрание е по повод две неща. Първото е голямата „дупка“ в предлагания и защитаван от десните проект за бюджет. Второто е позицията на широките социалисти за участието във войната и промяната н възгледите на Сакъзов в книгата му „Българите в своята история“ (1917 г.) и в изказването му в Народното събрание. Той (Сакъзов) твърди, че за да има мир трябва да се спазват „принципът на национално самоопределение, принципът на национално обединение“ (Стен. прот. 17 ОНС, с. 74). Д. Благоев критикува принципа на национално обединение, („обединение на българското племе“). Този принцип е защитаван от В. Радославов като Министър – председател, който твърди, че „България воюва за своето обединение в историческите граници на нашето племе“ (Стен. прот. 7 ОНС). Речта на Благоев е прекъсвана с въпроси, добавки, враждебни реплики (язвителни, иронични, подигравателни и т.н.) от управляващите и широките социалисти – общо 124 пъти. От страна на тесните социалисти отговори дава от трибуната Благоев, но реплики към десните и потвърждения на благоевите думи правят Г. Кирков (18 пъти) и по-рядко Хр. Кабакчиев. В тази словесна баталия определенията и самоопределенията на Благоев са абстрактни понятия, отразяващи не цялото, а само отделен признак – македонец, славянин, българин. Тези абстрактни понятия са използвани в конфронтационна политическа среда – дискусия в Народното събрание. Те не са етнически определения.  

С целия си съзнателен живот Димитър Благоев е българин, с българско чувство и отговорност за развитието на обществото и за благополучието и по-добрите условия на живот на българите в неговото отечество. Самият той за себе през 1881 г. пише в „Кратки биографични бележки“ (Съчинения т.20, стр. 479): „Аз съм българин … син на народ, поробен от най-жестоки врагове. Роден съм през 1859 г. от православни българи в Македония, в селото Загоричене, Костурски окръг“. Той напуска родното си село след затварянето на българското училище и отива в Цариград, където има българско училище. След това учи в Априловската гимназия в Габрово, макар че баща му иска той да учи гръцки, за да успее в живота. Той пише: „Исках да уча, но да се уча на родния си език“. Във всички негови документи, молби, писма, удостоверения и т.н. пише, че е българин. В молба (прошение) до Й. Груев – директор на народното просвещение в Румелия  сам пише и се подписва под текста: „настоящият Ви просител е българин от Македония, село Загоричани в Костурския окръг“ (Д. Благоев. Сборник документи. С. 1956 г.). В множеството свидетелства и писма от Императорския Санкт-Петербургски университет (Д. Благоев. Сборник документи), пише, че Благоев е българин, християнин и български поданик. Подобни твърдения има и в полицейско донесение и предложението за изгонването му от Русия (1985 г.). Няма нито един документ, че Благоев си е сменял поданството. Следователно Благоев е българин по рождение, по поданство и принадлежност към България, в нея работи и живее. Чете, пише, публикува статии и книги, държи речи на български, независимо, че владее отлично руски и немски. Накрая на живота си (април 1923 г.) в известните „Кратки бележки из моя живот“ пише: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село (к.м.)“. Е, няма как в „чисто българско село“, Благоев да е грък, куцовлах, турчин, албанец, сърбин или македонец по етнос (народност). Само по географска област е македонец.  

Втората манипулация.
Приписването на македонизъм на Д. Благоев е извън контекста  на конкретната историческа обстановка в страната, Балканите и Европа.  За да се разбере и оцени правилно даден исторически факт (реч в Народното събрание) следва да се оцени цялостната политическа ситуация. В началото на XX век отделните балкански държави са болни от стремежа да реализират свои големи държавни образувания (Велика България, Велика Сърбия, Велика Гърция, а след 1913 г. и Велика Албания). Стремежът за разширение и господство е за сметка на населените с българи земи, които са сравнително точно определени от Цариградската конференция и Санстефанския мирен договор. По отношение на Македония българското общество, историци, политици, писатели, журналисти и др. се разделя на две. Върховистите се стремят да включат Македония в България, а и други райони от Балканите, под мотото „обединение на българското племе в историческите му граници“. Автономистите си дават сметка за съперничеството между балканските страни и доминиращите над тях интереси на Великите сили и са за автономия на Македония като способ да бъде съхранено от асимилация българското население в тази историко-географска област.

Тесните социалисти, ръководени от Благоев, са за балканска федерация на свободните народи, в която народите сами ще се самоопределят. И тази линия на национално самоопределение те поддържат и по време на Първата световна война. Д. Благоев в посочената реч ясно заявява на десните и на широките социалисти: „ако сте убедени, че българи има навсякъде, нека се направи референдум и ще видим какво ще каже той“ (Стен. прот. 17 ОНС, с. 221). До края на Първата световна война българските политически партии, включително и БРСДП (т.с.), в своите документи и решения не признават съществуването на македонска нация и македонски език. Дори обявеният от днешните македонски историци автор на първото издание на „македонски език“ (К.П. Мисирковъ. За македонцките работи. С., 1903) пише: „Ниiе се велефме бугари. Со тоа, од jедна страна, сакафме тоа име да ни послужат како център, около кого сите да се сгрупираме, без да бараме за тоiа цел´а некоi друг, а можит и сосим нов, од друга, ниiе мислефме, оти вистина во соiедин´ето со бугарите iет наша сила“.

            В творчеството на Благоев няма нито ред, че той е радетел за македонски език и за македонска нация, няма случай самият Благоев да е писал на „македонски език“, т.е. той да е македонист. Подобни твърдения няма и в неговата реч пред Народното събрание на 10 декември 1917 г. Понятието „македонец“ за него има друго значение, не етническо. В цитираната част от неговото изказване, комунистофобите пропускат и не освещават пред зрителите, че Благоев разглежда Македония „като славянска страна, която да има свое собствено управление.“ (стр. 217), т.е. че чрез собствено управление (т.е. автономия) Македония може да бъде спасена от погърчване и посръбчване. Въобще не става дума за никаква македонска нация и македонски език, за македонизъм. Авторите на манипулацията забравят, че в творчеството на Благоев и в документите на БРСДП (т.с.) до смъртта на Благоев (1924 г.)  никъде няма решение или политическа позиция за македонска идентичност, самостоятелна македонска нация, македонски език и македонска култура, различни от българската. А като това липсва, как го определиха Благоев за македонист? 

            Третата манипулация.
Взема се единичното, а се „забравя“ (по-точно премълчава) връзката му с особеното и общото. Прави се внушение чрез единичната фраза „аз не съм българин“,  „аз съм от Македония“, респективно „аз съм македонец“. В какво се състои манипулацията? Да се съди само от отделното за общото. Или както пред същото Народно събрание, по друг повод, заявява Андрей Ляпчев: “желанието от едно да съдите за всичко“, т.е. от една фраза да се съди за цялостната личност на Благоев. В историята, както и във философията, биологията и т.н. науки има диалектика и връзка между общо, специфично (особено) и единично. Например в систематиката на растенията още от времето на Карл Линей има връзка между част (вид), група (род) и общност (семейство). Видът е най-богат на белези, признаци, свойства. Това, което го има във всеки вид е общото, а то е по-бедно на характеристики. Подобна е ситуацията с етноса (народността). През целия XIX и първата половина на XX век в Европа определят населението на северните и централни части на Балканския полуостров като славяни. В езикознанието е отделена славянската езикова група на семейството на индоевропейските езици, с подгрупата на южните славяни. До първата половина на XIX век тази група по езикови белези е поделена на: сърби, българи, хървати и словенци. Границите между тях са определяни предимно по политически и религиозни признаци.

Разпространението и териториалният обхват на  българите е дефиниран предимно от обхвата на общините в района на Българската екзархия. Това в началото на 70 –те години на XIX са историко-географските области: Дунавска България (по Ф. Каниц); Румелия (Горна Тракия); Тракия (Източна и Западна); Поморавието, Добруджа и Македония.  Всичките хора, и по-точно преобладващата част от живеещите в тях, се наричат българи, са българи. К.П. Мисирковъ пише в цитираната книга на „македонски език“: „до 1878 г. сите, па и руското правителство, велеа, оти македонците сат бугари“. Географското понятие „македонец“, „добруджанец“, „тракиец“ и т.н. са синоними на „българин“. Ако някой каже, „че е тракиец, значи ли, че той не е българин? Това разбиране за общото име българи на всички обитатели на отделните историко-географски райони се потвърждава дори от истинският родоначалник на решението на Коминтерна от януари 1934 г. Димитър Влахов. Той пише (Д. Влахов. Мемоари, Скопиjе, 1970, с. 21.) „Под името македонски народ по тоя време македонцките деятели го разбираа цялото население на Македониjа, т.е. сборът Македонци имаше по-скоро географски характер.“

Македонската разновидност на българите е част от общото българи и е особена, географски обособена част от българите, отличаваща я от мизийски българи, тракийски българи, добруджански българи, таврийски българи и т.н.. Такова е и разбирането на тогавашната българската интелигенция, патриотите  и националистите – единство на българите от Мизия, Тракия и Македония. Логически можем да обясним казаното от Благоев, че не е българин (в смисъл прабългарин, потомък на прабългари), че не е жител и не произхожда от Северна България (Мизия, Дунавска България), където прабългарите са основали първата българска държава и според него са изтласкали славянските племена на юг и югозапад. Да, той е българин, но от македонската област, а не от Мизия (Дунавска България). През целия XIX век на географските карти, издавани в Централна и  Западна Европа като България е отбелязвана само Северна България (Мизия). На Берлинския конгрес е обявено Княжество България в Северна България и Софийско, а частта от Тракия е записана като Източна Румелия. Все пак историци и журналисти би следвало да разграничават етническо от географско понятие и да познават синонимите им.

            Следователно живелите в края на XIX и първата половина на XX век са правили разлика и връзка между общото, особеното и единичното: славяни и южни славяни (семейство); българи (род) и македонци, добруджанци, тракийци и т.н. (вид). И по аналогия с биологичната систематика, ако някой се обявява за македонец, то той е от рода българи, от славянското семейство, е географски обитател на част от земите населени предимно с българи. 

Четвъртата манипулация.
Пропуска се умишлено историята на македонизма, а се поставя акцентът предимно върху изказването на Благоев.   Македонистки идеи има още от края на XIX век. Такива са гръцките идеи, че днешните македонци са потомци на старите македонци, т.е. те са гърци, които са пославянчени („славяногласни елини“) и са възприели славянски език. Подобна е тезата на сръбския географ Йован Цвийч, антропогеограф и сръбски националист. През 1902 г. той пише, че населението на Македония е „архаично-словенско, аморфна словенска маса … ко jа ниjе ни српска ни бугарска“ (Й. Цвиич. Собрана дела, кн. 3, Београд, 1987 г., с. 193), т.е. те са нещо самостоятелно, различно от сърби и българи.

За македонска нация в България за пръв път говорят отделни дейци на ВМРО. Най-активен от деятелите е Д. Влахов, който заедно с поляците Максимилиян Хорвиц и Богумил Шмерал, написва и внася в Коминтерна известната резолюция, приета през януари 1934 г., още преди Георги Димитров от Моабит да се е преселил в Москва и да стане генерален секретар на Коминтерна. Димитър Влахов е политически номад. Той циркулира между Македония, България (БРСДП, ВМРО, български консул в Измир и  Одеса, търговски представител във Виена и др.), Югославия (член на ЮКП; подпредседател и председател на Президиума на  Югославия), Турция (два пъти депутат в Меджилиса), Съветския съюз (1935-1944). Практически македонизмът започва да се реализира през 1944 г. (2 август 1944 г.), когато се взема решение от АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония) за обявяване на македонска народност, македонски език и т.н.  Е, и защо тогава свързват името на Д. Благоев с македонизма, правят внушение като че ли той е негов родоначалник?  
             
            Манипулацията за връзката на Д. Благоев с македонизма, спекулацията с неговото родно място е практически, независимо от подбудите, проява на върл антикомунизъм и няма нищо общо с историческата истина. Отделният факт се представя изолирано, извън контекста на цялостното творчество и дейност на Благоев, без контекста на конкретно-историческите условия и конкретната ситуация, без диалектическата връзка между общо, особено и единично.                 

14.07.2018 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент

неделя, 1 юли 2018 г.

След политическия гръм ехото е продължително



Големите скандали стават от малките неща. Стават внезапно, като гръм, но ехото им е много продължително. Никой не е очаквал скандала, предизвикан от някои лидери на БСП с в-к „Дума“. Но ето, че стана след една случайна снимка. И колелото се завъртя. И за скандала научаваме през Интернет. Неприятно занимание е това четенето. Ама много неприятно. То навежда на различни размисли, спомени от миналото и за бъдещето. Чета си и научавам все повече подробности за проблема с т. нар. „обучение“ на млади политици от БСП. Ехото се разнася вече близо месец. И съвсем неволно се пораждат пустите му успоредици (аналогии, сравнения). Ето така. Втурвам се в необятния Интернет и чета. Там има всичко, е не винаги всичко, и не винаги всичко е вярно. Но все пак дава някаква информация и достатъчно храна за размисли. А тя, информацията де, от своя страна навежда на мисли и поражда въпроси, често без отговор. Чета дори и документи като наредби. Размишлявам и се сещам за една прекрасната малка книжка на Павел Писарев: „Георги Димитров. Националната съдба и нашата съвременност (София, 2016 г.)“. В нея намирам, това което може да се съпостави за подхода и резултатите в обучението на младите политици-социалисти в миналото и на сегашните млади активисти на БСП.


Азбучна истина е, че всяка политическа партия има необходимост от подготовка на политици, съответстваща на нейната идеология и политика, на нейните ценности, на нейните по-близки и/или по-далечни цели. И е нещо съвсем естествено всяка партия да си ги подготвя своите бъдещите кадри, да ги подготвя, но в съответствие със своите програмни документи, своята идеология и прокламирана политика. И тази дейност се води от създаването на БСП, от края на XIX век,  във всеки актуален политически момент. Всеки нов етап в развитието на партията изисква и нов подход и съдържание в обучението, но винаги на основата на партийната идеология, програма и ценности. Това е главният принцип в подготовката на нови политици за всяка политическа партия, не само за БСП.

Четейки, правя успоредица между минало и настояще, между настояще и чуждестранен опит и т.н.  А успоредицата е съпоставка. „Успоредицата“ като термин е използвана от края на XIX и първата половина на XX век. От втората половина на XX век и началото на XXI век бавно и неусетно прекрасната българска дума вече се замества от англосаксонска думичка „паралел“ (англ. Parallel). Но Дядо Благоев е използвал „успоредица“, той не е бил евроатлантик като сегашното поколение ръководни дейци на БСП.

В исторически план най-видният, най-значимият продукт на обучението на младите социалистически политици от времето на Дядото е израстването на Георги Димитров. Той е  „син на българската работническа класа“, с което се гордее. Димитров пролетарият, тръгнал от обикновеното нископлатено работническо място и достигнал да най-високото признание на българин в Новата история на света.  А как са се подготвяли младите политици по времето на Дядо Благоев? Кратък, силен и смислен отговор ни дава книжката на Писарев. Георги Димитров, необразованият млад работник, млад социалдемократ, млад синдикален деец, с помощта на своята високообразована съпруга, години наред става в 5 часа сутринта и чете и учи по учебниците по литература, история, география и немски език. Под влиянието на Л. Ивошевич не пропуска четенето на книгата на Г. Плеханов „Монистическия възглед върху историята“, на „Манифест на комунистическата партия“, книгата на Каутски „Ерфуртската програма“, трудът на Благоев „Що е социализъм и има ли той почва у нас“, чете статии от сп. „Ново време“, от в-к „Работнически вестник“, проучва българските закони по социалните проблеми. Той едновременно с трудовата си дейност, с практиката на социалистически и профсъюзен деец, непрекъснато се самообразова. Но не само в сферата на общото знание и култура, но и в основите на политиката, на идеологията на социалистическото учение, правото. Но само това е недостатъчно за неговата подготовка като социалист.

В началото на XX век предшествениците на БСП се грижат и подпомагат в подготовката и набирането на опит не само на Георги Димитров, но и множество други млади дейци на партията. Той, заедно с други млади социалисти, се обучава в създаденото от партията вечерно училище. Организатори и главни лектори в него са блестящите за времето си високообразовани хора, забележителни теоретици, практици и оратори като Д. Благоев, Г. Бакалов, Г. Кирков, Гаврил Георгиев. Има плътно съчетание между висока образованост и лекторско майсторство с практически опит в ръководната дейност в партията. Това са имена, които сега са почти непознати на съвременното младо поколение, дори на младите политици от БСП. Да вземем Георги Бакалов. Той е следвал в Женева, бил е книгоиздател, автор на множество трудове по Българското възраждане, сред които „Български писатели и книги“, „Днешната българска литература“, „Заветите на Българското Възраждане“, „Г. С. Раковски“, „Христо Ботев“. Превел от чужди езици на български голямо множество книги с обществено-политическо съдържание, включително и  „Комунистически манифест“. Избиран е за член-кореспондент на АН на СССР. Такива хора като Благоев, Кирков, Бакалов, Георгиев са давали сериозна теоретическа, идеологическа и правна подготовка на младите политици от поколението на Георги Димитров. Сега в БСП няма личности с подобна висока теоретична и практическа подготвеност като посочените лидери от началото на XX век.

През социалистическия период обучението на младите политици по същество се извършва чрез стройна система от институции, съдържание и форми, даващи основополагащи политически и организационно-партийни знания. Като такива центрове функционират Централната комсомолска школа и Висшата партийна школа (по-късно Академията за обществени науки). Същевременно има и обучение (краткотрайни курсове и семинари) по актуални политически и социално-икономически проблеми.  

По време на безкрайния преход от социализъм към див мутроолигархически капитализъм в БСП се провеждат само инцидентни обучения, предимно за новоизбрани народни представители, общински съветници и кметове и съвсем рядко на млади активисти на партията. Главното в тях бе юридическата подготовка и разясняване на актуалната политическа обстановка. По-същество младите социалисти ги пускат в активната политика на основата на принципа на пробата и грешката. Ако можеш да плуваш в политическото море, ще се реализираш, ако ли не – ще се удавиш. 

Има и чуждестранен опит. Например, любимият на някои сегашни лидери на БСП опит на ГСДП. Преди доста години посетих един техен център за обучение в Северен Рейн-Вестфалия. Обучението се финансира и извършва от фондацията „Фридрих Еберт“, а основните лектори са от специализирания политически институт на фондацията и авторитетни и подготвени лидери на провинциално и федерално равнище, т.е. обучението е самостоятелно, без участие на други партии.

В исторически и международен план поне не си спомнял някъде да съм чел, че има случай две противоборстващи (управляваща и опозиция) партии да провеждат съвместно обучение на млади политици. За да има общо обучение на представители на каквито и да са две политически партии, трябва да има обща политическа основа, т.е. обща политика с доминиране на определена идеология, била тя: лява (социалистическа), лявоцентристка (социалдемократическа), центристка (социаллиберална; либерална), дясноцентристка (либерална и неолиберална), консервативна дясна (предимно национално-либерална) и свободно плаващата в политическото море националистическо-популистка. Сегашното ръководство на БСП обявява партията за социалистическа и по членски състав тя е действително такава партия. Но по устав е по-скоро социалдемократическа от „Третия път“. ГЕРБ се обявяват за дясноцентристка, т.е. неолиберална, но с множество елементи на глобалистко-популистка партия. Не е случайно, че в последните две правителства ГЕРБ е в коалиция с десни (неолиберални) и национално-популистки партии. И ако трябва да има някаква форма на сътрудничество в обучението, то ГЕРБ трябва логически да го прави съвместно с тези партии. Подобно би било и положението с БСП, ако въобще е допустимо съвестно обучение, то би могло и би трябвало да бъде с близки по идеи леви партии.

Възниква естественият въпрос: „Все пак кое е общото между ГЕРБ и БСП, за да провеждат общо обучение на своите млади политици?“ Въпрос, на който никой не дава смислен отговор. Формално няма нищо общо. Отговорът трябва да го потърсим не в джавкането в Народното събрание, не от конфронтационните слова от телевизионните екрани и страниците на вестниците, не от пресконференциите на двете партии. Отговорът е в поддържаната от тях политика. Общото в политиката на двете партии е неолибералната концепция (евроатлантическа) за функциониране на обществото. Това най-ясно проличава при сравнението на утвърдения от управляващите неолиберален бюджет и предложения от Стойнев „алтернативен бюджет“. В този „алтернативен бюджет“ има само опит чрез отделни частични промени с по 0.5 до 1.0-1.5% да се фризира неолибералния бюджет и да се прикрие със социалистическа фразеология неговата същност. И ако бюджетите са само сходни на неолиберална основа, то поредицата от гласувания в Народното събрание разкриват общите неолиберални и евроатлантически позиции. Например, пълната подкрепа от БСП за ГЕРБ за: европредседателството и фалшивия балон „Западни Балкани“, вместо бедността и неравноправието на страните в ЕС; договорът с Македония, чрез който не е защитен българския национален интерес; изграждането на АЕЦ „Белене“ от чужд инвеститор без държавна гаранция; гласуването на антисоциален военен бюджет и множество други.

Следователно съвместното обучение на млади политици е част от отдавна набелязаната линия и желание на някои дейци от двете партии за съвместно управление от ГЕРБ и БСП. Въпросът е кой да води дружината – Борисов или Нинова. Съвместното обучение на бъдещите млади политици дава добра основа за съвместното бъдещо управление. Лиляна Павлова го казва ясно: „Не трябва да се делим, а да сме заедно“ … „Трябва да работим с опонента си. Той не е враг, а опонент. Трябва да сте заедно в името на националния интерес. Ако нямаме стабилно ляво и стабилно дясно, то няма да можем да вървим напред“. А К. Добрев подкрепя съвместното обучение чрез тезата, че обученията не трябва да се капсулират, а да вървят заедно: „Вие трябва да промените политиката, а не тя Вас … Ролята на вас, новите политици, е да … наложите нов вид поведение и стандарти.“ Само че не става ясно към какво и с какво младите социалисти ще променят политиката – отказа от социалистическите стандарти и възприемане на неолибералните стандарти ли?  Новите стандарти включват ли например единомислието и единодействието между Вяра Емилова и Георг Георгиев? А нали общото обучение осигурява общата теоретична основа на бъдещите действия, т.е. основата на единомислието и единодействието. Не по-малко цинично е откровението на Цв. Цветанов в обръщението му към участниците в съвместното обучение: „Бъдете приятели на първо място и запазете човешки отношения, защото не знаем в живота как могат отново да ни се пресекат пътищата (к.м.)“.

Може би е прав един от авторите в Интернет (Буров), който написа: „А цялата върволица нелепици, свързани с този „институт” (Институтът за политика на Христова и Крумова – б. м.), демонстрират чудесно какво представлява „политиката” – лицемерно театро, престорено говорене и поведение, менящо се драстично в зависимост от публиката, изграждане на безпринципни връзки и зависимости, нечистоплътно преплитане на интереси и третиране на избирателите, включително на собствените привърженици, като идиоти.“ По същество в центъра на това обучение е позицията „няма ляво, няма дясно“ (Макрон, Дончева, Хр. Иванов, социаллиберали като Първанов, Калфин и т.н..), и по същество неолиберална позиция, понякога представяна с лява социалистическа или с популистка терминология.

Съвместното обучение на млади социалисти и млади герберисти дава повод да се поставят и някои други същностни въпроси. Като например: „Каква е теоретичната основа на учебната програма, какво тя съдържа, в какъв обем и от каква позиция се излага от лекторите?“. Може би поради несръчност не успях да видя в Интернет учебната програма за двата преминали курса. Вероятно не са тайна. Поради това теоретичната основа ще се опитам да определя чрез лекторския състав. А той е твърде показателен.

И започваме да разглеждаме и питаме. Какво е обучавала „класната“ на СДС Михалова, дали е разяснила как се прави грабителска приватизация, как се създават мутроолигархически структури и се ограбва създаденото от народа? Или пък на какво обучава крайнодесният комунистофоб и по съвместителство актьор Христо Мутафчиев, както и комунистофобът и русофобът Коритаров? А известния Калин Георгиев, бивш главен секретар на МВР, ще обучава младите политици на БСП как се прави срастване на полиция и организирана престъпност под егидата на ГЕРБ ли? Или пък крайно десният визитьор по телевизионните студия Антоний Гълъбов? А как се става ренегат, напуска се ръководно място в БСП и се става ръководител на Либерална партия (Кюстендил) като лице на известна борческа групировка (проф. А. Маринов)? Или пък Юрий Асланов, социалиберал по убеждения, как да си служим със социалистическата фразеология като прикритие на истинската позиция? А Менда Стоянова вероятно е разяснила на младите социалисти колко много социално е да се намаляват разходите в бюджета за образование от 4.3% при правителството на Станишев, до огромните 3.5% в последния герберастки бюджет! А пък Милена Дамянова е разяснявала как чрез  парламентарен механизъм (закон) се убива качеството на българското образование и се отродяват българските деца от родина, национална памет и достойнство.  Да не се спираме на „лидерските лекции“ на  министър Павлова. Дори на последния лаик става ясно, че чрез подобни лектори, независимо от темата на лекциите, се формират нови неолиберали, нови комунистофоби и русофоби. Към такова бъдеще ли се стреми част от временното (до следващия конгрес) ръководство на БСП?
Това обучение на млади социалисти заедно с герберисти и с десни лектори дава повод да се постави и друг същностен въпрос: Защо в обучението на бъдещите политици не се използва капацитета на ляво мислещите и ляво ориентираните университетски преподаватели като: чл. кор. Иван Ангелов – икономист; проф. Г. Ганчев – икономист; проф. Иво Христов – социолог; доц. М. Пиргова – политолог; доц. Г. Чанков – икономист; чл. кор. В. Проданов – философ; проф. М. Мирчев – социолог; Петър Кънев – председател на комисия в Народното събрание и т.н.? А и защо е пренебрегнат собственият център и лекторски потенциал на Националния съвет на БСП, на неговото научно-изследователско и анализиращо звено. Пренебрегнати са и известни членове на НС на БСП, които имат теоретичен и практически потенциал да обучават млади кадри като: Георги Пирински – водещ специалист по икономика и външна политика, главен редактор на сп. „Ново време“; доц. Янаки Стоилов правист, конституционалист, политолог;  Валери Жаблянов – политолог; проф. Максим Мизов – философ; проф. Димитър Генчев – историк; проф. Румен Гечев – икономист; Костадин Паскалев – опитен мениджър и др. Не вярвам, че някой от тези супер експерти и лектори ще поиска хонорар от НС на БСП.   

За финансовата страна на обучението въобще и не мога да формулирам въпрос. Няма информация (от 3 до 7 хил. на курсист). Убеден съм, че за „лидерските лекции“ лидерите от БСП не са получили хонорар. По-важното е друго. Защо с оскъдните средства на бюджета на БСП се подпомагат финансово калинките на ГЕРБ. Да, в България дал Бог институти всякакви, вероятно хиляди. А само как престижно и научно звучи – „институт“! Да, в нашата страна има почти пълна девалвация на понятието „институт“. Дори редица институти на БАН вече имат друго съдържание – по-скоро на фирми и търговски дружества, особено ако начело на такъв институт стои някоя си Христова. Калинките се появиха и в научните  и обществени институти. Лесно е да си зададем въпросите: „Как така на един новосъздаден „институт“ се поръчва обучението на политици от две по имена крайно противоположни партии?“; „Некадърни ли са двете партии да подготвят сами своите политици?“. Кои лица от двете партии са в колаборация не само в политиката, но и в подготовката на млади политици?

            И последен въпрос, копиран от Интернет. Няма ли обучените млади политици в този герберастки  „Институт за политика“, в определен политически момент открито или прикрито да предадат социалистическите позиции?

            Обучение на млади политици на БСП трябва да има. В неговото съдържание трябва да има няколко модула. Първият от тях трябва да бъде разширено по обхват и дълбочина знание за  историята на БСП. Без историята не може да се разбере настоящето, не може и да се очертае бъдещето. Вторият модел трябва да бъде за теорията на политиката, политологията и съвременната политическа обстановка в света, Европа и България. Третият модул би следвало да бъде за теорията и практиката на левите движения в Европа и в света. От него младите политици трябва добре да разберат разликите между анархизъм, троцкизъм, социализъм, социалдемократизъм, социаллиберализъм и т.н. Четвъртият модул трябва да е посветен на знанията по конституционно право и съвременни икономически системи. Разбира се във всяко обучение на млади политици трябва да има лекции и семинари за актуалните проблеми на развитието на партията и на българското общество. Структурата на съдържанието, обхвата във времето и списъка на лекторите са неща от текущата работа на организаторите. 

След краткия медиен гръм политическото ехо е дълго. И не бива да заглъхва лесно, както им се иска на някои социалистически лидери. Трябва НС на БСП най-после да представи пред партията цялата истина, а не да се преследва в-к „Дума“, за това че случайно е показал снимка от едно мероприятие, което разкрива дълбоките и скрити корени на отклонението от социалистическата идеология и практика.  


1.07.2018 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент