неделя, 29 ноември 2015 г.

"Кърваво писмо" ли?



„Кърваво писмо” ли?

в-к  Дума


28. Ноември 2015 

Анко Иванов
Преди няколко дни в интернет се появи писмо-декларация от едно обсъждане в дискусионен клуб в "Красно село". Редица медии веднага извадиха от това писмо някои твърде неблагоприятни за БСП оценки. То по историческа аналогия бе наречено "Кървавото писмо". Не пропуснаха да напишат имената на тези, които уж са подписали това писмо. Списъкът започва с моето име. И аз се чувствам задължен да поясня няколко неща. Такъв дискусионен клуб действително имаше и неговата тема бе какво да се прави след изборите. Изказани бяха различни мнения и позиции. Истина е, че накрая Асланов направи някакво предварително подготвено обобщение, но то не бе обсъждано и гласувано. По същество това стана декларация, която няколко души трябваше да преработят. Не съм виждал по-нататъшния текст на такава декларация, не съм подписвал никакво "кърваво писмо" и неправилно моето име фигурира като "подписал". След няколко дни прочетох как Б. Цеков се възмущава, че и неговото име стои под някаква декларация, която и той не е виждал и подписвал и смята, че това е въпрос на вътрешнопартийни обсъждания, а не на публични декларации. Писането и преднамереното разпространяване на декларации с неверни оценки за състоянието на БСП е в услуга само на външните политически опоненти на партията и на тези, които искат да се върнат на ръководни позиции в БСП, на хората, виновни за поддържането на дясната неолиберална политика и за слугуването на ДПС. По същество се прави политическа инсинуция не в полза на БСП.

В моето изказване на дискусията поддържах тезата, че спадът в доверието към БСП се дължи на факта, че в близкото минало ръководството на БСП проповядваше леви идеи, а на власт провеждаше дясна политика чрез: въвеждане на плоския данък с необосновано ниска ставка за фирмите; поддържане на ниски данъци за фирмите и висока ставка за косвените данъци; въвеждане на убийствения за образованието делегиран бюджет. Акцент поставих и върху потребността в политиката на БСП на челно място да стоят въпросите за преодоляването на масовата бедност. Изказах мнението, че в БСП трябва да има по-голяма чуваемост отдолу-нагоре.
Лошият изборен резултат на БСП е крайно неприятен. Но той не е първи и единствен. Подобни резултати БСП имаше през 1997 г., когато лидер бе Георги Първанов, но интересно - никой не му поиска оставката. През 2007 г. БСП постигна около 400 000 гласа (почти толкова, колкото сега), при над половин милион повече население на България. Тогава Асланов, Паскалев, Овчаров, Нинова и т.н. не искаха оставките на Станишев, Пирински, Румен Петков, Димитър Дъбов и т.н. Редица партийни организации (клубове) като нашия в "Красна поляна" предложиха с декларации до Висшия и до Столичния съвет на БСП (не до медиите), промени в партията. Тези искания бяха пренебрегнати от Станишев, Дъбов и Овчаров. Дъбов в последните 18 г. "само" 17 е бил член на ръководните органи. Нещо повече, в БСП имаше някакво негласно споразумение, че за видимата част на политиката отговаря Станишев, но за партийната организация - Дъбов. С участието на Дъбов от 2009 г. до 2013 г. БСП непрекъснато губи избори и намалява своето електорално влияние - до 8 пъти. Винаги след поредната загуба Дъбов твърдеше, че сега не е време за оставки и за отчети и избори в партията, както предлагаха например Йотова и Стоилов. Сега, когато начело са други, Дъбов иска незабавни оставки. Оставката, както отбеляза на дискусионния клуб К. Паскалев, е морален личностен акт, а аз добавям, че това не трябва да бъде политическа кампания в партията.
По същество въпросът с оставките силно се  хиперболизира и бе взет на всеоръжие от опонентите на БСП и присъдружните им журналисти. Истината е, че който и да бе начело на БСП, нямаше да постигне по-висок резултат. Причината е в провала на правителството на Орешарски, включително в провалите на "Белене" и "Южен поток", в нежеланието за отмяна на плоския данък, в колаборационистката политика с десните и разширяването на властта на ДПС. Една от причините бяха и русофобските изцепки на бившите министри Вигенин и Найденов. Тази рана не може да зарасне за една година. Трябва много повече време членовете на БСП и симпатизантите да се убедят, че новото ръководство води трайна социална политика, избягва колаборацията с десните и с ДПС.

Обективната истина, е че всички партии и коалиции загубиха тези избори, включително и ГЕРБ, независимо от многото спечелени кметски места, но без мнозинство в съответните общински съвети. Дори Иван Костов разбра тази истина и посочи, че всички партии загубиха на местните избори и че най-големите губещи са "Атака", ДПС и БДЦ. Най-малко загубилите са РФ и БСП. При по-честни избори и с по-малко манипулации спадът на ГЕРБ би бил невероятен. Действителната главна причина за загубата на всички партии е в неверието на българските избиратели в провежданата дясна неолиберална политика, видима на повърхността като отрицание на всички партии. Тенденциозно платената журналистика съсредоточава общественото внимание единствено към загубата на БСП.

На този дискусионен клуб ясно пролича и наличието в БСП на десен неолиберален подход към левите социални проблеми. Това е видимо например чрез изразения възглед на водещия Юри Асланов на отричане потребността от политика на БСП за преодоляване на масовата бедност в България. Според него всеки българин индивидуално следва да се бори с бедността си, въпрос на лична грижа за повишаване на образованието и квалификацията. Този възглед не е социалистически, а е неолиберален. Бедността е дълбок социален проблем, а социалните проблеми са главните, които е призвана да решава една социалистическа и дори една дясна социалдемократическа партия.

Сега главният критерий за БСП са не оставките и персоналните места в изборните органи, а разработването и отстояването пред обществото на действителна и силна лява политика с много по-ясно патриотично съдържание, с отказ от колаборацията и слугуването на десни идеи. Ако това не се види, сега и веднага, БСП може и да я няма. С ясна лява политика могат да се привличат по-младите хора, сред които има потребност от ляво мислене и действие. На тази основа могат да се осъвременят организационните механизми на функциониране на партията.


неделя, 22 ноември 2015 г.

Главното за политиката на БСП

Главното за политиката

на БСП


автор: Анко Иванов

            Наскоро бях поканен и участвах в работата на едни дискусионен клуб на БСП. Мотото на дискусията бе към каква политика да се насочи сега БСП. В работата на клуба взеха участие и част от противниците на прокламирания от ръководството на БСП ляв курс, част от тези които на последния пленум на Националния съвет (НС) на БСП предизвикаха обсъждането и гласуването за оставките на Изпълнителното бюро (ИБ). Липсваха представители на обругаваното Изпълнително бюро и неговите доминиращи привърженици. В хода на изказванията, особено на членовете на НС на БСП, гласували за оставката на ИБ, проличаха някои тенденции, върху които си заслужава човек да се замисли много сериозно, ако твърди, че е човек на левите идеи.

            Първото, което впечатлява, че искането и подаването на оставките в БСП носи твърде субективен и личностен егоистичен характер. Появиха се три групи в НС. Първата – тези, които са в ръководството, но не си подадоха (мнозинството от ИБ) оставките, вероятно защото считат, че има достатъчно обективни причини, които не са позволили постигането на по-висок резултат. Втората група са подалите оставки Стойнев, Нинова и Паргов, както и искащите оставките на цялото ИБ членове на НС, водени от милионера-ръководител на БСП в Пловдивско, член на НС и приятел на Бойко Борисов (без самият той да подава оставка за изборния резил в Пловдив) Георги Гергов. Тази втора група иска оставките на цялото ИБ, няколко месеца преди нов избор на колективния орган. Трета група са тези, които са се въздържали от гласуване по различни свои мотиви, най-вероятно поради това, че не бе направен подробен и истински анализ на причините за провала. Важното, е не кой как е гласувал, а времето, в което се искат оставките – няколко месеца преди редовния Конгрес. Главното е не само и не толкова времевия срок, а предимно че се иска колективната оставката като израз на отговорност за провала на изборите за местните органи на властта. А колективна отговорност няма. Тя винаги е лична.

Оставката, както отбеляза на дискусионния клуб К. Паскалев, е морален акт, но той е личностен. Самият той многократно, по повод и без повод, си е подавал оставката, но само в личен аспект. Никой не му пречеше на Паскалев да поиска на заседанието на НС оставката персонално на Иван, Стоян, Драган или който той си прецени? Следователно щом искаш оставката на целия орган, това е колективна, а не личностна оставка. Колективна оставка може да подава избрания колективен орган. Такава може еднолично да поиска избраният от Конгреса Председател. Ако някой е поискал колективна оставка, а тя не е приета, това не означава, че трябва да се чувстваш обиден, както се бил почувствал Паскалев от изказването на Стоилов на пленума.  Когато се решават въпросите на ръководството, решаващо е мнозинството, а не малцинството.

В същото време не става ясно какво са правили преди изборите тези, които искат оставките. Не е ясно с какво Гергов, Добрев, Паскалев, Бригадир Аспарухов, Ангел Найденов и т.н. са помогнали за да се избегне тази катастрофа или са гледали сеир и сега търсят повод за реванш за личния си провал на последния конгрес, като например Стойнев и Нинова. Аспарухов, дори със своите телевизионни изяви в голяма степен работеше в подкрепа на неговото протеже Бойко Борисов, а не в подкрепа на Миков. Той постави в предизборния период ръководството на БСП в дурашко положение с твърдението, че някой бил предлагал пари на Миков да се откаже от надпреварата за Председател на БСП. Нинова пък прилага двоен стандарт. Пред телевизията тя ясно изрази, че изборите са провал и тя ще гласува оставките на ръководството, визирайки ИБ, а не целия Национален съвет. В същото интервю тя ясно заяви, че БСП лява България е слаба опозиция. Ако това твърдение е вярно, то тогава тя следва по същата логика да си подаде оставката от зам.председател на парламентарната група на БСП.
По същество въпросът с оставките силно се изкриви. Който и да бе начело на БСП, нямаше да постигне по-висок резултат. Това е обективната истина. Причината е  в провала на Правителството на Орешарски, включително и провалите на проектите за АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“, провежданата колаборационистката политика на съглашателство и подчиняване на БСП на десни икономически и социални идеологии политики и персонални властови решения, в угода на десните и на ДПС. Една от причините бяха и русофобските изцепки на бившите министри Вигенин и Найденов. Тази рана от заемане на дясна политика, на десни икономически и социални решения не може да зарастне за една година. Трябва много повече време членовете на БСП и техните симпатизанти да се убедят, че новото ръководство на партията води социална и социалистическа политика, избягва колаборацията с десните за да реализира хора на властови позиции, (мераклии от типа на Ангел Найденов) и най-вече с колаборация с ДПС. Нито един от тези, които искат оставките на Миков и другите дейци не биха могли да дадат отговор, че ако те са били начело на БСП, партията е щяла да спечели изборите или дори да се доближи до резултатите на ГЕРБ.

Обективната истина, е че почти всички партии и коалиции загубиха тези избори, включително и ГЕРБ, независимо от много спечелени кметски места, но без мнозинство в съответните общински съвети. Действителната причина е в неверието на българските избиратели в провежданата дясна (бясна) неолиберална политика, видима на повърхността на общественото мнение като отрицание на всички партии, понеже след Правителството на Жан Виденов, всички правителства като тези на Иван Костов (СДС и ДПС), Симеон Сакскобурготски (НДСВ и ДПС), Сергей Станишев (БСП, НДСВ и ДПС), Бойко Борисов (ГЕРБ, ДСБ и Атака), Пламен Орешарски (БСП, ДПС и Атака) и отново Бойко Борисов (ГЕРБ, РБ, АБВ, ПФ, ДПС) и посочените партии водеха дясна неолиберална икономическа и социална политика. Това отврати българското общество и острието на недоволството бе насочено първоначално към СДС, след това към НДСВ, след това към Тройната коалиция, после пък към Бойко Борисов и ГЕРБ и т.н. та до днес, насочено предимно към БСП.  

Подобен провал на избори БСП постигна и 2007 г. (около 400 000 гласа), но интересно, тогава Овчаров, Добрев, Нинова, Паскалев, Бригадир Аспарухов и компания не поискаха оставките на Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров, Димитър Дъбов, Сергей Узунов. Сега бе нормално тези, които по-рано си мълчаха, сега поне от кумова срама да не се набиват в очите на разбиращата публика. Преди да се поискат и обсъждат оставките, всеки би трябвало пред колективния орган, в който е избран да направи личен отчет и на основата на този личен отчет да се преценя необходими ли са персонални промени в ръководството. А не това да става под външното влияние и на личностните емоции и внушения от десните средства за масова дезинформация. Това, което стана в София и Ловеч, оставките на целите ръководства, поставя местните организации не под колективно, а под еднолично субективно ръководство на председателите съответните партийни съвети. Оставките не трябва да се превръщат в мода и в мания. Миков и останалите дейци в ИБ следваше незабавно да поискат открити партийни събрания във всички организации, да се чуе гласа на членовете и симпатизантите на партията, да се видят не само общите, но и специфичните личности и местни причини и явления при изборния провал. 

            Второто, което силно ме впечатли на проведения дискусионен клуб, е неразбирането на същността на лявата идея и на социалистическата идеология и политика. На дискусията с яд и остракизъм Костадин Паскалев се изразяваше за Лявото движение в БСП и за неговия председател. Просто пролича някаква неясна за останалите форма на личностна несъвместимост. Но това настрана. По – важното бе твърдението на Паскалев, че в БСП не трябва да има ляво движение. Той бил ляв, партията била лява и по логичен път – не трябва да има ляво движение. Когато в една политическа партия, наричаща се лява социалистическа, с членове с ясни леви възгледи, в продължителен период от време под влияние на Луканов, Първанов, Станишев, Р. Петков, Р. Овчаров, Стойнев, Нинова, А. Найденов и т.н. се прикрива, отстоява и в управление реализира не лява политика, я дясна социаллиберална и неолиберална политика, съвсем естествено е да има ляво движение, което да е спирачка на десния икономически и социален курс на партийното ръководство.  Май че Паскалев забрави, че единствено Стоилов от лявото движение има смелостта и откровеността да гласува против Пеевски!

            Другото не по-малко важно неразбиране на социалистическия характер на партията е изразеният възглед на водещия Юри Асланов на отричане потребността от политика за преодоляване на масовата бедност в България. Според него всеки българин индивидуално следва да се бори с бедността си. Тя била, според Асланов, въпрос на личностен избор, на лична грижа за повишаване на образованието и квалификацията. И, разбира се, по логичен път за личните възможности на всеки отделен гражданин. Този възглед е типичен за неолибералната егоистична политическа идеология. Той не е социалистически. По същество бедността е не личностен,  а дълбок социален проблем, а социалните проблеми са главните проблеми, които е призвана да решава една социалистическа или дори една дясна социалдемократическа партия. Образованието и квалификацията са не толкова личностен избор и грижа, колкото задължение на обществото. Проблемът в България е, че държавната власт не създава необходимите предпоставки за този личностен избор на образование и квалификация и реализация в живота на младите хора.  Ако разсъждаваме по типа на Аслановите разсъждения, БСП няма нужда от социална лява политика, а поддакване на неолибералните „евроатлантически ценности“.

           Социолозите сега разглеждат българския народ само като електорат, изследват неговите електорални нагласи. Провежданите от тях изследвания засягат ограничено социалните проблеми, само и доколкото да характеризират отделни демоскопски изследвания. А главният национален, икономически, социален и демографски проблем е масовата бедност на населението. Него социолозите не изследват. Бедните в България са не само безработните, но и голяма част от работещите.  Проблемите на бедността са в центъра на развитието на икономиката. Заплащаните мизерни заплати, най-мизерните в Европа, не стимулират хората да се развиват, да се образоват и допълнително квалифицират. Те стимулират образованите и квалифицираните да бягат на запад за по-високите трудови възнаграждения, а чрез тях да си осигурят и по-висок жизнен стандарт. Това принуждава ежегодно около 20 000 млади хора да емигрират.  Ниските равнища на заплащане на труда са и главната причина да има стотици хиляди млади хора, които не учат, но и не искат да работят. За какво да се трудят – за 400 лева на месец ли?  Само лява политика за повишаване на доходите на хората може да помогне за решаването на този главен проблем на българското общество.

            Важен критерии за социалистическа политика е не само равнището на бедността, но и преразпределението на произведения БВП. Чрез развитието на икономиката и чрез промяна на преразпределителните отношения може да се повдигне жизненото равнище на населението в България и постепенно да намалее тази страшна бледност на хората. Ако трябва от леви позиции да бъде критикувани Миков и ИБ, това е че трябва много по ясно и открито, не само Народното събрание, а в целия информационен спектър да заявяват позицията, че трябва да се промени съотношението между преките и косвените данъци от сегашните 25% за преките данъци и 75% на косвените поне на съотношение 50:50. Това предполага ясно и открито да се постави въпроса не само за отмяна на плоския данък за облагането на физическите лица, но и за неговата промяна за корпоративния данък. Сега този най-нисък в света плосък данък води до намаляване на инвестиции, и до огромен износ на капитал от България, предимно чрез чуждестранните форми. А крупния български капитал купува на поразия имоти в други страни, вместо тези пари да са за инвестиции в България и и част от тях в държавния бюджет. Не нормално в Естония плоския данък на фирмите да е 22%, а в България, Монголия, Киргистан и Македония да е 10%. Преразпределението на съотношението между двата вида данъци ще позволи в държавната хазна да влязат повече средства за образование, здравеопазване и социални грижи, ще позволи да има по-ниски цени не само на бебешките стоки, но и на лекарствата, учебниците и т.н.

            Сега главният критерии за БСП са не оставките и персоналните места в изборните органи, а разработването и отстояването пред обществото на действителна и силна лява политика, отказа от колаборацията с десни идеи и слугуване на десни партии. Ако това не се види, сега и веднага, БСП може и да я няма. В Европа е отпущен духа на новите леви движения. Колаборацията на полските социалдемократи с провеждането на дясна политика, на т.нар. „трети път“ на Блеър и Шрьодер ги постави в неравностойно положение спрямо десните партии в Полша. Понеже тези десни полски партии са десни националистически, а в полското общество доминират полските патриотични и полските великодържавни националистически настроения. В резултат от отказа от лява политика и от национално патриотичен израз на политиката, полските социалдемократи изпаднаха от полския Сейм. Подобно нещо стана и в Унгария, където сега са доминиращи национално-патриотичните десни формации. Колаборацията в Гърция на ПАСОК с десните доведе до тяхно символично представителство в гръцкото общество и в парламента. Лейбъристите във Великобритания на последните избори се провалиха с гръм и трясък. Това е резултат от „третия път“ – продясната  колаборационистка политика на Блеър и тези след него. Подобен проблем има и в Германия. Вследствие на участието на ГСДП в дясното правителство на Меркел има две нови тенденции – нарастване на влиянието на националистическите партии и на влиянието на „новите леви“. Показателно е, че на последните избори има голям ръст на тези партии, а в Тюрингия Министър-Председател е представител на новите леви.  Да не говорим за движенията и новите партии от типа „Сириза“ и „Подемос“. 

            В новата политическа обстановка БСП ако иска да се модернизира и обнови и трябва по-силна и по-ясна лява политика, с много по-ясен национално-патриотичен облик и съдържание, не само акцент на социалната и демографската катастрофа, а и на всички останали български национални патриотични аспекти. С такава политика могат да се привличат по-младите хора, сред които има обществена потребност от ляво мислене и действие. На тази основа могат да се осъвременят организационните механизми на функциониране на партията.


22.11.2015 г.

неделя, 15 ноември 2015 г.

БСП и реалността след изборите




Автор: Анко Иванов

            Трагичните събития във Франция са във фокуса на световното и на българското обществено мнение. Всеобщото осъждане на тероризма, ислямския фундаментализъм и агресията са изключително важно събитие. В тази обстановка се проведе и пленум на Националния съвет на БСП за анализ и оценка на резултатите от местните избори 2015 г.. Единствената новина, която излезе в медиите бе, че Изпълнителното бюро било оцеляло и че Драгомир Стойнев, Илияна Йотова и  Калоян Паргов са подали оставки и вече не са членове на Изпълнителното бюро. Остава се с привкуса, че БСП е пред „разпятието“ и пред разпад, подобно на Полската партия и ПАСОК.



            Съвсем оскъдна бе информацията за предмета на обсъжданията и за оценките на работата и резултатите. В отделни материали, предимно в Интернет, и най-вече в Bgness и Pogled.info се даде повече съдържателна информация. Разделението в гласуването на оставката н Изпълнителното бюро, голямата група въздържали се и отсъстващи от това заседание, дори количествено, разкрива неспособността на Националния съвет на БСП да действа като обединен орган в името на социалистическата идея.
Избуяха личностните кариеристичните нагласи на част от противниците на Миков. Но зад позицията на социал-либерала и русофоба Ангел Найденов явно личи личностната му обида от промяната курса на БСП след избирането на Миков за председател, на невъзможността той отново да е министър на отбраната, но под ръководството на Бойко Борисов. Ех, това да си министър, вярно го разбрал и много точно описал в миналото комедиографа Ст.Л. Костов, чрез монолога на Големанов. Подобна е позицията и на Стойнев, който като министър, зад гърба на партията и обществото, сключи договор с Уестингхаус, който не бе в интерес не само на авторитета на БСП, но предимно на България. Протежето на Станишев, явно не иска БСП да има ляв идеен курс, да си продължава по утвърдения и внедрен в БСП социал-либерален курс, чийто автори в Европа са Тони Блеър и Герхард Шрьодер (т.нар. „Трети път“). Явно против левия курс е и социалистът-милионер с незнайно как спечелени милиони – Кирил Добрев. Явно против левия курс в БСП е и създателят на „политическия проект Бойко Борисов“, небезизвестният Бригадир Аспарухов. Разбира се, че да е против левия курс на БСП е и Димитър Дъбов, който в миналото правеше многократните договорки с ДПС и сриваше авторитета на БСП.
            В БСП може и трябва да има различни мнения, но мнения не против лявата идея, не против самата идея, не против лявата политика, а различни мнения и предложения за пътищата за тяхното реализиране в конкретните политически позиции и условия. Иначе, партията може да стане политически турлюгювеч с разноговорене и по-опасното – с разнодействие, с политическа мимикрия, т.е. едно говорим за да се харесаме, а друго правим на дело.
            На това заседание на Националния съвет на БСП Миков правилно защити лявата идея, лявата политика и левия курс на Националното ръководство. Той правилно анализира резултатите от изборите и посочи някои от причините. Успял е да открои някои от същностните организационни причини като:
Първо. Организационно укрепване и порочното самовъзпроизвеждане на тесен партиен кръг. В този извод на Миков има два аспекта. Те са взаимно свързани, но първият, организационното укрепване, е водещият и решаващият. След Десети ноември 1989 г. в стремежа се БСП да се „демократизира“ и „реновира“ се отказа от традиционни за БСП организационни механизми на работа. Приет бе и многократно бе изменян Устава, в който партийните ръководства са „скопени“ органи, които не могат да задължават никого да действа в съответствие с колективно формираната политика. И активността на членовете на БСП се сведе до това да изказват свободно мнения, но когато дойде време за действие – да ги няма. Вторият аспект за възпроизвеждането на „тесен партиен кръг“ има много аспекти. Най-често това възпроизводство става на общинско равнище, където „сработили се“ дейци на БСП не допускат в ръководните органи млади хора. По този начин бе прекъсната връзката с младите хора и БСП постепенно се превърна в бързо застаряваща партия. Възпроизводството на тесния кръг става и под влиянието на външни фактори, предимно чрез преизбирането на членове на БСП, които в условията на финансов недоимък непрекъснато търсят и намират пари за издръжка на организациите. В резултат на тази ситуация се появи и синдромът милионер-социалист-ръководител („Гергов“ в Пловдив, „Гуцанов“ във Варна и други) и т.н. Това е явният механизъм, но не по–малко опасна е неявната връзка на местните ръководители с месни бизнесмени. Тесният кръг се възпроизвежда и на национално равнище. Такъв тесен кръг е характерен за всички партии по света, включително и за БСП. Това са група единомишленици, които са си симпатични един на друг, добре се разбират и се възпроизвеждат в ръководството. Така бе в случая с обкръжението на Първанов в БСП – Румен Петков (Плевенски), Румен Овчаров, Ивайло Калфин, Николай Добрев, Сергей Станишев, Ангел Найденов, Пирински (последователите на Луканов и политиката за социал-либерализиране на БСП). След като Сергей Станишев стана председател на БСП този кръг се възпроизведе с някои малки допълнения – Драгомир Стойнев, Антон Кутев, Димитър Дъбов, Кристиян Вигенин. Този кръг се възпроизвежда и чрез въведеното формално демократично правило всяка областна организация, чрез своите делегати да избира делегиран представител в Националния съвет. И в резултат Дъбов, Овчаров и т.н. станаха несменяеми.
Второ. Правилно се поставя ударението за необходимостта от „край на зависимостите“. Още Сергей Станишев започна някои действия за прекратяване на някои от зависимостите, но той допусна внедряването на нови. Той правилно разбра, че в интерес на БСП е лица, свързани с обществено компроментирани фирми като Мултигруп (Дончева и Кадиев) и др. да бъдат изтласкани от водещите позиции в Националния свет и ръководството на БСП. В същото време той не набра кураж да отстрани Дъбов и Узунов с минало в структури на СИК, а въведе и нови протежета от хората, които нямат нищо общо с БСП, са на чужди идейни позиции като Чобанов, Орешарски и т.н. В БСП трябва да се прекрати гражданската квота. Който иска да се изявява политически и има леви убеждения - да членува в БСП.  По-страшни са идейните зависимости и политическия конформизъм, колаборацията с десните идеи и дясната политика. Колаборацията доведе до почти пълен крах левите в Европа. Така стана с лейбъристите в Англия, със социалдемократите в Германия, с ПАСОК в Гърция и т.н. Подобно нещо стана и у нас по време на ръководството на Станишев. Колаборацията с ДПС почти напълно унищожи влиянието на БСП не само в смесените райони, но в почти цялата страна. В Правителстовото на Орешарски и Чобанов ДПС провеждаше социал-либерална политика с мълчаливото одобрение на ръководството на БСП.  Правилото трябва да бъде ясно и БСП да го спазва – който има десни убеждения и харесва дясната политика – да членува в дясна партия.
          Трето. Край на привидностите може да има само при ясна социалистическа идеология, леви политически цели, стратегия и тактика, лява практическа политика при управление и открити механизми за тяхното достигане. Не може да се обявяваш за социалист, а да инициираш и приемаш крайно десни, дори бесни антисоциални закони и действия като най-ниския корпоративен данък в света (10%) какъвто е той само в Македония, Киригизия и Монголия, а да не го направиш такъв, какъвто е в Естония, Литва, Латвия, Словакия – около 20%. Не можеш да въвеждаш делегирани бюджети в образованието по неолиберален модел и да искаш социални резултати и социална справедливост, а в същото време да пишеш и издаваш книги „Защото сме социалисти“.  
            Това, което вероятно Миков не е казал на заседанието на Националния съвет, а и вероятно там не е станало дума, е за някои организационно-практически подходи и действия, които не се предприемат, а трябва да се въведат в действие.
            Най-напред става дума за начина на формиране на политиката на БСП. След Десети ноември бе въведена лесната политическа практика политиката да се формира само от тесен кръг в ръководството и да се налага на Националния съвет и на депутатите. А политиката в демократична социалистическа партия трябва да се строи отдолу-нагоре. Не е нормално в БСП да няма извършено в последните 25 години вътрешно допитване до членовете и симпатизанти за важни цели и аспекти на политиката, която да следва ръководството на БСП. Кощунствено е след поредицата от провали на местни, национални, президентски и европейски избори, проблемите и провалите да не се обсъждат веднага в партийните организации, да не се чува мнението и гласа на хората. Така се постъпва и сега. Пак ще чакаме редовните отчетно-изборни събрания, когато са избледнели спомените от допуснатите грешки и слабости и проблемите са заметени. Без опора на мненията и предложенията на социалистите, няма как да се гради социалистически тип политика и политическо поведение.
            Трябва да отбележим и скъсването на връзката между членовете на партията и симпатизантите от една страна и ръководните органи от друга. В навечерието на местните избори, ръководните дейци на БСП и особено Михаил Миков проведоха стотици срещи в цялата страна. И това е много добре. Миков и другите дейци се срещнаха с партийния актив, те чуха него, той чу тях. Но я нямаше връзката с хилядите членове, симпатизанти и поддръжници. Връзката с „масите“ с митинги  и концерти вече не става, не работи поради огромното политическо отчуждение на хората в страната. В БСП вече почти няма прословутата някога много действена индивидуална работа с хората. Живото слово е най-добрия проповедник на социалистическата идея, на социалната справедливост и социалната солидарност, на хуманизма. В отреченото „тоталитарно“ минало БСП редовно провеждаше открити партийни събрания и чуваше стотици хиляди мнения и предложения. Всеки можеше да присъства на тези партийни прояви. Сега БСП и да ги обяви, няма кой да дойде, понеже се прекъсна и връзката с младото поколение. Остава индивидуалната работа с всеки близък, познат, съсед, син, дъщеря, внук, роднина, дори с непознати, но убеждаване с факти и аргументи. Но за това членовете на партията и особено младите и тези в зряла възраст трябва да бъдат подготвени от ръководните дейци. Политическите послания на БСП трябва да стигат до хората не само „по телевизора“ и чрез вестника, а предимно чрез живото слово. Колкото и да са усъвършенствани ИКТ, живото слово и личното убеждение остават много важни за политиката на лява социалистическа партия.
            Връзката на партията с хората, особено на преминалите току що местни избори, бе скъсана и чрез телевизионното полузатъмнение.  Формално телевизиите, най-вече ефирните, даваха думата на представители на БСП, кандидати за кметове и политически дейци на различни равнища, отразяваха някои предизборни мероприятия на БСП. Но по същество се формира изкривена представа у хората за политиката. Ръководствата на БСП бяха целево увлечени по формално логичния довод на властващите, че за местните избори не трябва да се говори за националната политика, а само за решаване на местните проблеми. И това измести центъра към градинките, тротоарите, каналите и т.н. Тези неща са страшно важни за ежедневието на хората, но те не решават главния проблем в България. В същото време ефирните телевизии по няколко пъти на ден пускаха рекламни клипове за успехите на управляващите, за магистралите до „селото на баба“, за борбата с контрабандата и т.н. И то рекламни клипове с държавни средства. Много от представителите на БСП пред екран се държаха като хора, които не отстояват конкретна социалистическа политика, а само свое лично и то критично мнение по отношение на националното ръководство.  От екраните лъхаше на разнобой в БСП. В предизборна агитация винаги разнобоят е сигурен белег за загуба, той вдъхва неувереност в последователите. И това бе много успешно използвано от ГЕРБ с изкуствено предизвиканите истории с Кадиев в София, в Сливен, във Видин и т.н.. Ръководството на БСП се подведе и по „евроатлантическата ценност“ преди изборите да не се използват „компромати“. Хората виждат стотици крещящи несправедливости, кражби, корупция и т.н. на дейци на ГЕРБ, реформаторите и т.н., но „ние от БСП имаме други евроатлантически ценности“. Хората останаха с убеждение, че БСП е сляпа за тези нарушения и че едва ли не е в съдружие с нарушителите, щом си мълчи за тях.  В много случаи липсваше бърза адекватна реакция на ръководствата на всички равнища. За мен остана неясно защо представителите на БСП в общинската избирателна комисия в София подписаха протокола за резултатите от изборите, особено  на първия тур,  след ареста на 6000 души в арена „Армеец“ и над 90% поправени протоколи! Дали хонорара е по-важен от истината? А такива прояви имаше в цялата страна. Без защита на законността, няма как да разчиташ ГЕРБ милостиво да спазва законите и правилата на играта в демократичните избори.     
            БСП се намира в много трудно, но не безизходно положение. Наивно е да се вярва, че една година след погрома на европейските и парламентарните избори на новите местните избори ще има някакъв съществен напредък. Времето бе малко. Малко е и времето до предстоящите президентски избори. Бодряческите призиви, от наивния тип, че „сега трябва да ги спечелим“ е или провокация или пълна политическа неграмотност. На БСП и трябват не по-малко от 4-5 години за да се съвземе и до хората да достигнат социалистическите послания, хората да видят, че няма да има нови „привидности“, че няма да има връщане към порочния „трети път“ на Шрьодер, Блеър и социал-либерала Първанов, а истинска защита на политическите и социалните интереси на мнозинството хора в страната, че няма да има безпринципни коалиции.
            
            Разпад и този път в БСП няма да има. Може някои десни социалдемократи от типа на Ангел Найденов да си се върнат под лоното на Първанов. От това БСП няма кой знае какво да загуби. БСП ще загуби само ако се откаже от левия курс и от съществените партийно-организационни  промени, които и се налагат и могат да я направят боеспособна партия.


15.11.2015 г.

неделя, 8 ноември 2015 г.

Историческа неграмотност или просто лъжлива манипулация


Автор: Анко Иванов

Чета тези дни  в един сайт, в който отново гастрольор е небезизвестният Осман Октай. Той се взема твърде насериозно като политически коментатор. Няма лошо, всеки има право и възможност да коментира, анализира и пророкува за политическото бъдеще на страната, партиите, държавната власт или отделни политици. Това много често го прави Октай във всякакви телевизии, радиостанции, вестници, а напоследък и в новинарски сайтове. Това е добре, решили собствениците да канят Октай, тяхна си работа. Дотук всичко изглежда добре. Но всяка монета има и обратната страна. А тя е не e винаги лицеприятната страна, когато става дума за политици, политолози и/или гастролиращи политкоментатори.
В материала  с интервюто, озаглавен „Борисов е бъдещият Георги Димитров“ има един много интересен абзац: „парламентарното мнозинство на ГЕРБ бламира своя министър-председател и МИС. Това говори за безсилие и безотговорно управление. Това, че всички са доволни и говорят за някаква политическа стабилност, прилича на управлението от 1944 година. Става дума за Отечествено-фронтовското управление. Тогава всички политически партии бяха в управлението и никой не носеше отговорност. Именно от тази безотговорност се ражда БКП и лидера й Георги Димитров.В края на това интервю има продължение на тезата: „Има фронт срещу Борисов, не само срещу РБ. С едни предсрочни избори, той може да се превърне в бъдещия Георги Димитров.
В интервюто има няколко неистинни (т.е. лъжливи) внушения, предназначени за хората на млада и средна възраст, които не познават добре историята на България и биографията на Георги Димитров. Октай е опитен политик и е от онова поколение, което изучаваше историята на БКП и вероятно си е взел успешно изпита в университета. Вероятно става дума не за незнание, а за политическа манипулация, за тенденциозно внушение, т.е. за лъжа. Да разгледаме манипулативните (т.е. неистинните) твърдения на Октай.
Първо. Октай твърди, че през 1944 г., „всички политически партии бяха в управлението и никой не носеше отговорност.“ А истината е друга. Отечественият фронт е създаден от антифашистките партии в България: БРП (к), БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“), БРСДП (обединена), политически кръг „Звено“, а по-късно в него се включва и Радикалната партия. Истината е, че на Девети септември 1944 г. властта е взета от Отечествения фронт.  Министър-председател е не Георги Димитров, а Кимон Георгиев от политическия кръг „Звено“. Георгиев подписва примирието със САЩ, Великобритания и Съветския съюз и обявява война на Германия. След Девети септември не всички политически партии са в управлението, както твърди Октай. В него няма нито една от профашистките политически партии. Извън властта са Демократическата партия, Радикалдемократическата пратия, БЗНС „Врабча 1“ и други.
 Второ. БКП не се ражда от „безотговорността“ на отечественофронтовското управлание, както твърди Октай. Истината е, че БКП се ражда през лятото на 1891 г. на Бузлуджа. И това го знаят почти всички хора в България, с изключение на домораслите политолози или манипулатори от типа Октай. А отговорност за отечественофронтовското управление носи именно БРП (к), по-късно БКП, която е инициаторът и създателят на Отечествения фронт като политическа коалиция, а след това и като организация.
Трето. Октай твърди, че безотговорността на отечественофронтовското управление ражда Георги Димитров. Няма как да е вярно, че „от тази безотговорност се ражда БКП и лидера й Георги Димитров“. Истината е, че Георги Димитров става политик през 1902 г., когато става член на БРСДП (т.с.) и през 1906 г ръковои крупната Пернишка миньорска стачка. Член е на ръководството на Общия работнически синдикален съюз. През 1913 г. е избран за народен представител и е най-младият в Царство Бълталия народен представител – на 31 г. и работи като народен представител до 1923 г. През 1919 г. е сред организаторите на Транспортната стачка. Заедно с Васил Коларов и Гаврил Генов е сред ръководителите на Септемврийското въстание, избухнало срещу фашистките превратаджий от Девети юни. След това е в чужбина. През 1933 г. като подсъдим по известният в цял свят Лайпцигски процес нанася първото морално поражение на световния фашизъм. В негова защита се вдигат хора от почти всички страни и Димитров става своеобразно знаме в борбата срещу фашизма. Нима това не го знае Октай? От това време, та до края на XX век името на Георги Димитров е сред имената на най-почитаните в Европа и в Латинска Америка политици. Работи като Генерален секретар на Комунистическия интернационал до 1943 г.. В България, за сведение на Октай и подобните исторически и политически манипулатори, той се връща на 4 ноември 1945 г., а става Министър-Председател чак през ноември 1946 г., т.е повече от две години след Девети септември. Така, че е манипулация или откровена лъжа, че Георги Димитров се ражда като лидер на БКП по време на управлението на Отечествения фронт.  
Четвърто. Крайно неправомерно е сравнението между Георги Димитров и Бойко Борисов. Димитров е сред най-известните политици в света през XX век. Сега в България е отричан от наследниците на профашистките партии и от западняците. Димитров е общувал с политици от цял свят и свободно е владеел руски и немски езици. Димитров смело  влиза в лични и задочни дискиусии и спорове с всякави опоненти. Бойко Борисов е известен в България като свързан със СИК, собственик на Ипон, отговорен за неправомерно действие, според решение от Европейския съд за превишаване на правомощията като главен секретар на МВР, като човек който през деня може на три пъти да си смени политическата позиция и решение. Той общува с чуждите политици само чрез поклони, усмивки и прегръдки и потупавания по рамото. Ползваният от него банкянски диалект на българския език е неразбираем за чуждите политици. Борисов никога не влиза в дискусия лице в лице със своите опоненти. Той единствено разчита на телевизионните внушения на неговите подопечни журналисти от ефирните телевизии, както и тези от кръга на Пеевски. Най-общо казано: не могат да се сравняват планината и мишката. Тази истина е подценил или нарочно пренебрегнал Осман Октай.
След събитието е лесно да си съдник и да търсиш верните решения. Ситуацията е отминала. Можеш да критикуваш и да оценяш, но не трябва да забравяш, че когато се вземат политическите решения и се осъществяват политическите действия има съвършено друга политическа ситуация. Сега в България е съвсем друга политическата ситуация. И не е уместно, подобно на Окатай да се правят такива неистинни (т.е. лъжливи) и неправомерни сравнения. В науката много отдавана  е доказано, че не могат да се сравняват разнотипни обекти, величини, действия, личности и т.н. Сравняват се и се оценят само еднородни обекти, личности, действия, т.е. еднотипни величини. Сега в България не е нито Следдеветосептемврийската обстановка, нито Бойко Борисов по нещичко прилича на Георги Димитров, та Октай прави манипулативен опит за сравнение на несравними неща. Няма как Борисов да стане бъдещият Георги Димитров.
    

8.11.2015 г.

петък, 6 ноември 2015 г.

Гражданското образование на кръстопът

Автор: Анко Иванов

            След новоприетия закон за образованието започна и разработката на подзаконовите нормативни документи. Има вече проект на Наредбата за учебния план и приложенията към нея регламентиращи разпределението на учебните часове по учебни предмети. Разработени са и проектите за изискванията за резултатите от обучението по отделните учебни предмети.       
Образованието е дейност, чрез която обществото се стреми сегашното обучавано младо поколение да придобие потребния му образ, за да може обществото сполучливо да се самовъзпроизведе и да се развива в съответствие с изменящите са условия. Особено внимание заслужава предвиденият в закона нов учебен предмет „Гражданско образование“. Излишно е вече да се спори за необходимостта от този учебен предмет. Законът е факт. Досега гражданското образование в българското училище се формираше и се формира чрез учебните предмети история, география и философия.      В предлагания от експертите на МОН проект като че ли гражданското образование се разглежда като абстрактно обучение по абстрактна учебна материя. В него не се отчитат реалните конкретно-исторически условия в България и Европейския съюз, териториалните и пространствените особености, миналото историческо развитие, конкретната историческа ситуация и специфика на България и на Европейския съюз. Всичко е абстрактно разработено,            като формирането на някакъв въобще гражданин на неопределено място, държава и регион. Гражданин въобще няма, гражданството е винаги реално и конкретно,  винаги в определени териториални и исторически граници, т.е. конкретно.  Това е грешка на концепцията, ако някой въобще я има, за този учебния предмет „Гражданско образование“.
За да има ефект от обучението по „Гражданско образование“ трябва да има необходимата база от знания, умения и представи за основните структури на обществото: икономическа, политическа, социално-духовна и демографска, т.е. за социологическата структура на обществото. Личността може да бъде и да се изявява като гражданин само в обществото. Но за да се формира, подготвя и в бъдеще да се изявява в това общество, той трябва добре да владее основните знания за неговата структура. Съдържателната база на обучението по „Гражданско образование“ са знанията по история, география и философия. Неслучайно в стария учебен план те са в раздела „Гражданско образование“.
Обучението по история разкрива пред учениците развитието на гражданското общество и на демокрацията от дълбока древност до наши дни, т.е. развитието на гражданското общество и ролята на личността в него. В проекта за учебен план е предвидено историята и в прогимназиалния етап и в гимназиалния първи етап да има сравнително добър хорариум от часове.
Философските науки разкриват пред учениците философията на правото, на смисъла и предназначението на разделението на властите, за връзката морал, етика, власт. Философските знания в новия учебен план трябва да се ситуират само в IX и X класове с по два учебни часа седмично, без да се слиза на равнището на VIII клас. В осми клас все още учениците нямат натрупани достатъчно общообразователни знания, които да им позволят добре да се ориентират във философското знание.
Географията разкрива териториалните, пространствените различия и специфика на гражданските общества, на тяхната: природа; население;  местните, регионалните, националните и глобалните измерения и различия във властта и гражданството; икономическите аспекти на развитието на обществото, на спецификата на държавното устройство и развитие на федералните и унитарните държавни устройства и др. Основната слабост на обучението по география и икономика досега, а и така е предвидено в проекта за нов учебен план е със силно намаления хорариум от учебни часове, което води до дисбаланс в гражданското образование. В българското училище няма друг учебен предмет, който да дава икономически знания, освен География и икономика. И неговият хорариум вместо да е увеличен, за да послужи като основа за Гражданското образование,  е силно съкратен в предлаганите учебни планове. А младият човек се нуждае от определени знания за стопанската дейност в обществото, за наличието и използването на природните и човешките ресурси, за териториалните образувания и т.н. Знания, които в много голяма степен сега липсват на учениците.
В новия учебен план следва да се приравнят като хорариум часовете по История и цивилизация и география и икономика в първия гимназиален етап по на 252 часа задължителни часове (ЗП), а на философията да се увеличат на 108 часа. При така формирана по учебен план базова подготовка по трите учебни предмета, новият учебен предмет „Гражданско образование“ трябва да бъде ситуиран по класове само в XI и XII класове с по 2 часа седмично или общо 134 часа. Този учебен предмет може и трябва да се преподава от историци, географи и философи.  И само тогава ще има ефект от неговото въвеждане. Без основата на знанията, без базовите знания, няма надстройка в обучението.  
Учебният предмет „Гражданско образование“ има смисъл само във втория гимназиален етап, когато учениците вече са набрали достатъчно знания и умения да разбират и да се ориентират в историческото време и пространствените измерения на човешкия бит и култура, в миналото, в настоящето, както и във философията, смисъла и принципите на правото, изучавани по философия. Към тези исторически, географски и философски знания трябва да се надстрои ново знание, като се добавят и правни, културологични и политологични знания.
В проекта на МОН за учебен план (Приложение № 17са записани седем специфични цели на обучението по гражданско образование за първи гимназиален етап. Особен интерес представлява съдържателния аспект на целите, тяхното количество, оптималност и достижимост. Гражданското образование има за главна цел подготовката на младите личности за пълноценното им включване като граждани в управлението и дейностите на държавата. А именно тази главна цел не е записана. Записани са цели на второ равнище. В някои от тях има записани като цели различни равнища и обхват на дейности за постигане на главната цел. Няма декомпозиране на главната цел. Процесът на формирането на граждани в училищата е специфичен образователен процес, в който следва да има следните равнища:
1/. Знание за същността на гражданското общество, на неговия обхват, историческо развитие и пространствени териториални особености;
2/. Разбиране на механизмите на функциониране на гражданското общество, неговата структура и функции и ролята на отделните личности в него;
3/. Формиране у учащите се на лична оценъчна позиция за ставащото в страната, Европа и света през призмата на същността на принципите на гражданското общество;
4/. Отстояване на личностна позиция за участие в гражданското общество.
В посочените в проекта специфични цели за обучението по гражданско образование в първия гимназиален етап липсва един важен същностен аспект. А той е потребност от познаване на генезиса на формиране и на функциониране на териториалната специфика на държавното управление и елементите на самоуправление в отделните географски териториални равнища: местно (населено място, община); районно (областно); национално (българско); регионално (европейско); глобално (световно). Няма в света абстрактен гражданин, за какъвто вероятно е изработен проекта. Гражданинът живее на определено географско място и се включва в дейностите на гражданското общество най-напред и най-често на това равнище. В това местно, районно, национално равнище има влияние на множество правни, икономически, социални, политически, духовно-културни и други фактори на функциониране на гражданското общество. Вписването на младата личност като активен субект в гражданското общество изисква той да познава, разбира, оценява и активно участва в гражданския процес на всички териториални йерархични равнища, които имат своята природна, народностна, политическа, икономическа и социална специфика. Този аспект трябва да бъде ясно записан като цел на гражданското образование. Необходимо е въвеждането на ново съдържателно ядро: „Умения за политико-териториална ориентация в развитието на гражданското общество на света, Европа, България и местната територия.“ 
Не е редно в целите, а след това и в дейностите да се предвижват неща, които са свързани пряко с политическата дейност. Например, такова звучене има записаното в предпоследната цел: „Практикуване на основни социални умения, засягащи политическото участие на учениците …“. Практикуването на умения, засягащи политическото участие е политическа дейност, а тя е забранена в българското училище.
А последната цел в сегашния и текст не е адекватна на потребностите от формирането на българските граждани. Този текст: „Формиране на национална идентичност, стъпваща върху демократичните ценности, политическото участие и толерантност към различните групи“ може, а навярно и следва да придобие следният вид: „Формиране на национална идентичност, основаваща се на българските национални традиции и демократичните ценности, насочена към национално родолюбие и уважение, при зачитане и спазване на равните граждански права на различните етнически, религиозни, социални и културни групи в обществото“.
Специфичните цели на обучението във втория гимназиален етап се припокриват съдържателно с първия етап и не трябва да бъдат формулирани отделно, особено ако се възприеме предлагания подход гражданското образование да се изучава като самостоятелен учебен предмет само във втория гимназиален етап.
По-голямо внимание заслужават ядрата на учебното съдържание. В тях първите три са съдържателно некореспондиращи с главната цел и подцелите на обучението по гражданско образование. По същество се прехвърлят дейности, които трябва да се реализират чрез учебните предмети: български език и литература, чужд език, математика, природни науки и на технологиите. Шестото ядро следва да има друго съдържание: „Социални и граждански компетентности, държавно устройство и функциониране на държавната и местната власт.“
Посочените в проекта области на компетентности не обхващат някои същностни аспекти на гражданското образование. Например, липсват предвидени знания, умения и отношения за знаене, разбиране и оценяване на различните личностни възможности в обществото в зависимост от социалната и духовно-културната стратификация на гражданското общество. Това явно е избягнато нарочно от съставителите на проекта на документа. Но учениците още в училище са личностно социално стратифицирани на деца от различни семейства, от различни социални (бедни, средна класа, богати), културни, религиозни (християни, мохамедани, атеисти и т.н.) и други страти. Гражданското образование следва да разкрива пред учениците какви са реалностите в гражданското общество и как личността сама може да променя своето социално и духовно-културно стратифициране. Необходимо е да се обособи ново самостоятелно ядро за „Особености на регионалната политика и регионалното и местното самоуправление“. В ядрото за правната култура би трябвало да има още два ясни акцента: ученикът да овладее, да знае и разбира гражданските си права и гражданските си задължения, да се ориентира в гражданско-правните отношения. В съдържателното ядро за „България, ЕС и процесите на глобализация“ е крайно наложително да се добави „разбира и се ориентира в природните и стопански аспекти на европейското икономическо пространство“. Има и множество други пропуски, слабости и недостатъци на предложените „Изисквания за резултатите от обучението по учебния предмет Гражданско образование“.
В заключение, предложената Наредба за учебен план, рамков учебен план и Изисквания за резултатите … разкриват, че на обществото се предлага един недобре обмислен документ, прибързано (т.е. „на коляно“) и компилативно съставен и не отговарящ на обществените цели и очаквания. Приемането на подобен недоработен документ е явно във вреда на формирането на бъдещите граждани на България. Гражданското образование в България сега е на кръстопът. Накъде ще поеме, зависи от предстоящите действия на МОН. Формирането на истински граждани, знаещи и можещи, става само на основата на стабилни базови знания по учебните общообразователни учебни предмети (история, география и философия), пряко свързани с гражданското образование, с обществения кръгозор на младите хора, а не само да се акцентира върху надстройката на знанията (учебен предмет „Гражданско образование“за някакво абстрактно гражданско образование.    

6.11.2015 г.