вторник, 27 декември 2016 г.

Промените в Устава – обогатено с авторитаризъм статукво


След президентските избори думата „промяна“ стана една от най-употребяваните и една от тия, с които най-много се злоупотребява. В политическите партии промените са главно в три аспекта: идеен; уставен и кадрови. Сегашното ръководство на БСП, Изпълнителното бюро и Председателят на партията, започват ход на промяна. Бяха афиширани две значими идеи за промяна – избор на Председател на партията от членовете и въвеждането на три мандата (12 г.) за депутатите в Народното събрание. Останалите идеи не бяха публично огласени.


В пространството се върти вече разработен проект за изменение на Устава на БСП (13.12.2016). Той е изпратен за мнение на Общинските съвети на партията. До тук нищо лошо. Лошото започва след внимателно прочитане на проекта за Устав и сравняването му с действащия Устав (2015 г.). А сравнението е много трудно, понеже авторите не са си направили труда да отбележат отпадащите текстове и да подчертаят новите текстове. Внимателният прочит на проекта и сравнението с действащия Устав разкрива че има голям обем редакционни предложения за изменение. Най-съществените промени обхващат няколко нови идеи и отпадане на множество текстове. По същество в така предложения проект могат да се ориентират само специалисти и опитни партийни кадри. Мълчи се за промени, които макар и частично изменят същността на партията. Става дума за следното:

Първо, за същността, ценностите, характера и политиката на социалистическата партия. Основните слабости в стария Устав са три. Главната слабост е недостатъчното изясняване чии интереси изразява, защитава и отстоява в обществото БСП. А това определя социалната база на БСП. В чл. 6 само е отбелязано, че тя е „лява народна партия“ (т.е. изразява интересите и на богати, и на средна класа и на бедняци, безработни и т.н.) и че тя защитава „хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите …“. Правилното би било записът да бъде прецизиран и подобрен. Към него да отпадне „народна“ и да се добиви примерно, че трябва “БСП изразява, защитава и материализира чрез политиката си с предимство интересите на хората на наемния труд, на наемните работници, специалисти, експерти, служители, интелигенция и на самонаетите и работещите в семейните фирми на дребния бизнес, както и на безработните.“ Основната досегашна слабост на БСП е, че когато участва в държавното управление, тя не изразява, не отстоява и не провежда чрез политика в интерес на хората на наемния труд. А това е главната причина за спада на авторитета и влиянието на БСП в обществото и тя започна да се се възприема като част от статуквото.

В Устава на БСП има явно проявена еклектика – раздвоение на характера на партията между масова и парламентарна. В текста на чл.8 е записано, че тя е масова партия, която обединява хора от всички социални слоеве, т.е. изразява интересите на всички в обществото, без оглед на социално и имуществено положение, т.е. в друга форма е записано, че БСП няма своя собствена социална база. В чл. 9 е записано, че БСП е парламентарна партия, основаваща се на Конституцията на Република България и че програмата на партията се реализира чрез парламентарни действия, участие във властта и взаимодействие със структурите на гражданското общество. В тези два члена на Устава на БСП никъде не пише че БСП провежда своите партийни и политически действия чрез масови обществени инициативи и прояви (митинги, манифестации, шествия, бдения, петиции и т.н.) за подкрепа или отрицание на определени действия на политическата власт в обществото. Липсата на подобен текст прави членовете и симпатизантите на БСП страничен съзерцателна ставащото в страната и разчитане само на телевизионните и парламентарните нарцистични изяви на нейните лидерки, лидери и депутати. С тези текстове по същество БСП се определя предимно като партия от парламентарен тип(т.е. изборджийска партия), с активизация предимно преди избори и с цел завоюване на определено положение в Народното събрание, общинските съвети, избор на Президент и на кметове. Масовата партия е масова не само и не толкова по членство, по броя на членовете и основните партийни организации, а и по участие във формиране на политиката, в изразяването чрез нея на интересите на членовете, симпатизантите, привържениците и всички други хора на наемния труд, масова подкрепа на социални инициативи и масови протести срещу отнемане на социални права.

В Устава е подчертано, че социалистическата партия е патриотична партия, която отстоява националния суверенитет и т.н., но и е част от европейската и световната левица (чл.10). Обаче липсва връзката между изразяването на националните интереси и връзката с общоевропейските и глобални интереси. По същество чрез този стар текст не се предвижда отстояване на националната специфика в решенията и действията на международните леви организации – Социалистическия интернационал и ПЕС. И оттук се предопределя липсата на самостоятелна позиция и послушание по всичко и за всичко. Би трябвало в Устава да има изричен текст за защита пред тези организации на спецификата на условията в България и вижданията на БСП като част от левите партии.
В този раздел на Устава липсва главното изискване за формирането на политиката на социалистическата партия. Трябва да има ясно записан текст, че политиката на БСП се формира на основата на интересите и потребностите на хората на наемния труд и нейното съдържание се формира отдолу-нагоре, т.е. от членовете и основните партийни организации към Националния съвет, който обобщава и прецизира основните интереси и предложения на членовете и на симпатизантите на БСП.

По същество за главното в Устава на БСП няма предложена промяна, а има запазване на статуквото, запазване на непродуктивното в политически план организационно статукво, определящо неадекватното място и позиция на социалистическата партия в българското общество. А това статукво е формирано чрез социаллибералния модел, наложен в социалистическата партия от Първанов, Станишев, Пирински, Овчаров, Петков (сега АБВ) и други и отстояван от сегашното изпълнително бюро на БСП. А този модел е почерпен от опита на политическите партии в САЩ и Западна Европа, и е проява на „Третия път“ на Блеър и Шрьодер, път на подмяна на социалистическия и социалдемократическия тип на левите партии със социаллиберален тип политика и съответно партии. В БСП от 1990 г. и до днес има ясно оформени две идейни течения: социаллиберално (лукановисти) и социалистическо, неправилно наричано само ляво. Социалистическото ляво се е обявило и работи публично и открито. Социаллибералното се прикрива зад общите словоблудства за свобода, демокрация, евроатлантически ценности и т.н. 

Второ, за принципите на които се основава функционирането на социалистическата партия. В тази част на проекта за Устав на БСП са предвидени частични промени, сведени до редакционни размествания и изменения и някои отделни промени. Най-важното от тях е отпадането в чл. 15. на старата т.4 за изискванията на изграждането и функционирането на партийните органи, т.е. отпадат принципите за: обновяване и приемственост; разделение на правата, задълженията и отговорностите; укрепване на вертикалните и развитие на хоризонталните връзки. По същество отпадането на посочените принципи е израз на желанието партията да стане по-аморфна и по-слабо структурирана, да стане още повече парламентарна партия.

Особено важни са принципите и процедурите за формиране на партийните органи и изискванията към кандидатите. В проекта за Устав са предвидени само частични промени във функционирането на принципа за делегираното представителство в партийните органи, които по-нататък са развити в Устава. Правилно е отпадането на делегираното представителство в общинските органи и областните съветиНо неправилно е при формирането на Националния съвет да има делегирано представителство. То деформира главния, основния демократичен принцип за избор на всички членове на партиен орган от всички делегати. Не е нормално група от няколко десетки делегати да решава вместо конгреса на партията. В сайта на Националния съвет на БСП има списък на членовете на НС, но нарочно не е отбелязано поименно кои са делегираните членове на Националния съвет. Но в предишния състав на НС такива бяха 78. В състава на делегираните са в повечето случаи кадри на БСП, които нямат необходимия авторитет за пряк избор или се страхуват да бъдат подложени на пряк избор от делегатите на конгреса. Тази антидемократична процедура бе въведена с оглед да няма административна област без представител в Националния съвет, без човек, който да може да представя пред този орган специфичните регионални проблеми. Ако се прецени, че действително трябва да има подобна норма, то това би трябвало да е само по един представител на област и най-добре е това да бъде председателят на Областния съвет на БСП, който ежедневно и на-добре познава спецификата и проблемите на областта, а не хора, които живеят в София и се избират за представители на дадена област. Сега е налице в Устава противопоставяне на различни изисквания. От една страна, има забрана за „упълномощаването за представляване на събрания, конференции, конгреси и в други органи“ и от друга – избор на делегирани представители в състава на Националния съвет на БСП.

В член 16 е пропуснато, и в стария Устав и в новия проект, вероятно нарочно, регламентирането на процедурата за номиниране на членовете на изборните партийни органи и за депутати за Народното събрание, за президент и за кметове. Сега има пълна анархия в номинациите (предложенията), като всеки, независимо от неговите доводи, прави неограничен брой предложения и някои настоящи и бивши (напр. Мая Манолова) партийни дейци се хвалят с огромен брой номинации. За действителни номинации трябва да се приемат само тези, които са обсъдени (не само направени) на партийни събрания и заседания на съответните органи и са одобрени от тях поради определени доказани качества с мнозинство от присъствалите на форумите на ОПО и на Общинските конференции. Всяка основна партийна организация и общинска конференция може и трябва да номинира само определен брой делегати за конгреса и за членове на Националния съвет и то само в зависимост от броя на членовете на БСП, а не според капризите на отделни членове.

И най-важното при избора на членовете на изборните органи са качествата на предлаганите кандидати и членовете на партийните органи, а не само годините стаж. В Устава липсват изисквания за политическите и делови качества. За всеки кандидат предлагащият го трябва ясно и кратко аргументирано да изложи мотивите си за предложението през призмата на качествата, които притежава членът на партията. За да има промяна, трябва да има нов член на Устава, предвиждащ какви качества да притежават кандидатите и кои лица не могат да бъдат избирани в Националния и общинския съвети на БСП. Например, изискването да не бъдат избирани в ръководните органи на Национално и общинско равнище: членове на БСП, които притежават огромни материални и финансови активи (т.е. т.нар. „милионери в БСП“ като напр. Гергов, Лечева, Добрев, Гуцанов и редица други); притежателите изцяло или само на дялове в офшорни фирми; членуващите в масонски ложи (напр. Гергов и др.); участници в политически проекти, насочени срещу БСП (напр. Бригадир Аспарухов - създал Борисов); лица с криминална регистрация; лобисти на олигархически кръгове (някои партийни дейци от Пловдив и Варна) и др.

Особено противоречива е практиката на мандатността. Въведените норми за мандатност за ръководителите на общинско равнище имат резон само за големите общински (вкл. Общински в районите на големите градове) организации. Но за малките общини с под 1000 членове изваждането от ръководна дейност в общинско равнище (поради изтичане на двата мандата) най-често води до влошаване на дейността и ръководството на общинската партийна организация.

Сред принципите липсва и ясно виждане и текст за процедурата допитване в партията. Чрез тази процедура БСП трябва да формира политиката си чрез съобразяване с мненията на членовете и симпатизантите, чрез обсъждане на събрания и чрез вътрешнопартийни допитвания за главни аспекти на политиката на БСП и особено за управленските програми на партията на принципа отдолу-нагоре.

Уставът трябва да има и категорично изискване, че не се допуска избор на ръководни органи на партията по вишегласие под нормата 50 плюс един гласа от гласувалите. С подобна норма и чрез промяната в номинирането ще се избегне антидемократичната ситуация, когато в Националния съвет на БСП на последния конгрес реално избрани са само двама – Стефан Данаилов и Дора Янкова.

Референдумите са всеизвестна демократична процедура за пряко участие на редовите членове на БСП във вътрешнопартийния живот. Но те трябва да могат да бъдат използвани и при формиране на управленската и опозиционната политика на партията. В БСП вече има практика за манипулиране на резултатите от референдумите. Особено драстична бе манипулацията на последния референдум, когато вместо реалните 11% (по други данни само 9%) за ляво участие с АБВ в изборите за президент бяха показани измислените 52%. И лицата, които бяха отговорни за неговото провеждане и отчитане на резултатите – секретарите на БСП К.Янков и К.Добрев и шефа на щаба А. Кутев не понесоха партийна отговорност. Този негативен опит изисква в Устава да има норма, която да не допуска подобни извращения на мненията на членовете на БСП. А тя може да бъде със запис, че организацията, отчитането и провеждането на референдумите в БСП се организира от независим партиен орган, формиран от социалисти, които не са членове на Изпълнителното бюро на Националния съвет, не са кадрови работници на Националния съвет.
И в тази втора част на Устава на БСП се запазва статуквото чрез доминиращите стари текстове, продукт на социаллибералния подход на по-малко организация и повече аморфност, характерни за парламентарните партии.

Трето, членството, правата, задълженията и отговорностите на членовете на БСП. В тази част на Устава има предимно редакционни промени и някои частични изменения. Заслужава да се помисли за допълнение в чл. 24, т.3 задължението за борба „срещу проявите на фашизъм, екстремизъм, реваншизъм, ксенофобия и расизъм“, в което да се добавят „религиозен, етнически и военен екстремизъм, вътрешнопартиен и държавен авторитаризъм.“ Особено внимание заслужава предложението да отпадне старата т.4 от чл. 26 за мярката за партийно въздействие „снемане на политическо доверие“. В политическа партия, в която партиен кадър, който изповядва и работи за друга, а не за социалистическата идея, трябва задължително да загубва политическо доверие. Такъв член на партията не трябва да бъде избиран на ръководни постове в партията. Отпадането на този текст на практика означава, че партията се отказва от социалистическата идея и става разноидейна политическа формация, която се бори само за изборни резултати и за власт на всички равнища, т.е. тя е само парламентарна партия.

Четвърто, вътрешнопартийна организация, структура и функциониране на социалистическата партия. В тази част на проекта за промени в Устава има множество частични промени, предимно отпадане на текстове, редакционни изменения и някои частично нови моменти. Главното в тях е отпадането на делегираното представителство на общинско равнище, на младежката квота в ръководните органи, отпадане като уставни изисквания формирането в партийните органи на отделни направления на дейността, комисии и подкомисии. Това са рационални предложения за промени. Има и самоцелно съкращаване на текстовете за ролята и задачите на партийното събрание. Отпаднали са важни изисквания като това, че партийното събрание обсъжда и решава важни въпроси от вътрешнопартийния живот, както и редът и периодичността на неговото свикване. Съществена промяна трябва да има в предлагания нов чл.40, т.2 за състава на Областния съвет. Това е координиращ орган, в който са включени твърде много лица, заемащи различно партийно и обществено положение и особено от различно йерархично равнище – национално, областно и общинско. Би трябвало да се изключат от състава на тези органи лицата от националното равнище като членовете на Националния съвет, членуващи в съответната област, министрите и зам.министрите социалисти от областта, кметовете и зам.кметовете на общини, които са социалисти, ръководителите на групите съветници социалисти. Сегашното формиране на областните съвети е сложно и не съответства на координиращата им партийна роля.

Пето, за ролята, мястото, структурирането и ръководството на Националния съвет на БСП. Особено внимание заслужава направеното предложение за промяна в Устава Председателят на партията да се избира пряко „с гласовете на цялата партия чрез вътрешнопартиен избор по ред и начин определен от НС“. Това предложение противоречи на същността и на дългогодишната история и традиции на БСП. Прекият избор на председателя на НС променя същностно характера на партията. На първо място от демократична партия с колективно ръководство и ум, тя се превръща в лидерска партия по подбие на ГЕРБ. Това е предпоставка НС да намали съществено своите права и пълномощия поради простия факт, че той е избран от делегирани представители на общините, а не с преките гласове на членовете на партията. На второ място, прекият избор е предпоставка за по-сигурно формиране на авторитарен стил на ръководство на Националния съвет и на групата народни представители в парламента и принизяване ролята на другите изборни органи и лица, до засилване на ролята на апарата на Националния съвет, който по навик ще организира и провежда този избор. На трето място, почти сигурно е че ще има големи манипулации в резултатите от избора, съмнения за редовността на избора. Повод за това даде последният проведен референдум и надутите проценти за АБВ. Нещо повече, и в досегашния Устав на БСП има някои изключителни права на Председателя на БСП. Става дума за неговото изключително право да предлага Изпълнително бюро. Това може и трябва да се промени. В Устава не е посочен броя на членовете на това бюро, правото на членовете на НС да издигат (номинират) кандидати за членове на Изпълнителното бюро, да обсъждат на кандидатурите. Много важно е записването на правилото за задължително избиране с мнозинство от 50 плюс 1 гласа, правила за начина неговото функциониране. Не би трябвало в демократично устроена партия да има само еднолично предлагане на какъвто и да орган и избор по вишегласие, а не с мнозинство.

В сегашния си многочислен вид НС прелива от работещ към представителен орган. Големият брой членове затруднява организацията и провеждането на заседанията и разводнява обсъжданията и вземането на решения. Би било нормално в Устава да има норма за броя на членовете на Националния съвет, а не конгреса да се мята в различни посоки и да променя по свое усмотрение броя на членовете на най-висшия ръководен орган между заседанията на конгреса. Лично мнение е, че оптималният брой е 121 членове на НС и оптималният брой членове на Изпълнителното бюро от 11 членове.

Шесто, за участието на социалистическата партия в държавните органи и взаимодействието с обществените организации. В тази част на проекта за Устава главното внимание е отделено на въвеждането на норма за времетраене на работата на отделните народни представители в Народното събрание – до 12 години. С този статистически времеви ограничителен подход уж се грижим за промяна, за обновяване на кадровия състава на БСП, за навлизането на нови и по-млади хора в състава на ръководните органи на държавата. А по същество се отменя главният принцип за формиране на депутатския състав на социалистическата партия, въвежда се предпоставка за влошаване на качеството за участие. Важно е депутатът не колко време е в парламента, а как работи. В Народното събрание важното е качеството на политиката, защитавана от депутатите, техните знания и умения. Идеята за ограничаване на депутатския престой е по същество изискване за смяната на едни образи с други образи, на едни лица с други лица без оценка на качеството. В Народното събрание действително трябва да има промяна в състава на депутатите. И е нормално в Устава да има заложени изисквания, но не за продължителност на стажа а за: опита и качеството в законотворческа дейност; умението да се изразява и защитава социалистическа позиция при приемането на законите и решенията; личен авторитет в обществото; чисто съдебно минало и липсата на връзки с олигархически групировки и лобистки кръгове.

Тази идея на Нинова е израз на неофициалното намерение на сивия кардинал на БСП да се ликвидира истинското социалистическо крило в БСП и окончателно да доминира социаллиберализма. Отстраняването на истинското ляво движение от органите на БСП и в обществото се реализира чрез два главни подхода. Първият е недопускане или силно ограничаване на възможностите за медийна изява на представителите на лявото движение (Стоилов, Миков, Божинов, Мерджанов, Добрева и т.н). В дните след Конгреса на БСП (8 май 2016 г.) почти няма тяхна изява в телевизиите и радиостанциите. За сметка на това ежедневно, по няколко пъти на ден, се показва не само Бойко Борисов, но и ръководните дейци от БСП от социаллибералното течение. А това кой къде да представлява социалистическата партия се решава от Председателя, от прес-центъра на БСП. Чрез промяна за срока на депутатстване от следващото Народно събрание се отстраняват най-авторитетните представители на социалистическото крило (Миков, Стоилов, Божинов и др.) както и идеята за забрана кметове-социалисти да бъдат кандидатирани за народни представители. С този акт се затварят и възможностите в Народното събрание да се предлаган социалистически по своята същност законопроекти, а да се внасят предимно социаллиберални такива. И нещо повече, отрязва се на истинските леви в БСП трибуната на Народното събрание и възможността левите идеи да се изказват и да се възприемат чрез телевизиите и пресата. И още нещо, отстраняват се хората които са против коалицията с ГЕРБ. Това отваря пътя за доминиращата в ПЕС политика за колаборация на социалистическите и социалдемократическите партии с десните.

В заключение, чрез проекта за Устава на БСП продължава процеса на превръщането на БСП в социаллиберална партия от парламентарен, а не от масов тип, характерен за редица европейските леви партии. В БСП текат вътрешнопартийни процеси, подобни на тези в редица други партии като Френската социалистическа партия, ПАСОК в Гърция и др. Провеждането на социаллиберална политика във Франция от Оланд, Валс Макрон доведе до огромна загуба на обществено доверие, до ожесточаване на съпротива на профсъюзите срещу управлението на социалистическата партия, практически ликвидиране на участието на социалистическата партия във властта. Отказът от социалистическата идеология и политика на Митеран и преминаването на социаллиберални основи доведе до това състояние на Френската социалистическа партия. Подобна е ситуацията в Гърция, където се роди ново ляво движение. Предлаганите промените в Устава на БСП са насочени към пълно доминиране на социаллиберализма прикрито под името на социалистическа партия и използването на лява фразеология. Но в БСП се прокрадва и нова организационна насоченост – превръщането на БСП от колективистична в лидерска партия с почти пълна авторитарна власт на Председателя на партията, власт, която дори Тодор Живков нямаше. А накъде ще тръгне БСП зависи от делегатите на Конгреса, които на новото заседания трябва да обсъдят и да приемат измененията в Устава. Има две посоки: лява – социалистическа и дясна – социаллиберална. Уставът е инструментът, чрез който в партията се върви организационно към една или друга посока. И да не се забравя, че хората на президентските избори се обявиха за същностна промяна, за отказ от статуквото на неолибералната и социаллибералната политика.

неделя, 18 декември 2016 г.

Чрез промяна към подмяна



В последно време, особено след президентските избори, стана много актуален терминът „промяна“. И всички политици, като в църковен хор, запяха молитвата за промяна, промяна веднага и на всяка цена, промяна заради самата промяна. Хората били искали промяна и ние трябва да я направим тази промяна.  И ето много сериозният повод за размишления и въпроси. Да, за въпроси. И то за сериозни въпроси. Въпроси, които за повечето български политически партии не търпят отлагане. И най-вече за социалистическата партия.
На последното заседание на националния съвет на БСП Нинова с нетърпящ възражение тон и с някакъв особен апломб обяви, че „иде време и за въпроси“ и че „хората искат промяна“. Да, хората действително искат промяна. И понеже е дошло времето за въпроси, трябва да поставим най-сериозните от тях.

Първият въпрос. Кое е главното в очакваната от хората промяна? Какво е най-важното нещо, което трябва да се промени? И понеже става дума за партии и по-конкретно за БСП, въпросът може да бъде конкретизиран във формата „Какво в БСП следва да се промени?“ А какво всъщност очакват хората?  Търсеният от мен отговор е в промяната на политиката. Това е действително главното. Работата на политическите партии и политиците в крайна сметка се оценява по резултатите от провежданата политика, т.е. „по политиката им ще ги познаете“. А за нея се съди по жизненото равнище на хората, по икономическото, социалното и духовно-културното развитие на обществото. Промяната изисква отказ, категоричен отказ от сегашната неолиберална политика, политика, която се провежда вече над 25 години в България. На хората (дори и на тези в САЩ) вече им втръсна неолиберализма, водещ до безкрайно обедняване и прокуждане от родината на младите хора, до неимоверно забогатяване на определен кръг лица, обикновено олигарси, свързани с мутренското време. Без да се промени съдържанието на политиката, която се провежда в България, няма да се преодолее статуквато. А кой ли в Балгария вече не се оплаква от статуквото? А каква да е политиката, която следва да защитава БСП? А отговорът е даден в чл. 6 на Устава на БСП: „… осигуряване на надеждна защита на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите…“. Ето това липсва в досегашната политика на ръководството на БСП и хората го чувстват. Лявата ни партия участва в десни управления и работи само за смекчаване, а не за преодоляване на икономическата неолиберална политика на десните. И това е грешка не на Устава, а на първите лица в БСП (Първанов, Станишев, Овчаров и др.), които поддържаха и провеждаха на власт социаллиберална политика, поддържаха по същество неолиберализма и предлагаха предимно козметични промени в отделни сектори на политиката. Липсата на реално осъществена лява политика доведе в Гърция до формирането на „Сириза“ (и почти изчезването на ПАСОК), а в Испания – на „Подемос“. Промяната на същността, на съдържанието и резултатите от политиката искат вуйчо на село и чичо от града. А за такава промяна мълчат всички политически партии в България. Мълчи и Изпълнителното бюро на БСП.

Вторият въпрос. Как да се формира и какво да съдържа политиката на промяната? Изминаха 6 месеца от Конгреса на БСП, от Конгреса, който прие лявоориентирана Програмна декларация. Още на Конгреса новоизбраният Председател на БСП заяви, че още от следващия ден ще се внесат в Народното събрание необходимите законопроекти. Да, ама не? Не, защото нямаше готовност за това. След това ни обещаваха че до септември 2016 г. ще се разработи нова управленска програма на БСП с оглед промяната на неблагоприятната ситуация в страната – преодоляване на социалната и демографската криза и т.н. И пак „да, ама не“. След президентските избори се съставиха групи, които да разработят проектите за управленска програма. Ама дали ноември е септември? Или септември стана януари? А как да се формира тази промяна на политиката – отгоре надолу или отдолу нагоре? И пак както по времето на Първанов и Станишев ни „разработват“ документи за промяна отгоре, а май че в Устава (чл.13, ал.1) пише друго: „Членовете на партията участват в изработване, провеждане, защита и оценка на политката на БСП.“ А защо ръководството на БСП не се допита и не даде възможности на членовете и симпатизантите на партията да се произнесат по предвижданата промяна? Не трябва да се провежда нов референдум, от типа на наскоро проведения, резултатите от който бяха манипулирани в полза на Първанов, Калфин, Петков, Дончева и сие ренегати. Апропо, а кой и защо, под чие указание, манипулира резултатите от референдума за предизборните съглашения и обединения? А манипулаторите трябва ли да членуват в Изпълнителното бюро на БСП? Политиката на БСП трябва да се формира по принципа отдолу-нагоре, а не по първановия и бойкоборисовия модел – отгоре-надолу.

Третият въпрос. Кои интереси да доминират в променената политика? Всички занят, но не е излишно да се напомни, че партия означава „част от обществото“ и че партията изразява и защитава интересите на тази част от обществото, която тя представлява. За да има действителна, а не козметична промяна, разработваната политика трябва да отговаря на интересите на хората на труда, на бедните и безработните, на работниците, трудещите се селяни, служителите, интелигенцията, на производствените специалисти и експерти, на пенсионерите. Няма как да се съвместяват несъвместимите неща, да се съвместяват интересите на богаташите, на едрия бизнес и на наемните работници. Промяната изисква ръководството на БСП да даде в своите разработки за нова управленска политика приоритет на интересите и потребностите на бедните и на работещите наемни работници, специалисти, служители, учители, лекари и други интелигенти.

Четвъртият въпрос. Кои лица да участват в разработката, провеждането и оценяването на новата променената политика? От обявената промяна ръководството на БСП поставя акцент само върху промяна в състава на депутатите в Народното събрание. От Националния съвет ни казват, че ще се въведат статистически норми за формиране на листите за следващото Народно събрание, класифицирани, групирани и  подредени по измислени от апаратчиците признаци: възраст, пол и т.н., както и норми за продължителност, т.е. за забрана на определени политици от БСП и кметове да се кандидатират или по-точно да бъдат издигнати техните кандидатури за Народното събрание. На ход е процентомера. Три пълни мандата много ли са? Малко ли са? А защо не и непълни мандати? А трябва ли за четири-пет души да се пише нова норма? Това ли е главният проблем на БСП? Кой ли да ти каже? И като го попитах вуйчо на село какво го грее това, отговорът бе мълчаливо подвигане на раменете и красноречивия отговор – „Все тая ми ти работа“. А вуйчо на село, както и чичо от града, искат нещо съществено да се промени, така че не просто да се сменят едни образи (политици) в Народното събрание с други образи. В Народното събрание действително трябва да има промяна в състава на депутатите. Въпросът над въпросите е: как тя да стане? Дали по естествен път? Дали със статистическо-ограничителния метод? А дали пък не с комплексен критерий който да обхваща и отговора на следните въпроси:
1/. Какво е качеството на досегашна законотворческа работа на депутата, има ли той необходимата подготовка и експертност?
2/. Каква  е политическа и законотворческа позиция на кандидата по актуални политически, икономически и социални въпроси и проблеми и съответства ли тя на социалистическата идея? 
3/. Какъв е неговият личен авторитет в обществото, равнището на неговите обществени изяви, неговото умение да контактува с хората, да се вслушва в тяхното мнение, публично решително, ясно и точно да отстоява социалистическата политика и авторитета на социалистическата партия?
4/. Има ли прояви, които вредят на авторитата на БСП, на партийния орган като: участие и подпомагане на олигархически групировки; извършени закононарушения и чистота на съдебното минало; участие и облагодетелстване от разбойническата пазарната и работническо-мениджърската приватизация; участие в безпринципни договорки и съглашения с други политически партии (т.е. участие в задкулисието) и особено със СДС, ГЕРБ и ДПС; участие в масонски ложи, участие и лично притежание на офшорни фирми; гласуване за Делян Пеевски и др.

Определянето на кандидатите за народни представители на БСП може и трябва да бъде на качествена, а не на количествена основа. Правилно е да има повече млади хора, младостта не е порок, а надежда за бъдещето. Но опитът и качеството на знанията и на действията са по-важни. Народното събрание не е училище за политици, а е място за качествено отстояване на социалистическите идеи и политики. И тук няма място за никакви статистики, за никакво ограничаване по пол, по възраст, по продължителност на работата в Нароното събрание, по кметуване и т.н. Важното е кой може качествено да свърши работата, а не кой да заеме мястото. В интерес на България е всяка партия, включително и БСП, да вкара в Народното събрание най-качествените си хора, а не послушковци, не протежета на лидера, не неподготвени и без необходимата експертност лица.    

Петият въпрос. Промяната не трябва ли да обхване и ръководните органи на партията (БСП). Трябва смело да си признаем, че в сегашното ръководно тяло на БСП има отделни лица, чието появяване на екран, при безкрайните им показвания по национални и кабелни телевизии, отвръщава и отблъсква десетки хиляди хора, потенциални избиратели на БСП. Бедните хора, почти три четвърти от живеещите в страната, не могат да харесват хората с дворци, с огромни богатства, натрупани по незнайно какъв спекулативен начин. В България хората не вярват, че с честен труд някой може да има дворец, богатство, вили в страната и в чужбина, хотели, фабрики и т.н. Милионите хора, които се трудят с ненормално продължително време и с ненормална интензивност и едва да свързват двата края, живеят в панелка или в порутена селска или градска къщичка, не вярват на богатите. Дошло е време да се преоцени мястото на милионерите в БСП. Те могат вечно да декларират, че са социалисти по убеждение, но по социален статус са си капиталисти. И това хората не могат да го преглътнат. Нека тези хора (капиталисти) да си членуват в БСП, да си плащат членския внос, да ходят на събрания, да се изказват, да предлагат и т.н. както и всички други членове на БСП, но те не трябва да рашават от името на бедните, на обикновените членове на БСП, както в Националния съвет, така и в Народното събрание   
    
   Оставам с убеждението, че чрез призива за промяна се готви голяма подмяна. А тя е отказ от лявоориентирания курс на БСП, одобрен от последния конгрес и връщане към любимия на Овчаров и Първанов социаллиберален курс на колаборация с крайно десните в управлението на държавата. А най-сигурният начин за това е от Народното събрание да бъдат извадени най-силните и явни поддръжници на левия, на  истинския социалистически курс на провеждане на политиката. Народното събрание и парламентарната група на БСП нищо няма да спечелят от това, че Миков, Стоилов, Божинов и Донка Михайлова няма да са народни представители. Но БСП безспорно ще загуби няколко истински социалисти, стабилни експерти в парламентарните битки за нова действена социалистическа лява социална политика, политика предназначена за хората, а не за едрия бизнес. В партията, в която около 90% от членовете са истински леви, с леви убедения, да изключиш от Народното събрание представителите на лявото движение в БСП е политическо недоглеждане или проява на политически каприз. А в личен план Стоилов, Миков, Божинов и Михайлова могат и без Народното събрание.
И още един въпрос. С направеното предложение за невключване в листите за избор на Народното събрание на групи хора (с три мандата или кметове) как да ми обяснят (не само на мене), че нямам право да предлагам и да избирам, качествени кандидати на партията за „изборни държавни длъжности“ (чл.23, ал. 2 и 3 от Устава), понеже те не се побират в някаква статистика? А предложените текстове за ограничаване на правото да предлагам и избирам как се съотнасят с Всеобщата декларация за правата на човека и с българската Конституция? Няма ли нарушаване на изискването за равни права на статистически „отстреляните“ и на обикновените избиратели социалисти и симпатизанти?   

В заключение, по мое мнение, Изпълнително бюро на БСП май че недобре оценя политическата обстановка в страната. Сега са нужни не само телевизионни и парламентарни изяви и силни слова срещу ГЕРБ, а и предимно задълбочена, кратка и ясна нова управленска политика на БСП, нови съдържателни предизборни послания, съответстващи на решенията на последния Конгрес. Самоцелната промяна на състава на депутатите е подготовка за нов, по-яростен социаллиберален курс на новото ръководство на БСП, противоречащ на тежненията на огромното мнозинство членове на социалистическата партия.  

18.12.2016 г.

Автор: д-р Анко Иванов

неделя, 4 декември 2016 г.

Как Сталин освободил рубль от доллара


Как Сталин освободил рубль от доллара. Сталинский план создания общего «недолларового» рынка

https://topwar.ru/


Реформа 1947 года

Советская денежная система выдержала испытание войной. Так, денежная масса в Германии за годы войны возросла в 6 раз (хотя немцы свозили к себе товары со всей Европы и значительной части СССР); в Италии – в 10 раз; в Японии – в 11 раз. В СССР же денежная масса за годы войны увеличилась только в 3,8 раза.

Однако Великая Отечественная война породила ряд отрицательных явлений, которые необходимо было устранить. Во-первых, появилось несоответствие между количеством денег и потребностями товарооборота. Существовал излишек денег. Во-вторых, появилось несколько родов цен – пайковые, коммерческие и рыночные. Это подрывало значение денежной зарплаты и денежных доходов колхозников по трудодням. В-третьих, крупные денежные суммы осели у спекулянтов. Причём разница в ценах по-прежнему давала им возможность обогащаться за счёт населения. Это подрывало социальную справедливость в стране.
Государство сразу после завершения войны провело ряд мероприятий направленных на укрепление денежной системы и рост благосостояния населения. Покупательный спрос населения увеличивался путём увеличения фондов заработной платы и снижением платежей в финансовую систему. Так, с августа 1945 года начали отменять военный налог с рабочих и служащих. Окончательно налог отменили в начале 1946 года. Не проводили больше денежно-вещевые лотереи и снизили размер подписки на новый государственный заем. Весной 1946 года сберкассы начали выплачивать рабочим и служащим компенсацию за неиспользованные во время войны отпуска. Началась послевоенная перестройка промышленности. Произошёл некоторый рост товарного фонда за счёт перестройки промышленности и за счёт сокращения потребления вооруженных сил и реализации трофеев. Для изъятия денег из обращения продолжали развертывание коммерческой торговли. В 1946 году коммерческая торговля приобрела довольно широкий размах: была создана широкая сеть магазинов и ресторанов, расширен ассортимент товаров и снижена их цена. Завершение войны привело к падению цен на колхозных рынках (более чем на треть).


Как Сталин освободил рубль от доллара. Сталинский план создания общего «недолларового» рынкаОднако к концу 1946 года отрицательные явления не были полностью устранены. Поэтому курс на денежную реформу сохранили. К тому же выпуск новых денег и обмен старых денег на новые был необходим для того, чтобы ликвидировать деньги, которые попали за рубеж и улучшить качество денежных знаков.

По свидетельству наркома финансов СССР Арсения Зверева (управлял финансами СССР с 1938 года) впервые Сталин поинтересовался о возможности денежной реформы в конце декабря 1942 года и потребовал представить первые расчёты в начале 1943 года. Поначалу денежную реформу планировали провести в 1946 году. Однако из-за голода, который был вызван засухой и неурожаем в целом ряде советских регионов, начало реформы пришлось отложить. Только 3 декабря 1947 года Политбюро ЦК ВКП(б) приняло решение об отмене карточной системы и начале денежной реформы.

Условия денежной реформы были определены в Постановлении Совмина СССР и ЦК ВКП(б) от 14 декабря 1947 года. Обмен денег проводился по всей территории Советского Союза с 16 по 22 декабря 1947 года, а в отдаленных районах завершился 29 декабря. При перерасчете заработной платы деньги обменивались так, что зарплата оставалась без изменения. Разменная монета размену не подлежала и оставалась в обращении по номиналу. По денежным вкладам в Сбербанке суммы до 3 тыс. рублей также подлежали обмену один к одному; по вкладам от 3 до 10 тыс. рублей сокращение накоплений произвели на одну треть суммы; по вкладам более 10 тыс. рублей изъятию подлежало две трети суммы. Те граждане, которые хранили крупные суммы денег дома, могли обменять по курсу 1 новый рубль к 10 старым. Относительно льготные условия обмена денежных накоплений были установлены для держателей облигаций государственных займов: облигации займа 1947 года переоценке не подлежали; облигации массовых займов меняли на облигации нового займа в соотношении 3:1, облигации свободно реализуемого займа 1938 года обменивали в соотношении 5:1. Денежные средства, которые находились на расчётных и текущих счетах кооперативных организаций и колхозов переоценивались из расчёта 5 старых рублей на 4 новых.

Одновременно правительство отменило карточную систему (раньше других государств-победителей), высокие цены в коммерческой торговле и ввело единые пониженные государственные розничные цены на продовольственные и промышленные товары. Так, на хлеб и муку цены были снижены в среднем на 12 % против действующих пайковых цен; на крупу и макароны – на 10% и т. д.

Таким образом, в СССР были ликвидированы отрицательные последствия войны в области денежной системы. Это позволило перейти к торговле по единым ценам и уменьшить денежную массу в три с лишним раза (с 43,6 до 14 млрд. рублей). В целом реформа была успешной.

К тому же у реформы был социальный аспект. Спекулянтов прижали. Это восстанавливало попранную в годы войны социальную справедливость. На первый взгляд казалось, что пострадали все, ведь у каждого на 15 декабря имелись какие-то деньги на руках. Но обычный рабочий и служащий, живущий на зарплату, у которого к середине месяца оставалось уже не много денег, пострадал только номинально. Он даже без денег не остался, так как уже 16 декабря начали выдавать зарплату новыми деньгами за первую половину месяца, что обычно не делали. Зарплату обычно выдавали помесячно после завершения месяца. Благодаря этой выдаче рабочих и служащих в начале реформы обеспечили новыми деньгами. Обмен 3 тыс. рублей вклада 1:1 удовлетворял подавляющую часть населения, так как люди не имели значительных средств. В расчёте на всё взрослое население средний вклад на сберкнижке не мог быть более 200 рублей. Понятно, что со спекулянтами потеряли часть своих денег «стахановцы», изобретатели и другие немногочисленные группы населения, имевшие сверхприбыли. Но с учётом общего снижения цен, они, не выиграв, всё же пострадали не сильно. Правда, могли быть недовольными те, кто хранил большие суммы денег дома. Это касалось спекулятивных групп населения и часть населения Южного Кавказа и Средней Азии, которые не знали войны и по этой причине имели возможность вести торговлю.

Надо отметить, уникальность сталинской системы, которая смогла изъять из денежного обращения большую часть денег и при этом большинство простых людей не пострадало. При этом весь мир был поражён тем, что всего спустя два года после завершения войны и после неурожая 1946 года основные цены на продовольствие были сохранены на уровне пайковых или даже снижены. То есть почти всё продовольствие было в СССР доступно каждому.

Это для Западного мира было неожиданностью и неожиданностью обидной. Капиталистическую систему буквально вбили в грязь по самые уши. Так, Великобритания, на территории которой четыре года не шла война и которая пострадала в войне неизмеримо меньше, чем СССР, ещё в начале 1950-х годов не могла отменить карточную систему. В это время в бывшей «мастерской мира» шли забастовки шахтёров, которые требовали обеспечить им уровень жизни как у шахтёров СССР.

Как Сталин освободил рубль от доллара

Советский рубль с 1937 года был привязан к американскому доллару. Курс рубля исчислялся к иностранным валютам на основе доллара США. В феврале 1950 года Центральное статистическое управление СССР по срочному заданию И. Сталина пересчитало валютный курс нового рубля. Советские специалисты, ориентируясь на покупательную способность рубля и доллара (сравнивали цены на товары) и вывели цифру 14 рублей за 1 доллар. Ранее (до 1947) года за доллар давали 53 рубля. Однако, по словам главы Минфина Зверева и главы Госплана Сабурова, а также присутствовавших при этом событии, китайского премьера Чжоу Эньлая и руководителя Албании Энвера Ходжи, Сталин 27 февраля перечеркнул эту цифру и написал: «Самое большее - 4 рубля».

Постановление Совета министров СССР от 28 февраля 1950 г. перевело рубль на постоянную золотую основу, привязка к доллару была отменена. Золотое содержание рубля устанавливалось на уровне в 0,222168 грамма чистого золота. С 1 марта 1950 года была установлена покупная цена Госбанка СССР на золото в 4 руб. 45 коп. за 1 грамм чистого золота. Как отметил Сталин, СССР, таким образом, был защищен от доллара. США после войны имели долларовые излишки, которые хотели сбросить на другие страны, переложив свои финансовые проблемы на других. В качестве примера бессрочной финансовой, а значит, и политической зависимости от Западного мира Иосиф Сталин приводил Югославию, где правил Иосип Броз Тито. Югославская валюта была привязана к «корзине» доллара США и английского фунта стерлингов. Сталин фактически предсказал будущее Югославии: « … рано или поздно Запад Югославию «обвалит» экономически и расчленит политически… ». Его пророческие слова сбылись в 1990-е годы.

Впервые национальные деньги были освобождены от американского доллара. По данным Экономического и Социального совета ООН, Европейской и Дальневосточной комиссий ООН (1952-1954 гг.) решение Сталина почти вдвое увеличило эффективность советского экспорта. Причем в тот период - промышленного и наукоёмкого. Это произошло за счёт освобождения от долларовых цен стран-импортеров, занижавших цены на советский экспорт. В свою очередь, это привело к росту производства в большинстве советских отраслей промышленности. Также Советский Союз получил возможность избавиться от импорта технологий США и других стран, которые ориентировались на доллар и ускорить собственное технологическое обновление.

Сталинский план создания общего «недолларового» рынка

Перевод на «сталинский золотой рубль» большей части торговли СССР со странами Совета экономической взаимопомощи (СЭВ), созданной в 1949 году, а также с Китаем, Монголией, Северной Кореей, Вьетнамом и рядом развивающих стран вёл к формированию финансово-экономического блока. Появлялся общий рынок, который был свободен от доллара и значит политического влияния США.

В первой половине апреля 1952 года в Москве прошло международное экономическое совещание. На нём советская делегация во главе с зампредседателя Совмина СССР Шепиловым предложила учредить общий рынок товаров, услуг и капиталовложений. Он был свободен от доллара США и создавался в противовес Генеральному соглашению о тарифах и торговле (ГАТТ) и экспансии США. В это время уже вовсю действовал план Маршалла. Экономика большинства стран Европы оказалась в зависимости от Соединенных Шатов.

Члены СЭВ и Китай ещё в 1951 году заявили о неизбежности тесного сотрудничества всех стран, которые не хотят подчинять доллару США и диктату западных финансовых и торговых структур. Идею поддержали такие страны, как Афганистан, Иран, Индия, Индонезия, Йемен, Сирия, Эфиопия, Югославия и Уругвай. Эти страны стали соорганизаторами Московского форума. Интересно, что предложение поддерживали и некоторые западные страны – Швеция, Финляндия, Ирландия, Исландия и Австрия. Всего в Московском совещании приняло участие 49 стран. За время его работы было подписано более 60 торговых, инвестиционных и научно-технических соглашений. Среди основных принципов этих соглашений были: исключение долларовых расчётов; возможность бартера, в том числе и для погашения долгов; согласование политики в международных экономических организациях и на мировом рынке; взаимный режим максимального благоприятствования в кредитах, инвестициях, кредитах и научно-техническом сотрудничестве; таможенные и ценовые льготы для развивающихся государств (или их отдельных товаров) и т. д.

Советская делегация предложила на первом этапе заключать двусторонние или многосторонние соглашения по таможенным, ценовым, кредитным и товарным вопросам. Затем планировали провести постепенную унификацию принципов внешнеэкономической политики и создать «общеблоковую» зону торговли. На заключительном этапе планировали создать межгосударственную расчетную валюту с обязательным золотым содержанием (рубль к этому был уже подготовлен), что вело к завершению создания общего рынка. Понятно, что финансово-экономическая интеграция вела и к политической интеграции. Вокруг СССР бы объединились не только социалистические, но и народно-демократические и бывшие колонии, то есть развивающиеся государства.

К сожалению, после гибели Сталина, власти СССР и большинства других стран СЭВ отошли от предложений великого вождя, постепенно подпадая под власть доллара (а их элиты под власть «золотого тельца»). О великом сталинском проекте постарались «забыть». Более того, ввиду социально-экономических и политических авантюр Хрущева («Хрущёвщина» как первая перестройка), пришлось сильно девальвировать «сталинский золотой рубль» (в 10 раз) и уменьшить его золотое содержание. В конце 1970-х годов золотое содержание советского рубля де-факто вообще ликвидировали. Со времен Хрущева внешняя советская торговля стала переходить в подчиненное положение по отношению к долларовой системе. Стоимость товаров, поставленных из Союза в капиталистические страны, рассчитывалась в условных "инвалютных рублях" по курсу 1 долл=0,6 инвалютного рубля. Вдобавок Советский Союз стал «донором» развивающихся стран и стал снабжать Западный мир дешевым энергетическим и промышленным сырьем. А золотой запас, который создали при Сталине, стали стремительно терять.

Идея «советской глобализации» на финансово-экономическом уровне и свободе от доллара США, зависимости от Федеральной Резервной Системы США, ныне актуальна как никогда. Собственно ничего и придумывать не надо. Всё уже дал России Иосиф Сталин. Надо только проявить политическую волю и довести его замыслы до логического завершения. Тогда Россия будет полностью независима на финансово-экономическом приоритете, подорвет власть ФРС, западных ТНБ и ТНК и получит мощный инструмент для «русской глобализации». Россия получит мощный инструмент для развития национальной экономики и развития благосостояния народа.

Послеслов: (А.И.)
В забравената история има поука. Стига да има кой да се поучи. 

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Политическата ситуация и лозунгът за промяна


            В края на годината обикновено се правят ретроспективни анализи и оценки. И най-често декември е обагрен с множество писмени текстове. И това е особено характерно за дните около Рождество и Нова година. Но политическата реалност в България е динамична и няма време да се чакат празниците. Клокочи вулканът на народното недоволство от политическата класа, от политическото статукво и от задкулисието и корупцията в управлението на страната, има все по-широка обществена нагласа и очакване за радикални промени. В нашата страна продължават следизборните емоции и те твърде очаквано скоро ще прераснат в нови предизборни надежди и нови емоции. В политиката емоциите са важни, но разумът e много по-важен. За огромно съжаление на българските избиратели, ръководствата на политическите партии, не могат или не искат, да разберат новата политическа обстановка и новата политическа ситуация в света и в страната. А тя не е едноцветна, еднопартийно разбирана, тя е твърде многопластова и с различни нюанси в отделните страни и региони, с различни потребности и очаквания от отделните политически партии.

            В международен план сериозно се разместиха пластовете. Доскоро монолитното превъзходство на глобализма, на неолибералната идеология, както и глобалното господство на САЩ изглеждаха непоклатими. Дори Франсис Фукуяма тържествено провъзгласи края на историята, т.е. безкрайното господство на неолиберализма, водещ до безкрайното обогатяване на богатите и още по-безкрайното обедняване на бедните, до вечното господство на САЩ в глобалния свят. Да, ама не, както обичаше да се изразява покойният журналист Петко Бочаров.
В редица страни в света, напук на социологическата и икономическата мантра, че третичният (обслужващият) сектор на стопанството става най-важен, започна реиндустриализацията на големите (по територия, населения и природни богатства) държави от третия свят – Китай, Индия, Бразилия, ЮАР. Започна възраждането на политическата и военната мощ на Русия, възраждането и много бързото развитие на страни като Иран, Турция, Виетнам и др.. Сменящите се на власт партии в двупартийните системи на най-развитите икономически страни като САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Япония и др. водеха твърда неолиберална политика (по-малко държава, повече бизнес) в интерес на големите Транснационални компании (ТНК).
Това доведе до два много съществени отрицателни резултата. Първият е задълбочаване на неравенството между икономически развитите страни и страните от Третия свят. Това неравенство се изразява предимно в стандарта на живот. От една страна огромни богатства и високо жизнено равнище на развитите страни и  от друга – огромна бедност и ниско жизнено равнище на страните от Третия свят и огромно обедняване в  бившите социалистически страни. Вторият негативен резултат е остро разтваряне на ножицата на доходите и богатството вътре в най-развитите и развитите икономически страни. В тях бедните стават все по-бедни, а богатите стават още и още по-богати. Нещо повече, в част от най-развитите държави, ТНК започнаха да изнасят капиталите и производствата в други страни, заради по-голямата печалба при ниско възнаграждение на труда в тях. Това доведе до намаляване на доходите на заетите в производството на развитите страни, до закриване на работни места, започна обедняване на средната класа, свързана с обслужването на тези стопански дейности.
            Огромната разлика в стандарта на живота между развитите и развиващите се страни доведе до гигантски мащаби на трудовата миграция. Първоначално тези потоци бяха от Мексико към САЩ, от Япония, Китай, Корея и Европа към САЩ, но след разпада на социалистическия лагер от източноевропейските страни миграцията от тях се насочи към САЩ, Канада и Европейския съюз. Тези международни миграционни процеси се усилиха след  външната намеса на САЩ, Великобритания и Франция в редица държави за силово налагане на англосаксонския тип неолиберална демокрация (нежни революции, арабски пролети и др.). Това доведе до военни действия, разгаряне на военните конфликти (Ирак, Афганистан, Либия, Йемен, Сирия, Сомалия, Еритрея), на създаване и укрепване на терористични организации и развитие на религиозен и национален екстремизъм. В резултат на това се увеличи потока на мигрантите (неправилно наричани бежанци) предимно към Европа.
В Европа, в Европейския съюз, бе преминато към създаването на централизирана общоевропейска силно бюрократизирана управленска система. Това доведе до голямо недоволство от принизяването на националните институции и националното достойнство на народите в ЕС. Първата лястовичка на това недоволство бе провалянето на Конституцията на ЕС чрез референдумите във Франция и Нидерландия. Последваха антиглобалистките движения в развитите западноевропейски страни и САЩ, излизането на Великобритания от ЕС. В Европа се развиха нови националистически и мощни национално-патриотични движения срещу брюкселската бюрокрацията, защитаваща някакви нови измислени и изкуствено налагани европейски ценности, включително всевластието на финансовия капитал, мултикултурализма, щастието на хомосексуалистите и лесбийките, щастието на кокошките, правотата на краставиците и на бананите и т.н.. Все повече европейци ратуват за съхраняване и развитие на европейските и на националните традиции, начин на живот, култура, религия и т.н. Това брожение срещу брюкселската администрация доведе до нова обществена атмосфера – национално-патриотична и националистическа в редица страни.
Провеждането на една и съща неолиберална политика (независимо от различната и фризура и терминологично обличие) от т.нар. „десни“, „леви“, „центристки“ и „консервативни“ и т.н. партии и елити рязко снижи авторитета и доверието в политическата върхушка (истеблишмънт). Огромна маса от хора в развитите страни вече разбират, че всички тези политици, които се сменят на властови позиции са от един дол дренки. И хората започнаха да искат промени. Колаборацията на левите и десните в някои страни (Третият път на Блеър и Шрьодер и „големите коалиции“) доведе до почти пълното изчезване на някои леви партии (ПАСОК, ПОРП и др.) и силното намаляване на политическото влияние на повечето управляващи партии и особено на социалистическите и социалдемократичните. Появиха се нови народностни движения и партии от типа на „Сириза“, „Подемос“, движението на Пепе Брило, „Алтернатива за Германия“ и др.
Неимоверното раздухване (под натиска на глобалната сила САЩ), на русофобията в Европа вече започва да дава обратни резултати. Много често тя се използва от управляващите, особено в САЩ, Германия, Полша и прибалтийските републики, за прикриване на вътрешнополитическите проблеми и отклоняване на вниманието на широките народни маси от действителните негативни проблеми на провежданата неолиберална политика. Много хора в Европа вече разбират, че санкциите срещу Русия, неистовата омраза към руското засяга и техните собствени джобове води до икономически загуби. И не са случаите на отказ н а редица европейски политици от провеждане на русофобските санкции и действия.
 
            Във вътрешнополитически план тези световни и европейски политически процеси, макар и в други параметри и измерения, протичат и имат специфичен български ракурс. У нас, след двадесетгодишно фундаменталистко (без оценка на спецификата на българските условия) прилагане на неолибералния модел в сферите на икономиката, политиката, образованието и културата се достигна до неимоверното, най-значимото в Европа обедняване на населението, до огромна безработица и значително намаляване на доходите. Разрушени бяха хиляди заводи и фабрики, силно намаля производството на различни изделия, милиони българи емигрираха от страната. В резултат на тази неолиберална политика България се обезбългарява и се променя нейният етнически и религиозен облик. Нещо повече под диктовката на брюкселските чиновници в сферата на образованието и култура започна един стремглав процес на деинтелектуализация и обезродяване на младите хора.
В последните двадесет години в политическото управление на страната се сменят всякакви партии, с различни наименования, с различни политически лидери, с различни публични словесни послания към хората, но по същество партиите провеждат една и съща политика, която води до липсата на справедливост, обедняване на масата от хората и обогатяване на най-богатите. И всичко това се прави под маската на „демокрацията“, на „грижата за хората“, „защита на националните интереси“. То не бяха напъните на Иван Костов и  СДС, на НЛПО (неиндентифициран летящ политически обект) наречен Сакскобурготски (т.е. НДСВ и лондонските „юпита“), знаменитата „Тройна коалиция“, двете правителства на ББ (мутренско-олигархическия ГЕРБ), управляващият с мандата на БСП деец на СДС и ДПС – Пламен Орешарски. И всички тези правителства, в една или в друга степен реализираха в крайния и вариант неолибералната икономическа политика във всички сфери на живота в България. Комерсиализирани бяха почти напълно дори здравеопазването, образованието и културата. Хората вече виждат огромната социална несправедливост, огромните преимущества на капитала пред труда, несправедливото разпределение на доходите, фалша на т.нар. „равенство“ в обществото и пред законите.
И още нещо, все повече хора в България виждат, че демокрацията се е изродила, че има срастване на голяма част от политическия и партиен елит, особено в ГЕРБ и ДПС, с бизнес олигархията. Хората вече не само усещат, но и знаят, че страната се управлява задкулисно от новобогаташите, че богатствата се изземват и концентрират в ръцете на все по-малък кръг от хора, че навсякъде цари корупция, особено при обществените поръчки, в съдебната и здравната система. Особеното на българския преход е формирането на мощен мутроолигархичен кръг, формиран предимно от бандитската приватизация и от мутрорекета, който явно и задкулисно управлява страната, а някои партии и партийни дейци по същество са се превърнали в обслужващ персонал на задкулисните олигархически кръгове. Много хора вече чувстват, а някои и разбират, че е все тая коя партия ще е на власт, че все потърпевши от несвършващия преход ще са само хората на труда.
Все повече българи разбират, че т.нар. български политически елит“ не защитава българските национални интереси, а слугува на чужди нам външни сили и държави. Хората си спомнят предимно за някои фрапантни случаи, като спирането на четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй“ с услужливото пред френските и други интереси антибългарско поведение на Кунева. Почти всички българи знаят за коленопреклонното поведение пред г-жа Клинтън и г-жа Меркел на българските политици и най-вече на Бойко Борисов. Хората не могат да не видят и яростната русофобия на определени десни кръгове, както и служенето на българското правителство на интересите на Ердоган и Турция. Спирането на трите мащабни инфраструктурни проекти, лишаващи страната от енергийна независимост и от печалба от транзитни преноси, все повече се оценя като загуба на българското достойнство. Подобен отзвук имаше и все още има и решението на правителството за заселване на чужденци на територията на страната, за огромните пари, заделяни за издръжката на нашествениците, наричани несполучливо бежанци, при мизерните пари, които се отделят за пенсии, за издръжка на младите семейства и т.н. Външнополитическото пълзене на българските политици пред САЩ, Германия, ЕС е Турция вече е нетърпимо.  
И в тази изключително тежка икономическа, социална и политическа среда, при националната демографска катастрофа, все повече хора се сещат за националния интерес, за гордостта и достойнството на българите. Те все повече заемат национално-патриотично поведение.   
Политическата реалност в България е такава, че мнозинството от народа разбира,че в управлението на държавата има статукво, че който и да е на власт ще е все едно. Огромната маса от българите все още не разбират, че това се дължи на неолибералната политика, провеждана от българските правителства. Но те интуитивно усещат, че трябва да има промяна, искат да има промяна и поради това изразяват по различен начин своето желание за промяна. Най-често е отрицателното мнение към политическите партии, към държавните институции и предимно към Народното събрание и Президента, към съдебната власт. А спрямо политическия елит има почти тотално обществено отрицание, изразяващо се в известната байганьовска позиция – „всичките са маскари“.
Това отношение към политическите партии и политическия елит най-силно се изрази през тази година в две мащабни политически действия. Първото бе честването на Трети март на Шипка, когато между 50 и 100 хил.души (по различни оценки на участници) самоорганизирано отиват на върха. И там, при поднасянето на венците пред паметника от държавните органи и политическите партии, всички са мощно освиркани, независимо от коя партия са, дали са в управлението или са опозиция. Това бе първият мощен израз на отвращението към статуквото. Второто мощно политическо действие бяха наскоро проведените президентски избори. Спечели Радев, не само със своите личностни качества, позиции и поведение, но и понеже ръководството на БСП успя да го представи пред обществото като независим кандидат с безупречна репутация, несвързана с политическа партия. А изборите в Младост, показаха, че жителите на този столичен район бламираха и двете основни политически партии (ГЕРБ и БСП) и избраха, за кмет човек несвързан пряко с тях, а организатор на протестни действия срещу столичната община. Много характерно бе гласуването за референдума. Това не бе осмислен от хората вот, а антивот срещу политическата класа на България. Хората гласуваха за промяна, за мажоритарен избор. Макар че никой от избирателите вероятно не можеше да си спомни поне едно име на избран мажоритарно депутат от ГЕРБ и ДПС на изборите през 2009 г.

И сега в края на годината, оставам с впечатление, че почти всички политически партии  са за промяна, но незнаят накъде да вървят, какво да правят, какви цели да си поставят, какви политически послания да направят. ГЕРБ под влияние на авторитарният им вожд Б. Борисов, го играят на обидени на всички и на всичко (подобно на Иван Костов и СДС през 2001 г.), понеже са сгрешили и са се самосвалили от власт. Няма дори един белег на виждане за промяна в поведението на тази лушкаща се от центъра до крайното дясно маргинална политическа партия. И това е естествено – в тази партия са предимно лумпени от БКП, от СДС, властолюбци и помагачи на задкулисните олигархически кръгове.
Реформаторският блок дори се саморазруши, раздели на две котерии – една жадуваща на власт на всяка цена (Кунева и компания), втората деформирани комунистофоби, русофоби и американофили (Кънев и компания). И в двете части на бившето единно цяло няма визия какво да се прави, какво да се променя в българското общество. Само лозунгите за промяна на съдебната система, на заклеймяване на комунизма и за придържане към евроатлантическите ценности и евроатлантическия курс са неадекватна реакция на новата политическа обстановка в страната.
Патриотарският блок е едно нестабилно обединение на хора, желаещи предимно да осребрят своя патриотизъм. И на изборите те обраха значима част от патриотично-националния вот. При наличието на мощна патриотична вълна в българското общество, те не разбират, че подкрепата на крайно десните политики на ГЕРБ и РФ не водят до промяна, до преодоляване на бедността, до засилване на справедливостта в обществото, намаляване на неравенството. Туркофобското и ромскофобското говорене не е израз на патриотизъм. И те не разбират, че същността на промяната изисква разработване, поддържане и прилагане на друга, различна от неолибералната политика, която да подобри съществено хала на българския народ. Само с лозунги за по-високи пенсии само за хората с най-малък трудов стаж не може са има реална промяна на обществото.
ДПС не се нуждаят от промяна. Тази предимно турско-ромска етническа партия е заинтересована само да е във властта. Тя управляваше със СДС и Костов, След това бе в коалиция с НДСВ и Сакскобурготски. След това бе в коалиция и с НДСВ и БСП и участваше активно в управлението. А след това задкулисно работеше с ГЕРБ и по същество свали правителството на Орешарски, за да дойде Борисов отново на власт. Тяхната позиция се изразява в задържане мащаба на етническия вот и подкрепа на център-десни политики и евроатлантически позиции. За тях, поне засега, не личи в политиката им да има откъсване от „обръчите от фирми“ (израз на Ахмед Доган), които облагодетелстват техните избиратели.
Един социолог вчера направи изявление, че „всички са объркани, само Корнелия Нинова има ясен план и визия за държавата“. Явно Първан Симеонов общува отблизо с Нинова  и знае нейните планове за държавата. От нейните публични изяви това не личи. Не личи подобно нещо и от информацията за заседанието на Националния съвет на БСП. Насрочването на заседание на Конгреса на БСП не разкрива „ясен план и визия“ за държавата. Досега БСП, чрез изявленията на Корнелия Нинова, се обявява за промяна, за нова „модерна“ социалистическа партия. Но какво значат тези красиви думи? Има ли кой да ти каже?

Ето такава е политическата ситуация в света и в страната. В най-обобщен вид анализът на сегашната политическа ситуация сочи, че политическата система е пред сериозно изпитание. В такава обстановка партиите, които не оценят реалностите на ситуацията и посоката на промяната може и да изчезнат от политическия небосклон. Потребен е разум в оценката на станалото през годината и особено внимателен нов прочит на резултатите от президентските избори, трезва оценка и вярна посока на промените. Без това да се направи от повечето партии политическата система на България може успешно да рухне. На държавата е потребна, а и хората очакват, радикална промяна в политическата система и най-важното – в реализираните политики, в повече защита и отстояване на националните интереси и достойнство. Това означава търсене и предлагане на избирателите на нова лява по съдържание социална и национално отговорна политика. А политическите партии, в духа на Библията, се познават не по думите, а по делата, т.е. „по политиката им ще ги познаете.“ А на политическия хоризонт нови политики не се виждат и не се чуват. Нещо повече, вероятно няма и желание да се реализират.            

1.12.2016 г.
Анко Иванов – д-р по философия