вторник, 14 август 2018 г.

Зад кулисите на Бургаския политически театър



Лято е. И най-после – горещо лято. Театрите са в отпуск, сценаристи, режисьори, артисти и т.н. си почиват и се надяват следващият театрален сезон е да е по-успешен от изминалия. Само политическия театър няма умора и спиране. А този път сцената е Бургас. Дали за разнообразие? Дали за разчистване на някои стари сметки? Или там слънчасването е най-силно?

Темата на представлението - борба с корупцията и ОПГ
Борбата с корупцията е любимата тема на всички десни партии, макар, че те създават условията и предпоставките за корупцията и те в най-значима степен са корумпирани. Това е главна политическа линия на Европейската народна партия и нейните присъдружни организации в България. Всички са против с корупцията и борба с нея трябва да има. Само че борбата с корупцията не трябва да се политизира.

Формалната тема на постановката в Бургаския политически театър е борбата с корупцията и организираната криминална престъпност. Но това е написано на завесата. Зад нея се играе постановка с друга – типична политическа цел. Главните сценаристи са анонимно зад кадър, но всички се досещат кои са те. Главни артисти в представлението са Специализираната прокуратура, ГДБОП, МВР и дори министри, специалисти по национална сигурност, политици, ръководители на партии, дежурни коментатори по всички въпроси и т.н. Жанрът е политико-криминален. Действието се развива предимно на Бургаска сцена, но с отделни действия са сцената в Истанбул и в София. Първото действие е впечатляващо с масовите арести, претърсвания, преджобвания, обискирания, ордери и заповеди за арести, включително и международни актове за арест. Действието е динамично, добре осветено от телевизионните камери и някои вестници. Камерите са почти навсякъде, кореспонденти предават дори от чужбина. Огромната част от непочиващото население се е втренчило в телевизорите и тук-там някой отваря някакъв малотиражен вестник. Второто действие е по-забавено, по-спокойно, с повече анализи, разравяне на архивата за биографиите и минали дела на шефовете на ОПГ, техните минали отношения с полицията и прокуратурата, минали оценки на министър, изваждане на преден план политическите аспекти, връзките, политическите принадлежности, анализи и коментари на специалисти, различни „експерти“. В ход вече е третото действие, отличаващо се с най-бавен темп на развитие на ситуацията, с вперени все повече и по-рядко погледи в политици, прокуратура и съд.

За разлика от класическия театър, политическия е с твърде много актьори и с няколко много силни суфльори, които предопределят играта на актьорите. Сцената е динамична, подвижна, картината се мени непрекъснато и винаги в нея се търси нещо супер привличащо вниманието на публиката, дори фалшиви новини, предположения, жълти и сиви небивалици, знакови политически изказвания и т.н. Ако при класическия театър главните цели са две – първата е културно развлечение и отдих на интелигентната публика, а втората, разбира се – финансова печалба, колкото и скромна да е тя. При политическия театър, дори и на Бургаската сцена, целите не са официализирани, те са дълбоко замаскирани, те са поставени от задкулиситето. Непризнатата главна цел е постигане на определена политическа изгода на определена политическа сила (ГЕРБ) чрез масови отрицателни политически внушения, а дори в някои моменти и медийна истерия, омаскаряваща определена политическа сила (БСП). Цел на този политически театър е и внушение сред избирателите, че ГЕРБ се бори с корупцията, че само тази партия не е свързана с местните олигархически структури и че БСП и частично ДПС и Сила са свързани с организираната престъпност. По същество се прави опит да се внушава, че ГЕРБ са добрите, а другите политически партии и особено БСП са лошите. Чрез този политико-криминален театър се отклонява общественото внимание от същностни провали на управляващите ГЕРБ и патриотари.

Театралната постановка „Политическа връзка на БСП с ОПГ“ от гледната точка на ГЕРБ и патриотарите е добре ситуирана във времето. А това време, особено през юли, бе изпъстрено с разнородни политически събития. Общото в тях е, че те като цяло са неблагоприятни за управлението на ГЕРБ и патриотарите. А предстои неясна есен, в която нехаресването на четиристранната управляваща коалиция (ГЕРБ, НФСБ, ВМРО, Атака) ще се разшири, колкото и сериозно управляващите да са поддържани по възлови проблеми от ДПС. Колкото и ГЕРБ да се хвали с със значими резултати и бъдещи обещания за стабилност, то тази партия осигурява на българите предимно стабилна бедност и стабилна емиграция на млади хора в чужбина.

         Какво се крие зад кулисите на този политически театър
            Първо. Завърши неуспешното Българското председателство на Съвета на Европа на ЕС. И задокеанските и отсамокеанските „партньори“ вече нямат задръжки към България. Високото равнище на разпространението на наркотици, срастването на звена и служители на полицията и наркопласьорите и особено изчезването под носа на полицията и прокуратурата на една от най-видните фигури на наркобизнеса – Брендо, откровено ядоса „партньорските служби“. На българското правителство бе направен много силен е съществен укор за провала в борбата с корупцията и наркобизнеса. И българското правителство и прокуратурата се принудиха да покажат на обществото и на „партньорите“ активна борба с пласьорите на дрога, организираната престъпност, рекета и корупцията. Само с ареста и целенасочения тормоз на бившата кметица на „Младост“ се разбра, че не се убеждават „партньорите“, че има истинска борба с корупцията и наркоманията. Много са слабички доказателствата на прокуратурата.

И се избра Бургас, с известният от десетилетия четирикратен „споразумител“ с полицията и прокуратурата и определян от масовите средства за дезинформация като водеща фигура по Южното Черноморие – Димитър Желязков (Митьо Очите). А злите езици говорят, че той е помогнал на турското разузнаване да си открие автомобила със специалната разузнавателна апаратура. А дали е така? Коя да ти каже? Но Желязков е сложна фигура. И най-важното – далечко от София. Нали без да искат в София могат и да се разкрият връзки с най-високите етажи на държавната власт, с прокуратурата и със съда!  Арестувани са 19 души, вадят се международни заповеди за арест, вдига се олелия до небесата колко сме непримирими към престъпността, организираната, включително и пласмента на наркотици. Задържани са само 6. Привличат се не само европейските, но и турските специални служби. Вниманието се акцентира само върху тази ОПГ. А истината е, че Черноморието (и Варненското, и Бургаското) има и други много значими ОПГ –та, но изглежда те са яко свързани с местните ръководни дейци на ГЕРБ и е опасно да се посяга на тях. Току-виж се развали показността на борбата с корупцията на властващите.

     Второ. Фиаското с „успеха“ на Българското европредседателство и Македония. Българското правителство, лично Борисов, Захариева и Каракачанов обслужваха пряко американските интереси, а именно Македония насила да бъде вкарана в НАТО и силно да се отслаби руското влияние в Македония, Гърция и Сърбия. Тази дейност не е от първостепенен интерес за България. Бяха пренебрегнати същностните проблеми, които трябваше да бъдат в центъра на европредседателството като борбата с бедността, двойния стандарт на храните, Дунавската конвенция и т.н. 

Но най-големият гаф бе подкрепата на Македония и съгласието с името Северна Македония. След подписването на договорите с България и Македония, Заев ни се изсмя и изплю в лицето на цяла България. Текстът поместен в редица сайтове е ясен: „Имаме вековно решение. (...) Македонски език, македонски народ, македонец, македонка, защитен и гарантирани веднъж завинаги. Стоим изправени пред нашите гордости - пред Кирил и Методи, Климент и Наум, Кръсте Петков Мисирков, пред Гоце Делчев, пред Блаже Конески, Кочо Рацин. (...) Няма вече договори, при които се избягва македонският език. (...) Ще стоим рамо до рамо с нашите западни партньори. Македонските младежи ще бъдат равни с връстниците си от ЕС, няма да има нужда да кандидатстват за паспорти от други държави“.  Да не цитираме и казаното за Илинденското въстание.

И българското правителство дори не отправи протестна нота, не извика за обяснения македонския посланик! В историята ще останат трима политици, които признаха македонския език. А без „македонски език“ няма „македонска нация“. И това не са „любимите“ на Каракачанов Георги Димитров, Васил Коларов и т.н. „виновници“, а Й.Б. Тито (който определяше алфавита на „македонската“ азбука), Бойко Борисов и Ципрас, подписали договори на „македонски“ език. Цялата културна българска общественост, огромната част от българските историци се възмути. Невъзмутими покровители на македонизма останаха управляващите и предимно Борисов и Каракачанов. От този гаф трябваше по някакъв начин да се отклони общественото внимание в България. А това става чрез любимите на обществото слова и действия за „борба с корупцията“ и „организираната престъпност“.  

            Трето. Силна атака срещу главния политически опонент – БСП, но и други партии. Значимият обществен интерес към предложената на Националното съвещание на БСП на 21 юли 2018 г. „Визия за България“, независимо, че тя е прекалено дълга и непълна като проблемни направления. Последва неочаквано от ГЕРБ и присъдружните им патриотари и депесари  голям митинг на БСП на Бузлуджа. Телевизионният образ на БСП и нейната лидерка започна да се покачва. А това изплаши ГЕРБ и предимно Бойко Борисов, независимо, че Нинова почти непрекъснато го подкрепя по важни въпроси в Народното събрание. Трябваше да бъде ударена БСП по това, което тя най-много критикува ГЕРБ – корупцията. И Бенчо Бенчев бе много удобен за реализация на стратегията „Крадецът вика дръжте крадеца“. Обществена тайна е, че най-много и на-значимите сраствания на политика, партии, бизнес и власт има при ГЕРБ, под мъдрото ръководство на Цветанов, и при ДПС с многобройните обръчи от фирми. Обществена тайна е, че подобни ОПГ –та има и във Варна, в Кърджали, в редица малки градове по черноморското крайбрежие и в множество други места, както и тъй наречените гейтове – Суджукгейт, Кумгейт, НДК – гейт и т.н.

Бургас, Поморие и Несебър бяха и са удобни, понеже БСП не можа, и по точно местните ръководители на БСП от Бургас, включително и Зафиров от ИБ на БСП, не поискаха преди две години да се разделят с Бенчев, когато той се изцепи: „Аз мога без БСП, но БСП не може без мене“. Всички се вторачиха в това, че Бенчев е общински съветник от гражданската квота на БСП, но никой от журналисти и гербаджий не показа как е забогатял Бенчев от търговията със зърно, от субсидиите на ЕС за селско стопанство. А тези субсидии през последните 10 години се раздават от ГЕРБ и ДПС. Само с разграничаване от Бенчев БСП не може да се защити. В интерес на БСП е в цялата организация на БСП в Бургаска област да се проведат извънредни отчети и избори и да бъдат сменени от всякакви постове в БСП всички минали и настоящи ръководства, които явно или скрито са подкрепяли Бенчев или някакви други „милионери-социалисти“. Така както се развиват нещата вредите за БСП ще са големи, едва ли на футболен език резултатът ще е 7:0 за ГЕРБ, както пророкува доцент Вацев. По тази тема предстои развитие.

            Атаката срещу ДПС е слаба. Избрана е фигура от миналото и това слабо впечатлява електората, че и ДПС е свързан с ОПГ –то. И съвсем естествено ръководството на ДПС в първите дни си мълчеше. Прави впечатление ударът срещу местното обединение „Сила“, но без да се подчертава, че това е местна коалиция. Ударът срещу БСП е на две равнища – областно бургаско и национално. А дали в страната няма ОПГ –та с участието на местни велможи от ГЕРБ? И защо тях не ги показват и анализират по бойкопослушните телевизии?

            Четвърто. Шамарът от решението на Конституционния съд за политиката на ГЕРБ за признаване на противонародната и противоконституционната Истанбулска джендър-конвенция. ГЕРБ не успя навре да се разграничи от Захариева, която без специални пълномощия от Народното събрание  е подписала тази конвенция от името на България. Както и от министъра на правосъдието, която показа, че не познава добре българската Конституция и по същество, иска или не иска това, работи против нея.  Борисов с инстинкта си усеща, че тази позиция на ГЕРБ за подкрепа на Истанбулската конвенция може и най-вероятно ще се отрази негативно при следващите избори. Поради това трябва да се отклони вниманието от нея и от позицията на ГЕРБ. 

            Пето. Случката с ОПГ на Митьо Очите (известна криминална фигура от прехода), Бенчо Бенчев (общински съветник от гражданската квота на БСП), Несрин Узун (ДПС), Пейко Янков (Сила) и другите е сериозно предупреждение на ГЕРБ към мутроолигархическите групи в общините, че са подвластни само на ГЕРБ и че трябва да се подчиняват на ГЕРБ, в противен случай, дори да избягат в чужбина, лесно ще им се спретне от послушните на ГЕРБ  Прокуратура и Специализиран съд дело, което и да не ги вкара в затвора, ще им провали бизнеса.  Защо центърът на акцията е в Несебър, Поморие и Бургас? Там, в тези общини е най-силно развито местното феодално начало, където силови групировки, хора със съмнителен бизнес и общински структура са се сраснали.  Там политическите партии, особено в Несебър и Поморие на практика нямат влияние. Там се формират инициативни комитети като параван на задкулистието – „Море“, „Сила“, „Зора“. Несебър се управлява трети мандат от „независим“ кмет. Но независим от кого – от политическите партии и от гражданите ли?

В крайморските общини има най-голяма далавера. Там в туризма се перат огромни пари, по-голямата част от туризма е в сивата икономика. Там е развито строителството и ремонта на инфраструктурата и туристическата база, а те са също в голямата си част свързани със сивата икономика и с далаверите чрез обществените поръчки. И ето тук сериозно са настъпени интересите на ГЕРБ като партия главен разпоредител с обществените поръчки.

В общините в Южното черноморско крайбрежие ГЕРБ силно доминира и като кметове и като общински съветници. И по същество може да прави каквото си иска. Но изключението е най-тлъстото парче от баницата – Слънчев бряг и пряко свързаните с него общини Несебър и Поморие.  По данните на ЦИК на изборите 2015 г. във крайморските общини кметовете са от ГЕРБ, с изключение на Несебър.  А при състава на общинските съвет ГЕРБ самостоятелно има над 50% от общия им брой в Бургас, Созопол, Приморско и Царево, в Поморие има равенство, но в Несебър броят на общинските съветници на ГЕРБ е само 20% от общия състав. А предстоят местни избори и ГЕРБ иска да овладее и най-тлъстото парче от баницата като респектира не само ОПГ –тата, но и техните съдружници в местните органи на властта. На този терен (района на и около Слънчев бряг) има битка между криминални образувания за надмощие и влияние в разпространение на наркотици и рекет на сивия сектор в туризма, търговията и строителството и дребния и среден бизнес. На никой от журналистите не му направи впечатление, че служителят на „Аркус“ Очите е бил специалист по набиране на клиенти за охрана. А в цял свят рекетът на търговските обекти и фирми е под формата на „защита“ на обект. Дали този експерт на „Аркус“ се е занимавал с рекет или не, трябва да докаже следствието, разбира се ако иска и/или му позволят.

Като всяка театрална постановка, така и Бургаския политически  театър формира различна зрителска реакция. Някога в България имаше театър, но имаше и театрална критика, която да посочва достойнствата и недостатъците на постановката. Сега тази роля се изпълнява от лишените от свобода на словото национални медии и предимно ефирните национални телевизии и добре финансираните от задкулисието сайтове. Както и след предишната политическа театрална постановка „Подкупен кмет“ (но не от най-подкупната властваща партия), политическото ехо заглъхва. Остават само напъните на Прокуратурата да оправдае своите безобразни действия и последващите международни присъди срещу България.

Постепенно ще заглъхне и политическото ехо на Бургаския политически театър. Но в голяма част от хората ще остане някакво впечатление, че БСП е свързана със задкулисни действия на местна почва. А това е главната цел на недотам умело режисираната постановка. Излишната показност в арестите е доказателство за политизиране на работата на Специализираната прокуратура и МВР в полза на ГЕРБ. В очакване сме на следващата политическа театрална постановка, свързана с предстоящите европейски и общински избори през следващата година.

14.08.2018 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия


сряда, 8 август 2018 г.

Бродещият призрак на предсрочните избори




            В последната десетдневка на Юли месец се проведоха две внушителни по телевизионен образ мероприятия на  БСП – Националното съвещание за  обсъждане на „Проект визия за България“ и националният събор на Бузлуджа.  В телевизионното общество и телевизионната епоха, в която живеем, тези мероприятия бяха в центъра на вниманието на стотици хиляди хора.  Те бяха проектирани и проведени за да се повиши вниманието към БСП, да се преодолеят критиките, че БСП няма, не предлага съществена алтернатива на ГЕРБ, че нейното влияние се свива, критиките вътре в партията срещу Нинова са неоснователни. Създадена бе атмосфера на емоционално силни слова на Нинова (на фона на безличните представяния на отделните направления на визията), показност на визията за България, масова подкрепа на партията и на лидерката. И две седмици по-късно Очите, Бенчо, Узун, Гешев и Арнаудова чрез целенасочена анти БСП медийна политика почти изтриха всичко положително от тези две мероприятия.   

Редица граждани, обаче, продължават разумно да се вглеждат във Визията. Голяма част от грамотните български избиратели трудно могат да бъдат подведени от силните емоционални, кратки, критични към ГЕРБ и Шайката слова, послания за следване опита на Вишеградската четворка, отричане на джендър идеологията и т.н. В политиката са много важни телевизионните образи. Но само те не стигат за действена политика. Избраният подход да се внушава, че Визията не е алтернатива на политиката на ГЕРБ, а своеобразна платформа (концепция и т.н.) за промяна на обществото, а е начало на обществен разговор и обществен договор за бъдещето на България. Това предложение за Обществен договор в обществото, не звучи особено убедително. Кой ли от Изпълнителното бюро на БСП е прочел Жан-Жак Русо и е наясно в съвременни условия как се проектира този Обществен договор? Като чета състава на Изпълнително бюро на БСП, то ми се струва, че само един е наясно с Обшествения договор и произведенията на Жан-Жак Русо. А как ли в едно общество разделено по признака богатство на две дълбоко и силно разграничени части – малка част много богати и огромна част много бедни ще се постигне обществен договор и то за сметка на кого и на какво? И в същото време, когато говорим за Обществен договор, без тази идея да е обсъдена от Висшият орган на БСП между конгресите (Националният съвет), няколко ръководни дейци (Нинова, Станишев, Добрев, Стойнев) доста самодейно и самонадеяно се обявяват за и искат от името на БСП предсрочни избори. Кой ръководи партията, някаква тричленка или Националния съвет на БСП? А има ли той решение за предсрочни избори? А има ли партията реална готовност за предсрочни избори?

Предсрочните избори като възможност
Колкото и да не им се вярва на социолозите и политолозите от предаването „Референдум“ на БНТ, предсрочните парламентарни избори са напълно възможни.  А дали те съзнателно не баламосваха зрители? Предсрочните избори винаги са израз на политическа и/или икономическа и социална криза в обществото. Четири са основните ситуации, водещи  до свикване на предсрочни избори.


Първата ситуация е, когато кризата е настъпила, в обществото има огромно недоверието към управляващите и на практика, те повече не могат успешно да управляват, а само седят на властовите постове и трупат стаж и в повечето случаи авоари, както е сега в Трето правителство на Борисов. Такава е ситуацията днес в България.

Втората ситуация е, когато провеждането на парламентарни избори е тактически прийом за избягване на очаквана политическа криза, съхраняване на властта за следващ по-продължителен период. Този подход бе избиран два пъти от Борисов, този подход бе избран и от Ердоган в Турция и т.н.

Третата ситуация е, когато управляващата партия е с много силни позиции и очаква след извънредни избори да разшири още повече своето парламентарно представителство и на практика много силно да намали влиянието и силите на своя политически опонент. Такава бе целта на Тереза Мей за последните парламентарни избори във Великобритания.

Четвъртата ситуация е наличие на много силен външен натиск, организиран пряко от представители на чужди държави и/или  чрез опозиционни партии, НПО, соросови институции и пари, чрез които се провежда т.нар. „нежна революция“ или за по-ясно – омайданване (правителството на Орешарски). Четвъртият подход бе избиран многократно в бившите социалистически и арабски страни, включително и свалянето на правителството на Жан Виденов, свалянето на правителствата в Украйна, Тунис, Египет и т.н.  Сега в България той е невъзможен, защото тя се управлява, по израза на Байърли, от „нашият човек“. В България в настоящия момент реално е възможно развитието на първите две ситуации и подходи.

            Политическата ситуация в момента в страната не кореспондира с бодрата и успокояваща Борисово-Цветаново-патриотарска медийна представа за успешност и сигурност на управлението. В българското общество има натрупано огромно недоволство от политическия елит, от водещите политически партии и в крайна сметка, от провежданата през последните десетилетия неолиберална унищожителна за страната мутроолигархическа (с примеси на местен феодализъм по хасковски, кърджалийски, варненски, благоевградски, пловдивски и др.) политика, водеща до огромно неравенство, бедност, отродяване от българското, прекомерно висока емиграция, предимно на младо население.

       Политическото напрежение и политическата ситуация
в момента е в две външни форми. Първата форма е латентната, скритата, която не се проявява на повърхността, но в недрата клокочи вулкана на народното недоволство. Има редица индикации за огромното напрежение в обществото, малки прояви, които показват, че зад уж спокойната повърхност на „бляскавите“ успехи на герберастите има огромно недоволство. Например, освиркването на Цветанов в НДК на концерт, освиркването на Караянчева на Шипка и т.н. Има вътрешно напрежение между ГЕРБ и патриотарите и вътре в самата ГЕРБ по оста Борисов-Цветанов. Тази латентна форма добре личи от социологическите изследвания, които показват почти непрекъснато, макар и с по-малки стойности на увеличаване на недоверието към управляващите и техните ръководни лица.

В момента в българското общество няма значима протестна обществена енергия. Но тя е акумулирана в недрата и може много бързо, дори от елементарен повод,  да се прояви и то стихийно. Особено след засилване на наглостта в действията на срасналите се:
а) структури на ГЕРБ и ДПС с местни далавераджии (местна феодализация);
б) полиция, прокуратура и управляващи, действащи като бухалка срещу
     другомислещите;  
в) държавни институции и олигархически групировки, източващи огромни
    финансови средства чрез обществените поръчки;
г) високото равнище на зависимост на общинската и националната
    администрация от волята на ГЕРБ, а в смесените райони и на ДПС, особено чрез
    назначаване и уволняване от националните и общински структури.
В препълнената чаша на общественото недоволство и напрежение остава да се добави последната капка. И кризата ще избухне внезапно. Главният въпрос е има ли кой да оглави народното недоволство?

Втората форма на политическото напрежение е външната, видимата, проявяваща се в протести. За разлика от други страни, в България политическите партии и профсъюзите не могат да увлекат хората в масови протестни прояви за защита на по-общи интереси. Грантовите протестъри преди няколко години обезвериха и убиха желанието на българите за протести. Сега има предимно отделни сравнително немасови протестни прояви. Протестират предимно хора, организирани от бизнеса или от браншови организации и много рядко има спонтанни протести. Протестиращите защитават само своите тесни интереси и дума не обелват за общия национален интерес, за излизане на страната от блатото на бедността, мизерията, неравенството, престъпността, корупцията и в крайна сметка – от безнадеждността. Но наближава политическия момент, когато отделните протести могат да се слеят в общ протест. Дано това стане по-скоро, то ще помогне да се преструктурира държавната власт и създаде възможности за реализация на нови по справедливи и социално ориентирани политики.

Сега формално някакво подобие на политическа борба се води в Народното събрание и ограничено в телевизионни и други формати. Видимо на повърхността има яростна опозиционна позиция от страна на БСП, но независимо от това социологическите изследвания показват, че по същество БСП не разширява своето електорално влияние. Критиката на Нинова от екраните на ГЕРБ и на Борисов, критиката към патриотарите не носи дивидент на лявото. В същото време ГЕРБ губи, макар и бавно и в по-малки мащаби, част от електоралното си влияние. Електоралните резултати с манипулацията на резултатите от местните избори не дават силно влияние върху политическите нагласи на мнозинството хора в страната. ГЕРБ и присъдружните му патриотарски партии губят влияние и все повече са нехаресвани.  Все по-малко вероятна става възможността за четвърти път, след СДС, НДСВ и ГЕРБ, българският народ отново да бъде измамен с пореден политически популистки проект. 

Главната причина за патовата политическа ситуация в България е липсата на реално предлагана друга политика, която в значима степен да дава отговор на обществените потребности от спасение на България и решаване на главните проблеми с демографската катастрофа, бедността, мизерните доходи, крайно мизерните пенсии, масовата ежедневна битова и бизнес престъпност. В България няма предлагане на избирателите на истинска лява радикална политика. Визията, предложена от направление „Публични политики и анализи“ на БСП дава видимост за силни идеи за промяна в отделни направления. Но тя не дава идея за радикални промени в обществото,  а само в три, и то частично, обществени сфери като  здравеопазване, образование и държавно управление.  Има много думи, много разсъждения, но ги няма две главни неща. Първото е реализация чрез Визията на основните социалистически ценности. В Декларацията на ПЕС от 24.11.21011 г. те са ясно посочени: „Свободата, равенството, солидарността са нашите основни ценности …, а демокрацията е необходимо условие за пълното им проявление“. Как ще постигнем икономическа свобода, ще намалим експлоатацията на работещите? Как ще защитим труда и особено производителния труд на наетите лица?  За какво равенство се борим, само за политическо (един гражданин – един глас) или за преодоляване на икономическото и социалното неравенство? Второто е как ще намалим бедността без да променим данъците на богатите, включително корпоративния данък, данъка върху наследството и т.н. Предвижданото само намаляване на ДДС за отделни стоки и услуги не решава проблема. Главното неравенство е продукт на бандитското преразпределението на новото произведено национално богатство, на идиотското съотношение между преки и косвени данъци.
  
Омърсена е и възможността за политически коалиции преди и след избори. Многократните участия на ДПС в коалиции със СДС, НДСВ, БСП  и сегашната им скрита коалиция с ГЕРБ, както и коалицията на АБВ с ГЕРБ, напълно дискредитираха каквито и да са коалиции. Снижаващите се резултати на ГЕРБ на парламентарните избори и буксуването на резултатите на БСП от 40 до 80 места в Народното събрание предопределят патовата ситуация и лавирането на ДПС с неговите обръчи от фирми, прераснали в единствен гигантски обръч.

Предсрочните парламентарни избори и БСП
Предсрочните парламентарни избори са напълно реална възможност през зимата или пролетта на следващата година. Няма друга политическа сила и партия освен БСП, която да поведе хората. Но това може да стане само при няколко условия.

Първото условие е предлагане на кратка и ясна програма за управление (не на обществен договор за столетия), в която да са предвидени разбираеми и понятни за милионите граждани на България цели и стратегии към какво се стреми и за какво се бори БСП. Сега на БСП и трябват не само и не толкова бляскави телевизионни изяви, а предимно радикална, кратка, ясна и лесно разбираема политическа програма за лява социална пазарна икономика, за високи доходи на населението и чрез тях намаляване на емиграцията и подобряване на демографската ситуация, с нови идеи и предложения за радикални промени.
Второто условие е промяна в ръководните органи на партията, тяхното изчистване от (макар и малкото в сравнение с ГЕРБ и ДПС) милионери, от местни феодали, крупни и средни далавераджии, от хора в крайно напреднала възраст (над 75 г.). Никога и никъде в историята богатите не са защитавали и не защитават интересите на бедните. Те могат само да купуват политици, които да лобират, отстояват и защитават техните лични печалбарски интереси. Промяната може и трябва да стане още в ранната есен чрез провеждане на пълен цикъл извънредни отчети и избори и Конгрес, който да промени уставните изисквания и правила за избор на ръководни органи и да избере нов Национален съвет в по-малък и по-работещ състав, премахване на т.нар. делегирано представителство на регионални „велможи“ (партийни феодали като тези в Бургас и Варна) в Националния съвет, както и избор без постигане на над половината гласове.

Третото условие е разширяване на демокрацията чрез по-широко и конкретно допитване до членовете и симпатизантите, по-голяма чуваемост за интересите и потребностите на членовете и симпатизантите на партията, прекратяване на практика няколко души от парламентарната група да налагат на Националния съвет и дори на цялата партия определени политически и организационни решения.  

Четвъртото условие е коренна промяна в отношенията с другите партии, обществени организации и движения, прекратяване на съвместните обучения и мероприятия с ГЕРБ. Необходим е нов подход към коалициите. Трябва да се прекрати практиката на включване в листите на неработещи в тях лица (напр. Тома Томов), на т.нар. гражданска квота, инициативни местни комитети, маскиращи включването на местни феодали в листите и ръководните органи на общинските структури, на десни хора в лявата листа като Мартин Захариев (свързан с Моника Станишева). Сегашното ръководство на БСП (Нинова, Стойнев, Данаилов, Гаджева и Добрев) много бягат от думата и същността на лявото и лявата социалистическа политика. Поради това и премахнаха от името на коалицията „Лява България“ и остана само „БСП за България“. Може би следва да се помисли за ново име на коалицията. Сегашното творение на Нинова („Коалиция за България“) я представя пред обществото като някаква друга алтернативна патриотарска коалиция, подобна на Обединените патриоти. Може би името да се промени от „Коалиция за България“ на „Коалиция за лява социална България“. Нали така пише и в конституцията – „социална държава“, а не като днешната мутроолигархическа държава!
Петото условие е избистрянето на позицията за коалиционните партньори преди и след изборите. Преди изборите не трябва да има никакви коалиции, както и никакви намерения за коалиции след избори с ГЕРБ и ДПС.  През 2005 г., десетина дни преди парламентарните избори, по БТВ Румен Петков обяви, че БСП ще прави коалиция след изборите с ДПС и в резултат на това „Атака“ влезе в парламента, а БСП не можа да спечели спечелените като обществени нагласи избори. Всяка подобна коалиция с ГЕРБ или ДПС, или дори само намек за коалиция с тях, ще откаже мнозина избиратели от гласуване за БСП. Ще сработи формираната в обществото мантра – „все тия некадърници ли ще управляват България“. Или „какво като гласувам за БСП, като ще получа ГЕРБ и/или ДПС“. Да си спомним забележителната мисъл на Айнщайн: „не може да се надяваме да решим проблемите (на обществото – б.м.) с онези, които ги създават“. Можем само да добавим – и с онези, които са лице, символ на тези проблеми. Мутроолигархизмът в България е създаден от ДПС и ГЕРБ. С тях ли се надяваме да решим проблемите, които мутролигархизмът създаде и създава? Трябва да се проучи и използва опита в Португалия. Крайно несъстоятелна е тезата (развивана от няколко члена на Изпълнителното бюро на БСП), че партньор на БСП „може да е всяка партия, която би изпълнявала нашата програма“. Това е нонсенс, невъзможно нито преди, нито след избори. По подобен начин след Девети септември се самозакриха редица политически партии, които се обявиха, че ще работят за програмата на НС на ОФ. Някои (под диригентската палка на Овчаров) упорито се опитват да внушават, че няма друга алтернатива, освен коалиция с ГЕРБ. А това ще бъде краят на БСП, но и на ГЕРБ.

Август е мъртъв за политиците месец. Но за отговорните политици това е време за размисъл, избистряне на стратегия и тактика за следващия политически сезон. Стига те да притежават необходимият интелектуален потенциал и способност вярно да преценят политическата ситуация. Дано ръководствата на БСП се вслушат най-после в множеството мнения на членовете на собствената си партия, на нейните симпатизанти, а не само да се готвят за пъчене и ерчене от телевизионните екрани.

8.08.2018 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

четвъртък, 2 август 2018 г.

Илинден и развихрянето на македонизма




            Всяка година на 2 август честваме тържествено годишнината от славното Илинденско-Преображенско въстание, почитаме паметта на загиналите за свободата на Тракия и Македония. И много хора празнуват създаването на Българската социалистическа партия на Бузлуджа. Но сега думата е за Илинденско-Преображенското въстание. То  е мощна изява на национално-освободителната борба на тракийските и македонските българи. Вместо Илинденско-Преображенско, често го определят само като Илинденско. В българското публично пространство много често се цитира мемоаристът Христо Силянов („Освободителните борби на Македония“), който определя Илинденско-Преображенското въстание като „най-завършеното въплъщение на българското бунтарство. … Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода“. Но същият втори август 51 години след Илинденското въстание случва друго историческо събитие, реално полагащо практическото началото на македонизма.

            Начало и развихрянето на македонизма         
            На втори август 1944 г. е проведено Първото заседание на АСНОМ (Антифашистичко собрание на народното ослободување на Македонија). То като че ли твърде малко интересува българите. В пресата и по телевизиите обикновено мълчат за него. В българската Уикипедия само е маркирано. Пропуснато е най-важното, че Македония е обявена за равноправна федерална държава в Югославия, че АСНОМ се конституира като върховен законодателен и изпълнителен орган на Македония. И това става в присъствието на 122 делегати от цяла Македония, но и представители на САЩ и Великобритания и Комунистическата партия на Югославия (КПЮ).

 Взема се и решение за въвеждане в Македония на македонският език като официален държавен (служебен) език: „Во македонската држава како службен јазик се заведуе народниот македонски јазик“ (Служебен весник на федералната единица Македониjа во демократската и федеративна Jугославиjа, год. I, бр. 1, ал.7) и то веднага, нищо, че този език няма азбука, правопис и граматика. С това се официализира създаването на македонска нация.

Нещо повече, с решение на същото заседание на АСНОМ се определя втори август като национален „държавен празник на македонския народ и македонската държава“, т.е. има македонски народ, създава се македонска държава, и разбира се, македонски официален празник. С това по същество се присвоява и част от българската история на Илинденско-Преображенското въстание и българските национални герои се превръщат в македонски. Географското име македонец се трансформира в етническо име – македонски народ. На основата на тези решения на АСНОМ започва присвояване на части от българската история и формиране на ново македонско национално самосъзнание у младите българи от историко-географската област Македония.

Днес ръководните дейци на Македония, в духа на решенията на АСНОМ, си присвояват Илинденското въстание. Македонският Министър-Председател Заев твърди, че  „Илинден е величественото ни минало, Илинден е светлото ни бъдеще…“ и че чрез него „запазваме нашето достойнство и утвърждаваме нашата македонска идентичност…“. По-късно като национален празник се определя и 23 октомври „Ден на македонската революционна борба“ (на тази дата през 1893 г. в Солун се създават Вътрешните Македонско-Одрински революционни комитети).  Но се определя и друг национален празник – 11 октомври, на която дата (1941 г.) е регистрирано първото противопоставяне на българските окупационни войски, започва македонската  партизанската съпротива.  

За предисторията на македонизма
Думата „македонизъм“ много отдавна се използва като термин.  Има множество негови определения в зависимост от различните изходни позиции на авторите. Първите идеи, че жителите на Македония не са българи и дори не са славяни се пораждат  най-първо от освободилите се от турско владичество гърци и сърби. За гърците населението на историко-географската област Македония е от „славяногласни елини“, т.е. древни гърци, които са възприели славянски език. За сърбите това е население от северните части са южни сърби (Моравия и Скопската област), а в останалите Й. Цвийч определя, като „архаично-словенско, аморфна словенска маса … ко jа ниjе ни српска ни бугарска“ (Й. Цвиич. Собрана дела, кн. 3, Београд, 1987 г., с. 193).
В тази езикова и народностна ситуация сърбите за пръв път дават идеята за македонизма, като средство за отродяване на македонските българи. Тази идея е развита от сръбския държавник и академик Стоян Новакович (срб. Стојан Новаковић; 1842-1915). В неговия архив е открит следният запис:   „Тъй като българската идея … е пуснала дълбоки корени в Македония, … е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. … по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма … Няма нищо по-противоположно на българските тенденции (в Македония – б.м.) от това с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма“.  Като посланик в Цариград той организира отпечатването (май 1888 г.) и разпространяването на „Македонски буквар“ (автор Милойко Веселинович), напечатан на македонски диалект. Букварът е издаден от Високата порта и разпространяван безплатно в Битолския и Скопския вилает.  

Последва „македонското езиково творчество“ на Георги (Джорджо) Пулевски (1817-1893). В интерес на сръбската пропаганда в Македония той издава: речник на четири езика (1872); речник на три езика – македонски, албански и турски (1875); „Словенско-населенска македонска слогница речовска“ („слогница“ в смисъл на „реч“; 1880). Последното съчинение е пресилено обявено за „прва печатена македонска граматика“ и правилата за писане на „македонски език“. Тези негови „произведения“ са непрофесионално направени, поради недостатъчната подготвеност. През 1892 г. той съставя ръкопис („Славяно-македонска обща история“), в който търси корените на съвременните македонци от Александър Македонски.  Като по-сериозен писател на „македонски език“ е Кръсте Мисирков (1874-1926). Той издал книгата „За македонцките работи“ (София, 1903 г.) и единствения брой на сп. „Вардар“ (Одеса, 1905 г.), написани на дин от македонските диалекти. През тридесетте години на XX век (1938 г.) е следващият опит за използване на диалектни македонски езикови форми. Това са книгите на Венко Марковски „Огинотъ“ и „Народни бигори“. В предговора на втората акад. Ст. Младенов твърди, че авторът „пише еднакво свободно на своя роден южно-скопско-велешки говор, и на общобългарския литературен език“. Има и други опити за използване на диалектни форми вместо български език.

За същността, налагането  и следствията от македонизма
Македонизмът е политическа идеология и доктрина, възприета и осъществявана в Титова Югославия след 2 август 1944 г. Тя обосновава наличието на македонска национално-етническа идентичност, самостоятелен македонски език, култура и самостоятелна македонска нация. Концепцията е разработена и се развива до наши дни. В нейната основа е поставено противостоенето на македонските българи на българския, сръбския и гръцкия език и литература, култура и самосъзнание.
Тази идеология се развива и насажда като политическа практика първоначално като фрагмент на великосръбския шовинизъм и то най-вече след Втората световна война, когато на новите сръбски политици им става окончателно ясно, че Вардарска Македония не може да бъде посръбчена, подобно на Поморавието и се възприема пътят на „свободата и равноправието на народите на Югославия“ чрез чрез „свободна федерална Македония“. След това македонизмът е възприет от редица македонски българи. Освен югославските политици съществен принос в неговата реализация има Димитър Влахов (1878-1953) – един от създателите на ВМРО (обединена) и от авторите (заедно с двама поляци) на предложението до Коминтерна за обособяването на македонска нация.  

Македонизмът първоначално се формира като идеология и практика за обособяване на македонска народност, език, култура и формиране на македонско етническо самосъзнание. Но постепенно той се трансформира като противобългарска идеология и концепция. Това проличава чрез редица действия.

Първото действие е създаването на македонския език. През май 1945 г. е утвърдена македонската азбука на основата на кирилицата, с малки промени в нея. Разработена е на базата на използваните от Кръсте Мисирков букви и знаци и такива от сръбската азбука на Вук Караджич. Проект е бил обсъждан от ЦК на КПЮ, където са отхвърлили използването на буквата „Ъ“, запазването на която е отстоявал Венко Марковски. През 1945 г. е утвърден и правописът на новия език. Основна роля в разработката му имат редица български македонци, но сред тях централна роля има Блаже Конески (1921-1993 г.).Този 22-23 годишен млад човек разработва граматика на съвременния „македонски език“, правопис и е съставител на „Речник на македонски език“. Освен езика се променят и изговора и правописа на собствените и на географските имена. Например, сърбофилът Колишев се превръща в Колишевски (1914-2000 г.).

Второто действие е изработване на история на Македония, прославяща македонизма от дълбока древност до съвременни дни. И по същество присвояване на чужда история, предимно българска. Като се почне от „македонецът“ Александър Македонски, премине се през цар Самуил и се достигне до съвременността. Безобразно се изкривят исторически събития и дейност на македонски революционери, просветители и т.н.

Трето действие е забраната за използване на думата „българин“ като етнос в Македония, като данни в паспортите и официалните документи, като народностна група при преброяванията на населението и държавната статистика. Насажда се повсеместна политическа и културно-етническа омраза към българите (бугарашите, бугари-фашисти). Има и масови преследвания на хората, обявяващи за българи за присъединяване към България или дори само за добри връзки с България. В Скопие 1945 г. са осъдени на смърт Чкатров, Гюзелев и Китанчев (по „закона за македонската чест“) за това, че  се борят за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация и освобождаването му от сръбско робство (Д. Гоцев. Новата национално-освободителна борба. С., 1998). Осъдени на смърт са и други десетки българи. Хиляди българи от Македония са осъдени на различен срок затвор. Дори Венко Марковски, един от създателите на новата „македонска азбука“, е изпратен в концлагера на остров Дуги оток. В Македония бе създадена дори нова „наука“ – македонистика.

По същество чрез идеологията, политическата концепция и практика на македонизма не се създава по естествен път нов етнос (етногенеза), а се променя етническата принадлежност на българи към нова македонска същност. Няма етногенеза, подобна тази при формирането на българската (славяни, прабългари и траки) и френската народност, когато от три етноса се формират нови народности. А в Македония българи, албанци, власи, турци, цигани и др. не се сливат в нов етнос. И сега Македония е етнически конгломерат с все по-нарастваща роля и влияние на албанския етнически елемент и изчезване на българския етнически елемент.  В Македония вече има три-четири нови поколения израснали под мотото на македонизма и българофобията, хора, които говорят, четат и пишат на новия „македонски език“.    

Българската политика спрямо македонизма е непоследователна. Дори в наши дни, когато Борисов III подписва междудържавен договор за дружба на български и македонски език. А чрез договора  между Сърбия и Гърция по същество официално се признава и от гръцка страна съществуването на отделна самостоятелна македонска нация и македонски език. Заев нагло и точно ни го каза. В речта си по повод подписаният с Гърция договор той заяви, че Македония не само получава нов стратегически партньор в лицето на Гърция, но и сбъдва вековните мечти на „нашите предци да бъдем признати от целия свят като македонски народ, който говори македонски език“Това е реалният резултат от напъните на Борисов и Захариева да асоциират Западните Балкани, колкото и да се снимат и прегръщат със Заев.


2 август 2018 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент