вторник, 26 август 2014 г.

Демагогия и популизъм по български модел



                                                                                     Автор: Анко Иванов

            Демагогията и популзмът са политически оръжия в цял свят. Те се използват от всички политици. Разлчни са само мащабът и формата на проявление. В българските специфични политически условия са специфично български и демагогията и популизма. 
В нашите обществени условия през т.нар. преход от социализъм към капитализъм и в наши дни се разви масова неограничена от нищо демагогия. В съвременни условия демагогията се възприема като политическо манипулиране на масите чрез идеи, призиви, лозунги, обещания, за които няма условия да бъдат реализирани или няма истинското желание те да бъдат осъществени. Изказват се публично с цел привличане към политическата партия или общественото движение за пряко членство, поддръжка и/или за гласуване на избори в тяхна подкрепа. Без ясна програма за бъдещето няма и не може да има развитие на обществото. 
Българската практика на политическата демагогия обхваща публичното огласяване на идеи, намерения и обещания за действия в определен времеви срок. Те разкриват политическите цели за развитие на обществото и решаването на определени конкретни проблеми. Но в съвремената човешката история няма случай, когато политическа партия или обществена организация да е постигнала всичките си предварително афиширани цели. Това се дължи не толкова и не само на недобросъвестност на политиците, а преди всичко на сложната и динамична вътрешна и международна обстановка, особено в условията на динамичните глобализационни процеси. Типичен пример е изграждането на газопровода „Южен поток“. Той безспорно е в интерес на България, но политическите партии не можеха да предвидят, че Европейския съюз, Барозу и Йотингер ще проявят двоен стандарт в решаването на въпросите, т.е. за „Северен поток“ може, а същото за „Южен поток“ – не може. 
Бедата на българските политици е, че те в повечето случаи са наясно, че определени неща не могат да се постигнат, а се обещават. Българските политици най-често действат под максимата „Афишираната цел е всичко – резултатът няма значение“. Сред най-тежките примери на демагогията е проповядваното от Костов и СДС, че приватизацията е средство за развитие на страната, че тя ще направи българите съсобственици на производствени мощности и че чрез нея те ще си осигуряват допълнителни доходи. А реално чрез приватизацията, провеждана по костовски за 1 долар (примерът с Кремиковци) или за стойността на един мерцедес (случаят с авиокомпанията „Балкан“) бе по същество унищожена бългаската икономика. Такъв е и случаят с обещанието на БСП да премахне плоския дънък. Но това обещание е без реална възможност, понеже ГЕРБ и ДПС са против това, а те имат мнозинство в Народното събрание. Типични примери в това отношение са поредицата от обещания на Атака, НФСБ, ББЦ и др. Такива примери, но в по-малък мащаб има от всички български политически партии.
Популизмът е другата същностна лъжедемократична проява на българската демокрация. Той е метод на политическа дейност, който се основава на крайното опростяване на политическите програми на партии, свеждането им до действия с очевидна за всички много бърза изгода, разчитаща на възприемане от обикновените хора. Популизмът може да бъде ляв, десен и центристки според съдържанието на посланията към хората. Популистки характер имат посланията всички въпроси да се решават само пряко от народа. Типичен популизъм е и афишираното недоверие в партитие и политическата власт и противопоставяне на народа на държавните институции, остра критика на бюрокрацията (разглеждана като противостояща на хората). Популизъм е и  призивът за акция „чисти ръце“ като се визират само участниците в корупцията с властови функции и се премълчава че при корупцията има две страни – получаваща и даваща и че даващата (част от народа) много често е активната страна в корупцията. Подобен популистки характер с православнохристиянски оттенък е проповядването за необходимостта от силна фигура (т.е. месия-спасител) в държавната власт.  Това е едната страна на популизма.
Другата и по-често срещаната и силно изразяваната страна на популизма е стремежът на политическите партии и обществените организации да се харесат на хората. Механизмът е прост. Знае се какво очакват хората, какво харесват, какво предпочитат. И това им се казва в политически документ, в публична реч или в телевизионно предаване от политическите партии и лидери. В началото на прехода големи майстори на подобен популизъм бяха Луканов, Томов, Кюранов и др. Както образно се изразява журналиста Александър Симов те трябва да се правят на нещо, което не са“, т.е. те казват нещо, което не го мислят, но знаят че се харесва от хората и хората ще харесат тях като едномишленици.
Другата характерна черта на политическия популизъм у нас е преднамереното говорене на езика на хората. Този популистки подход е най-характерен за Бойко Борисов – „Вие сте прости и аз съм прост и поради това се разбираме“. За голямо съжаление на българския народ голяма маса от хора се хващат на подобни уловки в процеса на политическото общуване.
Общуването с хората е много разпространена форма на псевдодемокрация. Много често ще се чуе от български политици, че те са „сред хората“, че те се вслушват в „гласа на хората“, че те „отиват при хората“, че те са „ежедневно при хората“ и т.н. В миналото, особено в епохата на Българското възраждане, отиването при хората е имало огромен смисъл и влияние върху повдигането на българското национално самосъзнание. Но сред хората са отивали предимно учители, свещеници, революционери. С навлизането на средствата за масово осведомяване, първоначално вестници и списания, след това радиопредавания, телевизионни предавания, т.е. в съвременни условия, ходенето при хората вече няма тази убедителност и сила на излъчването и влиянието на словото. „Ходенето при хората“ е силно само в индивидулното общуване в семейните и приятелските кръгове, в институционализираните събирания на хора като партийни събрания и т.н. Провежданите „срещи с хората“ на повечето български политици са средство за формиране на политическа популярност, особено характерно за Бойко Борисов, Николай Бареков и Волен Сидеров. Площадните събирания, озвучавания и скандирания, песните на Веселин Маринов и други певци, танците на ансамбъла на Нешка Робева и т.н. са среда с преобладаване на участието на политически клакьори. Това не е същностна форма на демокрацията е пропагандистка акция за самозадоволяване на полотическите страсти на лидерите, това е по-скоро пиар-акция, пропатандистко сборище. 
От малко по-друг характер са провежданите партийни срещи от БСП, Атака и НФСБ в читалищни салони, в зали и т.н. На тях в повечето случаи присъстват предимно активистите на тези партии. От подобни срещи се разбира колко са популярани лидерите на партитие и колко са им верни активистите. Но с подобни срещи в съвременни условия не може да се извличат действителните потребности и интереси на хората, които да намерят политическо отражение в платформите на партиите.       
Пиар-акциите са мощно средство за политическа демагогия и популизъм. Самата дума пиар е съкращение от английското  PR - public relation, т.е. връзки с обществеността. Пиарът винаги има за цел да покаже пред обществото само позитивната, само привлекателната страна на определени политически партии, обществени организаци, движения и най-вече на техните лидери. Представят ги така, както биха се харесали на повечето обикновени хора. Използват се разноабразни пиар-средства, но най-често и с най-силно влияние са средствата за масова информация. В някои случаи тези пиар – акции водят до смешни ситуации и обратния ефект. В политическата борба в България в годините на прехода се зароди и непознатото преди това явление - черният пиар. Това са целенасочини действия на политическите опоненти за създаване на крайно отрицателно мнение за конкурента в политическата борба. Чепният пиар се осъществява чрез изваждане от контекста отделен изолиран факт и придаването му на обобщаващ характер и смисъл. При него често пъти има и изплозване на тенденциозна преднамерена подборка и свързване на отделни негативни факти в обща картина, навеждаща на определен негативен извод. Черен пиар има в цял свят. Компромати се вадят, особено преди избори, в цял свят. В България обаче мащабът е гигантски и вместо преди избори да има предимно състезание на идеи, представяне на платформи, публични дискусии има омаскаряване на противника най-вече с неистински неща. Те правилно се наричат компромати. За всеки политик могат да извадят редица слабости, политически и лични недостатъци, но и безброй неточни и неверни неща. Когато неистинските факти се огласяват и стават публично достояние те се превръщат в компромати. Бягането от честна дискусия на открито с истински факти от политическите платформи по същество в България стимулира компроматната война.
В България се утвърди практиката някои политически лидери, неуверени в своите интелектуални умения да избягват откритите публични дикусии по жизненоважните въпроси на развитие на българското общество, да замерят от екрана или вестници своите политически противници с просташки обвинения. Недаминат майстор в това отношение в съвременна България е Бойко Борисов. Няма случай той да е участвал в политически дебат с лидерите на дургите партии преди избори.  В крайна сметка в мътилката между „светлия“ и „черния“ пир човек губи ориентацията за истината, а тя е определящата, заедно с личния интерес, при политическите акции и особено при произвеждането на изборите.
Демагогията и популизма са средства на политическата борба, които обаче вече все повече отвращават българския народ и българските избиратели. И твърде често отговорът на тях е байганьовското "Всичките са маскари".  

27 август 2014 г


понеделник, 18 август 2014 г.

Кога ще се пробудят европейците?




Прочетох на руски език статията "Кога ще се пробудят европейците" на Пол Крейг Робъртс - американски икономист, политически и икономически наблюдател. Заслужава да се прочете от повече хора, но в България рядко се сещаме за подобни статии.


Пол Крейг Робертс: «Когда же проснутся европейцы?»

И поймут, что роль, которую они играют по указке Вашингтона ведет напрямую к третьей мировой войне
Последний абсурд, пришедший из Украины, ЕС и Вашингтона, состоит в том, что гуманитарная помощь от России и Красного Креста для Восточной Украины это — «трюк и обман, предлог для вторжения». Такая нелепая ложь свидетельствует о том, что западные пропагандисты считают граждан на Западе полными идиотами.
Даже дураку понятно, что если бы Россия захотела послать вооруженные силы на Украину, ей не нужно никакого предлога, тем более совместной акции с Красным Крестом. Восточная Украина, сразу же вслед за Крымом, уже проголосовала как за независимость от Киева, так и за присоединение к России. Если бы России нужен был предлог, то решений, принятых несколько месяцев назад было бы вполне достаточно.
Но России не надо вообще никакого предлога для того, чтобы спасать русских от резни, учиненной марионетками Вашингтона, как над палестинцами в Газе.
Своим бездействием российское правительство дает вашингтонским вассалам в Европе время для того, чтобы понять, что Вашингтон, а не Россия представляет собой главную проблему, и что Вашингтон собирается возложить все тяготы конфликта с Россией на европейцев.
Противодействие доставке гуманитарной помощи со стороны Вашингтона, его европейских вассалов и вашингтонских «шестерок» из Киева вызвано отчаянными попытками изолировать мир от информации об уничтожении Вашингтоном и его марионетками людей, зданий и инфраструктуры на бывших российских территориях, которые подвергаются нападению со стороны русофобских экстремистов, которых Вашингтон поставил у власти в Киеве.
Западные продажные СМИ добавили еще одно умолчание к своей позорной истории, не обратив никакого внимания на злодеяния, совершаемые против людей, которые не видят никакого будущего в стране, где господствуют кровожадные русофобские преступники, получившие власть из рук Вашингтона.
Слабоумные НАТОвские генералы, шеф Пентагона и американские сенатора поднимают волну истерии о грозящем вторжении русских не только на Украину, но и в Прибалтику, Польшу, даже о захвате всей Европы. Эта истерия охватывает Запад несмотря на полное отсутствие каких-либо признаков подготовки России к войне или мотивов для подобных вторжений. Вашингтоном распространяется ложь о том, что Путин намеревается воссоздать Советскую Империю. Это тот самый Путин, в руках которого находилась бывшая советская республика Грузия, и который позволил ей сохранить самостоятельность.
Но вашингтонская пропаганда оказывает свое воздействие. Опросы показывают, что большинство американцев, которые должны были бы проснуться после всей лжи об Афганистане, Ираке, Сомали, Ливии, Сирии и Иране, вновь, в своей бесконечной легковерности пали жертвой пропаганды и считают, что угроза исходит от России.
У оболваненного и обработанного пропагандой американского населения главный вопрос сегодня: «Как нам остановить русских?». Именно так коррумпированный и лживый режим Обамы вновь готовит американцев к войне.
Надежда на мир состоит в том, что российские контр-санкции (в ответ на антироссийские санкции, которые Вашингтон заставил ввести своих европейских вассалов) в конце концов ударят по обманутым американским налогоплательщикам. Польское правительство потребовало, чтобы Вашингтон купил яблоки и сельхозпродукцию, которую теперь невозможно поставлять в Россию. Так как Вашингтон собирается разместить на территории Польши ракетную базу, направленную против России, у польского правительства есть рычаги воздействия на США. Но как только Вашингтон поможет Польше, он столкнется с подобными требованиями от получившей такой же мощный удар Греции и Австрии, а также от других стран Европы, которые потребуют компенсации за издержки вашингтонских санкций, ложащиеся бременем на население вассальных государств.
Обман, который поддерживают США в XXI веке, не знает прецедентов. Ничто в мировой истории не может сравниться с ним. Это не только обман, приведший к многочисленным войнам (Афганистан, Ирак, Сомали, Сирия, Украина, на грани войны Иран), но и противозаконные военные действия на территории Пакистана и Йемена, а также постоянное финансовое мошенничество в мировых масштабах.
Издержками мошенничества Уолл-стрита стали европейский долговой кризис, нарушение национального суверенитета европейских стран в ходе оказания «помощи» по погашению государственных долгов Международным валютным фондом и обнищание «спасенных» Греции, Италии, Испании, Португалии, Ирландии, а также стран Восточной Европы.
Когда-нибудь европейцы очнутся. И когда это произойдет, они поймут, что Вашингтон не сделал для них ровным счетом ничего, за исключение защиты от несуществующей «русской угрозы», и в то же время возложил на них колоссальное бремя и использовал их как данников в вашингтонской борьбе за мировую гегемонию. Рано или поздно европейцы должны осознать, что роль, которую они играют по указке Вашингтона — не в их интересах, что этот путь ведет напрямую к третьей мировой войне, в которой они же первыми понесут потери.

събота, 2 август 2014 г.

Поредния автогол на Овчаров

Поредния автогол на Овчаров
                                                                                                      автор: Анко Иванов

Човешката злоба има начало, но няма край. Тази истина отново потвърди Румен Овчаров в поредната си телевизионна антисоциалистическа (разбира се, и Анти Станишев) екскурзия. Да, вярно, антисоциалистическа екскурзия. Няма никаква грешка. Личната злоба срещу Станишев се превърна в предателско поведение, в поведение, наливащо вода в мелницата на новосформираната коалиция „Бостан“ (ГЕРБ и ДПС, Борисов и Местан, т.е. „Бостан“). Не моите думи са силни. Силни са думите на Румен Овчаров (за краткост Р. Овч.). Твърденията му се градят преди всичко върху клеветата срещу БСП. За какво става дума?
            Първо. БСП била поставена под „контрола на една икономическа групировка“. Когато кажеш нещо публично, трябва и да го докажеш. Иначе си е обикновена общоселска клевета. Овчаров не казва, коя е тази групировка. И какво обхваща този „контрол на една групировка“. Какво тя контролира в БСП? Дали е събирането на членския внос, участието в митинги и събрания, участия в подписки. Дали това е контрол върху изготвяните и внасяните от БСП законопроекти в Народното събрание? И най-обикновения читател  разбира, че контрол въобще няма и не може да има. Има конкретен контрол върху конкретна човешка дейност. Е, най-после да благоволи г-н Р. Овч. да каже какво от дейността на БСП е предмет на „контрола на една икономическа групировка“. Да каже и коя е тази групировка, да каже и начина, по който се осъществява този контрол. Иначе той се приравнява до обикновен клеветник.
     Второ. Според Р. Овч. „ръководството на БСП действаше под натиска на тези корпоративни интереси“. За кои интереси става дума. Например за подписката за строежа на АЕЦ „Козлодей“ ли, когато Р. Овч. бе водещият играч от БСП?  Дали при включване в депутатските листи на неговия човек Таско Ерменков? Дали при назначаването на зам.министър на икономиката и енергетиката Ани Янева, политическата подставленичка  на Р. Овч.? Дали при определянето на Р. Овч. за представител на държавата в борда на Лукойл?
            Трето. Според Р. Овч. Драго Стойнев е продукт на корпоративни интереси. Може и да е така. Поне една жена така каза на пазара (информационната агенция ЕЖК). А къде са доказателствата? Или те са от графата „следствена тайна“, „класифицирана информация“, цветановото „обосновано предположение“ и т.н..Лице от Националния съвет на БСП не бива да се принизява чрез информация с източник ЕЖК.
            Четвърто. Г-н Р. Овч. твърди, че Миков и Стойнев били кандидатури на статуквото. А той, когато бе част от ръководството и министър, не бе ли част от това статукво? Е, значи ли че председателя на БСП, „грешният“ Станишев, няма право да предлага кандидатури, а това може да прави само „праведния“ Овчаров, който подкрепи Манолова? А кандидатурата, поддържана от Овчаров (т.е. Мая Манолова), не е ли част и не бе ли част от статуквото? А нима неговата бивша зам. министърка Корнелия Нинова не е ли част от статуквото? Нея не я ли предложи Станишев за депутат, за шеф на една от най-важните комисии в Народното събрание?
            Пето. Твърди г-н Р. Овч., че „И сега в момента, ако БСП не се разграничи от това, което направи Драго Стойнев вчера и онзи ден, ние ще получим поредния си автогол още в началото на предизборната кампания. А какво направи Стойнев? Подготви споразумение, което бе одобрено и най-вероятно продиктувано от Орешарски – представителят на СДС в БСП, представителя на Иван Костов, Георги Първанов, Сергей Станишев и Румен Овчаров в две правителства с участието на БСП. Ако съображенията на Р. Овч. са убедителни, той първо следваше да се срещне с г-н Миков и да повдигне въпросите пред него, пред Изпълнителното бюро на БСП, а не директно от телевизионния екран за „громи“ Драго Стойнев. А самият Р. Овч. защо не спря проектите на Иван Костов за двата ТЕЦ: „Марица-Изток 3“ и „Марица –Изток 1“. А защо г-н Р. Овч. изчака да бъде подписано споразумението с „Уестингхаус“ и тогава започна от екрана да „громи“ Драго Стойнев. Вероятно защото Стойнев е разглеждан като „човек“ на Станишев, а на Р. Овч. му призлява дори само когато чуе името на Станишев.
          В навечерието на изключително важни за България и за БСП избори за Народно събрание да сипеш огън и жупел срещу собствената си партия е проява на политическо предателство или тъпоумие. Вероятно без да иска, а може би и нарочно, Р. Овч. се нареди сред враговете на БСП, направлявани от предизборната коалиция  „Бостан“, нагло ръководена от Бойко Борисов. Без да иска, или нарочно, той се нареди в редицата на Борисов, Местан, Първанов, Р. Петков и т.н., врагове, предатели и ренегати на БСП. Целта им е ясна – БСП да бъде срината до трето място на предстоящите избори. „Загриженият“ за БСП Овчаров може би трябваше с тези си твърдения да се яви на Бузлуджа и да разбере как ще го посрещне многолюдното партийно множество.
Това че не харесваме Станишев, Миков и Стойнев, не трябва да е повод да бъде орезилявана БСП от случайно непремерени и целево произнесени слова. И в двата случая това логически се разбира като предателство, страхотен автогол във вратата на БСП. Но Овчаров може би ще разбере, че автоголът носи негативи не само на отбора на БСП, носи позитиви на противниковия отбор, но и никой никога не забравя автора на този автогол. В случая става дума за небезизвестния Р. Овч. Вкарването на автоголове вече се превърна в линия на поведение на Овчаров.


2.08.2014 г.