вторник, 25 април 2017 г.

Ех, свободата Санчо е ... далеч от Пловдивското БСП



              Чета (24.04.2017) в един от многобройните сайтове, че „Пловдивските социалисти застанаха зад Гергов“. Поводът за застанат „зад Гергов“ е тристранната среща Гергов-Дончев-Цацаров и последвалата оставка на Гергов от Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП. Чета и се сещам за Сервантесовото разбиране за свободата. „Свободата Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.“

        За да разберем същността на станалото с оставката на Гергов и последвалата подкрепа от „пловдивските социалисти“ можем да потърсим отговорите на множество въпроси. Сред тях са:

Кои са участниците в срещата? Това е среща за решаване на политически и медийни проблеми в навечерието на избори и вероятно е използвана като политическо средство за въздействие срещу Главния прокурор или от Главния прокурор срещу единия от олигарсите. Многократните опити на Гергов да внушава, че това е приятелска среща на кафе са несъстоятелни. Тези опити за внушение са само средство за прикриване на нелицеприятния факт от разкриването на елемент от задкулисието, елемент от „паралелната държава“. Кои се срещат? По думите на самия Гергов той и Дончев са семейни дългогодишни приятели. Това от една страна, а от друга – Гергов и Цацаров са отдавнашни пловдивски познати и приятели и вероятно много тясно свързани чрез масонската ложа „Слънце-Ориент“. Но Дончев и Цацаров са от двете различни страни на барикадата: следствен и прокурор.  Оставам на страна въпроса защо Главния прокурор е приел да отиде на среща със следствен бизнесмен. Може би не е могъл да откаже на своя приятел Гергов. Следователно има някакви зависимости между двамата. Дали е така, те самите си знаят най-добре. Гергов обаче упорито мълчеше, че се срещат хора, които пряко или непряко участват в политиката, в политическите и държавни решения в страната. Гергов, като виден социалистически функционер, Дончев (Председател на Управителния съвет на работодателската Стопанска камара) като участник в Тристранката, в която се решават важните социални въпроси в държавата. Какво ги свързва тези тримата – приятелството, „задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости“ (Сервантес), политическият или финансовият интерес? Най-вероятно и трите.

Кои са „пловдивските социалисти“? Пловдивските социалисти (от града и областта) са важна част от структурите на БСП. В над стогодишната история на БСП пловдивските организации са играли много важна роля, били са много важно звено на БРСДП, на БРП, на БКП и сега на БСП. Като „пловдивските социалисти“, „застанали зад Гергов“ са представени (по публикацията) „шефовете на 17 общински, 6 районни и на градската организация“ ръководни дейци. А за да вземат своето решение да застанат „зад Гергов“, те дали са се допитали до многохилядната членска маса на БСП в Пловдив и Пловдивска област? Разбира се, че за ден-два това е невъзможно. Дори е невъзможно да съберат Общинските и районните съвети, които да им делегират подобно правомощие. Следователно те изразяват само лично мнение. А тяхното лично мнение вероятно не съвпада с това на огромното партийно мнозинство. Те са само 27 преки участници в избора на Нинова за Председател на БСП. Но освен това, те внушиха (манипулираха, принудиха) или образно казано „купиха“ още 36 делегати, които да подкрепят Нинова на втория тур на избора на Председател на БСП. Да напомним гордостта на Гергов, че 63 делегати от Пловдив единно са гласували за Нинова. А тези партийни дейци щом застават на страната на Гергов дали осъзнават, че те са били политически инструмент в голямата игра за овладяване на председателското място в БСП? А нямат ли чувството за раздвоение на личността: гласуваш за Нинова – пишеш декларация против Нинова?

А в какво и за коя или кои  позиции са подкрепили Гергов?  Тук има много въпроси, на които самите тези дейци могат и трябва да отговорят на пловдивските социалисти. Разбираемо е, че тези пловдивски дейци са благодарни на Гергов за материално-финансовата подкрепа на Общинските и районните съвети на БСП в Пловдив и Пловдивско, а може би и лично за самите тях. Това дали е форма на купуване на политическо влияние? Подкрепиха ли „пловдивските социалисти“ Гергов за задкулисната среща (кафепитие по Гергов)? Подкрепиха ли „пловдивските социалисти“ Гергов за пазарлъка (търговията с техните гласове) с Нинова за пост, за водещото място в коалиционната политика на БСП? Подкрепиха ли „пловдивските социалисти“ Гергов за приватизацията на Пловдивски панаир, на х. Санкт-Петербург“ и т.н. приватизационни сделки? Дали подкрепят Гергов за приятелството му с всички противници на БСП и особено за приятелските му и задкулисни връзки с Първанов и Борисов. А да си припомним, че предложението на Б.Б. Нинова да стане Председател на Народното събрание е препратено до нея чрез Гергов. Май, че го подкрепиха за „пиенето на кафе“. В крайна сметка го подкрепиха за всичко явно и задкулисно.

Най-важният въпрос е за свободата на личното мнение, личната позиция и личното политическо действие. Оказа се, че Пловдивската организация, чрез нейните избрани делегати на Конгреса бяха въвлечени в задкулисна манипулация на избора на Председател на БСП и по същество в подмяна на същността на политическата линия на БСП от лява социалистическа в социаллиберална. И бяха лишени или по-точно се самолишиха от свободата на мнението и самостоятелността на решението. А „лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека“ (Сервантес). Да отстояваш свободата и независимостта си в решенията и действията, особено в политическа партия е висша ценност, ценност, която пловдивските делегати на Конгреса на БСП потъпкаха под влияние на Гергов.  А трябваше да направят добро за партията си като подкрепят и гласуват за политически личности, а не под внушение и чувството за благодарност. Добродетелта, правенето на добро не само за партията, но и за обществото е висша партийна и общочовешка ценност. Ако въобще някога са знаели, забравиха думите на Сервантес: „добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта“.
Гласуването на Конгреса на БСП за Нинова по задкулисни договорки не бе добродетел, макар че направиха добро на самата Нинова и на участниците в задкулисните договорки – дадоха им по-високи партийни постове и възможности за личностна медийна изява. Но по  същество не направиха добро на собственото си достойнство и най-вече на българския народ. Защото и Нинова и Гергов и другият попечител на Нинова и вече пряк противник на Гергов (Р. Овчаров) са яростни защитници на неолибералния експлоататорски модел на развитие на българското общество. А българите очакваха на тези парламентарни избори БСП да предложи истинска лява радикална платформа за промяна на обществото. А с одобрението на Гергов, Търновалийски и другите пловдивски дейци бе направена политическа фризура на глобалисткия неолиберален модел на развитие на обществото. И българските избиратели вече нямаше реално какво да избират. Статуквото победи, промяната пак се отложи. В резултат победиха интересите на олигарсите, включително и на Гергов и Дончев.
            Известна е максимата и обективната закономерност, че в политиката стремежът към власт обединява властолюбците. Упражняването на партийната или държавна власт, както и поражението, разединяват властолюбците. В Изпълнителното бюро на БСП настана време разделно. Първоначално  бяха отстреляни под давлението на главния сив кардинал (с измислен организационно-уставен подход)  „старите лъвове“, които бяха спирачка към провеждането на дясна конформистка политика. След това от ИБ бяха „отстреляни“, привържениците на кандидатурата на Мая Манолова за президент. А след поражението на парламентарните избори дойде редът и на олигарха. Да се готвят следващите властолюбци. Десните в БСП са мотивирани само от високите властови постове. А поражението на изборите намалява полето на властовите функции. В ръководството на БСП този процес на „отстрелване“ ще продължава до установяването на еднолична авторитарна власт на сивия кардинал или избор на ново ръководство с действителна лява социалистическа платформа. Първият вариант предопределя решителното смаляване (подобно на ПАСОК, а сега вече и на ФСП) и дори изчезване на БСП. Вторият позволява възобновяване, реновиране на БСП като истинска лява социалистическа политически партия. 

25.04.2017 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

неделя, 23 април 2017 г.

Гергов и политическия морал


            Тези дни се развихри малка буря в тесния кръг на ръководството на БСП. Буря по повод участието на члена на Изпълнителното бюро Георги Гергов в нерегламентирана среща на двама милионеро-милиардери със самият Главен прокурор на Република България. На мушката бе поставен Цацаров, но гръмнаха друг пловдивчанин – Гергов. По публичните данни от мрежата на тази среща са обсъждани някакви проблеми с финансирането и поддръжката на политическата партия „Дай България“. В тази среща няма нарушение на закона, това което не е изрично забранено е разрешено. Но от обществена гледна точка не всичко, което е в рамките на закона е морално. Думата сега не е за задкулисието, в което Гергов се оказа активен участник, а за принципи и политически морал. Първоначално Гергов отказа да подаде поисканата му оставка, но на пленума на Националния съвет си я подаде и вече не е член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП. Но този случай поражда много въпроси за функционирането на българската политическа система и на ръководството на НС на БСП.

Съставът на участниците в срещата създава усещането за задкулисие. Двамата богаташи са не просто такива бизнесмени, а са и обществени личности, които пряко или косвено участват във вземането и реализацията на държавните и политическите решения в страната. Участват не просто с парите си, а и с влиянията, които упражняват чрез други лица. Домакинът (Гергов), по негови собствени данни и по данни от Интернет е крупен приватизатор (ЦУМ, туристически комплекс „Слънчев ден“, Пловдивски панаир, хотел „Санкт Петербург и др.), почетен руски консул и член на Изпълнителното бюро на БСП, активен участник в преговорните процеси на висшето ръководство на БСП с другите политически сили в страната. Другият (Дончев), активен бизнесмен (каквото и да значи това), участник в системата на компания „Мултигруп“, собственик на крупното газово предприятие „Овъргаз“. Той е и Председател на Управителния съвет на Българска стопанска камара. Като такъв е участник в преговорните процеси между държава, работодатели и синдикати, във формирането на закони, наредби и дори обсъждането на държавния бюджет. Третият е известен (по публичните данни от Интернет) с множеството си неясни връзки с политически лица като Пеевски, Цветанов, Гергов и др., с поддръжката си за Бойко Борисов. А какво обсъждат на непублична (тайна) среща на кафе в ЦУМ представител на политическа партия (БСП), обществена организация на работодатели (Стопанска камара) и прокурор?

Тази среща е повод да се анализира чистотата на политическите образи, чистотата на тяхното минало и на тяхното настояще. Без истината за миналото поведение, за настоящите действия не може да се съди за бъдещото поведение на политиците. Доверието в аванс често пъти е компроментирано, особено в условията на българската преходна политическа система и сред дейците на „политическата класа“. Чета в Интернет два цитата от изявленията на Нинова по повод участието и организирането на срещата на „тримата тенори“. А тя от формално-логическа гледна точка е издържана. Дословно: „Най-важното е, че няма да позволя върху БСП като партия да се слага петно заради лични действия“; „Няма да позволя и стотиците хиляди хора в партията да носят отговорност за личните действия на който и да е неин член, бил той и част от ръководството“. Вярна е позицията, че личните действия, особено на членовете на висшето ръководство, се отразяват на авторитета на партията.  Но партията (десетките и стотици хиляди нейни членове) не могат да носят отговорност за личните задкулисни действия на който и да е член на нейното ръководство. Отговорността е лична, на този, който действа задкулисно. Отговорността е лична, на този който е предложил този олигарх за ръководител на Пловдивската партийна организация. Отговорността е лична, на този който го предлага за член на Националния съвет и най-вече на този, който го предлага за член на Изпълнителното бюро. Да, действията на Гергов слагат негативен отпечатък върху името на цялата партия, но отговорността е друга. А пък съвсем други са проблемите със съвестта на тези, които подкрепяха, агитираха и гласуваха за тази кандидатура. За членовете на Националния съвет, които избраха Гергов за член на Изпълнителното бюро остава надеждата най-после да разберат, че не винаги първият ръководител прави правилни предложения, че трябва да имат собствена глава на раменете си и да гласуват по убеждение, а не по волево внушение и указание.

            Както е добре известно, партийният морал е съвкупност от традиции и негласни правила за поведение и действия, дори за тези, които са пропуснати в Устава на партията, но могат да бъдат разглеждани чрез критерия за добро и лошо, правилно и неправилно спрямо интересите на партията и обществото. Политическият морал има множество измерения, множество признаци и тълкувания.  Но днес думата е за няколко от тях.

Първата от тях е за привързаността към и подкрепата на политическите идеи на социалистическата партия. Да, човек може да има своите социалистически идейни политически убеждения. Те могат да се променят и човек да се откаже от тях и да приеме други политически позиции. Важното е мотива. Ако той е за използване облагите от членуването в политическата партия, явно мотивът е егоистичен. А с такова впечатление остават множество социалисти и граждани на България за политическото поведение на Гергов. До 1989 г. той е убеден член на БКП, стопански ръководител, наложен и подкрепян от БКП. След промяната на политическата обстановка в страната и нарастване на влиянието на десните неолиберални идеи на тогавашният техен носител (СДС) Гергов става седесар. Известно е интервюто с него във в-к „Марица“ от 19.10.2000 г. : „Не съм на страната на СДС, а СДС е на моята страна, СДС подкрепя моите начинания... Аз действам с пълна убеденост, че това е пътят по който трябва да се върви“ (цитатът е по Афера); „Загубих 17 млн, но съм със СДС“. Вероятно от това време са добрите му контакти с някои бивши министри и дейци на СДС. След това обстановката се променя и започват да властват НДСВ, а след това и БСП. Гергов лесно установява контакти и се сближава и сприятелява, образно казано „влиза под кожата“ на Първанов, Овчаров, Борисов, Станишев и др. И, подобно на Нинова, започва да израства в партийната йерархия.

Втората позиция е отношението към разграбването на общонародната собственост.  В нашето общество има силно доминираща отрицателна нагласа срещу разграбването на държавната собственост чрез приватизационния хаос и фалшификации по времето на управлението на Иван Костов и СДС. Но в този унищожителен грабителски процес, макар и в рамките на закона, активно участва и Георги Гергов Придобитите от него държавни активи са знакови за българската икономика обекти. Сред тях особено място има Пловдивския панаир (51%). Интересни са участниците в тази приватизация: министър на икономиката е Р. Овчаров, а зам. министър на икономиката К. Нинова, която е и Председател на Управителния съвет на Пловдивския панаир. Сделката бе атакуван в съда, но той не откри нарушения. На 7 януари 2013 г., при управлението на ГЕРБ, Народното събрание изважда Пловдивския панаир от забранителния списък за приватизация. В Народното събрание от БСП само Я. Стоилов заявява ясна позиция против. ГЕРБ и другите подкрепят. Но следващите действия и събития силно озадачават и навяват мисли за нечистота в политическите действия. Става дума за това, че преди изборите 2016 г. второто правителството на ГЕРБ прехвърли остатъка от акции на държавата на общините Пловдив и Варна. Сега след изборите, с участието на кмета от ГЕРБ на Пловдив, дойде новината, че в Пловдивския панаир ще се строи Пловдивската опера (60 млн. лева за четири години) на мястото на палата № 1. След като общината инвестира и построи сградата на операта, само 20% от нейната стойност остава общинския дял?  Тези приватизационни и следприватизационни действия на милионера Гергов са в ущърб на исторически формираните в БСП и голяма част от обществото ценности.

Трета морална позиция е за използването на партийните властови позиции  и ръководни функции. И по това в обществото се изразяват множество мнения за участие на Гергов в някои назначения и номинации за държавни, обществени длъжности и т.н. В Интернет има множество предположения и твърдения за това, че двама от служебните министри са подставени лица на Гергов, че дори в Народното събрание е другарката в живота на Б. Бонев (бивш министър на МВР), директор на Пловдивския панаир, на когото шеф е Гергов. Няма лошо че актриса е в Народното събрание, лошото е, че това става чрез задкулисна номинация на един качествен, но политически несвързан с БСП и неподготвен правно човек. Да не говорим за пловдивските листи за Народното събрание. За тях пловдивчани навярно има какво да разказват. Тези властови позиции се използват не само при разрешаване на вътрешнопартийни проблеми, но за придобиване на властови позиции извън партията. И това става тайно, задкулисно. Може ли да си представим, че има европейска държава, в която Главния прокурор отива на крака при местен олигарх за среща с друг подобен олигарх и то за отношение към политическа партия? Този факт може да се оцени само като израз на невидимото (задкулисното) силно влияние на Гергов, за да му отида на крака Главен прокурор.

Четвъртата морална позиция е за откритост и гласност на действията и поведението. В Интернет пространството, а и в някои вестници има множество съобщения за участието в масонска ложа на Г. Гергов – ложата „Слънце Ориент“. По някои данни (Фрогнюз.бг; BSPNews и др.) в тази ложа членуват и: Р. Димов-прокурор; Джевдет Чакъров – бивш министър от ДПС; Богомил Бонев – бивш министър от СДС; Славчо Атанасов от ВМРО; С. Цацаров; Георги Търновалийски; Георги Петърнейчев и др. А масонските организации са закрити, недемократични общества, със свои принципи  и правила за поведение. Това огромното мнозинство от социалистите и българските граждани приемат за неприсъщо за партийни дейци. Дали е вярна тази информация? Кой ли да ти каже? Масонството е забранена за обсъждане тема за политическия български елит, телевизиите, вестниците.

Сега в Националният съвет на БСП ситуацията е на кръстопът. Той трябваше не само да приеме оставката на Гергов, но и да признае своята грешка с избирането му в Изпълнителното бюро и натоварването му с преговорни функции с други политически партии, организации и движения. Да, Гергов, заедно с Овчаров има решаващите заслуги за организиране на изборния успех на Нинова на конгреса преди една година. Но Гергов нанася вреди на авторитета на БСП със своите олигархическо-задкулисни връзки, действия и решения. Чрез Гергов и кръгът от неговите послушници от пловдивските организации на БСП се нанася морален урон на БСП.

Нинова също е на кръстопът. След като изгони от ръководството на БСП омразният на Гергов и на самата нея Янаки Стоилов, сега трябваше да поиска и получи отстраняване и на своя личен попечител. След пленума ще проличи има ли БСП национално политически отговорно колективно ръководство, което да се разграничи от провежданата досега линия на имплатиране на милионери на ръководни места. Бедата на БСП, като лява по членски състав партия е, че предизборната и платформа и действията на ръководството са социаллиберални и че в нейното ръководство властват милионери.

22.04.2017 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

понеделник, 17 април 2017 г.

Френският политически кръстопът




            На Франция и предстоят изключително важни президентски избори. В тази страна президентът има много големи правомощия и това до голяма степен предопределя бъдещото развитие на страната. Във Франция има съществени изменения в обществените настроения и нагласи. От политическата ситуация във Франция може да се търсят изводи и поуки и за българските политически партии. Сравнението е неизбежно, понеже са общи политическите условия в България, Франция и Европейския съюз (ЕС), общи са икономическите основи на политиката (неолиберализъм в действие), макар че е различно жизненото равнище на населението. Общото е, че ножицата в доходите е много голяма. Кандидатите за президент на Франция могат да бъдат групирани на десни, центристи и леви.
           
Дясното политическо пространство
е с два по-ярки кандидата и няколко с по-малка политическа тежест. Сред тях е Франсоа Фийон (фр. François Fillon) – бивш Министър-Председател на Франция (2007-2012 г.) от партията на Републиканците (Les Républicains) и ЕНП. На предварителните избори Фийон изпревари Саркози и Ален Жюпе. Предизборната му програма е в духа на идеите на Маргарет Татчър и е с насока към икономически промени и привличане на вярващите католици. В парламента Фийон гласува против закона за гей-браковете и се обяви за защита на християнските малцинства в Близкия изток, против санкциите срещу Русия, за европейски отбранителен съюз, в който водеща роля да имат Германия и Франция.
Другата силна дясна кандидатура е тази на Мари Льо Пен (фр. Marine Le Pen). Тя е кандидат на Националния фронт (НФ). След 2012 г. тази партия бележи възход, независимо от масовата медийна и политическа кампания срещу нея. По същество нейната икономическа и социална програма е либерално-консервативна, но в защита на френското и на интересите на Франция. Тя е за поддръжка на френския бизнес и негов приоритет пред чуждестранните компании, за развитие на средния и дребния бизнес чрез намаляване на данъците, прекратяване на имиграцията на хора от неевропейски страни, възвръщане към традиционните френски ценности, премахване на антируските санкции като вредни за френската икономика и др. Един от главните акценти на предизборната и платформа е критиката към ЕС: „Евросъюзът умря, но той самият още не знае за това“. Тя, предлага да се проведе референдум за излизане от ЕС. Евросъюзът по нейните думи е неспособен да защити Европа от ислямския фундаментализъм. Тя иска ЕС „да върне независимостта по четири пункта: граници, валута, икономика и право“. Мари Льо Пен е изразител на недоволните от глобализацията и превръщането на Франция от Велика сила в помагач на САЩ и втора цигулка на Германия. Главният проблем на Мари Льо Пен е преодоляване на стереотипа, че тя е краен радикален националист, каквто в действителност е нейния баща. Тя е за вписване в системата, а не против нея. Появи се и компромат за Мари Льо Пен за използване на пари на Европарламента за заплати на членове на нейната партия.   
С някои уговорки към дясното пространство може да се отнесат и бившия сподвижник на Саркози Франсоа Аселино (фр. François Asselineau) от Народният републикански съюз (фр. Union Populaire Républicaine“) и Жак Шеминад (Jacques Chaminade) от партията „Солидарност и прогрес“ (Solidarité et progrès).
            Центърът на политическото пространство
във Франция в навечерието на изборите е представен от няколко партии, но се отличава новото (август 2016 г.) движение „Напред“ (фр. En Marche!) на Еманюел Макрон (Emmanuel Macron), наричано още „прогресисти“. То набра скорост и Макрон зае едно от челните места в социологическите проучвания. До средата на 2014 г. той е неизвестен за французите инвестиционен експерт, назначен от Оланд за министър на икономиката, промишлеността и цифровите технологии. Две години по-късно напуска. По оценката на избирателите заема място в центъра с оценка 5.2. Основните му политически послания са по същество за запазване на статуквото във френската политика и икономика. Подобно на Валс, Макрон е привърженик на социаллиберализма (т.нар. „Трети път“ на Блеър и Шрьодер; т.е. „няма ляво, няма дясно“). Френските леви го наричат „Копипейстът на Тони Блеър“. Макрон е за отказ от социалните искания и е за подкрепа на капитала. Бившият социалист напада левите и предлага да се направи по-гъвкав за работодателите пазара на  работната сила, да се промени статута на държавните служители и т.н.. Той е за поддръжка на предприемачеството и конкуренцията, но е за създаване на нова „смесена система“, която да отразява „социалния прогрес“. За него животът на предприемача е често пъти много по-тежък от тази на работника. Предлага: намаляване на бюрократизма и регламентирането на всичко; ликвидиране на егоизма и привилегиите на елитите; преосмисляне на ролята на държавата, която трябва все „повече да съдейства и по-малко да забранява“; намаляване на разкола между обучението в различните образователни учреждения и между големите градове и периферията, „офранцузяване“ на имигрантите-мюсюлмани. Защитава тезата, че глобализацията е обективен процес и Франция не може да остане извън него. Привърженик е на задълбочаването на европейската интеграция, създаването на общ бюджет в еврозоната, министерство и министър на финансите на ЕС. Дори пренебрегва френската културна идентичност: „няма френска култура, а само култура във Франция и тя е разнообразна.“ Макрон се опитва да обедини целия центристки електорат – от лявоцентристи, през центристи до десни центристи и част от традиционните леви социалисти. Неговият телевизионен образ е благоприятен – млад, с добър външен образ, спокойствие и увереност, използване и на лява и на дясна риторика, гъвкаво реагиране на бързо променящата се политическа ситуация. Налагането му като основен претендент за президент до голяма степен се дължи на консултантите от т.нар. група на „бостънците“, работила преди това за Оланд (2012 г.). По същество предлаганият образ (политтехнология) на Макрон е отговор на потребността от нови лица във френската политика. Избирателната кампания на Макрон прилича на маркетингово „предизборно предприятие“. В компроматната война е упрекван, че като министър е похарчил за себе си 120 хил. евро (за обеди и срещи с различни хора), т.е. за създаването на „Напред“, както и за лобиране за „Дженерал Електрик“. 
В центъра се позиционира и „Събуди се Франция“ с лидер и кандидат за президент Никола Дюпон Айган (Nicolas Dupont-Aignan), с позицията: против еврото, водещо до безработица и дълг; за връщане на националните граници; поддържане на свободното предприемачество и голям частен сектор, но без отнемане на социални права.
             Лявото политическо пространство
е с главната политическа сила Социалистическата партия (Parti Socialiste; ФСП). След отказа на Ф. Оланд (François Gérard Georges Nicolas Hollande) от втори мандат очакванията бяха, че кандидат ще бъде Мануел Валс (Manuel Carlos Valls Galfetti), наричан „левият саркозист“. Предварителните избори отхвърлиха не само Валс, но и социаллибералната политическа линия на Оланд и Валс, и възприеха връщането към традиционните социалистически позиции, представлявани от Амон. За Бенуа Амон (Benoît Hamon) в-к „Либерасион“ написа „Оня малкия стана голяма работа“. Считан е за последовател на сенатор Бърни Сандерс. Той е политик, израснал и утвърдил се в ФСП партия, бивш ръководител на Движението на младите социалисти и работник в апарата. Прокарва закон за пенсионните осигуровки на работниците, разширяващ солидарността и защита на потребителите. Напуска през 2014 г. правителството. Програмата му е с приоритети: защита на правата на работещите; гражданските свободи и опазване на природната среда. В своите послания той е намаляване на работното време до 32 часа и ратува за повече справедливост. Амон е за отмяна на антиработническия закон на правителството на Валс (Закона Ел-Хомри). В неговата предизборна програма се предвижда данък на продукцията, произвеждана от роботи за да се компенсират загубените работни места и доходи на работниците. Предлага конституционна защита на общите блага за обществото – водните ресурси, въздуха и биоразнообразието. Главното в програмата на Амон е триетапното въвеждане, независимо от материалното положение на хората, на безусловен ежемесечен базов доход, включващ: увеличаване на размера на държавната помощ до 600 евро; изплащане на безусловен доход на всеки на възраст от 18 до 25 г.;  след 2022 г. изплащане на всеки по 750 евро. Той е против глобализма, но и против Русия и Путин, за признаване на Палестина и т.н. Амон успя да привлече в своя подкрепа зелените и програмата му включва идеите им за конституционна реформа с цел преминаване към Шеста република, намаляване правата на президента, постепенен отказ от ядрена енергетика и увеличаване инвестициите за зелена енергетика.Упрекват Амон за предимно за недостатъчното разкриване на възможностите за осигуряване на средствата за предлаганите мерки. Върху неговата кандидатура тежи негативната обществена реакция от провала на политиката (под етикета социалистическа) на Оланд.
Сред левите кандидати за президент на Франция се отличава Жан Люк Меланшон (Jean-Luc Mélenchon). Някои неправилно го определят като крайно ляв без да отчитат още по-левите троцкистки и маоистки организации. Меланшон се придържа към идеите на Жан Жорес и концепциите за: демократически социализъм, републиканизъм, антикапитализъм, антиглобализъм и  екологизъм. Неговите идейни позиции са сходни с тези на Джереми Корбин от Лейбъристката партия на Великобритания и на Левите в Германия. Бившият журналист и министър, а и сегашен евродепутат, напуска СП през 2008 г. На изборите през 2012 г. получава 11%. През 2016 г. създава движението „Непокорна Франция“, нещо подобно на „Подемос“ в Испания и „Сириза“ в Гърция, но с екологически акцент. Той е противник на неравното разпределение на богатството в обществото, на съществуващия конституционния ред. Заявява, че Франция е „президентска монархия с олигарси във властта“. Неговата програма предвижда 32 часова работна седмица, безплатно здравеопазване. Счита публично-държавното партньорство за пагубно. Ратува за това във Франция да няма бездомни хора. Счита, че държавата трябва да бъде силен фактор за развитието. Намира, че ЕС в сегашния му вид съдейства за свръхексплоатацията  и ако тотално не се промени, трябва да се излезе от него. „Недопустимо е капиталистите от Брюксел да ни диктуват какви социални и икономически преобразования да провеждаме в страната“. Противник е на зоната за свободна търговия между ЕС, САЩ и Канада. Не е съгласен с Путин, но е против санкциите срещу Русия. 
            В лявото политическо пространство са още Филип Путу (фр. Philippe Poutou) от Нова антикапиталистическа партия (Nouveau parti anticapitaliste) и Натали Арто (фр. Nathalie Arthaud), кандидат на „Работническа борба“ (фр. Lutte Ouvrière).
Предизборната обстановка
във Франция е сложна. В страната има остра политическа борба, която с внимание се следи от европейската общественост, тъй като изборите във Франция и Германия ще очертаят развитието на Европа. След Брекзит и победата на Тръмп, след неправилната политика на ЕС и Меркел Оланд за миграцията и нарастването на екстремизма се формира нова политическа обстановка. От регистрираните 11 кандидати вниманието се съсредоточава върху 5 от тях: Мари Льо Пен, Макрон, Фийон, Меланшон и Амон. Все още около една трета от изявилите желание да гласуват не са се определи. А това прави резултатите непредсказуеми. Политическата вълна на всеобщо недоволство може да доведе до някои неочаквани резултати. Франция е на политически кръстопът. Традиционното разделение на партиите на десни, центристи и леви вече е променено. Формират се вътрешни обособявания и противоречия в дясното между глобалисти-неолиберали и национално-консервативни либерали, между евроскептици и еврооптимисти. Главната ос на противоборството на десните Фийон и Мари Льо Пен е между глобалисткия неолиберализъм и националния консервативен либерализъм. Самите френски избиратели по изследването на  фонда „Жан Жорес“ по десетстепенната скала определят като десни Мари Льо Пен (9.1) и Фийон (8.1). В лявото разломът е между глобалисти-социаллиберали (Оланд, Валс и др.) и традиционни социалисти (Меланшон, Монтебур, Амон и др.). Почти изчезнаха традиционните центристи. Центризмът стана еклектика на дясно и ляво, сливане на крайни леви и десни позиции.
            Предизборният дебат с участието на всички кандидати бе проследен с интерес не само във Франция. Социологическите агенции, телевизии и вестници направиха допитвания за победителя в този дебат и разбира се, всеки през своя политически филтър (особено онлайн-гласуванията) дадоха различни резултати. Компанията Elabe посочи като победител Меланшон с 25%, следван от Макрон 21%, Фийон 15%, Мари Льо Пен 11% и Амон 9%. Според „Фигаро“ Фийон има 52%. Особено внимание  в дебата е отделено на отношението към ЕС. С изключение на Макрон, всички останали подлагат на остра критика ЕС, а Льо Пен и Меланшон предлагат и излизане от ЕС. Всички кандидати остро критикуват досегашната френска политика. Проличават и крайните противоположни позиции.
            Социалистическият кръстопът
като че ли е най-сложен и най-драматичен. Традиционно, до преди 30 години имаше две основни водещи леви сили – Френската комунистическа партия (ФКП) и ФСП. Сега е слабо влиянието на ФКП.  И сега тя, чрез обединението в Левия фронт обикновено гласува за кандидатите на ФСП. Основна политическа сила в лявото пространство е ФСП. Управлението на Оланд, неговото превръщане в своеобразен „вицеканцлер“ на Меркел,  доведе до много сериозни негативни нагласи срещу СП. Френските социолози използват термина – балканизация на лявото, т.е. разпокъсване и междуособни борби. Вътре във ФСП има същностно идейно разделение.  Напуснаха партията и създадоха свои движения Меланшон и Макрон. В предизборната обстановка вътре се оформиха привържениците на Валс (дясно) и Монтебур (ляво). Левите се обединиха около кандидатурата на Амон, а десните подкрепят Макрон.  Това почти сигурно означава много нисък резултат за ФСП. Както пише френският вестник „Експрес“ Макрон, Меланшон и Амон формираха своеобразен „Бермудски триъгълник“, „зона на турбулентност“ на ляво ориентираните избиратели. Резултатите от предизборния диспут показват, че най-малки са шансовете на Амон. В лявото пространство избирателите са объркани. По социологически данни над 40% не са се определили. Последните изследвания (IFOR) на предизборните нагласи на французите показват, че французите считат Меланшон като кандидата, който най-добре изразява левите ценности (44%), следван от Амон (31%) и Макрон (21%). Причините за спада на доверието в социалистите и Амон са: провежданата политика на Оланд за подкрепа на бизнеса срещу интересите на наемните работници; невярната политика по отношение на имигрантите в ЕС и Франция; превръщането на френската  политика в помощник на Меркел и подценяване на националните чувства на французите.    

Президентските избори на 23 април във Франция ще окажат влияние върху резултатите от следващите избори в другите държави-членки на ЕС. Макар и да не могат да се правят преки паралели с България, тези избори ще покажат общата европейска тенденция за развитие на обществото, за степента на промяната в съответствие с новите потребности и интереси на гражданите на Европа и на отделните държави.

Послеслов: Обзорът на предизборната ситуация във Франция е изготвен
                    по материали от чуждестранния печат и Интернет

17.04.2017 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент