понеделник, 28 юли 2014 г.

БСП - промяна на върха и подмяна на същността

БСП – промяната на върха
и подмяната на същността

                                                                            автор: Анко Иванов

            Вчера бе конгресът на БСП. Конгрес като конгрес – нищо ново под Слънцето. Ръководството си пее старата песен на нов глас. А керванът на неолибералната политика продължава да си върви в България (наричана Вашингтонски консенсус, планът „Ран-Ът“, препоръка на Световната банка и Международния валутен фонд, финансова стабилност и т.н.). Върви към продължаваща бедност и депопулация на страната, затягат се коланите, понеже била световна криза. Ама в Швеция, Дания и Норвегия няма икономическа и финансова криза, няма бедност, но има реализираща се социална политика. У нас има неолиберална политика и огромна бедност, наложена и с прякото участие на правителствата на БСП. Но за това не стана дума вчера на конгреса.
През периода на тъй наречения прехода от социализъм към капитализъм БСП се промени. Промяната бе промяна в идеологията, промяна в политическите цели и провежданата политика, промяна в състава на партията и промяната във вътрешно-партийния живот. Азбучна истина е, че всяка партия изразява и отстоява определени групови интереси по повод на властта. Без отношението към властта и използването на властовите ресурси в интерес на представляваната група от хора няма политика и политическа партия. Ако се префразира библията, то по политиката им ще ги познаете политиците. БСП по име е лява, социалистическа партия, с водещо направление в политика на социалната солидарност, социалната справедливост и социалната помощ към бедните и онеправданите, партия на бедните и на трудещите се. По своята политика тя бе такава до края на 1996 г. Организираното под външен натиск и с външно финансиране събаряне на правителството на Жан Виденов бележи повратната точка в развитието на БСП. Тя продължи да се казва социалистическа партия, нейните членове, симпатизанти и поддръжници да са ляво и социалистически мислещи, но ръководството с подходяца демагогия и използване на социалистическа фразеология премина на неолиберални позиции. Надделя лукановата линия в поведението на ръководствата на БСП. Оттогава и до днес тази линия на ръководствата е водеща за политиката на БСП, провеждана с различни нюанси от нейните лидери и висши и национални партийни ръководства. Тази неолиберална полrтика претърпя крах в световен мащаб. Само в България, включително и ръководните органи на БСП не могат или не искат или и двете да разберат тази истина.
            Завършилото вчера поредно заседание на конгреса на БСП бе един голям шанс за промяна във водената от ръководството политика. Изборът на нов лидер бе прекрасна възможност за такава промяна, отдавна жадувана от масата членове и симпатизанти на БСП. За съжаление на цялата партия, поне засега не се очертава отказ от неолибералната тенденция в политическото ръководство на БСП. Тя бе наложена последователно от Георги Първанов и неговото вярно обкръжение, тясно свързано с Овчаров и т.нар. Благоевска група от София. Станишев в продължение на неговите 13 години лидерство в БСП с известно закъснение започна да провежда политика на смекчаване (т.е. турширане, фризиране и напудряне) на неолибералната политика. Стремежът бе хората да бъдат заблудени, че се провежда лява политика.
            Вчерашният конгрес затвърди наличието на дълбоко същностно противоречие в БСП между ляво мислещите, бедни членове на партията и симпатизанти и провежданата дясна неолиберална политика. Това пролича от гласуването на конгреса за избор на Председател на партията. От деветте останали за първия тур кандидати, с някои условности, разбира се, 7 бяха представителите на неолибералната политика (в чист или фризиран вид, т.е. в Първановско-Овчаровски или Станишевски вид). При гласуването се получи така, че делегатите масово гласуват, ако се абстрахираме от личностния и външния вид и пол на кандидатите, за неолибералната политика, която се очаква да води избраният кандидат. Само 15% гласуваха за автентичната лява социална политика. За истинската лява политика се обявиха малцинството от делегатите, а огромното мнозинство от членовете на партията са за такава политика. По същество на конгреса стана подмяна на истинските интереси и нагласи на членовете на БСП с неолиберални политически нагласи на лидера.
            Как това стана възможно?
Първо. Още от времето на Николай Добрев в БСП бе въведен организационен механизъм, който позволява на централния партиен апарат да налага всякакви „колективни решения“ на конгресите. Неговата същност бе в ограничения кръг (брой) на делегатите – около 800 и включване в техния състав на „своите“ хора: членовете на Изпълнителното бюро (около 25 души); председателите на Общинските партийни съвети (264 на брой), депутатите в Народното събрание (около 50-60 души); работници от апарата на Висшия партиен съвет, които лесно са избирани от областните структури (10-15 души); представители на науката и интелигенцията, пряко свързани с личностни връзки с отделни партийни дейци (между 10 и 15 членове); млади, току що приети членове на БСП, които не могат да се ориентират в обстановката и под строй гласуват, това, което им каже съответния областен или общински ръководител. При такава структура, след като вземе предвид и влиянието на Председателя на партията чрез доклада и слово на Конгреса, може да бъде избран на ръководен пост или включен в ръководен орган всеки посочен от ръководството на партията и подкрепен от апарата.  При зала от 4000 места в НДК се прави конгрес с 800 делегати и се пускат покани за гости за хиляди хора, част от тях и нечленове на БСП. Най-нормалното е най-голямата партия да има най-многоброен делегатски състав, но не по-малък от 2000 души. При такъв по-голям състав манипулацията става само в ограничени размери.
Второ. Порочна е практиката в състава на Националния съвет на БСП да влизат хора, които не са избрани от всички делегати на конгреса, а само от делегатите от съответната област. Такива в настоящия Национален съвет са 78 души, сред тях са Сергей Станишев, Димитър Дъбов, Евгени Узунов, Георги Пирински, Бойко Великов, Светлана Шаренкова, Кирил Добрев и други.  Оказа, че ръководството на последното заседание на Конгреса е ръководено от хора (Дъбов и Узунов), които не са избрани от всички членове на Конгреса за членове на Националния съвет на БСП, а само от местните структури.
Трето. Подобна порочна практика е и играта с броя на кандидатурите за различен пост. Сега бе актуален избора на Председател на БСП. Апаратното ядро (Димитър Дъбов, Евгени Узунов, Катя Николова, Мерджанов и Кутев) имаха за цел осигурят избирането на Стойнев и да не допуснат получилият най-много гласове на предишното заседание на Конгреса Янаки Стоилов (ръководител на лявото движение в БСП) да достигне до победа или дори до балотаж. За отвличане на вниманието и разпръскване на гласовете първоначално се ориентираха към дублиращ кандидат в лицето на Мая Манолова. Но тя се взе много на сериозно и поиска или без да иска получи подкрепата на Румен Овчаров, който бълваше змии и гущери срещу Станишев, Дъбов и компания по различни телевизии. Това наложи включване в играта на апарата БСП и на друг резервен играч –  Михаил Миков. В играта се включи и известната с връзките си с Първанов Корнелия Нинова. В играта бе включен и маститият социалистически милионер Георги Гергов. Последният беше наясно, че с гласовете на Пловдивската група няма как да стане Председател на БСП, но правеше добра услуга на близкия му Станишев, така че гласовете да ни отидат при „неудобния кандидат“. Тази игра с кандидатурите бе подплатена с много местнически влияния от Кюстендил и София за Мая Манолова, от София-област за Стойнев, от Видин – за Миков, от Благоевград – за Нинова, от Пловдив за Гергов и т.н. Именно тази апаратна игра остави Стоилов на четвърто място. Само Корнелия Нинова в почти прав текст си призна, че е доволна от постигнатото трето място, т.е. тя реално не се е стремяла да постигне по-висок резултат, а само да отклони гласове чрез проповядваните от нея леви идеи за вътрешнопартийния живот, които са част от вижданията на Стоилов. Титулярният вариант на Станишев и апарата не се реализира, главната опасност бе отстранена, а бе наложен резервният апаратен вариант – Михаил Миков. Само че на кукловодите вероятно не е много ясно, че Миков в много голяма степен е с непредвидимо поведение по главните политически въпроси.              
Четвърто. Целево бе смачкана възможността партията да се произнесе за резултатите, оценката и проблемите след провала на изборите за Европейски парламент. От 26 май до 27 юли са два пълни месеца, в които можеха да се проведат партийни събрания, да се обсъди ситуацията, да се съберат и обобщат мненията на хората. Малцина (Стоилов и Йотова) искаха да се чуе широката партийна маса и поддръжници на БСП. Но и Станишев, и Нинова, и Манолова и т.н. които непрекъснато повтаряха, че партията трябва да е сред хората не подкрепиха това демократично искане. Анализите се затвориха в кръга на ръководствата само на общинските структури, които първоначално бяха обявени от Дъбов за главните виновници. Как да се реализира призива да се стигне до хората, когато ръководството на партията не иска да чуе мненията и оценката на членовете на БСП? За какво „ходене“ сред хората става дума? Манипулацията веднага след изборите, че сега не е време за промени, се срина с оставката на Станишев. На практика кохортата от делегати, подбрани по посочената организационна схема, подмени политическия интерес на членовете на БСП с избора на лице, което е от групата на поддържащите фризирания вариант на неолиберализма. Политиката в демократично устроените политически партии се формира отдолу нагоре. В случая с БСП има формиране но политика от определен кръг от хора, основаващи се само на своето мнение и оценка без мнението и оценката членовете на партията. Тава става с помощта на много познат и известен организационен механизъм, чрез който личното мнение и оценка се превръща в общо уж „колективно“ решение.
Пето. На конгреса бяха избягнати най-острите въпроси, проблеми и слабости в политиката на БСП като управляваща партия. Подчертани бяха, както в словото на Станишев, така и в прожектирания 13 минутен филм, само успехите на БСП под ръководството на Станишев. Слабостите бяха само маркирани в общ кюп като допуснати грешки, за които лидерът искаше прошка.  Нямаше нито един намек за отклонението на социалистическата линия по посока на неолиберализма и въвеждането на антисоциални мерки като плоския данък, делегираните бюджети в образованието и т.н.
Шесто. На конгреса бе направена психична манипулация на делегатите чрез изкуствено емоционалния доклад на Станишев, изпъстрен с излишни емоционални отклонения от всякакъв род, от играта с лентичките през часовника и директните обръщения към отделни партийни активисти, с ненужното използване на името на Стефан Данаилов и т.н.. Целта на това „театрално“ представление явно бе да се повлияе емоционално на избора и предпочитанията на делегатите преди гласуването на нов лидер.
Предполагам, че в огромната маса от социалистите, следели провеждането на Конгреса е останало неудовлетворение от това, че по важни въпроси не се взема мнението на членовете на партията, че се премълчаваха основните политически проблеми. На част от следящите по телевизията хода на Конгреса направи впечатление, че ръководството на БСП все още не се отърсило от лица, които в миналото, а може би и сега, са свързани с някакви нелицеприятни задкулисни структури. Става дума не за Делян Пеевски, а за тиражираната чрез Интернет и съществувала в миналото връзка на Дъбов и Узунов с Маджо, връзка многократно огласявана от Татяна Дончева. Доколко това е вярно е друг въпрос. Проблемът е, че тези много силни апаратни играчи, с публичното тиражиране на тази връзка, нанасят морален урон на БСП, на неговото ръководство. Ако тези лица имат и грам достойнство би трябвало в интерес на авторитета на партията си отдавна да са подали оставка.
Бъдещето на новия лидер на БСП в много голяма степен ще зависи от резултатите от предстоящите избори за Народно събрание, от вярното избиране на политическата линия на поведение, промяната на вътрешнопартийния живот и пълното демократизиране на БСП, отстраняване но ръководството на изхабените и съмнителни кадри от продължителния престой в партийната власт.

28.07.2014 г.

   

петък, 25 юли 2014 г.

Отново за лидерската надпревара в БСП




Отново за лидерската надпревара в БСП
                                                                     автор: Анко Иванов


В лидерската битка за председателският пост в БСП се включват (по данни от медиите) само 17 номинирани социалисти. Не е изключено на самия конгрес да се появят нови кандидатури. В известния досега списък по азбучен ред са:  Атанас Мерджанов, Борислав Гуцанов, Бриго Аспарухов, Георги Гергов, Георги Кадиев, Дора Янкова, Драгомир Стойнев, Корнелия Нинова, Костадин Паскалев, Красимир Премянов, Красимир Янков, Мая Манолова, Милко Багдасаров, Михаил Миков, Сергей Станишев, Стефан Данаилов, Янаки Стоилов.
От тази лидерска кохорта най-вероятно ще се излъчи бъдещият председател на БСП. От личните изявления на повечето от кандидатите е трудно да се определи политическата линия, която те ще следват като лидери на БСП, към какво бъдеще ще водят социалистическата партия. Това не личи ясно и от обявените в и чрез  Интернет платформи на някои от кандидатите. По-голямата част от тези кандидати са редовни или почти редовни посетители на телевизионните предавания и радиоизлъчвания. Почти всички на първо място поставят желанието за промяна. Но повечето то тях не казват към каква промяна ще водят партията си. Появиха се и визитьори като Румен Овчаров, които пряко не участват, но с участието си в безброй предавания се опитват елегантно да внушават кой да бъде избран за Председател на БСП и кой не бива на да бъде избиран. Някои от кандидатите като Мая Манолова добри публикуваха „неудобните“ въпроси, които да се обсъждат на конгреса.
Най-тревожното е при избра на нов лидер на партията е, че повечето кандидати за славата в БСП не предлагат идейна концепция и ясни основополагащи политически цели, към които да се стреми партията. Това подсказва, че повечето от тях, макар и да са много добри партийни дейци, нямат достатъчно ясна визия за бъдещето. Една част от тях с премълчаването на основните идейни и политически основи и цели прикриват желанието да се провежда досегашната политическа линия на идейна колаборация с неолиберализма, или с дясната социал-демокрация от немски тип. Част от кандидатите прикриват тази си поддръжка за досегашната линия на подкрепяне на неолиберализма, представляван в България от Иван Костов, Орешарски, Милен Велчев, Симеон Дянков, Румен Овчаров, Георги Първанов и др. Към тази линия се придържат предимно Гуцанов, Гергов, Кадиев, Нинова, а в последните дни се забелязва и уклон в тази позиция и на Манолова (неслучайно вече подкрепяна и от Овчаров). Към втората линия, линията на подкрепа на сегашната колаборационалистка линия на съюзяване с десните партии, провеждана от ПЕС, се очертават кандидатите Драгомир Стойнев, Красимир Янков, Михаил Миков, Атанас Мерджанов. Третата група от кандидати е с истинската, с по-лявата нагласа за политиката на БСП. Тя е представена най-вече от Янаки Стоилов и с известни отклонения в линията от Красимир Премянов. Може само да се предполага, че към подобен политически подход би могъл да се придържа и Костадин Паскалев, но с уговорката за съчетаването му с голяма доза управленски технократизъм.
Една голяма част от кандидатите са с недостатъчно ясна идейна и политическа ориентация, но с много силна местническа подкрепа на кандидатурите им, формирана може би с тяхно лично участие. Местническият подход не дава реални възможности за общонационална политическа изява. Резултат на този подход са кандидатурите на Гуцанов, Гергов, Янкова, Манолова, Багдасаров. Вероятно те се ласкаят от обществената им подкрепа в собствените им  организации, но изглежда им липсва достатъчно реалистична самооценка на собствените качества и възможности. Ако я имаше, те би трябвало да се откажат от подобни номинации. Засега като че ли само Желю Бойчев по-реално прецени възможностите си да стане Председател на БСП и не се включи в този списък.
Особено внимание заслужават две от кандидатурите, тези на Стефан Данаилов и на Бриго Аспарухов. Те са израз на носталгията към миналото на партията на българските социалисти. Уважавам идеята на Румен Петков (не става дума за ренегата от Плевен,  а за главния редактор на сайта Поглед.инфо) начело на БСП да застане Стефан Данилов като безспорно авторитетна за социалистите фигура. Но не ми се иска такава уважавана фигура да бъде подложена на масово оплюване и обругаване от присъдружните на ГЕРБ средства за масова дезинформация като ефирните телевизии, вестници, злобарски сайтове и т.н. Стефан Данилов е значима фигура в българската култура, но той не е политик с ясната политическа визия за развитие на обществото. По-добре е той да бъде предпазен от целенасочената срещу социалистите злостна платена журналистическа кампания. Бриго Аспарухов вече му е минало времето за лидерство. Той има верен поглед върху протичането на обществените процеси, ясно изразява и отстоява своя собствена позиция, не е нараним от злостните клеветнически кампании, но винаги ще носи петното на човека дал път в политиката на Бойко Борисов.
Пред делегатите на конгреса на БСП стои трудната задача  да преценят кой от кандидатите да е лидерът на партията. Главният критерии за лидерството в една политическа партия трябва да бъдат: първо, политическата идеология и визия за обществото; второ, политическите цели, които се поставят за реализиране при условия, че се спечели необходимото обществено одобрение; трето, начина на формиране на политиката на партията на основата на доминиращите интереси на членовете, симпатизантите и подкрепящите партията; четвърто, личностни делови и високи морални качества. Главното си остава политиката – политическата идеология и политическите цели и стратегии. Каквато е политиката, каквито са избраните лидери, такъв ще бъде и резултатът от дейността на партията и нейното влияние в обществото. Сега на бедна България и е необходима лява социална политика. Досегашните ръководства на БСП и особено Първанов, Овчаров и Калфин провеждаха крайно дясна икономическа и политическа линия от името на лява политическа партия. Станишев и компания бяха привърженици на омекотената либерална политика. Стойностните  политици се разпознават по резултатите от тяхната политика, а не по обещанията и задкулисните договорки и колаборации. Примерът на Унгария е показателен, че може да се провежда и в Европейския съюз по-лява политика, макар че там това се прави от дясна националистическа партия.  
Делегатите на конгреса могат да се ориентират правилно, ако всички кандидати ясно прокламират своята политическа идеология, политически цели, средства и методи за тяхното постигане. Това е първото условие. Второто не по-малко важно условие е изразяване на тяхната собстна позиция на делегат на конгреса, а не на местнически напъни или пък „организация на гласуването“ под диригентската палка на Дъбов, Узунов, Найденов, Николова, Кутев, Янков и партийния апарат. Конгресът първо трябва да определи посоката на промяната, ако има такава, и след това да определи кой от кандидатите има подходящата политическа визия и личностни качества и ресурси да я реализира.   

25.07.2014 г.


четвъртък, 24 юли 2014 г.

Пак за българския еврокомисар

Пак за българския еврокомисар

Автор: Анко Иванов

Днес прочетох статията на Ясен Бояджиев в „Дойче веле“ озаглавена „Срамната история с българския еврокомисар“. В нея авторът проявява двойна непочтеност. Първата е спрямо депутат от българското Народно събрание, а не на немския Райстаг, Бундестаг и т.н., на които Бояджиев е „хранен“ човек. Второто е срещу председателя на ПЕС Сергей Станишев. Явно неясен Бояджиев чете текстовете както дявола чете евангелието или разсъждава както дявола – само от дяволската позиция и полза.
            Както и в България, така и в Европейския съюз, така и в Германия и т.н. се води вътрешно партийна борба. Само, че тя става на различно равнище. Каква е обективната картина?
            Колаборацията между двете водещи партии в Европейския съюз доведе до това, че самостоятелно и ЕНП, и ПЕС на изборите за Европейски парламент не получиха необходимите им гласове за самостоятелно съставяне на Европейската комисия. И двете европейски партии поради своята взаимна колаборация получиха по-ниски резултати.  Наложи се да се прави т.нар. „голяма коалиция“ при съставянето на Европейската комисия. И колкото и на Бояджиев да му се струва „церемониален“ поста на Станишев, на него и на Шулц бяха поверени преговорите с ЕНП. И Станишев и Шулц ги провеждат все още тези преговори. Явно ЕНП се опитаха да изиграят ПЕС като Юнкер без съгласуване с Шулц и Станишев предложи Кристалина (Сталинка) Георгиева за втория по важност пост в Европейската комисия. Разчиташе се на българския произход на Станишев и чрез него, като пета колона на ЕНП, да бъде овладян и втория по важност пост поради националното самолюбие на българите. Но ПЕС не е ЕНП и там подобни решения се вземат с вишегласие и Станишев няма как да наложи своето лично българско мнение. Нещо повече Юнкер изрично твърдеше, че това трябва да е жена, за да бъде игнорирано личното участие на Станишев в листата за този пост. В тази мръсна игра на ЕНП за българско съжаление се включи като политическа маша на ЕНП и Бойко Борисов и Пламен Орешарски, който без обсъждане в правителството и в Народното събрание, еднолично реши да предложи Кристалина Георгиева, своята бивша колежка от УНСС, за втория по важност пост в Европейската комисия. Ето тази политическа игра Бояджиев е не може да разбере или нарочно пропуска за да поддържа и прокарва позицията на ЕНП и на Бойко Борисов.
            Това, което е най-срамното в статията на Бояджиев е неговият пълен български национален нихилизъм. Независимо от българския си корен, той вече се е глобализирал или германизирал до такава степен, че всичко българско му се струва лошо. Ето предългия цитат: Шансовете на България за поста „външен министър” на ЕС са слаби не защото Станишев е на много „висок” пост, а защото авторитетът на България е много нисък. Защото е най-бедната и най-корумпираната страна в Съюза. Защото седем години не желае или не е способна да отговори на стандартите за европейска правова държава (виж докладите на ЕК), защото има хронични проблеми с управлението на европейските средства (виж спрените отново европрограми), защото е склонна драстично да нарушава европейските правила (виж „Южен поток”). Ако кандидатстваше днес за членство в ЕС, България не би могла да го получи, защото е твърде съмнително „функционираща пазарна икономика” (виж катастрофата в енергетиката и случая КТБ) и защото е явно не-„функционираща демокрация” (държава, овладяна от мафиотско-политически частни интереси). Ако говорим за европейски ценности и критерии би следвало Бояджиев да напише, че и Германия не отговора на тези критерии за членство в по множество показатели. Например, размера да вътрешния дълг. Но това, което е позволено и разрешено на Германия, е забранено на България. Нима в Германия бяха спазени европейските правила за Северен поток? А нали чиновниците от Евросъюза, най-често с германски произход, спират финансирането на българските проекти. Явно плащаните му от „Дойче веле“ заплати са окончателно деформирали българското национално съзнание на Бояджиев. В този случай е най-добре да си смени името с немско звучащо и да започне да разговаря на немски не само с конете си, а с българите и да пише статиите си на немски език.
            Съгласен съм с Бояджиев, че историята е срамна. Никой от Западна Европа няма да подкрепи българска кандидатура с втората по ранг длъжност в Европейската комисия. Вината не е в Станишев, а в тези които издигнаха  и подкрепяха българска кандидатура без шанс за този пост. Да, историята е срамна и за самата Георгиева. Ако бе достатъчно разумна и аналитична, тя самата би предотвратила този излишен напън да стане вторият в Европейската комисия човек. Да, историята е срамна, понеже един понемчен българин злепоставя засега най-високо издигнатия в европейската стълбица българин – Сергей Станишев. Сергей, както и всеки нормален човек, има редица слабости, но има  и редица положителни страни. Хората от Европа оцениха по достойнство качествата на Станишев, а само Бойко Борисов и неговата хунта, подкрепяна от хора като Георги Първанов, Румен Петков и журналисти като мадам В. и като Бояджиев не могат да ги оценят поради с наложените им политически очила и пристрастия, подкупност или поради недостатъчен политически и журналистически капацитет  

Източник: http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/komentari/sramnata-istoriia-s-bylgarskiia-evrokomisar-6017961

 

събота, 19 юли 2014 г.

Орешарски - злият демон на БСП


Орешарски – злият демон на БСП


автор: Анко Иванов

В българското общество се наслушахме на дитирамби за експертността, за почтеността, за политическата необвързаност на Пламен Орешарски. За него има различни и разнопосочни мнения и оценки. Липсва само реалистичния поглед върху неговата дейност. Именно върху неговата дейност, защото по делата им ги разпознаваме хората, а не по голите фрази. Орешарски на вид не е привърженик на словоизлиянията на множеството политици, но това не значи, че той няма политически виждания и политическа дейност. Целенасочено на обществото се втълпява само неговата висока експертност.

                                   Кой е Пламен Орешарски?   
Основните данни за отговора на този въпрос отдавна циркулират в медийното пространство и в Интернет. Роден е на 21 февруари 1969 г. Той безспорно по образование и дейност е експерт финансист, с необходимото завършено висше образование по специалността финанси и кредит и докторантура (по Инвестиции и инвестиционен анализ) и западни специализации (в САЩ и Великобритания), с утвърден преподавателски авторитет (доцент, зам.ръководител на катедра, зам. ректор на УНСС). Такива у нас има стотици експерти. Защо обаче Орешарски проби в политиката и стигна толкова високо – до Министър-Председател на Република България?
Отговорите трябва да ги търсим на първо място в професионалния му опит от работата в Министерството на финансите (1993-1997), заместник-министър на финансите в правителството на СДС и Иван Костов, участник в екипа по разработването на механизмите на прилагане на Валутния борд в България. В своята преподавателска и административно-управленска дейност той си изработва своя собствена линия на поведение, включваща следните опорни моменти: подчертаване на експертността си, на професионалния се опит и умения; избягване на конфликтите, конформизъм към силните  и перспективните на деня; формиране на свой кръг от приятели, предимно икономисти от УНСС, стремящи се към висока кариера и авторитетно и доходно място в държавната стълбица; умение „да влезе под кожата“ на началниците били те Иван Костов, Ахмед Доган, Георги Първанов, Сергей Станишев и т.н.. На основата на професионалното си развитие Пламен Орешарски формира своя приятелски кръг от хора, които взаимно се подкрепят и стремят към политическа кариера. В този кръг се включват Даниела Бобева Петър Чобанов от същата катедра в УНСС, Кристалина (Сталинка) Георгиева от УНСС, Петър Стоянович, Таня Андреева, Мария Дивизиева.       

Политическа кариера и развитие

След политическите промени в страната Орешарски, подобно на много други научни работници, бързо се преориентира към новата посока на икономическия и политическия вятър. Той възприема неолибералната икономическа теория като единствено възможното решение за функциониране на пазарната икономика и нейната надстройка -  англосаксонския политически модел на управление на обществото. От тази идейна позиция той се включва в Съюза на демократичните сили (СДС). Става активист на това движение, а след това и на политическата партия СДС. От позицията на ръководител на управление „Държавно съкровище и дълг в Министерството на финансите и активист на СДС става заместник-министър в същото министерство, оглавявано от Муравей Радев. След загубата на СДС на изборите през 2001 г. и по времето на Надежда Михайлова Пламен Орешарски е зам. председател на СДС (2002-2003 г.). В изборите за местни органи на властта през 2003 г. е посочен за кандидат на СДС за кмет на София. Като такъв се среща с крупния български бизнесмен Васил Божков. Поради това избухва политически скандал в СДС, кандидатурата му е снета и заместена с тази на Надежда Михайлова. След това той напуска СДС, но запазва добрите си приятелски връзки с другите дейци от тази партия. През 2004 г. участва в изготвянето на първия икономически доклад за Президента Георги Първанов. С това участие разширява политическите си контакти с групата съветници на Първанов и лично с него.  Тези близки контакти с икономическия екип на Първанов вероятно в решаваща степен са повлияли върху избора му за министър на финансите в правителството на Тройната коалиция. От 2009 г. е народен представител от т.нар. „гражданска квота“ чрез Коалиция за България и непрекъснато е възхваляван от Сергей Станишев като експерт. След изборите през 2013 г. е избран за Министър-председател на Република България с мандата на БСП и подкрепен от ДПС и формира тъй нареченото „експертно правителство“.

Политическата оценка - баланс „от осанна да разпни го“
Политическата оценка на дейността на Пламен Орешарски се формира чрез дейността му предимно като Министър на финансите, Депутат в народното събрание и Министър-председател. Има най-различни оценки за неговата работа. В много голяма степен те се формират чрез средствата за масова информация и от политическите партии. А който владее телевизии, радиостанции, вестници, списания и интернет-сайтове той и определя обществената оценка. Оценката на Орешарски от партийните лидери от типа на Бойко Борисов, Бареков, Янето и др. е с махленски оттенък. Всяка партия, през призмата на своите партийно оцветени очила, прави оценка на работата на Орешарски. Поради политическото противостоене в България съвсем естествено тази оценка е от „осанна до разпни го“.
            Главният критерии за оценката на политическата дейност на Орешарски е нормално да бъде пречупен през призмата на политическата програма, стратегическите и тактическите цели и намерения на партията, която носи главната тежест в двете правителства, в които той е министър и министър-председател и от която е народен представител. В аспекта на този подход трябва да се разкриват и отраженията от неговата дейност върху цялото общество и развитието на държавата.

Някои икономически аспекти на оценката на Орешарски
В двете правителства, в които участва като министър на финансите и като Министър-председател, с мандата на БСП или при водещата роля на социалистическата партия, както и като народен представител от коалиция за България, Пламен Орешарски не само изповядва, но и провежда като икономическа политика неолибералните възгледи. По същество той провежда в практическата си дейност икономическата политика на СДС, но под името на БСП. Като икономист и държавен ръководител Орешарски провежда политика на основата на принципа за „по-малко държава“ в икономиката, за съкращаване на държавния сектор, за приватизация на държавните производствени предприятия, формиране на благоприятен за ТНК и чуждестранните инвестиции бизнес-климат в страната, за незначителен държавен дълг, за незначителна инфлация, за финансова стабилност, за безкрайни данъчни и осигурителни облекчения за бизнеса, за незначителен дял на държавните разходи в сферата на социалните дейности като  образование, наука, здравеопазване, за ниско равнище на доходите на населението и т.н. Това е политика съответстваща на Вашингтонския консенсус, планът „Ран-Ът“ и директивите на Европейската комисия. Нещо повече, тази неолиберална икономическа политика бе „обогатена“ от Орешарски с две много зловещи от социална и социалистическа гледна точка нововъведения във Вашингтонския консенсус.
            Става дума на първо място за тъй наречения „плосък данък“. Инициаторите на въвеждането на плоския данък в България първоначално са соросоидите от Института за пазарна икономика, след това тази идея е подкрепена от много бизнесмени, от СДС, НДСВ и новосъздадената ГЕРБ. Неубедителни изглеждат някои схващания, че Орешарски е бил против. Ако е бил против той би си подал оставката, ако Министерския съвет го задължи да разработи съответните законови предложения или поне би съдействал при разработването да се минимизират неговите отрицателни страни. Нещо повече Орешарски засилва значението на най-отрицателните механизми на плоския данък. Единната ставка на подоходния данък се свежда до най-ниското равнище в света – само 10% и то без необлагаем минимум за най-ниските доходи. В съседните на България страни ставката по този данък е Македония 12%, Черна гора 15%, Сърбия 14%, Румъния 16%. В другите бивши социалистически страни от Източна Европа той е също по-висок: в Литва е 27%, в Латвия – 25%, Естония – 22%, Словакия – 19% и т.н. Нещо повече, Орешарски като Министър-председател не упражни правото си на власт и не взе мерки за отмяна на грешно, от социалистическа гледна точка, решение за въвеждане на плоския данък. Това още веднъж подсказва, че той е неофициален поддръжник на соросоидите и плоския данък. Измислените твърдения, поддържаните и от Орешарски, че ниският плосък данък ще доведе до потичането на река от чуждестранни инвестиции се оказа нещо подобно на покерския блъф. Стана точно обратното – чуждестранните инвестиции бързо и рязко намаляха. Но бързо и рязко се увеличи изнасянето на национален доход от чуждестранните големи собственици на фирми в България. По оценка на някои специалисти става дума за 6-7 млрд лева ежегодно. Намаляването на корпоративния данък до символичните 10% да не правят нови инвестиции, да си държат парите на влогове в банките за високи лихви, да си купят по примера на Плевнелиев многобройни семейни имоти у нас и в чужбина, да си купуват самолети, яхти и луксозни коли. Този данък доведе до още по-огромно разслоение в българското общество. Той стана и спирачка за осигуряването на жадувания икономически растеж.       
       Второто зловещо нововъведение на Орешарски бе налагането на делегираните бюджети в образованието. Може би в англосаксонския свят тази мярка да дава позитивни резултати, но в българските условия това доведе до почти пълен срив на масовото средно и висше образование. Учебните заведения започнаха борба за бройки ученици и студенти, за прекомерно разширяване на приема в по-търсените училища и университети и вече прием в университети с елементарно равнище на знания от средното образование. Това влоши и качеството на продукцията на училища и университети, качеството на кадрите за българския бизнес. Сега в повечето български училища и университети се развива благотворителна дейност чрез подаряване на оценки за липсващи знания и подаряване на дипломи за образование без качествено покритие. Подигравката на Орешарски и Даниел Вълчев с българските учители и въвеждането след учителската стачка на делегираните бюджети в образованието нанесе непоправима вреда на социалистическата партия и най-вече на българското общество.
     Като икономически и финансов експерт се оказа, че Орешарски не може добре да прогнозира икономическите и социалните процеси. Той грешно прогнозира, че с въвеждането на плоския данък ще се привлекат много повече чуждестранни инвестиции. Той се провали във виждането за настъпващата световна икономическа криза. През 2008 г. като министър на финансите той заяви: „Терминът „криза“ е доста силна дума, това, което наблюдаваме повече от една година, се отчита по-скоро като турбуленции на международните пазари.“ 
           Като цяло икономическата политика на Орешарски е дясна, неолиберална и неадекватна на българските условия. Орешарски успя да я наложи сред ръководството на социалистическата партия понеже се опираше на силни фигури в нея като Първанов и Овчаров. Станишев бе неподготвен по икономическите въпроси и се предовери на Орешарски, считан от всички за голям експерт.    

Социалните аспекти на оценката на Орешарски
            В сферата на социалната политика, най-вероятно под давление на Станишев, Орешарски през 2013 и 2014 г. се опита да направи социално по-привлекателна икономическата неолиберална политика чрез нейното фризиране и придаване на по-приемлив вид. Това стана чрез увеличаването на минималната работна заплата, повишаването на доплащанията за майките, възвръщане на швейцарското правило за актуализация на пенсиите, новогодишни и великденско-гергьовски бонуси за пенсионерите и др. С бюджета, който бе изготвен и приет от Министерския съвет и Народното събрание отново не бяха постигнати лисабонските критерии за дял от бюджета на парите за образование, наука, здравеопазване, т.е. за основните социални дейности в страната. Такава силно рестриктивна социална политика е най-характерна за десните политически партии, а не за лява партия, каквато е БСП.

Управленски аспекти на оценката на Орешарски
            При оценката на дейността на Орешарски важен акцент имат управленските му действия и умения. Ако като икономист Орешарски е праволинеен в отстояване на неолибералната икономическа и ограничителната социална политика, то в управленския му подход има голямо различие в начините на действие. Структурата и състава на правителството на Орешарски бяха определени предимно под влиянието на тримата: Станишев, Доган и самия Орешарски. В обществото се формира убеждението, че тъй нареченото „експертно правителство“ на Орешарски е съставено от две квоти – на БСП и на ДПС, но по същество те са четири. Първата квота е тази на мандатоносителя – БСП. Тя е ясна. Втората квота е на ДПС – тя е приблизително ясна. Трета е личната квота на Орешарски, състояща се от хора от неговия приятелски кръг, свързан предимно с ранното СДС: Стоянович (независимо от следващите му преминавания през други партии), Бобева, Дивизиева (независимо от това, че е сред учредителите на НДСВ). По-особен е случаят с Таня Андреева. Тя е от квотата на БСП, но е предложена от Орешарски и е от неговия кръг от съратници от СДС. Петър Чобанов е от приятелите на Орешарски от УНСС. Това, което ги обединява е неолибералната политика и принадлежност в миналото със СДС. Две от възловите места в правителството Орешарски повери на хора, развити в близкото минало, приближени и свързани с ГЕРБ, с Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Става дума за Цветлин Йовчев-заместник председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи и Писанчев – шефа на ДАНС. По същество в правителството Орешарски, по вина главно на Орешарски и Станишев, министрите от БСП са малцинство, а цялата политическа отговорност пада върху БСП и лично върху Станишев.
            За правителството на Орешарски много характерна е мимикрията за провеждане на лява политика и илюзията, че се прокарва политическата линия на БСП. При този подход съвсем естествено е всички негативи за се поемат от БСП и Станишев. Кои са мимикриционните действия? На първо място е проблемът с разследване на золумите, извършени от Борисов и от ГЕРБ по време на тяхното управление, съсипването на дребния  и средния бизнес, политическото, административно и друго рекетирането на определени фирми. Уж имаше комисии, уж имаше вътрешни и ведомствени разследвания, материали пращани на прокуратурата и т.н. В резултат почти нищо не се откри, не защото го няма, а защото се симулираше, че ще бъде открито и показано наяве. Йовчев, Писанчев и Главния прокурор не допуснаха разкриване на золумите на предишната власт.
На второ място в псевдодейността е работата за реализацията на крупните инвестиционни проекти, свързани с енергетиката. Членовете на БСП и техните симпатизанти и поддръжници определено са за строителството на АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и ревизия на договорите с американските ТЕЦ в Марица-Изток и производителите на енергия от възобновяеми източници. Пред ръководството на БСП Орешарски говореше едно, но на практика правеше друго. Непростително е под натиска на двама американски сенатори от крилото на „ястребите“, без да е обсъдено с Министерския съвет и с мандатоносителя и Народното събрание, да се спре работата по „Южен поток“. Без предварително обсъждане, Орешарски изпрати Стойнев в САЩ да подпише договор с Уестингхаус за изграждне на нов ядрен реактор по американска нетествана технология, неодобрена от ЕС и с двойно по-висока цена на реакторите от тези за Белене. За една година Орешарски не намери време и възможност да си изясни уж съществуващите „проблеми“ по изграждането на АЕЦ „Белене“. По същество той поддържаше политическата линия на Борисов, поръчана от Хилари Клинтън да не се строи АЕЦ по руска технология и с руско участие. Символичните усилия за намаляване и задържане на цената на електричеството не могат да компенсират предаването на главните позиции на БСП в енергетиката.                    
       На трето място е проблемът за националната самостоятелност при вземането на важни решения в международната политика. По същество, може би без да иска, Орешарски се включи в хора на американските и европейските русофоби. Негативните позиции и изказвания на Орешарски и на неговите министри (Стойнев и Найденов), отказът да бъде приет Председателя на Руската Дума на предварително планирано посещение доведе до масови негативни настроения в БСП и нейните поддръжници и симпатизанти. Нещо повече Орешарски си позволи в Брюксел да подкрепи позиция „за“ при избора на Юнкер без да постави национални условия за неговата политика, нямаше куража като Орбан за защитава националните интереси на страната си. Оправданията, че така иска Брюксел, че Голямото европейско семейство така е решило, е само израз на политически национален нихилизъм, присъщ не само на Орешарски, но и на всички български министър-председатели след 10 ноември 1989 година.
            Много характерна за Орешарски е политическата непоследователност при заемане на позиция и прокарване на решения. Това става най-често по конюнктурни и комформистки причини. Следа като се разбра, че БСП ще има нов Председател на партията, Орешарски смени позицията в посоката към очаквания бъдещ победител в изборите – ГЕРБ и Бойко Борисов. Той дори бе на крачка от това да подкрепи Борисов в събарянето на финансовата стабилност на държавата. В кризисния за банките момент, когато съюзените сили на ГЕРБ, ДПС и Националната банка (Горанов, Цонев и Искров), мощно поискаха въвеждането на банкова ваканция, Орешарски си затрая. И добре, че надделяха мненията на Румен Гечев, на Чобанов и на Гаврийски за да се предотврати исканата от Борисов финансовата и икономическата катастрофа. В тези условия Орешарски показа, че професионалната му експертност няма нищо общо с политическия разум. Като експерт би трябвало Орешарски пръв да надигне глас в защита на закона за банките, но той не направи това нещо. Орешарски се надяваше да се хареса на Борисов – това е истината. След това Орешарски притисна Чобанов да се приеме и необоснованото искане на Борисов за актуализация на бюджета. И нещо драстично – Орешарски предложи дясната Кристалина (Сталинка) Георгиева за еврокомисар без предварително съгласуване с колегите си от Министерския съвет и с мандотоносителя на неговото правителство. Това разкрива и черта на политическа непочтеност. Да, Орешарски знаеше, че Георгиева е човек на Бойко Борисов и поради това я подкрепи и постави Станишев в недоброто положение – да се обяви против издигането на българка на високо международно равнище. Значеше се предварително, че ПЕС ще иска този пост за социалист, като втория по важност пост в ЕС. В случая Орешарски направи услуга на Борисов, постави в неловко положение Станишев и в крайно неприятно положение Георгиева след като нейната кандидатура бе отхърлена.
             
            След изборите за Европейски парламент Станишев най-после разбра, че с псевдодействията в социалната сфера, с имитация на решаване на енергийните проекти и с изразената русофобска позиция на правителството БСП е в трудно положение и че вината е предимно в правителството. Няма как с дясната икономическа политика на Орешарски, с ограничителната и остатъчна фризирана и напудрена неолиберална социална политика да се привлекат широкия кръг от избирателите, да се привлекат бедните, безработните, хората с ниски доходи. В Националния съвет на БСП бе прокарана от хората на Първанов и съюзените сили на недоволните от Станишев (Нинова,  Янева, Бойчев, Кадиев, Овчаров, Шаренкова, Добрев и т.н.) положителна оценка за правителството на Орешарски. С този акт Националния съвет на БСП предпоставя следващи загуби на следващите избори. Хората вече разбират, че лява партия с дясна полrтика не защитава техните потребности и интереси и съответно не гласуват за нея. В стремежа да е  на власт, Орешарски, иска или не иска това, се превърна в злия демон за БСП.  

19.07.2014 г.





сряда, 16 юли 2014 г.

Лидерската надпревара в БСП

Лидерската надпревара в БСП

Автор: Анко Иванов

Партийните политически лидери имат различна степен на влияние в партията, в която членуват, и в която заемат някакъв висок ръководен пост. Това влияние надраства рамките на отделната партия, когато става дума за водеща политическа сила в общество. Тогава влиянието на лидeрите се пренася и върху симпатизантите и поддръжниците на партията, върху широки политически неангажирани кръгове от хора. От степента на това влияние зависи и техният обществен авторитет. Авторитет на политическите лидери се формира от множество фактори: изразяване и защита на интересите на определена група от обществото, формирала политическата партия; определящата за тази група и партия политическа идеология и формирането на нейна основа на адекватна политическа стратегия и тактика; реално провежданата от партията и лидерите реална политика, особено по време на упражняване на властта; личностните качества на лидерите: професионални, морални, делови, управленски и т.н.  
В съвременни условия лидерите на политическите партии се идентифицират по тяхната политическа идеология, провеждана политика и личностни качества. Първите две – политическата идеология и провежданата политика се развива в документ, който може да носи различно име: политическа програма, платформа или нещо друго. В него се развиват принципите, на които се основава партийната политическа дейност за постигане на целите на партията, излагат се идеите, които се поддържат и тези, които не се одобряват и поддържат.  Основата е политическата идеология, т.е системата от идеи, възгледи, ценности, които отразяват интересите на хората, които поддържат партията, отношенията в обществото, целите и политиките за функциониране на обществото. Най-характерното за социалистическите и социалдемократическите партии са социалната справедливост, социалната солидарност и социалната защита на огромната маса от хора в обществото.
В лидерското съревнование, което се очертава на предстоящия конгрес на БСП главното трябва да бъде оценката на кандидатите за лидер по техните политически идеологически възгледи, целите и намеренията за провежданата политика и техните личностни качества. Вече са налице две нови платформи на двете кандидатки за лидер – Мая Манолова и Корнелия Нинова. Известни са политическите идеи и виждания на Янаки Стоилов, многократно изразявани чрез неговите речи най-вече в Народното събрание и основните документи на лявото движение в БСП. До сега са известни само частични възгледи и намерения на Драгомир Стойнев („БСП да се очисти от фирми на съпартийци“), на Георги Кадиев („най-важното е промяната на БСП“). Не са прокламирани някакви виждания ни намерения на евентуалните кандидати като Михаил Миков и Жельо Бойчев. Тази платформена недостатъчност може да бъде преодоляна от мислещите хора в БСП, и особено от делегатите на Конгреса, чрез анализ на тяхното досегашно политическо поведение и поддържане на една или друга политическа позиция.
Оценката на участниците в лидерското съревнование в БСП не трябва да върви по линията на личностните симпатии и антипатии, а по политическите идеи, цели, стратегии и чак след това по личностните достойнства и недостатъци. В Българската социалистическа партия в скрита форма битуват няколко идейни направления и течения. Между тях има много общо, но и твърде много различни неща.
Първото и доминиращото през прехода идейно направление е неолибералното, превръщането на БСП в скрита форма в неолиберална партия. Формата е  скрита, понеже публично се декларира социалистическа ориентация и действия, а по същество се прокарват с участието на ръководството на БСП на неолиберални идеи и ценности. Основоположник на това направление е Андрей Луканов и кръга от социалистически дейци около него. Особено активен в това направление бе и е  Георги Първанов. Процесът започна чрез утвърждаването на основата на Вашингтонския консенсус на известния „План Ран-Ът“, чрез който в условията на прехода бе извършена тъй наречената „шокова терапия“ и бандитска приватизация на предприятията в страната. Нещо повече Първанов започна открито да говори за процес на социаллиберализиране на БСП. Демагогията достигна своя връх, когато Първанов стана президент и се обяви за „социален президент“, без да има за това пълномощия по Конституцията на Република България. Нещо повече, като президент той прокламираше демокрация, но не желаеше да се допитва до народа. Дори се обяви остро срещу идеята за референдум за затваряне на годните III и IV реактори на АЕЦ „Козлодуй“, против референдум за влизането на България в Европейския съюз и за влизане в НАТО. Той продължи лукановата линия българското политическо пространство да се парцелира, така, че БСП повече да не може да има самостоятелно мнозинство в Народното събрание. От останалите в БСП привърженици на Първанов най-ясно се открояват Корнелия Нинова, Светлана Шаренкова, Кирил Добрев и др.
Активни участници в неолиберализацията на БСП са още два кръга. Първият е тъй нареченото „генералско движение“, което се яви като патерица на Първанов и неговите сподвижници. Негов идеен баща е Луканов, а създател и негов говорител е Димитър Иванов, по-известен с прякора си от работата му в Държавна сигурност, Гестапото. На по-късен етап към това направление се присъедини и Румен Овчаров, независимо от първоначалната си обида към Първанов, че не той е предложен за Председател на БСП, а неопитния Станишев. По време на управлението на Тройната коалиция и Правителството на Сергей Станишев, Овчаров като министър на икономиката и енергетиката и след това и като председател на комисия в Народното събрание защитаваше предлаганите от „юпитата“ на Кобурга крайни неолиберални икономически и политически решения като плоския данък на най-ниската възможна ставка от 10%. Той публично твърдеше, че в България няма друга алтернатива на тези решения, т.е. в скрита форма поддържаше неолибералните решения в политиката. Около него се формира много активен неолиберален кръг, включващ разни дейци като Илияна Йотова, Желю Бойчев и Благоевския кръг (Красимир Стоянов, Красимир Георгиев, Ани Янева, Матей Илиев), Мичо Райковски, присъединилия се към тях от РЗС Паргов и др. След създаването на АБВ и излизането на Първанов и Румен Петков от БСП, по същество кръгът около Овчаров представляваше вътре в БСП кръга на Първанов, колкото и Овчаров да отрича това. Неслучайно с такава огромна злоба Овчаров атакуваше личния враг на Първанов – Сергей Станишев. Сега му се иска да наложи и своя кандидат – Желю Бойчев, но все още се ослушва за възможностите този план да се реализира.              
Второто идейно направление в БСП е традиционното социалдемократическото. Това е виждането на дейците на това движение БСП да е социалдемократическа партия от западноевропейски тип. В това движение лидерите Александър Томов и Николай Камов се изнервиха от неблагоприятната обстановка в тогавашния Висш партиен съвет и създадоха две свои самостоятелни социалдемократически партия. Излизането им от БСП по същество провали тази идея и идейно течение. И досега по исторически причини към социалдемократизма от западноевропейски тип има негативно отношение. Сега в БСП има само отделни членове, които биха поддържали подобна политическа идея и стратегия за развитие на БСП. 
Третото идейно направление в БСП е дясното социалдемократическо. То се формира от Сергей Станишев, който поради своята неопитност в началото на своето лидерство подкрепяше плътно Първанов. Това направление се вдъхновява от Германската социалдемократическа партия, нейната политика и нейните конкретни подходи и решения. Това е направление, което може да бъде определено и като колаборационистко поради склонността за непрекъснати  компромиси към неолибералните политики на десните в Европа и по-конкретно в Германия. Това е направление за „фризиране“ на неолибералната политика чрез дребни социални придобивки за бедните и пенсионерите, за отделни социални слоеве като младите-майки, младите безработни и т.н. Такава е общата прокарвана от ПЕС политика. В България не бе възможна реализацията на колаборационистката немска социалдемократическа политика от типа „правителство на националното спасение“, „правителство на голямата коалиция“ както в Германия, Гърция и др. страни предимно поради личностните недостатъци и непредсказуемо поведение на кръга около Бойко Борисов, наричащ се условно политическа партия ГЕРБ. Поддръжници в БСП на тази дясна социалдемократическа политика са кръгът от дейци пряко поддържащи Станишев като апаратчикът Димитър Дъбов, Сергей Узунов, Антон Кутев, Мерджанов, Кристиян Вигенин, Драгомир Стойнев, Ангел Найденов и др. Това направление силно разчита начело на БСП да застане Стойнев, който да закрепи тяхното положение в БСП. Резервният им играч е Мая Манолова.
Четвъртото идейно направление е социалистическото, оглавявано от Янаки Стоилов. Това движение иска в приоритет на политиката да бъде социалното, а не либералното, в центъра на политиката да бъдат интересите и потребностите на хората на труда и дребния и семеен бизнес, а не на средния и едрия капитал. Тази политика бе подкрепена от множеството делегати на предишния конгрес на БСП, когато Стоилов събра най-много гласове при избора на Национален съвет на БСП. След това, обаче се заформи вътрешно партийна конфронтация срещу Стоилов и лявото движение, както и в средствата за масова дезинформация в България.
Досега известните декларации на ясните до момента кандидати за Председател на БСП не дават възможност ясно да се оценят техните политически намерения. Кадиев и Нинова на първо място поставят „промяната вътре в БСП“. По-общо от това не може да се каже. Каква промяна? В какво промяна? Промяна с каква цел?   „Идейната чистота на партията“ за която ратува Нинова не казва по кой критерии ще бъде оценявана тази идейна чистота. Дали това ще бъде любимата на нейния ментор (Първанов) неолиберална чистота, дали борбата с инакомислието в БСП? Дали „субсидията към местните структури“ ще осигури идейната чистота? А каква политика да провежда БСП – почти пълно мълчание.
Не по-малко  ясни са оценките на личностните качества. Досега няма груби личностни нападки, макар че Овчаров, Нинова и др. се опитаха хитро са неглижират Янаки Стоилов. А е необходима ясна оценка на личностните качества на кандидатите за лидер на БСП. На първо място трябва да бъдат личностните професионални качества и професионална изява, натрупан опит и умения. В това отношение се открояват Янаки Стоилов с политическия му опит като един от авторите на Конституцията, председател на Законодателната комисия и Комисията по международните въпроси на Народното събрание, като заместник – председател на БСП и като преподавател по политология и държавно право в два университета.  Сериозна е правната подготовка и умения на Мая Манолова и Михаил Миков. Те натрупаха и опит като председател и зам.председател на Народното събрание. Добра е икономическата подготовка на Нинова и Стойнев.
При оценката на организациони качества, опит и умения може да се отбележи, че всички председатели на БСП след промените бяха със недостатъчен организационен опит и умения. Това бе една от главните слабости на Станишев, който предостави партийно-организационните въпроси на Димитър Дъбов, Катя Николова, Антон Кутев и др. Това обстоятелство не му позволи навреме да разбере апаратните игри. До известен момент те бяха в негова полза, но непрекъснатото нарастване на ролята на апарата на Националния съвет започна да влияе отрицателно върху неговия собствен авторитет като Председател на БСП. Сега този апарат може да наклони везните в избора на нов Председател на БСП. Всички ясни или потенциални кандидати за лидери на БСП не познават и не владеят добре партийно-организационните механизми и ако не се промени Устава и начина но формиране на ръководните органи на БСП, апаратът ще продължава да играе не важна, а решаваща роля в дейността на БСП.
При оценка на качествата на кандидатите за лидери изключително важно е делегатите на Конгреса да са наясно с политическите  идеи и стратегии за действие на отделните кандидати. За формално социалистическия, но в същност скрития неолиберален подход се очертават да бъдат Корнелия Нинова, Желю Бойчев. За десния соициал-демократическия подход се очертават фаворитът на Станишев - Драгомир Стойнев, резервният играч на Станишев – Мая Манолова, Георги Кадиев. Към тази идейна платформа можем да посочим и Михаил Миков, независимо от неговите странности в политическото поведение. Кадиев не е против десния социалдемократически тип на поведение, а срещу Станишев, който „си позволи“ навремето да го уволни от зам. министерския пост. За истинския социалистическия тип политика остава за сега само Янаки Стоилов. Възможно е да се появят и нови кандидати за лидери с нови идейни позиции.
Специфичните личностни качества играят съществена роля при партийното политическо лидерство. Сред тях на първо място е умението за ориентация в бързо променящата се политическа обстановка, умението бързо и вярно да се оценяват събитията и вземат необходимите решения не под силата на емоциите, под влияние предимно на разума и логиката. Прави впечатление бързата ориентация на Стоилов и Кадиев при случая с предложението за Делян Пеевски. Те бяха от малцината, които вярно оцениха обстановката и реагираха правилно. Стоилов вярно оцени и решението за участието на българските войски в Ирак и гласува заедно с проф. Пантев против. Като цяло по-силно под влияние на емоциите са Кадиев, Нинова и Манолова, докато при Стоилов и Стойнев надделяват разума и логиката в оценката на ситуацията. В съвременните политически условия при доминиращото влияние на телевизията и радиото нараства ролята на ораторското умение. Манолова и Нинова са прочути с бойкия си остър си език срещу опонентите. Но при съдържателното логично разглеждане на проблемите доводите и позицията на Стоилов тежат доста повече. Стойнев е в по-неблагоприятно положение поради лекия говорен дефект, който има и който макар и слабо му личи в публичните изяви.   
Кой ще бъде избран в скоро време  ще стане ясно. Важното е делегатите на Конгреса отново да не подадат на апаратните игри. Главното, по което трябва да бъдат преценявани и оценявани кандидатите за лидер, трябва да бъде политиката, която до сега са провеждали и политическите им намерения за в бъдеще. Не е нормално до днес да си скрит привърженик на неолиберализма и от утре да си правоверен традиционен искрен социалист. 

16.07.2014.