сряда, 24 септември 2014 г.

Късата българска памет


Късата българска памет
(Размисли по повод годишнината
от Септемврийското въстание)

                                                                                                    автор: Анко Иванов
            Вчера бе 23 септември, историческата дата, която е достатъчно добър повод за размисли и оценки за миналото, настоящето и бъдещето.  В новата и най-новата българска история има множество политически инсинуации при тълкуванията на  важни исторически факти. Обикновено българските историци пишат за събитията през призмата на политическата сила, която е в момента управлява. И когато тя се смени, започват да се сменят и историческите оценки на уж „професионланите“ историци-експерти за по-скоро или за по-отдавна минали събития. В сегашната политическа обстановка има явна цензура и манипулация на оценката на Септемврийското въстание. Тази цензура е в две измерения.
Първото е пълното мълчание, все едно такова неща като Септемврийско въстание не е имало. На 23 септември една от българските телевизии за събитията станали на този ден подчерта само две. Първото бе годишнината от потъването на английски кораб с най-големите богатства, тяхното търсене и кой ще прибере 90% от тях. Второто – раждането на попфолк певеца - Милко Кавалджиев. За друго няма памет. Макар, че в сайта „на този ден“ на 23 септември е отбелязано „Началото на Септемврийското въстание“. В останалите телевизии няма и помен, дори не се споменава думата Септемврийско въстание. Само в една от телевизиите в предизборните рубрики е показан Михаил Миков как поднася букет цветя на паметника на Септемврийци в Монтана.
       Второто е манипулиране на истинската същност, мащаб и последствия от Септемврийското въстание. Това особено проличава в най-масово посещавания сайт на Уикипедия.
            Кои са главните манипулации на историци, политици и публицисти?

            Първата манипулация е премълчаване и изопачаване на причината за това въстание, политическите условия и предпоставки, които го пораждат. Да припомним някои от тях. През 1921 г. група университетски преподаватели (Александър Греков, Александър Цанков, Петко Стайнов, Димитър Мишайков и др.) основават Народен сговор, политическо обединение с цел спиране нарастващото влияние на българската левица и обединение срещу управлението на БЗНС. През 1922 г. Народният сговор се съюзява с Военния съюз и въоръжената ВМРО с цел сваляне законно избраното правителство на Александър Стамболийски. Подготвя се и се осъществява Деветоюнският преврат през 1923 г. Правителството е свалено, министрите са арестувани, а Министър-председателят Александър Стамболийски е убит. В страната спонтанно въстават множество земеделци и редица членове на БКП. Тази съпротива е известна като Юнско въстание, макар че редица историци сега го определят като бунт, мотивирайки се, че това е стихийна и неорганизирано предварително въоръжена съпротива. Най-масово е въстанието в Плевенско, ръководено от земеделците Цоньо Матов, Георги Кочев и комуниста Асен Халачев. Поради грешната позиция на Тодор Луканов съпротивата е прекратена и въстанието е потушено. Асен Халачев е зверски убит без съд и присъда. На много места въстанието е масово като участие, но неорганизирано. Например в Ловешко, т.е. извън центъра на съпротива в Пазарджишко и Плевенско, участват около 2000 души. В Шуменско те са доста повече. Срещу слабо въоръжените и неорганизирани въстанали селяни и работници превратаджийте използват армия и дори артилерия, както е в случая с Провадия. В сраженията загиват множество въстаници. Точният брой никога не установяван поради незаинтересованост на дейците на Народния сговор и Александър Цанков. Убийците нямат интерес в историята да стане броят и имената на убитите от тях. Чак сега някои новодемократи се опитват да докажат, че жертвите били много малко – само 35 души.  След потушаване на въстанието в селата са изпратени от превратаджийската тогавашна власт наказателни отряди, които масово арестуват земеделци и комунисти, малтретират ги, заплашват местните власти. В резултат от Деветоюнския преврат и при неуспаха на въстанието в страната се установява нелигитимна, недемократична, терористична военизирана власт. С особено голяма жестокост се отличават дейците на ВМРО. Политическата обстановка е силно радикализирана, избуяват националистическите страсти, използват се масово политически репресии.
            През август 1923 г. е създаден нов политически субект – Демократичен сговор между Народен сговор, част от Народняшката и Демократическата партия. Повечето буржоазни (както тогава са наричани десните партии) участват в недемократичното превратаджийско правителство на Александър Цанков. Започва ускорено укрепване на армията и полицията като силата на репресивния апарат в България. Това формира обстановка на противопоставяне между две части на обществото: управляващата чрез преврат с участието на армията и насилие буржоазна част и бедняшката преследвана от полиция и армия част на обществото – работници и селяни и техните политически представители – комунисти и земеделци. Ръководството на БКП продължава да се придържа към позицията за неутралитет в „борбата за власт между градската и селската буржоазия“. Обстановката на терор в страната подтиква редица организации на БСП и БЗНС в страната се обявяват за съпротива срещу превратаджийската власт. Особено критична към централното ръководството е Софийската организация на БКП. В София под ръководството на Георги Димитров и Васил Коларов за започва подготовка за съпротива (масово въоръжено въстание) срещу нарастващия терор. Този курс е подкрепен от Комунистическия интернационал. Преминава се към създаване на Единен фронт с участието на БКП, БЗНС, БРСДП (о) и се предвижда обявяването на масова Генерална стачка. Превратаджийската власт на 12 септимври арестува над 2000 активисти на БКП като сред тях е и политическият секретрар на БКП – Христо Кабакчиев. Тези арести водят на редица места до стълкновения и много бърза ескалация на политическото напрежение. Пред опасността за частични и неорганизирани бунтове ръководството на БКП взема решение за въстание през нощта на 22 срещу 23 септември.     

             Втората манипулация е, че въстанието е инспирирано от Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал (ИККИ). Да, вярно е, че въпросът за политическото положение в България е обсъждано и се вземани решения, но в повечето случаи те носят характера на оценка и на препоръка за действия от страна на БКП. Те са отправяни предимно от Васил Коларов като генерален секретар на ИККИ. Изразява се недоумение от позицията на неутралитет при преврата и нежеланието за съпротива срещу настъпващия терор  в условията на ожесточена класова борба. Едва ли дейците на Коминтерна са могли да повлияят на бай Иван от Гол Тупан да остави ралото и мотиката и да грабне пушката, на бай Петър да остави наковалнята и чука във фабриката и да се хвърли срещу армията и полицията. В страната е имало политическа обстановка на крайно напрежение и противопоставяне, когато дори ареста на отделен член на партия е могъл да прелее чашата на търпението. По същество е имало подходяща за въстанието политическа ситуация и политическа обстановка. Именно това забравят някои пещерни антикомунисти и пребоядисани историци.
Несъстоятелни са и твърденията, че Съветския съюз искал да изнесе революция в Централна Европа и поради това стимулирал въоръженото въстание в България. Да имало е курс към световна революция, но той е бил през 1920 г., когато Червената армия настъпва в Полша и се очаква немския пролетариат да въстане и подкрепи Червената армия и Съветския съюз. Подобни твърдения показват неразбирането на мястото на България в политическата сцена на Европа. При господстващата идеология в Съветския съюз за водещата роля на работническата класа няма как да се е разчитало на селска България. Целта им е била с индустриалните държави Германия, Великобритания и др., където има силна работническа класа, силни социалдемократически  партии и силни синдикати да се развие световната революция. Целта на Септемврийското въстание не е била промяна на държавния строй (сваляне на монархията, промяна на Конституцията и т.н.), а вместо превратаджийското терористично буржоазно правителство да дойде на власт работническо-селско правителство.

            Третата манипулация е, че Септемврийското въстание не било въстание, а стихиен бунт. Тук по-скоро има игра на думи. Важно е съдържанието на понятието „бунт“. То може да бъде разглеждано по няколко начина. Първият начин е разглеждането на бунта като спонтанен израз на масово несъгласие и неприемане от хората на съществуващия начин на управление. За него са характерни физическа и дори кървава разправа с определен властови кръг. Вторият начин на разбиране на бунта е разглеждането му като стихийно въстание, метеж, смут, вълнение. Разграничението между обикновения стихийно избухващ бунт или метеж и въстанието обикновено е чрез наличието на предаварителна организация. За предварителната подготовка е създаден единен комитет за военнотехническа подготовка, ръководен от Коста Янков. Неговото арестуване на 12 септември намалява силата на организацията на въстанието, но не я прекратява. Създаден е Главен военнореволюционен комитет с участието на Васил Коларов, Георги Димитров, Гаврил Генов и началник-щаб Н. Агънски от БЗНС. Има инструкция за дейността на местните революционни комитети. В нея е записано арестуването на представителите на превратаджийската власт, но е подчертано, че не трябва те да бъдат унижавани и малтретирани. Има план въстанието да е масово във Врачански окръг и от там въстаниците да се насочат към София и да свалят правителството на Александър Цанков.  
            Въстанието си е било организирано и подготвено, макар и с редица пропуски и слабости, създадена е била необходимата организационна структура на управление. Ръководителите на въстанието не са били с военна подготовка и опит. Правителството изпраща опитни и добре въоръжени военни части. Ако това бе обикновено политическо вълнение или бунт, според твърдението на новобоядисаните историци, властта нямаше да обявява военно положение в цялата страна и да използва цялата сила на армията и полицията за да сломи съпротивата на въстаниците. Дори  с цялата мощ на армията и допълнително мобилизираните 3000 запасни офицери съпротивата е сломена чак на 30 септември.

            Четвъртата манипулация  е омаловажаването на правителствения терор срещу въстаниците и населението във въстаналите райони, премълчаването на нечовешките инквизиции и масовите убийства твърде често и на невинни хора. Има твърде различни противоречащи си данни за жертвите на въстанието.  По време и след въстанието армията, полицията, ВМРО и особено специалните шпицкоманди извършват масови убийства и беззакония. Безогледният терор е най-масов в сегашната Монтанска област (околностите на бившия град Фердинанд, а след това Михайловград). Позоваванията на данните на Музея на революционното движение на България са убити само 841 въстаници са смехотворни. В музея са предоставени материали за загиналите 841 души, но за хиляди други техните потомци не са успяли да се съхранят и представят материали. Има някои съмнения и за цифрата 30 000 по официалните данни на историците от социалистическия период. Цанковистите явно не са си направи дори труда да запишат имената на убитите от тях въстаници, членове на семействата и мирни граждани. Някои съвременни изследователи посочват цифрата около 5000 убити, но тя е твърде малка. Съвременниците на въстанието си спомнят за много повече ужаси и убити.  Масово са избивани активни комунисти и земеделци, дори такива които не са участвали във въстанието и дори арестуваните на 12 септември активисти на БСП и БЗНС. Всичката тази вакханалия става при мълчаливото одобрение на цар Борис III.
            Не могат и не трябва да бъдат забравени шлеповете по река Дунав, не могат да бъдат забравени зверствата над хиляди хора. Важни са наблюденията и писанията на такива авторитетни личности като големия български писател Антон Страшимиров, описал толкова образно кървавото „Хоро“ и написал думите „Клаха народа така, както турчин не го е клал!”. Вече почти никой не чете писаното в сборника от разкази „Ръж“ от Ангел Каралийчев, баладата „Никодим“ на Крум Кюлявков, „Жертвени клади“ на Асен Разцветников, „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев, „Палачите“ на Анри Барбюс. Да не говорим за поемата „Септември“, която стана повод за зверското убийство на талантливия български поет, на офицера Гео Милев, защитавал Родината като офицер на фронта.  

            Петата манипулация, е че Септемврийското въстание не било фашистко, понеже Мусолини бил дошъл на власт в Италия след въстанието. Позоваванията на текста на Българска енциклопедия от 2003 г. са некоректни. Към 23 септември 1923 г. фашизмът може и да не е бил формално обявен като идеология, авторитарна политическа власт и националистическа политика. Към тази дата и никой не е обявявал въстанието за антифашистко. Това става десетина години по-късно, когато вече масово се използва терминът „фашизъм“. По-важното е друго – белезите на превратаджийската власт на Цанков и Борис III дали притежават характерните черти на фашизма? През 1923 г. в българското общество вече са наложени повечето характерни белези на фашизма. Става дума за: наличието на репресивни мерки за контрол и насилие преди по време и след Септемврийското въстание; силно развити и проявявани от правителството на Цанков и буржоазните (десните) партии антисоциализъм и антикомунизъм; силно развит национализъм, особено от участващите в подкрепа на властта участници от ВМРО; силно развита социална демагогия; много силно развит и активен репресивен апарат, надхвърлящ своите законови правомощия; използване на армията като репресивна сила срещу собствения народ и т.н. Да вярно, тогава в България я няма характерната за фашизма милитаристична политика към съседни държави и територии.
В България първите образования от фашистки тип се появяват още през 1921 г. Силно тяхно проявление са т..нар. шпицкоманди. Те са доброволчески паравоенни фашизоиден тип образувания, които активно участват редом с полицията и армията в потушаването на Септемврийското въстание. Създадени са с разрешение на Междусъзническата военна комисия в България за „поддържане на обществения ред, застрашен от комунистическите вълнения“. В тях водеща роля имат запасните офицери. Те имат изключително жестоко отношение към заловените въстаници и мирното население. Характерът на техните „подвизи“ проличава от случаят в Лопушна (сега Георги Дамяново) където 1923 г. шпицкомандата на полковник Кузманов заповядва на селяните да играят хоро около струпаните на площада трупове на убити въстаници. Тази случка художествено пресъздава Антон Страшимиров в романа си „Хоро“.
Властта на Александър Цанков по своята същност е фашизоиден тип власт на терор и насилие, на преследване и унищожаване на инакомислещите. Това проличава и по-късно, когато Цанков става инициатор и учредител на типично фашистки организации и движения като „Национално социално движение“. По-точното определение на понятието „фашизъм“ е, че това е форма на политическа диктатура, служеща си с насилие и терор спрямо масите хора, имаща свои военизирани организации, а за идеологическо въздействие използва пропаганден апарат, псевдореволюционни лозунги и организации за прикриване на осъществяваното насилие.  Фашизмът е диаметрална противоположност на демокрацията. За каква демокрация може въобще да става дума при управлението на Цанков след Деветоюнския преврат? Властта е взета чрез преврат и е свалено законно избраното правителство. Преследвани са всички членове и симпатизанти на двете леви политически партии – комунисти и земеделци. Преследвано е всичко демократично, макар, че властта се опитва да се покаже като демократична. Това,че Народният сговор се прекръства на Демократичен сговор не променя същността на управлението на Цанков. Следователно, Септемврийското въстание по същество е против Цанковото правителство и неговото фашизоидно управление и съвсем естествено е да го определяме като антифашистко въстание по своята същност, макар, че тогава още не е употребявана думата „фашизъм“. Едва ли е правилен подходът на някои историци и политици да считат, че нещата в обществото се случват само след като са измислени понятията и термините, които отразяват тяхната същност. Истината е обратна – понятията и термините отразяват реалните, вече съществуващите неща в природата и в живота.


Късата българска историческа памет не помага за преодоляване на противоречията в обществото, а само създава предпоставка за ново възникване на подобни явления. Народ, който не помни и разбира своята история не може да си прави изводи и поуки за бъдещето си.


24.09.2014 г.

неделя, 21 септември 2014 г.

Деформираният избор на българите



                                                                         Автор: Анко Иванов

България е в навечерието на провеждането на поредните парламентарни избори. И както в повечето случаи това е повод да се вгледаме в тяхната същност. Формално погледнато у нас, подобно на много други европейски страни, има демократична форма на управление, страната е парламентарна република. Държавните органи и органите на управление и ръководство на обществените органи и организации са демократично устроени, те се избират и обикновено са с определен срок на изпълняване на пълномощията им. От тази формална гледна точка значим демократичен недостатък е липсата на пряк избор от народа на основните ръководни дължности на съдебната система – председател на Висшия съдебен съвет и Главен прокурор. Друг формално демократичен недостатък е липсата на пряк избор на областните управители, които имат значими пълномощия спрямо местните органи за самоуправление – общините. Но главният проблем на демокрацията в България е недемократичният начин на формиране на основните органи на властта. Тук аспектите са:

Манипулиране на действителения избор на гласуващите.
Това става чрез многообразни механизми. Водещият сред тях е прякото купуване на гласовете на избирателите от политическите партии и движения за техните листи и техните кандидати. Това негативно явление е масово разпространено, особено сред българските роми. Размерът и формата на плащане са различни – в пари или в натура. В тази дейност се използват поредица от форми – от незаконни пари на ръка, до пари по закон чрез системата на т.нар. наблюдатели на политическите партии. В това отношение силно се отличават ДПС, ББЦ и ГЕРБ, а в миналото и СДС. По този начин се деформира избора за Народното събрание и за местните органи на властта.
С не по-малко значение напоследък е т.нар. корпоративен вот, при който работещите в определена фирма или корпорация гласуват за посочена от техните собственици или ръководство партийна листа или кандидат. Типичен пример е с фирмата на Валери Симеонов, в която работещите в нея и нейните абонати гласуват за НФСБ. Нещо повече отделни големи бизнесмени като Ковачки, Сяров и др. дори формираха свои ведомствени политически партии и движения и с тях участват в изборите на национално и местно равнище. Това особено силно се проявява в селищата, в които има концентрация на техни стопански дейности.
Особено уродливо е явлението купуване на избирателни комисии – целия състав или отделни лица, които съставят неверни протоколи за резултатите от избирателната секция и/или при броенето част от действителни бюлетини , подадени за опредлена партия, обявяват за недействителни и по този начин променят изборните резултати. 

Манипулиране на общественото мнение чрез средствата за масова
информация.
Който владее медиите и си плаща на медиите, той получава повече възможности за публично въздействие върху избирателите и целенасочени влияния върху всички зрители, слушатели и читатели или върху определени кръгове от избирателите. Това е общ проблем за Европейския съюз и САЩ. Не е характерен само за България. Но в България този проблем е деформиран до крайност. Сега трите основни ефирни телевизии (БНТ, БТВ, Нова телевизия) в твърде явна форма се намират под влиянието на ГЕРБ. Това се постига пряко чрез собственост (предимно в скрита офшорна форма и подставени лица) и финансиране и купуване на журналисти. В навечерието и след изборите за Европарламент си пролича как водещите телевизионни и други журналисти (Николаев, Цонева, Кеворкян, Беновска, Хекимян, Велева, Колтуклиева, Кулезич, Диков, Даскалов, Коритаров и т.н.) създадоха медиен фронт срещу БСП и Атака и медиен комфорт за ГЕРБ и ДПС. В тази съзаклятническа дейност се включиха и бившите агенти на държавна сигурност от средите на журналистите, напътствани от екрана от един от шефовете на ДС – Гестапото. Подобна е ориентацията на вестниците от кръга на Капитал и тези на Пеевски. Необятни мащаби взе дискредитирането на определени политически партии и особено на политически дейци, извършвано в Интернет чрез сайтовете, които пряко или косвено свързани с ГЕРБ, кръга Капитал, кръга Пеевски, Реформаторския блок. Особено се отличава сайта ПИК, който ако няма налице негативен факт срещу определен политик си измисля такъв и публикува неистини, които стряскат избирателите. Средствата за масова информация са призвани в демократичното общество да разкривата истината, а в България повечето телевизии, радиостанции и вестници се превърнаха в преносители и разпространители на лъжата, с цел получаване на определен политически, най-често изборен резултат. По същество те се превърнаха в средства за масова дезинформация и манипулация на общественото мнение и настроения.

Използване на държавните органи, институции и длъжностни лица за влияние
върху изборните рузултати.
Това проличава от кадровите промени в навечерието на избори. Не случайно преди изборите 2013 г. бяха подменени някои шефове в МВР. Неслучайно кабинетът Райков остави на местата им всички областни управители, хора назначени от ГЕРБ. Неслучайно кабинетът Близнашки най-напред се зае с освобождаването на всички зам.министри, назначени от правителството Орешарски и назначи хората на ГЕРБ, освободи част от областните управители, назначени от Орешарски и известни като лица, представени от БСП, но не посегна на нито един областен управител, предложен от ДПС.
Най-фрапантното е действието и бездействието на разследващите органи и прокуратурата. В България няма разкрито нито едно масово купуване на гласове по време на изборите. Прокуратурата не възлага и не събира достатъчно доказателства и най-често прекратява заведените преписки, понякога със смешни мотиви. Особено показателни са действията на Главната прокуратура по сигнала на Станишев за масово  подслушване на политици и бизнесмени, а назначения съдебен експерт „случайно“ загина в автокатастрофа. Подобни бяха действията и при случая с печатането на бюлетините в Костинбродската печатница от лице на ГЕРБ. Не случайно Прокуратурата и съда разиграват сценката с вината на Станишев за „загубването“ на поверителни документи, намерини в ДАНС и предоставени лично на Бойко Борисов от служител на ДАНС, но пръв приятел на тогавашния премиер. Следствието и прокуратурата създадоха и безброй фалшиви дела срещу политици като тези срещу Николай Цонев – бивш министър на отбраната, Емилия Масларова – бивш министър на труда и социалната политика и други. Подобни бездействия и фалшиви действия на органите на реда и Прокуратурата отвращават част от избирателите от участие в изборите, от работата на държавните институци и като цяло формират нихилистично отношение към българската държава. В резултат от това мнозина български граждани губят мотивацията да участват в изборите и да упражняват своите права.

Манипулиране на изборните резултати чрез влиянието на гласовете от
чужбина.
В България под маската на демокрацията е въведена една порочна практика с правото да гласуват за Народно събрание лица с двойно гражданство. Българският парламент управлява държавата чрез закони и избор на Министерски съвет, чрез приемания държавен бюджет. Този бюджет се формира от приходите от данъчното облагане на територията на България. Тогава възниква естественият въпрос: Защо лица, които плащат данъци в Испания, Германия, САЩ, Гърция, Италия и т.н. да решават кой да приема и променя българските закони, как да се разходват парите на данъкоплатците от страната? Следователно избирателите от Турция, Испания и т.н. „с чужда пита помен правят“, т.е. чрез избраните от тях народни представители те пряко влияят на решенията как да се харчат парите на данъкоплатците от България. А манипулациите в чужбина на самото гласуване са огромни, понеже няма кой и как да осъществява контрол на това гласуване. 

И в предстоящите парламентарни избори тези деформации ще продължава да ги има. За да се излезе от порочния кръг на деформирането на избора на народни представители трябва да се създаде широко и активна гражданска позиция масово да се гласува. Тогава манипулациите и деформациите ще имат по-малък относителен дял в деформираната българска псевдодемокрация.

21.09.2014 г.




сряда, 17 септември 2014 г.

Мнозинството украинци говорят по руски

Google доказал: большинство украинцев говорят по-русски

16.09.2014              
Специальное исследование интернет-гиганта опровергло все выдумки украинской пропаганды
На представленной корпорацией инфографике видно, что количество поисковых запросов на русском языке в два с лишним раза превышает число поисковых запросов на украинском.
Следует отметить, что Google является самым популярным поисковиком на Украине, далеко опережая конкурентов.
Более того, оказывается, даже жители Западной Украины предпочитают пользоваться в Интернете языком «агрессора». В Центральной Украине и Новороссии количество пользователей, пишущих на русском языке в сети во много раз больше, что, впрочем, неудивительно и закономерно.
По данным, приведенным Google видно, что украинский язык на территории Юго-Востока Украины является такой же экзотикой, как и, например, хинди.
Ситуацию с русским языком на Украине прокомментировал нашему изданию лидер организации «Оплот» Евгений Жилин. «92% людей на Украине в банкоматах выбирают русский язык. Более 90% заходов в интернет с территории Украины на русском языке. 82% читаемых журналов на руском языке. Тайные переговоры Тимошенко, попавшие в сеть — на русском языке», — констатировал Жилин.
Ранее американский институт Гэллапа провел исследование, согласно которому для 83% украинцев русский язык является родным.
 
    

Источник: Украина.ру

Читать полностью: http://www.km.ru/world/2014/09/16/protivostoyanie-na-ukraine-2013-14/748551-google-dokazal-bolshinstvo-ukraintsev-gov

събота, 13 септември 2014 г.

Украинската криза и битката 
за природните ресурси
                                                                                                            Автор: Анко Иванов

            Както неведнъж вече е ставало дума, кризата в Украйна и гражданската война в нея имат множество причини, цели, проявления и измерения. Най-често те са коментирани в определен аспект и най-често – в политически. Но другите цели и резултати от тази криза, битка и гражданска война са не по-малко важни. Често пъти и самите други аспекти крият в себе политическото измерение. 

Източник: Уикипедия  
Картата е от преди обявяването на назависимостта на Крим и присъединяването му кам Русия.

I.                Многоаспектност на украинската криза
В геостратегически план тази криза и гражданска война е израз на стремежа на САЩ да удържи своето световно господство и да спре възраждането на Русия като голяма, значима международна сила, като един от центровете на световното развитие и световната политика и окончателно да установи световното си господство. САЩ се стремят в глобалния свят да бъдат единственият и то всемогъщ център на ръководство на света, да наложат своите ценности и стандарти на функциониране на обществото.
В геоикономически план това е международна борба за пазари. Разпадането на социалистическата система и икономическото овладяване на територията на страните от Източна Европа смекчи за 20-30 кризата в развитието на икономиката на Западна Европа и Англоамерика. Сега е необходим нов бушон от пазари за стоките на Западна Европа и САЩ. Западна Европа се нуждае и от съществени промени в пазара на труда. При застаряващото насление на Западна Европа и намаляващата раждаемост вече има недостиг на трудови ресурси. Поради това пазарът на труда, заедно с пазара на стоките става изключително важен за Европа. Свободното движение на хора в Европейския съюз и високото жизнено равнище в Западна Еворпа ще привлече допълнително значим трудов ресур от Украйна, предимно от по-младо и образовано население, в сравнение с това, което идва от бившите английски, френски, нидерландски и белгийски колонии, от Северна Африка и Близкия Изток.  Украйна като най-голямата по площ държава на територията само на континента и с голям брой население, силно ориентирано към купуването на западноевропейски стоки и стремеж за живот с по-висок стандарт е голям нов пазар за стоки и източник на човешки ресурс. В чисто търговски аспект е налице стремежът на водещите западноевропейски страни чрез членството на Украйна в Европейския съюз и едновременното участие в зоната за свободна търговия с Русия, Беларус и Казахстан западните стоки масово да навлязат на цялото евроазиатско пространство. Това не можа да стане чрез Прибалтийските държави – Литва, Латвия и Естония, понеже те поради националистически причини не участваха в Съюза на независимите държави (СНГ), създаден след разпада на Съветския съюз. Това не можа да стане и чрез Беларус, която води самостоятелна външна политика.
Във военностратегически план украинската криза и гражданската война в тази страна е проявление на западните стратегии за изтласкване на Русия на неизгодни военно-стратегически позиции и доближаване на натовските сили до Москва – естественият политически, икономически, културен, научен и военен център на Русия и предизвикване на вътрешни конфликти. На този етап Русия успя чрез доброволното присъединяването на Крим да попречи на развитието на НАТО в черноморския район. Русия вече формира и своята стратегия за децентрализация на управленските дейности в страната и преместването на част от управленските функции на Москва в Азия.
В геокултурен план кризата в Украйна е проява на стремежа да се разшири и затвърди влиянието на комерсиалната англосаксонска протестантска култура, да бъде наложена на всички страни и народи в света като единствено възможната и „прогресивната“ за света. В този план особено важен е стремежът на западноевропейската цивилизация да разруши и претопи православието и източноевропейската православна цивилизация. Не случайно през последните десетилетия се води политика на принизяване и унищожаване на  православието и близките до него християнски направления и култури. През Украйна преминава границата между православието и римокатолическата и протестантската църква. В западните райони на Украйна част от населението са униати (православни, доброволно приели властта на Римския папа), а в Източна и Южна Украйна населението е предимно  православно.   
В съвременни условия в света все по-важен става природноресурсния аспект на битката и противоборствата на международното поле. Почти мълчаливо се води и война за притежаване и разпореждане с все по-недостигащите природни ресурси (полезни изкопаеми, горски и почвени), включително и питейни води. Сблъсъкът в Украйна е гражданска война, зад която ясно проличават влиянията и стремежът на външни сили да овладеят и да се разпореждат с природните ресурси на Украйна. Доста отдавна Украйна е разглеждана като източник на суровини за запада. Пръв в това отношение се проявява Хитлер, който се отнася към Украйна само като източник на суровини и храни, необходими на Германия. Сега историята се повтаря. На Европейския съюз не му достигат редица струкуроопределящи суровини и природни ресурси. И това предопределя желанията на Германия и Франция Украйна да бъде включена в ЕС. Но не са само те. В съвременното противоборство за природните ресурси  на Украйна се очертават четири основни страни.
Първата страна в кризата и гражданската война в Украйна са САЩ, които искат да задържат и усилят монопола си върху ползването на основните енергийни ресурси, предимно на нефта, природния и шистовия газ, т.е. всичко онова, без което не може съвременната икономика. Те се стремят да владеят не само разработването и ползването на най-богатите и огромните находища, но и транспортните възможности за преноса на тези горива (нефтопроводи, газопроводи, заводи и пристанища за транспорт на втечнен газ). А Украйна поради совето гегорафско положение се явява совеобразен мост между богата на горивни енергийни ресурси Русия и бедниата на тези ресурси Централна и Западна Европа. Американската фирма „Шеврон“ има концесия, подписана от Янукович, за разработване на голямото находище на шистов газ в Западна Украйна. Американците проявяват и огромно желание да получат (купят или по друг начин) газопреносната система на Украйна. За САЩ отдавна вече нефтът и природния газ не са само суровини за стопанството, но и политически лостове за влияние върху другите държави.
Втората страна в кризата и конфликта в Украйна са страните от Европейския съюз, в които се чувства остър недостиг не само на горива и предимно на нефт и природен газ, но и на редица видове руди, нерудни минерали, плодородни почви. Икономиката на големите и развити западноевропейски и повечето източноевропейски страни е зависима от внос на горива и минерални суровини предимно от Русия. Голямата фирма „Шел“ има концесия за проучване и разработване на най-голямото находище на шистов газ в Европа, намиращо се в Донбас – Юзовското находище.  По същество ЕС е зависим от вноса на нефт и природен газ от Русия, Северна Африка и Близкия изток. 
Третата страна в украинската криза и гражданска война е Русия. Тя е много богата на разнообразни природни ресурси и е един от най-големите износители на нефт и природен газ. Нейната икономика разчита на големите финансови приходи от търговията с тези суровини. Русия е заинтересована да запази и разшири своето влияние в Европа чрез търговията с природния газ. Стремежът на Западна Европа и САЩ е да ограничат или дори да прекратят влиянието на Русия чрез търговията със стратегическите природни суровини върху други страни. Реализирането на подобна цел силно застрашава интересите на Русия и поради това тя търси лостове и възможности за препятствие на политическата и икономическа агресия на САЩ и частично на Западна  Европа предимно в съседните на Русия страни като Грузия, Азърбейджан, Украйна, Молдова. Поради ключовото място в преноса на природен газ на Украйна Владимир Путин и управляващите в Русия реализираха проекта „Северен поток“ и разработиха проекта „Южен поток“ с оглед заобикалянето на Украйна като транзитна газопреносна страна.
Четвъртата страна, която е заинтересована от природните богатства са местните национални украински интереси и особено тези на много мощните украински олигархически кръгове. В тази украинска криза и гражданска война, в която на преден план са националните, националистическите и политическите мотиви на двата най-големи близкородствени етноса в Украйна – украинци и руснаци, олигархията защитава собствените си интереси: пряко (Коломойски и др.); чрез съюзяване със САЩ и ЕС (Порошенко и др.) и чрез съюзяване с Русия (Янукович и др.).  Много често украинските олигархически кръгове променят своите приоритети и своите съюзници.  
Защо има такова голямо противоборство, от гледната точка на природноресурсния потенциал в Украйна? Отговорът се намира в характеристиката на този природноресурсен потенциал на Украйна. А той е огромен. Украйна е най-голямата по територия (само в границите на континента) европейска страна. Тази територия е по-слабо населена от Западна Европа. Спокойно може да се използва и оценката, че Украйна е втората след Русия най-богата на природни ресурси страна на Европа.

II.           Обща оценка на природноресурсния
       потенциал на Украйна
Украйна е много богата на природни суровини и материали. Тя разполага с мощна минерално-суровинна база. В нея са открити около 20 000 находища на различни (117 вида) полезни изкопаеми. От тях почти 100 имат промишлено значение. Разработени са и се използват почти 3 000 находища на полезни изкопаеми. Някои от тях са със запаси много надхвърлящи рамките на националните потребности – черни коксуващи въглища, шистов газ, манганови и железни руди, живак, сяра, родонит, каменна сол и т.н. В Европа и света Украйна е известна със запасите си от черни въглища, руди (железни, манганови, титанови и уранови), нерудни минерални суровини (сяра, каменна сол, графит, каолин, скално-облицовъчни материали и др) и минерални води.
Има различни, понякога противоречащи си оценки на природните ресурси и богатства на Украйна. Различията в оценките се дължат предимно на различията на подходите и на времето на тяхното извършване. Като цяло Украйна е с много благоприятни природни ресурси: териториални, геоложки (полезни изкопаеми) климатични, почвени. Териториалните, климатичните и почвените ресурси не могат да се преместват, да се транспортират. Но полезните изкопаеми след добиването им от земната повърхност и земните недра се използват като в местната икономика, така и чрез търговията с различни части от света и най-често – със съседните райони. От тези позиции природните богатства на Украйна могат да се оценяват спрямо местните украински потребности – на равнището на украинските потребности и пълното им задоволяване, над украниското и под него равнище.
В Украйна може да се направи условно групиране на полезните изкопаеми на пет групи.
В първата група се включват полезни изкопаеми, които значително (в пъти) надвишават украинските потребности и възможностите на украинската икономика. Те имат значими относителен дял от общите запаси в света. Това са самородната сяра, живак, графит, каолин, цирконий, родонит, някои видове скално-облицовъчни материали и др. Към нея трябва да се отнесат и перспективните за използване нови енергийни източници и особено шистовия и въглищния газ, клатратите.
Във втората група се включват природни суровини, които по количество на запасите надвишават националните потребности, масово са използвани в украинската икономика, но позволяват значим износ. В тази група се включват черните коксуващи се въглища, железните, мангановите, титановите и урановите руди, готварската сол, кварцовите пясъци и някои други.
В третата група са включени природни суровини, чиито промишлени запаси задоволяват, са на равнището на потребностите на украинската икономика и удовлетворяват развитието на отделни отрасли на стопанството на страната. В нея се включват предимно минерални нерудни суровини като варовици, доломити, гипс, глини (обикновени, бентонитови, огнеупорни и др.), креда и др. С тях са напълно осигурени металургията, промишлеността за строителни материали, химическата и дурги промишлености и строителството.
В четвъртата група се включват суровини, от които в Украйна има запаси, но те са недостатъчни за развитието на икономиката. В нея попадат от горивата нефт и природен газ, от рудите - мед, алуминий, олово, цинк, а от нерудните - апатити и др..
В петата група са включени полезни изкопаеми, които нямат практическо значение за украинската икономика поради липсата на находища или много ниското качество на минералния ресурс като хром, волфрам, ванадий и др.. 
Какви и кои са природните богатства на Украйна?
Природноресурсния потенциал на Украйна като цяло е много голям. Страната има по-малко от 0.4% от сушата на Земята, но в нея някои от природните ресурси са огромни за мащабите на тази страна и имат стопанско значение за цяла Европа и за света. В Украйна има благоприятна геоложка структура и благоприятен релеф, влияещи пряко на равнището на природните богатства и възможностите за развитието на стопанските дейности. В геоложко отношение пребладаващата част от територията на страната е заета от Източноевропейската платформа. В зависимост от геоложките процеси, протекли в миналото и протичащи в настоящето в нея са обособени следните геоложки структури:
  Украински щит. Това е разкритата на земната повърхност стара (докамбрийска) част на Източноевропейската платформа, изградена от здрави кристалинни (магмени и метамофни) скали като базалт, гранит, габро, гранодиорит, кварцити, гнайси, амфиболити, шисти и др. Украинският щит обхваща земите на запад от река Днепър, от Полесието до Приазовския район. Към него се отнасят и склоновете му към съседните геоложки структурни единици – Волинско-Подолската плоча, Днепровско-Донецката  и Причерноморското падина. В тази част на Украйна се разкриват главните находища на повечето руди и на редки метали и химични елементи.
Днепровско-Донецка падина. Това е голям грабен, образуван в геоложкото минало чрез пропадане на земните пластове и запълване на падината със седиментни материали и наслаги, сред които са образувани големи залежи на черни и антрацитни въглища, природен газ, шистов газ, въглищен газ. Повечето скали са седиментни и метаморфни. Много от тях се използват като суровини за строителството, металургията, химическата промишленост. Тук са находища на варовици, мергели, глини, каменна сол и т.н. Днепровско-Донецката падина е разположена на изток от река Днепър до югозападния склон на Воронежкия масив. Има формата на широка ивица с посока на простиране от северозапад на югоизток от границата с Беларус до границата с Русия.
Волинско-Подолска плоча. Тя е част от Източноевропейската платформа, в която върху старите кристалинни скали има наслагани седиментни скали, почти хоризонтално разположени. Отличава се с разнообразни по произход полезни изкопаеми като руди на цветните метали (мед, олово, цинк), барит, флуорит и др.
Карпатска планинска област. Обхваща малка част от планинската верига на Карпатите. Има гънков геоложки строеж. Свързани с нея са Предкарпатието и Закарпатието. Има разнообразни находища на полезни изкопаеми, но най-вече на сяра, магнезии, каменна сол и др.
Причерноморска падина (низина). Намира се северно от Черно и Азовско море и се проситра до югозападния склон на Украинския шит. Образувала се е чрез потъване на земните пластове и наслагване на наноси от реките и на дъното на Черно море. Има малки находища на нефт, природен газ и др.
            Украйна има изключително благоприятен релеф за развитие на стопанските дейности, транспорта и развитие на селищната мрежа. Преобладава равнинният релеф. По-голямата част от Украйна е част от Източноевропейската равнина. В равнинния релеф има отделни ниски продълговати ридове, наричани в Русия и Украйна кряж. Изигнатите хълмисти части се наричат възвишения – Волински, Подолски, Приднепровски, Приазовски и др. Северната и южната част са низинни – Полеска низина, Приднепровска низина, Причерноморска низина. Под 5% от територията заемат планините на Карпатската планинска верига.  Доминиращият равнине релеф е добра предпоставка за по-лесния и по-евтин добив на горивните и минералните ресурси и тяхното транспортиране до потребителите.

III.      Характеристика на горивно-енергийните
природни ресурси на Украйна
Това са групата находища на въглища, нефт, природен газ, шистов газ, торф, битуминозни шисти. Общото е че те са с органичен поризход, притежават свойството на горяти да отделят енергия във вид на топлина. Те са образувани в районите на тектонските пропадания на земните пластове и запълването им с наносни материали.
В структурата на горивно-енергийните природни ресурси е налице доминиране на твърдите горива (въглища, битуминозни шисти и торф), недостигът на течните горива и голям потенциал в бъдещето за традиционните газообразни горива. В момента най-голямо значение за украинската икономика имат въглищата.

1.     Въглища.
До края на XX век новосъздадената държава Украйна бе известна предимно с много богатите находищата на въглища. Те са са групирани в три основни въглищни басейна:
Донецки въглищен басейн (Донбас). Разположен е в Източноевропейската равнина между река Северский Донец и Азовско море. По-голямата част от басейна е на територията на Украйна (50 хил. км2), а само най-източните части са на територията на Русия (10 хил. км2) в Ростовска област. Релефът в Донецкия въглищен басейн е леко хълмист. В него е Донецкия кряж (бърдо, рид), най-високият район на Левобрежна Украйна. Общите запаси са около 55 млрд. т. на дълбочина до 1800 м, а голяма част от пластовете са тънки (от 0.3 до 1.5 м), което оскъпява добива. Доминират като запаси черните въглища във всичките им разновидности. Тяхната топлотворност е 21,2-26,1 МДж/кг. Вгълищата се добиват на голяма дълбочина (500-1000 м). Повечето въглищни пластове са газоносни. Общият запас на природен газ е около 2.5 трлн. м3. В него е и Шебелинското газово находище. В този басейн има богати залежи на антимон и живак (Никитовско находище) и каменна сол (Славяно-Артьомовски соленоносен басейн). Началото на разработката на басейна е от края на XIX век. Въглищата се добиват чрез шахти. Основнr центрове на въгледобива са градовете Донецк, Макеевка, Лисичанск, Горловка и др.
Лвовско-Волински въглищен басейн. Намира се в Западна Украйна, в областите Лвовска и Волинска. Има формата на продълговата ивица с дължина от север на юг от 125 км и ширина от запад на изток 60 км. Общата му площ е около 10 000 км2. Общите геоложки запаси са изчислени на 1.65 млрд.т., а балансовите около 950 млн.т. Въглищата са на дълбочина от 300 до 1200 м.  По-значимите находища са Междуреченско, Забугско, Волинско, Сокалско, Тягловско, Любелско. Въглищното тяло е с над 60 пласта, но с промишлено значение са 12 с мощност от 0.6 до 1.0 м. Топлотворността на въглищата е 32,6—35,3 Мдж/кг (7800 - 8430 ккал/кг). Основни центрове са Нововолинск, Сокал и Червоноград. Въглищата се добиват по открития и галериюйния способ. Производството на въглища се съкръщава поради по-ниско качество от това на донбаските въглища.  
            Днепровски въглищен басейн. Намира се в Житомирска, Виницка, Киевска, Черкаска, Кировоградска, Запорожска и Днепропетровска области. Заема площ от 150 000 км2 с дължина от 680 и ширина до 150 км. Разположен е предимно в Деснобрежна Украйна. Въглищните пластове са от кафяви въглища с палеогенска възраст. Въглефикацията е 60-69%, съдържанието на прах е 15-30%, а влажност – 54/58%. В този басейн има около 200 находища на кафяви въглища, от тях с промишлено значение са 30. Въглищните пластове са на дълбочина до 160 м. Проучeните балансови запаси от въглища са 2.4 млрд. т. Отличват се с ниска топлотворност - 8,8-9,0 МДж/кг. Те са открити още през XVI век, а добивът започва през 1798 г. Разработени са десетина находища.  Основните центрове са Александрия, Ватутино, Благодатно, Коростишев. Добвът се извършва по открития и по галерийни способ.

2.     Нефт и природен газ
            Украйна преди гражданската война и отделянето на Крим разполага с 381 находища на нефт, природен газ и газов кондензат. Те са неравномерно териториално разположени. Преобладаващата част от тях са в Източна Украйна (211), следвана от Западна (112) и Южна (45) Украйна.     Добивът от тях е малък - около 4 млн.т. годишно и 18 млрд.м3.
В Украйна има редица находища (около 50), от които се добива нефт. Проучените запаси на нефт са около 250 млн.т. и те са само 0.18% от световните запаси. Като цяло находищата и добивът на нефт са недостатъчни и страната внася недостигащите и количества. В Източна Украйна са над 50% от нефтените запаси на страната. Главните проучени запаси и добиви са от Донецко-Днепровска (17 находища на нефт – Ахтирско, Гнединско, Леляковско и др.). На Украйна не и достигат откритите запаси от природен газ. В тях има около 7.2 трлн. м3 запаси на природен газ. Украйна разполага с над 100 газови и редица нефтогазови находища, но общият обем на запасите е сравнително малък за голяма страна като Украйна. Оформени са три нефтогазови района.
Карпатският нефтогазоносен район обхваща територии от Предкарпатието, Карпатите и Задкарпатието. Най-големите находища са на територията на  Лвовска и Иваново-Франковска области. Най-значимите находища на нефт са Бориславско и Долинско, а на природне газ - Дашавско.
Днепровско-Донецкият район е разположен в Левобрежна Украйна (източно от река Днепър). В него се осъществява около 80% от добивания в Украйна нефт и природен газ. Обхваща територии от Харковска, Полтавска, Сумска, Черниговска, Днепропетровска, Донецка и Луганска области. Открити са над 120 находища – нефтени, газови, газокондензатни. В този район е и най-голямото в Украйна Шебелинско газово находище. В него са още по-значимите находища като Крестищенско, Ефремовско (газово), Гнедищенско, Мляковско, Рибалско, Кегичьовско и т.н.
Причерноморско-Кримска нефтогазоносни област обхваща територии от Херсонска, Николаевска и Одеска области и част от шелфа на Черно море. Най-значимото е Одеското газово находише, намиращо се в шелфа на Черно море. Повечето и по-значими находища са на територията на Крим и сега са в Русия.
Продължителната експлоатация на нефтените и газовите находища е довела до голямо намаляване на запасите и почти пълно изчерване на някои от находищата. Сега около 80% от добиваните количества нефт и газ са съсредоточени в Източна Украйна. Перспективни за проучване и разработка са находищата предимно в Предкарпатието и в Черноморския шелф.

3.     Нетрадиционни потенциални източници на газ
Значителни перспективи в Украйна има използването на нетрадиционните източници на газ.  Става дума за пет източника.
Първият е въглищеният газ. Той има добри перспективи в Украйна. В находища на въглища много често се съдържа отделяния от тях газ метан. Това е екологично по-чисто и по-топлотворно от въглищата гориво. Газът е неравноморено разпределен във въглищното тяло. В Украйна общите запаси са изчислени на 8 трлн. м3 въглищен газ метан или 3.1% от световните запаси. Само в Донбас геоложките запаси във въглищните пластове и прослойки е до 2.5 трлн. м3. Подобни находища има и в Лвовско-Волинският въглищен басейн. В Украйна балансовите запаси през 2010 г. са 313.9 млрд.м3 въглищен газ. А само в действащите рудници те са 140.8 млрд м3. Въглищният газ се добива самостоятелно или като съпътстващ продукт на добива на въглища при дегазацията на въглищните пластове. При самостотелния добив се използват сондиране, запалване и горене, както и хидроразрив, което увеличава екологичния риск.
Вторият източник е природният газ, акумулиран в нископроницаемите колектори на централните части на нефтогазоносните басейни. Само в Днепровско-Донецкият район на дълбочина до 4500 м запасите са 8.5 трлн.м3.
Третият нетрадиционен източник са газохидратите (кристални химични съединения, образувани от вода и газ при определено налягане и топлина) от шелфа и част от континенталния склон на Черно море, наричани още клатрати. Това са кристали, при които единица обем газов хидрат съдържа160-180 обема чист газ. При повишаване на температурата и понижаване на налягането газовия хидрат се разделя на газ и вода. По предварителни оценки Украйна (заедно с Крим) има запаси от около 7 трлн. м3. Клатратите са разположени сред дънните наслаги на Черно море.
Четвърти източник е шистовият газ. Той се съдържа в битуминозните шисти, намиращи се в земните недра. Те съдържат органично (битум) вещество, което при горене отделя топлина и газ. В Украйна има огромни залежи на шистов газ, разположени в две огромни находища, намиращи се край най-големите въглищни басейни. Юзовското шистогазово находище се намира на територията на Донецка и Харковска области и по-точно на граничните земи на тези две области. Общата заемана от Юзовското находище площ е 7886 км2. Запасите са определени на 4.05 трлн. м3 шистов газ. Украйна е слключила договор за проучване и добив на шистов газ с транснационалната компания „Шел“. Олеското шистогазово находище се намира в Западна Украйна (Лвовска и Волинска области) и е продължение на полското голямо шистово находище при Люблин. Запасите са изчислени на около 3.0 трлн. м3 шистов газ. За ползване на находището Украйна е сключила договор с американската транснационална компания (ТНК) „Шеврон“.
Петитият потенциален нетрадиционен източник е съдържащият се в Черно море на дълбочина над 150 м. газ сероводород. В момента се разбработват технологии за неговото промишлено добиване и използване.  

4.     Битуминозни шисти
Това е нископродуктивен източник на нефтопродукти, скала която е пропиjа със смола с близки свойства до тези на нефта. Тези скали съдържат минерали и кероген (органично вещество от 20 до 50% от скалата). Използват се за извличане нефтопродукти, за горене и чрез отделяне на топлината за производство на електричество и отопление, за извличане на определени химични съставки. Най-значимите залежи на битуминозни шисти има в районите на Украинския щит, Донецко-Днепровската падина и в Карпатите. По приблизителни оценки в Украйна при общи запаси 500 млрд.т. битуминозни шисти в тях се съдържата около 15-20 млрд.т. въглеводородна суровина. В Украйна, в Кировградска област, е едно от най-големите в света находища на битуминозни шисти – Болтишевското. Запасите са около 4.5 млрд.т. или в условно гориво около 3.8 млрд.т. Шистите са разположени в Болтишевската депресия с дълбочина  500-600 м. В него има 10 използваеми пласта, като най-големия от тях има мощност 2.5-4.0 м. При горене отделят 11 МДж на килограм и 1.2-1.5% смола.

5.     Торф
В Украйна има добри находища на торф, с големи запаси. Торфът е по-нискокалорично гориво и се използва предимно за отопление, производството на електроенергия и торфени брикети. Находищата териториално са разположени предимно в заблатените райони на Украйна и най-вече в западните, северозападните и северните части на страната. Около две трети от запасите са в Полесието. Общите запаси от торф са изчислени приблизително на 2.3 млрд.т. Сред най-големите и разработвани находища са Замглайското (Черниговска област), Езуцкото (Сумска област), Ирдинското (Черкаска област), Бучанско и Трубежко (Киевска област), Цирско и Полеско (Волинска област), Морочно, Кременно и Чемерно (Ровенска област) и др. В Украйна добив на торф има още през XVII век.

IV.           Характеристика на минералните метални природни ресурси
            Минералните природни ресурси са два основни вида – рудни минерални и нерудни минерални. Общоприето е, че рудните са тези минерални ресурси, които съдържат химични елементи на металите и техните съединения и от които може да се извличат метали. Поради това те се наричат и метални минерални ресурси и суровин. Нерудните съответно са минерални съединения, които не съдържат метали и метални съединения, от които биха могли да се извличат метали, т.е. всички останили минерални агрегати, които не са руди.
В Украйна има проучени хиляди находища на минерални ресурси, на разнообразни минерални полезни изкопаеми. Те са с разнообразен произход и различна възраст, с много различни обеми на общите и промишлените запаси. Само малка част от находищата са  изчерпани и значителна част от тях вече е използвана. В момента се извършват нови проучвателни дейности и се очаква откриването на нови значими находища. Със значение не само за украинската, но и за европейската и световната икономика са находищата на полезни изкопаеми като желязна руда, манган, живак, сяра, каменна и калиева сол и т.н.

1.     Руди на черните метали
Това са руди, които се използват в черната металурги за производството на чугун, стомана, сплави и прокат. Повечето находища на руди в Украйна са с магматогенен и метаморфен произход.
Най-използвана в световната икономика е желязната руда. Украйна притежава значими ресурси от желязна руда – над 5% от проучените световни запаси. Главните находища са привързани към Украинския геоложки шит. Най-значим е Кривойрожкият железоруден район (Кривбас). Намира се в Днепропетровска област и има площ около 300 км2. Има формата на продълговата ивица с дължина над 100 км в посока север - юг и ширина до 7 км. В него са съсредоточени запаси за над 18 млрд.т. желязна руда. С промишлено значение са находищата на хематит-мартитови руди със съдържание на желязото между 51-66% и по-бедните на желязо кварцити – 22-40%. Сред по-значимите находища е Саксаганското. Главен център е град Кривой рог.
Белозерският железоруден район се намира в Запорожка област. Той е на второ място след Кривойрожкия басейн по запаси. Рудата е високачествена – съдържанието на желязо е 55-65%. До 1000 м дълбочина има запаси от 720 млн.т. В него са три находища: Южнобелозерско, Севернобелозерско и Переверзевско.
Кременчугският железоруден район (Кременчугска магнитна аномалия) е в Полтавска област. Простира се на протежение 45 км край долното течение на река Псел. Рудата съдържа около 40 - 60% желязо. Промишлените запаси са 4.5 млрд.т. Богата на желязо руда е в Галещинското находище със запаси около 220 млн.т. Главни центрове са град Комсомолск в Полтавска област и селищата Днепрорудное и Степногорск.
В Украйна има и други находища на железни руди. Добри промишлени запаси на железни руди са открити в находищата Мариуполско, Куксунгурско и Гуляйполско. Перспективни са седиментогенните железни руди в Приазовието (Донецка област), в шелфа на Азовско и Черно море. Перспективни са находищата на железни кварцити в Днепропетровска, Полтавска и Одеска области.
Мангановата руда е много важна суровина за черната металургия. Манганът се изпълзва в черната металургияа за придаване на специални свойства на стоманите. Украйна е една от най-богати страни в света на манганови руди. Никополският манганоруден район е един от най-големите. В него са около 20% от запасите на манганови руди в света. Промишлените му запаси са 2.1 млрд. т. Разположен е на територията на Днепропетровска и Запорожка области, между река Ингулец и Приазовието. Рудата е на малка дълбочина – от 15 до 140 м. Съдържанието на манган в нея е различно – от 8 до 34% и средно около 24%. Представлява ивица с посока на простиране запад-изток с дължина до 250 км и ширида до 25 км. Обособени са два големи басейна: Никополски (край градовете Марганец и Орджоникидзе) и Болшетокмакски (край град Запорожие). По-малки находища има южно от Кривой Рог. Малки, но перспективни са находищата във Виницка област (Гайсинский район) и Иваново-Франковска област (находищата Чивчинско и Бурштинско). В Украйна мангановите руди се добиват по открития и по галерийния способи. Украйна изнася големи количества манганова руда.
         Титанът е метал, който се използва в черната металургия и машиностроенето. Промишлените запаси в Украйна не са от световна величина, но са достатъчни за украинската икономика и дават възможност за износ за Русия и Западна Европа. Главните находища са в Житомирска област (Иршанско и Стремиградско), където се добива илменит и в Днепропетровска област (Малишевско находище). Запасите на титанови руди в Украйна са изчислени на около 15.5 млн. т.
Цирконият е важен метал за производството на атомни съоръжения и на атомното гориво. В Украйна Малишевското находище (в района на град Волногорск, Днепропетровска област) може да осигури и осигурява работата на атомните централи, действащи с руска технология. То има едно от водещите места в света за добив на цирконий. Много перспективно е Володарското находище край град Мариупол в Донецка област.
В Украйна има незначителни находища и малки запаси на руди на легиращите метали като хром (в района на р. Южен Буг), никел и кобалт (в Кировоградска област – находищата Капитановско и Деренюско; в Днепропетровска област – Сухохуторско и Девладовско). Те са разположени в Украинския щит.

2.     Руди на цветните и редките метали
Украйна е бедна на запаси на руди на цветните метали. Нейната икономика разчита на внос на тези руди. Повечето налични находища са комплексни, но като цяло бедни като количество и на полезната компонента в рудата. Находищата са съсредоточени в три района на Украйна – Украинския щит, Закарпатието и Донецкия кряж (бърдо, рид).
            Оловно-цинковите руди в Украйна имат малки запаси. Находищата на олово и цинк са предимно полиметални. Такива са находищата в Наголни кряж в Донецка област и в Закарпатието (Беганско и Береговско). В тези находища оловото и цинка са заедно с алуминиевата руда алунит. Сега тези находища не се експлоатират. 
            Алуминиевите руди са от различен вид, с малки промишлени запаси и са в няколко находища. В Закарпатието (Беганското и Береговското находища) те са алунити, разположени заедно с олвно-цинковите руди. Боксити има в Днепропетровска област (Високополско находище) и в Черкаска област (Смелянско находище). Калинино-Шевченковското находище в Приазовието (Донецка област) е от нефелини.
            Медните руди са със запаси около 24 млн.т. Те са по съдържание бедни на полезната компонента - мед. Находищата са разположени в Западна Украйна в района на Ровно (Рафаловско находище) и във Волинска област.
Уранът е изключително важна суровина за развтие на ядрената енергетика. Украйна е на 11 място с света по проучени запаси на уранова руда и дял от 1.80% от световните запаси. Добиваните около 1000 т. годишно уранови руди са достатъчни за развите на ядрената енергетика на Украйна, а част може да се изнася. Общо в Украйна има 21 находища на уран. Проучените запаси само в Кировоградския ураноруден район са около 100 хил.т., а прогнозните са 130 хил.т. В находищата Ватутинско, Северинско и Мичуринско се добиват уранови руди. Рудата съдържа и молибден, рений, селен, скандий, ванадий. Поради това (извличането и продажбата на тези редки елементи) себестойността на добива на урановите руди в Украйна е много по-ниска от тези в други страни. Големи запаси има и в Централноукраинския ураноруден район, обхващащ територии в Днепропетровска област. Сред най-известните и значими находища е Жьолтоводското находище от Днепропетровска област.
Златото и среброто са благородни метали, които често се срещат в Украйна. В страната има 15 находища на злато с общи запаси около 3200 т. В Закарпатието е единственото използвано в Украйна Мужиевско находище. То е със запаси от 55 тона злато и 1 млн. т. оловно-цинкова руда. В рудата в него съдържанието на злато варира от 3.5 до 15 г/тон. В Закарпатието частично се използва и  находището Сауляк със съдъражание на злато в рудата от 5 до 10 г/тон. В Донбас (Луганска област) е Бобривското находище със 106.2 т. запаси на злато и 507 т. сребро и съдържание в рудата от 2 до 9 г/тон. С добри запаси са още и находищата в Черкаска и Днепропетровска области (находищата Златната Балка, Широката Балка, Сергеевско). В Украйна има и самородно злато, откривано в наслагите на реките от зоната на Украинския щит (Днепър, Ингулец, Саксаган и др.), в черноморското крайбрежие и Днепровския лиман. В Украйна среброто се среща и добива предимно от полиметални руди. Сребро има в десетина полиметални рудни находища. Като предимно находища на сребърни руди се разглеждат само две – Квасовското в Закарпатието (20-400 г/т) и Журавското в Донбас (35-1800 г/т). Незначителни са залежите на платина, открити в Западната част на Приазовието.
Живак. Украйна е много богата на живачни руди. По запаси тя е на второ място в света след Испания. В райна на град Горловка в Донецка област се намира голямото и известно в целия свят Никитовско (Микитовско) находище. То има форма на тясна ивица от земната повърхност, свързана с Горловската антиклинала (изпъкнала част на земна гънка). Рудата е образувана в пукнатини на пясъчникови пластове, разположени между глинести шисти. Тя съдържа живак и антимон. Главният минерал е киновар (цинобър). Добивът на живак започва от 1886 г. Независимо от продължителната експлоатация има множество други перспективни рудни пластове. В момента не се добиват живачни руди. На второ място по запаси е Боркутското находище. То се намира в Закарпатска област, в землището на село Кваси (старото име -  Боркут), в долината на река Черна Тиса. То има вулканогенен произход. В него рудните тела са от различен тип.
           Скандий. Това е рядък химичен елемент, сребристобял метал, който се използва за производството на олекотени сплави и антикорозионни сплави, огнеупорни покрития. Добива се попътно при преработката на рудните концентрати на валфрамовите, титановите, оловните, урановите руди. В Украйна са едни от най-зночимите в света запаси на скандий. 
    Магнезиеви руди. Магнезият е метал, който се използва при производството на легирани стомани и за легиране на алуминий, във военното дело, фотографията и др. В Украйна находищата удовлетворяват само собствените и потребности. Главните находища  са в Предкарпатието (Калушско и Стебникско находища), в Днепропетровска и Запорожка области.

V.      Характеристика на нерудните полезни
изкопаеми
В Украйна има разнообразни находища на нерудни полезни изкопаеми, т.е природни минерални образувания, които не съдържат метали и техните съединения и от които не могат да се извличат метали.  Нейната икономика е осигурена с необходимите суровини за строителни материали, за флюси за металургията и за промишлени суровони за повечето отрасли на украинското национално стопанство.

1.     Минерални суровини за тежката химическа промешленост.
С голямо стопанско значение като суровини за тежката химическа промишленост са сяра, каменна сол, калиева сол, апатити и фосфорити.
Сяра. Запасите на сяра в Украйна са едни от най-големите в света. Те напълно задоволяват собствените нужди на страната и могат да осигуряват значим износ. Сярата се използва като суровина за производството на сярна киселина, препарати за растителна защита, в каучуковата промишленост, в медицината и др. Находищата на самородна сяра са съсредоточени предимно в Прикарпатския сероносен басейн. На територията на Украйна той се простира покрай планината Карпати в Лвовска, Иваново-Франковска и Черновицка област. Този сероносен басейн е сред най-големите в света. Сярата е със седиментогенен произход. Запасите са изчислени приблизително на 196 млн. т. В последните десетилетия и години намалява добива на сяра, а редица находища са почти изчерпани. В Украйна общо има 20 находища. Пластовете, съдържащи сярата се намират близко до земната повърхност – на дълбочина от 20 до 300 м. Най-голямото находище е Язовското. Част от находищата се разработват и могат да се разработват по открития способ.
Каменна сол. Украйна е една от богатите на каменна сол европейски страни. В нея има обособени пет соленоносни района – Донецки, Днепровско-Донецки, Закарпатски, Предкарпатски и новооткритият Преддобруджански в Одеска област. В Донецкия район има три големи находища. Артьомовското находище е най-голямото в Европа. Заема площ от 179 км2. Запасите му са 15.6 млрд.т. В него има 29 соленоносни пласта с обща мощност до 600 м. Оделни пластове имат мощност до около 60 м. Съдържанието на минeрала халит (NaCl) е 98 и над 98%. Пластовете се експлоатират до 320 м дълбочина по шахтовия способ. Славянското находище има запаси от 5.5 млрд.т. Новокартагенското находище има запаси от 0.5 млрд.т. В Днепровско – Донецкия район по значими са Ефремовското находище в Харковска област със запаси 0.5 млрд.т. до 1200 м. дълбочина. Сдържанието на халит е 99.5%. Роменското находище има запаси от 0.4 млрд.т. В Закарпатския район е Солотвинското находище на каменна сол. В Предкарпатието е Стебниковското находище, в което освен калиеви соли има и каменна сол. Нейните залежи са около 250 млн.т. Там се намират още и находищата Губичко и Верхнеструтинско с общи запаси от 88.6 млн.т. каменна сол има и в естествените разсоли на Болеховско и Долинско находища в Иваново-Франковска област и Дрогобичко в Лвовска област. В Преддобружданския район е малкото новооткрито Измаиловско находище. Общо Украйна разполага с много големи залежи на каменна сол и има много големи възможности да увеличава добива и износа.
Калиеви соли. Те са много важна суровина за химическата промишленост. Залежите са в многокомпонентинте находища на Прикарпатието – Калушско, Голинско и Стебникско и др. или общо около 13 проучени находища на калиева сол. Общите запаси са почти 3 млрд.т.
Апатити. Тази фософоросъдържаща природна суровина има незначителни залежи в Украйна. Те са разположени в Запорожка област (Новополтавско находище) и Житомирска област (Стремиградско находище).  
Фосфорити. Тази естествена природна суровина за производство на минерални торове е с незнаичтелни запаси и ниско съдържание на фосфор. Находищата са при неблагоприятни теоложки условия за добиване. В Донецко-Днепровския фосфоритов басейн са находищата Осиковско (Донецка област), Кролевецко (Сумска област) и Изюмско  (Харковска област). Фосфорити са открити и в Незвиско (Иваново-Франковска област) и Жванско (Виницка област) находища.

2.     Суровини за черната металургия, строителната промишленост и строителството.
Нерудните полезни изкопаеми се използват в черната металургия, строителната промишленост и строителството като суровина за преработката (промишленост за сторителни материали) и производство на строителни изделия, като технологични суровини (например, флюси за черната металургия, варовик и гипс за селското стопанство и т.н.) и като градивен конструктивен материал, предимно в строителството. В тази гурпа нерудни минерални суровини се включват: графит, варовици, доломити, креда, мергели, глини, пясъци, каолин, флуорит, гипс и др.
Графитът се използва като производствена и технологична суровина  в металургията, ядрената техника, машиностроенето, химическата промишленост, за производството на електроди, моливи, смазочни материали и др. Украйна е сред страните, които са много богати на графит. Залежите и запасите и напълно удовлетворяват потребностите на промишлеността и дават възможност за значим износ. Графитът се съдържа в скалата гнайс и има относителен дял от 1 до 24%. Най-голямо е Завалевското находище в Кировоградска област. Много добри са и находищата в Запорожка област (Троицко), в Хмелницка (Буртинско) и в Донецка област (Мариуполско). Находища на графит има още и във Волинска област, в Приднепровието и Приазовието. Разработва се само Завалското находище. Част от продукцията се изнася в множество страни в света.
Варовиците са повсеместно разпространени в Украйна. Използват се като суровина за циментовата промишленост, като флюси (металургична добавка), за производството на стротелна вар, като градивен строителен материал и др. Особено ценни са варовиците, използвани в металургията. Само техните промишлени запаси са 3.2 млрд.т. Сред най-добрите находища на строителен и флюсов варовик са тези в Донецка област (Еленовско, Карабукско, Новотроицко, Волновахско и Старобешевско). Качествени варовици, използваеми като суровина за промишлеността и особено за циментовата има още в Хмелницка област (Гуменецко и Лисогорско), в Днепропетровска, Одеска, Николаевска, Херсонска, Черновицка и др. области.
Доломитите са разпространени предимно в Донецка област в находищата Стилско, Докучаевско, Ямско, Еленовско, Новотроицко, Каракубинско и в Житомирска област. Запасите са 0.4 млрд.т. Използват се предимно като суровина за производството на цимент.
Кредата е карбонатна скала с бял или жълт цвят, близка по минерален състав до варовици, доломити и други, съдържащи предимно калциев карбонат. Използва се за производството на вар, цимент, сода, стъкло, пълнител за пластмаси, хартия, за производството на тебешир, варуване на почвите, в парфюмерията и др. Находищата в Украйна са част от европейския креден пояс, започващ от р. Емба в Казахстан и достигащ до Великобритания. В Украйна най-значимото находище е Шебелинското в Харковска област, където мощността на кредния пласт достига до 600 м. Находища на креда има още в Донецка (Славянски район), Ровненска (Здолбуновско находище) и Черниговска (Новгород-Северско находище) области. 
Мергелите са седиментни скали от варовити и глинести минерали. Използват се като ломен камък в строителството, като суровина за производството на цимент. Сред най-известните находища е Амбросиевското в Донбас, където мергелите се използват като флюс в металургичния процес. Сред значимите находища е и Межигорско-Дубовецко (Тернополска област).
        В Украйна има голямо богатство и разнообразие на находища и ресурси от глини. В страната са проучени, има и се използват в производството на строителни материали и в строителството  множество находища на обикновени глини, песъкливи глини, глинести лиски, мергели, каолини, вермиколит, бентонитови и други глинести суровини. Обикновените (наносни и мергелни) глини се използват за производството на тухли, керемиди, дренажни тръби, хидроизолации, при производството на цимент, керамзит и др. Обикновените глини са повсеместно разпространани в Украйна, с изключение на планинския район на Карпатите. В Украйна има и добри находища на пластични (керамични) глини като Краматорско, Николаевско, Рай-Александровско, Никофоровско, Курдюмовско и Кутейниковско в Донецка област. В Украйна има и добри находища на бентонитови глини (Черкаско находище, в Закарпатието, Тернополска област и др.) и др. В Украйна има и вермикулит (Каменномогилско находище в Донецка област),
Огнеупорнитe глини са суровина за производството на трудно топими материали (до 1580°) за черната металургия, химическата, стъкларската, порцеланово-фансовата и други отрасли на промишлеността. Най-значимите и известни находища са в Донецка област. В Часовоярското находище има запаси от 35.5 млн.т. от восокачествени огнеупорни глини.  То се разработва по открития способ. В тази област са още и находищата Новорайско, Андреевско, Веселовско, Октябърско и Затишанско. В Кировоградска област е голямото находище Обозновско със запаси от 0.5 млрд.т. Находища на огнеупорни глини има в Положското находище в Запорожка област и в Пятихатското находище в Днепропетровска област.
            Каолинът е глинеста минерална суровина, използвана за различни промишлени производства, но предимно       при производството на порцеланови и фаянсови изделия, огнеупорни материали, при производството на хартия, синтетичен каучук и др. В Украйна има проучени няколко стотици находища на каолин. Понякога залежите достигат мощност до 50 и дори до 100 м. Общите запаси са много големи – над 1.1 млрд.т., или 7% от световните запаси, а промишлените запаси са над 400 млн.т.. Разработват се само 27 находища. Каолиновите находища и запаси са разположени предимно в земите, намиращи се в Украинския щит (в изветрителната покривка) и формират продълговата ивица от Полесието до Азовско море. Най-големи са запасите от каолин във Виницка област с около половината на украинските запаси. Едно от най-големите находища в Европа – Просяновското е в Днепропетровска област със запаси от 85.2 млн.т. В района на Украинския щит са и находищата Кльосовско и Сосновско в Ровненска област, Положско в Запорожка област и много други. Най-много използвани находища на каолин има в Хмелницка област – 8. Във Виницка облст по-значимите находища са Великогадоминецко (над 300 млн.т.), Глуховецко (над 50 млн. т.), Жежелевско (над 20 млн.т.). В Закарпатието е разположено Береговското находище, а на границата между Днепровско-Донецката падина и Воронежкия масив (Сумска област - Рудневско и Глуховско с 50 млн.т.). В Приазовието са находищата Мануиловско и Екатерининско. Част от добивания каолин се изнася за страните от СНГ и от ЕС.
Кварцитите и кварцовите пясъци се използват за производството на стъкло, огнеупорни материали, феросплави, филтри за пречистване на водата и т.н. Кварцитите се използват и като флюси в металургията и като скално-облицовъчни материали. Добри находища има в Житомирска област (Овручко находище), в Сумска област (Баничско и др.). Кварцовите пясъци са предимно в находища по речните тераси край реките. В Украйна са проучени 24 големи находища с общи запаси около 220 млн.т.  Сред най-големите са: Новоселовско и Берестовенковско (Харковска област), Авдеевско, Михайловско (Донецка област), Папирнянско (Черниговска област), Великоглебовичско, Задворевско  (Лвовска област). Кварцитите и кварцовите пясъци се използват предимно за развитие на строителната и стъкларската промишленост и то почти само в украинската икономика. Строителните пясъци, използвани за различни сторителни цели и особено за производството на бетон и бетонови изделия са повсеместно разпространени в рсулта на украинските реки.   
Гипсът е природна суровина изпалзвана в строителството, производството на гипсокартон, строителни смеси и т. По-ограничено той се използва и в други дейности като скулптурата, зъболечението и т.н. Украйна разполага с големи залежи на гипс – около 500 млн.т. запаси. Проучени са 36 находища. Основните от тях са в Донецка област (Артьомовско и др.), Иваново-Франковска, Хмелницка и Черновицка области. Тези находища и запаси са напълно достатъчни за развитието на украинското стопанство. Няма големи възможности за експорт в други страни.   
В строителството и промишлеността в Украйна се използват и други нерудни полезни изкопаеми, повечето от които имат добри запаси в находищата в страната. В тази група попадат запасите от флуорит (Покрово-Киреевско и Петрово-Гнутовско находища в Донецка област), скални строителни материали като гранит, пясъчник, озокерит (Предкарпатието), перлит (Закарпатието - 49 млн. т.), цеолит (Закарпатието), формовъчен пясък (Часов Яр в Донецка област - 266,5 млн.т, Краснолиманско и др.), минерални оцветители.

3.     Минерални суровини за производството на скално-облицовъчни строителни материали
Украйна разполага са разнобразни и много добри запаси на скално –облицовъчни строителни материали – гранити, габро, лабрадорит, мрамор, туфи, травертин и др.
Изучените находища на скално-облицовъчни материали в Украйна са с обем около 400 млн м3. Те са разположени в Украинския щит и практически са неограничени. По ресурсни възможности за скални облицовки Украйна е на първо място в Европа. Стопанско значение и използване имат предимно лабрадорит, гранити, габро, мрамори, мраморизирани варовици, туфи.    
Лабрадорит. Украйна е много богата на на рядко срещаните в света (САЩ, Канада и Украйна) лабрадорити. В Европа най-значимите находища са в Украйна. Лабрадоритът е черна зърнеста скала с магмен произход, която се обработва и полира и използва като облицовъчен материал. Тя е разновидност на габрото и твърде често преминава в него. В Украйна има 7 находища на лабрадорит. Най-голямото и известно е Головинското находище в Коростенския плутон на Украинския щит и се намира в Житомирска област. Балансовите му запаси са около 13-14 млн.м3. Мощността на раработвания пласт е 10-15 м. Известни са още Турчинското и Слободското находища.
Гранит. Гранитът е масивна зърнеста скала с магмен произход, използвана като градивен строителен и облицовъчен материал. Находищата са разположени в  територията, на Украинския щит. Сред най-известните е Жежелевското находище във Виницка област. Балансовите му запаси са 6.4 млн. м3. Средната мощност на добивния чустък е 15-20 м. Този гранит лесно се обработва и полира. Скалата е предимно тъмно-сива на цвят. Други по-известни находища са Мокрянско (Запарожка област), Малокахновско (Полтавска област), Капустинско (Кировоградска област).
Габрото е магмена скала, която се използва в строителството като градивен материал, но и като облицовъчен. В Украйна има няколко значими находища на габро, най-значимото от които е Слепчицкото в Житомирска област.
Мраморът се използва предимно като облицовъчен сторителен материал. В Украйна ваходищата на мрамор са разположени в Закарпатието - Требушанско и Великокаменецко и в Одеска област (Белгород-Днестровско). В строителството се използват и цветните мраморизирани варовици от Закарпатието (Долгорунско и Прибуйско находища).
Запасите от туфи са ограничени са локализирани в Закарпатието. Има още и находища на базалти в Ровненска област, гранодиорити, пясъчници, кристалинни шисти и др.

4.     Скъпоценни и полускъпоценни камъни
Находищата на скъпоценни и полускъпоценни камъни в Украйна са привързани към Украинския щит и Карпатската планинска област. Макар че отдавна се добиват за производството на ювелирни изделия и технологични нужди на промишленото поризводство, за редица от тях все още няма пълно изследване на ресурсите.
Янтарът има потенциални находища в района на Полесието от Лвовска област на запад до Харковска на изток.
Най-ценните за ювелирната промишленост са добиваните в Украйна родонити от Прилучкото находище в Закарпатска област на Украйна.
Добри находища на топаз, берил и кварц в Украйна има в Волинското находище в Житомирска област.
Полускъпоценни камъни има в Приазовието и Закарпатието, а мраморен оникс в Хмелницка област.

VI.  Географска характеристика на водите и               водните  ресурси

     В Украйна водите на сушата покриват 7% от цялата територия на страната. Повърхностнотечащите води се оттичат към три морета – Черно, Азовско и Балтийско. По-голямата част от територията на страната е към черноморската отточна област. Незначителен дял имат отточните области на Азовско и на Балтийско море. Основният компонент на формирането на водните ресурси на Украйна са валежите. Но преобладващата част от тях отиват за изпарение (около 80%). Част от повърхностния отток е към териториите на съседните страни – Унгария, Полша, Румъния, Молдова и Беларус.
В Украйна има множество и разноборазни по дължина, големина на водосборните басейни и водно количество реки. Най-голямо е водното количество на река Дунав по границата с Румъния. Най-голямо стопанско значение има река Днепър (53.4 км3 год. отток), следвана от реките Днестър (8.7 км3), Тиса (6.3 км3), Северски Донец (5.0 км3), Южен Буг (3.4 км3). На територията на Украйна текат 73 000 реки, от които 14 са големи (с дължина над 500 км), 123 са средни (дължина от 100 до 500 км), 4 000 малки (от 10 до 100 км) и 68 000 са много малки (под 10 км).
В Украйна има множество (около 3000), но твърде малки езера. Само 30 от тях са с площ над 10 км2. Повечето са пресноводни. Преобладават солените и засолени езера и лимани.  Около 86% от съдържащата се във всички езера вода е солена и полусолена. Повечето солени и полусолени езера са крайбрежни по бреговете на Черно и Азовско море.  
           Подземните води в Украйна имат добри запаси, но те бавно се възстановяват и поради това разполагаемият обем подземни води е малък – общо 5-6 км3. Тези използваеми запаси са предимно в северните и западните части на Украйна и в големия Днепровско-Донецки артезиански басейн. В Украйна има стотици минерални извори и находища на лечебна кал, които са добър ресурс за развитие на балнео- и калолечението.
В Украйна вода питейни нужди и битово водоснабдяване се използва от реките и язовирите (около 2/3) и от подземните води (около една трета). Водите се използват в енергетиката за производството на електричество, от промишлеността като технологични води и суровина, в селското стопанство за напояване, речния транспорт, рибовъдството и др. В Украйна има вече недостиг на пресни питейни води. За решаване този проблем са построени на река Днепър огромни язовири като Каховско, Кременчугско, Киевско, Днепровско, Каневско и Днепродзержинско водохранилища с общ обем от 43.8 км3.
Поради силно доминиращият равнинен релеф и малкия воден пад хидроенергийните ресурси на Украйна са сравнително малки. Те са приблизително изчислени като 44.7 КВт брутен теоритичен хидроенергиен потенциал и само 16 млрд КВт икономически ефективен потенциал. Той е разпределен предимно в басейна на трите големи реки: Днепър (61%), Днестър (17%) и Тиса (22%).
Като цяло общия баланс на водните ресурси на единица площ и на един жител са недостатъчни, Украйна е на едно от последните места в Европа. Във вътрешен план има съществени териториални различия в осигуряването с водни ресурси. Най-добре са осигурени с пресни води областите с площи в Карпатите, Закарпатието и Предкарпатието. С най-малки водни ресурси разполагат областите, намиращи се в южните район на страната, с територии в зоната на сухите степи и крайморските райони.

VII.                    Поземлените ресурси на Украйна
            Украйна разполага с благоприятни за своето развитие поземлени ресурси. По територия (заедно с Крим) тя има площ от 603.5 хил. км2. Структурата на земите е много благоприятна. От общо 60.35 млн. ха обработваемите земи са 33 млн.ха. или 54.68% от площа на държавата са обработваеми земи. Това е ресурс, който не може да се премества и може да се използва само там, където е. Той не подлежи на експорт или импорт. Почти цялата територия на Украйна е пригодна за стопанска дейност – земеделие, транспорт, промишленост, туризъм.
            Най-благоприятни са поземлените ресурси на Украйна за развитието на селското стопанство. Със селскостопанско предназначение са около 70% от площите в Украйна. Осигуреността на един жител на страната с обработвама земя е много благоприятен. При среден показател за Европа 0.26 ха и за света 0.29 ха, при 0.12 ха във Великобритания, 0.20 ха в Германия и 0.5 ха в България в Украйна средно на един жител се падат 0.78 ха или над три пъти над средния за Европа показател. Но ако в Западна Европа доминиращият почвен тип са кафявите горски почви, то в Украйна доминиращ почвен тип са най-плодородните в света черноземни почви. Те заемат около 22 млн. ха площи и обхващат лесостепната и степната зона на страната (средните и южните райони на Украйна). В северните части на страната, в граничните с Беларус и Полша земи доминиращи са ливадни, торфенисти и заблатени почви. Кафявите горски почви заемат планинските райони на Карпатите, Предкарптието и Закарпатието. Сивите горски почви са характерни за лесостепната зона на Украйна и Полесието, където доминира умерен влажен климат и под широколистна и иглолистна горска растителност със значителна тревна покривка. Кестенявите почви са разпростарнени предимно в южните части на страната, в района на сухите степи. Те имат малка влажност и се нуждаят от напояване. В южните сухи полусухи степни райони и морското крайбрежие са разпространени солените почвени типове – солонци и солончаци. Те се нуждаят от промиване и гипсване. От азоналните почвени типове за Украйна са много характерни много плодородните алувилано-ливадните почви, разположени на заливните речни тераси на реките.
            Голямото почвено богатство, големите площи обработваеми земи и плодородните почви позволяват развитието н Украйна на разнообразна и богата земеделска продукция, хранителни продукти и суровини за промишлеността. То позволява на страната да произвежда големи обеми зърно (пшенично, царевично и др.), слънчоглед, захарно цвекло, плодове и зеленчуци и т.н.
            Поземлените ресурси са благоприятни и за развитието на горското стопанство, макар че горите заемат малка площ. Общо в Украйна горите заемат 5% от общата площ на страната. Те са предимно в района на Карпатите. Поземлените ресурси в Украйна са благоприятни и за развитето на проимшленото строителство и развите на селищната и пътната мрежа на страната.

VIII.      Характеристика на биоресурсите на
   Украйна
Украйна разполага с ограничени биоресурси. Човешката дейност е повлияла много отрицателно върху растелната покривка. Почти цялата степна и лесостепна зона са превърнати в обработваеми земеделски земи и са застроени от селища, промишлени предприятия и транспортни артерии.
Естествената растителност е съхранена на около една четвърт от територията на страната. В Украйна са открити и изследвани огромен брой  растения - над 25 000 вида, от които окло 5000 водорасли, 2000 лишеи и мъхове, около 500 вида гъби, стотици дървесни видове и т.н. Сред тях има около 250 вида лекарствени растения. Над 800 растения за заплашени от изчезване и са внесени в Червената книга.
Горите заемат площ от 10.8 млн. ха. Това се предимно терени, в които растат дървета, храсти и треви и образуват цялостни съобщества. От дърветата доминират широкилистните листопадни видове като дъб, бук, габър, липа, бреза и т.н. Следват иглолистните видове като бор, ела, смърч. Горите са запазени предимно в Крапатите и Полесието. Дървесните ресурси (дървесината) в тях са недостатъчни за развитието на украинската икономика. Макар и малко по площ украинските гори са богати на ягоди, малини, гъби, билки, диворастящи плодове (круша, ябълка, череша, боровинка, шипка и др.)
         Практически фауната (животинският свят) на Украйна се отличава с голямо видово разнообразие – около 45 000 животински вида. По-голямо значение имат 132 вида бозайници, 300 вида риби, 424 вида птици и др.  Но в Украйна броят на животните със стопанско значение  е незначителен спрямо големината на територията и населението на страната.
      По-голямо стопанско значение имат рибите. В Украйна рибните ресурси намаляват не само в реките, езерата и блатата, но в Черно и Азовско морета. Това се дължи до голяма степен на повишаване солеността на водите на двете морета и замърсяването на техните води.
      За опазването на растителността и животинския свят в Украйна са създадени множество резервати и защитени територии.

            В заключение Украйна, и без Крим, е много богата на редица важни стратегически природни ресурси, които имат стопанско значение и за цяла Европа, за отделни други страни. С развитието на технологиите и възможностите за стопанско използване на перспективните енергийни и минерални ресурси нараства ролята на Украйна като важен европейски доставчик на суровини и енергия.

       Източници на информация:
11. Географическая энциклопедия. /Мир словарей/ 
http://mirslovarei.com/geogenc_a
22. Географический энциклопедический словарь. Географические названия.Гл. редактор В.М. Котляков. М., Изд. Большая Российская энциклопедия, 2003 г.

 ГГеологическая энциклопедия. http://www.mining-enc.ru
4 Гловня М., Е. Благоева. Физическа география на континентите. С., 1982 г.
5.      Краткая географическая энциклопедия. В 5 томах /Гл. ред. А. А. Григорьев. — М., Сов. энцикл., 1960—1966. http://www.encyclopedia.ru/cat/online/detail/43329/
6.      Украинские Карпаты. Природа / Голубец М.А., Гаврусевич А.Н., Загайкевич И.К. и др. -Киев : Наук.думка, 1988. – 208.
7.      Эциклопедия Кругосвет. www.krugosvet.ru/



12.09.2014 г.