вторник, 31 януари 2017 г.

За опората на редовия гражданин


За опората на редовия гражданин
След последният материал, посветен на клуба на несменяемите политици от кръга на сивия кардинал на БСП, един читател написа: „За съжаление, очертава се мрачна и дори зловеща перспектива пред българското общество. На кого да се опре редовият гражданин, българинът от „панелката“, от обезлюдените малки градчета и села! Ужасно е, че БСП, както и останалите партии, не работят в интерес на обикновените хора. И въпросът „Какво да се прави?“ остава без отговор.“
Редовият гражданин е обитателят на панелките или живее в порутена къщичка, той не е  политик, не е високо платен държавен служител. А „обикновените хора“ са тези които не се различават от огромната маса българи – бедни работещи, безработни, пенсионери, мизерстващите и т.н.. Тези редови и обикновени българи не са от класата на едрия и средния бизнес, те са хората на наемния труд и пенсионерите. А в тревожният въпрос има четири изказа за: мрачната перспектива; за защитата интересите на „редовият“, гражданин; неудовлетворение от работата на БСП; и какво да се промени („Какво да се прави?“). По обстойно ще се спра на последното.

         За реалната социално-икономическа и политическа ситуация. За нея би следвало да се съди по плачевните резултати от политиката, а те са плачевни. В икономиката има почти пълна деиндустриализация, разбито земеделие, огромен дял на чуждестранната собственост и грамаден износ на печалба. В социалната сфера има огромното равнище на бедност, мизерни доходи на работещите, примитивно жизнено равнище. В духовно-културната сфера има значима деградация на образованието и развихряне на масова шоу-комерсиалната култура. Главното е националната демографска катастрофа: рязко намаляване на броя на населението, на раждаемостта, увеличаване на смъртността, огромна емиграция. Тази катастрофална ситуация е породена от недъзите на политиката налагана отвън и провеждана от отвътре от българските партии. В България бе натрапен в най-уродливата му форма глобалния неолиберализъм с неговото безкрайно обогатяване на богатите и безкрайно обедняване на бедните. През 2016 г. хората най-после разбраха, че в България има политическо статукво, че управлението е в интерес на шепа богаташи (обикновено мутроолигарси) и е прикрито под маската на демагогията на „евроатлантическите ценности“, свободата и демокрацията. Формираната нова „политическа класа“ стана омразна на почти всички.
            Кой да изразява и защитава интересите на „редовият“, на „обикновеният“ български гражданин? Глобалисткият неолиберален модел на развитие на обществото вече се тресе и пращи по всички шевове, дори в неговата родина - САЩ. В света вече доминира духът на национално-социалните надежди и послания на гражданите към политиците. В България тази всеобща неудовлетвореност от глобалисткия модел на неолиберализма се прояви неосъзнато като израз на отказ от статуквото, реализиран чрез избора на ген. Радев. В България на преден план застана решаването на проблемите за преодоляване на несправедливостта, на огромното неравенство, на бедността, на потребността от реиндустриализация и подобряване равнището на живот на огромната маса от хората, за приоритет на националните пред глобалните интереси.  Но промяната на неолибералното статукво може да стане само чрез дълбока социална промяна, присъща на социалистическите и социалдемократическите партии.  Истинската социална промяна в България, а и в другите европейски страни, може да бъде направена от леви партии, с политика, насочена към трайно намаляване на неравенството, повишаване на доходите, борбата с бедността, повишаване равнището на социалната справедливост и т.н.
За общественото неудовлетворение от работата на БСП. В българското общество вече над 20 години протича процес на намаляване на обществената подкрепа за БСП. И това се дължи предимно на прокарваната от нейните лидери (Първанов, Овчаров, Станишев и др.), министри и зам. министри в двете правителства с участието на БСП (на Станишев – Овчаров, П. Димитров, А. Гагузов, В. Лечева, Е. Масларова и др.; на Орешарски – Майдановеца, Натовеца, Стойнев) и използваните „експерти“ като Орешарски, Чобанов и т.н. дясна политика. Обвързаността на отделни дейци на БСП с някои обръчи от фирми донесоха допълнителни негативи в авторитета на БСП. Участието в дясна политика стана под маската на лява политическа фразеология. Особено негативно повлия подкрепата на десни политики най-вече чрез въвеждането на ниски корпоративни данъци, на социално несправедливия плосък данък, на делегирани бюджети в образованието. Предишното ръководство на БСП направи опит да промени тази ситуация, но под диригентската палка на Сивия кардинал, то бе отстранено на 8 май 2016 г. И сега се продължава старта песен нов глас. Дори на последния пленум на Националния съвет на БСП Сивият кардинал публично се изказа в подкрепа на неолиберализма. Главните очаквания за промяна на статуквото, обаче, все още са свързани със социалистическата партия. 
         За отговора на въпроса „Какво да се прави?“. Ако някой внимателно прочете предлаганата платформа за конгреса на БСП, ще забележи, че това е макет на нова фризура на неолиберализма, това е проект който защитава интересите на бизнеса (под маската само на защита на дребния и среден бизнес, подобно на стратегията на Марешки), а не на хората на труда, на бедните и на прокудените от страната. В нея има отделни идеи за частични, незначителни по обхват и мащаб добри идеи за промени. С тях няма да се постигне желаното от Нинова увеличение на населението на България до 8-9 млн. души. Липсват главните съществените идеи за промени. И преди всичко за справедливост, за по-високо жизнено равнище, за свобода и достойнство на редовия, на обикновения българин. За какви съществени промени става дума?
            На първо място е промяната в икономиката. Има обществена потребност от реиндустриализацията. Но в България това може и трябва да стане по модела на други страни като Виетнам, Полша, Словакия, Франция и т.н., в които едрата държавната собственост е гръбнакът на индустрията, а около нея се развиват средните и малките фирми. Сега в България делът на държавната собственост в БВП е под 10%, а в посочените и много други държави той е над 30%. А тя има огромно социално влияние чрез отделяните средства за държавния бюджет. Сега те са 75% при скромните 10% на едрия частен бизнес. Увеличаването на държавната собственост, а като резултат от това и повишаване на средствата в държавния бюджет за социални нужди, може да стане чрез реприватизация на предприятия, в които има грубо нарушаване на приватизационните договори, изкупване на фирми и дялове от тях, инвестиции на зелено. Държавата трябва да си върне собствеността на електроразпределителните дружества, понеже те са в основата на удовлетворяване на изключително важни социални потребности на обществото. Държавата целево трябва да инвестира в обекти като АЕЦ „Белене“, тъй като бъдещата сигурна печалба ще бъде в държавния бюджет, а не за износ от страната. В предизборната платформа трябва да има посланието за спиране и преразглеждане на всички концесионни договори и продажбите на държавни и общински терени. В нея също така трябва да се предвидят конкретни мерки за развитие на кооперациите, използвайки историческия опит в страната и опита на други страни като Дания.
            Потребна е дълбока промяна на данъците и таксите. България има най-ниският в Европа корпоративен данък – само 10%. Предсказанията на всички десни икономисти и на Овчаров, Орешарски и Станишев, че това ще доведе до приток на чуждестранни инвестиции не се сбъднаха. Ниският корпоративен данък доведе до огромен износ на капитал от България, до неимоверно обогатяване на тесен кръг мутроолигарси. Този нисък данък и много ниското заплащане на труда  не стимулират бизнеса за иновации в производството. В страните от ЕС с по-високо жизнено равнище и стабилно икономическо развитие корпоративните данъци са над 15% - Словакия 22%, Естония 20%, Чехия 19%, Полша 19%,  Унгария 16% и др. Ето откъде идва най-голямата бедност в България, от ниския корпоративен данък. Не може да се преразпределя чрез държавния бюджет само около 40% от произведения БВП, докато в останалите страни от ЕС това равнище е около 50%. Налага се социалистическата партия, ако действително е лява партия, да предложи промяна в данъчните тежести. Примерно за 5 години последователно корпоративният данък да се увеличава с по 1%, което ще доведе след 5 г. той се изравни с данъка на ЕТ (15%). Подобна мярка ще бъде социално и икономически справедлива.
            На второ място, повишаване на равнището на доходите на хората на наемния труд, на наемните работници, трудещите се селяни, специалистите с висше образование, експертите, учителите, лекарите и медицинските сестри (особено в общинските болници), дейците на културата и т.н. С това ще се преодолее несправедливото заплащане на труда, неговото привеждане в съответствие с достигнатото равнище на производителност на труда. Това може да стане чрез поетапно ежегодно увеличаване на минималната работна заплата (с по около 100 лв/год), така че тя да се доближи до средните равнища спрямо производителността на труда. С такова действие ще се намали сивата икономика, ще се осветлят сега необлаганите допълнителни (под масата) трудови възнаграждения, ще се увеличат не само на реалните доходи но и на осигуровките. Повишаване на доходите ще има и при премахване на делегираните бюджети в университетите и в училищата. Чрез увеличаването на делът на средствата от държавния бюджет за образование и наука ще се увеличат несимволично трудовите възнаграждения и в сферата на културата, общинската администрация. 
            На трето място, е промяната в облагането на доходите на хората (физическите лица) и намаляване на непреките данъци. Необходимо е пълно отменяне на плоския данък. Но промени не от типа на тези на Др. Стойнов за облагане само на месечните доходи над 10 000 лева, т.е. самоцелни промени, чрез които се имитират промени. Главното е въвеждането на необлагаем минимум на доходите до равнището на минималната работна заплата. След това може да има различни скали. Най-нормалното е сегашния 10% данък да се запази за лицата с доходи до три пъти размера на средната работна заплата (т.е. около 3000 лв). След това да има последователна стълбица за облагането, но доходите над 20 000 да се бъдат с около 30 до 40%. По такъв начин ще има по-голяма социална справедливост и спазване на принципа при по-високи доходи да има по-високи данъци, така както е в целия цивилизован свят. Трябва да отпадне възможността чрез местните данъци и такси да се увеличава непряката данъчна тежест.
БСП трябва да се откаже да поддържа ДДС от 20%. България е една от малкото страни в Европа с високо равнище на ДДС, в което изключение е само туризма. Чрез този висок данък се изземва една пета от доходите на хората. Някои от ставките са антихуманни като облагането с 20% на медицинските импланти. А ставките трябва да са диференцирани, такива каквито са в другите бивши социалистически страни. Например, по някои данни от Интернет, в Румъния  ДДС за лекарства, учебници, книги, вестници и др. е само 9%, в Полша с 8% се облагат книги, вестници и плодове, с 5% лекарства и с 0% социалните услуги и услугите в образованието и здравеопазването, а в Литва 9% е ставката за енергия, вода, книги, вестници, туризъм. Не са важни точните проценти, а е важен социалният подход при облагане на потреблението в тези страни. А отказът на БСП да поиска такъв социален подход я прави поддържаща дясна политика.
            На четвърто място е промяната на равнището на социалните грижи и взаимопомощ в обществото. Тук има безкрайно много аспекти и проблеми. Но най-важните, тези които ще повлияят пряко за преодоляване на масовата бедност, са за пенсионната система и равнището на пенсиите. Трябва в предизборната платформа да се очертае по-справедлив начин от този на патриотарите за повишаване на пенсиите. А това да става чрез ежегодна промяна, а не чрез самоцелно увеличаване само на отделна част от пенсиите и раздаване на коледни и великденски подаяния. Примерно става дума  за повишаване на пенсиите чрез повишаване на коефициента за осигурителен стаж от 1.1 на 1.2, а след това 1.3 и т.н. като се следва коефициента за новите отпуснати пенсии. Само така ще има социално справедливост. Социалните пенсии трябва да са с по-високо равнище, но обвързано с равнището на минималната работна заплата.
            В сферата на здравеопазването наложеният от Костов и Семерджиев търговски здравен модел не може в сегашни условия да бъде отменен, но може значително да бъде подобрен. Промените трябва да са социално справедливи и даващи равен достъп до здравеопазване. Главното е решително подобряване на финансовото, материално, техническото и медицински ресурсното осигуряване на спешната помощ, така че тя да стане бърза и ефективна, достъпна за всички селища и райони в страната, а не министър-председателят да праща правителствен самолет за едно нуждаещо се от лечение детенце. Системата сама трябва да може да осигури такава помощ. Трябва да има равен достъп на всички до лекар и болнично лечение. Сега въведената такса за избор на лекуващ (опериращ) лекар е социално несправедлива. Обикновеният беден работещ, безработен или пенсионер не може да си позволи да плаща 900 лева за избор на лекар. Трябва да се премахнат ограниченията на т.н. „направления“ за специалист. В сегашният им вид те реално ограничават достъпа до лечение. Главното трябва да бъде решително повишаване на медицинското обслужването в общините, особено тези, които не са областни центрове. Сега в огромна част от тях няма дори достъп до лекарства, а общопрактикуващите лекари посещават селата по един път седмично, в болниците липсва необходимата съвременна медицинска техника. Необходима е отделна дейност за изграждане на държавна, ако трябва и субсидирана, мрежа от аптеки в малките населени места и задължението тя да има в общините с над 10 000 население поне една денонощна аптека. Сега дори 7-8 областни градове нямат денонощен достъп до лекарства и лекарствени средства.
            От изключително значение за бъдещето на България е решаване на проблемите на майчинството, раждаемостта и отглеждането на малките деца. Предлаганите мерки са фрагментарни и не носят очаквания ефект. Намаляването на данъците с по 50 и 100  лева за първо и второ дете не решава проблема. Пример, ако млада майка е учителка със 660 лева заплата нейните данък и осигуровки за около 80 лева. Ако и махнем 50 лева данък, доходът и си остава безкрайно малък за отглеждане на едно дете. Изчисленията на Стойнев приличат на обществена манипулация. Ако доходът до размера на минималната работна не се облага, тогава подобен стимул би имал по-голямо социално значение. Равнището на раждаемост е основен проблем за работещите образовани млади хора. Ако за тях, освен необлагаем минимум на данъкът на физическите лица се намалява заплащането на данъци за второ дете с 200 лв, а при трето дете в семейството с 300 лева, ще има пряко отражение върху възможностите тези грамотни млади хора културно да отглеждат три деца в семейството. 
            На пето място трябва да има акцент и върху промените в духовно-културната сфера. Освен повишаване на доходите на учителите и преподавателите във ВУЗ, трябва да се: отмени приетият от ГЕРБ и компания образователен закон, който осигурява принизяване и формализиране на образованието; отменят делегираните бюджети, принизяващи равнището на обучение; да се възвърне национално-патриотичния компонент в обучението; да се прекрати преливането на обществени средства към частните училища. Необходимо е решително повишаване субсидирането на научните институти на БАН, снабдяването им със съвременна техника за научно-изследователска работа, а във ВУЗ и съвременни средства за обучение. Трябва да се въведе безплатно обучение във ВУЗ за професии, необходими на социалната и образователните сфери – учители, лекари и медицински сестри, приемащи да работят задължително (примерно7-8 г) в държавните, общинските училища  и болници.
             И на шесто място е политиката за осигуряване на сигурност и спокойствие ва гражданите, за борба с корупцията и за справедливост в съдебната система. Главните посоки на промените трябва да бъдат осигуряването на защита на живота и имота на гражданите, решително пресичане на битовата престъпност, финансовите измами на гражданите от различни фирми и предприятия. Няма общество без корупция. Тя може да се намали чрез действени мерки, а не самоцелни изменения на ръководните органи и борбата за влияния в тях на политически партии и задкулисни обръчи от фирми. Промяната на цялата система изисква: повишаване на качеството на дознанието в МВР, прекратяване е в тази система на покровителите на наркодилърите, сутеньорите и автокрадците; решително качествено повишаване на съдебните експертизи; увеличаване на броя на следователите с разширяване не делата поверени на тях; промени в наказателния кодекс с увеличаване на размера на наказанията за педофилия, за раннто встъпване в брачни отношения, разпространение на наркотици сред децата, укриване на социални осигуровки, купуване на гласове и фирмен рекет на служители и т.н.; осигуряване на нормална натовареност н съдиите и наказания за тези, които нарушават общите правила и обслужват отделни фирмени и лични интереси и т.н.

            Някои ще каже: „А откъде пари?“. Отговорът е прост. Пари има и ще има повече, ако се направят тези промени, особено тези за увеличаване на корпоративния данък. Трябва да се преодолее наложената от Орешарски и Ананиев още в правителството на Иван Костов и следвана и до сега практика ежегодно в държавните бюджети да се залага изкуствено нисък приход, за да може в края на годината да се реализира и раздаде на „правилните“ хора голям излишък. Освен това увеличаването на доходите, дори само на пенсиите и минималната работна заплата чрез ДДС и акцизите, ще върне в държавния бюджет значим паричен ресурс. А ако правителството намали значително сивата икономика в търговските вериги, Лукойл-Нефтохим, строителството, туризма, автомобилните превози и т.н. постепенно ще се осигури необходимия паричен ресурс.       

Това са политиките, които трябва да се обсъждат и формират на предстоящия конгрес. Вместо това в центъра на вниманието е поставен устава и особено въпроса за пряк избор на председателя и забрана на някои лица, които да представят партията и избирателите в Народното събрание. Под маската на демокрация и потребността от „нови лица“ започна акция за лустриране на доказани в практическата политическа дейност политици.
Да, в БСП трябва да има обновяване на лицата от първите редици, но това да става по естествен начин, като се отстранят лицата, които влошават обществения образ на партията, които трябва да минат на заден план, независимо дали са виновни за нещо или не. Тях просто ги припознават като лица от проваления преход. Такива са някои бивши министри, участвали в коалиции с ДПС като Овчаров, Масларова, Гагаузов, Лечева, Майдановеца, Натовеца, човекът на Уестингхаз и др., милионерите социалисти – Гергов, Добрев, Гуцанов, Лечева, Масларова и т.н., както и вечния (видимо или задкулисно) в ръководствата на БСП Бригадир Аспарухов, един от създателите на проекта Бойко Борисов. Вместо отстраняването от първата редица на тези и други подобни лица, започна преследване на истински леви социалисти.
Колкото и да се вменява като вина на предложените за лустриране социалистически политици, че поради няколкото мандата в Народното събрание са били „омръзнали“ на хората, истината, е че се цели недопускане на лява социална политика в България. Да вземем няколко имена от лустрираните. Георги Пирински е политически деец на БСП в условията на целия преход. Но никога до сега не е уличен в задкулисни действия с когото и да било. Винаги е отстоявал своя позиция. Сега в Европейския парламент е един от най-уважаваните и активни депутати. И за какво ще го лустрираме? Защото не се харесва на милионерите в Изпълнителното бюро и на сивия кардинал ли? Или пък Сергей Станишев – председателят на ПЕС, депутат в 39, 40, 41 и 42 Народно събрание. Да, Сергей Станишев допусна редица грешки като Министър-председател, особено тези в данъчната и осигурителната политика, в прекомерното доверяване на ДПС и т.н. Но Националния съвет не го разкритикува за тези грешки, а го подкрепи при преизбирането за председател на ПЕС, а сега същият не може да бъде избиран за народен представител! Каква по-голяма партийното-организационна тъпота! Известно е негативното отношение на Първанов, Овчаров, Гергов, Добрев и др. към Станишев, но дали това е основание за национално лустриране чрез конгресно решение на шефа на ПЕС? Или да вземем Янаки Стоилов. Той е един от малцината дейци на БСП избиран в Народното събрание като мажоритарен кандидат, а не само по пропорционална листа. Той е от тези, които в Народното събрание гласуваха против окупацията на Ирак без санкцията на ООН, окупация, която породи  ИДИЛ. Той е и един от четиримата гласували против въвеждането на десния плосък данък в България, подкрепян тогава от Овчаров, П. Димитров, Гагузов, Масларова, Нинова и редица други. Той е един от малцината от БСП гласували против назначаването на Делян Пеевски, подкрепено тогава от сегашният председател на БСП. С участието си в изработването на Конституцията и следващите си законотворчески дейности Стоилов придоби голям експертен юридически авторитет в страната. И поради по-високата юридическа експертност и невлизането в схемата на задкулисието, сега го лустрират ли? Не бива да пропуснем и Михал Миков, който  също не може да бъде упрекнат във връзки със задкулисието, в обслужването на интересите на милионерите в БСП. Май че всички забравят нещо много важно.  През 2014 г. бе направен опит страната (с участието на дейци от ГЕРБ, ДПС и БНБ) да бъде вкарана в голяма финансова криза не само с изкуствения фалит на КТБ, но с т.нар. „данъчна ваканция“. Тогава като председател на Народното събрание той осигури спасяването на България от финансов крах. А защо Плевнелиев не поиска да разкрие стенограмата от Консултативния съвет, където личат позициите на различните политици за финансовата криза? Отговорът е ясен. Дано новият президент набере куража и публично, преди изборите да огласи тази стенограма. Разбира се на лустрация се подлагат и други дейци на БСП. Общото впечатление обаче е, че се лустрират не загубилите обществен авторитет дейци на БСП, а неприятните на Сивия кардинал и на милионерите в ръководството на БСП. 

Изводът е, че ръководството на БСП не можа вярно да разчете ставащите в българското общество и в света обществени промени и нагласи за преодоляване на неолибералния подход, не можа да подготви и предложи смислена и съдържателна социалистическа платформа, а измества центъра на предизборната дейност на БСП към непремислени промени в Устава. Забравя се, че опората за редовия гражданин е промяната на статуквото чрез реализацията на леви социалистически политики.

          А дали лошо разработената предизборна платформа и отстраняването от Народното събрание на определени ляво мислещи и действащи лица не е предпоставката за „братска прегръдка“ с ГЕРБ? Сега от разума на делегатите на конгреса (дано не от парите на някого) зависи дали да се изработи действена социалистическа по съдържание предизборна платформа, дали ще се направят самоцелните лустрационни промени в Устава и делегатите ще решат партията да се превърне в авторитарно-лидерска политическа организация.

31.01.2017 г.

Анко Иванов – д-р по философия

понеделник, 23 януари 2017 г.

Клубът на несменяемите политици в БСП


            На 21 януари се проведе поредно заседание на Националния съвет на БСП. Не случайно то е обширно отразявано от масовите средства на политически внушения и манипулации. Показват се ръководни социалисти, предимно тези, които провеждат десен, т.е. либерален и социаллиберален курс от името на БСП. Хората, изповядващи истинските леви социалистически идеи и подходи за управление на държавата са държани умишлено встрани от екраните, от излъчванията и показванията. Страхът на десните олигархически кръгове, владеещи телевизиите, радиостанциите и пресата, от това че може истински леви идеи да достигнат до широката маса зрители, слушатели и читатели е огромен. Страх или добре финансово обезпечен метод за скриване от хората идеите за истинска лява социална политика.
            В националното ръководство на БСП отдавна върви борба на идеи, отдавна, още от 1990 г. насам. След Жан Виденов ръководството на социалистическата партия е в ръцете на „десните“ в ръководството на действително лявата по членска маса партия. Георги Първанов пръв и откровено и цинично каза това, което Луканов се срамуваше да каже, а то е, че БСП е със социаллиберална ориентация. И той действително провеждаше от името на лявата партия десни политики. Станишев яростно прокарваше социаллибералния курс под маската на социалистическите идеи, но се биеше в гърдите, че е социалист. Само Миков се опита да върне на социалистическата партия истинските и идеи, истинското и лице. Но петте задкулисни кръга в Националния съвет на БСП се обединиха и  му спретнаха комплот и го отстраниха от ръководството на конгреса на 8 май 2016. Сега в Националното ръководство на партията силно доминират десните „социалисти“. И тези десни решиха след победата на президентските избори да осребрят победата и с практически организационни действия да отстранят от националните ръководства и най-вече от Народното събрание истинските, действително левите социалисти.
            Мощният задкулисен кръг на Сивия кардинал на БСП успя на конгреса да имплантира в Изпълнителното бюро доминиращ брой от свои подставени лица. И се започна. Вече много силно и явно се ограничават левите от социалистическата партия до публични изяви, особено в телевизиите и пресата. Там, под диктовката на бойкопослушните и пеевскоплатените средства за масова комуникация (дезинформация и манипулация), вече е прекратена възможността българите да чуват истинските слова (а не демагогията) за социална справедливост, равенство, социална защита и социална сигурност, за премахване на бедността и нищетата на по-голямата част от българския народ.  Под диригентската палка на Сивия кардинал, се разработи и механизма за премахване на възможността носителите на левите социалистически идеи в БСП да имат възможност и от трибуната на Народното събрание, чрез преките предавания на телевизиите и радиостанциите, да изразяват истинските социалистически идеи и да правят предложения за лява социалистическа политика чрез законите. И поради това чрез най-послушния член от кръга на Сивия кардинал, вездесъщата и вечната представителка на БСП във всички и всякакви власти, бе разработен проект за нов устав, чрез който с „демократични“ мотиви за мандатност се отстраняват представителите на лявото социалистическо движение от политиката на социалистическата партия. И това се прави под лозунга за нови млади лица. Но същата вечна послушничка на Сивия кардинал предвиди в устава да отпадне младежката квота, която по същество осигурява новите и младите лица.  
            И на заседанието на Националния съвет баш новият главен Сив кардинал на БСП публично изока, че „никой от сегашните депутати не е в клуба на несменяемите“. И по данните от бойкопеевската преса, телевизии и сайтове, тази теза на кардинала е подкрепена не само от ръководството на Изпълнителното бюро, но и от бившите колеги, на кардинала – Гагаузов и Масларова. Оказа се че всички милионери в Националния съвет на БСП – от милиардера Гергов през милионерите Гуцанов, Добрев, Лечева, Масларова, Гагаузов и т.н. много искат да се заглуши гласа на лявото мислене и говорене в Народното събрание, там където се коват законите, с които могат да бъдат ограничавани правата на богаташите, на собствениците на дворци, а не да се изразяват интересите на обитателите на панелките и на порутените къщички.   
            Прилагателното „несменяем“ е в смисъл на такъв, който не може да се заменя. Не може да се заменя поради някаква необходимост. Само монарсите са несменяеми. Изборността и сменяемостта е принцип, породен от оценка на това дали даден политик, си върши или не си върши добре работата. Защото смяната на детайл от „политическата машина“ се налага само, ако той е дефектирал, се отклонил от идейната и организационна същност на политическата партия. Смяната на добре работещ детайл от „политическата машина“ с нов, но неизвестен по своето качество и параметри „детайл“ крие огромен риск от работата на „машината“. В дадения случай се иска не просто промяна на лицата, а в Народното събрание да се избират послушни красиви и млади образи, а не професионалисти, които да вършат работа. Търси се по същество промяна на политическата линия на партията, а не просто на добре работещите „детайли“. Защо? Защото тези левите представители, които сега и отстраняват (лустиррат) чрез „мандатността“, разработиха приетата от редовния конгрес платформа с леви социалистически политики. А сега на сивия кардинал и на неговите подставени лица в националното ръководство на БСП им трябва дясна неолиберална политика, която дава възможност да се състави след изборите коалиционно правителство, да може на всяка цена кръгът на милионерите в националното ръководство да влияе пряко върху държавните и политическите решения. Справка, предложената платформа за управление, в която са забравени най-важните проблеми на обществото като например борбата с бедността, въвеждането на прогресивния данък и т.н. Разбира се, милионерите не са загрижени за съдбата на бедните, живеещите в дворците, не са загрижени за обитаващите панелките.
            В случая в БСП върви огромна вътрешнопартийна манипулация. Такава, каквато бе много успешно проведена под ръководството на Луканов в БСП през 1990 г. – отстраняване от партийна работа на всички равнища на социалисти обявени за „номенклатура“, т.е. отстраняване априори от партията на хора способни за работят за нея, но не принадлежащи към крилото на новите социаллиберали. Сега новият „враг“ в партията са „несменяемите депутати“, т.е. лицата, които не са социллиберали или неолиберали в ръководството на БСП. И тогава и сега върви манипулацията, че трябват нови лица, трябва да се махнат „омръзналите“, без да се оцени кой какво може и как работи.
            Но мандатността в социалистическата партия има множество измерения. Сега са на мода са три аспекта на мандатността. Първият аспект бе за мандатността в ключовите ръководни постове в общинските партийни съвети. Не е тайна, че на редица места общински ръководители бяха се сраснали с местните олигарси и често пъти под маската на инициативни комитети и коалиции пробутваха в органите на месната власт лица, служещи на олигарсите. Но под ударите на промяната на тази „мандатност“ попаднаха и редица честно и предано работещи за партията социалисти. И на тяхно място самоцелно влезнаха нови по-слабо подготвени хора. И тук Нинова си позволи атака срещу левите в НС, понеже били гласували за таза мандатност, а сега били против мандатността за Народното събрание. Но тя забравя, но хората помнят, че и тя гласува за Пеевски, но сега подлага на лустрация тези, които бяха против назначаването на Пеевски, бяха против участието на България в окупацията на Ирак и редица други.
Вторият аспект на „мандатността“ е изборът на председателя на БСП пряко от членовете на партията за два мандата. Чрез тази „мандатност“ и този „пряк избор“ БСП се превръща в авторитарна лидерска партия, обслужваща интересите на капитала, а не на хората на наемния труд. Някой да забелязва, че във Франция има предварителни избори в ФСП, но не за председател, а за кандидат на партията за президент на Франция. В БСП Сивият кардинал и подвластните му лица явно не разбират или умишлено променят принципа, че БСП никога не е имала Председател, генерален секретар и т.н., а е имала, Първи или генерален секретар, Председател на Националния съвет, т.е. пръв сред равни в колективен орган. Въвежданият пряк избор на председателя вероятно в бъдеще ще доведе до много голямо вътрешно разделение и противопоставяне в партията, дори до организационно разцепление.
Третият аспект на „мандатността“ е продължителността на работата като народните представители до 12 г., предлагана чрез промяна в устава. По същество това е средство за влошаване на състава на депутатите и за осигуряване в листата само на лица, които са неподготвени, но са послушни на лидера на партията. Смяна трябва да има, но тя трябва да е по естествен път, а не под формата на статистико-аритметични принципи. Всеки, който иска да е депутат, трябва не само да е красив и млад, но предимно да има експертни възможности (подходящи за работата като депутат) и да се е доказал като такъв. В противен случай отново ще има „нови лица“, но от типа на Майдановеца. Да, в БСП винаги е имало лица, за които има негативен обществен резонанс от широката маса избиратели. И такива лица може и трябва да не бъдат в листите за предстоящите избори. Но в една цивилизована партия това става чрез вътрешнопартийните колективни изборни механизми чрез номинации и обсъждане на качества, резултати от досегашна работа и накрая колективно решаване  при формиране на листите. Така подходи Станишев с изваждането от листите на Т. Дончева, Р. Петков, Р. Овчаров, хора които имат своите положителни лични експертни възможности и личностни качества, но предизвикваха негативни реакции в общество, сред голяма група от хора при много честото има показване пред екраните на телевизорите. Но правилно Станишев не отиде самоцелно да променя устава. Неговата капитална грешка бе, че допусна отстъпление в идейните основи и социалната база на партията и че провеждаше колаборационистка политика с десните и особено с ДПС. Нямаше грешка в отстраняването от листите на дълбоко обиденият му Р. Овчаров, на Р. Петков и на Дончева.
Но освен тези три аспекта на мандатността има и още един. А той е не по-маловажен. Става дума за мандатността в участие в политиката и в ръководните партийните органи. Става дума за продължителността от „въртенето“ в разни партийни, обществени и държавни органи от името и по повод положението в БСП, дори за членството в Националния съвет на БСП. В последния се е оформила една група почти несменяеми политици на социалистическата партия. В клуба на „несменяемите политици в БСП“ има много голяма група от членове на партията с над 12 годишен праг на участие в партийните ръководни органи на национално и общинско равнище. А за да не сме голословни ще посочим някои имена и групи от политици в Националния съвет на БСП, които сега са за мандатност на народните представители, но не искат мандатност за участието си в националния съвет на БСП, в общинските и други структури.
Да започнем с любимеца на бойкопеевските средства за масова манипулация – небезизвестният Румен Овчаров. Той два пъти е министър от името на БСП и четири пъти народен представител, многогодишен явен и таен председател на столичната организация на БСП. Политическият му път на полупрофесионален и професионален политик на БСП, както пише в Уикипедия, е от 1984 г., откогато е партиен секретар на БКП в „Енергопроект“, навремето си една от най-престижните в страната проектантски организации. След това е професионален партиен работник в Благоевски районен комитет на БКП. В този етап създава политически и приятелски връзки с бившите дейци на ДКМС и БКП от този район: Красимир Стоянов и Матей Илиев (отдел „Деловодство“ на ЦК на БКП), Ани Янева (секретар на РК на ДКМС и работник на РК на БКП); Красимир Георгиев (първи секретар на РК на ДКМС) и др. Този кръг от лица възроди кариерата му след падането на правителството на Жан Виденов. В сайта на НС на БСП няма данни за членовете на Националния съвет, но доколкото си спомням след 2000 г. той е непрекъснато член на НС, т.е. вече над 15 години, т.е. той е вечно заседаващ и вечно поучаващ другите. Няколкократно е кандидат за председател на партията в конкуренцията на Станишев и Стоилов и остава кръвно обиден на Първанов, Станишев и Стоилов, че не е избран за такъв.  Като столичен лидер на БСП оформи свой котериен (по терминологията на дядо Благоев) кръг включващ първоначално дейците на БСП от бившия Благоевски район, но впоследствие и Корнелия Нинова, Илияна Йотова, Георги Кадиев, Калоян Паргов, Бойчев и от по-старото поколение Райковски, Модев, Апостолов и др.  Ако приемем че, работата като представител на БСП в държавните органи е политически стаж, то Овчаров  е не просто в „клуба на несменяемите“, а в „клуба на вечните политици на БСП“ (над 30 г. стаж). И за разлика от „лустрирания“ Стоилов, Овчаров е бил 4 пъти народен представител само по пропорционалната листа, а Янаки е бил избиран и мажоритарно избиран, пряко от избирателите от район „Красна поляна“, и никога не е бил член на Националния съвет от т.нар. делегирана квота.  
Класически пример е и Ани Янева, сподвижничката на Овчаров в политическите дела. Тя винаги е под неговото крило и безропотно изпълнява всичко: и като зам. председател и Председател на Столичния съвет на БСП, и като зам. министър, сега като член на Комисията за защита на конкуренцията и като председател на комисията за промените в устава на БСП. В този кръг на политици с над 12 години политически ръководен стаж в БСП е на първо групата на милионерите, тези които са натрупали огромни финансови средства чрез приватизация и експлоатация на наемен труд. На особена почит са: троицата участвала в приватизирането на „Пловдивски панаир“; Емилия Масларова (два пъти провалил се министър от БСП); Асен Гагаузов; Натовеца; Лечева и др.; хората на ТИМ в Националния съвет и др.. 
  
     С предлаганите дясна политическа платформа и уставни лустрационни и пролидерски организационни мерки БСП се превръща от демократична партия с колективни ръководни органи в еднолична авторитарна лидерска партия. С тази платформа и с тези уставни промени някой цели нещо важно в политически аспект. Лавината на споровете и вътрешните напрежения в партията бе отприщена от Нинова. Тя потегли (лавината) и вече върви с нарастваща скорост и никой вече не може да я спре, освен последната инстанция – конгреса на БСП. Общественото внимание бе отклонено от най-важните въпроси за борбата с бедността, за нарастването на доходите на работещите, за подобряване положението на пенсионерите, за изразяване на интересите на хората на наемния труд с безсмислени в политически план организационни промени в бъдещото функциониране на партията. Волно или неволно, Сивият кардинал постави партията в неблагоприятна политическа ситуация. След успеха на президентските избори се очертаваше и значителен ръст в политическата подкрепа за БСП, постигането на висок изборен резултат и участие в управлението за да се решават най-важните социални и демографски проблеми на българското общество. И вместо мобилизация и разширяване на политическото пространство на БСП с действително леви социалистически послания, бе предложена платформа за решаване проблемите на бизнеса, а не на наемния труд, бе наложено излишно вътрешно напрежение, което реално я отслабва.

            Отказът на настоящото ръководство от левите, от социалните послания за социална справедливост, социална взаимопомощ, за социална стабилност, от борба с бедността и отстояване на интересите на хората на наемния труд е израз на социаллиберални политически послания и позиции, на оставане в лоното на статуквото. Вероятно някой цели, или неволно тъпо и упорито работи, БСП да не може да постигне доминиращ спрямо ГЕРБ изборен резултат или страната да бъде блокирана и да продължи да бъде в ръцете на ГЕРБ и мутроолигархията.  Ако това стане, след изборите вероятно ще възникне, подобно на това което се случва в Гърция, Испания, Германия и др. ново истинско ляво социалистическо движение и съответно партия. А БСП може и да последва съдбата на ПАСОК, на ПОРП и т.н. партии, които вече на практика изчезнаха от политическия живот на своите страни. Сегашните български „леви“ партии са негодни за употреба. Приетата от конгреса миналата година платформа бе една вярна посока, която да превърне БСП в истинска лява партия. Милионерите от Изпълнителното бюро и Националния съвет на БСП явно са против това. И те под демагогски и популистки послания на предизборната платформа и промените в устава се опитват да променят политическия курс на БСП и да я върнат в неолибералното статукво. Някой целево наложи в този предизборен период неблагоприятната вътрешнопартийна дискусия и противопоставяне.

            Сега в БСП има огромно вътрешно партийно противоречие: почти цялата членска маса е ляво ориентирана и социалистически мислеща, а в централните ръководства са се загнездили голяма група от продясно неолиберално и социаллиберално мислещи и действащи от името на БСП лица, т.е. милионери, представители на олигарсите и обикновени нагаждачи. Това са хора, които чрез средствата за масова манипулация говорят социалистически, а на практика на власт и в опозиция действат неолиберално, стават част от отреченото от народа статукво. БСП вместо да очисти своя образ чрез изваждане от Изпълнителното бюро на милионерите и продесните, тръгва да лустрира опитни и ляво мислещи и действащи политици. Бедата на БСП е не „клубът на несменяемите депутати“, а продясната политика, провеждана от някои нейни ръководни дейци, заемащи най-важни ръководни постове в партията. Много по тревожното, че значителна част от членовете на националното ръководство не смеят явно да разкрият пагубността на новия политически курс, диктуван на Сивия кардинал, надявайки се да получат избираеми места в листите за предстоящите избори.  

23.01.2017 г.
Анко Иванов – д-р по философия


сряда, 18 януари 2017 г.

Имитацията за промяна на статуквото



След наскоро преминалите президентски избори хорът на политическите партии най-после запя в един глас – хората искат промяна, хората не искат статуквото. Политици, политолози, социолози, народолози, антрополози и журналисти запяха арията на промяната и на борбата със статуквото. Въобще хора със всякаква политическа ориентация, всякакви „лидери“ – леви (социалисти, социалдемократи, комунисти и т.н.), центристи (депесари, ренегати от лявото и от дясното), десни (либерали, социаллиберали, неолиберали и т.н), новопръкнали се консерватори (барековисти), патриотари и патриоти, еколози, всякакъв вид „демократи“ и т.н. И тъй като сме образна телевизионна демокрация, всички се пъчат пред екраните на големи и малки телевизии. За тях е важен образът,  а не политиката за промяна и делата. Сменят се образите, сменят се лицата, но остава статуквото. А това статукво отврати преобладаващата маса от народа.  Обществените настроения в България, подобно на тези в САЩ и някои европейски страни, са с нагласата за промяна на статуквото.

            Измеренията на статуквото в България
            Изглежда твърде много хора в България не разбират същността на термина „статукво“. Той е с латински корен (лат. Status quoСъстоянието, в което …“) и в различните обществени сфери има различно значение. В сферата на политиката статуквото най-често се разбира като настоящото положение в обществото. Статуквото не е закон или наредба, които с еднократен акт се отменят.
Статуквото се променя чрез  реализиране на определени политически действия. Предлаганата промяна може да бъде цялостна или само в отделни компоненти на общественото битие, да има различен обхват и различен мащаб. Резките, съществените, радикалните дълбоките промени в обществото и държавата обикновено се наричат революция. Бавните и постепенни промени, без коренно да се променят обществените основи, са политическа еволюция. Сега всички партии и политически дейци са за еволюция, за бавна и последователна промяна на обществото.
Сегашното положение в страната (статукво) е продукт на продължително  развитие, на спазването на определени политически принципи, независимо коя партия и под какви девизи ги е провеждала. Сегашното статукво е плод на  прилагането на глобалисткия неолиберален модел на управление, на икономическа и социална политика, на принципа „по-малко държава“, наложени от МВФ, Световната банка, соросоидните организации от типа „Отворено общество“, „Америка за България“ и т.н.,
Параметрите на сегашното статукво (положение) в България са отчайващи. България е в национална катастрофа, с немислими преди 30 години измерения. В икономическата сфера България от страна сред първите тридесет най-развити в света вече е след 70-80 място, т.е. след редица африкански и латиноамерикански страни. Костовата и последвалата я „царска“ приватизация доведоха до унищожаването на хиляди български заводи и предприятия, до оставането без работа на повече от милион българи. А те се принудиха да напуснат страната. Сега в страната доминиращо икономическо положение има чуждестранния и офшорния капитал. Това доведе до огромен за мащабите на България износ на капитали. Българската промишленост, доколкото я има, българската търговия, българските банки и застраховане само или само в чужди ръце (“Лукойл-Нефтохим“, МДК „Пирдоп“, „Кауфланд“, „Метро“, „Уникредит Булбанк“, „Дженерали“ и т.н.) или са в ръцете на български неясен по произход и статут бизнес. Българският сегашен бизнес се развива предимно в сферата обслужващите дейности на чужди компании, т.нар. аутсорсинг, добив и износ на суровини (пшеница, слънчогледово семе, медни руди и т.н.), дребна търговия и услуги. Страната е деиндустриализирана. Във вътрешния пазар са формирани крупни неестествени монополи в сферата на търговията със стоки от първа необходимост, търговията с горива и енергия и т.н. Огромната част от чуждия капитал чрез финансово-счетоводни манипулации не отчита печалба, а  прикрито изнася капитал от страната, не плаща данъци. Компрадорските правителства попречиха на реализацията на крупни инфраструктурни проекти като АЕЦ „Белене“, „Бургас-Александруполис“, „Южен поток“. Цялата тази деиндустриализация и износ на капитали силно ограничиха възможностите за решаване на социалните проблеми на хората.
В социалната сфера, страната е налазена от огромната бедност, от огромен срив на жизненото равнище. Има малка група от свръх богати и огромна група от свръх бедни хора. В България има огромното неравенство и несправедливост в разпределението на доходите и благата.  Бедни са преобладаващата част от работещите с ниско и средно равнище на образование и квалификация. Техните доходи не позволяват на младите семействата да имат прилично жизнено равнище, да имат и да отглеждат повече деца. Огромни са проблемите на трайно безработните. Това води до тяхната почти пълна маргинализация и социално изключване от обществото. Огромна е бедността на пенсионерите. Пенсионното дело в България е по същество приведено към социални помощи за оцеляване, а не за нормален човешки живот и грижи за здравето. Тази огромна бедност доведе до засилено проявление на междуличностна агресия, до агресивност срещу държавните институции, срещу  техните представители, появи се и се разшири насилието срещу лекари и учители. Това от една страна. От друга, значително се влоши криминогенната обстановка  в страната, нараснаха неимоверно кражбите, рекета и най-вече битовата престъпност в селата. Нахлуването на т.нар. „бежанци“ още повече влоши криминогенната обстановка, разви се ново направление на престъпността – каналджийството и огромното недоволство от по-високата издръжка на емигрантите от това на българските безработни и пенсионери. Социалната ситуация в страната е близка до взривоопасна.
В духовната сфера има значително недофинансиране, значимо отстъпление в образованието. Сегашните деца учат почти три пъти по-малко от своите дядовци и два пъти по-малко от своите родители. Върви процес на намаляване на образоваността  на българската нация, процес на видима агресия, на опростачване на поведението в обществото. Сред най-важните измерения е националното отродяване, принизяването на патриотичното възпитание на младите хора. И това става чрез образователната и културната политика на управляващите. Демографската катастрофа се проявява в драстичното намаляване на броя на населението, но и в промяната на неговия етнически и религиозен състав, в процесите на оглупяване, опростачване и отродяване.
 Значими са пораженията в политическата сфера. Наложената под външен натиск „демократична“ система се разви в прикритие на егоистичните стремежи на българските новобогаташи за безкрайно и моментално забогатяване за сметка на обикновените хора. В страната има огромно политико-финансово задкулисие, което води до огромното неравенство. Хората знаят, че страната се управлява не просто от олигарси, а от мутроолигарси. Особено обидно за голяма част от българите е липсата на елементарно желание на почти всички политици да защитават българските национални интереси на международното поле, само послушание пред силните на международната арена страни и политици (каквото каже г-жа Меркел, каквото кажат от Брюксел, каквото кажат от Козяк, каквото поиска Ердоган).  
Цялата тази обстановка, цялото това положение в България поражда обществени настроения срещу политическата класа и дори нейното почти пълно отричане – „всичките са маскари“. И това най-силно пролича чрез подкрепата на несистемен политически играч, човек, който не е от политическия елит – ген. Румен Радев. Силно личи и от крайно ниският рейтинг на държавните институции и особено на Народното събрание
Защо българите са недоволни от политическата класа, от политическия елит? В политиците те виждат само горната част на айсберга на своето мизерно съществувание, на царящата липса на справедливост, на огромното неравенство, на социалната нищета. Огромната част от хората разбират че има огромна неравнопоставеност. Хората са неравнопоставени при назначаването на работа, защото се предпочитат близки, роднини и партийни единомишленици. Неравнопоставени са при лечението в болниците, където поради бедността си не могат да получат качествена медицинска грижа, достъп до по-качествени медицински консумативи, дори до направления за консултации и изследвания. Огромната част от хората разбират че са неравнопоставени при обучението на техните деца, дори при кандидатстването за някои специалности (напр. медицина) в университетите. Все повече хора разбират, че са неравнопоставени и при заплащането на данъците, при което бизнеса плаща 10% корпоративен данък, а масовият потребител плаща 20% ДДС и безкрайно множество държавни и общински такси. Дребните еднолични търговци виждат че са неравнопоставени с другия бизнес, тъй като плащат данък 15%, а едрите корпорации само 10% и т.н.
Второто усещане, което има у хората е за социална несигурност. Всеки, който не може да си осигури лична и семейна охрана, по всяко време може да бъде бит, ограбен, изнасилен, дори убит. Почти всички българи, които са имали досег с правораздаването знаят, че по същество такова почти няма. Ако гражданинът подаде сигнал за нарушаване на неговите права няма да му се обърне внимание, а ако се стигне до съда, може да почака 7-8 години за присъда, но много често тя е и несправедлива. А всичко това поражда допълнително усилването на мнението у гражданите, че в България няма държава, че държавата не се припознава като своя и поради това почти всички използват израза „тази държава“, „тази страна“, а не „моята държава“, „моята страна“. Не по-малко силна е и социалната несигурност. Днес си на работа, но утре твоят работодател може да те уволни за това, че на изборите не си гласувал за посочената от него партия, че не си имал подобаващото раболепно поведение спрямо него, че си отсъствал за да си гледаш болното дете, че твърде често (по негова преценка) отсъстваш по болест и т.н.
За по-нагледно можем да оприличим, макар и с редица условности, днешното статукво с онова по времето на Хр. Ботев: „царство на скърби - зло безконечно!“ Сегашното „зло безконечно“ (статукво) е продукт на развитието на България след политическите промени 1989 г. и е пряк резултат от наложената неолиберална матрица. Тя е въведена в България в крайната и фундаменталистка форма. България е на последните места в Европа по почти всички основни икономически показатели и на последните места в света по демографско възпроизводство на населението на страната. Хората искат промяна. Но промяна в каква посока?

Стратегии на партиите за предстоящата и очакванапа промяна           
В политическото пространство има отделни по-цялостни виждания за промяната на статуквото. Но всички те могат да бъдат групирани на няколко групи. Първата група виждания за промяната се основават на потребност от стабилност в държавата. Техен най-ярък изразител са ГЕРБ и работодателските организации. Според Борисов, Дончев, Домусчиев и компания, извършено е много, страната е в икономически растеж, построени са много километри магистрали, много пречиствателни станции и т.н., има перспективи през 2017 г. за по-висок от 4% ръст. Само трябва да се осигури стабилност в управлението, да се положат повече грижи за обучението на ромчетата, да се въведе мажоритарната система на избор на депутатите, която да осигури победа на изборите на ГЕРБ т.н. В случая под стабилност се разбира запазване на статуквото под егидата на Борисов, ГЕРБ и за благото на работодателите.
Втората група виждания се свеждат до презареждане. То най-отчетливо се вижда от Малката харта на новата партия на Бареков – „Презареждане България“. Образно казано целта е не да се промени политиката, а да се реновира старата провалена неолиберална икономическа и политическа система, понеже акумулатора е паднал. Трябва нов акумулатор (разбирай нов Бареков), който да задвижи „бъгнатата политическа система“, да се направят някои частични промени, които да я направят по-възприемчива за хората. Но това да стане по стандарти, наложили се в други страни с неолиберална политика, напр. Дания. И нито дума за главното, за промените в икономическата и социалната политика, за намаляване на неравенството, преодоляване на несправедливостта.
Третата група виждания за промяна на статуквото е да се подобри функционирането на правосъдната система, чрез което да  се „счупи системата на корупция и бедност“. Тя бе прокламирана от Христо Иванов и нововъзникналата протестърска партия  „Да, България“ и активно поддържана от Радан Кънев и ДСБ (разбирай и Иван Костов). Този десен неолиберален политически проект е обвит от политическото внушение, че първата грижа е България, че учредителите са някакви извисени патриоти и са загрижени са за „гарантиране върховенството на закона и ефективно и достъпно правосъдие“ и повишаване на жизнения стандарт. Корупцията е неотменна съставна част на пазарната икономика. Тя не може да бъде преборена при управление, основано на егоистичните интереси на т.нар. „предприемачи“ и „бизнесмени“. Съдебната система, колкото и да се  реновира, винаги в условията на огромното неравенството в обществото, ще бъде в интерес на богатите, а не на бедните. Подобен приоритет на борбата с корупцията дават ДБГ и други политически формации.
Четвъртата група виждания за промяна на статуквото са частични, несъществени  промени, които в дългосрочен план ще придадат по-красив образ на статуквото, но няма да променят неговата дълбока неолиберална същност. Към тази група се отнасят излъчваните послания от патриотарския фронт и БСП.  Сложната конфигурация на патриотарите излъчва в повечето случаи националистически, туркофобски и понякога популистки послания, имитиращи лява политика. При тях главен акцент е повишаването на националната сигурност и частично облекчаване на положението на пенсионерите. При БСП има повече измерения на опитите за предлагане на промяна на статуквото. Това са промени предимно в икономиката, но промени, които фризират неолиберализма и в крайна сметка го поддържат. Другите акценти, особено за образованието и здравеопазването имат пожелателен характер и звучат популистки. По-конкретни, но нерешителни са предлаганите действия в сферата на сигурността и социалното подпомагане на младите семейства. А на БСП и приляга да предлага значими социални промени за повишаване на жизненото равнище на хората. Противовесът на неолибералното статукво са социалните промени и социално ориентираната политика.
Петата група виждания за промяната на статуквото са по същество за неговото запазване. Това се прави под прикрита форма, особено с използването на нищо не значещи послания като „нормална държава“, използвани от Кадиев и Нинова, центристките посланията на Карадайъ, насочени предимно към повишаване очакванията на ДПС за нов опит да е балансьор в политиката и притеглянето на левите политически сили надясно. В битката за запазване на статуквото, след работодателските организации и десните, свое значимо място имат и средствата за масово осведомяване, внушение и манипулация и най-вече ефирните телевизии. В тяхната програмна схема няма място за представяне на други, особено на истински леви, послания и виждания за промяна на статуквото. Те се опитват, и твърде често успяват,  да налагат  виждания за кадровия състав на партиите. Много обичат да лансират тезата за новите лица, за мандатността и т.н. С манипулативна цел разгарят излишни дискусии за противоречия в партиите, за личностни вътрешнопартийни конфликти, за бъдещите коалиции, т.е. за бъдещето на нероден Петко. С това те отклоняват общественото внимание от главното, от промяната на неолибералното статукво. Явно чрез това прозира интересът на собствениците на телевизиите да се запази статуквото. За реалните проблеми и пътищата за повишаване на жизненото равнище на хората, за повишаване на трудовата заетост и доходи, за повишаване но производителността на труда и т.н. телевизиите нямат време и място.

Какво трябва да се промени в статуквото?   
След промените в обществените настроения и нагласи в света и предимно в САЩ, се разбра, че фундаменталните ценности на неолибералния модел на развитие на обществата са сериозно разклатени. Трябват същностни промени.
Първо. Последователно нарастване делът на държавната собственост в произведеният БВП. Сега по неофициални данни той е по-малък от 10%. В същото време в повечето европейски страни той е между 30 и 50%, включително и някои от най-развитите. През 2012 г. в Австрия държавните компании произвеждат 27% от БВП, във Виетнам 32%, Холандия 36%, Дания 37%, Испания 38%, Словакия 48%, Полша 58%  и т.н. (по данни от Днес.бг). В повечето от тези страни, дори и да са остарели данните, има мощни държавни компании, които участват с инвестиции и в други страни, т.е. те са транснационални (ТНК). Редица крупни фирми в западноевропейските страни са държавни, а в други има значимо държавно участие. Кое  е предимството на държавната собственост при български условия? Това е значителния дял на отчисленията за държавния бюджет (75%) при 10% за частния сектор. Следователно, колкото са повече държавните предприятия, толкова повече средства ще има за преразпределение чрез бюджета. Колкото повече български банки има, толкова повече пари ще остават в бюджета, а няма да се изнасят в чужбина. Чрез повишения размер на държавната собственост могат да се решават по-успешно редица социални проблеми. Например, в производството и търговията с фармацевтични продукти. Повишаването на делът на държавната собственост ще позволи да се реиндустриализира страната, да се развият нови производствени мощности в най-изостаналите райони на страната, да се отворят нови работни места. А механизмите за увеличаване на държавния дял в собствеността може да включват инвестиции на зелено, увеличаване на държавния дял в смесените предприятия, купуване на акции, разваляне на приватизационни сделки и др.
Второ. Необходима е същностна постепенна промяна на данъчната система в три посоки. Първата е увеличаване на делът на преразпределение на произведения БВП чрез увеличаване на ставката на корпоративните данъци. Сега делът на преразпределение на БВП е под 40% при средно около 50% за европейските държави. В България на първо време той може да се доближи до 47-48%. Втората е промяна на неблагоприятното за огромното мнозинство от народа  съотношение между косвените и преките данъци. Сега по някои данни то е от 75:25 до 67:33 за косвените данъци. При второто съотношение не се отчита тежестта на безкрайните количества и по размери държавни и общински такси. Третата промяна е за повишаване на сега много ниското равнище на корпоративния данък – 10%. То позволява масово изтичане на национален доход към други страни поради доминиращото положение на чуждестранния капитал и разходване на средства за излишен лукс на собствениците на фирми и предприятия. С тези 10% ние сме на равнището на Монголия, Киргистан и Македония. В много по-бързо и устойчиво развиващата се Словакия корпоративният данък е 22%, в Естония е 20%, в Чехия е 19%, Унгария е 16% и др. От тези данни произтича извода, че българския бизнес е калпав и не може и не иска да работи при по-висок данък. Поради този нисък данък той не е стимулиран да прави нововъведения за по-висока производителност на труда, по-висока конкурентоспособност на произвежданата продукция. А се възползва от ниските данъци и ниското равнище на заплащане на труда за да получава значими печалби. У нас поетапно корпоративният данък може да се повиши за 5 години с 5%. Получаваните повече финансови средства от увеличения данък ще позволят да се решат редица социални действия като намаляване на част от ставките на ДДС. Пример може да бъде взет от Полша или друга бивша социалистическа страна. Например в Литва при базова ставка от 21%, ставката на ДДС за енергия, вода, туризъм, книги  е 9%, а за лекарства и здравни услуги е само 5%. В Полша лекарствата и книгите се облагат само с 5%, а образованието и здравеопазването е с 0%. Подобно преразпределение на данъчната тежест трябва да има при данъка на физическите лица. Предлаганото от БСП по същество не решава проблема за справедливостта. Това че 7000 богати хора ще плащат данък от 20% има предимно пропагандистки цели. Главното е хората с ниски доходи, и особено младите семейства, да имат необлагаем минимум от доходите.
Трето. Необходима е същностна промяна на социалната система. В здравната система въведените пазарни механизми са непродуктивни. Здравето не е стока и не бива да бъде предмет на покупко-продажба и реализиране на печалби. Трябва да се разграничат частното от държавното и общинското здравеопазване. Частните болници източват огромната част от парите за здраве и привличат най-кадърните медицински специалисти. Рязкото намаляване на ДДС върху лекарствата ще позволи държавните и общинските болници да се стабилизират, а бедните хора да получават по-евтини лекарства. Трябва да се отмени ДДС за медицинските консумативи, заплащани от пациентите, а по-късно и цялата му стойност, т.е. всички консумативи да станат безплатни.  В сферата на образованието могат да се направят съществени промени в учебните планове и да се повишаване на качеството на средното образование. При висшето образование следва да се премине постепенно към напълно безплатно образование за дефицитните за социалната сфера кадри като лекари, медицински сестри, фелдшери, зъболекари, учители и др. като за приетите държавна поръчка има задължението да работят поне 10 години в обществената система на здравеопазването. Много неща има да се променят и в науката, културата, сигурността и другите сфери.
Вместо добре обмислени действени мерки за промяна на статуквото, редица партии, включително и лявата БСП,  се занимават с други по-маловажни проблеми от главното желание на хората – промяната на статуквото. Сега е налице неадекватно политическо поведение и действия, съответстващи на новата политическата ситуация и на обективната потребност от промяна на статуквото.

В заключение, не чрез имитация, а само чрез комплексни добре разчетени във времето и спрямо ресурсите практически политики, мерки и действия мерки може да се промени статуквото, така, че да си повиши качеството на живота на българите. По-високото качество на живота ще позволи да се решават и по-добре социалните и демографските проблеми на България. Май че е прав новоизпеченият евродепутат Курумбашев: „Успехът на една или друга политическа сила зависи от политиките, които излъчва.” А аз бих добавил „и реализира в живота“. Отказът и имитацията на промяна на статуквото неминуемо ще доведе до непредвидени и неочаквани от политиците трусове, дори изчезване или смаляване на някои политически партии.



Анко Иванов – д-р по философия

събота, 14 януари 2017 г.

Новите павликморозовци




Гледам и слушам по една телевзия, а след това и чета в приближен на Борисов Делянпеевски сайт.  Гледам, слушам и чета това, което Бойко Борисов казва. Слушам и чета и на фона на общия примиренчески тон на интервюто, с което явно се правят намеци към някои политически сили за бъдещо съвместно управление, има и изблици на възмущение, преливащи до трудно сдържана ярост. И точно за тях сега е думата, не за голямата политика, не за провалите в неговото управление, не за мутренското задкулисие, не за кражбите на държавните поръчки и т.н..

Човек да не вярва на ушите и на очите си. Бойко се възмущава от внуците на членовете на Политбюро и на комунистите. Цитирам: "Произлязъл съм от народа, само съм му служил и тази власт, която са ни давали, я дължим на тези хора ... Нито съм внук на член на Полтбюро, нито съм син на някой, а съм дете на малтретирани от този режим. Понеже сега много внуци взеха да ни дават акъл." И по-нататък: "Техните родители ни мачкаха, сега ще оставим внуците и синовете. Те ще учат моето дете и моят внук да носи вина. Да ми дават те за морал, те да ми говорят толкова и да казват кое е правилно, просто не искам да ги слушам". Дори му се привиждаха, надничаха от миналото, арести и концлагери.

Е, и аз не искам да го слушам Борисов. Просто, поредната Борисова телевизионна манипулация. Човекът си е сбъркал някога професията. Вместо огнеборец е трябвало да кандидатства във ВИТИЗ. Излъчва не просто артистизъм, не просто артистична манипулация, а просто демагогия. За разлика от него обичам езика на фактите. А когато фактите говорят, и боговете мълчат, дори бог да носи името Бойко Борисов.

Кого ли визира Борисов в своята гневна тирада? Елементарен въпрос, с още по-елементарен отговор - ръководните лица в новата партия "Да, (Дай) България". Става дума за сина на Бойкикева - Христо Иванов и за внука на брата на члена на Полтибюро Пеко Таков - Кристиян Таков. Децата и внуците на леви хора създават поредната дясна политическа глупотевина  с претенциозното име "Да (Дай) България".

А да си припомним някои факти, които Бойко Борисов ги знае, ама му е удобно да не ги посочва. И поради това ги премълчава. А по този начин манипулира общественото мнение.

Първи факт. Кристиян Таков е внук на брата на Пеко Таков, който е известен деец на БКП, активен участник в борбата против фашизма, три пъти арестуван от фашистката полиция, съден по фашисткия закон за защита на държавата (ЗЗД), лежал в Шуменския и Сливенския затвор, секретар на нелегалния Окръжен комитет на БРП (к) и партизанин в Червенобрежкия партизански отряд. След Девети септември е министър на търговията, член на Политбюро. Сега навярно се обръща в гроба си от политическото поведение на внука си. Пеко Таков е реален борец против фашизма. И в цял свят такива хора са почитани. Само на Бойко Борисов не му харесват.

Втори факт.  Майката на Христо Иванов е Мария Бойкикева, дългогодишен член на БКП, председател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, арестувана от ДС на 16.12.1988 г. Дядото е партиен функционер на БКП, потомък на древен борчески македонски род. И на него дядо му би се обърнал в гроба от делата на своя внук - антикомунист и русофоб.

Трети факт. Бойко Методиев Борисов е син на член на БКП, заемащ ръководна функция в Пожарната безопасност в страната. Ако е бил репресиран баща му или поне дядо му, Бойко няма да бъде приет на обучение и преподавателска работа в школата на МВР. Дали репресията срещу дядо му е действителна? Дали е репресия от БКП, в която той с радост кандидатства и е станал член? И защо като дядо му е "репресиран", той влиза в редиците на "тираните", на репресаторите? А дали пък "репресията" към дядо му, не е от типа обикновена селска крамола, от типа сбиване на бивши фронтоваци със селския кръчмар?  Самият Б.Б. е член на БКП и напуска МВР по собствено желание, понеже иска да остане член на БКП. Сега се отрича от БКП и комунистическото минало на своя баща, но и от своето собствено комунистическо минало. Просто поредният комунистически ренегат, който говори за морал.

Четвърти факт. Лиляна Павлова е министър в две правителства на Борисов. Тя е дъщеря на член на БКП и внучка на членове на БКП - дядото е с ранг на министър в правителството на Тодор Живков, а бабата (Лиляна Павлова) е зам. зав. отдел "Организационен" на ЦК на БКП. Бабата и дядото (партизанин от бригада "Чавдар") са борци против фашизма. И тези ли борци против фашизма не заслужават уважение, както се прави в цял свят? И на Лиляна Пвалова-внучка навярно дядо и се обръща в гроба от делата и.

Пети факт. Ивайло Ангелов Московски - министър в двете правителства на Борисов е син на член на БКП, комсомолски и партиен деятел на БКП в Плевен (секретар на ГК на БКП). В сайта на Министерството в биографията му се премълчава второто име на министъра, имената и статуса на неговите родители. И дали това премълчаване е случайно? Дали пак не става дума за отричане от бащата и неговите идеи и дело?

Шести факт. Цветан Цветанов, вторият човек в ГЕРБ, е син на сулжител на Държавна сигурност, на тези, които по думите на Борисов са "репресирали" дядо му.

Повече факти едва ли е необходимо да се посочват. Трябва да се правят изводи за "искреното възмущение" на Борисов, че не иска да слуша децата и внуците на членовете на БКП, но не тези от собствените му две правителства, а само тези, които искат да го изместят от властта, т.е. само тези, които не са му угодни, които не са бойкопослушни?

Общото между ръководствата на ГЕРБ и това на "Да (Дай) България" е, че са формирани от хора, които са се отказали от моралните ценности на техните деди и бащи, които са отрицатели на смисъла на техния живот и дейност, т.е. това са своеобразни политически родови отстъпници. И като такива ратуват и провеждат дясна (бясна) неолиберална политика на ограбване на българския народ. Карат се помежду си само за по-големия кокал от властта.

Е, и аз не искам да го слушам Борисов и подобните му морални отрицатели и предатели на живота и делото на своите родители и прародители! Не искам да слушам съвременните Павликморозовци.

А нека избирателите на предстоящите избори да си преценят дали да слушат такива политически връткалници от ГЕРБ и "Да, (Дай) България" и да им дават политическо доверие да управляват страната.

* Павлик Морозов - руско дете, което е набедено в предателство на баща си, но само свидетелства срещу него при следствието в органите на реда. Сега в Русия и по света неговото име е синоним на родово (бащино) предателство.

14.01.2017 г.
Анко Иванов








четвъртък, 12 януари 2017 г.

Зрелищна промяна - от комунистифили в комунистофоби


Ех, такива ми ти работи стават!

Тези дни културната общественост се разбуни. Стефан Цанев отказа награда, която не му е присъдена още (няма решение и покана за връчване) - "Златен век". Отказа поради това, че същата награда е връчена на проф. Д. Иванов от Шести отдел на Шесто Управление на бившата ДС. Яростният комунистофоб  и седесар Цанев се гнуси да бъде в един ред с работника на Държавна сигурност. Да, на пръв поглед, това са несъвместими ценностни позиции.
Само, че кога е искрен комунистофобът Цанев? Дали преди, когато го публикуваха коминустическите издания, когато бе под крилото на партията, славеше партията и бе в първите редици на комунистофилите или след промяната, когато взе веднага посоката на новия вятър.

Да, никой не отрича творческите способности и постижения на Цанев, но да не забравяме, че ренегатите са по-върли душмани на бившите си съдружници и приятели. Освен като писател-творец, сега Цанев се изявява и като полтически актьор. Само че актьорствотно е малко по-друго умение. Браво на журналиста Бакалов, който публикува в e-vestnik.bg следното от творчеството на Стефан Цанев:

Из поемата “Аз питам!”

Стефан Цанев, 1972:
Нашата вяра не може да бъде обесена, нито разстреляна.
Не може да бъде заключена зад никакви брави.
Нашата вяра - заклевам ви: бдете! -
може
в думи да се удави.
Да говориш скучно за комунизма -
значи да говориш против комунизма.
Да пишеш скучно за партията - значи да пишеш против партията.
Скучната агитация
е контраагитация!
Мятам се в този бетонен ковчег
и в гроба си ще се мятам -
заклевам ви до последния човек, до последния комунист на земята:
Не говорете скучно!
По-добре мълчете!
… … …

„На чекистите” 

Стефан Цанев
Дзержински -
познат и внезапен,
с остър профил и остро име,
се изправя като меч и заповед -
чекистът е длъжен да има:
хладен ум, защото куршумът
поставя своята кървава точка
веднъж и завинаги.
Думите
стрелят многократно и точно:
горещо сърце - да бди непрестанно
над свободата света,
както левкоцитите денонощно
бранят
червения цвят на кръвта.
Чисти ръце - непревземаеми коти,
върху които
не тежи
нито мечтата за бъдни изгоди,
нито вина от предишни лъжи…
И вървят чекисти -
с остри профили
и внимателен анфас,
в Москва и София -
невидими фронтове
по улиците,
навсякъде,
в самите нас…

Ех, колко мъка има на тоя свят!
Спомням си и за един друг национално известен поет, който някога, когато почина Първия секретар на Бургаския ОК на БКП (Жишев) написа и публикува в "Работническо дело" (органът на ЦК на БСП) "Ода" за първия секретар. А този поет и сега се разграничава, от БКП, а синът му е най-върлият комонустофоб, по-върл и от Цанев, най-върлият поклонник на Б.Б. и противник на комунистите, на БСП, но новия президент. И той май забравя че израстна с хляба от ръката на комунистите. Така си е, всички приспособенци и нагаждачи си имат душевни терзания и си менят ценностите, както си менят носните кърпички.

12.01.2017 г.