За дупките в държавния бюджет
и тяхното
запълване
Почти непрекъснато в българското обществено пространство се
чуват вопли за опасността от „пробиване на дупки“ в държавния бюджет. И това са
воплите на жълтопаветната буржоазия на София, на олигархическите кръгове на
ГЕРБ и ДПС, на стипендиантите на Сорос, на хранениците на „Америка за
България“, на одъртелите юпита на Царот, на новопръкналите се „харвардци“, на
учени-специлизанти в западни университети, на знайни и незнайни последователи
на неолибералната икономическа и политическа концепция, дясно-бесни политически
коментатори, антрополози, журналисти и т.н.
И всичко това в името на „бъдещите поколения“, които били ограбвани от
сегашните.
„Пробиваните
дупки“ в бюджета станаха модни и през декември 2022 г., в навечерието на
поредните извънредни парламентарни избори и то по повод на удължаването на
стария бюджет. Повод за актуалното внимание към дупките станаха изявленията на
служебния финансов министър г-жа Велкова на 9 декември 2022 г., че догодина
бюджетът ще бъде на дефицит с 16 млрд. лева, че в Народното събрание има
вкарани предложения за 6 млрд. нови разходи, а само за покриване на новата
минимална работна заплата от 850 лева са необходими около 1 млрд. лева. В един
от сайтовете това бе определено като „дупка в бюджета“. Апокалиптичната картина
бе засилена следващия ден от служебния Министър-Председател г-н Гълъб Донев, че
„увеличаването на минималната работна заплата по този начин е популизъм, както
и че, с 1 млрд лева се „застрашава финансовата стабилност на страната“. Брей, то било страшна тази работа да се
увеличават доходите на бедните работещи, да се увеличават пенсиите! Ама те
пенсионерите и бедните работещи „изяждат бъдещето на нацията“. Виж, богатите,
олигарсите, измамниците и далавераджийте, народните представители само подпомагат
държавата и наливат държавния бюджет и „осигуряват бъдещето на нацията ?!?!
Това не е нова
политика на служебното правителство, това е старата песен на десните-бесни
неолиберали в България от времето на Ванчо Костов, Орешарски, Ахмед Доган, Румен
Овчаров, царистките бивши юпита, Горанов, Дончев, Ананиев, комунистическите
чеда Христо Иванов и Бойко Борисов. Това е непрекъсната двадесет и пет годишна обща
антинационална политика, оставила българите в редовете на най-умиращата нация в
света, на най-бедната нация не само в Европа. Това е онзи абсурден фундаменталистки
неолиберален подход, водещ да убиването на България.
И
Донев и Велкова, както и всички грамотни хора, явно много добре разбират
същността на антинародната неолиберална политика, но нямат сили и смелост да
кажат на българския народ нещата ясно и в прав текст. На тази история с
„дупките в бюджета“ може и е крайно време да се сложи край. За това си трябва
нова икономическа и социална политика, опростен и действен държавен и общински
апарат.
Пробойните,
големите дупки в държавния бюджет, не са в разходната част, а в приходната
част, недостиг в приходите от преките корпоративни данъци. В ЕС най-бедни са България и Румъния, в които
има въведен смешен корпоративен данък, съответно от 10 и 13%, т.е. около три
пъти по-малък от подобния данък във Великобритания и Германия и само за
България около два пъти по-нисък от този в Полша, Чехия, Унгария, Словакия,
Литва, Латвия, Естония (в тях е между 19 и 21%). България е и с най-ниското
равнище на трудовите възнаграждения. Има логика при високи трудови възнаграждения
да има по-ниски корпоративни данъци. Обратното, това, което е в България е
социално престъпление срещу народа. В България е въведена данъчна алогичност. При най-ниските в Европа корпоративни данъци, българското
производство е най-енергоемкото, с най-много разходи за енергия (електричество,
природен газ, нефт и горива) и с най-ниски трудови възнаграждения. А цените ни
са вече европейски. Следователно огромната печалба на българския бизнес отива
за други цели, не за заплати, не за енергия, не за реконструкция и
модернизация, а за палати, самолети,
вертолети, яхти, мерцедеси, предмети на лукса, вили у нас и в чужбина и т.н.
В условията
на криза (пандемия и енергийна) българският бизнес получи милиарди левове преки
и косвени помощи от държавата. А от къде идват тези пари? Разбира се, от
държавния бюджет. А сега той се пълни на около 75% от косвените данъци,
предимно от ДДС и акцизи. И какво правят българските правителства? Всички в
хоро издигат лозунга: „Никакво увеличаване на данъците“, но виж намаление –
може. И те целево безсмислено и популистки намаляват непрекъснато приходите в
бюджета чрез понижаване на ставките от ДДС. Борисов подари на ресторантьорите
на Дългокоско Алибегов ДДС от 20 на 9% и ресторантьорите лапнаха стотици
милиони лева, без да намалят цените в заведенията и без да повишат заплатите на
персонала. По примера на Борисов и
Нинова, с помощта на „харвардците“, подари на хората на Кукушева стотици
милиони лева. Вместо цената на хляба да са понижи, тя се увеличи, но хлебари и брашнари
глътнаха стотици милиони лева и съответно държавния бюджет обедня с тези пари.
А някой да е констатирал, че цените на книгите и печатните изделия, дори учебниците
са се понижили с намаляване на ДДС? Няма такова нещо. Българският бизнес няма
ограничения в лапачката. То въобще за либералният бизнес далаверата и спекулата
са на първо място, но при българския бизнес това е в най-едър световен рекорден
мащаб. Следователно, ако се премахнат данъчните облекчения от ДДС за
ресторантьори, хотелиери, хлебари, брашнари, издатели и т.н. в хазната ще се
появят над 1 млрд. лева, които сега отиват в бездънния джоб на семейните богатства
на редица бизнесмени, предимно на най-крупните.
По подобен
начин стоят и въпросите с акциза. Растат цените на всичко, включително и на
тютюневите изделия и спиртните напитки. И съответно производители и продавачи
реализират печалби с и над 30% по-високи от преди пандемията и енергийната
криза. Но акцизът у нас е замръзнал на равнището на отдавна миналото
безкризисно време. Ако той се увеличи в разумни граници, поне с 15%, малко
по-малко от официалната инфлация, в държавния бюджет ще се влеят по груби
сметки не по-малко от триста-четиристотин милиона лева.
В България
има огромна несправедливост, упорито невиждана от бизнес организациите,
синдикатите и българските правителства. Тя е в размера на данъка върху доходите
на физическите лица и едноличните търговци. Едноличният търговец плаща 15%
данък върху доходите си от печалбата на фирмата. Толкова, колкото препоръчва
Групата на 20 –те най-мощни икономики в света през 2021 г. В същото време
обикновеният работник плаща данък 10%, колкото и е данъка върху печалбата на
банките, изнасящи 75% от печалбата си в чужбина. А крупните акционери и
собственици на дялови участия плащат най-смешният, най-ниският в ЕС данък
дивидент от само 5%. В България ежегодно като дивиденти се раздават около 7-8
млрд. лева. При 7 млрд. лева това са 350 млн. От данъчните декларации на някои
богаташи се вижда например, че бившият министър от партия „Продължаваме подмяната“
Събев е платил 1 млн. лева корпоративен данък. Ако неговият данък дивидент,
подобно и на данъка на Делян Пеевски, П. Кънев и други богаташи е 15%, колкото
е данъка на едноличния търговец и колкото е подобен данък в редица други
европейски страни, тогава той би платил в държавната хазна 3 млн. лева, а общо
за страната ще се влеят още около 700 млн. лева. Но богатите не искат да плащат
по-високи данъци. Поради това в България нито една политическа партия не
предлага въвеждане на данък лукс, такъв какъвто има в повечето страни от ЕС. Таково
предложение най-подхожда на БСП, но Нинова упорито мълчи и отбягва този въпрос
От данъка,
акциза и таксите на бедните държавата формира помощите за богатите, т.е. беден
богат храни. И храни наред, без избор, без потребност и на юруш. Например, прословутите 25 стотинки на литър заредено
гориво в автомобила. Това е прахосване на пари от държавния бюджет за некрайно нуждаещи
се потребители, а за полза (по думите на министър Стоянов) на Лукойл. И то е
несправедливо. Когато уж даваш на шофьора 25 стотинки на литър, включително на
шофьорите на луксозни джипове, охранители на олигарси, на високоплатени народни
представители, в същото време се увеличават цените на пенсионерските карти за
пътувания в градския транспорт в София с 20%. Нинова и компания от политици от всички
партии се сети за богатите превозвачи, но забрави за бедните софийски
пенсионери, огромната част от които нямат автомобили, а някои от тях имат само
инвалидни колички и проходилки. Разбираемо е герберастката Фандъкова да е против
възрастните пътници в градския транспорт, но това е недопустимо неравенство, подминавано
от социалистката Нинова.
Подпомага се
бизнесът безразборно. От нужда или без нужда. Правителството ако иска да въведе
ред и порядък в помощта за бизнеса, би трябвало да поставя ясни изисквания. Например,
за енергийна ефективност. Вече три години на хиляди български фирми се наливат
милиарди левове пари без те да са мръднали на йота в понижаването на енергоемкостта
на тяхното производство и обслужване. Те безкрайно пилеят енергия и за това
получават пари от бедните чрез държавния бюджет. Могат да се намалят разходите и
чрез забрана за помощи на български и чуждестранни фирми, работещи в България,
но регистрирани в офшорки или плащащи данъци в други страни (Лукойл, Български
морски флот и др.) или изнасящи печалбата си в други страни (75% от банките и застрахователните
компании).
В същото
време се осъществява антинародна дейност с изземването на печалбата на
държавните дружества и фирми. Това ги поставя в неравностойно положение спрямо
частния бизнес, защото от общонародната собственост парите се прехвърлят в
касите и джобовете на олигархически и крупни бизнес структури. В същото време
държавните фирми остават без бъдеще – без средства за модернизация,
реконструкция и развитие. И то вероятно е направено целево за да бъдат с лекота
и на безценица приватизирани от правилните купувачи.
Важното е в
държавния бюджет да се увеличават приходите, така, че те чрез развитие на
икономиката и най-вече справедливите данъци на средноевропейско равнище да
осигурят достатъчно приходи в бюджета за да се подпомогнат дейностите в социалната
сфера и се увеличат доходите на работещите и на пенсионерите. Крайно време е да
се повиши размера на осигуровките за пенсия и здраве поне с 2%. Сегашният
размер е безкрайно нисък и в новите финансови и икономически кризисни условия
осигурявана безкрайно ниска парична маса за финансиране на пенсиите. Освен това
следва да се повиши осигурителния таван от 3400 лева на поне 10 000 лева,
колкото са възнагражденията на богатите депутати в Народното събрание и
ръководните дейци в централните ведомства. Това би било напълно справедливо, не
само на всеки три месеца да си самоувеличават заплатите, а в министерствата и
ведомства да получават несъразмерни парични бонуси.
Трябва да
има и намаляване на държавните разходи в някои сфери и пера. Крайно време е най-мощният административен
апарат (след Брюкселската администрация) в ЕС с над 20 министерства и над 120
централни ведомства и с около 240-250 хил. чиновници в България да бъде съкратен с поне 40 000
души, значима част от които са високоплатени със заплати, а част от тях и с
много високи пенсии възрастни хора. ГЕРБ чрез раздутия централен, областен и
общински чиновнически апарат (а и ДПС в някои области и общини) си осигурява
редовно изборните победи. Разумното
съкращаване на този бюрократичен апарат, усложняващ живота на хората и на
бизнеса, би довело до намаляване и на ведомствено осигурения парламентарен вот
за свързаните с олигархията ГЕРБ и ДПС. Но в това направление ДП, ПП „Продължаваме
подмяната“, БСП, ПП „Български възход“ и „Възраждане“ чрез техните
парламентарни групи страшно мълчат. Намаляването на държавния и общински
чиновнически апарат би довело до икономия над 1 млрд. лева само от заплати, но има и намаляване на административните
разходи.
Някой пак
ще ни каже, че това не е работа на служебно правителство. Може би е прав. Но никой
не пречи тези въпроси служебното правителство в прав текст да посочи на българското
общество и да предложи в Народното събрание конкретни частични промени в отделни
закони. Иначе разговорите за „дупките в държавния бюджет“ стават празноговорене
и баламосване на несведущата българска общественост.
12.12.2022 г.
Гр. София Анко
Иванов
