През последната година българското
общество е занимавано от група политици, шоумени, нахални купени журналисти и
др. с един проблем, чието решаване по същество не е главният проблем на
българското общество, а е въпрос за начина на формиране на властта. И както във всеки друг обществен проблем, има
множество мнения, „експертни оценки“, манипулации, демагогии, задкулисни цели и
действия т.н. И това е съвсем естествено за едно плуралистично общество. Но дълг и отговорност е на политиците и
ръководителите на политическите партии е правилно да се ориентират в
конкретната политическа ситуация и да вземат адекватните политически решения.
В
съвременното общество няма действие, което да е еднозначно, еднопосочно, което
да е само добро или само лошо. Няма действие, което да е от полза за всички и да е не е във вреда на никого. Такъв
е и обсъжданият постфактум проблем за мажоритарната избирателна система.
Българското общество не бе готово да се произнесе по такъв важен проблем. Той
бе изкуствено задкулисно режисиран и явно наложен от група политически
недоучени шоумен-сценаристи, журналисти и др. Зад кулисите прозира явната цел
цялата политическа власт да се съсредоточи в една партия, която получава
непрекъснато през последните 4 години скритата подкрепа на друга партия. С
изключение на част от ръководството на БСП, почти всички разбиращи от избори,
право и политика хора са наясно, че „чистата“ мажоритарна система в България в
настоящия момент е в полза на две партии. Едната е с повсеместно силно
присъствие в цялата страна (ГЕРБ), притежаваща почти цялата местна власт,
изпълнителна и законодателна власт. Втората (ДПС) е прикрито дясна и много
силно регионално позиционирана и в
т.нар. „смесените райони“. Там тя ще има голямо предимство.
Неприемането
на проектозакона, внесен от ГЕРБ за мажоритарните избори стана възможно
благодарение на разцеплението на мненията в ДПС. Депутатите от смесените райони
бяха за мажоритарния вот, а тези от другите райони на страната – против. С това
първото действие на политическата пиеска „мажоритарен вот“ приключи. След
изборите във Франция, когато макронистите с 15% обществена поддръжка спечелиха
над 50% от местата в Националното събрание, се разбра фалша на пълната
мажоритарна изборна система. Сега в
България се подготвят още две политикотеатрални действия, целящи увековечаване
изборните победи на ГЕРБ и ДПС – проектите на
безволевата „Воля“ (подобрен проект на ГЕРБ – абсолютна мажоритарна
система) и тази на БСП (смесена мажоритарно-пропорционална система). Появи се и
резервното действие – нов референдум с трите възможни комбинации. Най-реалистично изглежда второто действие да
е обсъждането на предложението на
ръководството на БСП за мажоритарно-пропорционална система. Поради това се свиква
и заседание на Националния съвет на БСП.
В
ръководството на социалистическата партия има група от лица, които явно не са в
час по съвременна политическа история, не разбират протичащите политически
процеси, изменения и конкретни ситуации не само в България, но и в света. Това
неразбиране е по различни причини.
Политическата
незрялост и неподготвеност на част от дейците на възлови ръководни места на БСП
пролича още преди референдума. Ръководството на БСП подцени разяснителната
работа. Тази тема я нямаше в речника на телевизионните актьори от БСП, нямаше я
в масовите прояви, предизборните срещи, в партийните събрания и конференции.
Все едно, че няма да има референдум заедно с президентските избори. Нещо
повече, тесният състав на ръководството на БСП подаде команда чрез областните и
общинските съвети на БСП членовете на партията и симпатизантите на изборите да
гласуват на референдума, но отрицателно за мажоритарната система, вместо
реалното подсказване членовете и симпатизантите на БСП да не участват, поради
неадекватно поставените въпроси. По този начин изкуствено ръководството на БСП
повиши участието в референдума с около 600 000 души.
Част
от ръководството
невярно оцени и резултатите от референдума. Това пролича още през нощта
след президентските избори чрез емоционалната непремислена и нереалистична
оценка на първите резултати за референдума от страна на Нинова. По същество гласуването
на президентските избори бе от типа отрицателен вот, гласуване „Антиборисов“,
гласуване с надеждата за промяна в обществената ситуация. Тази нагласа
механично бе пренесена и към шоуменския референдум. Огромната част от
гласувалите за референдума разчитаха на промяната, промяната на политическата
псевдокласа, а не от любов необяснима към мажоритарността. Истината е, че
ръководството на БСП се поддаде на журналистическия прогерберски натиск.
Гласували са с „да“ 2.509 млн. от 6.865 млн. избиратели по избирателни списъци.
От тези почти 7 млн. избиратели само 36-37% са подкрепили предлаганата
мажоритарна система. В България демокрацията е вземане на решение чрез
мнозинство или чрез малцинство? В България демокрацията основава ли се на
закони? А законът казва (чрез решението на Върховния съд), че резултатите от
референдума не са задължителни. Трябва ли БСП да се превръща в опитно зайче за група шоумени – пишман
политически сценаристи?
У
редица наблюдатели и анализатори се формира обосновано логически предположение,
че зад позицията на ръководството за мажоритарно-пропорционална (т.е. смесена
избирателна система) продължава да стои задкулисно външно политическо влияние в
БСП. Най-често това се свързва с влиянието на кръга около Гергов, но
има и други заинтересовани от това ГЕРБ да е на власт с помощта на БСП. Разчетът
им е прост. При 120 мажоритарни района най-много места в тях ще спечелят трите
партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. Останалите 120 места осигуряват чрез пропорционалните
листи, техните водачи и приближени на ръководството да влязат в парламента, независимо
дали са харесвани мажоритарно или не. И всичко да е окей. Да, ама, не! (по П.
Бочаров). Сметката май е без кръчмар. Изборите през 2009 г., със самоцелно
прокарания от Първанов, в интерес на ГЕРБ и ДПС, мажоритарен вот с по един
мандат в избирателните райони показа, че само тези две партии спечелиха
мажоритарните мандати. И от тези над 30 депутати в политиката и в Народното
събрание се реализираха само двама-трима. Останалите бяха депутатски пълнеж за
мнозинство. Сега, дори да не се повтори този сценарии, БСП ще спечели незначителен
брой места в Народното събрание, но не повече от десетина (по оптимистични
предположения). И при хипотеза, че сегашните партии запазят електоралната си
подкрепа, БСП (при най-оптимистичен вариант) ще има с около 30-35 места
по-малко, най-много около 50 места. Обединените патриоти и Воля ще изчезнат от
парламентарния небосклон. Сегашните извънпарламентарни десни могат да спечелят
не повече от 5-6 места. Вероятно ДПС ще увеличи местата си до около 35-45.
ГЕРБ, при запазване на сегашното равнище на електорална подкрепа ще има
най-малко 140-150 места. Това според изчислените вероятни 160 места при пълна
мажоритарна система за ГЕРБ (проф. М. Константинов) е със около 10-20 места
по-малко. И естествено възниква подозрението, че при гласуването ГЕРБ ще подкрепи
предложението на БСП, както БСП подкрепи предложението за увеличаване на
ниските пенсии, макар че иначе е против.
При
изготвянето на предложението за мажоритарно-пропорционална избирателна система
експертите и лидерите на БСП показват безкритично отношение към минал собствен и
към настоящ чужд политически опит. Позоваването на модела от 1990 г.
със 120 мажоритарни избирателни района е несъстоятелно. През 1990 г. липсваха
отрицателните изборни практики, сега много широко практикувани. Първата такава
практика бе купуването на гласове. Сега на изборния терен има утвърдени
гросмайстори (като ДПС и ДОСТ) на купуването на гласове, особено сред ромите.
Втората отрицателна практика (най-масово прилагана от ГЕРБ) е купуването на
членове и на цели избирателни комисии. Третата отрицателна практика е
купуването на места на водачи на листите (а защо не и като мажоритарни
кандидати!). И така се появиха в миналото редица купувачи в Атака, отделни
купувачи (пардон, спонсори) в почти всички политически партии, участници в
парламентарни и местни избори. Купуват се и места при пренареждането на
пропорционалните листи. Четвъртата отрицателна практика е налагането на
предпочитани кандидати от местните дерибеи. Повечето журналисти са се втренчили
в Ценко Чоков, но има и други тревожни примери. Справка футболния съдия от
Симитли в листата на ГЕРБ. И петата, най-масовата е т.нар. корпоративен вот. По
същество това е политически фирмен и държавно-институционален рекет за
гласуване за определена политическа партия. Това явление най-често се свързва с
партия „Лидер“, с БДЦ, с ДПС (обръчите от фирми) и др., но в най-масови размери
сега се практикува от ГЕРБ. Този корпоративен вот се проявява чрез фирмите
печелещи обществени поръчки и посредством заплахата към работещите в тях, че ако
не гласуват за правилната партия ГЕРБ ще останат без работа. Подобна е
картината с работещите в общинските администрации, където кметовете на ГЕРБ са
безмилостни. Но такава практика вече има в безбройните централни ведомства
(агенции, комисии и т.н.) и дори в Министерствата. Именно тази пета отрицателна
практика осигури в най-голяма степен победата на ГЕРБ на последните
парламентарни избори. Не се чува и чете, че в БСП тези отрицателни практики са
анализирани през призмата на предлаганата промяна на избирателната система. Предлаганата
мажоритарно-пропорционална избирателна система ще усили тези отрицателни практики,
силно деформиращи демократичния избор. Тя
ще позволи чрез ГЕРБ и ДПС и в редица случаи самостоятелно, по инициатива на
местни дерибеи, в Народното събрание да влязат дори откровени мутри, не само
пропорционално, но и мажоритарно.
Неработеща
е и позицията, че тази система е добре работеща в Германия. Само че се забравя
че България не е Германия. Германия е голяма силно развита икономически федерална
държава, със самостоятелни (със свои правителства и закони) провинции, със
действена самостоятелна безкомпромисна съдебна система, с високо жизнено
равнище (осигуряващо добър живот и без продажба на гласовете), с утвърдена
практика на ограничаване на отрицателните страни на мажоритарната и на пропорционалната
избирателна система.
Предлаганият
избирателен пропорционално-мажоритарен модел като идея и като разработка е
логически правилен и обоснован. Но практическата му реализация в сегашната
политическа обстановка ще го деформира до степен на отвращение не само от
изборите, но и от демокрацията въобще. А избирателната ни система в момента се нуждае
от редица качествени подобрения, насочени към ограничаване на проявяваните
масови отрицателни обществени и вътрешнопартийни практики. Чрез решителното
подобряване на пропорционалната система и мажоритарното подреждане на листите
се минимализират отрицателните страни на изборите. Следователно усилията на
всички парламентарни партии трябва да се насочат предимно към това.
След коренно изменение на политическата обстановка и намаляване на посочените
отрицателни практики вече може да се върви към смесената мажоритарно-пропорционална
избирателна система.
Сега погледите са вперени в заседанието на Националния съвет на БСП. Не само и не толкова защото е на БСП, а понеже може да изиграе ключова роля за промяна на избирателната система и практика в България, по същество негативна, отрицателна промяна. Дано разумът на експертите и членовете на НС на БСП надделее над емоциите и амбициите на лидерката и нейното обкръжение.
22.06.2017
г.
Автор:
Анко Иванов – д-р по философия
Източник:
Политкомент