неделя, 12 октомври 2014 г.

Кризата в БСП

Кризата в БСП
(някои размисли след парламентарните избори 2014 г.)

                                                                          Автор: Анко Иванов

Кризата в БСП отдавна зрее и вече презрява. Тя започна в условията на външно наложения преход на България от недостатъчно икономически ефективен социализъм към примитивно див капитализъм. В сложната политическа обстановка ръководството на партията в лицето но Луканов целенасочено водеше партията и страната към неолиберална политическа и стопанска структура на общество, към  стопяване, разединяване и обезсилване на силната БСП. За дивия преход бе необходимо разпокъсано и конфронтирано политическо пространство, което да не може да отстоява национални интереси.
За разлика от другите бивши социалистически страни, сриването на БСП и на лявата идея стана много по-трудно и бавно. В БСП надделя новосформираната котерия (групировка от кариеристично-властово мотивирани млади и на средна възраст членове на БСП – Пирински, Томов, Първанов, Камов, Добрев и др.). Луканов и сформираното т. нар. „генералско движение“ извадиха и наложиха на преден план и на ръководни длъжности хора, готови на всичко само и само да са на челни позиции в политиката и фокуса на обществото. Те лесно се поддадоха на лукановите манипулации, прегърнаха неолибералната идеология като единствената, подобно на това как по-рано бяха прегърнали марксистката идеология като единствено вярната. За тях най-важното бе реализацията на чуждата политика на български условия, най-важна бе думата на новия задокеански „господар на света“, на новоизмислените „европейски ценности“, сред които на челно място наложиха русофобията и пещерния антикомунизъм. В същото това време Александър Лилов, отдаден на своите теоретични размисли и неумения да разбере навреме социалните процеси в страната, пропусна възможността БСП реално да се реформира, но в социалистическото русло, а не постепенно да се свива като шагренова кожа и да се стопява, да губи влияние и опора всред най-бедните и отрудените, сред безработните, сред младите хора и интелигенцията.
Кризата рязко се задълбочи след самостоятелното управление на БСП и правителството на Жан Виденов. Това социалистическо правителство се стремеше да запази българската промишленост и да запази работните места, то бе против агресивната и безцеремонна разправа с държавната собственост. То бе подложено на огромен натиск от новосформиращата се българска бандитско-рекетьорска икономическа олигархия, от външни политически сили, от Международния валутен фонд, вътрешнопартийните неолиберали (Първанов, Добрев, Пирински и др.) и т.н. Изкуствено предизвиканата криза бе с цел ограбване на натрупаните при социализма богатства и окончателно компроментиране на социализма, на социалистическите идеи и разбиване на социалистическата партия. Последва осемгодишен период на тотално отстъпление на БСП и гавра със социалистическите идеи от страна новопръкналите се „демократи“ от рода на Иван Костов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Луджев. В страната последва бандитската приватизация, осъществявана от правителствата на Иван Костов и Кобурготски, които загърбиха националните интереси и сринаха българската икономика до ограничено равнище, доведоха до огромна за мащабите на малка България емиграция на млади, образовани и професионално подготвени хора в чужбина.
Към 2005 г. в страната се очертаваше силно олевяване на общественото мнение и нарастване влиянието на БСП. Този процес обаче не бе идейно подсигурен. В ръководството на партията доминираха неолибералите от рода на Първанов, Румен Овчаров, Станишев, Пирински, Румен Петков и т.н. Победата на изборите през 2005 г. не бе пълна поради стремежа на Първанов, Румен Петков и техните помагачи БСП да не спечели мнозинство в Народното събрание и да не управлява самостоятелно. Управлението на тройната коалиция, независимо от добрите от неолиберална гледна точка икономически резултати, бе провал в сферата на главното за една социалистическа партия – решаване на социалните проблеми, социалната справедливост и социалната взаимопомощ. Това формира остро социално недоволство и в резултат БСП загуби сериозно изборите през 2009 г. След това започна период на безпрецедентно преследване на БСП и лидерите на партията от бандитско-олигархическата групировка на ГЕРБ. Изборите от 2013 г., независимо от по-високите резултати от 2009 г. не даваха възможност на БСП да реално да води самостоятелна социална политика. Правителството на неолиберала Орешарски продължи управлението на страната по предишния либерално-икономически начин и с явното участие на Догановите „обръчи от фирми“. Това стопи  и малкия останал авторитет на БСП сред българското население.
Измеренията на кризата в Българската социалистическа партия са няколко: 
Първото и най-същественото измерение е идейната криза. Едно от най-важните, но почти винаги премълчавано измерение за всяка една политическа партия в България е идейното измерение. Подценяването на идеите и идеологията съвсем не е случайно. Това е наложено отношение на победителите в Студената война. Наложеният неолиберализъм признава само една единствена ценност в обществото – количеството спечелени пари. А отдавна е известно, че социалните и политическите идеи не са пари, а са виждане за това какво трябва да бъде обществото, как да живеят хората в него. В началото на прехода започна преход уж към „социалдемократизиране“. За по-бърза и насочена крайно надясно трансформация (към дясна социалдемокрация и социален либерализъм) се очертаха Луканов, Пирински, Томов, Първанов, Добрев и Камов. След падането на правителството на Виденов, ръководството на партията бе овладяно от тази социал-либерална групировка начело с Първанов. Именно той за пръв път в явна форма заговори за социал-либерализирането на БСП. След това към тази група и действия с такова съдържание се включиха и Овчаров, Станишев и Калфин (като зам.председател на Министерския съвет, отговарящ за икономическото направление). След като стана министър-председател и се поочука в проблемите на развитието на страната Станишев започна да вижда някои от недостатъците на тази социал-либерална политика, но нямаше необходимата подкрепа вътре в ръководството на БСП, както и в международен план, нямаше и необходимата лична решителност да се възпротиви на този курс.  Този социал-либерален курс стана водещ в политиката на БСП в периодите, когато тя бе в управлението на страната. По същество този социал-либерален курс се оказа неолиберализъм в действие.
Второто измерение на кризата в БСП е липсата на ясна социалната база и  социален критерий на партията. В зависимост от това кои и какви хора членуват в партията, как тя функционира в много голяма степен зависи нейното влияние в обществото. В този случай кризата в БСП има няколко основни обхвата.  Ако от идеите зависят предимно целите на партията, от организацията и зависи каква партия да е тя. След промените се водеше дълга дискусия каква партия да е БСП – масова или тясно организирано политическо ядро. Макар, че доминираше идеята партията да е масова, все повече тя се превръща  в елитарна – здраво твърдо ядро от членове на БСП. На последните избори по същество за БСП гласуваха само членовете на БСП и част от членовете на техните семейства. Стана пределно ясно, че БСП се е капсулирала в много тясно ядро и е загубила връзката с другите части на обществото. 
В БСП бе подценен един от решаващите идейни и организационни въпроси – как да функционира партията. Формално в партийните документи и в изявленията на нейните ръководители се твърди, че тя е демократично устроена. Но засега тази демократичност се вижда предимно като възможност за публична изява на различни мнения. Подценява се главното – кои интереси изразява БСП в обществото. Сегашната размита формулировка, че БСП е партия на всички е доминираща. По същество не може да има политическа партия, която да отстоява политическите и социалните интереси на всички в обществото. Грижата на правителствата на БСП за богатите (т.е. за т.нар. бизнес) на практика до голяма степен отблъсква бедните и средните слоеве. Каквато и еквилибристика с думите и популизма да се прави,  противоречията между богати и бедни не изчезват.
Противоречието между огромната маса бедняци в България и малката група богаташи се преодоляват не с братска прегръдка и милостиня към бедните, а чрез политика за социална справедливост и солидарност. Сега не само в България, а и в цяла Европа, дори и в САЩ главният проблем е икономическото неравенството в обществото.  Социалистическата партия е призвана да изразява, защитава и отстояват социалната справедливост и социалната солидарност, а не увеличаването на богатството на богатите. В цял свят е известно, че плоският данък не е социално справедлив и социално солидарен, но той бе наложен в българското общество (под натиска на НДСВ, ДПС, Първанов, Калфин и групата на Орешарски) от БСП. В аспекта на изразяване на интересите  на членовете и симпатизантите БСП се отклони от идейната основа на социалистическа партия.
Третото измерение на кризата в БСП политическото. В БСП неправилно се формира политиката на партията. В много случаи има стремеж чрез социална и социалистическа фразеология в нея да се прикрива истинската неолиберална същност на подкрепяната от БСП политика. Справка  - програмата на правителството на Орешарски. Управлението на неолиберала Орешарски от името на мандатоносителя на БСП се сведе до козметични промени в социалната политика. С швейцарското правило и с по пет лева за Нова година и Великден не може да се скрие неолибералната същност на провежданата в страната икономическа политика. Политическият курс на партията се определя и налага на партията от ръководството. Политическият курс досега не се определя от интересите и от самите членове на партията и нейните симпатизанти, т.е политиката не се формира отдолу-нагоре. Само при нов подход, при който интересите и мненията на членовете на партията да са водещи, БСП може да изразява политическите интереси на своите членове и симпатизанти.
Неадекватни са прокламираните в програмните документи и в предизборните платформи типичните социалистически послания. Такъв е проблемът за ролята на държавния сектор в икономиката. Раздържавяването в България прехвърли всякакви разумни граници. От 97% държавна собственост и дял в БВП в България преди 25 години, сега той е само 9-10% дял в БВП. Прокламираната реиндустриализация без държавата е невъзможна, а това означава и невъзможност за по-вече работни места и по-високи доходи. Във Франция държавния сектор е около 50% и там има крупни държавни фирми, които икономически са ефективни, а в България БСП макар и неявно подкрепя либералното искане за „по-малко държава“. Избягва се и най-острия проблем – сбърканото данъчно облагане, сбъркано от гледната точка на социалистическата идея. В страната има най-ретроградната данъчна система в света, система в която данъчната тежест на косвените данъци достига до 75%. Данъчното натоварване на обикновения българин чрез ДДС и акцизите е над 38%, а данъчната тежест на бизнеса е 10%.  С изключение на туризма в България няма данъчни облекчения. Дори консумативите при хирургическите операции се заплащат от болните в пълен размер плюс данък ДДС в размер на още 20% над цената. Нещо повече исканата от БСП отмяна на плоския данък само за доходите на физическите лица и то с редица условности е без достатъчно твърда и ясна позиция.
БСП си мълчи за плоския данък при корпоративното облагане. В нашата страна плоския данък е с най-ниските възможни стойности в света. А резултатът от неговото прилагане е обратен – намаляване на инвестициите. В света само три държави са с подобен плосък данък от 10% - България, Монголия и Киргистан. Сред европейските държави плоският данък в прибалтийските републики е 22-27%, а сред централноевропейските и балканските страни също е по-висок – Словакия 19%, Румъния 16%, Украйна 15%, Черна гора 15%, Сърбия 14% и Македония 12%. Този безкрайно нисък плосък корпоративен данък позволява от страната да се изнася огромно количество национален доход, по оценка на някои експерти до 7-8 млрд. лева ежегодно. Това става чрез износа на печалбата на банките, застрахователните компании, търговските вериги, ЕРП, големите предприятия като Лукойл, Аурубис и т.н. БСП си мълчи и не отстоява позицията за това да се повиши размера на трудовите възнаграждения поне до размера на средната производителност на труда. Увеличаването на размера на осигуровките и на плоския данък ще доведе до повишаване на социалната стабилност в държавата.
Грешна е и позицията на БСП да се  мълчи на международно равнище за дискриминацията на българските земеделски производители, чрез най-ниското равнище на размера за доплащането на произведената продукция.    
Важен елемент на политическото измерение на кризата в БСП е проблемът за съобразяването с доминиращите в обществото обществени нагласи, определянето на съюзника и формирането на коалиции. При налагането на грешната идея, че БСП е партия на всички в страната се допуснаха съществени слабости. Съюзници БСП може да търси само сред партии, движения и организации с ясно изразен и доказан ляв, социален характер. Сега за съюзници се приемат партии и организации от всякакъв род, без необходимата социална класификация и ориентация – десни, център-десни, националистически, етнически, екологични и т.н. Коалицията за България и модификацията „БСП и лява България“ засега не дава резултат. Какво от това, че има в нея представители на етнически ромски организации, като сред ромите за тази коалиция гласуват около 5%, а за ДПС над 50%.
Най-сериозен удар върху влиянието на БСП бяха безпринципните коалиции с ДПС. По същество и двете правителства, доминирани уж от БСП, решаващите функции бяха в ръцете на ДПС, както в комисиите на Народното събрание, така в решаващите министерства, в областните управи и др.. Зад това влияние на ДПС, обаче българският народ подразбира влиянието на „обръчите от фирми“, ръководени от Доган. Наложеното от Първанов сътрудничество с ДПС бе в явно противоречие към националните чувства на българите. Една значима част от избирателите на БСП през 2005 г., след като разбраха от изявленията на Румен Петков по БТВ, че след изборите БСП ще се коалира с ДПС, се пренасочиха и гласуваха за Атака и това вкара тази националистическа партия в Народното събрание и лиши БСП от мнозинство в парламента на страната. Насилствено наложената от Първанов коалиция с ДПС, когато БСП и НДСВ можеха самостоятелно, без ДПС да се коалират, нанесе допълнителен удар върху БСП.  ДПС нанесе и пряк удар върху БСП в навечерието на изборите през 2009 г. с изявленията на Доган за разпределянето на порциите във властта и „обръчите от фирми“. Груба бе грешката на Станишев да се коалира с ДПС без сключено ясно писмено споразумение. Това доведе до включване в управлението на хора от Догановото задкулисие, с решението в ДАНС да се укрепи влиянието на ДПС. Разочарованието от безпринципното коалиране на ръководството на БСП с ДПС доведе до свиване на електората на БСП и прехвърляне на голяма част от недоволните от тази коалиция за гласуване към националистическите партии Атака и Патриотичен фронт. Ръководствата на БСП забравиха, че българите освен гласоподаватели могат и да са патриоти.   
Ръководството на БСП, водено от мнимите „европейски ценности“ неправилно се ориентира и в доминиращите обществени нагласи за отношенията с външните за България сили. Българският народ е национално признателен на Русия за своето Освобождение, за помощта на Русия за възстановяването на българската държавност, образование и култура. Налагането от името на БСП на типичната западноевропейска русофобска политика е против интересите на българския народ и на БСП. Русофобските изцепки на Вигенин и на Ангел Найденов няма да бъдат лесно забравени. Те до голяма степен отблъснаха значима степен от избиратели от БСП, особено на изборите ва Европейски парламент. Гласоподавателите с леви убеждения трудно възприемат и твърде често отхвърлят преклонението пред чужди интереси – туркофилството на ДПС, американофилството на СДС, ДСБ и Реформаторския блок, въобще на всякакви чуждофилства. Вместо БСП да използва тази обществена нагласа и отрицателната реакция спрямо толерирането на американските инвеститори в Марица-Изток, Стойнев в края на мандата си като министър се прояви като отявлен американофил. Когато една партия управлява, дори в малка страна, може и трябва да се съобразява предимно с интересите на собствения си народ, с историческите традиции и ценности.   
Допуснатите слабости и пропуски в социалната част на предизборната платформа на БСП, както и недоволството от коалирането с ДПС и пренебрежителното отношение към Русия и туркофилството и американофилството в миналото на Първанов, а сега и американофилството на Стойнев отблъснаха от БСП голяма част от патриотично настроените леви избиратели. Това неодобрение на политиката на БСП доведе до засилване позициите на националистическите формирования предимно на НФСБ, ВМРО и Атака. В крайна сметка това окончателно дораздроби българското политическо пространство.
            Четвъртото измерение на кризата в БСП е партийно-организационното. Исторически БСП почти винаги се е отличавала със стройна и здрава организационна структура и нормално функциониране на системата. В периода на безкрайния преход това започна да се променя в негативна посока. А причината  e безогледното отричане на всичко предишно от начините на функциониране на БСП.  Започнаха да се променят вътрешнопартийните ценности. Демократизацията започна от силно централизирана да се деформира във формална демокрация (използване на демократични процедури за постигане на неостатъчно демократични резултати). Най-силно това се проявява във формирането на партийните органи.  Покойния Добрев и бившият лидер на БСП Първанов наложиха в БСП формата на провеждане на организационната дейности и формиране на ръководни органи на основата на груповия интерес, а не на общия партиен интерес и свободното волеизлияние на голямата маса от членове на БСП. По този начин се формираха в ръководствата на различните равнища затворени групи от членове на БСП, които съсредоточиха всички организационни функции в свои ръце и изолираха до голяма степен останалата част от членовете на БСП от вземането на решения по най-важните въпроси. Няма практика в БСП да се провеждат вътрешно-партийни обсъждания на най-важните въпроси на политиката на БСП и когато партията е управляваща и когато тя е в опозиция. Политически важните решения се вземат от прекалено тясна група от взаимосвързани лица. Такава форма на функциониране на партийните органи е много близка до това, което дядо Благоев навремето наричаше котерия.  Достигна се до парадоксалната възможност тесните местни групи (т.е. котерии)  да избират членове на Националния съвет, които висшият орган на БСП – конгреса не е избрал. Например така станаха членове на Националния съвет лица като Татяна Дончева (бивш служител на бандитската групировка Мултигруп), Румен Петков (с някои съмнения за негови връзки и отношение с бившата бандитска групировка СИК), Димитър Дъбов и редица други.  Особено тревожно е явлението за подценяване от висшите (националните, централните и т.н.) ръководства с разумните предложения на членове  и симпатизанти на БСП. Нещо повече, не им дават отговор, дори по предложения за промени в законите. На партийните събрания и форуми се изказват хиляди мнения и се правят хиляди предложения, много от които изразяват същността на истинските проблеми на обществото. Но в повечето случаи някои ръководители в БСП не се интересуват от тези личностни позиции на членовете на БСП,  а се интересуват от „общоевропейските“ супер абстрактни ценности и пригодни в повечето случи само Западна Европа.
Не по-малко погрешни  и недемократични са начините на формиране на висшите органи на БСП. Да вземем конгресите на БСП. Те нарочно се свикват в тесен делегатски състав – около 700 душ, от които около 320 членове на Националния съвет, председатели на Общинските партийни съвети и някои други партийни дейци на възлови места. Като делегати на конгреса се избират и повeчето депутати от Народното събрание (около 50 души)  около 100 членове на общински съвети, областни управители, зам. областни управители, министри, зам. министри и др от БСП. Така се оформя едно ядро от около 500 души, което е лесно управляемо от организационното ядро на Националния съвет на БСП с водещата позиция на Дъбов, Николова, Мерджанов или някой друг. При така формиран състав и особено при свикването му по всяко време, по решение на тясното организационно ядро в БСП, не може да се формира истинска вътрешнопартийна демокрация при вземането на решенията и избора на ръководните органи.   Необходимо е конгресът да се свиква поне в двойно по-голям състав.
            Няма разумно оправдание защо в БСП няма вътрешнопартийни допитвания (референдуми), дискусии и обсъждания на общи национални проблеми на политическата линия на партията. Никой не се допита да членовете на БСП до такива кардинални въпроси за страната като приемането в ЕС, приемането в НАТО, създаването на военни бази на САЩ на наша територия, изпращане на български войници в чужбина, плоския данък и т.н.
            Политиката на БСП трябва да се строи отдолу-нагоре. Това е новата истинска вътрешнопартийна демокрация. Ако се спазва подобен принцип БСП ще изразява интересите на своите членове и симпатизанти, ще може да подбира и предлага за решаване в Народното събрание от Правителството най-важните и най-актуалните проблеми на развитието на страната.
            Петото измерение на кризата в БСП е кадровата криза. В БСП и има и няма подготвен и идейно убедени кадри. Има няколко порочни кръга на формиране на кадровия състав на БСП.
Първият е вмъкването във властта и предоставянето на властови пълномощия на хора, които не изразяват интересите на членовете на БСП и съмишлениците на партията, а са във властта предимно от лични користни интереси. Става дума за включването в ръководните органи на партията на множество технократи и бизнесмени с недостатъчна идейна и политическа визия за социалистическото в провежданата политика. Става дума за лица като Румен Овчаров, Румен Петков, Георги Гергов, Петър Кънев, Добромир Гущеров и др. Крайно време е някои омръзнали на обществото политически лица от БСП да слязат сами от сцената. Правилно Станишев отстрани Близнашки (върховен кариерист, превърнал се в долнопробен ренегат), Дончева (свързана с Мултигруп) и Божинов. На него не му достигна решителност да отстрани от партията и ръководствата и хората, за които е формирано обществено мнение, че в миналото са свързани в някаква форма и степен със СИК и негови дейци – Димитър Дъбов, Евгени Узунов. Те може и навярно са невинни, но обществената нагласа, че са били в някаква връзка с подобни структури вреди на имиджа на БСП.
Вторият порочен кръг е под маската на коалиране и на гражданска квота чрез БСП да получават властови функци чужди на социалистическата идея лица като Йончев (БЗНС), Мартин Захариев (СДС), Петър Курумбашев, Калфин (ренегат), Орешарски (СДС), Чобанов (ДПС), Таня Андреева (СДС) и т.н. Като гражданска квота могат да се включват лица с леви възгледи, но не членуващи в БСП, такива като Сендов, Пантев и т.н.
Третият порочен кръг е неумелата работа с млади хора и формиране на кадрови резерв от техните редици.  Някои от активните сегашни млади им личи, че се в БСП заради политическата кариера, а не заради социалистическите идеи. Любимец 15 (Неков) се предлагаше на почти всички политически партии, но намери пристан само в БСП. На Страхил Ангелов и от самолет му личи кариеризма.
Четвъртият порочен кръг е формирането в някои общини на общински ръководства от хора, които са  там само за да бъдат включвани в състава на местните общински орагани и да получават възнаграждение за това, да уреждат свои приятели и близки в общинските структури.  Вярно е, че всички политически партии и политически дейци на местно равнище се стремят да уредят свои хора на всевъзможни постове и длъжности в областните управи, в регионалните дирекции и поделения на министерствата, в общините и общинските фирми. Но това не бива да е подходът на БСП. Нормално е някои дейци на общинските структури да са в състава на общинските съвети и общинската администрация, но това да не е самоцел за получаваните възнаграждения.

            БСП има ресурса, традициите и опита да излезе от тази криза, отново да си върне предишните, а и да овладее нови позиции. Това може да стане само ако направи рязка промяна в политическата линия в Народното събрание и в обществото като се опира и отстоява интересите предимно на бедните хора, на младежите и девойките, които все още са останали в България, на социалистическата идеология, на вътрешнопартийната демокрация. Тиражираната от ибрикчиите на Бойко вест за смъртта на БСП или нейният разпад са силно преувеличени. В БСП е потребна промяна, а тя може да настъпи само след отстояване на лява социална, икономическа и държавна политика и дълбока промяна в партийно-организационната дейност на самата партия, а ръководните органи да се обновят. В каква степен и на кои равнища, постове и длъжности да обхване тази промяна е в правото и в ръцете на членовете на БСП. Това те могат да направят само  ако Националния съвет поиска да се опре на тях. Ако Националния съвет се затвърди в кръга на своята „изключителност“, то кризата в БСП ще се задълбочи.  

12.10.2014 г.



Няма коментари:

Публикуване на коментар