неделя, 16 август 2015 г.

Политически имидж и софийски реалности



Политически имидж и 

софийски реалности  

                                                                                            
                                                                                             автор: Анко Иванов

            Лято е. Горещо и задушно, изпепеляващо лято. Политическо ваканционно лято. Всичко е замряло, дори сутрешните и следобедните блокове на бойкопреданите телевизии. Само от време навреме се появява ликът на Бат Бойко, който чрез слово в единствено число поучава българите, цесекарите да си плащат данъците, родителите да не пускат 30 годишните си деца да карат бързо коли и т.н. От време навреме на телевизионния небосклон се повяват фигурите на бойкопреданите външни коментатори: професор-математик и професор-историк, които в ролята на експерти от „последна инстанция“ величаят Бойко, доизграждат и окъпват неговия „ангелски образ“ и чертаят най-мрачните перспективи за БСП на предстоящите местни избори, дори заемане от нея на „почетното“ четвърто място по резултати.  Социолозите правят някакви алабала игри и винаги показват почти едни и същи резултати, от които обикновеният телевизионен зрител и читател остава с впечатление, че ГЕРБ и Бойко имат почти два пъти повече обществено одобрение от БСП. А всъщност реалната картина никой не я знае и не може да я знае. Лято е и хората се грижат за почивка, за зимнина, за прибиране на реколтата, за ремонтите на жилищата, подготовка на децата за училище и т.н., все най-обикновени човешки дейности. На хората в момента не им е много до политика.  Но политиката им се натрапва упорито.  На национално равнище се натрапва внушението, че само хората на ГЕРБ работят, а другите политически партии са в дълга, предълга ваканция и едва ли не са се дезинтересирали от съдбите на България.
            Тази политическа активност, на видни отвсякъде дейци на ГЕРБ, е не само на национално равнище. Тя е много по-силна на местно и особено на столично равнище. Всички ефирни и недотам ефирни телевизии се надпреварват да показват в информационните си блокове „от мястото на събитието“ ликът на столичната кметица не само по веднъж на ден. И всички тези телевизии, а и някои сайтове и вестници, правят предизборна политическа агитация в полза на ГЕРБ.  Чрез тези бойкопослушни средства за масова дезинформация  публично се въздейства върху обществените настроения в столицата и в страната, подбуждат се избирателите да предпочетат ГЕРБ и Фандъкова на предстоящите местни избори.
            Формиран е изкуствено и се налага привлекателен образ на г-жа Фандъкова. Непрекъснато я представят като „човек от народа“: симпатична миловидна жена на средна възраст, с почти вечната усмивка, скромното, но стилно облекло, загрижена за решаване на проблемите на децата, използването на цветята в градската среда и т.н., все неща близки до обикновените хора. В същото време пропагандната машина на ГЕРБ и бойкопослушните телевизии правят опит да формират и облика на Фандъкова като експерт, който е загрижен и работи за развитието на София, като оперативен ръководител на ставащото в София. Особено старателно се показват ремонтите и новото строителство в София, неща, които се виждат и остават на видно място, който правят силно впечатление на неинформирания избирател.
            Какво остава невидимо зад този телевизионен мил и усмихващ се масово симпатичен образ?
            Първо. Наличието на огромни диспропорции в развитието на столицата, в социалните диспропорции в условията за живот в отделните софийски квартали. В европейска столица, с претенции за една от най-старите исторически и културни ценности все още има множество квартали без канализация. Все още има множество квартални пространства въобще без тротоари, а в огромният случаи в другите квартали уличните платна са разбити, на тротоарите трудно се ходи. Формираните преди Фандъкова ромски гета вече се пренаселват. Например, във „Факултето“ преди 25 г. обитаваха постоянно около 18 000 жители жители, почти изключително български роми. Сега населението там е вероятно над 30 000. И това е квартал с едно училище, без ДКЦ (Диагностично-консултативен център, т.е. поликлиника) и т.н. Проблемът е труден, но общинската администрация командвана от ГЕРБ не си мръдва дори малкия пръст за да намали социалните и етнически проблеми в този и другите подобни квартали.
            Второ. Огромното строителство, постоянните ремонти и реконструкции в центъра на София доведоха до огромни кредити и финансова задлъжнялост на Столичната община. По някои данни от печата около 2 млрд. лева. Огромна част от средствата от големия бюджет на Столична община се използват недостатъчно ефективно. Типичен пример са преустройствата на някои от улиците в София. Витошка бе сериозно преустроена по времето на кметуването на Софиянски. След това вече няколко пъти се преустройства под давлението на определени заинтересовани фирми. И бяха похарчени десетки милиони средства на Столичната община. Булевард Цариградско шосе само по времето на управлението на кметовете на ГЕРБ (Борисов и Фандъкова) бе ремонтиран и преремонтиран, затварян и отварян поне три пъти. Полагана бе вълнообразна асфалтова покривка и т.н. Непрекъснато се ремонтира и променя движението и пътните съоръжения при Руски паметник.
            Трето. Самоцелност и показност на отделни мероприятия, включително на крупните строителни обекти, грешни архитектурно-проектанстки и строителни решения. Прокарано бе трасето на метрото в места, в които няма, и в близко бъдеще няма да има, необходимия пътникопоток. По същество жителите на Цариградския жилищен комплекс в Дружба останаха без възможност да ползват метрото. Надделяха търговските интереси метрото да спира пред хипермаркетите, включително  “Метро“ и „Интарекспоцентър“. Пропусната бе възможността трасето на метрото да обере пътниците, слизащи на Гара Искър от влаковете и автобусите от съседните на София села. Метростанцията „Искърско шосе“ в същност обслужва ограничен контингент пътници, а следващата към аерогарата е на голо поле.  В по-друг аспект е случаят с ремонта на бул. Ал. Малинов. Този ремонт бе отдавна належащ. Главният проблем на този най-натоварен в източната част на София булевард бяха огромните задръствания на автомобилното движение сутрин и вечер. Тези задръствания се дължат на наличието на множество, изкуствено поставени светофари. На разстоянието от бул. Цариградско шосе до пресечката през бившия магазин Деница, т.е. на разстояние около 1400 м има 5 светофара, като на последните 300 м. те са са три. Ремонтът бе правилно осъществен с икономисаните пари от метрото, в един от участъците бяха увеличени лентите за движение от две на три и бяха направени нови тротоари. Това добре. Но задръстванията си останаха, светофарите си останаха, главният проблем не бе решен, а парите са похарчени пропагандно добре. Такива примери има из цяла София.
            Четвърто. Неефективна е работата на социалните системи на София. Топлофикация, която е собственост на столична община, независимо от намаляването на цената на природния газ поддържа високите цени за да избие стари задължения, независимо, че продава на преференциално по-високи цени произвежданата електроенергия от централите чрез т.нар. когенерация, т.е произвежданото електричество се продава на НЕК на много по-висока цена от реалната, а отпадният продукт на производството – парата, се продава на софиянци на много висока цена. Нещо повече, с мълчаливото съгласие на Столична община и вероятно на г-жа Фандъкова, столичната Топлофикация изкуствено удължи тази пролет отоплителния сезон и сега събира огромни сметки от потребителите на топлоснабдяването. Софийската общинска администрация по същество е подчинена на сметосъбиращите и сметоизвозващите частни фирми, силно симпатизиращи и покрепящи ГЕРБ и лично Бойко Борисов („Титан“ и др.). Детските кухни и социалния патронаж предлагат некачествени храни на софийските бедни и на бедните родители на деца. Силно са принизени грижите за обикновените, неелитните общински училища. Общо работата на социалните системи в София е на най-ниското възможно равнище. Правят се различни неща, но като цяло системата силно изостава.
            Пето. Управлението на Столичната община е на ниско експертно равнище. Е, това ниско равнище е характерно и за г-жа Фандъкова. В Уикипедия няма да прочетете нищо съществено за нейната експертност. Доколкото знаем г–жа Фандъкова е завършила висше образование със специалност „Руска филология“. Работи в 73 –то училище като учител по руски език. И след вътрешноучилищни партийно оцветени борби срещу бившия директор, е назначена на освободеното място за директор. В битността си на учител и директор тя показва добри педагогически умения. С избирането на Борисов за кмет на София и лъсналата липса на кадри на тази нова партия, Фандъкова бе привлечена за зам.кмет на София по образованието. При решаването на различни конкретни педагогически училищни проблеми тя се оказа на равнище. Самата тя не е конфликтна личности и това и помага да решава някои конфликтни педагогически ситуации. И толкова. В останалите управленски дейности и личаха липсата на знания, умения и качества да решава значително по-сложни социални и градоустройствени проблеми. И започна изкуствено да и се създава образ на експерт, който контролира успешно различни дейности и най-вече строително-ремонтните.   И усмихнатата, стилно скромно облечена, кметица започна всяка сутрин  пред телевизионните камери да контролира графика на строително-ремонтните дейности. Нейният благ говор и усмивка трябваше да покажат, че тя е „голям експерт“, щом инспектира изграждането и ремонта на такива сложни строителни и пътни системи. Но нещо не се получава. За всеки отделен ежедневен показ тя запомня и изговаря цифри, които в обичайната кметска практика никога не би знаела, защото не е всезнайко и не е необходимо за практическото ежедневно управление на столицата. Самият и изговор на данните и цифрите показва усилие да си спомни отделните стойности и бройки. В редица случаи допуска и елементарни грешки, които разкриват нейната неекспертност. Например, при откриването на бел.“Ал. Малинов“ благо и усмихнато говорейки не можа на два пъти да направи разликата между „пътно платно“ и „лента за движение“, а това се знае от всички водач на моторно превозно средство. И множество подобни примери.
            Шесто. Впечатлението за задкулисно управление на София. Явно добрият педагог и директор на училище няма подготовката за решаването на широк кръг обществен проблеми. Тяхното решаване става чрез Общинския съвет, в който ГЕРБ и присъдружните му партии по партийна герберска препоръка решават главните столични проблеми. Зад образа на благия, добродушен и усмихнат кмет водеща роля в управлението на столицата имат други лица: Борисов, верните на Борисов главен архитект Диков и шефът на софийския метрополитен Братоев, както и някои лица от кръга от фирми, гравитиращи около ГЕРБ, около Котараците и др. Зад благият интелигентен образ на Фандъкова се крие действителното задкулисно управление на София.  
            Подобна стратегия ГЕРБ е възприел и във Варна, където през последните дни се подвизава Бойко Борисов и се разпорежда къде рибарите да ловят риба, как да се дадат няколко милиона на ТИМ за да бъдат спечели футболните привърженици на Черно море да гласуват за ГЕРБ и за Портних. Подобна стратегия прилага ГЕРБ и в Бургас и Стара Загора. Очакват се подобни действия в Пловдив, Русе и Плевен.
Появи се и нещо ново и различно в предизборната агитация на ГЕРБ. То се усеща най-силно в София. На няколко пъти, навярно подсказано и, Фандъкова с неумели изрази започна да атакува лявото и дясно. ГЕРБ са наясно, че в София на местните избори шанс имат само  ГЕРБ, БСП (лявото) и РФ (дясното). Всичко останало е участие за пет минутна слава преди изборите. Но нито веднъж, критикувайки лявото и дясното, не спомена центъра и ДПС. Явно в политическото пространство задкулисното управление „Бостан“ не е само метафора. Засилвайки влиянието си сред българските роми в София, явно Местан в София ще играе за Борисов.
Докато другите политическите партии  и лидери си почиват, а някои ги обучават в САЩ, то ГЕРБ, Борисов, Фандъкова, Портних, Николов, Павлова, Дончев и пр. под прикритието на ежедневна текуща информация чрез телевизиите си правят политическа пропаганда и агитация. Изкуствено се създават подходящи харесвани от по-голямата част от населението образи (англоговорящите българи това го наричат имидж), емоционално възприемани като добри (умно и благо говорещи, неконфликтни, усмихващи се скромно и стилно облечени) хора. Хора, близки до обикновения човек и поради това подходящи за кметове. А по-голямата част от българите наивно продължава да вярва на телевизионните изяви, да харесва или да не харесва по това кой как се държи пред камерата и отговаря на провокативните пробойковистки журналисти.   
С този стил на предизборна пропаганда и агитация от страна на ГЕРБ другите политически партии, ако искат да успеят, трябва да се преборят, използвайки оръжието на истината по главните общински и столични проблеми, извеждането на преден план не на образите, а на проблемите, които ще се решават, не кметската надпревара, а битката за политическо влияние в общинските съвети. ГЕПБ са се насочили към спечелването на по-голям брой кметски места, за да си запазят политическите позиции. Те са наясно, че в битката за общински съветници най-вероятно ще имат по-малко гласове поради провежданата от тях антисоциална и провоенна русофобска политика.        

16.08.2015 г.          
           


Няма коментари:

Публикуване на коментар