неделя, 29 ноември 2015 г.

"Кърваво писмо" ли?



„Кърваво писмо” ли?

в-к  Дума


28. Ноември 2015 

Анко Иванов
Преди няколко дни в интернет се появи писмо-декларация от едно обсъждане в дискусионен клуб в "Красно село". Редица медии веднага извадиха от това писмо някои твърде неблагоприятни за БСП оценки. То по историческа аналогия бе наречено "Кървавото писмо". Не пропуснаха да напишат имената на тези, които уж са подписали това писмо. Списъкът започва с моето име. И аз се чувствам задължен да поясня няколко неща. Такъв дискусионен клуб действително имаше и неговата тема бе какво да се прави след изборите. Изказани бяха различни мнения и позиции. Истина е, че накрая Асланов направи някакво предварително подготвено обобщение, но то не бе обсъждано и гласувано. По същество това стана декларация, която няколко души трябваше да преработят. Не съм виждал по-нататъшния текст на такава декларация, не съм подписвал никакво "кърваво писмо" и неправилно моето име фигурира като "подписал". След няколко дни прочетох как Б. Цеков се възмущава, че и неговото име стои под някаква декларация, която и той не е виждал и подписвал и смята, че това е въпрос на вътрешнопартийни обсъждания, а не на публични декларации. Писането и преднамереното разпространяване на декларации с неверни оценки за състоянието на БСП е в услуга само на външните политически опоненти на партията и на тези, които искат да се върнат на ръководни позиции в БСП, на хората, виновни за поддържането на дясната неолиберална политика и за слугуването на ДПС. По същество се прави политическа инсинуция не в полза на БСП.

В моето изказване на дискусията поддържах тезата, че спадът в доверието към БСП се дължи на факта, че в близкото минало ръководството на БСП проповядваше леви идеи, а на власт провеждаше дясна политика чрез: въвеждане на плоския данък с необосновано ниска ставка за фирмите; поддържане на ниски данъци за фирмите и висока ставка за косвените данъци; въвеждане на убийствения за образованието делегиран бюджет. Акцент поставих и върху потребността в политиката на БСП на челно място да стоят въпросите за преодоляването на масовата бедност. Изказах мнението, че в БСП трябва да има по-голяма чуваемост отдолу-нагоре.
Лошият изборен резултат на БСП е крайно неприятен. Но той не е първи и единствен. Подобни резултати БСП имаше през 1997 г., когато лидер бе Георги Първанов, но интересно - никой не му поиска оставката. През 2007 г. БСП постигна около 400 000 гласа (почти толкова, колкото сега), при над половин милион повече население на България. Тогава Асланов, Паскалев, Овчаров, Нинова и т.н. не искаха оставките на Станишев, Пирински, Румен Петков, Димитър Дъбов и т.н. Редица партийни организации (клубове) като нашия в "Красна поляна" предложиха с декларации до Висшия и до Столичния съвет на БСП (не до медиите), промени в партията. Тези искания бяха пренебрегнати от Станишев, Дъбов и Овчаров. Дъбов в последните 18 г. "само" 17 е бил член на ръководните органи. Нещо повече, в БСП имаше някакво негласно споразумение, че за видимата част на политиката отговаря Станишев, но за партийната организация - Дъбов. С участието на Дъбов от 2009 г. до 2013 г. БСП непрекъснато губи избори и намалява своето електорално влияние - до 8 пъти. Винаги след поредната загуба Дъбов твърдеше, че сега не е време за оставки и за отчети и избори в партията, както предлагаха например Йотова и Стоилов. Сега, когато начело са други, Дъбов иска незабавни оставки. Оставката, както отбеляза на дискусионния клуб К. Паскалев, е морален личностен акт, а аз добавям, че това не трябва да бъде политическа кампания в партията.
По същество въпросът с оставките силно се  хиперболизира и бе взет на всеоръжие от опонентите на БСП и присъдружните им журналисти. Истината е, че който и да бе начело на БСП, нямаше да постигне по-висок резултат. Причината е в провала на правителството на Орешарски, включително в провалите на "Белене" и "Южен поток", в нежеланието за отмяна на плоския данък, в колаборационистката политика с десните и разширяването на властта на ДПС. Една от причините бяха и русофобските изцепки на бившите министри Вигенин и Найденов. Тази рана не може да зарасне за една година. Трябва много повече време членовете на БСП и симпатизантите да се убедят, че новото ръководство води трайна социална политика, избягва колаборацията с десните и с ДПС.

Обективната истина, е че всички партии и коалиции загубиха тези избори, включително и ГЕРБ, независимо от многото спечелени кметски места, но без мнозинство в съответните общински съвети. Дори Иван Костов разбра тази истина и посочи, че всички партии загубиха на местните избори и че най-големите губещи са "Атака", ДПС и БДЦ. Най-малко загубилите са РФ и БСП. При по-честни избори и с по-малко манипулации спадът на ГЕРБ би бил невероятен. Действителната главна причина за загубата на всички партии е в неверието на българските избиратели в провежданата дясна неолиберална политика, видима на повърхността като отрицание на всички партии. Тенденциозно платената журналистика съсредоточава общественото внимание единствено към загубата на БСП.

На този дискусионен клуб ясно пролича и наличието в БСП на десен неолиберален подход към левите социални проблеми. Това е видимо например чрез изразения възглед на водещия Юри Асланов на отричане потребността от политика на БСП за преодоляване на масовата бедност в България. Според него всеки българин индивидуално следва да се бори с бедността си, въпрос на лична грижа за повишаване на образованието и квалификацията. Този възглед не е социалистически, а е неолиберален. Бедността е дълбок социален проблем, а социалните проблеми са главните, които е призвана да решава една социалистическа и дори една дясна социалдемократическа партия.

Сега главният критерий за БСП са не оставките и персоналните места в изборните органи, а разработването и отстояването пред обществото на действителна и силна лява политика с много по-ясно патриотично съдържание, с отказ от колаборацията и слугуването на десни идеи. Ако това не се види, сега и веднага, БСП може и да я няма. С ясна лява политика могат да се привличат по-младите хора, сред които има потребност от ляво мислене и действие. На тази основа могат да се осъвременят организационните механизми на функциониране на партията.


Няма коментари:

Публикуване на коментар