четвъртък, 28 април 2016 г.

Властта - самоцел на десните в БСП



            В сряда (27.04.2016 г.) бях поканен и участвах в едно обсъждане на материалите за предстоящия конгрес на БСП в район „Красна поляна“. Стана интересна и съдържателна дискусия, в която всички участници подкрепяха левия курс на БСП. Там ми дадоха и Софийския бюлетин на БСП под № 1 за 2016 г. В него имаше поместени 5 интервюта с пет номинирани за Председател на БСП – Михаил Миков, Калоян Паргов, Корнелия Нинова, Румен Овчаров и Илияна Йотова, както и проекта за Политическа декларация на 49 конгрес на БСП. От тях ясно личат политическите различия в ръководството (Националния съвет на БСП и на някои местни структури).    
            В предконгресната за БСП обстановка ясно пролича разделителната линия между двете основни политически тенденции в Националния съвет на БСП: лява социалистическа и дясна – социаллиберална. Това разделение в идеологията в БСП се оформи още от началото на прехода, когато в БСП се оформиха двете партийно-политически крила.  Първото е социалистическото, базиращо се на концепцията за демократичния социализъм, водено и вдъхновявано от теоретичните разработки на Александър Лилов и програмата на френските социалисти и немските социалдемократи (преди Шрьодер). Второто е социаллибералното, наричано от някои политолози погрешно като дясно социалдемократическо, базиращо се на т.нар. „Трети път“, отстояван на запад от Блеър и Шрьодер (по същество конформизъм с либерализма и превръщане на левите партии в социаллиберални политически субекти). В БСП то бе въведено и вдъхновявано от Андрей Луканов, а след това от Георги Първанов. Последният пръв публично изрече и публично застъпи гледната точка, че реформирането на БСП трябва да бъде не само към социалдемократизиране, а и към социаллиберализиране. 
Това вътрешно разделение в БСП най-силно се прояви по времето на правителството на Жан Виденов. В парламентарната група на БСП стана мощен разлом, между двете течения, което отслаби социалистическото правителство. Това, заедно с външната намеса, осъществена по социалната технология на Джин Шарп за т.нар. ненасилствена смяна на властта (т.е. „нежни революции“, „цветни революции“, „арабски пролети“ и т.н.), т.е. чрез използване на набор от методи (198 по Шарп) от масови протести, митинги, шествия, гладни стачки и т.н., иницииране изкуствено на хлебна и финансова криза и т.н. Това у нас доведе до падане на лявото социалистическо по идеология правителство на Жан Виденов. Тази технология на Шарп за пръв път въведе масовото използване на платените протести. За скандиране  и подскачане под девиза „Който не скача е червен“ се плащаха по 100 марки на човек, по признанието на една известна българска артистка, активна на участничка в тези подскачания. Този подход бе използван и през 2014 г. и на Майдана в Киев, само че девизът бе „Кто не скачет е москаль“. Последователите на Луканов в БСП и най-вече тези на възловите места – Първанов и Добрев помогнаха да се събори правителството. И оттогава (1997 г.) до 2014 г. в националното ръководство на БСП силно започна да доминира дясното социаллиберално крило представлявано от Първанов, Румен Петков, Румен Овчаров, Ангел Найденов, а по-късно и на Сергей Станишев, Антон Кутев, Димитър Дъбов, Сергей Узунов. Това крило имаше силната подкрепа от участниците в т.нар. „генералско движение“ (най-вече Бригадир Аспарухов и Димитър Иванов), хората създали политическото инженерство в България, активно участвали в създаването на нови политически образувания от типа на НДСВ и ГЕРБ, в лансирането на Бойко Борисов на политическата сцена и т.н. След оттеглянето от БСП на Жан Виденов, Красимир Премянов и други, социалистическото крило бе представлявано от много малка група дейци на БСП.
Иманентна същност на социаллибералното крило е участието във властта. Министерстването, депутатстването, заемането на възлови държавни и общински постове. Самоцелният стремеж към властови позиции измести на втори план разработването, отстояването и прокарване на власт на социалистическа лява политика. По същество чрез ляво говорене се прокарваха десни икономически, политически, социални и други решения. Ръководните дейци на БСП в двете правителства с участието на БСП (на Станишев и на Орешарски) заеха колаборационистка подкрепяща неолибералните политически решения политика и властване в България. Провеждането на два пъти на власт на подобен колаборационистки политически курс доведе до огромен срив на авторитета и влиянието на БСП. И се стигна до парадокса в най-бедната и изостанала в ЕС страна да няма силна лява партия. Не трябва да забравяме, че хората в крайна сметка разпознават политическите партии, по провежданата от тях политика, а не по самоопределянето като леви, десни, центристи и т.н. Това е главната причина за отлива от поддръжници на БСП и за лошите изборни резултати. А провеждането то всички български партии само на дясна неолиберална политика напълно дискредитира политическата класа и разруши вярата в държавата и в социалната справедливост.
Сега привържениците на социаллибералното и на колаборационизма в Националния съвет започнаха открита атака срещу макар и бавно и непълно, прокарващ се ляв социалистически курс на новото ръководство на партията. И дясното крило започна атаката още в същия ден след местните избори. Проблемите вместо да се дискутират вътре в партията бяха изнесени в полето на телевизионната политика, с помощта на ГЕРБ и отделни водещи поръчкови журналисти. Има няколко медийни позиции (опорни точки) за атаката на левия курс на БСП.
Първата антилява позиция е масово тиражираното от десните политическо внушение, че сега „БСП е слаба опозиция, че се е провалила на местните избори“. В същото време се пренебрегват силните, макар и частични опозиционни действия на БСП в сферата на здравеопазването, търговските вериги, майчинството и грижите за децата-инвалиди, за демографската катастрофа. Силна опозиция може да бъде само партия, която има в парламента над 80 места. При 38 депутати е немислимо БСП значимо да влияе на повечето политически решения. Тази политическа азбучна истина се разбира дори от яростните външни и вътрешни критици на левия курс. Десните извън БСП ги е много страх от възраждането на истинския ляв политически профил на БСП и поради това използват журналистическия слугинаж и „своите хора“ (мечтаещите за власт) в БСП. Парадоксално е твърдението на Нинова, че БСП е слаба опозиция, но когато опре лично до нея започва да изтъква, направеното от парламентарната група. Ако БСП е слаба опозиция по думите на Нинова, защо тя, след като е несъгласна с партийното ръководство и си подаде оставката от Изпълнителното бюро, не направи това и за парламентарната група, а се пъчи като неин зам. председател.
Второто дясно политическо внушение, най-ясно изразявано от Овчаров и неговите подгласници от социаллибералните (Нинова, Йотова, Добрев и др.) е т.нар. „отваряне на партията навън“ (цитат от Овчаров). Накъде повече да се „отваря навън“ БСП. В нейното ръководство са двама бивши активни членове на СДС, активни участници в приватизирането на държавната собственост като Г. Гергов („Слънчев ден“, ЦУМ, „Пловдивски панаир“ и т.н.), Нинова („Техноимпекс“,  „Техноимпортекспорт”), а милионерът Кънев е председател на парламентарна комисия, милионерът Добрев е депутат в Народното събрание и т.н.. Ниново отрича за ролята си в приватизацията на „Булгартабак“, но мълчи за ролята си в приватизирането на „Пловдивски панаир“. Овчаров и компания не казват към какво и към кого да се „отваря навън“ БСП. Възможността е реално само една – ГЕРБ и Бойко Борисов. Но те (Борисов и гербарстите) не искат в управление с БСП да прокарват лява политика, а си държат на АБВ, които по говорене са леви, но по действия са социаллиберали и подкрепят крайно дясна неолиберална политика. А това „отваряне навън“ бе „успешно проведено“ по време на Тройната коалиция, когато Овчаров бе министър на икономиката, а Нинова първа дясна ръка като зам. министър. Тогава Овчаров и Нинова твърдяха, че неолибералния „плосък данък“ няма алтернатива и убеждаваха не само депутатите от БСП, но и цялата българска общественост, че това е правилното. Това ли е „отварянето навън“ – подкрепа и прокарване от лява партия на десни неолиберални икономически решения? 
Третото дясно политическо внушение, е че представителите на социаллибералното крило  в БСП, след като оглавят Партията, до две години тя ще дойде на власт.  Явно голяма част от тях ги блазни мечтата на Големанов (особено Найденов) да станат министри. А мечтата на Калоян Паргов (не с РЗС) с БСП е в краткото послание:  ако се „улучи ваксата, новият лидер ще върне до 2  г. БСП на власт“. Само, че как ще стане това, Паргов не уточнява. Изглежда „ваксата“ е в БСП да няма ляво движение и съответно ляв курс, да няма провеждане на леви политики. Илияна Йотова вижда идването на власт до една година, колкото и Нинова. Много са се разбързали горките. Партиите участват във властта за да отстояват, прокарват и провеждат определена политическа линия. Само че Овчаров, Нинова, Йотова, Паргов не казват с каква политика ще управляват: социална, либерална, консервативна, социаллиберална, центристка и т.н. А Миков явно заявява, че това е лява политика. Всички десни в БСП в последните седмици смениха словника на своите изложения и все повече телевизионно си служат с леви изрази и с леви идеи, дори на Нинова за пръв път започва да и харесва държавната собственост, която в миналото (1997-2005 г.) тя разбазарваше чрез „работническо-мениджърска приватизация“. 
Четвъртото политическо внушение срещу левия курс на сегашното ръководство на БСП е, че в лява партия няма потребност от ляво движение. Цитирам израза, който използва Калоян Паргов и който лично чух от Костадин Паскалев: „абсурдно е в лява партия да се говори за ляво и дясно крило“. Напълно съм съгласен с подобна теза, но при други обстоятелства. Лявото движение възникна и се разви при провеждането от Първанов, Станишев, Овчаров, П. Димитров, Нинова и др. на дясна неолиберална и социаллиберална политика, която е в противовес на идеите на огромната маса от членовете на БСП и на нейните симпатизанти и поддръжници. На Паргов му се иска да възтържествува принципа на „Последователност – в това, което сме правили досега, в отстояването на програмни политики и на заявени позиции, а не промяната им спрямо една или друга конюнктура“, т.е. да си следваме социаллибералния модел на поведение на партията, наложен от Първанов и Станишев. Никаква промяна, никакво връщане към исконните социалистически ценности – социална справедливост, социална солидарност, социална помощ и защита, равенство.
По същество в сегашния момент, реално в ръководството на БСП има две идейни течения: социаллиберално и ляво социалистическо. Едното, а именно лявото, е публично и видимо, то се институционализира чрез Лявото движение. Второто е невидимо, демагогско, то е прикрито зад политическата демагогия с лява фразеология, то не се е институционализирало. То си служи с леви лозунги, но на власт прокарва и защитава десни интереси. При него няма явна видимост и обществена гласност на социаллибералните позиции на неговите поддръжници.

И петото политическо внушение адресирано срещу левия курс и Лявото движение е обявяването на Миков и Стоилов за „ретроградни“ дейци, които възстановяват демократическия централизъм, търсят врага с партиен билет, разчистват лични сметки, издигат само леви лозунги, а с леви лозунги не ставало (справка интервюто с Овчаров). А може би със социаллиберални лозунги става? Винаги в политиката и в партийната дейност може да се използват политическите манипулации и опити за внушения от типа, че определена политика и партиен курс са „лозунги“. Нима докато бе член на ръководството на БСП през 2005 и 2009 и 2013 г. Овчаров не вдигаше „леви лозунги“, а след това лично той (или неговите подставени лица от рода на Кадиев, Янева, Паргов) не прокарваха дясна политика? Не съм адвокат на Миков и Стоилов, но не съм привърженик и на неистината, както културно се нарича лъжата. Какво възстановяване на демократическия централизъм го е прихванало Румен Овчаров? При демократичния социализъм има пряк избор на делегатите на конгреса от членовете на партията чрез конференциите на общинско равнище. Ама в БСП има и „назначени“ чрез положения на Устава от рода на „делегирани представители в ръководните органи“ и участници в работата на Конгреса с права на делегати. Ако бе възстановен демократическия централизъм, сега Овчаров щеше да бъде изключен за антипартийна дейност, понеже той си позволи на два пъти публично пред обширния ефир на две от водещите телевизии да нарече БСП маргинализираща се и маргинална партия. Дали е наказан за неговите антипартийни и фракционни действия? Какво, оставаше в партията да бъде оставено и неговото протеже милионерът Г. Кадиев, който участваше в саботирането на изборите в София!  Нещо Овчаров забравя, че когато Първанов, Румен Петков (но не главния редактор на Поглед.инфо, а абевееца) и той гласуваха за участието на България в американската акция за окупация на Ирак, само двама в Народното събрание бяха против, а единият се казваше Стоилов. Не е етично на Стоилов да се приписва и предоставянето от БСП на властта на „двама олигарси“, когато Стоилов в парламентарната група и в Народното събрание бе против назначаването на Делян Пеевски в ДАНС, а неговите (Овчаровите) хора Корнелия Нинова и Кирил Добрев гласуваха под командата на Станишев със „за“.  

Левите в ръководството на партията са се съсредоточили в изготвянето на адекватни партийни документи за обсъждане от Конгреса.  Десните са се съсредоточили върху окепазяването на левите и мечтата бързо да се реализират на властови държавни позиции. Нормално е всяка политическа партия да се бори да бъде на власт. Но това да бъде чрез формиране, отстояване и прокарване на адекватна на партията политическа линия, а не власт за самата власт. Оставам, но не само аз, с усещането, че главното за десните в БСП е идването на власт на всяка цена и заемането на властови и държавни позиции на местно, областно и общинско равнище. От мъдростта на делегатите на Конгреса сега зависи дали ще се съхрани и развие по-нататък т.нар. „ляв курс“, или постепенно БСП ще върне в лоното на социаллиберализма и след едно десетилетие няма да я има на политическия хоризонт.    
Автор: Анко Иванов

28.04.2016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар