Отродяване чрез деградация на българския
език
В България протичат много тревожни
процеси на отродяването. Те имат силни тревожни проявления в овладяването и
ползването на българския език. Вече стана обществено достояние факта, че голяма
част от българските ученици са функционално неграмотни и че друга голяма група (до
десетки хиляди) деца не посещават училище и следователно въобще не учат
български език. Освен тези образователни факти има и друг, обикновено скрит за
обществото процес – деградация на ползването на българския език и писменост. Деградацията
на българския език и писменост има различни форми и измерения.
Първото
измерение на деградацията на ползването на българския език е все по-честото използване
на латиница вместо кирилица при изписването на различни текстове в Интернет
и социалните мрежи. Вярно е, че технологията на използване на компютрите, на
програмното им осигуряване е на английски, но това не е повод да не се пише на
кирилица, когато на клавиатурата има и двете възможности. Явно идиотската идея
на един бивш президент на България да се откажем от кирилицата и да преминем на
латиница има своите волни или неволни последователи. И твърде често вместо
български букви се изписват латински, а думите са с българско звучене. Използва
се т.нар. „дигитална шльокавица“, т.е. писането с цифри вместо с букви. И това
явление е особено силно сред младите и най-младите ползватели на компютрите и
общуването в Интернет. Среща се и едновременното изписване на текст с кирилица
и латиница. Напоследък това стана модно увлечение на някои спортни
сайтове. Например, информация за
футболен мач между: „Динамо (Киев) – Skenderbreu“ или дори „Монтана – Maritsa Plovdiv“. Подобна е и практиката
за изписване имената на футболистите, играещи в мачове от българското
първенство на латиница, докато в почти всички европейски страни това е на роден
език. Тук няма оправдание за международното телевизионно излъчване на мачовете,
тъй като едва ли някъде в света гледат с интерес мач между Витоша и Верея. Или
пък написаното в един сайт: „Пет български града се присъединяват към Wings for Life World Run“. Подобен
характер има и практиката да се пишат есемеси на латиница вместо на кирилица.
През последните десетилетия стана практика в научни списания, сборници и други
издания да има публикации на чужди езици. Премахна се добрата стара практика в
българските научни списания да има статии само на български език с кирилица, а
да има и резюме на чужд език на латиница. Дори българските политици започнаха
да поздравяват българските граждани на чужд език. Например, поздравлението на
български министър по повод Трети март: „Happy National Day – the 140th Anniversary
of the Liberation of Bulgaria!“. Дали е възможно в Германия, немски
политик да се обърне към немската нация с поздравление на някакъв чужд език?
Или във Великобритания? Или във Франция? Или в Полша и Унгария?
Второто
измерение на деградацията на българския език е прекомерната употреба на чуждици,
по повод и без повод. В българския език закономерно навлязоха нови думи от
сферата на компютърните и информационно-комуникационните технологии (ИКТ),
макар че и в тази сфера има просто механично използване на англоезична
терминология, дори в случаите, когато има подходяща българска дума. Но така е и
в други сфери на знанието и културата. Много често журналисти, културни дейци и
някои научни работници си служат с чуждици, вместо да използват адекватни
български думи.
Това
те правят поради недоброто владеене на родния език или от желание да изглеждат
по „цивилизовани“, „по-начетени“, „по-интелигентни“. Типичен пример е
използването на думата „визия“ (по произход от латински visio, френски и немски), използвана
най-вече в журналистиката, културата, политиката, архитектура и градоустройство
и т.н. , като и думата визионер. Например „Визия за София“, вместо да кажем на
обикновен български език „виждане“, „представа“ или наложилите се преди това
чуждици „идея“ или „стратегия“, „поглед за бъдещето“ използваме нова чуждица –
„визия“. Но думата „визионер“ по Речник на чуждите думи в българския език (под
ред. на акад. Вл. Георгиев, 1970) означава „човек, който има привидения и
халюцинации; ясновидец“. Да, някои български политици, културтрегери и
журналисти действително имат лъжливи представи, привидения и халюцинации. Но
това не е основание в книжовния български език да вмъкваме нова чуждица –
„визия“. Вече се използва „артикулирам“
вместо говоря, изговарям, произнасям. Или да вземем чуждицата „постинг“
(от англ. Posting) за някакво
съобщение или верига от съобщения, особено в интернет кореспонденцията, във
Фейсбук, Инстаграм, Туитър или други мрежи, в лични блогове, в отзиви по
материали в сайтове и др.. Думата се използва дори и за изработени от учениците
табла по някакъв учебен предмет. Някои сноби си въобразяват, че употребата на
„постинг“ изглежда по-научно и престижно, по-модерно. По-просташки им звучи да
кажат обикновени думи като табло, съобщение, дори текст, статия, материал
(писмен). Подобна е ситуацията с множество други нови думи. Напоследък в спорта
масово навлизат чуждици, предимно английски, които за огромната част от
почитателите на спорта нищо не значат и им пречат да се ориентират в спортната
информация. Такъв е примерът с термина „промоутър“ (популяризатор на
спортни или други срещи, мероприятия). Така стоят нещата и в грижата за
автомобилите. Тях вече не ги „настройват“, „регулират“, „изменят“, променят
някаква система от тях, ремонтират, а ги „тунинговат“ (от англ. „tuning” – „настройване“). Подобни масово
навлизащи чуждици са „кастинг“ (проба, прослушване), „тренд“
(направление, посока, тенденция), „дестинация“ (място за посещение –
населен пункт, местност, курорт, обект, определена територия и др.),
„бренд“ (търговска марка, марка на продукт), „кеш“ (в брой), BG (българско) и т.н.
Има някакъв стремеж към маниакалност. Казаното с чужда дума е дваж или три пъти
по-вярно и по-впечатляващо от казаното с българска дума ли? Изразяването с
чуждици те прави по-значим и по-велик спрямо другите ли? А, те останалите са
някакви си там аналфабети (неписмени, неграмотни хора), простаци и простакеши
ли?
Своеобразно
проявление на възприемането на чуждестранна терминология е смяната на една утвърдила се
вече с друга нова чуждица. Може
би най-характерната за проявявания колониално-езиков манталитет е използването
на думата за месторабота – офис. В края на XIX век в новоосвободена България се
използва френската дума „кантора“ (от фр. comptoir).
В началото и средата на XX век вече използваме италианския
термин „канцелария“ (cancellaria), а в края на XX и началото на XIX век френско-английското „офис“ (от
фр. office). Или пък замяната на
термина „завод“ и „предприятие“ с нищо незначещото „фирма“. Неработещият ром с
фирма за два лева се изравнява с монополиста от фирма „Лукойл“.
Особено
тревожно е формирането в научните среди на своеобразен изкуствен псевдонаучен език,
използващ безкрайно количество чуждици, които са неразбираеми за обикновените
хора. Не е ясно дали такава терминология им придава по-голяма научност, но
когато тях (чуждиците) ги вмъкват в учебниците за основното и средното
образование, последните стават съвсем неразбираеми за учениците. Те стават
своеобразно препятствие към овладяване на учебния материал. А това в крайна
сметка води до принизяване равнището на знания, тяхното разбиране и усвояване.
Такъв е примерът с термина „парадигма“ (от грц. paradeigma — пример, образец) начин
на поставяне на проблема, възприет като образец за изследване; доминиращ начин
на мислене във формата на някаква завършеност т.е. пример и т.н. наукообразни обяснения.
Манията
за ранно овладяване и ползване от децата на множество чужди езици, преди още да
е овладян родният български език, да знаят основните
граматически правила, да са развили поне на начален етап уменията да се мисли,
са се сравнява, обяснява и т.н. Това ранно чуждоезиково обучение има своите
корени предимно в желанието на родителите децата им да се реализират в бъдеще в
чужбина, не толкова да използват чуждите езици за улеснение в своята
практическа работа и живот. Сега в София и другите големи градове могат са се
видят дядовци и баби, майки и бащи, братя и сестри, които водят малки деца на
курсове по чужди езици, преди да са се научили как се пишат българските
букви. Можеш дори да чуеш думи на
възрастни към деца: “Ще ти дам това шоколадче, ако ми го поискаш на
английски“! Владеенето на чужди езици
безкрайно улеснява професионалната реализация и израстване, но и адаптацията на българите в чужбина, в друга
национална и културна среда. То е и
фактор за значимо силно отродяване. Въведената практика в езиковите гимназии да
се изучават други учебни предмети на чужд език, силно снижава знанията. Това с
особена сила се отнася за обучението но история и география, а това са учебните
предмети, които заедно с българския език и литература, пряко влияят за
формиране на чувството за Родина, народностна принадлежност, за българска
култура, българско самосъзнание и самочувствие.
Тревожен
е отказът
от изучаване и ползване на българския език от децата и внуците на
българските емигранти в чужбина. Първото поколение емигранти от епохата на
безкрайния преход имат вече големи деца и внуци. Особено тревожно е, че част от
децата и по-голямата част от внуците, които са научили български само на
семейно равнище, слабо го владеят (разбират, но не говорят или говорят със
много силен акцент) или въобще не знаят и дума български (предимно внуците).
Повечето от тях са израснали в чуждоезикова среда, свободно общуват на местния
национален език. При тях няма разлика в културата и поведението с местните
деца, т.е. те са се вписали почти напълно в чуждата среда („мултикултурализирани“
по Меркел) и вече са почти изцяло загубили чувството за принадлежност към
България. За тях Родина е Чужбината, т.е. там, където са се родили, израснали и
образовали. Те, в повечето случаи под влияние на родители, дядовци и баби, имат
някакво по-особено отношение към България. Страшни са отрицателните емоции на
баби и дядовци, които посрещат своите внуци от чужбина и на които могат само да
се усмихват, не могат да разменят поне изречение на български с тях. При
децата, растящи и учещи в България също има по-често от необходимото ползване
на чужди езици. Това е предимно под влияние на желанието за самоизтъкване пред
другите, които не знаят или по-слабо владеят чужд език.
Езикът и писмеността са основата на
съхраняването на националната памет, националните традиции и достойнство. Тяхното
ерозиране и деградация на личностно и на обществено равнище са сигурен белег за
отродяване и последваща доброволна асимилация в друга народност.
5.05.2018
г.
Автор: Анко Иванов
Източник: Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар