Неотдавна, в неделя (10.06.2018 г.),
се проведе заседание на Националния съвет на БСП. Предварителната нагласа бе,
че то ще разглежда предимно въпроса за исканията от ВМРО за решително и крупно
увеличение на военния бюджет за сметка на решаване на социалните проблеми в
обществото. Позицията на БСП по този въпрос бе отдавна известна – против
самоцелното увеличаване на средствата за военния бюджет. В същия времеви период
вървяха и обсъжданията за отпадане на мораториума за АЕЦ „Белене“. В БСП се
обсъждаха два документа, изготвени от сътрудници на Националния съвет, в които
нямаше почти нищо за алтернативната политика, която трябва да прокарва в
обществото социалистическата партия.
През
същия този период, по различен повод Корнелия Нинова силно атакуваше ГЕРБ и
Бойко Борисов. Бойкопослушните ефирни телевизии кампании по всякакви други поводи,
събития и крави (Пенка) с цел замъгляване на двата основни въпроса – АЕЦ „Белене“
и военния бюджет. От гледна точка на анализа на заседанието на Националния
съвет на БСП главните очертани проблеми са два: решението за АЕЦ „Белене“ и
решението за военния бюджет. Емоционалните изблици по повод на Истанбулската
конвенция бяха за отвличане вниманието от двата проблема и печелене на точки
пред обществеността, която е против Истанбулската конвенция.
Решението
за строителството на АЕЦ „Белене“
По въпроса за АЕЦ „Белене“ бе логично и
морално ГЕРБ и Борисов публично да си признаят грубата грешка със спиране на
изграждане на атомната централа и да се извинят на българския народ. Но отдавна
е ясно, че в ГЕРБ нямат срама, че за Борисов последователността в позицията е
„тера инкогнита“. Дълги години БСП и лично Р. Овчаров поддържаха тезата за
необходимостта и полезността на централата, за това, че тя може да бъде
реализирана и без външни инвеститори, като кредитен проект. След спирането на
Белене, унгарците и турците осъществиха договорки с „Росатом“ за изграждане на
блокове на атомните си централи, при които Русия отпуска изгодни кредити, които
се изплащат след влизане в действие на централата. И изведнъж, ни в клин, ни в
ръкав, се проведе среща между „върлите“
политически противници Борисов и Овчаров за бъдещето на АЕЦ „Белене“ и газовите
коридори. И уж „уволненият“ от надзорния съвет на „Лукойл-Нефтохим“ и яростен
критик на Борисов – Овчаров, смирено отиде на „на кафе“ (или „на червеното
килимче“) за да решават двамата, или само да обсъждат, възлови проблеми на
страната, за атомната централа и военния бюджет. След срещата, в предаване по една
от ефирните телевизии (4.06.2018), Овчаров възприе с одобрение проекта, който
ГЕРБ внася в Народното събрание и „забрави“, какво е говорил пред същата
телевизия месеци преди това (5.12.2017). В края на миналата година Овчаров
твърдеше, че това е обект, който може изцяло да се изгради с проектно
финансиране и сам да се изплати, т.е. да бъде държавна собственост, тъй като
Българския енергиен холдинг е държавен. Сега вече (след 6 месеца раздумки) на
Овчаров му харесваше за АЕЦ „Белене“ да има външен инвеститор, държавата да не
влага повече средства в изграждането на централата, ама предпочитаният от него инвеститор
вече не бил руския, а китайския. Вярно му остава само старото твърдение, че
електроенергията на АЕЦ „Белене“ ще е евтина и централата ще се изплати след 20
години, а останалите (до около 60 г.) още около 40 години само ще бъде в полза
на страната. Но трябва да добавим, и че при реализацията от китайски инвеститор,
има две значими трудности: съпротивата на американския посланик и много
вероятните търкания в триъгълника Русия, Китай, България. И точно тази позиция за
външен инвеститор (без неговото споменаване) бе възприета в Народното събрание от
парламентарната група на БСП. И това стана поради безотказното (само с едно
леко пропукване) влияние на Овчаров (от 2005 до 2018) върху Нинова, Кутев, Бойчев,
Свиленски и други членове на парламентарната група.
По
същество най-тясната част от ръководството на БСП подкрепи десен пазарен проект
на ГЕРБ, и то без да се допита да своите организации, извършили огромна
работа по време на референдума за АЕЦ „Белене“. Ръководството на БСП се отказа от
своята предишна лява позиция. За да се разбере
по-добре кое е лявото в позицията за атомната централа, трябва да
си припомним, че в света: няма губеща атомна централа; произведената енергия е
многократно по-евтина от соларната и ветровата, много по-екологична (спрямо
ТЕЦ); няма атомна централа без държавна гаранция, понеже атомната централа е и
национална сигурност.
Лявото по
този проект е в две измерения. Първото е грижата за: жизненото равнище на хората
чрез осигуряване на по-евтина енергия; по-надеждно, управлявано и контролирано
от държавата производство и разпределение; осигуряване на сигурна защита на
такъв обект. Второто е не по-малко важно. Става дума за постъпления
на средства в държавния бюджет от печалбата на АЕЦ. Хипотетично да си
представим, че ежегодната печалба от централата ще е съпоставима с тази на АЕЦ
„Козлодуй“, която преди облагането с лихви и данъци годишно (2014 г., ех това
лошо управление на Орешарски!) е около 150 млн. лв. Ако централата е с външен
частен инвеститор ще плаща данък на държавата в размер на 15 млн. лв. Ако
централата е държавна ще привежда в държавния бюджет (не по-малко от 70% от
печалбата) 105 млн. лв. или с 90 млн. лв. повече. Ако централата има
продължителност на живот 60 години и е държавна ще осигурява в бюджета 5.4 млрд.
лв. Ако е частна – само 0.9 млрд. лв. или разлика от 4.5 млрд. лв. А в крайна
сметка кой ще загуби тези пари? Само българския народ. При външен инвеститор парите
изтичат като река в чужбина. А външните инвеститори най-често прикриват
печалбата чрез различни операции като консултантски договори и т.н. При външен
инвеститор има реалната опасност, независимо от българския интерес, продаваната
евтина електроенергия да е пласирана предимно в чужбина, а не в помощ на
българското население и българското национално стопанство.
От
написаното дотук се натрапва естественият извод, че това решение не е в
български национален интерес. Националният съвет не обсъжда този въпрос и
естествено бе поставен пред свършен факт, т.е. Овчаров и няколко души от
ръководството на парламентарната група на БСП стоят по-високо от Националния
съвет на партията! Депутатите вече са гласували за АЕЦ „Белене“ по герберастката
антибългарска схема. А от позицията от Предизборната платформа на БСП, че
партията е за „Държавна подкрепа за развитие на големите български енергийни
инфраструктурни проекти – АЕЦ „Белене“…“ нищичко не остана.
Решението
за подкрепа на военния бюджет
Вторият проблем е решението
да се подкрепят пронатовските намерения на ГЕРБ, Борисов и Каракачанов,
независимо от жизненото равнище на хората в държавата. На 5 юни 2018 г. Каракачанов каза, че е
обиден на БСП, че се въздържат от подкрепа на военните проекти, внесени в
Народното събрание. А накратко те се свеждат до: закупуване на 16 нови (първа
или втора ръка) самолета, но да не са руски; на първия етап да се закупят 8
самолета, които да се получат до четири години; финансовата рамка на първия
етап е 1.8 млрд. лева при 30-40 млн. лв. годишна поддръжка. Част от парите ще
отидат за друга военна техника. На обсъждането в комисията на Народното
събрание БСП заяви (Таско Ерменков), че парламентарната група ще гласува „въздържал
се“. Тази позиция вероятно е заета поради мнението на Президента Радев, че
трябва да се купят нови самолети. А БСП не иска да противоречи открито на
Президента. С цел изясняване на позицията, доколкото си спомням, на 6 юни бе
свикано за 10 юни заседание на Националния съвет на БСП, който да се произнесе
по деликатната ситуация. На същия 6 юни Каракачанов вече заявява: „Оптимист
съм, че Народното събрание ще подкрепи проектите за нов тип боен самолет.“ Нещо
много важно и задкулисно е станало между 5 и 6 юни 2018 г.
Ръководството на БСП бе поставено на силен
натиск от три страни. Първата е много вероятна, макар че няма публичност. Преди обсъждането в Комисията Овчаров
най-вероятно е бил много силно подложен на натиск от Борисов и е приел, подобно
на приемането на исканията за АЕЦ „Белене“. А Овчаров умее силно да влияе на
най-ръководните дейци на БСП. Вторият отново скрит натиск вероятно е бил от
президента, за който като летец-изтребител е понятна позицията му за закупуване
на 16 самолети. И той, разбираемо, няма как да не е „за“ и да не поиска да бъде
подкрепен този проект. Третият натиск е явен и демонстративен. В деня преди
гласуването в Народното събрание американският посланик иска среща при Нинова. Тя се явява еднолично на тази среща, вероятно
за да няма свидетели на казаното. Натискът е бил голям и Нинова не е могла да
му откаже. А заседанието на Националния съвет на БСП вече остава постфактум,
след решението в Народното събрание (на 8 юни). Непряко въпросът пред НС на БСП
се видоизменя – приема ли се войнолюбивия
антинароден проект на Каракачанов, подкрепен от парламентарната група или се приема
оставката на Нинова.
Противоречията между думи и дела, между
слова и гласувания са големи. Те са основно две. Първото противоречие
е между гласуването и политическите и програмни позиции на БСП. Винаги
БСП е била против значително увеличаване на разходите за превъоръжаване, тъй
като страната е бедна и не са решени множество крещящи социални потребности.
Това е забелязано и от Каракачанов: „На
КСНС червените винаги са били срещу повечето разходи за отбрана“. Но
това е забелязано и се помни и от членовете и симпатизантите на БСП и цялата
българска общественост, интересуваща се от политика. На 27 април 2015 г. тогавашният
председател на БСП Михаил Миков напусна заседанието на КСНС и заяви: „Няма как да
не сме обезпокоени, когато Президентът (Плевнелиев – б. м.) се застъпва за това
България да бъде принудена да отделя непосилните 2% от своя брутен вътрешен
продукт за въоръжаване и превъоръжаване … И защо да се използват за изтребители
и радари, а не за образование, здравеопазване, увеличаване на пенсии и трудови възнаграждения,
стимулиране на раждаемостта и интегриране на изключените групи от населението?“
Но на 8 юни 2018 г. К. Нинова от
парламентарната трибуна заема обратната позиция: „Ние сме „за“ модернизация на
Българската армия при две условия. Двете наши условия са изпълнени – ще
подкрепим проектите за модернизация на армията. Моля да се спре със
спекулациите. Първото ни условие е да не се надхвърлят 2% от БВП. Проектите на
министър Каракачанов не ги надхвърлят. Второто ни условие е да бъдат ангажирани
фирмите от българската военна индустрия и българската икономика. В проектите
има такива ангажименти.“ Добре, ама нещо
не си спомням НАТО да искало повече от два процента. Не си спомням и Плевнелиев
да е обещавал на НАТО повече от 2%. А и Каракачанов и Борисов не си спомням да
са искали повече от 2 %. На кого и как е поставено първото условие? Ако може
някой да отговори! А за второто условие също трябва да попитаме какви военни
самолети (и/или части за тях) ще произвежда „българската военна индустрия и
българската икономика“ – Мираж“,
„Фантом“, „Грипен“, „Юрофайтер“, „F -16“, „Нортроп“ или някакъв друг? А
ще закрием ли българските предприятия за ремонт на руските самолети и
вертолети?
Напомняме само, че позицията за 2% от БВП разходи за
отбрана хронологически е възникнала и поддържана от „социалистите“ Обама,
Тръмп, шефа на НАТО, Плевнелиев и др. подобни политици.
Да припомним на позабравилите, че на срещата
на върха на държавите –членки на НАТО в Уелс на 4-5 септември 2014 г.
Плевнелиев прие тези 2% от БВП за отбрана. Почти цялото българско общество
осъди тази позиция на тогавашния президент. Дори неговият ментор Борисов още
преди срещата се разграничи от президента си. Макар и банално, припомняме
казаното от Борисов пред в-к „Преса“ на 2 септември 2014 г.: „Категорично няма
да приемем увеличаването на военния бюджет.“ И „когато няма пари за пенсии, за
майчинските, за финансиране на европроекти, откъде да вземем още 200 млн. лв.
за армията“. Както и: „Той (Плевнелиев – б. м.) може да обещае каквото иска,
негово право е, аз не му се бъркам. Но ние сме най-бедната държава и крайно
време е и руснаци, и американци, и всички да разберат, че не може от най-бедния
народ само да искат“ (Factor.bg).
Борисов в никакъв случай не е ляв, но по този повод заема крайно популистка
теза, с оглед отрицателното обществено мнение и нагласи в страната.
Следователно парламентарната група на БСП и след това Националния съвет
възприеха позициите на Плевнелиев. И по същество, искаха или не искаха това, Нинова,
Стойнев, Добрев, Овчаров и другите
гласували „за“ застанаха редом, на една идейна плоскост с Плевнелиев.
На конгреса на БСП
за приемане на т.нар. „Алтернативен бюджет“, в решенията, се подчертават „три
основни принципа:
намаляване
на социалното неравенство и подкрепа на солидарността за справедливо
разпределяне на тежестта от реформите, освобождаване на социалните сфери от
първостепенно значение за жизнеността на нацията от корпоративните зависимости,
преодоляване на регионалните диспропорции. (Решение на
заседанието на 49-ия конгрес на БСП от 28 октомври 2017 г.). От това решение
следва, че приоритетни са две социални позиции и една регионална и в никакъв
случай купуването на 16 нови самолета и извеждане от употреба сегашните 16 руски
самолета. В предизборната платформа на БСП (съставена и редактирана под надзора
на Стойнев) няма нищо за военни самолети, военна техника, изваждане от употреба
на руските самолети, за 2% от БВП за отбрана.
Там има, макар и скромни и окастрени, но някои неща от социалната
програма.
За да разберем истината трябва
да сравним потребностите на страната от финансиране. Да вземем само проблемите в Здравеопазването. Там потребностите
са крещящи, много по-важни и големи от потребностите на нови натовски тип
самолети и някакво количество сухоземна военна техника. И за да не сме
голословни. България е с най-високата смъртност в Европейския съюз, е с една от
най-високите смъртности в света. Детската смъртност е около 2 пъти по-висока от
средната за ЕС. По различни данни от 65% (проф. Г. Начев) до 67% умиранията в
България са от сърдечно-съдови заболявания. От всеки трима починали, двама са
от тези заболявания. Сърдечно-съдовите заболявания са главният умъртвител на
нацията. И по този показател сме на най-почетното първо място в Европа. А тези
заболявания са пряко свързани и с хипертонията и диабет тип 2. По данни от
Българския кардиологичен институт в България има около 2 млн. души болни от
хипертония, 500 000 от исхемична болест на сърцето, около 50 000 годишно умират от инфаркт и
около 20 000 от внезапен проблем на сърцето. България е на първо
място в Европа и по починалите от рак.
В същото време
голяма част от болните поради бедност не си купуват редовно лекарствата. Световната
здравна организация посочва, че в България около 50% от болните от хипертония,
сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания не вземат редовно предписаните им
лекарства по финансови причини. Дори починаха две пациентки, понеже
роднините им не могат да им доплатят стойността на клапите (по около
10 000 лева). В България реимбурсирането (доплащането) на лекарствата за
тези болести е крайно незначително. По същество за някои от тях то е в рамките
на увеличената от ДДС цена на лекарствата. Огромната част от пациентите
доплащат със свои средства до 75% от стойността. А в редица европейски страни
това е 0%, а в Германия само 15%. И последната новина, че заради липса на
средства здравната каса е отрязала с 30% финансирането за лъчелечението на 19
000 души болни от рак, потвърждава тази оценка. Да не пренебрегнем и хората с
увреждания, нуждаещите се от спешна трансплантация белодробно болни хора,
лечението на деца в чужбина и т.н.
Главните проблеми в България са
здравеопазването и образованието, т.е социалните проблеми, а не смяната на
самолети от руски с натовски. Може да имаме 8 и 16 нови натовски самолета, но в
същото време десетки, дори стотици хиляди хора умират предсрочно поради
невъзможност за лечение, умират поради бавната „спешна помощ“. Когато
се налага да дойде линейка, тя често пристига след фаталния край или вече в
безнадеждното състояние на пациента. И вместо да се осигурят пари за нови
линейки и за санитарни вертолети, покриващи цялата територия на страната,
лявата партия чрез своята върхушка (не членската маса, не общински и районни
съвети) дава предимство на военните самолети-изтребители, а не на живота на многото,
страшно много хиляди рано умиращи хора.
Второто
основно противоречие е между целесъобразността от създаването на нов авиационен
военен парк с тези параметри и неговата значимост за отбраната. Новите самолети
не решават бойната мощ на България. За да имат някакво значение за нас и за
НАТО, то те би трябвало да са поне над 50 или дори над 100 броя, колкото имаше
България преди 30 години. А патрулирането сега може да се извършва и с
досегашните МИГ-ове, след като ги ремонтират българските ремонтни военни заводи.
Новите самолети (16 или 8), образно казано са „капка в морето“ на световната
военна авиация. Да си припомним, че САЩ имат 78% от боеспособната авиация на
света, т.е. 13 717 самолета. А точно те ни принудиха да унищожим над 100
самолета и ракетите. А сега ни принуждавам да купуваме (дори на старо, дори
втора и трета употреба) техни самолети на безбожни цени. Сега Русия има 3 547, Индия над 2 000, Китай над
1500, КНДР 944, Германия 388, Великобритания 205 бойни
самолета. А при нашите съседи: Турция 217, Гърция 157, Румъния около 50
(руски), Сърбия 55 (руски). В Източна Европа Полша има 34 (руски), Словакия 12 (руски),
Чехия и Унгария по 12 (Грипен). По същество в Прибалтийските републики няма
бойни самолети. Естония има два леки
щурмовика (чешки), а Литва един лек щурмовик (чешки). Латвия има само
транспортни самолети. Но тези страни са с по-добро икономическо и социално
равнище на държавата и на населението от България. Макар че ежедневно се зъбят
на Русия, нямат военни самолети.
Самоцелността на решението за значителното
увеличаване на военния бюджет много добре личи и от старата вече забравена позиция
(19.09.2017 г.) на министър Каракачанов: „80% от авиацията ни стои или
консервирана, или неремонтирана, а ние искаме да купуваме нови самолети. Когато
имаш достатъчно изтребители, които можеш да ремонтираш, но ги държиш в
хангарите – каква е логиката? …Ще трябва да дадем още 1,5 млрд. за цяла
ескадрила, а след това още 2 млрд. за въоръжение. Това са огромни пари и
българските граждани трябва да знаят за какво се изразходват”. С
това гласуване в Народното събрание се обединиха парламентарните групи на ГЕРБ,
БСП, ДПС и патриотарите. Да, Каракачанов, Борисов, Нинова и Карадайъ, оправдаха народната
поговорка: „На гол тумбак – чифте пищови“. Армията ни е все по-малка,
все по-гладна и все недокомплектована, но за самолети и някаква друга техника
ще изхарчим над 4 млрд. лв. Но „злите
езици“ говорят, че вече са разпределени баснословните комисионни за поръчките. И
всеки може да се досети предимно за кого ще бъдат те.
За социалистите обаче
остава генералният въпрос: „Тези, които
са избрани от тях изразяват и защитават ли интересите на членовете на партията,
на симпатизантите, на доминиращата бедна част от населението на страната?“
И няма защо, въпреки яростната битка срещу ГЕРБ и Борисов (по телевизионните
екрани), хората да не си дават сметка, че ръководството на БСП не иска да
предложи и да отстоява истинска лява социалистическа политика, че се е привързало
към социаллибералните идеи, че само си служи със социалистическа реторика, а
гласува в Народното събрание за либерални решения. И както лидери на БСП се кълняха в
лявото, вкупом гласуваха за дясното.
15.06.2018 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар