Гледам
по една от телевизиите, един журналист (бивш депутат-ренегат) да беседва с
някакъв доцент по история на темата македонизъм под мотото „Има българи, които предават
нашата национална кауза“, „Кой как и защо измисли македонизма“. И самонадеяният
доцент в началото казва, че началото на македонизма е било поставено от сърбина
Стоян Новаковеч. Но главният акцент в предаването бе, че едва ли не
македонизмът е създаден от българските комунисти и започва от Д. Благоев от
1917 г. Дори цитира, че той бил казал „аз не съм българин, аз съм македонец“.
Това силно впечатли водещия, който с неописуем възторг повтори фразата. Вероятно
предаването е постигнало една от целите – да се окепазяват българските комунисти.
Целта на настоящата статия не е да се
характеризира и оценя политиката на комунистическата партия по националния
въпрос. През историческите периоди тя не е еднаква. Има отделни етапи с грешен
подход. Главната задача е да се разкрие преднамереното негативно оценяване на
Дядо Благоев.
Това не е първата и единствена атака
срещу Димитър Благоев по повод речта му в Народното събрание на 10 декември
1917 г.. Интернет ни припомня, че първа статия с подобно съдържание, но с
положителна оценка за изказването му има в македонския печат. През януари 1967
г. в македонския в-к „Современост“ Орде Иваноски публикува статията „Изкажување на Димитар Благоев за народноста
на македонците пред Бугарскиот парламент во 1917 г.“. Това изказване на Благоев
се използва и от други скопски автори като Блаже Ристовски, Виктор Цветаноски и
др.. за подкрепа на тяхната теза за македонизма. Драган Ташковски („За
македонската нациjа“)
през 1976 г. определя Д. Благоев като македонист. В българското публицистично
пространство се появява това изказване на Благоев, но с негативна оценка. Във
в-к „Атака“ (17.05.2010 г.), който на основата на препечатка на публикация в
Интернет, поставя акцента, че Благоев „смятал българите за варварско и
грабителско племе“. Цитат от това изказване на Благоев използва Росен Тахов (24.10.2013
г.) в статията „Димитър Благоев обявява, че не е българин, а македонски
славянин“. В този хор се нарежда и Иво Инджев (25.12.2013 г.). Приведените примери
показват странно съвпадение между скопските македонисти и българските антикомунисти.
Търсената журналистическа сензация дава антикомунистически ефект. Статията на
Тахов е кликната над 30 000 пъти, а при отзивите от телевизионното
предаване от 2 юли 2018 г. от 68 само 6 не одобряват неговия материал. Най-вероятно
това са действителни познавачи на българската история.
Начинът на изнасянето на тази информация
за „македонизма“ на Благоев оставя усещането, че има нещо „гнило“, в това
твърдение. Тя поражда голямо съмнение в историческата и идеологическата
чистоплътност на журналиста и историка. А има по-пълна информация, която дава
възможност да се задават въпроси и да им се търсят отговори, да се размишлява и
оценява. И какво се получава?
Вярно е твърдението на историка. По
време на заседание на 17 обикновено Народно събрание (17 ОНС), при обсъждане на
проекта за бюджет на България, по време на отклонение в разискванията за целите
и трагичните резултати за бюджета от участието във войната, на 10 декември 1917
г. Д. Благоев е предизвикан от народния представител Г. Данаилов, че е от
Загоричане. Дядо Благоев отговаря: „Аз
съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като
такъв, ако искате да знаете, аз съм от Македония, като славянска страна, която
да има свое собствено управление.“ (Стен. прот., 17 ОНС, с. 217). Този факт
е фиксиран в протоколите.
Но в науката, включително и в историята,
всеки факт изисква обяснение и разглеждане през призмата на
конкретно-историческия подход, преди да се правят изводи. Това предполага пълен
и точен анализ на обстоятелствата, при които е фиксиран определен факт,
конкретната политическа обстановка и предисторията, връзката с други факти. А
дали няма манипулация на факти и извадки от изказвания? Май има.
Първата
манипулация.
Взема се отделен факт, фраза, изречение,
откъснати и самоцелно изолирани от контекста на целия живот и дейност на
Димитър Благоев, без да се оценява тежестта на отделния факт в цялото, неговата
връзка с други факти, последствията от този факт. И това се прави на първо
място с цел негативно внушение сред зрителите и читателите, че комунистите са
родоотстъпници чрез „поведението“ на създателя на тяхната партия. На второ
място е търсена сензацията, привличането на зрителски и читателския интерес, на
интереса към различното от действителността, от истината.
Определенията за лична принадлежност
към нещо, винаги са в конкретни ситуации. Така стои и
въпросът със самоопределението на Д. Благоев „аз съм славянин“, „аз не съм
българин“, „аз съм от Македония“. Казаното от Дядото следва да се
разглежда през призмата на обстоятелствата. Тези думи са изречени в
реч, но не като логическа част от нея, а като отговор на реплики от противната
политическа страна. Това е реч, а не политическа програма, идея, схващане в
статия, в книга и т.н., в документ, когато нещата са предварително добре обмислени
и не са плод на ответна емоционална реакция. Конфронтацията в Народното
събрание е по повод две неща. Първото е голямата „дупка“ в предлагания и защитаван
от десните проект за бюджет. Второто е позицията на широките социалисти за
участието във войната и промяната н възгледите на Сакъзов в книгата му
„Българите в своята история“ (1917 г.) и в изказването му в Народното събрание.
Той (Сакъзов) твърди, че за да има мир трябва да се спазват „принципът на
национално самоопределение, принципът на национално обединение“ (Стен. прот. 17
ОНС, с. 74). Д. Благоев критикува принципа на национално обединение,
(„обединение на българското племе“). Този принцип е защитаван от В. Радославов
като Министър – председател, който твърди, че „България воюва за своето обединение в историческите граници на нашето
племе“ (Стен. прот. 7 ОНС). Речта на Благоев е прекъсвана с въпроси,
добавки, враждебни реплики (язвителни, иронични, подигравателни и т.н.) от
управляващите и широките социалисти – общо 124 пъти. От страна на тесните
социалисти отговори дава от трибуната Благоев, но реплики към десните и
потвърждения на благоевите думи правят Г. Кирков (18 пъти) и по-рядко Хр.
Кабакчиев. В тази словесна баталия определенията и самоопределенията на Благоев
са абстрактни понятия, отразяващи не цялото, а само отделен признак –
македонец, славянин, българин. Тези абстрактни понятия са използвани в
конфронтационна политическа среда – дискусия в Народното събрание. Те не са
етнически определения.
С целия си съзнателен живот Димитър
Благоев е българин, с българско чувство и отговорност за развитието на
обществото и за благополучието и по-добрите условия на живот на българите в
неговото отечество. Самият той за себе през 1881 г. пише в „Кратки биографични
бележки“ (Съчинения т.20, стр. 479): „Аз съм българин … син на народ, поробен от
най-жестоки врагове. Роден съм през 1859 г. от православни българи в Македония,
в селото Загоричене, Костурски окръг“. Той напуска родното си село след
затварянето на българското училище и отива в Цариград, където има българско
училище. След това учи в Априловската гимназия в Габрово, макар че баща му иска
той да учи гръцки, за да успее в живота. Той пише: „Исках да уча, но да се уча
на родния си език“. Във всички негови документи, молби, писма, удостоверения и
т.н. пише, че е българин. В молба (прошение) до Й. Груев – директор на
народното просвещение в Румелия сам пише
и се подписва под текста: „настоящият Ви
просител е българин от Македония, село Загоричани в Костурския окръг“ (Д.
Благоев. Сборник документи. С. 1956 г.). В множеството свидетелства и писма от
Императорския Санкт-Петербургски университет (Д. Благоев. Сборник документи),
пише, че Благоев е българин, християнин и български поданик. Подобни твърдения
има и в полицейско донесение и предложението за изгонването му от Русия (1985
г.). Няма нито един документ, че Благоев си е сменял поданството. Следователно Благоев
е българин по рождение, по поданство и принадлежност към България, в нея работи
и живее. Чете, пише, публикува статии и книги, държи речи на български,
независимо, че владее отлично руски и немски. Накрая на живота си (април 1923
г.) в известните „Кратки бележки из моя живот“ пише: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е
голямо, чисто българско село (к.м.)“. Е, няма как в „чисто българско
село“, Благоев да е грък, куцовлах, турчин, албанец, сърбин или македонец по
етнос (народност). Само по географска област е македонец.
Втората
манипулация.
Приписването на македонизъм на Д. Благоев е
извън контекста на конкретната
историческа обстановка в страната, Балканите и Европа. За да се разбере и оцени правилно даден
исторически факт (реч в Народното събрание) следва да се оцени цялостната политическа
ситуация. В началото на XX век
отделните балкански държави са болни от стремежа да реализират свои големи държавни образувания (Велика
България, Велика Сърбия, Велика Гърция, а след 1913 г. и Велика Албания). Стремежът
за разширение и господство е за сметка на населените с българи земи, които са
сравнително точно определени от Цариградската конференция и Санстефанския мирен
договор. По отношение на Македония българското общество, историци, политици,
писатели, журналисти и др. се разделя на две. Върховистите се стремят да
включат Македония в България, а и други райони от Балканите, под мотото
„обединение на българското племе в историческите му граници“. Автономистите си
дават сметка за съперничеството между балканските страни и доминиращите над тях
интереси на Великите сили и са за автономия на Македония като способ да бъде
съхранено от асимилация българското население в тази историко-географска
област.
Тесните социалисти, ръководени от Благоев,
са за балканска федерация на свободните народи, в която народите сами ще се
самоопределят. И тази линия на национално самоопределение те поддържат и по
време на Първата световна война. Д. Благоев в посочената реч ясно заявява на
десните и на широките социалисти: „ако
сте убедени, че българи има навсякъде, нека се направи референдум и ще видим
какво ще каже той“ (Стен. прот. 17 ОНС, с. 221). До края на Първата световна война
българските политически партии, включително и БРСДП (т.с.), в своите документи
и решения не признават съществуването на македонска нация и македонски език.
Дори обявеният от днешните македонски историци автор на първото издание на
„македонски език“ (К.П. Мисирковъ. За македонцките работи. С., 1903) пише: „Ниiе се велефме бугари. Со тоа, од jедна страна, сакафме тоа име да ни
послужат како център, около кого сите да се сгрупираме, без да бараме за тоiа цел´а некоi друг, а можит и сосим нов, од друга,
ниiе
мислефме, оти вистина во соiедин´ето
со бугарите iет
наша сила“.
В творчеството на Благоев няма нито
ред, че той е радетел за македонски език и за македонска нация, няма случай самият
Благоев да е писал на „македонски език“, т.е. той да е македонист. Подобни
твърдения няма и в неговата реч пред Народното събрание на 10 декември 1917 г.
Понятието „македонец“ за него има друго значение, не етническо. В цитираната
част от неговото изказване, комунистофобите пропускат и не освещават пред
зрителите, че Благоев разглежда Македония „като славянска страна, която да има свое
собствено управление.“ (стр. 217), т.е. че чрез собствено управление
(т.е. автономия) Македония може да бъде спасена от погърчване и посръбчване.
Въобще не става дума за никаква македонска нация и македонски език, за
македонизъм. Авторите на манипулацията забравят, че в творчеството на Благоев и в документите
на БРСДП (т.с.) до смъртта на Благоев (1924 г.)
никъде няма решение или политическа позиция за македонска идентичност,
самостоятелна македонска нация, македонски език и македонска култура, различни
от българската. А като това липсва, как го определиха Благоев за
македонист?
Третата
манипулация.
Взема се единичното, а се „забравя“
(по-точно премълчава) връзката му с особеното и общото. Прави се внушение чрез
единичната фраза „аз не съм българин“,
„аз съм от Македония“, респективно „аз съм македонец“. В какво се състои
манипулацията? Да се съди само от отделното за общото. Или както пред същото
Народно събрание, по друг повод, заявява Андрей Ляпчев: “желанието от едно да
съдите за всичко“, т.е. от една фраза да се съди за цялостната личност на
Благоев. В историята, както и във философията, биологията и т.н. науки има
диалектика и връзка между общо, специфично (особено) и единично. Например в
систематиката на растенията още от времето на Карл Линей има връзка между част
(вид), група (род) и общност (семейство). Видът е най-богат на белези,
признаци, свойства. Това, което го има във всеки вид е общото, а то е по-бедно
на характеристики. Подобна е ситуацията с етноса (народността). През целия XIX и първата половина на XX век в Европа определят населението
на северните и централни части на Балканския полуостров като славяни. В
езикознанието е отделена славянската езикова група на семейството на индоевропейските
езици, с подгрупата на южните славяни. До първата половина на XIX век тази група по езикови белези е поделена
на: сърби, българи, хървати и словенци. Границите между тях са определяни
предимно по политически и религиозни признаци.
Разпространението и териториалният обхват на българите е дефиниран предимно от обхвата на
общините в района на Българската екзархия. Това в началото на 70 –те години на XIX са историко-географските области:
Дунавска България (по Ф. Каниц); Румелия (Горна Тракия); Тракия (Източна и
Западна); Поморавието, Добруджа и Македония. Всичките хора, и по-точно преобладващата част
от живеещите в тях, се наричат българи, са българи. К.П. Мисирковъ пише в
цитираната книга на „македонски език“: „до
1878 г. сите, па и руското правителство, велеа, оти македонците сат бугари“.
Географското
понятие „македонец“, „добруджанец“, „тракиец“ и т.н. са синоними на „българин“.
Ако някой каже, „че е тракиец, значи ли, че той не е българин? Това разбиране
за общото име българи на всички обитатели на отделните историко-географски
райони се потвърждава дори от истинският родоначалник на решението на
Коминтерна от януари 1934 г. Димитър Влахов. Той пише (Д. Влахов. Мемоари, Скопиjе, 1970, с. 21.) „Под името македонски народ по тоя време македонцките деятели го
разбираа цялото население на Македониjа, т.е. сборът Македонци имаше
по-скоро географски характер.“
Македонската разновидност на българите е
част от общото българи и е особена, географски обособена част от българите,
отличаваща я от мизийски българи, тракийски българи, добруджански българи,
таврийски българи и т.н.. Такова е и разбирането на тогавашната българската
интелигенция, патриотите и националистите
– единство на българите от Мизия, Тракия и Македония. Логически можем да
обясним казаното от Благоев, че не е българин (в смисъл прабългарин, потомък на
прабългари), че не е жител и не произхожда от Северна България (Мизия, Дунавска
България), където прабългарите са основали първата българска държава и според
него са изтласкали славянските племена на юг и югозапад. Да, той е българин, но
от македонската област, а не от Мизия (Дунавска България). През целия XIX век на географските карти, издавани в
Централна и Западна Европа като България
е отбелязвана само Северна България (Мизия). На Берлинския конгрес е обявено
Княжество България в Северна България и Софийско, а частта от Тракия е записана
като Източна Румелия. Все пак историци и журналисти би следвало да
разграничават етническо от географско понятие и да познават синонимите им.
Следователно живелите в края на XIX и първата половина на XX век са правили разлика и връзка между
общото, особеното и единичното: славяни и южни славяни (семейство); българи
(род) и македонци, добруджанци, тракийци и т.н. (вид).
И по аналогия с биологичната систематика, ако някой се обявява за македонец, то
той е от рода българи, от славянското семейство, е географски обитател на част
от земите населени предимно с българи.
Четвъртата
манипулация.
Пропуска се умишлено историята на
македонизма, а се поставя акцентът предимно върху изказването на Благоев. Македонистки идеи има още от края на XIX век. Такива са гръцките идеи, че
днешните македонци са потомци на старите македонци, т.е. те са гърци, които са
пославянчени („славяногласни елини“) и са възприели славянски език. Подобна е
тезата на сръбския географ Йован Цвийч, антропогеограф и сръбски националист.
През 1902 г. той пише, че населението на Македония е „архаично-словенско, аморфна словенска маса … ко jа ниjе ни српска ни бугарска“ (Й.
Цвиич. Собрана дела, кн. 3, Београд, 1987 г., с. 193), т.е. те са нещо
самостоятелно, различно от сърби и българи.
За македонска нация в България за пръв път
говорят отделни дейци на ВМРО. Най-активен от деятелите е Д. Влахов, който
заедно с поляците Максимилиян Хорвиц и Богумил Шмерал, написва и внася в
Коминтерна известната резолюция, приета през януари 1934 г., още преди Георги
Димитров от Моабит да се е преселил в Москва и да стане генерален секретар на
Коминтерна. Димитър Влахов е политически номад. Той циркулира между Македония, България
(БРСДП, ВМРО, български консул в Измир и
Одеса, търговски представител във Виена и др.), Югославия (член на ЮКП; подпредседател и председател на
Президиума на Югославия), Турция (два пъти
депутат в Меджилиса), Съветския съюз (1935-1944). Практически македонизмът започва
да се реализира през 1944 г. (2 август 1944 г.), когато се взема решение от
АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония) за
обявяване на македонска народност, македонски език и т.н. Е, и защо тогава свързват името на Д. Благоев
с македонизма, правят внушение като че ли той е негов родоначалник?
Манипулацията за връзката на Д. Благоев с
македонизма, спекулацията с неговото родно място е практически, независимо от
подбудите, проява на върл антикомунизъм и няма нищо общо с историческата
истина. Отделният факт се представя изолирано, извън контекста на цялостното
творчество и дейност на Благоев, без контекста на конкретно-историческите
условия и конкретната ситуация, без диалектическата връзка между общо, особено
и единично.
14.07.2018 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар