Девети септември: въстание, революция или преврат?

Девети септември:
въстание, революция или преврат?

Всяка година, в дните около Девети септември, започва едно масово говорене и писане, че на тази дата бил извършен преврат – Деветосептемврийски преврат. Да, има свобода на мнението, на словото, както и свобода на манипулациите и фалшификациите. Но когато общуваме е добре да се разбираме. А това става чрез използване на основни понятия, зад които разбираме едно и също нещо. 

Понятийната главоблъсканица

В българските медии и исторически публикации в последните десетилетия Девети септември се определя като: въстание, революция или преврат. Но разликата в понятията е съществена. Най-общото, характерното за всичките е, че те са  смяна на властта.

Въстанието е средство за съществени промени в управлението или смяна на самата власт. Според Български тълковен речник (Л. Андрейчин и др. 1993) думата „въстание“ е „масово народно надигане срещу потисническа власт; бунт“. А в онлайн речника е определено като „масов въоръжен бунт срещу властта“. За въстанието ключови думи са „масово народно надигане“ и „с оръжие срещу насилническа власт“. Следователно въстанието е масовото открито народно участие (въоръжено или не) на хората в процеса на сваляне на старата власт и установяване на нова власт. Въстанията включват и масови действия (манифестации, стачки, митинги, събрани, саботажи и др.). Те са както пряк сблъсък с властта, така и деморализиращо въздействие върху въоръжената сила на властта. Често войската преминава към въстаниците или отказва да стреля.

Превратът в редица речници и енциклопедии има различни определения. По същество държавният преврат е внезапна насилствена смяна на властта чрез завладяване на възловите центрове на държавното управление и арест или ликвидация на властовите ръководители. Това става чрез въоръжена намеса на части от войска, полиция, жандармерия и др. под командването на предварително договорили се група от офицери (заговорници). Превратът се подготвя и извършва само чрез въоръжено действие на ограничена група заговорници.

Революцията най-често е разбирана като: коренен преврат в обществения и политически строй, смяна на един обществен строй с друг; рязък преход от едно качествено състояние в друго, дълбоко качествено изменение и/или преобразуване, основна промяна. В политиката революцията е коренна промяна във функциониране на обществото, смяната на едно обществено устройство с друго. Тя не е просто смяна на властващите, а дълбоко същностно изменение на съществуващата политическа и социално-икономическа система, тя е мащабен всеобхватен процес. Основава се на политическа идеология, влияеща и увличаща множество хиляди и дори милиони хора.

В българската историография Девети септември първоначално бе определян като въстание, а по-късно и като революция, а сега вече голяма група историци, политици и журналисти го определят като преврат. А дали е преврат?

Характеристика на навечерието на Девети септември

Страната е придатък на фашистка Германия. В нея има гражданска война, започната още от Девети юни 1923 г. и разгоряла се през лятото на 1944 г. През август има акция на властта за унищожаване на партизанското движение. Проблемът за изхранването на българските семейства става първостепенен, особено за работниците, занаятчиите и интелигенцията. Икономическите „реформи“ на Багрянов влошават живота на огромната маса от българите. Дефицитът в търговията с Германия само за лятото на 1944 г. е 1.6 млрд. лв. За издръжката на немските войници Багрянов на 25 юли изплаща 733 млн. лв..

Съпротивата срещу фашистката власт се разраства. През лятото на 1944 г. се използват различни форми на съпротива и протест: митинги, демонстрации, лозунги, листовки, позиви, стачки, сражения и т.н. Независимо от терора, в съпротивата срещу властта се включват хиляди хора. През лятото на 1944 са извършени 1429 саботажи, партизански акции и сражения с пик през август. Това разкрива дълбоката пропаст между интересите и положението на широките народни маси и провежданата прогерманска и фашистка политика от българското правителство.

В края на август 1944 г. има две събития, които предопределят до голяма степен следващите събития в България. Това са Яш-Кишиневската операция на Съветската армия и излизането от войната на Румъния (23 август). Монархофашистите у нас са объркани и уплашени от очакващата ги катастрофа, властта е деморализирана. В края на август 1944 г. БРП излиза с Окръжно № 4, в което призовава за въоръжено въстание с цел „събаряне на монархофашистката диктатура“. ГК на БРП (к) в София призовава: „Работници и работнички … Спрете работа и излезте на улицата на стачки, митинги и демонстрации. Присъединявайте се към  подетата всенародна въоръжена борба за унищожаване на германците и техните агенти. За възстановяване на отнетите ви права и свободи и за подобряване на тежкото икономическо положение...“.

Хронология на събитията в навечерието на Девети септември

От 1 до 5 септември има множество акции на партизаните в селата като тези в Горни Лом (Белоградчишко), Слащица (Тетевенско), Беглеж (Плевенско), Раково, Стоб, Кочериново и Рила (Кюстендилско), Манолово (Казанлъшко), Церово (Пазарджишко), Боримечково (Панагюрско) и много други. Има сражения на партизаните при  Милеви скали, вр. Модър, Новаковски Балкан (Родопи), с. Елешница (Благоевградско), с. Царевци (Омуртагско), с. Мартиново (Чипровско) и др.. На  4 септември делегация на ОФ поставя искане за провеждането на митинги и събрания на ОФ, но то е отхвърлено. Полицията осуетява митинг пред Съдебната палата, но част от хората се отправят към немското посолство и хвърлят по него камъни и тухли. На 5 септември СССР обявява война на България, А ОФ разпространява позив за борба с правителството.

От 6 до 8 септември включително в София има стачка на трамвайните работници, подкрепена и от книжната и чорапената фабрика. В София се провежда масов протест пред „Славянска беседа“, срещу протестиращите стрелят германски офицери и български полицаи. България скъсва дипломатическите отношения с Германия и счита че от 8 септември е в състояние на война с нея. В Перущица има масова възпоменателна акция по повод убийството на 22 ятаци. На 6 септември в с. Алеково (Свищовско) комитетът на ОФ завзема общината, формира народна милиция и съобщава на околните села за установената нова власт. На 6-7 септември в гр. Исперих комитет на ОФ, установява новата власт; в Голямо Враново (Русенско) ОФ завзема властта, в Габровница (Монтанско) е обезоръжена полицията. На 7 септември в София има митинг и сблъсък с полицията, убит е П. Топалов-Шмид. В Перник има стачка и манифестация на миньорите, убити са 6 и ранени 13 работници. В Пловдив има стачка на тютюноработниците, в с. Розовец (Пловдивско) е установена властта на ОФ, превзета е от войници-комунисти и офицери батарея „Атия“ (край Бургас). В Козловец, Масларево и Петокладенци (Свищовско) е установена новата власт. При с. Константин (Еленско) в сражение загиват 6 партизани и едно дете, партизани превземат гара Разделна. В Плевен и Силистра са разбити затворите и са освободени политзатворниците.

8 септември Съветската армия навлиза в България като на парад и до вечерта достига линията Русе-Варна. В Габрово има митинг и са овладяни общината и полицията.  Във Варна е разбит затвора и са освободени затворниците, превзети са общината и полицията и е оповестена новата власт. В Пловдив има обща политическа стачка, освободени са политическите затворници. Същият ден е установена ОФ власт в Силистра, Тутракан, Провадия, Балчик, Каварна, Копривщица, Клисура, Калофер, Лопушна, Царево и множество села (около 170) като Лютиброд, Ракьово, Търнава (Врачанско) и много други.

8 срещу 9 септември: Шопският партизански отряд и бойните групи се отправят към военното министерство, военни части завземат Министерството на войната, а учебната рота на Военното училище завзема пощата. На Девети септември всички партизански отряди, чети и бойни групи участват в установяване властта на ОФ. Например, отряд „Петър Момчилов“ установява ОФ власт в селата Овчи кладенец, Гълъбинци, Болярско, Бояджик, Савино, Каменна река, Голям манастир, Скалица, Чукарово и Синапово (Ямболско). Рано сутринта в София има масова манифестация в подкрепа на новото правителство на ОФ.

Истинската характеристика на Девети септември

Кратката хронология на събитията след 26 август, когато се взема решението за антифашистко въстание, разкрива, че в страната:

Първо. Политическите събития протичат и се извършват под силното влияние на очертаващия се разгром на Германия. Италия вече е излязла от войната. На 23 август излиза от войната и Румъния. Червената армия е близо до границите на страната, на 5 септември Съветския съюз обявява война на България. Всичко това окончателно дестабилизира хитлеристите и техните помощници в България, води до тяхната обърканост. Заповедта на министъра на войната да не се оказва съпротива на Червената армия сломява да голяма степен съпротивителните сили на старата монархофашистка власт. Съветската армия преминава през България в празнична обстановка. Не става дума за никаква окупация, тъй като съветските войски не ръководят държавните дейности в страната.   

  

Второ. Непосредствено преди и на Девети септември има масово народно надигане и въоръжена съпротива срещу монархофашистката власт. Масовите и въоръжени действия са ръководени не от заговорници от армията, а от Отечествения фронт. Това народно надигане е комплекс от:  масови прояви като стачки, манифестации, разбиване на затвори; сражения на партизани с полиция, жандармерия и армия; превземане на полицейски участъци, кметства и т.н. Превземането на Министерството на войната е организирано от ОФ, включващ политически организации и партии. В това превземане на централните учреждения става с помощта на отечественофронтовски офицери и прогресивно, антифашистки отечественофронтовски настроени войници, офицери и поделения. Ключова роля има БРП (к). Военните не участват самостоятелно, а под ръководството на Отечествения фронт. Установяването на новата власт започва на 6 септември и нараства до Девети септември, включително и след овладяването на Министерството на войната. В установяването на новата власт участват редица политически партии.  БРП (к), БЗНС, БРСДП, политическия кръг „Звено“ и безпартийни.

Девети септември е върхът на масово народното надигане срещу властта и той е народно антифашистко въстание. Лозунгът е: „Смърт на фашизма, свобода на народа“. Превратите започват със смяната на властта в центъра, а при въстанията се започва по места, с масово участие на хората, а върхът е смяната на властта в центъра. На Девети няма коренна промяна на властта, а в начина на управляване и управляващите.

Трето. Девети септември не е революция. В страната от 1923 г. до 1944 г. има две огромни обществени противоречия. Първото е между фашисткото терористично управление от една страна, и от друга – демокрацията. Девети септември е край на фашисткия терор и връщане към демокрацията. Той е разрешаване на първото противоречие. ОФ идва на власт с искане за връщане на Търновската Конституция, а не за промяна на държавното устройство. Второто противоречие е между капитала и труда, довело до огромна нищета. За обикновените хора Девети е началото на социална революция, променила живота им и въвела като основен принцип на отношенията в обществото приносът на всеки чрез труда, а не чрез собствеността и капитала. Установяването на новата власт на Девети септември е само началото на демократична революция, а по-късно, след няколко години, започва преход  към социалистическа революция.

Четвърто. Станалото на Девети септември не е преврат. За какъв преврат да се говори, когато още на 26 август е решението за въстание, последват открити масови протестни действия, както и сражения с действащата монархофашистка власт? При преврата има заговорници, които тайно подготвят военна сила и чрез нея идват на власт. Какви заговорници са представителите на ОФ, които искат от властта разрешение за провеждане на масовите протестни действия? Вземането на властта е колективно действие на партиите на ОФ, с участието на партизани, бойни групи, разбунтувани войници, членове на отечественофронтовските партии и граждани. Новата власт по места и на национално равнище е упражнявана от ОФ, а не от военна хунта.  

Някои изводи за тълкуването на Девети сепетмври

Първо. Публичното налагане в българското обществено пространство на неологизма „Деветосептемврийски преврат“ има за цел принизяване на ролята на БРП (к) и левите сили в България и изтъкването на преден план само на малката група военни, които са на отечественофронтовски позиции. Използването на думата „преврат“ е израз на омаловажаване на борбата на голяма част от народа срещу фашизма и опит за реабилитация на фашизма и възникването на неофашизъм.   

Второ. През последните десетилетия нарочно се премълчават уродливите прояви на фашизма, борбата на БРП (к) и прогресивната българска общественост срещу действията на фашистите, превратно се тълкуват определени политически събития от епохата на съпротивата.  Сега малко се говори и пише за фашистките по своята същност: Закон за защита на държавата, Закон за защита на нацията, за дейността на ловните роти и жандармерията, за отрязаните и разнасяни по мегданите глави, за опожарените къщи, за „еврейските трудови лагери“, за смъртни присъди и убийства на малолетни, за уродливите деяния на осъдените на смърт от Народния съд. Пред младото поколение има тъмна завеса за същността на фашизма, за борбата срещу него и истинската същност на победата на антифашистките сили на Девети септември. Върви огромна манипулация и фалшификация на българската история, изразяващи се в: възхваляване и честване на фашистите (Луков марш, предаванията на „История бг и др); Обявяване на палачите, осъдени от Народния съд за „цвета на интелигенцията“, за „жертви на комунизма“ и т.н.; обявяване на антифашистите за терористи; обявяването със закон на комунизма като терористична система.

Трето. По същество Девети септември е последният етап на продължителен обществен процес – борба срещу антинародната власт, довела до бедност и мизерия мнозинството хора и използвала техния труд за подпомагане чужди политически и военни интереси. Девети септември е масово народно надигане срещу властта, т.е. той е народно въстание.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

7.09.2018 г.