През последните дни все повече
лъсва крайно дясната философия на т.нар., на измислените „партии на протеста“,
наричани неправилно и „партии на промяната“. Те искат промяна в съдебната
система, за да бъдат изнудвани и ограбвани по-малко богатите, чиито интереси изразяват
и защитават. След правителството, предстои и промяна в Съдебната система, т.е.
сменят се лицата, работи извечния принцип на СДС (Стани Да Седна). И това се
прави под маската на исканията за свобода, демокрация, борба с корупцията и див
популизъм. По същество не се предлага промяна на социално-икономическото
статукво, а само на правителственото и съдебното статукво и на срастването на
мафията с държавата (т.е. мутренското управление, следствие, обвинение и
съдопроизводство).
След победата с малко и за малко на крайно
дясната популистка партия, продължител на десните неолиберални политики у нас –
ИТН (И Тъй Нататък), се разбра, кой и какво стои зад подобен политически
месиански проект. Най-напред се изцепи Н. Василев, който предложи по същество
100 процента частна и 0 процента държавна собственост и намаляване на данъците
на богатите, които в ЕС са най-ниските. Това бе продължение на неговата минала
неолиберална политика под скиптъра на „Царчето“ и/или под диктовката на
обръчите от фирми и порциите на „Депесето“.
Съвсем наскоро (на 27 юли 2021 г.) на
преден план бе изтикана една бивша седесарка (бизнесмен-капиталист), представяща
се от партия, която по същество не си знае името (официално по регистрация –
„Мутри вън“, а неофицилно – „Ние идваме“) – небезизвестната крайно дясна М.
Капон. Да, те идват от миналото и в социално-икономически план отиват пак в
миналото. И тя ни баламосва нас, обикновените хорица и предимно пенсионерите,
колко много тя и партийката ѝ са загрижени за хората, за народа, за бедните. И
огромната маса телевизионни зрители остава с грешното впечатление, че те
действително мислят за хората – за над 2 милиона пенсионери. А в същност това е
проява на поредната демолатрия (много приказки за народа, без по същество да му
се обръща съществено внимание). Много говорейки за народа, Капон и
себеподобните ѝ десни предвиждат трохи за бедните – повишаване на пенсиите с
троховиден размер (т.е. предвиждат трохи, спрямо жизнените потребности на
бедните пенсионери) – някакви си 12.5%, но не наведнъж, а на етапи, ако има
възможности хазната. Това на преден план, а на заден план – намаляване на
данъците на богатите под маската за загриженост за бедните. Става дума за
предвижданото премахване на данъка върху дивидента и повишаване на границата за
регистрация по ДДС, т.е. намаляване облагането на нов брой фирми, включени в
новия по-висок размер за регистрация по ДДС.
Най-циничното е предложението за премахването
на данъка върху дивидента. Ежегодно в България, разпределените и платените като
дивиденти пари са между 7 и 8 млрд. лв. Ако
приемем със закръгление сумата 8 млрд. лв. то внасяният данък в държавната
хазна трябва да е 400 млн. лв. Преобладаващата част от българския народ поради
мизерия и нищета и с много „работещи бедни“ не получава дивиденти. Изключения
са някои чиновници от министерства, централни ведомства, банки и т.н., които
имат някакви мизерни акции и дялови участия във фирми. Дори от
приватизационните фондове само един плаща мизерни суми (50-70 лв.) като
дивидент. От тези ок. 8 млрд. лв. най-вероятно около 7 млрд. лв. са на големите
икономически и финансови акули. Ето един драстичен пример. За 2018 г. депутатът
Делян Пеевски е декларирал доходи от дивиденти в размер на 7 609 002 лв. и е
платил върху тях данък в размер на 380 450.10 лв. (5%). Сега крайно
дясната Капон и ИСНИ ни предлагат да опростим (не еднократно, а постоянно) тези
данъчни задължения на Пеевски, както и на около хиляда други подобни на него богаташи-милионери.
Лозунгът на ИСНИ сега е „Да живеят милионерите“, а работещите бедни – кучета ги
яли.
В България данък дивидент е с най-малкият
размер в Европа – едва 5%. В Унгария и Литва този данък е 15%, в Словения е
27.5% и в Словакия 7%. Ако в България се въведе размер на този данък от 15% и
той стане колкото е данъкът на едноличните търговци (дребните предимно семейни
бизнеси), тогава в хазната за една година ще постъпват не 400 мил., а
1 200 мил. лв., толкова колкото е потребно за актуализацията на пенсиите и
за действително, а не символичното им увеличаване.
В България сме най-бедните, с най-ниските
доходи, с най-много хора живеещи в мизерия и най-много емигриращи и умиращи,
понеже данъците ни са най-ниските в Европа и са най-ниски в полза на капитала и
високи – за хората на труда. Това се вижда от най-лошото съотношение между
преки и косвени данъци 25% от бизнес и 75% от потребление. А също така и
най-ниско равнище на преразпределение на произведения БВП – ок. 36-37% преди
пандемията, а представители на десните-бесни в Народното събрание като
икономистите на ИТК и Демократична България, искат делът на преразпределението
да се намали, т.е. много повече пари да отиват в бездънните джобове на
капитала, необходими им за яхти, самолети, лимузини, разкошни апартаменти и
вили в чужбина и по-ограничено в България, стоки на разкоша и т.н.. Дори по време на пандемията алчните богаташи в
България станаха още по-богати и всеки ден имаше по един нов милионер, а
бедните ставаха все по-бедни.
Голяма част от предлаганите икономически
мерки за подпомагане на бизнеса са от 75% пари, събрани от данъците и таксите
на бедните. Какво от това, че правителството на ГЕРБ и патриотарите, заради
Симеонов, намали данък ДДС на ресторантьорите и работещите в системата на
общественото хранене от 20% на 9%. От това намаление те икономисаха и сложиха в
джобовете си допълнително през 2020 г. над 40 млн. лв., но нито едно заведение
не намали цените, напротив – леко ги повишиха. Сега Капон ни предлага друга
глупост – подпомагане на занаятчиите, понеже били затваряни! Вярно намалял е
броят на обслужваните клиенти по време на пандемията и затварянето, но те
повишиха цените на услугите си в редица случаи безбожно. И те (чрез повишените
цени) си избиха загубите на гърба на бедните социално-икономически хора. А сега
Капон иска и парично допълнително да бъдат стимулирани и „купени“ като
гласоподаватели на ИСНИ.
Така е в неолиберална България. Демагогско
поднасяне на трохи от обществената трапеза за бедняците (само за пенсионерите
оформено като социална помощ, а не възнаграждение за минал достоен труд) и златен дъжд (чрез опростяване, отменяне и
намаляване на данъците) за богатите. Някога дядо Славейков бе възкликнал: „Брайно,
нямаш ли парици, ти си просто диване и си какво ли още не“. Нямаш ли парици, плащаш
повече данъци, а имаш ли парици – плащаш все по-малко. А си диване, защото
избираш, тези, които те ограбват и си намаляват данъците.
Борисов и ГЕРБ, като крепители и
ръководители на създадената от ДПС мутренска мафия, трябваше и трябва да си
отидат. Това е безспорно. Но огромната част от хората се заблудиха в това,
което сега идва на власт – крайно дясно, по възможност най-крайно дясното
неолиберално. В социално-икономически план почти всички депутати от т.нар.
„партии на протеста“ са крайно десни ( Г. Ганев, М. Димитров, Ат. Атанасов, Н.
Зеленогорски, М. Капон, Хаджигенов, Д. Делчев и др.). В ИТН (И Тъй Нататък) почти всички, с малки
изключения като М. Зайкова, А. Стефанова и др. и няколко други объркани, не
знаещи какви са, също са крайно десни. Не по-малко са десните икономисти в 46
Народно събрание и от групите на ГЕРБ-СДС и ДПС – Й. Цонев, П. Чобанов, Ал.
Иванов, К. Ананиев, Р. Желязков, Р.
Христов и др.. По същество те всички по идеология са крайно десни икономически
настроени, т.е. и от „статуквото“ и от „протеста“ всички са от един дол дренки.
Борбата между тях е само с прословутата корупция и кой да бъде махнат от стола
на властта и кой да седне в него.
На морална основа, на основата за борба с
неправдите и борба за справедливост и премахване на корупцията, „партиите на
протеста“, „партиите на промяната“ подведоха
голяма част от народа. И по същество ще водят социално-икономическата дясна
политика на ГЕРБ, но без ГЕРБ и без Борисов, Гешев, Пеевски и т.н.. Прав е дядо
Хегел – всеки народ си заслужава управлението, което има. Когато гласуваш за
прикрити десни, ще получиш дясно социално-икономическо управление. И ще
продължаваш да живееш в бедност и в емиграция.
Проблемът сега е дали БСП ще подкрепи
подобно в социално-икономически план дясно-бясно правителство „на промяната“.
28.07.2021
г.
Анко
Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар