Чета с внимание първите отзиви за
състава на правителството на бизнес-коалицията (Бизнес партията „Продължаваме
промяната“, дясната коалиция „Демократична България“, популистко-всеядната „Има
такъв народ“ и властогонското ръководство на „Коалиция за България“). А защо ли
това бъдещо правителство, ми напомня една детска песничка с по-ново политическо
съдържание:
Ние сме политици.
Ще вървим назад!
Леви-десни, леви-десни,
ще вървим назад!
За социалистите назад е дясната
либерална политика, а напред е социалната държава и социалната политика. Българската
политика дава заден ход – вместо социално-ориентирана политика, социална държава
в духа на Конституцията на Република България, вървим към класическото ултрадясно
неолиберално управление, съпроводено с отказ от предишната мутролигархическата
форма на властта. Цялото ново правителство е обявено като правителство на
промяната? А за каква промяна става дума? Промяната е обяснена не от вечно
усмихващият се премиер Петков, а от идеолога на „Продължаваме промяната“ Асен
Василев: „Задачата в
следващата година е да се спрат течовете и да използваме средствата, които
фирмите и българските работници дават в бюджета по един ефективен начин. Не
зная как ще определите това – ляво, дясно или център, но горе-долу това е моята
лична философия как да се подходи към икономическата политика на страната", както и „България
не е бедна държава, тя е безобразно крадена. Задачата в следващите години е да
се спре течът на средства“. Като произтичащо от това са идейните послания,
че няма да се повишават данъците. Има някои идеи за намаляване на ставките на ДДС,
но това в български условия е доказано неработещо, българският уродлив бизнес винаги запазва
цените и язък за намаляване на данъка. Справка намаляването на ДДС за
ресторантьорите. Вследствие на това цените не спаднаха, дори се повишиха, а ресторантьорите
прибраха стотици милиони лева, които иначе, трябваше да са в държавната хазна
за социални нужди.
Около тези крайно дясни тези се обединиха представителите
на всички партии в новата четворна бизнес-коалиция. Тя от години е пропагандирана
и налагана от десните формации от Демократична България. Само акцентът и
изразните средства са различни. Петков и Василев използват други по-меки изразни
форми като „спиране на течовете“, „спиране на кражбите“, „събиране на средствата,
дължими към държавния бюджет“, докато „Демократична България поставя акцентът
на „борбата с корупцията“, т.е. спиране на кражбите, на течовете и др. Напоследък
акцентът на Петков е „нулева корупция“, която практически е невъзможна и никъде
в света не е постигана, но е примамлива от морална гледна точка. И двете тези
партии, както и Нинова (преди години) считат, че несъбраните, т.е. крадените
пари от бюджета са в размера на 8-10 млрд. лева, с които могат да се покрият
голяма част от социалните разходи.
Защо е крайно дясна подобна уж нова политика?
Първо, тя е крайно дясна, защото защитава егоистичния
свръх печалбарски интерес на т.нар. български бизнес. България е с
най-ниските корпоративни данъци в Европа и с най-голямата бедност. При тези
крайно ниски корпоративни данъци – 10% и 5% данък дивидент, бизнесът си
осигурява много високи печалби и не е заинтересован от въвеждането на нови
технологии, производство на нови изделия и стоки, повишаване на
производителността на труда, интелектуализация на производството. И това е
съпроводено с безкрайно ниското заплащане на труда на наемните работници. Няма
как при най-ниските данъци в Европа и най-ниските заплати (белег за
експлоатация на труда) България да не е на последните места в Европа по почти
всички показатели – бедност, неравенство, смъртност, емиграция и т.н. Нещо
повече българският бизнес получава безкрайно много помощи и привилегии от
държавата чрез бюджета, т.е. предимно от парите на бедните хора чрез много
високия дял в приходите в бюджета от ДДС и акцизите. Борбата на тези нови крайно десни политици е
не да се повиши приносът на бизнеса в държавната издръжка, а да се преодолее
мутренския елемент, ползващ най-много изгоди от досегашните „обръчи от фирми“ на
ГЕРБ-СДС, ДПС и ВМРО.
Второ, четворната бизнес-коалиция продължава по същество процесът
на безкрайното разграждане на държавата чрез унищожаване на държавната
собственост и въвеждане на почти 100% частна собственост. Няма европейска
страна с държавна собственост под 10% (само в България е крайно ниска – около и
под 9%), а във водещите държави в ЕС е с около 35-45% (Швеция около 60%), а в
редица централноевропейски държави като Полша, Словакия, Чехия, Унгария
държавната собственост е около 40%. Сега „новите спасители“ на България,
предлагат ликвидиране и на остатъците от държавна собственост в страната. При
разговорите за споразумението проличаха намеренията за съкращаване на
Българската петролна компания. На 21 юли 2021 г. усмихнатият Петков заяви че би
затворил държавната петролна компания, но не обясни защо. А истината е, че тя
влияе непряко на цените на големите печалбари от петролния бизнес. Множество
държавни бензиностанции с по-ниски цени
на бензин и дизел, ще принуди частните петролни акули да намалят цените и
печалбите си. В споразумението вече се видя, че и БСП приема това крайно
бизнес-печалбарско намерение. Подобни са намеренията за премахване на
държавната консолидационна компания (ДКК) и БЕХ, което ще ускори
приватизирането на малкото останали държавни предприятия. За приватизаторските
намерения бизнес-партньорите Петков-Василев привлякоха опитен приватизатор като
К. Нинова, която участва в приватизирането на две външнотърговски дружества, а
като зам. министър на Р. Овчаров отговаряше за приватизацията и имаше отношение
към подготовката и/или приватизацията на Пловдивски панаир и Булгартабак. Нещо
повече, очаква се да бъде закрита и ББР, която може и трябва да кредитира
малкия и средния бизнес в България. Това действие е в интерес на другите банки и
най-вече на доминиращите чуждестранни банки. В България сме по-бедни не само
заради данъците, а и заради ниския дял на държавната собственост и приходите от
нея в държавния бюджет. Сега огромната част от населението на България не знае,
че министерството на финансите изземва около 75% от печалбата на държавните фирми,
а частните печалбари дават в държавния бюджет само 10%. Бедността може и трябва
да се преодолява и чрез увеличаване на държавната собственост до
средноевропейските равнища – около 35%.
Политиката за защита на държавната собственост в цял свят е
основна позиция на всички леви партии – от комунистически до десни социалдемократически
не само в исторически, но и в съвременен план. Отказът на ръководството на БСП
от защита и развитие на държавната собственост е против интересите на
избирателите на тази партия. Наложените от десните юпита на Кобурга и неолибералите
от ДПС, с подкрепата на Овчаров и П. Димитров от БСП, крайно ниски ставки на
корпоративният данък и плоския данък е отново срещу интересите на хората на
труда в България. Бизнес-партията „Продължаваме промяната“ не иска дори да се
обсъжда въпроса за необлагаем минимум на работните заплати. И ръководството на
БСП коленопреклонно се примирява.
Сегашната коалиция върви назад – към първоначалната свръхнеолиберална идея за
отказ от държавата в икономиката и намаляване на средствата за социални
дейности.
Съставът на коалицията с участието на БСП е за прикритие на
крайно десният либерален курс на управлението на България, прикритие зад лявата
фасада на името на БСП и за заблуда на масово неориентираните избиратели. Странното е поведението на членовете на НС на БСП, които
по модел, който нямаше и по времето на Тодор Живков, Вълко Червенков и Борис III до един да гласуват за К. Нинова и нито един да не види
тревожното бъдещо положение за БСП от тази идейно безпринципна коалиция. По
този начин те дадоха нова възможност за оттегляне на оставката от Нинова.
Вярно е, че на България и трябва редовно правителство, че в
държавен интерес е да има работещо Народно събрание, което да промени редица
закони, с което да се помогне за преодоляване на кризите – икономическа, социална,
демографска и пандемично-здравна. Да, правителство трябва да има, но
правителство експертно, а не партийно-приятелско. Да вземем квартета приятели
Петков-Василев-Лорер-К. Константинова и компания. Или политическите приятели на
Нинова Ив. Иванов, Хр. Проданов, Г. Гьоков, както и лично подбраните по
симпатия (не по експертност) министри от ИТН Ал. Василев и по партийно-лично
приятелство – Н. Йорданова от ДБ. Правителството
още не е избрано, но вместо здравната криза, на преден план изтъква Истанбулската
конвенция, която според Нинова беше червената разделителна линия.
Преобладаващата част от новите министри, подобно на
народните представители на БП „Продължаваме промяната“ са върли американофили,
учили, специализирали, работили в САЩ и за САЩ и в структури на НАТО. Около две
трети от депутатите, по данни от Интернет, на „Продължаваме промяната“ са в
някаква степен свързани с „Америка за България“. От министрите завършили
образование в САЩ, специализирали и работили там и в структури на НАТО са: К.
Петков, А. Василев, К. Константинова, ген. Ст. Янев, Ат. Атанасов, Т. Генчовска,
а Гроздан Караджов е работил за САЩ в България чрез ръководна функция в
„Отворено общество“.
Със значим и сериозен бизнес като собственици и мениджъри
са се занимавали доскоро: К. Петков, Ас. Василев, Д. Лорер (София, Истанбул,
Париж, Барселона), Ал. Николов, Б. Божанов, Н. Събев, Р. Василев. С по-дребен
бизнес и мениджмънт са и още няколко министри. България директно ще я
управляват бизнесмени. Огромната част от министрите са без опит в държавна администрация.
От тази информация може да се направи обоснованият извод, че новото правителство е
американофилско, силно дясно неолиберално, основното ядро в него са бизнесмени
и мениджъри без достатъчен опит в държавната администрация.
Новото бизнес правителство е крайно дясно и понеже
преднамерено „забравя“, че в българското общество има неимоверна спекула в
цените на едро и на дребно, особено на цените за жизнено важните, крайно
необходими за живота на хората стоки. Нито ред в споразумението, нито в
изказванията на петимата ръководители на четворната коалиция няма за борбата
със спекулата. Крайнодесните партии никога дори не споменават думата „спекула“,
а и „спекулативно високи цени“. А каквато и да е мисъл за борба или ограничаване на спекулата за тях е нонсенс.
Спекулата удря по джоба бедните, хората на труда. Както и да се повишават
доходите, минималната работна заплата, пенсиите и т.н., нарастващите неимоверно
цени не само на електричеството и топлофикацията, а и предимно на хляба, олиото,
млякото, месото, водата и в голям мащаб на лекарствата и медицинските
изследвания, няма да доведат до повишаване на жизненото равнище. По-високо, но
ограничено от минималните възможности, равнище на доходите в сегашната ситуация
не означава по-добър живот.
И ако за двете крайно десни партии, функциониращи на обща
идейна основа, но с различни ръководни лица (БП „Продължаваме промяната“ и
„Демократична България“), а и за дясно-популистката ИТН такава политика е
естествена, то за лявата партия по членски състав, поддръжници и привърженици,
но с дясно ръководство, това е самоубийствено. Още неизбран новият мераклия за
министър Гьоков заяви, че през 1922 г. пенсиите няма да са по-ниски, а
по-високи при възможност и че размерът на пенсиите ще бъде изяснен при формирането на бюджета. Но
той не каза, че това не зависи от него, а от свръхминистър Василев, който
изповядва крайно дясна идеология, прикривана от параванната теза, че нямало
било ляво и дясно, че с десни политики ще се решават леви цели. Вярно – няма
ляво, няма дясно, има само крайно дясно.
Изненадващо за мен е, че само един от ръководните дейци в
БСП е разтревожен от това, че партията поема „тежки министерства“ и че има
рискове за нейното обезличаване в крайно десен кабинет. Останалите са доволни, че БСП ще е във властта
и Корнелия Нинова ще е зам. председател на Министерския съвет. Дори Сивият
кардинал на БСП, покровителстващ Нинова от 2003 г. до днес се опитва да внуши
на зрители и читатели измамното твърдение, че „БСП ще има ключова роля“ и ще
бъде „ключов фактор“ в това управление. Нищо подобно. Още преди да е избран за
Министър-председател Петков заяви, че всички министри ще са лично отговорни
пред него, а това означава че министрите от „Коалиция за България“ ще са лично
отговорни пред него, а не пред ръководството на БСП. И това е нормалното –
министър да отговоря пред Министър-председател. Каква ключова роля ще има БСП
при наличието само на 4 министри от 21 възможни, при положение че в структурата
на Министерския съвет на БСП са оставени най-тежките производствени
министерства (промишленост и селско стопанство) и най-тежкото – социално министерство?
В „Продължаваме промяната“ са ключовите министерства, разпределящи българските
и европейските ресурси.
Властта е сладко нещо, министър – над тебе небе (по Големанов). Това е позицията на множество дейци от
коалиращите се три коалиции и една партия (ИТН). За нагона към власт няма
никакви морални препятствия, никакво самоуважение и никакво лично и партийно
достойнство. Да вземем отношенията Петков/Василев и ИТН. Те станаха безкрайно
остри, с компромати след като Петков и Василев отказаха да са в първото
предлагано от ИТН правителство. И в настоящия момент Асен Василев води дело в
съда срещу един от лидерите на ИТН – Тошко Йорданов. Или да вземем Хр.
Проданов, който в предизборната кампания определи ръководителите на
„Продължаваме промяната“ като „поредните
политически шарлатани, които се явяват на избори“. И как той, с какво лице
и с какво достойнство ще седи заедно с тях, ще получава указания или заповеди
от „шарлатанина“ Министър-председател и с „шарлатанина“ свръхминистър? И с
какво човешко достойнство Петков/Василев ще работят с министър, определил ги
като „шарлатани“? Майко мила, всеки от тези политици преглъща обидното за него
положение само и само да е на власт, да е във властта, да командва множество
други хора, да определя техните съдби!
Вътре в БСП властогонците славославят Нинова, че само с 26
депутати успяла да вкара БСП във властта и да я направи „незаобиколим фактор“.
Мнозина от тях се надяват на сладки държавни постове в министерства,
политически кабинети, парламентарна група и т.н. Тях ги разбирам – тяхната
философия е ясна – „интереса клати феса“. И някои от тях станаха дори министри.
Да вземем Министерството на земеделието и храните. БСП имаше два много по-силни
кандидата от Иван Иванов. Явор Гечев (инженер-агроном) работи в земеделския
бизнес вече дълги години, в Държавен фонд „Земеделие“, в агенцията по
безопасност на храните, бе зам. министър на земеделието в правителството на
Орешарски и сега е зам. министър в двете служебни правителства, т.е. познава
цялата система отдолу и отгоре, познава механизмите на държавно управление на
земеделието. Има безспорна аграрна
експертиза и опит. Или другият кандидат – професор Иван Върляков – специалист
по животновъдни науки. А бе избран Иван Иванов верният човек – доктор по
история и юрист-адвокат никога не работил в сферата на земеделието, храните и горите.
Не по-малко старателни са някои венцехвалители от
политическите коментатори, от журналистите. Да вземе небезизвестната Мадам В.В.
– почитателка на Костов, особено на Доган (той ѝ изпрати открито писмо),
Кобурга, ранният Борисов и от пет години на К. Нинова. В просторно изявление по
една от телевизиите тя възвеличи непогрешимата председателка на БСП. Тя обяви,
че Нинова е „големият победител“ и „водеща фигура в този пасианс“, „без Нинова и БСП нямаше да има правителство“.
Да, вярно е, че без депутатите на „БСП за България“ нямаше как да се състави
правителство. Но същото твърдение е многократно по-вярно за „Продължаваме
промяната“ (67 депутати, с 41 повече от тези на БСП), и че без Петков/ Василев
нямаше да има първи мандат и въобще правителство. Но и без депутатите на ИТН и
Коалиция „Демократична България“ пак нямаше да има правителство. Обаче е вярно и това, че водещата фигура в
съставянето на правителството бе К. Петков.
Сивият кардинал и Мадам, подчертавайки „достижението“ на
Нинова изрично подчертават, че и пречели на Нинова отвътре – от „вътрешната
опозиция“. Изглежда двамата не разбират или се правят, че не разбират смисъла
на „вътрешна опозиция“. В смисъла на вътрешна опозиция те включват всички
членове на НС на БСП и дейци на партията, които имат собствено мнение по някои
от въпросите на политиката и дейността на партията, различаващо се от това на
ръководството. Всеки член на БСП, който има различно мнение от това на Председателя
на партията е опозиция ли? За да има опозиция тя трябва да е организационно и
идейно свързана. В случая с БСП няма такава организационна връзка между хората
със самостоятелно мнение и позиция. И ето как самата Мадам се самоопровергава: „… вътрешната опозиция е разделена, без
обществен ресурс, а фракциите ѝ са вътрешно скарани“. Може ли група скарани
хора да са опозиция? Това не е ли политически нонсенс?
Нещо повече, двамата крепители на Нинова, отварят
вратичката за обществена нагласа за нейното оставане след оставка за втори път.
Кардиналът изказва мисълта, че партия във властта трудно ще смени лидера си: „Когато една партия е във властта, смяната на
лидера ѝ е изключително трудна и тежка. Това трябва да стане насилствено“. Смята
ли Кардинала, че всички, които искат смяната на Нинова са насилници? Мадам изрича твърдението: „В тази тежка ситуация Нинова … трябва да
бъде оставена да реализира обещанията си в БСП“. Да, но Мадам навярно в обещанията
на Нинова не включва обещанието преди изборите за 45 Народно събрание БСП да е
първа политическа сила. А обещанието бе редуцирано до най-ниските изборни
резултати на БСП от 1940 година насам, загуба на три-четири пъти повече
избиратели от 2017 г. до 2021 г. За това ли да остане Нинова начело на партията
за да може при следващи редовни избори тя да изчезне от политическата сцена?
Правителство трябва да има, особено в сегашната
многоаспектна кризисна ситуация. То може да има подкрепа на „Коалиция БСП за
България“, но без да се влиза пряко в управлението. И да има подкрепа само
докато се решават успешно кризисните и социалните проблеми. Сега има обвързване
за четири години и осигуряване на държавни постове за властогонци за пълен
мандат. Да, властта е сладко нещо.
Има едно вярно изречение от интервюто със Сивия кардинал: „харесването е емоция, а в политиката тя е
вредна“. Българското общество непрекъснато се води по емоцията – ту харесва
новите от СДС, ту жълтурковците на Кобурга, ту лъжливите борци срещу корупцията
на Борисов, ту обърканите десни чалгаджии от ИТН и сега най-после – десните либерални
харвардци. Мнозинството от българският народ не се научи, че масово налаганият
телевизионен образ на по-млади и нови хора е лъжлив, измамен, че той е манипулиран
в изгода на някой скрит зад телевизионните камери сценарист. Но „харесването“ е
вредно не само за Народното събрание, но и за избора на лидери на политическите
партии. Така стана и в БСП, в която дядовците и бабите от моето поколение
вкупом гласувахме за продясната, с добър образ, добър и разбираем изказ, с борбен
телевизионен образ Нинова. И получихме над три пъти по-малко гласове на
изборите. И получихме само 8 500 гласа за БСП от най-младите
гласоподаватели.
Дано новото коалиционно правителство успее в близките зимни
и пролетни месеци да се справи с острите пандемично-здравна, социална,
икономическа, енергийна криза. Това е в интерес на целия български народ. След това
ще се разбере кой колко струва в политиката, в очите на хората.
12.12. 2021 г.
Автор: Анко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар