Коренът на знанието е горчив, но плодът му е сладък

 

            Българското образование заслужава да е в центъра на вниманието на българските политици. Заслужава, но не е. То е изместено от войнолюбците и стремежът България да бъде вкарана в състава на брюкселските военни агресори, да  стане активен участник на подготвяната война срещу най-мощната ядрена сила в света – Русия. В обстановката на това политическо войнолюбие, решаването на проблемите на образованието е много трудно. 

            Сега (2025 г.) българското средно образование е пред почти пълен колапс: над една четвърт от подлежащите на образование не ходят на училище; над една трета до половината са функционално неграмотни, не владеят добре български език; показателите от международно изследване PISA са отчайващи; най-добрите български ученици след завършване на средното образование потеглят на запад; част от завършилите средно образование не продължават да учат и не работят; в страната има дефицит на кадри със средно образование и отделни професии. Сред по-големите ученици има все повече негативни прояви като: алкохолизъм, наркоманизъм, агресивност, нарушаване на обществения ред и порядки. Тази негативна образователна обстановка е плод на влошената обществена и най-вече семейна среда. Тя е следствие от продължителни „рИформи“ в средното образование, започнали от 1990 г. и продължаващи до 2025 г. и замислени с новите предложения за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Тези „рИформи“ бяха насочени към въвеждане в училището на основните идейно-ценностни постулати на неолибералната политическа теория и практика. Българското училище функционира в негативна обществена среда. Тя, както и семейната среда, влияе отрицателно върху устоите на образованието.

Първото значимо негативно изменение в българското общество след 1990 г. е наложеният като тотална обществена ценност егоистичен индивидуализъм в икономиката и в социалната, духовно-културната сфера, а и в цялото общество. Гражданите, включително и подрастващите ученици, получаваха все повече и повече права, но се забрави, и по-точно се пренебрегна обстоятелството, че в общество е нужен баланс между права и отговорности. Демократизирането на обществото в училището бе разбрано само като свобода (и по-точно свободия) на учениците, а учителите имат едва ли не само задължения към учениците и най-вече към техните родители. Това негативно се отрази на организацията и на резултатите от учебния процес.   

Второто значимо деструктивно изменение на обществената среда бе разрушаване устойчивостта на българското семейство. А то е основният фактор за възпитанието на подрастващите деца и формиране у тях на стремеж към придобиване на знания, самостоятелно мислене, умения и сръчности. Понижаването на жизненото равнище на огромната маса от български семейства, особено в тези без брак, изместен от безличното „съжителство“, и най-вече след разводите, рязко влошава обстановката за стимулиране децата да учат и да формират своите ценности за бъдещия живот в обществото. То доведе и до разнобой в родителските критерии за образование и възпитание на децата. Масовото изселване на млади български семейства рязко влоши етническия и духовно-културен състав на децата в училище.

Третото деструктивно изменение на обществена среда за българското училище е т. нар. деидеологизация на учебния процес, изразяваща се в отпадане от приоритетите на българското училище на възпитанието като същностна функция на учебния процес. Бе сериозно разрушена системата на извънкласните форми на работа, създадена според интересите на учениците, а бе въведено т. нар. задължителна и свободно избираема подготовка. Вместо кръжок по интереси за развитие на детето се въведе задължителна учебна част, но избираема само в зависимост от наличието на възможности в училище (свободни часове на преподавателите и материална база). Тази промяна доведе до значими трансформации в общообразователните училища и самоцелна ранна профилизация. Уж образованието е общо (особено до 7 клас), но то в отделните училища е съвсем различно.    

            Четвъртото изменение на обществената и училищната среда обхвана въвеждане в българското училище чуждия му принцип на либералните пазарни отношения. Намаля достъпността за учене на децата в училище, особено в малките населени места. Бяха закрити хиляди училища и множество хиляди ученици трябваше да бъдат извозвани с автобуси до други населени места. Въведен бе и антипедагогическия финансово-търговски неолиберален принцип – „парите следват ученика“. Вследствие на неговото приложение рязко спадна равнището на усвояване на знанията на голяма част от учениците, както и взискателността на учителите, на ръководствата на училищата и на педагогическите съвети. Ученикът знае, че и нищо да не знае няма да повтори класа и да бъде отстранен от училището, понеже това ще се отрази на заплатите на учителите и бюджета на училището. За 35 години почти не се отделяха финансови и материални средства за изграждане на нова училищна база, ремонт и обновяване на съществуващата база и привеждането им в съответствие с новите потребности и изменения в живота на новите поколения и достиженията на науката, техниката и информационните технологии. 

При либерализма, който ни бе силово наложен, и в който живеем,  има и класово разделение на учениците и училищата на четири основни училищни класи: а) училища за богатите деца – частни училища (чуждестранни или български) с висококвалифицирани учители, решително подобрена училищна среда и възможности за качествено образование и подготовка за прием в университет;  б) училища за децата на средната и част от богатата класа, предимно в най-големите градове и най-вече в София (престижните национални специализирани училища); в) общински училища за децата на бедните семейства, които едва свързват двата края, и които са издържани чрез най-бедните общински бюджети; г) малки селски училища и в някои крайни квартали на градовете с доминиране на деца от етнически малцинства, в които се води до голяма степен формален учебен процес и посещаването на училището е по-скоро отбий номер, за да може семейството да ползва социални помощи.  Като краен резултат вече няма единна образователна система. Тя е структурирана според богатството и доходите на родителите.

            В тази обстановка има потребност от решителна промяна в учебно-възпитателния процес, смяна на начина на организиране и функциониране на цялата образователна система. Предложеният проект за изменение на Закона за училищното и предучилищното образование има сравнително малко и малки достойнства. Сред тях са желанието да се отдели повече внимание към възпитанието, природно-математическите науки, възпитанието на децата и пълноценното усвояване на българския език. Но повечето от тези предложения са недостатъчно прецизно и най-вече недобре обмислени, особено за ефекта от тяхното внедряване и очакваните възможни положителни и отрицателни резултати. Това в най-голяма степен се отнася за въвеждането на т. нар. обучение на децата в духовно-културните ценностите. Направеното предложение, ако се внедри, най-вероятно ще доведе до почти пълна ислямизация в смесените етнически райони на България и до обезбългаряване и обезличаване на православието. Словесното нравоучение и пропаганда на неопределени ценности ще доведе най-вероятно до скромни резултати.

            Предлаганите промени в Закона имат частичен, фрагментарен характер. Те не са   подплатени от анализ и обобщение на приложението на сега действащия закон и засягат предимно разместване в учебните планове и учебните програми, а не толкова в същността на българското средно образование. Необходима е нова образователна политика. Тя следва да се основава на следните основни принципи:

Първо. Равен достъп и равни възможности за образование и последващо развитие на младата личност, независимо от нейния социален произход и социалната принадлежност на родителите, солидарна държавна и обществена подкрепа за всяко дете да получи качествено образование. Всички деца се раждат равни и трябва да имат равни условия и възможности за развитие, обусловени от социалната грижа на държавата. Механизмите за това са в две полета: а) повишаване на доходите на бедните и малоимотни родители, социални помощи за отглеждането и развитието на две и три деца, обществено стимулиране и подобряване на условията за духовно-културна и спортна дейност с децата и младежите в детска, девическа и юношеска възраст, ефективна борба с отрицателните прояви сред тях; б) преустройство на образователната система, така че училищата да не се разделят по социален и финансов признак за богати и бедни деца, осигуряване на повече социални и стимулиращи стипендии за деца на бедни родители, но редовно посещаващи училище и имащи добър успех; тотален отказ от търговските принципи в образованието, включително и от „парите следват ученика“, въвеждане на безплатни социални услуги за всички деца до навършване на 16-годишна възраст (безплатно здравеопазване, включително и безплатни лекарства, безплатни учебници и т.н.); в) развитие на заложбите и интересите на децата чрез държавна финансово-материална издръжка в държавните и в общинските училища на разнообразна извънкласна дейност по интереси; г) съчетаване на традиционните български образователни традиции със съвременните информационно-комуникационни и дигитални възможности за разкриване, усвояване и непрекъснато надграждане на знания, умения и формиране на самостоятелно мислене и естествен интелект; д) възпитание в духа на българските национални ценности, на българска национална идентичност и уважение към всички други раси, народности, етноси и техните постижения, възпитание чрез българска история, български език, българска култура, българска история, българска география и тяхната връзка с общочовешките ценности на хуманизъм, миролюбие и съпричастност към бедните и онеправданите, към социална и гражданска активност и т.н.

Промените в Закона следва да са резултат от две неща. Първото е анализ на резултатите от действието на сегашния закон.  Такъв МОН и научно-образователната общност не е направила. Второто е изработване на национална концепция от какво образование и възпитание на младежта се нуждае българското общество в съвременните бързо променящи се ИКТ, дигитализация и внедряване на изкуствения интелект. Такава сравнително дългосрочна концепция липсва в българското общество. Следователно липсват двете главни опори на измененията на закона.  

Бъдещите промени на българската образователна система трябва плътно да следват обществените потребности и да се опират на четири основни принципа (четири стълба; „четири кита“): придобиване, усвояване на знания и обогатяване на личностната памет; формиране на самостоятелно мислене (естествен интелект); формиране на умения за действия в практиката, т.е. в природата, стопанските, обществените и битовите дейности; личностно поведение в различните сфери на човешката дейност и в различни ситуации. Тези четири основни стълба (компоненти) на образователно-възпитателния процес имат своето място, роля, значение и специфика в зависимост от обществената, материално-веществената и семейната среда, в която се намират, както и от личностните качества и характеристики на обучаваните.

Знанието е базовата основа на образованието и възпитанието. То е пряко свързано и се основа на развитието на паметта. В училището знанието започва с елементарния детски въпрос: „Какво е това?“, който с времето (годините) се усложнява до характеризирането на определен предмет, обект, явление по външна форма, съдържание, измерения, предназначение и т.н. Знанието е и фактор за развитие на паметта и формиране на връзките и отношенията между възприятията, получени  визуално, словесно (описания), графично (рисунки, снимки, чертежи, схеми, графики, диаграми и др.),  образно (снимки, филми, видео и т.н.). Паметта се развива, усложнява и усилва чрез логическите конструкции (в по-голяма ученическа възраст), когато трябва да се отговаря на по-сложни детски въпроси като: „Къде се намира?“ и „Кога е станало?“, „От какво се състои?“ и т.н.

Знанието е процес на развитие чрез осведомяване на учениците (получаване от тях на информация) за предмети, обекти, явления, процеси, които са видими и наблюдаеми и които подлежат на описване (характеризиране) чрез мерни единици, словесно, със знаци и символи, логически и т.н. Има определен минимум от знания, което всяко дете трябва да получава в определена образователна степен. Тази класическа схема на усвояване на знанията се променя съществено с развитието на ИКТ и дигитализацията. В тези нови условия на преден план е критерият за оценка на знанията. Интернет мрежата е средство за получаване на истински, но и на лъжовни знания, обяснения, преднамерено изкривявани и премълчавани факти и аргументи, фейковски новини, знания, информация и т.н. Запаметяването на основни факти, аргументи и понятия е базата, без която не може да се развива самостоятелно мислене, не може, или поне по-трудно се формира представата за определения явления и процеси. Паметта позволява развитието на емпиричното знание (чрез наблюдение, измерване, описание и т.н.), личния жизнен опит, но и основа за овладяване на логическите методи като анализ, синтез, абстракция, обобщение, разкриване на взаимовръзки, отношения и зависимости. Сега поради намаляване на часовото време за получаване на знания в училището се съкращават часовете по общообразователните предмети, намаляват се възможностите не само за даване на знания, но и за тяхното затвърждаване и разбиране чрез разнообразни упражнения.  

Мисленето е сложен творчески процес, индивидуално обработка на факти, данни, сведения, установяване на връзки и взаимни зависимости между предмети, обекти, явления и между техните компоненти, както и природни и обществени процеси. При мисленето от знанието се използват предимно съществени свойства на предметите, обектите и явленията, формира се представа за невидими от невъоръженото около части, елементи, връзки и зависимости. В крайна сметка мислещата личност формира нови съждения, прави изводи, начертава линии на действие и поведение. Мисленето е базата за формиране на интелекта, то формира понятия, разбирания, разкрива връзки, зависимости и закономерности в определени човешки и дейности и природни явления, развива интелектуалните заложби и способности на младата личност. В условията на навлизане в човешките дейности на изкуствения интелект не бива да се допусне изоставането на естествения интелект. Само чрез развитие на естествения интелект може да се предпази човека от превръщането му в придатък на изкуствения интелект. Мисленето предполага да се развият и овладеят методите на: сравнение, анализ, синтез, абстракция, конкретизация, обобщение, класификация, структуриране, алгоритмизация, схематизация, индукция и дедукция, разкриване на връзката между причина и следствие и т.н. От способността за мислене в много голяма степен зависи и способността на младата личност да разбере преподавания материал и да избере своето поведение в нестандартна обществена, професионална, културна и др. ситуация. В сегашната образователна практика развитието на мисленето на учениците е сведено до формалните разяснения на логическите методи и понятия, но е принизена връзката на мисленото чрез знанията, фактите и аргументите от природните и обществени общообразователни учебни предмети. Мисленето е факторът, който свързва знанията и уменията в едно цяло и помага да се разкриват взаимни връзки, зависимости и влияние между явленията и процесите в природата и в обществото. Слабо развитото мислено е една от причините за ниските резултати на учениците от международното проучване PISA.              

Уменията се придобиват на основата на знанията и мисленето, но имат свои собствени характеристики като конкретни практически действия, изразяващи сръчност, опитност, съобразителност, навици и последователност на действията. Те са характерни най-вече за професионалните гимназии и за дуалното обучение, свързано с придобиването на сръчности и опитност в отделни, предварително избрани професии. В образователно-възпитателния процес те имат предимно характер на практическо овладяване на определени умствени операции и действия с невидим характер. В утвърдените от МОН учебни програми това са уменията ученикът да: разпознава (идентифицира), описва  (характеризира), свързва, проследява, дава примери, разбира, осъзнава, формулира понятия, открива причини, обяснява (интерпретира), създава текст (литературен, исторически, географски, философски и др.), изброява, използва алгоритъм, разчита и/или изработва (препарати, схеми, графики, таблици, проекти, презентации, доклади, схеми и др.).

Поведението е един верен измерител на процеса на възпитанието. А самото възпитание е процес, който протича едновременно с обучението, придобиването на знания, мислене и умения. Възпитанието е обаче продукт преди всичко на семейната и обществената среда. То е насочено към успешна адаптация в обществото чрез формираните знания и умения, овладените морални ценности и поведение, в семейната, груповата и професионалната среда. Всяко общество има освен общочовешките и свои специфични (хуманитарни) ценности, които са продукт на историческото развитие и националната идентичност на населението. Ценностите се формират първоначално в семейството, а след това и в училището, чрез литература,  изкуство и т.н. Тяхното усвояване е най-надеждно чрез примери за поведение и образци от други хора – родители, роднини, детска среда, учители и възпитатели, приятелски кръг, професионалната общност и т.н. Особено силно е възпитателното въздействие върху поведението чрез литературните образи и герои на класическите наднационални и български произведения на литературата като тези на: Достоевски, В. Юго, Ар. Кронин, Джек Лондон, Л. Каравелов (Маминото детенце), Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков и безкрайно множество други автори. Поведението е резултат от действието на вътрешни фактори (усвояването на знания, мислене, умения, възприемане, запазване и преобразуване на информация), но и външни фактори (семейна и обществена среда) – положителни примери за подражание, отрицателни примери за поведение и целенасочена борба на семейството и обществените институции за борба с противообществените прояви и поведение.  

На основата на тези четири основни компонента на образователно-възпитателната дейност може и трябва да се преструктурира и обнови българската образователна система. По същество е необходим нов закон, който да обърне в обратна посока сегашната негативна тенденция на функциониране на българската система на средното образование. Само законът е недостатъчен. Необходими са още и големи финансови средства за изграждане на нови детски заведения, нови училища, ремонт и модернизиране на старата училищна база и привеждането ѝ в съответствие с новите обществени реалности, реализиране на потребността от развитие на целодневно обучение и възпитание на първо време поне до 7 клас. Това налага значително увеличаване на делът на средствата за образование чрез бюджета значително над сегашното безкрайно ниско равнище на мизерните 3.7%, при предвидени по Лисабонската конвенция до 9%. Не е нормално средствата за война (за 20 000 армия) да бъдат 5%, а средствата за образование и възпитание на над 700 хиляди млади хора само 3.7%.

В съдържателно отношение центърът на промените трябва да бъде насочен към цялостните съдържателни промени в организацията и управление на учебното дело.

На първо място следва да се промени структурата и разпределението на учебните часове по общообразователните предмети. Общото образование е фундаментът на реализацията на личността не само след завършване на училище, но и през целия живот, особено в съвременни и бъдещи условия, когато има интензивен процес на дигитализация, отпадането на множество професии и заместването им от електронни системи, роботика и промишлени манипулатори. От тази гледна точка следва да се премахне сегашната дуална система. Не е нормално две години (XI  и XII клас) да се принизява общообразователната подготовка, а да се да се учи тясна професия, осигуряваща изпълнители. Тяхната подготовка трябва да става в професионалните гимназии.  

Сега в българското средно образование има някои несъответствия в изучаваните учебни предмети. Не е нормално в първи клас да се изучават чужди езици и технологии, когато децата още не знаят буквите, аритметиката, а да не говорим за граматиката. Българските деца завършват средното училище без да получават системни и качествени икономически и правни знания необходими им за живота. С това, че към учебния предмет география е закачен термина „икономика“ и е формиран учебен предмет „География и икономика“, не значи, че учениците се подготвят по икономика. Те изучават териториалното разпространение на природните ресурси и развитието на стопанството. Същинската част на икономиката остава за учениците „тера инкогнита“ и те трябва да я усвояват чрез проби и грешки в живота. В предмета гражданско образование, като в турлюгювеч са механично събрани фрагменти от редица предмети. Би било добре да се върне старата практика в училище в горните класове (X или XI клас) са се изучават основите на правото.

Като цяло профилиращата подготовка не трябва да се измества прекалено рано, той като огромната част от децата по-късно формират своите личностни предпочитания на основата на развитието на своите природни заложби и способности. А последните се развиват и обогатяват чрез съвместяване и свързване на знанията по общообразователните предмети, които следва да се изучават не по-малко от 2 часа седмично от 5 до 11 клас. В 12 клас повече часове следва да се дават по предметите, които са задължителни и по избор на ученика за явяване на зрелостен изпит. С увеличен хонорар от часове следва да са български език и литература, математика и физкултура (от 3 до 6 часа) седмично.  За да се постигне по-хармонично образование трябва много по-тясна връзка и съвместимост на знанията по общообразователните предмети, т. нар. „междупредметни учебни връзки“.   

На второ място учебните програми следва да се рационализират така, че да се спазва принципът за последователност в разширяването и обогатяването на знанията и уменията, развитието на мисленето и интелекта от по-простото към по-сложното и по-разширеното изучаване в съответствие с възрастовите особености и възможности на обучаваните деца. Какво и колко да изучават учениците би следвало да се определи след като е изготвена и утвърдена концепцията за развитие на българското средно образование. Самоцелното включване на образователни елементи от висшето в средното общо образование е неплодотворно и усложнява овладяването на общообразователните знания.  

На трето място е необходима цялостна промяна на организацията на учебния процес. Тук най-напред следва са се намали излишната регламентация и безкрайното натоварване на учителите и особено на класните ръководители с други дейности. Следва решително да се намали регламентацията на учебния процес. Учебните програми следва да станат единственото изискване към дейността на всеки учител. Учителите следва да имат много повече възможности за творчество в учебния процес и да им се върнат правата като ръководители на учебния процес. При всяко  нарушаване на правата им, както и на техния авторитет и достойнство, следва да има наказание за виновния ученик, родител или училищен и просветен ръководител. Учителят трябва отново да стане главната фигура в учебния процес. Само повишаването на учителските заплати не решава проблема. Без авторитетни и подготвени учители и сто интернета не могат да помогнат.

Следва да се премине към целодневно задължително обучение в българските училища. То ще бъде доста трудно в големите градове. Тази грижа следва да бъде поверена на училището, колкото и пари да струва и каквато нова база да трябва да се изгражда.

Сега контролът върху процеса и равнището на обучение и възпитание в училище е силно централизиран и бюрократизиран. Особено важен е контролът върху равнището на придобитите знания, умения и сръчности от учениците. Сериозно следва да се промени начинът на провеждането на т. нар. „независимо външно оценяване“ (НВО). За сега то всява излишно напрежение сред деца, родители (особено майки) и учители. Целесъобразно е то да бъде премахнато в четвърти клас. Независимото външно оценяване след 7-ми е превърнато в истинско мъчение за децата и особено за родителите от интелигентните семейства, които се стремят към пълноценно продължаване на обучението на децата си. Непрекъсната смяна прогимназията да завършва в 7 или в 8 клас, като и непрекъсната смяна на формата на изпита и съдържанието внасят хаос. Той се усилва от непрецизното съставяне на изпитните въпроси. В съдържателно отношение въпросите и задачите в изпита (НВО) следва да са от материала само от 7 клас. Логично е в него да се надграждат знанията от предишните учебни години и да се оценяват тези вече надградени знания. 

 Провеждането на НВО след 7 клас често води и до несправедливост, както стана през 2025 г., когато резултатите от една от задачите по математика бяха елиминирани поради уж някаква грешка, за която няма наказан и уволнен, глобен или поне остракиран нито един виновник. Но на практика са наказани над двеста деца, които успешно са решили „сгрешената задача“ и са им отнети точки за сметка не тези, които не са се справили. В този случай в част от обществото остава усещането, че дете на някоя голяма „клечка“ във властта не е решило задачата и поради това тя се елиминира в бала на оценката, докато при български език и литература е оставена „сгрешената задача“. Безпринципният и непрофесионален подход в МОН нагнетява напрежение сред родители и деца.

Въвеждането на държавните зрелостни изпити бе една положителна стъпка преди 20 години. Справедливо е недоволството на министър Вълчев от това, че учениците не желаят да се явяват на матура по математика. Но той не обяснява защо непрекъснато учебен материал по математика се понижава за изучаване във все по-ниските класове на българското училище и защо в средното училище се учи учебен материал, предвиден за висше образование. Крайно време е да се забрани учебните програми да се съставят от университетски учени, които искат да видят в тях, това което те преподават в университета, а в учебниците използват сложна за учениците научна терминология. ДЗИ трябва да са три задължителни – по Български език и литература и по Математика и една задължително- избираема според намерението на зрелостника да учи в университет – по един от природните и обществените общообразователни учебни предмети.

На четвърто място възпитанието, формирането на добродетели, овладяването и прилагането на общочовешките морални ценности трябва да става чрез целия учебно-възпитателен процес. Обучението по религия ще доведе до понижаване на равнището на научните знания и ще преформатира духовно-нравствената българска култура, като отвори широко поле за исляма сред българските деца. Добродетелите не са лечебен разтвор, който се налива в главите на учениците. Те се овладяват в семейството, в неформалните групи, чрез обществената и училищната среда, както и духовно-културните институции.

На пето място е разглеждането на ученето в училище като на полагане на специфичен учебен труд, който за разлика от производителният труд, има за задача усвояване на знания и умения, развитие на мислене и интелект, подготовка за бъдещ производителен труд. Този труд е целенасочен към развитие на лични качества  и интелект, към усвояване на знания, умения, поведение, лична организираност, трудолюбие, отговорност пред родители и учители и т.н. Той се усложнява с всеки по-горен клас. Съпроводен е с формиране на навици за труд, за полагане на волеви и психични усилия. Повишаването на образованието не винаги може да е интересно, разнообразно. То налага полагане на усилие от ученика, изисква труд, запаметяване на факти, използването на мерни единици, похвати на разглеждане и т.н., дори когато новото знание не е интересно. Няма нищо интересно в 2+2=4, но без него не може в живота. За жалост сега, доминира схващането, че учениците трябва да учат само интересното. Училището не е система за удовлетворяване на интереси, а за удовлетворяване на обществени и неосъзнати лични потребности от вливане в обществото на нови образовани, знаещи и можещи, правилно възпитани поколения.  

Има множество други аспекти на българското образование, които заслужават обсъждане и решаване на наличните проблеми. Проведеното „обществено“ обсъждане до голяма степен, по видяното и прочетеното от СМИ, имаше формален характер. Впрочем, трудна е задачата на децата да усвояват знанията. Но както е казал още в древността Аристотел: „Коренът на знанието е горчив, но плодът му е сладък“. 

       В заключение, предлаганият от МОН проект за изменение и допълнение на Закона за училищното и предучилищното образование е ситуативно-конюнктурен, продиктуван от моментни политически интереси на водещата коалиционна сила в управляващото малцинство и/или новоначалското мнозинство. Образователната система в частта ѝ за средно и предучилищно образование се нуждае от съществена промяна, но не на платформата на „новото начало“, без задълбочен анализ и оценка на състоянието, на действието на досегашния закон и без ясна концепция за бъдещото развитие на българското образование.

30 юни 2025 г.

Гр. София                     Автор: Анко Иванов – д-р по философия 

Източник: Политкомент       

https://pogled.info/bulgarski/korenat-na-znanieto-e-gorchiv-no-plodat-mu-e-sladak.183091

  

 

Образователните проектозаконови недоразумения

 

            В предпразничните дни на най-светлия български празник (24 май) министър Вълчев реши да използва празнично-туристическата обстановка и да обяви за обществено обсъждане на проект за изменение на „Закона за предучилищното и училищното образование“. Удобен момент с оглед на това все по-малко хора да вникнат в същността на един от най-важните проблеми на българското общество и бъдещето на българската нация и етнос. Водещите политици и български учени, обсебени от фейсбукарството, заредиха поредица от изтъркани фрази за делото на Кирил и Методий за славянската писменост и култура и т.н. Представлението бе подгрято от няколкодневните предишни словоизлияния на министъра за въвеждането на нов учебен предмет за религия и добродетели. Възникна що-годе по-масова дискусия за това трябва ли, ако трябва – как и по какъв начин, кой да обучава по по идеята за разделението на новия учебен предмет и т.н. Съвсем естествено достойният български патриарх Даниил горещо подкрепи изучаването на религия в училището като може би се надяваше това е да е православието. Останаха скрити другите въпроси, записани в безкрайно обемния проект за изменение на закона. А дали не трябваше да се предложи нов закон при толкова много промени? Има към него безброй въпроси, умело скрити зад празни културно написани думи и ново въведени термини, правоведски параграфи, алинеи, букви, точки и запетаи. По подробното запознаване с проекта за изменение на този закон разкрива някои странни неща.

            Първо. Няма задълбочен анализ на действието на нормите на действащия закон и обосноваващите промените мотиви. А без подобен подробен и качествен анализ на това действие няма как да се определи, това, което трябва да се промени. Главните изменения в проекта за закон би следвало да са много добре и ясно, на разбираем български, а не на юридически и на административен буквоедски език, мотивирани. За общественото обсъждане се предлагат без ясен и верен анализ на образователната ситуация в страната и отговор на естествения въпрос (Защо?)  промени. Това се дължи вероятно на няколко скрити цели от соросоидите, написали и предлагащи този проект. Няма официално прогласени мотиви за промените, т.е. какво ги налага сега и веднага. Първият възможен скрит мотив като вероятен отговор е, че се бърза да се претупа общественото обсъждане, то да се ограничи сред тясна група просветни дейци и някои общественици от дясното джендъристкото направление (последователите на Демократическата партия на САЩ) в България. Има достатъчно обосновани предположения, че същите тези министерски експерти прокараха чрез министерски наредби и указания множество действия сред децата, пряко кореспондиращи с идеите на джендъризма. Вторият вероятен скрит мотив е яростен натиск от Брюкселската администрация да се атакува непряко православието като опора на българската народност и бавно и постепенно обезличаване на българския етнос, национална култура и стремеж към знание. Третият вероятен скрит мотив е стремежът да се покаже активност пред обществото и избирателите, че правителството е ГЕРБ министърът активно работи за просветата и за народа. И може би мотивът е амалгама от тези три възможности.

            Второ. От предложеният проект за изменение на закона личи почти пълна понятийна главоблъсканица за това към какво се стреми и какво ще действа МОН. В ключови понятия, въведени в проекта за закон, има многопластово тълкуване, независимо от опитите да има  някакво прилично тълкувателно за потребностите на закона разбиране. В допълнителните разпоредби е дадено тълкувание на понятието „благополучие“ като: „динамично състояние, позволяващо реализиране на потенциала на децата, учениците и педагогическите специалисти, развиване на заложбите и способностите им и устояване на ежедневните стресови ситуации.“ Благополучието е вътрешно личностно (субективно) усещане за щастлив живот без материални затруднения и без неприятности, със задоволеност от живота в определен момент. То е определено като „динамично състояние“, т.е. твърде променливо в различни не само фази от живота, но и в определени моменти дори в един и същи ден. Хем благополучието е „динамично“ (променливо), хем е „развиване на заложбите и способностите“. Развитието на децата в училище е цялостен и продължителен труден личностен и образователно-възпитателен процес, който не може да се определя чрез благополучие. Благополучието е израз на начина на живот и степен на задоволство от него.  То не винаги е резултат от развитието на индивида

            Не по различно е положението във въведеното проектозаконово определение на понятието „сегрегация“ и произтичащите от него „вторична сегрегация“, „сегрегирани училища“ и „образователна  десегрегация“. За всеки средно грамотен и културен човек в България е ясно, че самият термин „сегрегация“ е с напълно отрицателна конотация (разбиране). „Образователната десегрегация“ в проекта за закон се обяснява с „ефективна интеграция“, т.е. въвежда се ново изкуствено чуждоезиково понятие вероятно с цел дезориентация на ползващия закона.  В България „сегрегация“ не е имало в миналото и в настоящето на расова и етническа основа няма. Никой никога не е сегрегирал арменците в България. Единственото изключение е фашистката сегрегация спрямо евреите през 1940-1944 г. Българските турци, българските гагаузи и каракачани винаги са имали равни права с българите. В момента има отделни случаи на самоизолиране на чужденци-емигранти и малки групи от български цигани (роми). Невъзможността на българските власти да въвлекат в пълноценно участие в образователния процес на децата с „небългарски майчин език“ не води до „сегрегирани училища“. Това са квартални училища в места с голяма концентрация на деца с „небългарски майчин език“ като тези във Факултета в София и Столипиново в Пловдив и т.н. Там роля има близостта на сградата на училището, неговото местоположение, а не невъзможността, забраната за учене в тези училища на други деца от различни етноси. Не трябва явления по-характерни за страни като ЮАР и САЩ да се приписват на България.  

            Трето. В проекта за изменения на закона и в множеството кратки изявления на министър Вълчев се прави акцент на ценностите и възпитанието в добродетелите („ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели“ по проекта за закон). От проекта за закон и министерските изявления не става дума за кои и за какви добродетели става дума. В България живеят представители на различни етноси, религии, култури. Техните ценности са различни. Ценноста – това са неща (явления, процеси, обекти, предмети, вещи – материални и духовни), които имат значение за определена личност, група от хора, съсловие, класа, бранш, етнос, нация, държава, цивилизация). Всяка цивилизация в света има своите ценности, всеки народ има своите народностни ценности, които са продукт на миналото историческо развитие, на културата и традициите и т.н. Ценностите на православието са едни, на исляма са други, на будизма са трети, на индуизма и т.н. са твърде различни (виж: Сблъсъкът на цивилизациите от Хънтингтън). Добродетелите са твърде различни и зависят от специфичното личностно, групово, съсловно, браншово, класово, политическо, националистическо, либерално, консервативно и т.н. съдържание на понятието „добро“. За търговеца и производителя (бизнесмена, капиталиста, буржоата, чорбаджията) високата цена на стоката е добро. Но същата тази висока цена за потребителя, особено за бедния е безкрайно лошо. „Доброто“ и „добродетелта“ се определят от различни позиции – икономически, политически, нравствени, културни, религиозни и т.н. Не може в един учебен предмет да съчетаваш различни, често противостоящи се ценности, както и индивидуално и групово  благополучие при различна материална и финансова осигуреност на родителите на децата. А добродетелта зависи пряко от начина на живот и от материалната и финансова осигуреност и се формира в предимно в семейната среда. В протестантството добродетел е егоизмът (личен успех и просперитет), но в индуизма – алтруизмът (безкористната грижа за благополучието на другите).  

            Четвърто. В Конституцията на Република България (чл.13, ал. 3) е определено, че „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“. Мястото на религията в училището е ясно! Идеята да има възможност в училището да се учи религия по избор на родителите от първи клас е крайно непродуктивна. Какво обучение по ислям, католицизъм, протестантсво и т.н.? Дори Българската православна църква много отдавна е отделена от държавата.

Образованието е система за даване и получаване на научни знания, а не за вяра в неща, които не съществуват реално в природата и в обществото. Как учителят по биология ще преподава и обяснява еволюцията на живота на Земята (Произходът на видовете по Дарвин) и религиозното учение, че Бог е създала Адам (мъжа) от земята, а жената (Ева) от реброто на Адам? А как учителите по физика, геология и по география ще обясняват произхода на земетресенията – като освобождаване на вътрешноземно напрежение, сеизмични вълни или „наказание божие“ за грешниците? Знанието е едно – вярата е друго. А дали министър Вълчев би могъл да изнесе урок в първи клас и да обясни на децата някои от религиозните ценности като напр. (20:17) от Изход: „Не пожелавай дома на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му (нито негов добитък)“ и 20:14 „Не прелюбодействай“. В религиите има отделни общоморално възприемчиви религиозни предписвани норми на поведение като: „не кради“, „не убивай“, „не лъжи“ и др. Моралът на личността изисква класифициране на действията като: „добри“ и „правилни“, но и като „лоши“ и „неправилни“. Но това са твърде субективни личностни, както и групови или общоприети колективни оценки. Поведението и извършваните действия от филмов герой (определен артист) или естраден певец могат от една или от друга група от хора да са определяни като „добри“ или „лоши“ на основата на сходни личностни критерии. Моралът и неговите норми могат да бъдат приложими само в определен тип общества. За либералните общества е „добро“ за бизнесмените да присвояват по-голямата част от произведеното ново богатство, но същото това разпределение на богатството е „лошо“ за наемния работник.

            Пето. Освен липсата на анализ на досегашната дейност по закона и на мотиви за неговото изменение, липсва и ясно определима чрез предлаганите законови норми цел пред образованието. Напоследък множество политици, училищни дейци, и особено родители, повдигат въпроса за съотношението между знания и запомняне от една страна и практически умения от друга страна, необходими за реализацията на младата личност в живота. Отдавна в България се спори за зубрачество, разбиране и полза от преподаваните в училището знания. На пръв поглед механичното зубрачество е крайно отрицателно. Има ли нещо лошо в зубренето на стихотворения? Напр. Яворов:

 „От заник-слънце озарени,

алеят морски ширини;

в игра стихийна уморени,

почиват яростни вълни…

И кораба се носи леко

с попътни тихи ветрове,

и чезнете в мъгли далеко

вий, родни брегове.“

            Това е образец за гениално пресъздаване в художествена форма на природна картина. Нима това наизустяване ще попречи на ученика с нещо и в нещо в неговото образование!

            Главното в образованието са знанията, придобити чрез разбиране. Но само това не стига. Министерството и лично министърът няколкократно поставят акцент върху уменията. Уменията са важни, но те се придобиват след знанията и на основата на знанията. На българския бизнес му трябват изпълнители с елементарни практически умения. Но животът бързо се променя и тези умения в условията на електронизация, роботизация и развитие на изкуствения интелект скоро може, и най-вероятно, ще са излишни, както в Китай в много големи градове вече стават излишни шофьорите на таксита.

            Главната цел на българското образование следва да бъде формиране на знаеща, мислеща и можеща личност. Всичко започва от знанието, неговото усвояване и продължава чрез развитието на паметта на ученика. Интернет и Изкуствения интелект не могат да заместят човешката памет, мисъл и умения, те са механично стандартизирани и не позволяват творчество, действат в условията на програмен шаблон и без човешко отношение и човешка емоция. Развитата човешка памет е базова предпоставка за развитието на мисленото. Започва се със запомнянето. Тренировката на паметта е предпоставка за развитието на мисленето. Тя не е необходима за използването на шаблони, на ключови думи и с тях търсене из интернет. Добре е да си припомним известният италиански писател Умберто Еко в писмото му до неговия внук: „Мозъкът е такъв компютър, който е винаги с тебе, и възможностите му нарастват в резултат на упражненията (запаметяванията – б.м.). А твоят персонален компютър след продължително използване губи скорост и след няколко години употреба му трябва замяна. Пък мозъкът ти може да ти служи до 90 и над 90 години.“ Мисленето предполага подробно разглеждане (анализ) на отделни елементи на знанието, откриване на връзката между компоненти, сравняване, търсене на причина и следствие и това по твой собствен начин, без преповтаряне на шаблони и предпазва от манипулации, които са много чести при компютърните обществени връзки и отношения. Мисловните умения да се откриват връзки и зависимости между нещата, да се прави сравнение, обобщение и изводи са най-важната част от обучението в етапа на развитие и използване на изкуствения интелект – епохата, в която ще живее сегашното поколение ученици. Уменията са много важни за практическата реализация в живота, но в условията на изкуствен интелект те се променят много бързо, а без развити знания, мислене и умения да се разсъждава не може успешно да се реализира човешката личност, без тях тя може да стане обикновен придатък на компютъра. Сегашните учебни програми, утвърдени от МОН са насочени предимно към знания и практически умения без достатъчно формиране на мислещи личности. В образованието трябва да има единство между знания, мислене и умения, основани на използването на съвременни технически средства, каквито са компютърните и компютризираните системи.

            Какво да се прави? Категорично следва да се изостави идеята за обучение по религия и добродетели в българското училище. Не че добродетели не са необходими. Напротив те са много потребни, но следва да се формират предимно чрез промяна на цялостната обществена и семейна среда, чрез учебните програми, особено тези по литература (световна и предимно българска), история и цивилизация (чрез материал за история на религиите), чрез география и икономика (чрез география на религиите), чрез философските науки (етика) и др. Тези сега активни хора в българското общество, които не са учили в българското училище религия и добродетели, включително и министърът на образованието и науката, министър-председателят, Президентът, Председателят на БАН, десетките хиляди учители, научни културни и просветни дейци, публицисти, журналисти или сега пенсионери, второ качество хора ли сме?

            Авторът на тези редове не е религиозен, но е благодарен на православната културна среда, в която е израснал и се е оформил като личност, благодарен е за усилията на българската църква в миналото да съхранява бългалското и българската нация и духовно-културна обществена среда. Религиозно обучение не бива да се налага на личността със закон. Изборът ученикът да се занимава с изучаване на религия трябва да бъде личностен и семеен в извънучебно време, а не в задължителни редовни учебни часове.  Разрешението да се учи религия в училище отваря вратите към ада – промяна на духовно-културната среда чрез масовото изучаване на ислям и други религии. Познайте в селата в Източните Родопи, Лудогорието и в община Руен дали ще се изучава православието или исляма!

            Знам, че соросоидният натиск към министъра е огромен, но в такава ситуация проличава мъжеството и достойнството. Странно, че т. нар. националистически формации са заринали глава в партийно-политически проблеми и не обръщат внимание на дълбоко национално-културен и духовен проблем, какъвто е изучаването на добродетели и религия в българското училище.  Дано най-после тясното ръководство на БСП разбере, че повече не може да прислугва на ГЕРБ и брюкселските соросоиди под измисленото мото за „стабилност“ и „държавност“, която обрича българската духовно-културна и историческа идентичност. Още повече, че съответната комисия на НС на БСП е отхвърлила целия проект на ГЕРБ министъра. Българското образование се задъхва от безсмислени и съсипващи го поредица от реформи. За 35 г. образованието бе така „успешно“ реформирано, че от първата десетка, по международните измервания на PISA, вече достигна седмата десетка от страни в света.

            Категорично трябва да се подкрепи в проекта за закон вземането на допълнителни законови мерки за обучението по български език. То е огромен общонационален и държавен пролем, дължащ се на промяната на етническия състав на населението. България не е многоезична страна като Швейцария. В нея трябва да има само един държавен език – българският. Качественото  обучение по български език трябва да се чрез проекта за изменение на закона да се прехвърля като отговорност само на училището, но и на цялата обществена среда, предимно на семейната среда и като задължение на родителите (настойниците). Много от предложени мерки са добри, но не може законовите мерки за избягват задълженията на родителите за подготовката на техните деца за образование. Никой в България, независимо дали идва от Великобритания или от Сирия не трябва да получава българско гражданство без владеенето на литературния български език, не само лично, но и неговите деца и внуци трябва да знаят български език. Глобалисткото неолиберално и нихилистично пренебрежение към националния език и националната държава трябва да се преодолеят, за да се съхрани България.   

            Обществено обсъждане има, когато голяма група от заинтересовани хора се изкажат по проекта за изменение на закона. Така както той е предложен с изменения на отделни части от изречения, запетайки и точки е непригоден за обществено обсъждане. Той става само за задоволяване на юридическото его на написалите проекта. Добре би било на разбираем език тези неща да се изложат и в началото на следващата учебна година след масова разяснителна работа да се чуе мнението на педагогическите съвети, на учителите на учителско-родителските срещи в училищата. Така, както сега министерството бърза, може да се достигне до народното умотворение, че „бързата кучка слепи ги ражда“.

 

26.05.2025 г.

Гр. София                                 Автор: Анко Иванов – доктор по философия

 

Източник: Политкомент

БСП - ПАК ЛИ ГРЕШЕН ПОДХОД?

 

            В тази прекрасна майска петъчна вечер, на връх Денят на победата, българският президент най-после набра кураж и смелост ребром да повдигне въпроса, който купените евроатлантици от българския „политически елит“ неистово се мъчат да наложат зад гърба гърба на народа – незабавното приемане на България в Еврозоната. И това в условията на дълбока икономическа и политическа криза в почти всички европейски страни, когато ЕБВР се стреми на всяка цена да спасява от фалит Франция и няколко други страни от ЕС, в условията на курс към повсеместно въоръжаване за сметка на социалните проблеми, образованието и здравеопазването. Президентът постави въпроса за провеждане на референдум за приемането на еврото през 2026 г. Въпрос, който той трябваше да подкрепи още през 2022 г. И след неговото изявление от всички страни – отдясно, от центъра, от ляво на политическото пространство се изсипаха потоци от кал срещу държавния глава. Той само в друга форма постави онова, което направи чешкия президент седмици преди това с доводът, че няма обществена подкрепа за този акт.  Доколкото знам от Интернет, в Чехия нямаше такава кална кампания срещу техния държавен глава. Изглежда чехите имат уважението и респекта на държавния глава. У нас би трябвало да е същото, понеже нашият държавен глава, харесва ли ни или не ни харесва това, е единственият български политик с доминиращо обществено доверие, което превъзхожда недоверието. И първи хвърлиха кал срещу президента политиците с най-ниско, с незначително обществено доверие – от групата на „шарлатаните“ най-ярко се изяви К. Петков, от групата на авторитаристите – лидерите (Великите вождове) на ДПС „Ново начало“ и на ГЕРБ. Изокаха и няколко от втръсналите на телевизионните зрители (коментатори, анализатори и т.н.) и един жълтурко, доцент по конституционно право, самопровъзгласил се за „истина от последна инстанция“ и „Върховен съдник“ на всички възможни политически действия в страната през призмата уж на Конституцията.  И за капак на 11 май се появи и подписка        (под строй) на 50 юристи предимно асистенти по право, редица  неизвестни доценти и двама професори. Те, горките, не могат, или не искат, да направят разлика между суверен на властта (народа) и буква и запетая на закон. Не могат, или по-точно не искат да разберат, че когато няма срок, всеки договор е по преценка на страните, в случая на суверена български. За мое, и на десетки хиляди симпатизанти на лявото, огромно съжаление в този хор на калометачите се включиха и ръководството на БСП (Изпълнителното бюро) и на „БСП-ОЛ“. Те се поклониха на мутроолигархическото управление на България в лицето на корпулентните вождове на двете крайно десни реакционни политически партии, загърбиха желанията на редовите членове на БСП и на нейните поддръжници и симпатизанти. Още помним становището преди изборите на ръководството на БСП, че сега не е времето, че не сме готови за приемане на еврото. Тава предишно становище на ръководството на БСП отразяваше доминиращите обществени нагласи в българското общество. Сега ръководството, без да се допита до членовете на партията направи огромно салтомортале.

            Най-общо казано, вземат ни за балъци, които нищо не били разбирали от конституция, закони, икономика, финанси и т.н., само самовлюбеният елит разбирал бил от всичко, а простаците да се подчиняват на решенията. Най-често калометането срещу президента се базира на спорното твърдение, изразено дори в позицията на БСП и „БСП-ОЛ“ – „върховенството на правото“. А сега, ние неюристите и нетитулованите конституционалисти, да поразсъждаваме.

            Първо.   Кое е водещото в държавата – демокрацията или правото? А правото може ли да бъде недемократично? Демокрация ли е правото на суверена да решава? И да потърсим отговора в Конституцията на Република България. Най-важната позиция в нея е чл. 1. Това е най-главното в нея, това е началото на конституцията и на законите в страната. А там, черно на бяло, пише в ал. (2), че „Цялата държавна власт, произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено (к. м.) и чрез …“ органите предвидени в тази конституция. Ключовото е, че властта произтича от народа и се осъществява от него непосредствено или чрез изборни органи на т.нар. представителна власт. Наличието на изборни органи и закони не отменя непосредственото осъществяване на властта от народа (суверена). Референдумът е най-непосредственото „пряко участие на гражданите“ (според „Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“), в републиката при парламентарно управление.

Демокрацията, според Шарл дьо Монтескьо, е  непрекъснато поставяне на общия интерес пред личния, предоставянето на повече блага за гражданите. А въпросът за това, кога да бъде внедрено еврото (да не се бърка с Пепи еврото) като средство за разплащане между гражданите пряко засяга техните жизнени интереси, както показа опитът на Хърватия. Преди въвеждането на еврото в тази страна политическият псевдоелит пееше същите фалшиви песни като нашенският мутроолигархичен „политически елит“. Правото обикновено изостава от общественото развитие и необходимостта от промени в управлението на обществото на основата на доминиращите обществени интереси. В сегашния момент в България доминира общественото мнение и обществените мнения, че приемането на еврото в този момент е заплаха за социалната сигурност на огромната част от българското население, което  е най-бедното и най-обезправеното в целия ЕС.  За сведение на Изпълнителното бюро на НС на БСП и ръководството на „БСП-ОЛ“ демокрацията не е пречка за „стриктно спазване на правовия ред, конституцията и законите на страната“. Въпросът е за тълкуването на законите не както дяволът тълкува евангелието. Водещото логично би било да е духът на закона, а не буквата и запетаята. Буквоядството, което противоречи на духа на закона дали е право? Дали е случайно, че Шарл дьо Монтескьо е озаглавил книгата си „За духа на законите“? Отхвърлянето с измислени правни аргументи е в нарушение на чл. 1 на конституцията (ал. 3), гласящ че „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“ (к.м.). Националната валута, българският лев е елемент на националния суверенитет. Отказът от национална валута и обезправяването на Българската народна банка е отказ от национален суверенитет. Кога и как да стане това трябва да решава народа.  Евроатлантическите неолиберални крайно десни партии ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС „Ново начало“ нямат конституционното право да решават този въпрос.

            Второ. За т. нар. „противоконституционност“ на референдума по искането на 604 000 българи.  Мантра, от която не можа да се отлепи и дори самият най-титулован и най-високоплатен държавен орган в България – Конституционният съд. На всички в България, подписали се за референдума, неговите организатори, широката българска общественост е ясно положението на конституцията, че според Лисабонските договорености България трябва някога да приеме еврото като валута. В този договор няма записан срок. Следователно това се определя от българския народ като суверен на властта, а не от привържениците на разглобяващия се евроатлантически ред в света, от чиновниците на продажната брюкселска администрация. И поради това решението на Конституционния съд е евроатлантическо политическо небългарско решение, а не правно, юридическо. Това е широко разпространено обществено мнение в България. „Народният суверенитет“, както е определен в конституцията дава изричното право на народа да решава кога и как да се присъедини към т.нар. „еврозона“, зона от която като дявал от тамян бягат шведи, датчани, поляци, чехи, словаци, унгарци, румънци, а по-рано избягаха и англичани.  

Трето. Вече безкрайна стана демагогията с т.нар. обществен диалог за официалното използване на еврото вместо националната валута. Тя се възцари и като концепция в съвместната позиция на ИБ на НС на БСП и „БСП-ОЛ“ като предстоящо засилване на „широкия обществен диалог“. Засега т. нар. „обществен диалог“ е класически едностранен монолог – евроатлантическото неолиберално-глобалистко говорене в полза на приемането на еврото и априорно отричане на другата гледна точка – необходимостта от гаранции за недопускане на влошаването на социалната сигурност на българското население, както това стана в Хърватия и други европейски страни, приели еврото преди България. 

По същество става дума не за обществен диалог, а за обществени интереси. И колкото и да е набедена за мръсна дума терминът „класа“, става дума за „класови“ интереси – на малобройния политически елит, изразяващ класовите интереси на богаташите и пренебрегваните интереси на масата хора на труда, на бедните, онеправданите, пенсионерите и т.н. Огромната маса от хората вече имат ориентация и позиция и могат да се произнесат дали страната ни е готова да влезе в еврозоната. Нещата са полюсно разделени. Явно е, че целият български бизнес има пряк финансово-печалбарски интерес от приемането на еврото, не само производителите, но и търговците. Огромната част от българските потребители (над 80%) от населението нямат интерес от ликвидирането на българския лев. Изключение правят само българите, работещи в чужбина, за които обмяната на еврото в левове е времево, а за някои и финансово бреме. Партиите на мутроолигархическия български и на чуждестранния бизнес (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, ДПС-НН) усилено работят за да вкарат насилствено България в еврозоната, т.е. в интерес на богатите (капитала, работодателите). Уж лявата БСП (партия на трудещите се и на бедните) и уж лявата коалиция (БСП-ОЛ) с подкрепата за сегашното прибързано влизане в еврозоната по същество работят не за трудовите хора, а за капитала (т.нар. работодатели, бизнесмени). И поради това социологическите изследвания разкриват значим спад на одобрението за БСП и за нейния лидер Атанас Зафиров.   Какви „поредица от разговори и срещи с българските граждани, касаещите присъединяването на България към еврозоната“ да води БСП, след като вече е обвила своята подкрепа за богаташите, именуващи се незнайно защо евроатлантически работодатели.

           Четвърто. Недоказани и недоказуеми са твърденията не само на „БСП-ОЛ“, но и на всички десни партии, „експертните оценки“, анализи и позиции на БНБ, работодателските организации и българските синдикати в подкрепа на приемането веднага на еврото. Отдавна е ясно че БНБ и работодателските организации защитават интересите на богатите, т.е. на собствените си финансови интереси, а не интересите на хората на труда, на пенсионерите, на бедните и бездомните. Колкото се отнася до синдикатите, те са напълно маргинализирани, техните членове са само в държавните предприятия, учреждения, болници и училища. По същество в сферата на бизнеса (около 80% от българската икономика) от синдикатите нищо не за зависи и работодателите не ги броят и нищо.

            Пето. С възприетата позиция на най-тясното, все още корнелианско ръководство на БСП за подкрепа на усилията на правителството е израз на пълен отказ от защита на демокрацията и на правата на трудовите хора в България, на бедните и онеправданите от живота. На всички е ясно, че с приемането на България в еврозоната няма как тя да заеме „пълноправно място в ЕС“. Шефът на ЕБВР не е шефът на БНБ, който става обикновен редови подчинен на французойката шефка на банката (Лагард), чиято цел е спасяване на икономиката на Франция от фалит и разпореждане с голяма част от българските финансови резерви. България дори няма право на вето по решаване на важните финансово-икономически въпроси на развитието на ЕС, които са във вреда или поне не са в полза на България.

             С приемането на тази позиция Изпълнителното бюро на НС на БСП пренебрегна основни уставни положения на партията, и най-вече заложеният в Устава на БСП принцип  на демократизма. Да вземем чл. 42, ал.1 от Конституцията, че гражданите имат право да „участват в допитвания до народа“. С приетата позицията на ИБ на НС на БСП това право на членовете и симпатизантите на БСП е отнето, включително и моето лично партийно и гражданско право. В чл. 5 на Устава на БСП в ал. 1, ясно пише, че „Членовете на партията  участват в изработване (к.м.), провеждане, защита и оценка на политиката на БСП.“ Още повече, че публикуваната позиция на ИБ на НС на БСП  не съответства на Чл. 33 (т.10) и чл. 43 (ал. 1), че с „решение на НС … се провеждат референдуми и допитвания по въпроси от национално и общопартийно значение“ (к.м.). Ръководството на БСП не намери за необходимо да се допита до членовете на БСП, макар, че това е изключително значим обществен и най-вече социален проблем. Голяма група от хора в българското общество, и лично авторът на тези редове, остават с впечатлението, че тази позиция е наложена на ИБ на НС на БСП от богаташа в БСП К. Добрев, в чийто финансов интерес е България да стане член на еврозоната, както и известните бизнесмени в БСП като Петър Кънев, Атанас Атанасов, Гуцанов и др., както и от известния социал-либерал от АБВ Р. Петков, който успя да сведе АБВ до „огромното“ влияние от около 2000-3000 гласа на избирателите на предпоследните избори. А председателят на БСП послушно следва гербаджията Желязков и не смее гък да каже. И се сещам за героя на големия български драматург Ст. Л. Костов –

Големанов: „Партията може да остане без членове, но без мераклии за министри – никога“. Изхвърлянето от БСП на Корнелия Нинова и най-тясното ѝ обкръжение бе правилна и необходима крачка. Но в ръководството на партията останаха хора, които се оказва, че провеждат същият авторитарен курс на работа, без допитване до масата членове на БСП, че все още няма чуваемост в партията отдолу-нагоре. 

Преди месец написах статия със заглавието: „БСП – избягване на катастрофата или плъзгане по нанадолнището?“ И един от зам. председателите на НС на БСП ми се разсърди. Горчивата истина не е приятна. Сега след политически нескопосаната позиция на ИБ на НС на БСП вече става дума не за плъзгане, а за срутване по нанадолнището. Изходът от тази катастрофична за БСП ситуация е в незабавно свикване на Националния съвет на БСП, преразглеждане на позицията на К. Добрев и Р. Петков, нейното отхвърляне, свикване на извънредно заседание в края на юни/началото на юли на Конгреса и приемане на действителна лява програмна декларация с приоритет защита на интересите на хората на труда, на бедните, на онеправданите, на инвалидите, на пенсионерите, т. е. на всички онeзи, които не са от класата на бизнеса (капитала, буржоазията, чорбаджийството).   

 

11.05.2025 г.

Гр. София                   Автор: Анко Иванов – д-р по философия 

             Източник: Политкомент   

             Публикувано в: https://zemya.bg/bsp-pak-li-greshen-podhod/

БСП - избягване на катастрофата или плъзгане по нанадолнището?

 

БСП – избягване на катастрофата или плъзгане по нанадолнището?

 

            Измина достатъчно време след 51-вия конгрес на БСП за да може да се направи, макар и  предварителна, оценка какво става  и трябва да стане в лявото политическо пространство. Отстраняването на Нинова и нейният най-близък кръг, помиряването на БСП с президента, формирането на лява коалиция бяха положителни стъпки. Но след това се продължи по правилото – „още от същото“, а то е подкрепяне чрез лява фразеология на социаллиберален и откровено неолиберален политически курс. В България този курс има най-извратената политическа форма – мутроолигархическа централна и общинска власт, използваща съдебната власт, полицията, силовите органи, МФ и НАП.

            В такава обстановка в ръководството на БСП се появи неадекватната концепция за подчиняване на „партийния интерес на общодържавния“ като смокинов лист за колаборация с властващите мутроолигархически структури с най-ярките нейни изразители Румен Петков (АБВ) и К. Добрев. Ако при приемането на Конституцията концепцията за съвпадение на партийния и общодържавния интерес имаше смисъл и съдържание, изразил се в определянето на България като социална държава. Сега политическата ситуация е коренно различна. Държавата не е социална, а е олигархична авторитарна власт на боричкащи се олигархични кръгове (обръчи от фирми), но винаги сътрудничещи си по главните въпроси – по-малко държава, повече свобода за бизнеса, примат на спекулата и забогатяването на богатите и обедняване на бедните. Като за наивници звучи твърдението, че чрез влизането в дясна коалиция „партията получавала най-добра възможност да реализира програмните си приоритети за провеждане на социална политика и развитие на социалната държавата“.

            Тази колаборация с олигархично десните е съпроводена с присъствието в Народното събрание на десни националистически организации. В крайно десен парламент БСП-ОЛ с 20 депутати не може да влияе практически почти на нищо. Това пролича чрез наложеното на БСП решение за държавен бюджет, осигуряващ пагубното прибързано решение за влизане в еврозоната. По същество с това ръководството на БСП поддържа на практика крайно дясна финансова и бюджетна политика. Преди изборите всички парламентарно представени прати хорово, едногласно заявяваха, че са десни с прокламираното желание на всяка цена да се запази пагубната за бедните данъчна система. Според тази система богатите в България плащат най-ниския корпоративен данък в Европа – 10%.  Повечето европейски държави са с корпоративен данък около 20% и до 30%, а в редица страни най-богатите плащат и над 30% данък. При това положение в структурата на приходите в държавния бюджет в България основен дял има непреките данъци, (ДДС и акцизи), плащани почти изцяло от бедните. По данните на проф. Вучева съотношението е  75% срещу 25% за приходите от косвените данъци, т.е. беден богат храни. Крайно дясно е подкрепяното от ръководството на БСП преразпределението на произведения БВП – само до 40% при средно около 49-50% в Европа. Тази крайно дясна политика е главната причина хората да търсят „нов месия“ който да промени нещо – ту Кобурга, ту Б. Борисов, ту Сл. Трифонов, ту К. Петков и Василев и т. н. Народът не вижда нова истинска политика, защитаваща интересите на мнозинството трудови българи, а вижда безкрайното обогатяване на богатите и обедняване на бедните, най-голямото в Европа и едно от най-големите в света неравенство. Вместо борба за социалистическите идеали и ценности  ръководството на БСП, съзнава или не съзнава това, подпомага бизнеса. И защитава неговите най-ниски данъци в Европа, доплащанията за него с милиарди и стотици милиони левове, събирани от данъците, предимно от работещите бедни и пенсионерите.

            Още в самото начало на новото правителство, както се изразява Г. Пирински, БСП претърпя „челен сблъсък с грубите реалности на неолибералния хомот, който ГЕРБ налага с новия държавен бюджет“ и прибързаното влизане в еврозоната за спасяване на Европейската банка за развитие (минус 8 млрд. евро за 2024 г.) и огромната задлъжнялост на Франция и с плана на ЕБР за нейното спасяване. Отказът да се подкрепи комисията за разследване на Пеевски с наивните обяснения на Стойнев, че Народното събрание не е разследващ орган, влияе отрицателно на общественото мнение за БСП.

            А сега накъде?

         Първо. Разработване и предлагане на обществото на нова лява социално-икономическа политика. Това да е политика, подплатена с програма, която е съобразена със социалистическите ценности и политически цели, адаптирани към новите информационно-комуникативни условия и навлизането на изкуствения интелект в различните сфери, настъпващите геополитически и геостратегически промени в света, преминаване от еднополярен глобален към многополюсен свят.  На Европа и България е необходимо разумно излизане от  мантрата на неолибералните, а в България и на олигархическите практики чрез социалистическите идеи, ценности и принципи, които отразяват и защитават интересите на членовете и поддръжниците на левите партии. Политиката на БСП трябва да изразява, отстоява и осъществява на власт с предимство потребностите и интересите на хората на наемния труд, повишаване на техните доходи и на жизненото равнище, намаляване на социалното разслоение. 

       Второ. Справедливостта трябва да бъде принцип, който пронизва всички и всякакви решения на БСП, независимо дали партията е в опозиция или е на власт. Тя се изразява в:  равнопоставеност; недопускане на привилегии и дискриминация; заплащане според количеството, интензивността и качеството на труда. Да вземем несправедливостта в данъчната система. Плоският данък е в ущърб на бедните и благо за богатите. В България средногодишно се изплащат годишно до около 10 млрд. лв. дивиденти. А те се облагат само с 5% данъчна ставка. В ЕС такава ставка има само в България и Румъния. В България това са общо до 500 млн. лева. Ако този данък е на равнището на плоския данък (10%) това ще бъде 1 млрд. лв. Притежателят на капитал, който не влага личен труд, а получава пари, плаща два пъти по-нисък данък от работещият човек. В повечето страни в ЕС този данък е около 20-25%. Ако в България той се приравни на данъка, плащан от ЕТ (15%), то в държавния бюджет биха влизали около 1.5 млрд. лв. Справедливо ли е Делян Пеевски за 2023 г. (по Интернет) да има начислени 18 млн. дивиденти и за тях да дължи 900 хил. лв. (5%), а шофьорът на автобус, учителят, професорът, лекарят и т.н. да плащат по 10%.  По 5% плащат и богаташите политици като Слави Трифонов, Рамадан Аталай,  Кирил Петков, Асен Василев, Лорер, Петър Кънев и множество други! Справедливо ли е в България свръхпечалбите да се облагат с най-ниско равнище на данъците в Европа? От неплащането или от ниското плащане на данъци от богаташите в България не достигат парите и поради това се увеличава задлъжнялостта на държавата, а не поради „прекомерните разходи“ за пенсии, образование, здравеопазване, майчински и т.н. Дългът на България може да бъде намален, ако се увеличи корпоративния данък и данъкът върху дивидентите.  

Трето. Равенството е ключов принцип и критерии за справедливо общество. България е на върха на пирамидата по социално неравенство не само в Европа, но и в света. Това формира огромна бедност за огромната част от обществото, по някои данни над 80% бедняци и 5% богаташи в едно съотношение над 8.1 пъти. Това неравенство е не само във финансови измерения на доходите и равнището на живот, то е и в здравеопазването, образованието  и др. В приетите на 51-я конгрес Насоки пише, че изкореняването на бедността ще стане чрез „целеви социални програми и мерки за повишаване на доходите“. Главното обаче е справедливото преразпределение на създаденото в процеса на производството на материални блага и услуги ново богатство. В условията на пазарни икономически отношения това може да стане чрез развитие на държавния сектор в стопанството, в който да се повишават трудовите възнаграждения и това да принуждава т. нар. частни „работодатели“ също да повишават заплатите на своите работници. Държавният сектор в икономиката може да влияе за понижаването на цените на стоките и услугите чрез по-ниските цени в държавния сектор, което да принуди частния сектор да намалява своите цени. Ненормално е олигархическата структура „Ново начало“ да взема идеята за държавни магазини за хранителни стоки с минимална надценка, а „МЕЧ“ да се сърди, че е преписана от тях. Това е истинска социалистическа идея за използването на държавната собственост, много добре забравена и пренебрегвана в близкото минало, но и от сегашното ръководство. БСП трябва да отстоява равенство на държавната, общинската и кооперативната собственост с частната.         

Четвърто. Солидарността е традиционна социалистическа и общохуманна ценност. Обществото се гради на основата на правата на личността, но и на нейните солидарни задължения към обществото, към другите хора. Солидарността е основен принцип на възприетата в България пенсионна система. Но този принцип е деформиран поради егоистичните цели и интереси на депутатите, на бизнеса, на отделни високоплатени експерти, чиновници в държавния апарат и тарикати от нископлатените работници, които предпочитат да са в сивата икономика и да вземат някои друг лев повече без да се осигуряват. Не е нормално лекари, медицински сестри, медицински лаборанти, учители, шофьори, миньори, шлосери, строители и т.н. да се осигуряват за здраве и пенсия, а това да не правят най-високоплатените държавни служители в министерства, централни ведомства, регулаторни органи и т.н., народни представители, полицаи, военни, съдии и прокурори. Не е нормално и справедливо техните осигуровки изцяло да се плащат от държавния бюджет, т.е. от данъците на бедните.  Полицаите и военните са важни, но не по-малко важни са професорите, доцентите, учителите, лекарите, медицинските сестри, които отделят от своите заплати пари за осигуровки. Всички животни са равни, но някои са по-равни, беше написал един европейски мислител. Особено място има преодоляването на мрънкането на бизнесмените от ИТ-сектора. Тези хора забравят, че техните програмисти са продукт на българската образователна система, че тях българската държава чрез данъците предимно на трудовите хора, са издържани и подпомагани, заедно със семействата им от раждането до завършването на висшето им образование и че те солидарно дължат на обществото пари за издръжка на своите родители и за запас за своето собствено бъдеще. Не само солидарно, но и напълно справедливо е хората да се осигуряват на високите си доходи, а не на някакъв си измислен долен праг, от който са заинтересовани предимно бизнесмените, а не толкова наемните работници. Измисленият сега праг от над 4000 лв. е крайно недостатъчен при високите повишени средни заплати. Всички високоплатени държавни чиновници, гласоподаватели предимно на ГЕРБ и „Ново начало“, би следвало да плащат по-високи осигуровки.      

            Пето. В съвременния свят на рушене на глобалния неолиберализъм и бързо нарастване на националистическо-консервативните идеи и движения се налага промяна на отношението на БСП към патриотизма и национализма. БСП не може да остане без усилия и политики за съхраняване и развитие на българската нация, на опазване на националната памет и традиции, националната чест и достойнство, излизане от демографската катастрофа. Не е нормално да се допуска нихилистично отношение към социалистическия период. Как хората да гласуват за БСП, когато самата партия има негативно отношение към социализма като социална система и пасивна позиция към пренаписването на националната история през последните 100 години и обезличаване на народната историческа памет? Потребна е нова социално-икономическа политика, която да изведе България от демографския колапс, да ограничи до минимум емиграцията, да позволи връщането на част от българите-емигранти, да съхрани и развие обичта към Родината, българския език, българските традиции и култура

            Шесто. Екологизмът трябва да се върне в логичното си естествено русло, не като „декарбонизация“ и „търговията с квоти на емисии на парникови газове“. Главното е използването на богатата и разнообразна българска естествена природна среда целесъобразно, за българските национални социални, икономически потребности и интереси. Не е нормално депутатите от „БСП-ОЛ“ да гласуват против повишаването на таксите за концесиите на компаниите, използващи безогледно българските природни блага. Битката за чиста енергия преминава през усъвършенстването на хидроенергията и най-вече чрез бързото изграждане на АЕЦ „Белене“, за която „БСП-ОЛ“ и лично Румен Петков, К. Добрев, Гуцанов, Зафиров, Стойнев и Вигенин подведоха българските избиратели. Как искате да вярват хората на БСП и нейните предизборни платформи? По-червена от линията за изграждането на АЕЦ „Белене“ е само линията за въвеждането на прогресивно-подоходното облагане от което ръководството на БСП мълчаливо се отказа. За подобряване на условията на живот в политиката на БСП трябва да има значимо място на подобряване на екологичните условия на жизнената селищна среда – достатъчно по количество и качество чиста вода, по-чист въздух, по-безшумна и по-благоустроена жизнена среда. 

            Всички тези социалистически и общохуманни идеи, ценности и принципи са нравствените основи и жалони на социалистическата политика и се реализират чрез политическите действия на БСП на власт и в опозиция.

Главната  цел на новата социално-икономическа политика на БСП  е повишаване на жизненото равнище на огромната част от хората чрез развитието на икономиката, справедливото разпределение на произведеното богатство, намаляване на неравенството и експлоатацията на труда на наетите лица, действени социални грижи за децата, хората с увреждания и пенсионерите, защита на трудовите права, осигуряване на безплатно образование и безплатно здравно обслужване. Тази главна цел може да се реализира постепенно и чрез различни подходи, средства  и методи.

           Политиката за повишаване на жизненото равнище преминава през разработването и реализацията на  икономическата политика. Това предполага: промяната на икономическата ефективност чрез повишаване на обществената производителност на труда, развитие на нови прогресивни стопански отрасли с нови и най-нови технологии. Те трябва да се развият с държавни средства и да са държавна собственост. Приоритетно място в икономическата политика следва да бъде развитието на надеждна енергетика, деприватизиране на електроразпределителните дружества, придобиването в държавна собственост на „Лукойл“, стимулиране не производството на земеделски продукти и качествени хранителни продукти, осигуряващи националната хранителна сигурност. Увеличаване на делът на държавната собственост в промишлеността при процес на реиндустриализация, трябва да бъде най-вече във високотехнологичното, включително и военното машиностроене. Увеличената държавна собственост ще позволи отделянето в държавния бюджет не само 10% от печалбата, както от частния бизнес, но над 70% от печалбата на държавните фирми.  Следва да се промени отношението към кооперативното движение, и то да се развива. За постигане на главната цел БСП следва да представи на обществеността позиция за по-справедливо разпределение на новосъздаваното обществено богатство. 

            Особено място в политиката на БСП на власт и в опозиция е потребността от целенасочена и активна младежка политика, която да е в основата на развитието на българската икономика, решаването на проблемите на демографския срив и разширяване на привържениците и поддръжниците на БСП сред младите хора. Главното в този аспект са решаването на образователните, социалните и трудовите проблеми на младежта. Необяснимо за широката маса от избиратели, за членовете, поддръжниците и симпатизантите на БСП е отказът от записаното в предизборната програма: достигане на 5% от БВП за образование; увеличаване на еднократната помощ за учениците до 7 клас, повишаване на средната работна заплата в обществения сектор; безплатни лекарства за децата до 16 годишна възраст с рецепта, подкрепата на майчинството, подкрепата на семействата с две и повече деца (с непрекъсната трудов стаж последните 2 години) и т.н. В образователната политика на БСП следва приоритетно място да има преминаването на всички ученици до V клас към безплатно едносменно целодневно обучение; намаляване на броя на децата в паралелките в селските училища и в малките градове; приоритетно място в учебните планове на общообразователните предмети за формиране на знания и мислене, творчество чрез междупредметни връзки по фундаменталните научни дисциплини като предпоставка за подготовка за бъдещото общество на изкуствения интелект; отказ от дуалното обучение, предназначено в Германия предимно за децата на емигрантите и т.н. Необходимо е най-после да бъде премахнат принципа „парите следват ученика“, „парите следват студента“, което води до срив на качеството на образованието. Трябва конкретна партийно-организационна работа за привличане на младите хора към идеите на социализма чрез различни способи и най-вече чрез съвременните ИКТ, изучаване на опита на левите в Берлин, които спечелиха изборите благодарение на гласовете предимно на младите хора, използвайки интернет и дигитални средства.

Главният социален проблем в България в момента са крайно ниските доходи и примитивното жизнено равнище. Те се отразяват пряко върху здравеопазването, здравносъобразния начин на живот и възможностите за лечение. Необходим е пълен отказ от търговския подход в здравеопазването и осигуряването за всеки български граждани, независимо от неговите финансови възможности, на равен достъп до качествени здравеопазни услуги, изследвания, лечения и безплатни консумативи. Социалистическата политика в пенсионното дело следва да се базира на извеждане от ДОО на т.нар. „социални пенсии“; актуализация на всички пенсии, отпуснати до 1 януари 2024 г. на основата на равенството – един и същ по количество и качество и продължителност труд да осигурява еднаква пенсия, независимо от годината на нейното отпускане. отстраняване на нарушенията при т. нар. „инвалидните пенсии“; изсветляване на сивия сектор и т.н.

           Реализирането на силна нова лява социално-икономическа политика изисква подобряване на качеството и ефективността на работа на държавните и общински органи и власти, дейността на органите на сигурността и на правораздавателните органи, от взаимодействието между властите.

            Важен фактор за формиране и реализация на истинска лява политика, за развитие на социалните аспекти на държавата и държавността е вътрешното организационно състояние на БСП. Главното следва да бъде привличането на голяма маса от хора с леви убеждения, привличане чрез убедителна, силна лява социалистическа политика. Потребно е силно развитие на вътрешнопартийната демокрация, като НС на БСП формира практическата си политика на базата на мненията на социалистите и симпатизантите чрез вътрешнопартийни референдуми и допитвания (чл. 33, т. 1 и чл. 43, ал. 3 и ал. 5 от Устава на БСП). Влизането в дясна олигархическа коалиция, дори с благи, а не личностно кариеристични намерения, следваше да стане след допитването до членовете на БСП.  Във вътрешнопартийния живот на БСП е крайно потребна вътрешна кадрова промяна, процес на истинско обновление на кадровия състав, не само и не толкова количествено включване на млади хора в състава, а предимно подбиране на хора с качества и възможности, хора, които не са част от наложения от Нинова вътрешнопартиен клиентелизъм. Политиката на БСП следва да се формира чрез предложения отдолу и обобщение и решения отгоре.

Участието на БСП в дясната коалиция на богаташите е контрапродуктивно, носи огромни щети, които може да прераснат в политическа катастрофа. Тази партийна щета не води пряко до ползи за обществото. Излизането от тази ненужна коалиция ще бъде с множество поражения, с редица имиджови, избирателни и организационни щети. Въпросът е сега да се минимализират очакваните политически, идеологически и организационни щети, да не се допусне изпадането на БСП извън парламента. Това е в интерес не толкова и не само на самата БСП, а предимно на България. На нашата страна е безкрайното необходима силна лява партия.  За да е силна тя трябва да има на първо място адекватна силна лява идеология и политическа стратегия и политическа тактика, влияние върху работещите бедни, върху социално бедните и онеправданите. На второ място трябва да има организационна и пропагандна сила за влияние с използването на най-съвременните дигитални средства, умело съчетани с личния контакт и живото слово.  

В динамичната политическа обстановка, в която живеем следва да се свика извънредно заседание на конгреса на БСП, който да приеме:

1/. Нова кратка и ясна, разкриваща към какво действително се стреми за какво и как се бори БСП за защита на интересите и потребностите на огромната маса от бедните (работещи и неработещи).

2/. Приемане на поправки в Устава на БСП с цел подобряване на вътрешната демокрация и повишаване на колективността в работата на партийните организации и органи, формиране на партийната политика отдолу-нагоре.

3/. Текущ отчет и критичен анализ на дейността на ръководството на БСП в новата многостранна дясна коалиция. Този отчет и анализ да бъде съпроводен с допитване до членовете на партията за тяхната оценка за дейността на ръководството и участието в коалицията с ГЕРБ, ИТН и ДПС-ДПС.  

       При истинска лява идейна програма и разработена и следвана лява политика, отговаряща на потребностите и интересите на огромната маса от хората на труда, бедните и онеправданите може да се постигне засилено влияние на БСП в обществото.

 

12.03.2025.                                                    Анко Иванов – д-р по философия