Образователните проектозаконови недоразумения

 

            В предпразничните дни на най-светлия български празник (24 май) министър Вълчев реши да използва празнично-туристическата обстановка и да обяви за обществено обсъждане на проект за изменение на „Закона за предучилищното и училищното образование“. Удобен момент с оглед на това все по-малко хора да вникнат в същността на един от най-важните проблеми на българското общество и бъдещето на българската нация и етнос. Водещите политици и български учени, обсебени от фейсбукарството, заредиха поредица от изтъркани фрази за делото на Кирил и Методий за славянската писменост и култура и т.н. Представлението бе подгрято от няколкодневните предишни словоизлияния на министъра за въвеждането на нов учебен предмет за религия и добродетели. Възникна що-годе по-масова дискусия за това трябва ли, ако трябва – как и по какъв начин, кой да обучава по по идеята за разделението на новия учебен предмет и т.н. Съвсем естествено достойният български патриарх Даниил горещо подкрепи изучаването на религия в училището като може би се надяваше това е да е православието. Останаха скрити другите въпроси, записани в безкрайно обемния проект за изменение на закона. А дали не трябваше да се предложи нов закон при толкова много промени? Има към него безброй въпроси, умело скрити зад празни културно написани думи и ново въведени термини, правоведски параграфи, алинеи, букви, точки и запетаи. По подробното запознаване с проекта за изменение на този закон разкрива някои странни неща.

            Първо. Няма задълбочен анализ на действието на нормите на действащия закон и обосноваващите промените мотиви. А без подобен подробен и качествен анализ на това действие няма как да се определи, това, което трябва да се промени. Главните изменения в проекта за закон би следвало да са много добре и ясно, на разбираем български, а не на юридически и на административен буквоедски език, мотивирани. За общественото обсъждане се предлагат без ясен и верен анализ на образователната ситуация в страната и отговор на естествения въпрос (Защо?)  промени. Това се дължи вероятно на няколко скрити цели от соросоидите, написали и предлагащи този проект. Няма официално прогласени мотиви за промените, т.е. какво ги налага сега и веднага. Първият възможен скрит мотив като вероятен отговор е, че се бърза да се претупа общественото обсъждане, то да се ограничи сред тясна група просветни дейци и някои общественици от дясното джендъристкото направление (последователите на Демократическата партия на САЩ) в България. Има достатъчно обосновани предположения, че същите тези министерски експерти прокараха чрез министерски наредби и указания множество действия сред децата, пряко кореспондиращи с идеите на джендъризма. Вторият вероятен скрит мотив е яростен натиск от Брюкселската администрация да се атакува непряко православието като опора на българската народност и бавно и постепенно обезличаване на българския етнос, национална култура и стремеж към знание. Третият вероятен скрит мотив е стремежът да се покаже активност пред обществото и избирателите, че правителството е ГЕРБ министърът активно работи за просветата и за народа. И може би мотивът е амалгама от тези три възможности.

            Второ. От предложеният проект за изменение на закона личи почти пълна понятийна главоблъсканица за това към какво се стреми и какво ще действа МОН. В ключови понятия, въведени в проекта за закон, има многопластово тълкуване, независимо от опитите да има  някакво прилично тълкувателно за потребностите на закона разбиране. В допълнителните разпоредби е дадено тълкувание на понятието „благополучие“ като: „динамично състояние, позволяващо реализиране на потенциала на децата, учениците и педагогическите специалисти, развиване на заложбите и способностите им и устояване на ежедневните стресови ситуации.“ Благополучието е вътрешно личностно (субективно) усещане за щастлив живот без материални затруднения и без неприятности, със задоволеност от живота в определен момент. То е определено като „динамично състояние“, т.е. твърде променливо в различни не само фази от живота, но и в определени моменти дори в един и същи ден. Хем благополучието е „динамично“ (променливо), хем е „развиване на заложбите и способностите“. Развитието на децата в училище е цялостен и продължителен труден личностен и образователно-възпитателен процес, който не може да се определя чрез благополучие. Благополучието е израз на начина на живот и степен на задоволство от него.  То не винаги е резултат от развитието на индивида

            Не по различно е положението във въведеното проектозаконово определение на понятието „сегрегация“ и произтичащите от него „вторична сегрегация“, „сегрегирани училища“ и „образователна  десегрегация“. За всеки средно грамотен и културен човек в България е ясно, че самият термин „сегрегация“ е с напълно отрицателна конотация (разбиране). „Образователната десегрегация“ в проекта за закон се обяснява с „ефективна интеграция“, т.е. въвежда се ново изкуствено чуждоезиково понятие вероятно с цел дезориентация на ползващия закона.  В България „сегрегация“ не е имало в миналото и в настоящето на расова и етническа основа няма. Никой никога не е сегрегирал арменците в България. Единственото изключение е фашистката сегрегация спрямо евреите през 1940-1944 г. Българските турци, българските гагаузи и каракачани винаги са имали равни права с българите. В момента има отделни случаи на самоизолиране на чужденци-емигранти и малки групи от български цигани (роми). Невъзможността на българските власти да въвлекат в пълноценно участие в образователния процес на децата с „небългарски майчин език“ не води до „сегрегирани училища“. Това са квартални училища в места с голяма концентрация на деца с „небългарски майчин език“ като тези във Факултета в София и Столипиново в Пловдив и т.н. Там роля има близостта на сградата на училището, неговото местоположение, а не невъзможността, забраната за учене в тези училища на други деца от различни етноси. Не трябва явления по-характерни за страни като ЮАР и САЩ да се приписват на България.  

            Трето. В проекта за изменения на закона и в множеството кратки изявления на министър Вълчев се прави акцент на ценностите и възпитанието в добродетелите („ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели“ по проекта за закон). От проекта за закон и министерските изявления не става дума за кои и за какви добродетели става дума. В България живеят представители на различни етноси, религии, култури. Техните ценности са различни. Ценноста – това са неща (явления, процеси, обекти, предмети, вещи – материални и духовни), които имат значение за определена личност, група от хора, съсловие, класа, бранш, етнос, нация, държава, цивилизация). Всяка цивилизация в света има своите ценности, всеки народ има своите народностни ценности, които са продукт на миналото историческо развитие, на културата и традициите и т.н. Ценностите на православието са едни, на исляма са други, на будизма са трети, на индуизма и т.н. са твърде различни (виж: Сблъсъкът на цивилизациите от Хънтингтън). Добродетелите са твърде различни и зависят от специфичното личностно, групово, съсловно, браншово, класово, политическо, националистическо, либерално, консервативно и т.н. съдържание на понятието „добро“. За търговеца и производителя (бизнесмена, капиталиста, буржоата, чорбаджията) високата цена на стоката е добро. Но същата тази висока цена за потребителя, особено за бедния е безкрайно лошо. „Доброто“ и „добродетелта“ се определят от различни позиции – икономически, политически, нравствени, културни, религиозни и т.н. Не може в един учебен предмет да съчетаваш различни, често противостоящи се ценности, както и индивидуално и групово  благополучие при различна материална и финансова осигуреност на родителите на децата. А добродетелта зависи пряко от начина на живот и от материалната и финансова осигуреност и се формира в предимно в семейната среда. В протестантството добродетел е егоизмът (личен успех и просперитет), но в индуизма – алтруизмът (безкористната грижа за благополучието на другите).  

            Четвърто. В Конституцията на Република България (чл.13, ал. 3) е определено, че „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“. Мястото на религията в училището е ясно! Идеята да има възможност в училището да се учи религия по избор на родителите от първи клас е крайно непродуктивна. Какво обучение по ислям, католицизъм, протестантсво и т.н.? Дори Българската православна църква много отдавна е отделена от държавата.

Образованието е система за даване и получаване на научни знания, а не за вяра в неща, които не съществуват реално в природата и в обществото. Как учителят по биология ще преподава и обяснява еволюцията на живота на Земята (Произходът на видовете по Дарвин) и религиозното учение, че Бог е създала Адам (мъжа) от земята, а жената (Ева) от реброто на Адам? А как учителите по физика, геология и по география ще обясняват произхода на земетресенията – като освобождаване на вътрешноземно напрежение, сеизмични вълни или „наказание божие“ за грешниците? Знанието е едно – вярата е друго. А дали министър Вълчев би могъл да изнесе урок в първи клас и да обясни на децата някои от религиозните ценности като напр. (20:17) от Изход: „Не пожелавай дома на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му (нито негов добитък)“ и 20:14 „Не прелюбодействай“. В религиите има отделни общоморално възприемчиви религиозни предписвани норми на поведение като: „не кради“, „не убивай“, „не лъжи“ и др. Моралът на личността изисква класифициране на действията като: „добри“ и „правилни“, но и като „лоши“ и „неправилни“. Но това са твърде субективни личностни, както и групови или общоприети колективни оценки. Поведението и извършваните действия от филмов герой (определен артист) или естраден певец могат от една или от друга група от хора да са определяни като „добри“ или „лоши“ на основата на сходни личностни критерии. Моралът и неговите норми могат да бъдат приложими само в определен тип общества. За либералните общества е „добро“ за бизнесмените да присвояват по-голямата част от произведеното ново богатство, но същото това разпределение на богатството е „лошо“ за наемния работник.

            Пето. Освен липсата на анализ на досегашната дейност по закона и на мотиви за неговото изменение, липсва и ясно определима чрез предлаганите законови норми цел пред образованието. Напоследък множество политици, училищни дейци, и особено родители, повдигат въпроса за съотношението между знания и запомняне от една страна и практически умения от друга страна, необходими за реализацията на младата личност в живота. Отдавна в България се спори за зубрачество, разбиране и полза от преподаваните в училището знания. На пръв поглед механичното зубрачество е крайно отрицателно. Има ли нещо лошо в зубренето на стихотворения? Напр. Яворов:

 „От заник-слънце озарени,

алеят морски ширини;

в игра стихийна уморени,

почиват яростни вълни…

И кораба се носи леко

с попътни тихи ветрове,

и чезнете в мъгли далеко

вий, родни брегове.“

            Това е образец за гениално пресъздаване в художествена форма на природна картина. Нима това наизустяване ще попречи на ученика с нещо и в нещо в неговото образование!

            Главното в образованието са знанията, придобити чрез разбиране. Но само това не стига. Министерството и лично министърът няколкократно поставят акцент върху уменията. Уменията са важни, но те се придобиват след знанията и на основата на знанията. На българския бизнес му трябват изпълнители с елементарни практически умения. Но животът бързо се променя и тези умения в условията на електронизация, роботизация и развитие на изкуствения интелект скоро може, и най-вероятно, ще са излишни, както в Китай в много големи градове вече стават излишни шофьорите на таксита.

            Главната цел на българското образование следва да бъде формиране на знаеща, мислеща и можеща личност. Всичко започва от знанието, неговото усвояване и продължава чрез развитието на паметта на ученика. Интернет и Изкуствения интелект не могат да заместят човешката памет, мисъл и умения, те са механично стандартизирани и не позволяват творчество, действат в условията на програмен шаблон и без човешко отношение и човешка емоция. Развитата човешка памет е базова предпоставка за развитието на мисленото. Започва се със запомнянето. Тренировката на паметта е предпоставка за развитието на мисленето. Тя не е необходима за използването на шаблони, на ключови думи и с тях търсене из интернет. Добре е да си припомним известният италиански писател Умберто Еко в писмото му до неговия внук: „Мозъкът е такъв компютър, който е винаги с тебе, и възможностите му нарастват в резултат на упражненията (запаметяванията – б.м.). А твоят персонален компютър след продължително използване губи скорост и след няколко години употреба му трябва замяна. Пък мозъкът ти може да ти служи до 90 и над 90 години.“ Мисленето предполага подробно разглеждане (анализ) на отделни елементи на знанието, откриване на връзката между компоненти, сравняване, търсене на причина и следствие и това по твой собствен начин, без преповтаряне на шаблони и предпазва от манипулации, които са много чести при компютърните обществени връзки и отношения. Мисловните умения да се откриват връзки и зависимости между нещата, да се прави сравнение, обобщение и изводи са най-важната част от обучението в етапа на развитие и използване на изкуствения интелект – епохата, в която ще живее сегашното поколение ученици. Уменията са много важни за практическата реализация в живота, но в условията на изкуствен интелект те се променят много бързо, а без развити знания, мислене и умения да се разсъждава не може успешно да се реализира човешката личност, без тях тя може да стане обикновен придатък на компютъра. Сегашните учебни програми, утвърдени от МОН са насочени предимно към знания и практически умения без достатъчно формиране на мислещи личности. В образованието трябва да има единство между знания, мислене и умения, основани на използването на съвременни технически средства, каквито са компютърните и компютризираните системи.

            Какво да се прави? Категорично следва да се изостави идеята за обучение по религия и добродетели в българското училище. Не че добродетели не са необходими. Напротив те са много потребни, но следва да се формират предимно чрез промяна на цялостната обществена и семейна среда, чрез учебните програми, особено тези по литература (световна и предимно българска), история и цивилизация (чрез материал за история на религиите), чрез география и икономика (чрез география на религиите), чрез философските науки (етика) и др. Тези сега активни хора в българското общество, които не са учили в българското училище религия и добродетели, включително и министърът на образованието и науката, министър-председателят, Президентът, Председателят на БАН, десетките хиляди учители, научни културни и просветни дейци, публицисти, журналисти или сега пенсионери, второ качество хора ли сме?

            Авторът на тези редове не е религиозен, но е благодарен на православната културна среда, в която е израснал и се е оформил като личност, благодарен е за усилията на българската църква в миналото да съхранява бългалското и българската нация и духовно-културна обществена среда. Религиозно обучение не бива да се налага на личността със закон. Изборът ученикът да се занимава с изучаване на религия трябва да бъде личностен и семеен в извънучебно време, а не в задължителни редовни учебни часове.  Разрешението да се учи религия в училище отваря вратите към ада – промяна на духовно-културната среда чрез масовото изучаване на ислям и други религии. Познайте в селата в Източните Родопи, Лудогорието и в община Руен дали ще се изучава православието или исляма!

            Знам, че соросоидният натиск към министъра е огромен, но в такава ситуация проличава мъжеството и достойнството. Странно, че т. нар. националистически формации са заринали глава в партийно-политически проблеми и не обръщат внимание на дълбоко национално-културен и духовен проблем, какъвто е изучаването на добродетели и религия в българското училище.  Дано най-после тясното ръководство на БСП разбере, че повече не може да прислугва на ГЕРБ и брюкселските соросоиди под измисленото мото за „стабилност“ и „държавност“, която обрича българската духовно-културна и историческа идентичност. Още повече, че съответната комисия на НС на БСП е отхвърлила целия проект на ГЕРБ министъра. Българското образование се задъхва от безсмислени и съсипващи го поредица от реформи. За 35 г. образованието бе така „успешно“ реформирано, че от първата десетка, по международните измервания на PISA, вече достигна седмата десетка от страни в света.

            Категорично трябва да се подкрепи в проекта за закон вземането на допълнителни законови мерки за обучението по български език. То е огромен общонационален и държавен пролем, дължащ се на промяната на етническия състав на населението. България не е многоезична страна като Швейцария. В нея трябва да има само един държавен език – българският. Качественото  обучение по български език трябва да се чрез проекта за изменение на закона да се прехвърля като отговорност само на училището, но и на цялата обществена среда, предимно на семейната среда и като задължение на родителите (настойниците). Много от предложени мерки са добри, но не може законовите мерки за избягват задълженията на родителите за подготовката на техните деца за образование. Никой в България, независимо дали идва от Великобритания или от Сирия не трябва да получава българско гражданство без владеенето на литературния български език, не само лично, но и неговите деца и внуци трябва да знаят български език. Глобалисткото неолиберално и нихилистично пренебрежение към националния език и националната държава трябва да се преодолеят, за да се съхрани България.   

            Обществено обсъждане има, когато голяма група от заинтересовани хора се изкажат по проекта за изменение на закона. Така както той е предложен с изменения на отделни части от изречения, запетайки и точки е непригоден за обществено обсъждане. Той става само за задоволяване на юридическото его на написалите проекта. Добре би било на разбираем език тези неща да се изложат и в началото на следващата учебна година след масова разяснителна работа да се чуе мнението на педагогическите съвети, на учителите на учителско-родителските срещи в училищата. Така, както сега министерството бърза, може да се достигне до народното умотворение, че „бързата кучка слепи ги ражда“.

 

26.05.2025 г.

Гр. София                                 Автор: Анко Иванов – доктор по философия

 

Източник: Политкомент

БСП - ПАК ЛИ ГРЕШЕН ПОДХОД?

 

            В тази прекрасна майска петъчна вечер, на връх Денят на победата, българският президент най-после набра кураж и смелост ребром да повдигне въпроса, който купените евроатлантици от българския „политически елит“ неистово се мъчат да наложат зад гърба гърба на народа – незабавното приемане на България в Еврозоната. И това в условията на дълбока икономическа и политическа криза в почти всички европейски страни, когато ЕБВР се стреми на всяка цена да спасява от фалит Франция и няколко други страни от ЕС, в условията на курс към повсеместно въоръжаване за сметка на социалните проблеми, образованието и здравеопазването. Президентът постави въпроса за провеждане на референдум за приемането на еврото през 2026 г. Въпрос, който той трябваше да подкрепи още през 2022 г. И след неговото изявление от всички страни – отдясно, от центъра, от ляво на политическото пространство се изсипаха потоци от кал срещу държавния глава. Той само в друга форма постави онова, което направи чешкия президент седмици преди това с доводът, че няма обществена подкрепа за този акт.  Доколкото знам от Интернет, в Чехия нямаше такава кална кампания срещу техния държавен глава. Изглежда чехите имат уважението и респекта на държавния глава. У нас би трябвало да е същото, понеже нашият държавен глава, харесва ли ни или не ни харесва това, е единственият български политик с доминиращо обществено доверие, което превъзхожда недоверието. И първи хвърлиха кал срещу президента политиците с най-ниско, с незначително обществено доверие – от групата на „шарлатаните“ най-ярко се изяви К. Петков, от групата на авторитаристите – лидерите (Великите вождове) на ДПС „Ново начало“ и на ГЕРБ. Изокаха и няколко от втръсналите на телевизионните зрители (коментатори, анализатори и т.н.) и един жълтурко, доцент по конституционно право, самопровъзгласил се за „истина от последна инстанция“ и „Върховен съдник“ на всички възможни политически действия в страната през призмата уж на Конституцията.  И за капак на 11 май се появи и подписка        (под строй) на 50 юристи предимно асистенти по право, редица  неизвестни доценти и двама професори. Те, горките, не могат, или не искат, да направят разлика между суверен на властта (народа) и буква и запетая на закон. Не могат, или по-точно не искат да разберат, че когато няма срок, всеки договор е по преценка на страните, в случая на суверена български. За мое, и на десетки хиляди симпатизанти на лявото, огромно съжаление в този хор на калометачите се включиха и ръководството на БСП (Изпълнителното бюро) и на „БСП-ОЛ“. Те се поклониха на мутроолигархическото управление на България в лицето на корпулентните вождове на двете крайно десни реакционни политически партии, загърбиха желанията на редовите членове на БСП и на нейните поддръжници и симпатизанти. Още помним становището преди изборите на ръководството на БСП, че сега не е времето, че не сме готови за приемане на еврото. Тава предишно становище на ръководството на БСП отразяваше доминиращите обществени нагласи в българското общество. Сега ръководството, без да се допита до членовете на партията направи огромно салтомортале.

            Най-общо казано, вземат ни за балъци, които нищо не били разбирали от конституция, закони, икономика, финанси и т.н., само самовлюбеният елит разбирал бил от всичко, а простаците да се подчиняват на решенията. Най-често калометането срещу президента се базира на спорното твърдение, изразено дори в позицията на БСП и „БСП-ОЛ“ – „върховенството на правото“. А сега, ние неюристите и нетитулованите конституционалисти, да поразсъждаваме.

            Първо.   Кое е водещото в държавата – демокрацията или правото? А правото може ли да бъде недемократично? Демокрация ли е правото на суверена да решава? И да потърсим отговора в Конституцията на Република България. Най-важната позиция в нея е чл. 1. Това е най-главното в нея, това е началото на конституцията и на законите в страната. А там, черно на бяло, пише в ал. (2), че „Цялата държавна власт, произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено (к. м.) и чрез …“ органите предвидени в тази конституция. Ключовото е, че властта произтича от народа и се осъществява от него непосредствено или чрез изборни органи на т.нар. представителна власт. Наличието на изборни органи и закони не отменя непосредственото осъществяване на властта от народа (суверена). Референдумът е най-непосредственото „пряко участие на гражданите“ (според „Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“), в републиката при парламентарно управление.

Демокрацията, според Шарл дьо Монтескьо, е  непрекъснато поставяне на общия интерес пред личния, предоставянето на повече блага за гражданите. А въпросът за това, кога да бъде внедрено еврото (да не се бърка с Пепи еврото) като средство за разплащане между гражданите пряко засяга техните жизнени интереси, както показа опитът на Хърватия. Преди въвеждането на еврото в тази страна политическият псевдоелит пееше същите фалшиви песни като нашенският мутроолигархичен „политически елит“. Правото обикновено изостава от общественото развитие и необходимостта от промени в управлението на обществото на основата на доминиращите обществени интереси. В сегашния момент в България доминира общественото мнение и обществените мнения, че приемането на еврото в този момент е заплаха за социалната сигурност на огромната част от българското население, което  е най-бедното и най-обезправеното в целия ЕС.  За сведение на Изпълнителното бюро на НС на БСП и ръководството на „БСП-ОЛ“ демокрацията не е пречка за „стриктно спазване на правовия ред, конституцията и законите на страната“. Въпросът е за тълкуването на законите не както дяволът тълкува евангелието. Водещото логично би било да е духът на закона, а не буквата и запетаята. Буквоядството, което противоречи на духа на закона дали е право? Дали е случайно, че Шарл дьо Монтескьо е озаглавил книгата си „За духа на законите“? Отхвърлянето с измислени правни аргументи е в нарушение на чл. 1 на конституцията (ал. 3), гласящ че „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“ (к.м.). Националната валута, българският лев е елемент на националния суверенитет. Отказът от национална валута и обезправяването на Българската народна банка е отказ от национален суверенитет. Кога и как да стане това трябва да решава народа.  Евроатлантическите неолиберални крайно десни партии ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС „Ново начало“ нямат конституционното право да решават този въпрос.

            Второ. За т. нар. „противоконституционност“ на референдума по искането на 604 000 българи.  Мантра, от която не можа да се отлепи и дори самият най-титулован и най-високоплатен държавен орган в България – Конституционният съд. На всички в България, подписали се за референдума, неговите организатори, широката българска общественост е ясно положението на конституцията, че според Лисабонските договорености България трябва някога да приеме еврото като валута. В този договор няма записан срок. Следователно това се определя от българския народ като суверен на властта, а не от привържениците на разглобяващия се евроатлантически ред в света, от чиновниците на продажната брюкселска администрация. И поради това решението на Конституционния съд е евроатлантическо политическо небългарско решение, а не правно, юридическо. Това е широко разпространено обществено мнение в България. „Народният суверенитет“, както е определен в конституцията дава изричното право на народа да решава кога и как да се присъедини към т.нар. „еврозона“, зона от която като дявал от тамян бягат шведи, датчани, поляци, чехи, словаци, унгарци, румънци, а по-рано избягаха и англичани.  

Трето. Вече безкрайна стана демагогията с т.нар. обществен диалог за официалното използване на еврото вместо националната валута. Тя се възцари и като концепция в съвместната позиция на ИБ на НС на БСП и „БСП-ОЛ“ като предстоящо засилване на „широкия обществен диалог“. Засега т. нар. „обществен диалог“ е класически едностранен монолог – евроатлантическото неолиберално-глобалистко говорене в полза на приемането на еврото и априорно отричане на другата гледна точка – необходимостта от гаранции за недопускане на влошаването на социалната сигурност на българското население, както това стана в Хърватия и други европейски страни, приели еврото преди България. 

По същество става дума не за обществен диалог, а за обществени интереси. И колкото и да е набедена за мръсна дума терминът „класа“, става дума за „класови“ интереси – на малобройния политически елит, изразяващ класовите интереси на богаташите и пренебрегваните интереси на масата хора на труда, на бедните, онеправданите, пенсионерите и т.н. Огромната маса от хората вече имат ориентация и позиция и могат да се произнесат дали страната ни е готова да влезе в еврозоната. Нещата са полюсно разделени. Явно е, че целият български бизнес има пряк финансово-печалбарски интерес от приемането на еврото, не само производителите, но и търговците. Огромната част от българските потребители (над 80%) от населението нямат интерес от ликвидирането на българския лев. Изключение правят само българите, работещи в чужбина, за които обмяната на еврото в левове е времево, а за някои и финансово бреме. Партиите на мутроолигархическия български и на чуждестранния бизнес (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, ДПС-НН) усилено работят за да вкарат насилствено България в еврозоната, т.е. в интерес на богатите (капитала, работодателите). Уж лявата БСП (партия на трудещите се и на бедните) и уж лявата коалиция (БСП-ОЛ) с подкрепата за сегашното прибързано влизане в еврозоната по същество работят не за трудовите хора, а за капитала (т.нар. работодатели, бизнесмени). И поради това социологическите изследвания разкриват значим спад на одобрението за БСП и за нейния лидер Атанас Зафиров.   Какви „поредица от разговори и срещи с българските граждани, касаещите присъединяването на България към еврозоната“ да води БСП, след като вече е обвила своята подкрепа за богаташите, именуващи се незнайно защо евроатлантически работодатели.

           Четвърто. Недоказани и недоказуеми са твърденията не само на „БСП-ОЛ“, но и на всички десни партии, „експертните оценки“, анализи и позиции на БНБ, работодателските организации и българските синдикати в подкрепа на приемането веднага на еврото. Отдавна е ясно че БНБ и работодателските организации защитават интересите на богатите, т.е. на собствените си финансови интереси, а не интересите на хората на труда, на пенсионерите, на бедните и бездомните. Колкото се отнася до синдикатите, те са напълно маргинализирани, техните членове са само в държавните предприятия, учреждения, болници и училища. По същество в сферата на бизнеса (около 80% от българската икономика) от синдикатите нищо не за зависи и работодателите не ги броят и нищо.

            Пето. С възприетата позиция на най-тясното, все още корнелианско ръководство на БСП за подкрепа на усилията на правителството е израз на пълен отказ от защита на демокрацията и на правата на трудовите хора в България, на бедните и онеправданите от живота. На всички е ясно, че с приемането на България в еврозоната няма как тя да заеме „пълноправно място в ЕС“. Шефът на ЕБВР не е шефът на БНБ, който става обикновен редови подчинен на французойката шефка на банката (Лагард), чиято цел е спасяване на икономиката на Франция от фалит и разпореждане с голяма част от българските финансови резерви. България дори няма право на вето по решаване на важните финансово-икономически въпроси на развитието на ЕС, които са във вреда или поне не са в полза на България.

             С приемането на тази позиция Изпълнителното бюро на НС на БСП пренебрегна основни уставни положения на партията, и най-вече заложеният в Устава на БСП принцип  на демократизма. Да вземем чл. 42, ал.1 от Конституцията, че гражданите имат право да „участват в допитвания до народа“. С приетата позицията на ИБ на НС на БСП това право на членовете и симпатизантите на БСП е отнето, включително и моето лично партийно и гражданско право. В чл. 5 на Устава на БСП в ал. 1, ясно пише, че „Членовете на партията  участват в изработване (к.м.), провеждане, защита и оценка на политиката на БСП.“ Още повече, че публикуваната позиция на ИБ на НС на БСП  не съответства на Чл. 33 (т.10) и чл. 43 (ал. 1), че с „решение на НС … се провеждат референдуми и допитвания по въпроси от национално и общопартийно значение“ (к.м.). Ръководството на БСП не намери за необходимо да се допита до членовете на БСП, макар, че това е изключително значим обществен и най-вече социален проблем. Голяма група от хора в българското общество, и лично авторът на тези редове, остават с впечатлението, че тази позиция е наложена на ИБ на НС на БСП от богаташа в БСП К. Добрев, в чийто финансов интерес е България да стане член на еврозоната, както и известните бизнесмени в БСП като Петър Кънев, Атанас Атанасов, Гуцанов и др., както и от известния социал-либерал от АБВ Р. Петков, който успя да сведе АБВ до „огромното“ влияние от около 2000-3000 гласа на избирателите на предпоследните избори. А председателят на БСП послушно следва гербаджията Желязков и не смее гък да каже. И се сещам за героя на големия български драматург Ст. Л. Костов –

Големанов: „Партията може да остане без членове, но без мераклии за министри – никога“. Изхвърлянето от БСП на Корнелия Нинова и най-тясното ѝ обкръжение бе правилна и необходима крачка. Но в ръководството на партията останаха хора, които се оказва, че провеждат същият авторитарен курс на работа, без допитване до масата членове на БСП, че все още няма чуваемост в партията отдолу-нагоре. 

Преди месец написах статия със заглавието: „БСП – избягване на катастрофата или плъзгане по нанадолнището?“ И един от зам. председателите на НС на БСП ми се разсърди. Горчивата истина не е приятна. Сега след политически нескопосаната позиция на ИБ на НС на БСП вече става дума не за плъзгане, а за срутване по нанадолнището. Изходът от тази катастрофична за БСП ситуация е в незабавно свикване на Националния съвет на БСП, преразглеждане на позицията на К. Добрев и Р. Петков, нейното отхвърляне, свикване на извънредно заседание в края на юни/началото на юли на Конгреса и приемане на действителна лява програмна декларация с приоритет защита на интересите на хората на труда, на бедните, на онеправданите, на инвалидите, на пенсионерите, т. е. на всички онeзи, които не са от класата на бизнеса (капитала, буржоазията, чорбаджийството).   

 

11.05.2025 г.

Гр. София                   Автор: Анко Иванов – д-р по философия 

             Източник: Политкомент   

             Публикувано в: https://zemya.bg/bsp-pak-li-greshen-podhod/

БСП - избягване на катастрофата или плъзгане по нанадолнището?

 

БСП – избягване на катастрофата или плъзгане по нанадолнището?

 

            Измина достатъчно време след 51-вия конгрес на БСП за да може да се направи, макар и  предварителна, оценка какво става  и трябва да стане в лявото политическо пространство. Отстраняването на Нинова и нейният най-близък кръг, помиряването на БСП с президента, формирането на лява коалиция бяха положителни стъпки. Но след това се продължи по правилото – „още от същото“, а то е подкрепяне чрез лява фразеология на социаллиберален и откровено неолиберален политически курс. В България този курс има най-извратената политическа форма – мутроолигархическа централна и общинска власт, използваща съдебната власт, полицията, силовите органи, МФ и НАП.

            В такава обстановка в ръководството на БСП се появи неадекватната концепция за подчиняване на „партийния интерес на общодържавния“ като смокинов лист за колаборация с властващите мутроолигархически структури с най-ярките нейни изразители Румен Петков (АБВ) и К. Добрев. Ако при приемането на Конституцията концепцията за съвпадение на партийния и общодържавния интерес имаше смисъл и съдържание, изразил се в определянето на България като социална държава. Сега политическата ситуация е коренно различна. Държавата не е социална, а е олигархична авторитарна власт на боричкащи се олигархични кръгове (обръчи от фирми), но винаги сътрудничещи си по главните въпроси – по-малко държава, повече свобода за бизнеса, примат на спекулата и забогатяването на богатите и обедняване на бедните. Като за наивници звучи твърдението, че чрез влизането в дясна коалиция „партията получавала най-добра възможност да реализира програмните си приоритети за провеждане на социална политика и развитие на социалната държавата“.

            Тази колаборация с олигархично десните е съпроводена с присъствието в Народното събрание на десни националистически организации. В крайно десен парламент БСП-ОЛ с 20 депутати не може да влияе практически почти на нищо. Това пролича чрез наложеното на БСП решение за държавен бюджет, осигуряващ пагубното прибързано решение за влизане в еврозоната. По същество с това ръководството на БСП поддържа на практика крайно дясна финансова и бюджетна политика. Преди изборите всички парламентарно представени прати хорово, едногласно заявяваха, че са десни с прокламираното желание на всяка цена да се запази пагубната за бедните данъчна система. Според тази система богатите в България плащат най-ниския корпоративен данък в Европа – 10%.  Повечето европейски държави са с корпоративен данък около 20% и до 30%, а в редица страни най-богатите плащат и над 30% данък. При това положение в структурата на приходите в държавния бюджет в България основен дял има непреките данъци, (ДДС и акцизи), плащани почти изцяло от бедните. По данните на проф. Вучева съотношението е  75% срещу 25% за приходите от косвените данъци, т.е. беден богат храни. Крайно дясно е подкрепяното от ръководството на БСП преразпределението на произведения БВП – само до 40% при средно около 49-50% в Европа. Тази крайно дясна политика е главната причина хората да търсят „нов месия“ който да промени нещо – ту Кобурга, ту Б. Борисов, ту Сл. Трифонов, ту К. Петков и Василев и т. н. Народът не вижда нова истинска политика, защитаваща интересите на мнозинството трудови българи, а вижда безкрайното обогатяване на богатите и обедняване на бедните, най-голямото в Европа и едно от най-големите в света неравенство. Вместо борба за социалистическите идеали и ценности  ръководството на БСП, съзнава или не съзнава това, подпомага бизнеса. И защитава неговите най-ниски данъци в Европа, доплащанията за него с милиарди и стотици милиони левове, събирани от данъците, предимно от работещите бедни и пенсионерите.

            Още в самото начало на новото правителство, както се изразява Г. Пирински, БСП претърпя „челен сблъсък с грубите реалности на неолибералния хомот, който ГЕРБ налага с новия държавен бюджет“ и прибързаното влизане в еврозоната за спасяване на Европейската банка за развитие (минус 8 млрд. евро за 2024 г.) и огромната задлъжнялост на Франция и с плана на ЕБР за нейното спасяване. Отказът да се подкрепи комисията за разследване на Пеевски с наивните обяснения на Стойнев, че Народното събрание не е разследващ орган, влияе отрицателно на общественото мнение за БСП.

            А сега накъде?

         Първо. Разработване и предлагане на обществото на нова лява социално-икономическа политика. Това да е политика, подплатена с програма, която е съобразена със социалистическите ценности и политически цели, адаптирани към новите информационно-комуникативни условия и навлизането на изкуствения интелект в различните сфери, настъпващите геополитически и геостратегически промени в света, преминаване от еднополярен глобален към многополюсен свят.  На Европа и България е необходимо разумно излизане от  мантрата на неолибералните, а в България и на олигархическите практики чрез социалистическите идеи, ценности и принципи, които отразяват и защитават интересите на членовете и поддръжниците на левите партии. Политиката на БСП трябва да изразява, отстоява и осъществява на власт с предимство потребностите и интересите на хората на наемния труд, повишаване на техните доходи и на жизненото равнище, намаляване на социалното разслоение. 

       Второ. Справедливостта трябва да бъде принцип, който пронизва всички и всякакви решения на БСП, независимо дали партията е в опозиция или е на власт. Тя се изразява в:  равнопоставеност; недопускане на привилегии и дискриминация; заплащане според количеството, интензивността и качеството на труда. Да вземем несправедливостта в данъчната система. Плоският данък е в ущърб на бедните и благо за богатите. В България средногодишно се изплащат годишно до около 10 млрд. лв. дивиденти. А те се облагат само с 5% данъчна ставка. В ЕС такава ставка има само в България и Румъния. В България това са общо до 500 млн. лева. Ако този данък е на равнището на плоския данък (10%) това ще бъде 1 млрд. лв. Притежателят на капитал, който не влага личен труд, а получава пари, плаща два пъти по-нисък данък от работещият човек. В повечето страни в ЕС този данък е около 20-25%. Ако в България той се приравни на данъка, плащан от ЕТ (15%), то в държавния бюджет биха влизали около 1.5 млрд. лв. Справедливо ли е Делян Пеевски за 2023 г. (по Интернет) да има начислени 18 млн. дивиденти и за тях да дължи 900 хил. лв. (5%), а шофьорът на автобус, учителят, професорът, лекарят и т.н. да плащат по 10%.  По 5% плащат и богаташите политици като Слави Трифонов, Рамадан Аталай,  Кирил Петков, Асен Василев, Лорер, Петър Кънев и множество други! Справедливо ли е в България свръхпечалбите да се облагат с най-ниско равнище на данъците в Европа? От неплащането или от ниското плащане на данъци от богаташите в България не достигат парите и поради това се увеличава задлъжнялостта на държавата, а не поради „прекомерните разходи“ за пенсии, образование, здравеопазване, майчински и т.н. Дългът на България може да бъде намален, ако се увеличи корпоративния данък и данъкът върху дивидентите.  

Трето. Равенството е ключов принцип и критерии за справедливо общество. България е на върха на пирамидата по социално неравенство не само в Европа, но и в света. Това формира огромна бедност за огромната част от обществото, по някои данни над 80% бедняци и 5% богаташи в едно съотношение над 8.1 пъти. Това неравенство е не само във финансови измерения на доходите и равнището на живот, то е и в здравеопазването, образованието  и др. В приетите на 51-я конгрес Насоки пише, че изкореняването на бедността ще стане чрез „целеви социални програми и мерки за повишаване на доходите“. Главното обаче е справедливото преразпределение на създаденото в процеса на производството на материални блага и услуги ново богатство. В условията на пазарни икономически отношения това може да стане чрез развитие на държавния сектор в стопанството, в който да се повишават трудовите възнаграждения и това да принуждава т. нар. частни „работодатели“ също да повишават заплатите на своите работници. Държавният сектор в икономиката може да влияе за понижаването на цените на стоките и услугите чрез по-ниските цени в държавния сектор, което да принуди частния сектор да намалява своите цени. Ненормално е олигархическата структура „Ново начало“ да взема идеята за държавни магазини за хранителни стоки с минимална надценка, а „МЕЧ“ да се сърди, че е преписана от тях. Това е истинска социалистическа идея за използването на държавната собственост, много добре забравена и пренебрегвана в близкото минало, но и от сегашното ръководство. БСП трябва да отстоява равенство на държавната, общинската и кооперативната собственост с частната.         

Четвърто. Солидарността е традиционна социалистическа и общохуманна ценност. Обществото се гради на основата на правата на личността, но и на нейните солидарни задължения към обществото, към другите хора. Солидарността е основен принцип на възприетата в България пенсионна система. Но този принцип е деформиран поради егоистичните цели и интереси на депутатите, на бизнеса, на отделни високоплатени експерти, чиновници в държавния апарат и тарикати от нископлатените работници, които предпочитат да са в сивата икономика и да вземат някои друг лев повече без да се осигуряват. Не е нормално лекари, медицински сестри, медицински лаборанти, учители, шофьори, миньори, шлосери, строители и т.н. да се осигуряват за здраве и пенсия, а това да не правят най-високоплатените държавни служители в министерства, централни ведомства, регулаторни органи и т.н., народни представители, полицаи, военни, съдии и прокурори. Не е нормално и справедливо техните осигуровки изцяло да се плащат от държавния бюджет, т.е. от данъците на бедните.  Полицаите и военните са важни, но не по-малко важни са професорите, доцентите, учителите, лекарите, медицинските сестри, които отделят от своите заплати пари за осигуровки. Всички животни са равни, но някои са по-равни, беше написал един европейски мислител. Особено място има преодоляването на мрънкането на бизнесмените от ИТ-сектора. Тези хора забравят, че техните програмисти са продукт на българската образователна система, че тях българската държава чрез данъците предимно на трудовите хора, са издържани и подпомагани, заедно със семействата им от раждането до завършването на висшето им образование и че те солидарно дължат на обществото пари за издръжка на своите родители и за запас за своето собствено бъдеще. Не само солидарно, но и напълно справедливо е хората да се осигуряват на високите си доходи, а не на някакъв си измислен долен праг, от който са заинтересовани предимно бизнесмените, а не толкова наемните работници. Измисленият сега праг от над 4000 лв. е крайно недостатъчен при високите повишени средни заплати. Всички високоплатени държавни чиновници, гласоподаватели предимно на ГЕРБ и „Ново начало“, би следвало да плащат по-високи осигуровки.      

            Пето. В съвременния свят на рушене на глобалния неолиберализъм и бързо нарастване на националистическо-консервативните идеи и движения се налага промяна на отношението на БСП към патриотизма и национализма. БСП не може да остане без усилия и политики за съхраняване и развитие на българската нация, на опазване на националната памет и традиции, националната чест и достойнство, излизане от демографската катастрофа. Не е нормално да се допуска нихилистично отношение към социалистическия период. Как хората да гласуват за БСП, когато самата партия има негативно отношение към социализма като социална система и пасивна позиция към пренаписването на националната история през последните 100 години и обезличаване на народната историческа памет? Потребна е нова социално-икономическа политика, която да изведе България от демографския колапс, да ограничи до минимум емиграцията, да позволи връщането на част от българите-емигранти, да съхрани и развие обичта към Родината, българския език, българските традиции и култура

            Шесто. Екологизмът трябва да се върне в логичното си естествено русло, не като „декарбонизация“ и „търговията с квоти на емисии на парникови газове“. Главното е използването на богатата и разнообразна българска естествена природна среда целесъобразно, за българските национални социални, икономически потребности и интереси. Не е нормално депутатите от „БСП-ОЛ“ да гласуват против повишаването на таксите за концесиите на компаниите, използващи безогледно българските природни блага. Битката за чиста енергия преминава през усъвършенстването на хидроенергията и най-вече чрез бързото изграждане на АЕЦ „Белене“, за която „БСП-ОЛ“ и лично Румен Петков, К. Добрев, Гуцанов, Зафиров, Стойнев и Вигенин подведоха българските избиратели. Как искате да вярват хората на БСП и нейните предизборни платформи? По-червена от линията за изграждането на АЕЦ „Белене“ е само линията за въвеждането на прогресивно-подоходното облагане от което ръководството на БСП мълчаливо се отказа. За подобряване на условията на живот в политиката на БСП трябва да има значимо място на подобряване на екологичните условия на жизнената селищна среда – достатъчно по количество и качество чиста вода, по-чист въздух, по-безшумна и по-благоустроена жизнена среда. 

            Всички тези социалистически и общохуманни идеи, ценности и принципи са нравствените основи и жалони на социалистическата политика и се реализират чрез политическите действия на БСП на власт и в опозиция.

Главната  цел на новата социално-икономическа политика на БСП  е повишаване на жизненото равнище на огромната част от хората чрез развитието на икономиката, справедливото разпределение на произведеното богатство, намаляване на неравенството и експлоатацията на труда на наетите лица, действени социални грижи за децата, хората с увреждания и пенсионерите, защита на трудовите права, осигуряване на безплатно образование и безплатно здравно обслужване. Тази главна цел може да се реализира постепенно и чрез различни подходи, средства  и методи.

           Политиката за повишаване на жизненото равнище преминава през разработването и реализацията на  икономическата политика. Това предполага: промяната на икономическата ефективност чрез повишаване на обществената производителност на труда, развитие на нови прогресивни стопански отрасли с нови и най-нови технологии. Те трябва да се развият с държавни средства и да са държавна собственост. Приоритетно място в икономическата политика следва да бъде развитието на надеждна енергетика, деприватизиране на електроразпределителните дружества, придобиването в държавна собственост на „Лукойл“, стимулиране не производството на земеделски продукти и качествени хранителни продукти, осигуряващи националната хранителна сигурност. Увеличаване на делът на държавната собственост в промишлеността при процес на реиндустриализация, трябва да бъде най-вече във високотехнологичното, включително и военното машиностроене. Увеличената държавна собственост ще позволи отделянето в държавния бюджет не само 10% от печалбата, както от частния бизнес, но над 70% от печалбата на държавните фирми.  Следва да се промени отношението към кооперативното движение, и то да се развива. За постигане на главната цел БСП следва да представи на обществеността позиция за по-справедливо разпределение на новосъздаваното обществено богатство. 

            Особено място в политиката на БСП на власт и в опозиция е потребността от целенасочена и активна младежка политика, която да е в основата на развитието на българската икономика, решаването на проблемите на демографския срив и разширяване на привържениците и поддръжниците на БСП сред младите хора. Главното в този аспект са решаването на образователните, социалните и трудовите проблеми на младежта. Необяснимо за широката маса от избиратели, за членовете, поддръжниците и симпатизантите на БСП е отказът от записаното в предизборната програма: достигане на 5% от БВП за образование; увеличаване на еднократната помощ за учениците до 7 клас, повишаване на средната работна заплата в обществения сектор; безплатни лекарства за децата до 16 годишна възраст с рецепта, подкрепата на майчинството, подкрепата на семействата с две и повече деца (с непрекъсната трудов стаж последните 2 години) и т.н. В образователната политика на БСП следва приоритетно място да има преминаването на всички ученици до V клас към безплатно едносменно целодневно обучение; намаляване на броя на децата в паралелките в селските училища и в малките градове; приоритетно място в учебните планове на общообразователните предмети за формиране на знания и мислене, творчество чрез междупредметни връзки по фундаменталните научни дисциплини като предпоставка за подготовка за бъдещото общество на изкуствения интелект; отказ от дуалното обучение, предназначено в Германия предимно за децата на емигрантите и т.н. Необходимо е най-после да бъде премахнат принципа „парите следват ученика“, „парите следват студента“, което води до срив на качеството на образованието. Трябва конкретна партийно-организационна работа за привличане на младите хора към идеите на социализма чрез различни способи и най-вече чрез съвременните ИКТ, изучаване на опита на левите в Берлин, които спечелиха изборите благодарение на гласовете предимно на младите хора, използвайки интернет и дигитални средства.

Главният социален проблем в България в момента са крайно ниските доходи и примитивното жизнено равнище. Те се отразяват пряко върху здравеопазването, здравносъобразния начин на живот и възможностите за лечение. Необходим е пълен отказ от търговския подход в здравеопазването и осигуряването за всеки български граждани, независимо от неговите финансови възможности, на равен достъп до качествени здравеопазни услуги, изследвания, лечения и безплатни консумативи. Социалистическата политика в пенсионното дело следва да се базира на извеждане от ДОО на т.нар. „социални пенсии“; актуализация на всички пенсии, отпуснати до 1 януари 2024 г. на основата на равенството – един и същ по количество и качество и продължителност труд да осигурява еднаква пенсия, независимо от годината на нейното отпускане. отстраняване на нарушенията при т. нар. „инвалидните пенсии“; изсветляване на сивия сектор и т.н.

           Реализирането на силна нова лява социално-икономическа политика изисква подобряване на качеството и ефективността на работа на държавните и общински органи и власти, дейността на органите на сигурността и на правораздавателните органи, от взаимодействието между властите.

            Важен фактор за формиране и реализация на истинска лява политика, за развитие на социалните аспекти на държавата и държавността е вътрешното организационно състояние на БСП. Главното следва да бъде привличането на голяма маса от хора с леви убеждения, привличане чрез убедителна, силна лява социалистическа политика. Потребно е силно развитие на вътрешнопартийната демокрация, като НС на БСП формира практическата си политика на базата на мненията на социалистите и симпатизантите чрез вътрешнопартийни референдуми и допитвания (чл. 33, т. 1 и чл. 43, ал. 3 и ал. 5 от Устава на БСП). Влизането в дясна олигархическа коалиция, дори с благи, а не личностно кариеристични намерения, следваше да стане след допитването до членовете на БСП.  Във вътрешнопартийния живот на БСП е крайно потребна вътрешна кадрова промяна, процес на истинско обновление на кадровия състав, не само и не толкова количествено включване на млади хора в състава, а предимно подбиране на хора с качества и възможности, хора, които не са част от наложения от Нинова вътрешнопартиен клиентелизъм. Политиката на БСП следва да се формира чрез предложения отдолу и обобщение и решения отгоре.

Участието на БСП в дясната коалиция на богаташите е контрапродуктивно, носи огромни щети, които може да прераснат в политическа катастрофа. Тази партийна щета не води пряко до ползи за обществото. Излизането от тази ненужна коалиция ще бъде с множество поражения, с редица имиджови, избирателни и организационни щети. Въпросът е сега да се минимализират очакваните политически, идеологически и организационни щети, да не се допусне изпадането на БСП извън парламента. Това е в интерес не толкова и не само на самата БСП, а предимно на България. На нашата страна е безкрайното необходима силна лява партия.  За да е силна тя трябва да има на първо място адекватна силна лява идеология и политическа стратегия и политическа тактика, влияние върху работещите бедни, върху социално бедните и онеправданите. На второ място трябва да има организационна и пропагандна сила за влияние с използването на най-съвременните дигитални средства, умело съчетани с личния контакт и живото слово.  

В динамичната политическа обстановка, в която живеем следва да се свика извънредно заседание на конгреса на БСП, който да приеме:

1/. Нова кратка и ясна, разкриваща към какво действително се стреми за какво и как се бори БСП за защита на интересите и потребностите на огромната маса от бедните (работещи и неработещи).

2/. Приемане на поправки в Устава на БСП с цел подобряване на вътрешната демокрация и повишаване на колективността в работата на партийните организации и органи, формиране на партийната политика отдолу-нагоре.

3/. Текущ отчет и критичен анализ на дейността на ръководството на БСП в новата многостранна дясна коалиция. Този отчет и анализ да бъде съпроводен с допитване до членовете на партията за тяхната оценка за дейността на ръководството и участието в коалицията с ГЕРБ, ИТН и ДПС-ДПС.  

       При истинска лява идейна програма и разработена и следвана лява политика, отговаряща на потребностите и интересите на огромната маса от хората на труда, бедните и онеправданите може да се постигне засилено влияние на БСП в обществото.

 

12.03.2025.                                                    Анко Иванов – д-р по философия

 

И пак за лешоядите в политиката

 

И пак за лешоядите

https://zemya.bg/i-pak-za-leshoyadite-v-politikata/

В тези къснозимни дни в политическото ловно поле се появиха, макар и метафорично, прекрасните птици лешояди. Повод бе едно интервю в една герберска телевизия на един постоянен мераклия за голям държавен пост – последният „император“ в България, който сам еднолично унищожил своята „империя“. Става дума за небезизвестният доц. д-р Росен Карадимов. „Лешоядите – изрекъл той, видяха кръв и наскачаха.“ От множеството интернет произволни преразказвания на това интервю се разбира, че става дума за дейците на ПП и най-вече за Кирчо и К…… Те са оприличени на лешояди поради простичкия факт, че са против неговата кандидатура за Председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Да, той не е техният човек (на „лешоядите“ от ПП) и съвсем естествено е да са против. Те са против, понеже искат там да бъде техният човек, който да им изпълнява поръчките. Не само не съм поддръжник на ПП, но и считам, че са голямо зло. Но и аз като тях съм против, но от съвсем други позиции. И вероятно и аз ще бъда обвинен, че съм „лешояд“, и че на мен ми „мирише на кръв“, макар че не съм пил „мазно турско“,  „банкерско“ или „министерско“ кафе. А защо ли аз, обикновеният български пенсионер, съм против?

            Първо. Поради пренебрежителното му отношение към социалистическия период в развитието на България и особено към Комсомола. В интервюто има израз: „какво означава в онези години да закриеш Комсомола 90-та година, който беше империя, при цялата власт, която БКП имаше в страната“. Той беше последният Първи секретар на ЦК на ДКМС, а след това и Председател на Българска демократична младеж (БДМ). Ами щом Комсомола е бил империя защо младият Росен (член на БКП) не е осъзнал, че това е „империя“ и се е кандидатирал и станал „император“. Толкова много е мразил Комсомола, че е станал „император“ за да го ликвидира. Комсомолът е не само негово лично минало и съдба, но и минало на стотици, дори милиони българи, от сегашното зряло и възрастно поколение. Хора, огромната маса от обикновени трудови хора, работиха безплатно за Родината си и построиха Димитровград, Хаинбоаз (Прохода на Републиката), ж.п. линиите „Перник-Волуяк“ и „Ловеч-Троян“, Азотноторовия завод край Стара Загора, язовирите „Копринка“ и „Ал. Стамболийски“, както и стотици други национални и местни обекти, извършваха масова сезонна помощ на селското стопанство, строителството и някои промишлени предприятия. Работеха с усмивка и с веселие. Това бяха патриоти, които работиха безплатно за своята държава. Да, Карадимов  е мразил БКП и поради това е станал Първи секретар на ЦК на ДКМС. Толкова е мразил Комсомола, че при закриването на ДКМС забравил да съхрани счетоводната архива с трудовия стаж на комсомолските работници, които след това останаха с намален трудов стаж и намалени пенсии. Това има ли морално измерение? И какво би било то?

            Второ,  Членът на БКП и БСП отстъпи от идеологическите принципи на партията си и на поредица от избори „играеше“ срещу нея. Става дума за това, че първоначално в БСП бе от т.н. „Обединение за социална-демокрация“, на което бе зам. председател, а от 1997 г. преминава в Евролевицата, член на ръководството и неин говорител, където е заедно с други отцепници от БСП като Александър Томов и Николай Камов. Това не му пречи да стане съветник на Сергей Станишев. В идеен план той стана част от поддръжниците на концепцията на лорд Гидънс, Тони Блеър и Герхард Шрьодер за т.нар. „Трети път“, т.е. социал-либерализъм, за пръв път в България прогласен от Г. Първанов. Този „Трети път“ бе признат години по-късно от Тони Блеър като грешка, но в България продължава да се подкрепя. У нас „третият път“, т.е. колаборацията на левите с десните, бе наложен като политическа практика по време на президентството на Г. Първанов, правителството на Сергей Станишев, министерстването на Р. Овчаров и Р. Петков. Именно този несоциалистически и несоциалдемократически курс на лидерите на БСП доведе до огромния избирателен спад на БСП. „Успешното управление“ доведе до загуба на властта и възвеличаването на нов „месия“. И отново ни се пробутва неолибералната теза, че „управлението на Тройната коалиция е едно от най-успешните“, управлението, когато Карадимов е съветник на Станишев. Това управление на левите с десните и догановци е най-успешно за богатите, за бизнеса. Въведена бе най-отвратителната от социалистическа гледна точка финансова практика на най-ниски данъци за богатите, най-ниско равнище на преразпределение на произведеното обществено богатство и подкрепена крайно дясната осигурителна система, въведена от Костов. Това бе и все още е най-грабителската данъчна система за бедните, които освен основната част от данъците (75% по проф. Вучева) подпомага бизнеса чрез преки финансови помощи чрез държавния бюджет. При публичните изяви на г-н Карадимов никога не съм чул дори да се използва лява терминология. Неговата загриженост е за едрия и средния бизнес, за тяхното изгодно финансиране и подкрепяне, а не за хората на труда. Това е крайно десен подход. 

            Трето,  в обществото има негативна оценка за неговата банкова дейност и неговото министерстване. Можем да приемем, че има някакви по-значими промени в ББР, но те не са само дело на Председателя на надзорния съвет, а и на управителния съвет и стотиците добросъвестни служители на банката. По друг начин стоят нещата с неговото министерстване. На обществото не стана ясно кой го предложи за министър. Официално на книга това бе Главчев, а дали зад него не стоят тези олигархически кръгове и олигарси, които задкулисно управляваха цялото служебно правителство. Това не бяха ли представителите на двата олигархически клана, от общо трите клана, борещи се в Народното събрание, двата клана, обикновено свързвани с имената на „Ново начало“ и ГЕРБ. За своята работа като министър г-н Карадимов сам се похвали, че бил „вдигнал ролята на реиндустриализацията като ключов критерии за развитието на България.“ Красиви думи зад които човек нищо не разбира и най-важното - нищо практично няма. Реиндустриализацията не се прави за шест месеца за да я оценим и да преценим дали избраният критерий съответства на обществените потребности. Много по-зле стоят нещата с организацията по провеждането на изборите за 51-во Народно събрание, за която главен отговорник в Министерския съвет бе именно доц. д-р Карадимов. Това бяха най-масово опорочените избори за Народно събрание с масови безобразия, разкрити от средствата за масова информация и потвърдени от Конституционния съд. И си спомняме отчета на г-н Карадимов след изборите, че всичко било добре организирано. Да, добре бе организирано за „Новото начало“ и ГЕРБ и в ущърб на БСП-ОЛ, ПП „Съгласие“ и други партии. Такова е доминиращото обществено мнение, а с него не може и не бива да се спори. И точно в тази обстановка Ал. Томов, Р. Петков и К. Добрев,  може би неслучайно, издигат и подкрепят кандидатура от името на лява партия на десен кандидат. А дали не за благодарност към коалиционните партньори, че е прикрил (искал или неискал това) машинациите на „Ново начало“ и ГЕРБ? И все пак е добре, че в парламентарната група на БСП-ОЛ има и депутати, които са били против.    

            Пето, у нас българите, когато стане дума за власт и персонални назначения в структурите на властта остава съмнението за лична изгода, за използване на властта за лични облаги. Както и за всички други университетски преподаватели, на доц. д-р Карадимов след две години му предстои задължително пенсиониране по закона Панев, а в КЗК му се осигурява място за 7 години със заплата 90% от заплатата на председателя на Народното събрание.

            Шесто, време е в политиката да се въведе нова мъдрост, полупародия на народната мъдрост: „Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа какъв си?“ А тя би звучала така: „Кажи ми кой те подкрепя, за да ти кажа какъв си?“.  Доц. Карадимов упорито се хвали, че бил имал широка обществена подкрепа. Кой го е подкрепил и защо? Това са трите работодателски организации, които защитават общия бизнес-интерес за по-високи печалби. Действителната икономическа конкуренция води до понижаване на печалбите. Нима бизнес организациите са заинтересовани техните фирми да имат по-ниски печалби? Едва ли. Остава съмнението, че подкрепят този, който най-малко ще им пречи. А двата синдиката подкрепят по принцип. Те нямат организации в сферата на частния бизнес, където може да има конкуренция между бизнесите. За тях е все едно кой е начело на тази КЗК. Нито една работническа организация, нито една обществена организация за защита на потребителите на подкрепи кандидатурата на доц. Карадимов. Иначе много добре звучи – синдикатите подкрепиха кандидатурата на Росен Карадимов. 

            Може и да го назначат доц. Карадимов на силно желания от него държавен високоплатен пост. Формално няма пречки. Той и досега защитава интересите на капитала (бизнеса, работодателите), т.е. на десните, а лявата БСП-ОЛ го предлага. Борисов иска те да се мотивират, К. Добрев казва, че няма да се откажат от неговата кандидатура, Пеевски не е против. Доц. Карадимов отговаря на всички бюрократични изисквания – компетентен юрист с необходимата юридическа практика, с продължителна политическа биография. Честито на наивните леви избиратели.

                2.03.2025 г.