Коренът на знанието е горчив, но плодът му е сладък

 

            Българското образование заслужава да е в центъра на вниманието на българските политици. Заслужава, но не е. То е изместено от войнолюбците и стремежът България да бъде вкарана в състава на брюкселските военни агресори, да  стане активен участник на подготвяната война срещу най-мощната ядрена сила в света – Русия. В обстановката на това политическо войнолюбие, решаването на проблемите на образованието е много трудно. 

            Сега (2025 г.) българското средно образование е пред почти пълен колапс: над една четвърт от подлежащите на образование не ходят на училище; над една трета до половината са функционално неграмотни, не владеят добре български език; показателите от международно изследване PISA са отчайващи; най-добрите български ученици след завършване на средното образование потеглят на запад; част от завършилите средно образование не продължават да учат и не работят; в страната има дефицит на кадри със средно образование и отделни професии. Сред по-големите ученици има все повече негативни прояви като: алкохолизъм, наркоманизъм, агресивност, нарушаване на обществения ред и порядки. Тази негативна образователна обстановка е плод на влошената обществена и най-вече семейна среда. Тя е следствие от продължителни „рИформи“ в средното образование, започнали от 1990 г. и продължаващи до 2025 г. и замислени с новите предложения за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Тези „рИформи“ бяха насочени към въвеждане в училището на основните идейно-ценностни постулати на неолибералната политическа теория и практика. Българското училище функционира в негативна обществена среда. Тя, както и семейната среда, влияе отрицателно върху устоите на образованието.

Първото значимо негативно изменение в българското общество след 1990 г. е наложеният като тотална обществена ценност егоистичен индивидуализъм в икономиката и в социалната, духовно-културната сфера, а и в цялото общество. Гражданите, включително и подрастващите ученици, получаваха все повече и повече права, но се забрави, и по-точно се пренебрегна обстоятелството, че в общество е нужен баланс между права и отговорности. Демократизирането на обществото в училището бе разбрано само като свобода (и по-точно свободия) на учениците, а учителите имат едва ли не само задължения към учениците и най-вече към техните родители. Това негативно се отрази на организацията и на резултатите от учебния процес.   

Второто значимо деструктивно изменение на обществената среда бе разрушаване устойчивостта на българското семейство. А то е основният фактор за възпитанието на подрастващите деца и формиране у тях на стремеж към придобиване на знания, самостоятелно мислене, умения и сръчности. Понижаването на жизненото равнище на огромната маса от български семейства, особено в тези без брак, изместен от безличното „съжителство“, и най-вече след разводите, рязко влошава обстановката за стимулиране децата да учат и да формират своите ценности за бъдещия живот в обществото. То доведе и до разнобой в родителските критерии за образование и възпитание на децата. Масовото изселване на млади български семейства рязко влоши етническия и духовно-културен състав на децата в училище.

Третото деструктивно изменение на обществена среда за българското училище е т. нар. деидеологизация на учебния процес, изразяваща се в отпадане от приоритетите на българското училище на възпитанието като същностна функция на учебния процес. Бе сериозно разрушена системата на извънкласните форми на работа, създадена според интересите на учениците, а бе въведено т. нар. задължителна и свободно избираема подготовка. Вместо кръжок по интереси за развитие на детето се въведе задължителна учебна част, но избираема само в зависимост от наличието на възможности в училище (свободни часове на преподавателите и материална база). Тази промяна доведе до значими трансформации в общообразователните училища и самоцелна ранна профилизация. Уж образованието е общо (особено до 7 клас), но то в отделните училища е съвсем различно.    

            Четвъртото изменение на обществената и училищната среда обхвана въвеждане в българското училище чуждия му принцип на либералните пазарни отношения. Намаля достъпността за учене на децата в училище, особено в малките населени места. Бяха закрити хиляди училища и множество хиляди ученици трябваше да бъдат извозвани с автобуси до други населени места. Въведен бе и антипедагогическия финансово-търговски неолиберален принцип – „парите следват ученика“. Вследствие на неговото приложение рязко спадна равнището на усвояване на знанията на голяма част от учениците, както и взискателността на учителите, на ръководствата на училищата и на педагогическите съвети. Ученикът знае, че и нищо да не знае няма да повтори класа и да бъде отстранен от училището, понеже това ще се отрази на заплатите на учителите и бюджета на училището. За 35 години почти не се отделяха финансови и материални средства за изграждане на нова училищна база, ремонт и обновяване на съществуващата база и привеждането им в съответствие с новите потребности и изменения в живота на новите поколения и достиженията на науката, техниката и информационните технологии. 

При либерализма, който ни бе силово наложен, и в който живеем,  има и класово разделение на учениците и училищата на четири основни училищни класи: а) училища за богатите деца – частни училища (чуждестранни или български) с висококвалифицирани учители, решително подобрена училищна среда и възможности за качествено образование и подготовка за прием в университет;  б) училища за децата на средната и част от богатата класа, предимно в най-големите градове и най-вече в София (престижните национални специализирани училища); в) общински училища за децата на бедните семейства, които едва свързват двата края, и които са издържани чрез най-бедните общински бюджети; г) малки селски училища и в някои крайни квартали на градовете с доминиране на деца от етнически малцинства, в които се води до голяма степен формален учебен процес и посещаването на училището е по-скоро отбий номер, за да може семейството да ползва социални помощи.  Като краен резултат вече няма единна образователна система. Тя е структурирана според богатството и доходите на родителите.

            В тази обстановка има потребност от решителна промяна в учебно-възпитателния процес, смяна на начина на организиране и функциониране на цялата образователна система. Предложеният проект за изменение на Закона за училищното и предучилищното образование има сравнително малко и малки достойнства. Сред тях са желанието да се отдели повече внимание към възпитанието, природно-математическите науки, възпитанието на децата и пълноценното усвояване на българския език. Но повечето от тези предложения са недостатъчно прецизно и най-вече недобре обмислени, особено за ефекта от тяхното внедряване и очакваните възможни положителни и отрицателни резултати. Това в най-голяма степен се отнася за въвеждането на т. нар. обучение на децата в духовно-културните ценностите. Направеното предложение, ако се внедри, най-вероятно ще доведе до почти пълна ислямизация в смесените етнически райони на България и до обезбългаряване и обезличаване на православието. Словесното нравоучение и пропаганда на неопределени ценности ще доведе най-вероятно до скромни резултати.

            Предлаганите промени в Закона имат частичен, фрагментарен характер. Те не са   подплатени от анализ и обобщение на приложението на сега действащия закон и засягат предимно разместване в учебните планове и учебните програми, а не толкова в същността на българското средно образование. Необходима е нова образователна политика. Тя следва да се основава на следните основни принципи:

Първо. Равен достъп и равни възможности за образование и последващо развитие на младата личност, независимо от нейния социален произход и социалната принадлежност на родителите, солидарна държавна и обществена подкрепа за всяко дете да получи качествено образование. Всички деца се раждат равни и трябва да имат равни условия и възможности за развитие, обусловени от социалната грижа на държавата. Механизмите за това са в две полета: а) повишаване на доходите на бедните и малоимотни родители, социални помощи за отглеждането и развитието на две и три деца, обществено стимулиране и подобряване на условията за духовно-културна и спортна дейност с децата и младежите в детска, девическа и юношеска възраст, ефективна борба с отрицателните прояви сред тях; б) преустройство на образователната система, така че училищата да не се разделят по социален и финансов признак за богати и бедни деца, осигуряване на повече социални и стимулиращи стипендии за деца на бедни родители, но редовно посещаващи училище и имащи добър успех; тотален отказ от търговските принципи в образованието, включително и от „парите следват ученика“, въвеждане на безплатни социални услуги за всички деца до навършване на 16-годишна възраст (безплатно здравеопазване, включително и безплатни лекарства, безплатни учебници и т.н.); в) развитие на заложбите и интересите на децата чрез държавна финансово-материална издръжка в държавните и в общинските училища на разнообразна извънкласна дейност по интереси; г) съчетаване на традиционните български образователни традиции със съвременните информационно-комуникационни и дигитални възможности за разкриване, усвояване и непрекъснато надграждане на знания, умения и формиране на самостоятелно мислене и естествен интелект; д) възпитание в духа на българските национални ценности, на българска национална идентичност и уважение към всички други раси, народности, етноси и техните постижения, възпитание чрез българска история, български език, българска култура, българска история, българска география и тяхната връзка с общочовешките ценности на хуманизъм, миролюбие и съпричастност към бедните и онеправданите, към социална и гражданска активност и т.н.

Промените в Закона следва да са резултат от две неща. Първото е анализ на резултатите от действието на сегашния закон.  Такъв МОН и научно-образователната общност не е направила. Второто е изработване на национална концепция от какво образование и възпитание на младежта се нуждае българското общество в съвременните бързо променящи се ИКТ, дигитализация и внедряване на изкуствения интелект. Такава сравнително дългосрочна концепция липсва в българското общество. Следователно липсват двете главни опори на измененията на закона.  

Бъдещите промени на българската образователна система трябва плътно да следват обществените потребности и да се опират на четири основни принципа (четири стълба; „четири кита“): придобиване, усвояване на знания и обогатяване на личностната памет; формиране на самостоятелно мислене (естествен интелект); формиране на умения за действия в практиката, т.е. в природата, стопанските, обществените и битовите дейности; личностно поведение в различните сфери на човешката дейност и в различни ситуации. Тези четири основни стълба (компоненти) на образователно-възпитателния процес имат своето място, роля, значение и специфика в зависимост от обществената, материално-веществената и семейната среда, в която се намират, както и от личностните качества и характеристики на обучаваните.

Знанието е базовата основа на образованието и възпитанието. То е пряко свързано и се основа на развитието на паметта. В училището знанието започва с елементарния детски въпрос: „Какво е това?“, който с времето (годините) се усложнява до характеризирането на определен предмет, обект, явление по външна форма, съдържание, измерения, предназначение и т.н. Знанието е и фактор за развитие на паметта и формиране на връзките и отношенията между възприятията, получени  визуално, словесно (описания), графично (рисунки, снимки, чертежи, схеми, графики, диаграми и др.),  образно (снимки, филми, видео и т.н.). Паметта се развива, усложнява и усилва чрез логическите конструкции (в по-голяма ученическа възраст), когато трябва да се отговаря на по-сложни детски въпроси като: „Къде се намира?“ и „Кога е станало?“, „От какво се състои?“ и т.н.

Знанието е процес на развитие чрез осведомяване на учениците (получаване от тях на информация) за предмети, обекти, явления, процеси, които са видими и наблюдаеми и които подлежат на описване (характеризиране) чрез мерни единици, словесно, със знаци и символи, логически и т.н. Има определен минимум от знания, което всяко дете трябва да получава в определена образователна степен. Тази класическа схема на усвояване на знанията се променя съществено с развитието на ИКТ и дигитализацията. В тези нови условия на преден план е критерият за оценка на знанията. Интернет мрежата е средство за получаване на истински, но и на лъжовни знания, обяснения, преднамерено изкривявани и премълчавани факти и аргументи, фейковски новини, знания, информация и т.н. Запаметяването на основни факти, аргументи и понятия е базата, без която не може да се развива самостоятелно мислене, не може, или поне по-трудно се формира представата за определения явления и процеси. Паметта позволява развитието на емпиричното знание (чрез наблюдение, измерване, описание и т.н.), личния жизнен опит, но и основа за овладяване на логическите методи като анализ, синтез, абстракция, обобщение, разкриване на взаимовръзки, отношения и зависимости. Сега поради намаляване на часовото време за получаване на знания в училището се съкращават часовете по общообразователните предмети, намаляват се възможностите не само за даване на знания, но и за тяхното затвърждаване и разбиране чрез разнообразни упражнения.  

Мисленето е сложен творчески процес, индивидуално обработка на факти, данни, сведения, установяване на връзки и взаимни зависимости между предмети, обекти, явления и между техните компоненти, както и природни и обществени процеси. При мисленето от знанието се използват предимно съществени свойства на предметите, обектите и явленията, формира се представа за невидими от невъоръженото около части, елементи, връзки и зависимости. В крайна сметка мислещата личност формира нови съждения, прави изводи, начертава линии на действие и поведение. Мисленето е базата за формиране на интелекта, то формира понятия, разбирания, разкрива връзки, зависимости и закономерности в определени човешки и дейности и природни явления, развива интелектуалните заложби и способности на младата личност. В условията на навлизане в човешките дейности на изкуствения интелект не бива да се допусне изоставането на естествения интелект. Само чрез развитие на естествения интелект може да се предпази човека от превръщането му в придатък на изкуствения интелект. Мисленето предполага да се развият и овладеят методите на: сравнение, анализ, синтез, абстракция, конкретизация, обобщение, класификация, структуриране, алгоритмизация, схематизация, индукция и дедукция, разкриване на връзката между причина и следствие и т.н. От способността за мислене в много голяма степен зависи и способността на младата личност да разбере преподавания материал и да избере своето поведение в нестандартна обществена, професионална, културна и др. ситуация. В сегашната образователна практика развитието на мисленето на учениците е сведено до формалните разяснения на логическите методи и понятия, но е принизена връзката на мисленото чрез знанията, фактите и аргументите от природните и обществени общообразователни учебни предмети. Мисленето е факторът, който свързва знанията и уменията в едно цяло и помага да се разкриват взаимни връзки, зависимости и влияние между явленията и процесите в природата и в обществото. Слабо развитото мислено е една от причините за ниските резултати на учениците от международното проучване PISA.              

Уменията се придобиват на основата на знанията и мисленето, но имат свои собствени характеристики като конкретни практически действия, изразяващи сръчност, опитност, съобразителност, навици и последователност на действията. Те са характерни най-вече за професионалните гимназии и за дуалното обучение, свързано с придобиването на сръчности и опитност в отделни, предварително избрани професии. В образователно-възпитателния процес те имат предимно характер на практическо овладяване на определени умствени операции и действия с невидим характер. В утвърдените от МОН учебни програми това са уменията ученикът да: разпознава (идентифицира), описва  (характеризира), свързва, проследява, дава примери, разбира, осъзнава, формулира понятия, открива причини, обяснява (интерпретира), създава текст (литературен, исторически, географски, философски и др.), изброява, използва алгоритъм, разчита и/или изработва (препарати, схеми, графики, таблици, проекти, презентации, доклади, схеми и др.).

Поведението е един верен измерител на процеса на възпитанието. А самото възпитание е процес, който протича едновременно с обучението, придобиването на знания, мислене и умения. Възпитанието е обаче продукт преди всичко на семейната и обществената среда. То е насочено към успешна адаптация в обществото чрез формираните знания и умения, овладените морални ценности и поведение, в семейната, груповата и професионалната среда. Всяко общество има освен общочовешките и свои специфични (хуманитарни) ценности, които са продукт на историческото развитие и националната идентичност на населението. Ценностите се формират първоначално в семейството, а след това и в училището, чрез литература,  изкуство и т.н. Тяхното усвояване е най-надеждно чрез примери за поведение и образци от други хора – родители, роднини, детска среда, учители и възпитатели, приятелски кръг, професионалната общност и т.н. Особено силно е възпитателното въздействие върху поведението чрез литературните образи и герои на класическите наднационални и български произведения на литературата като тези на: Достоевски, В. Юго, Ар. Кронин, Джек Лондон, Л. Каравелов (Маминото детенце), Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков и безкрайно множество други автори. Поведението е резултат от действието на вътрешни фактори (усвояването на знания, мислене, умения, възприемане, запазване и преобразуване на информация), но и външни фактори (семейна и обществена среда) – положителни примери за подражание, отрицателни примери за поведение и целенасочена борба на семейството и обществените институции за борба с противообществените прояви и поведение.  

На основата на тези четири основни компонента на образователно-възпитателната дейност може и трябва да се преструктурира и обнови българската образователна система. По същество е необходим нов закон, който да обърне в обратна посока сегашната негативна тенденция на функциониране на българската система на средното образование. Само законът е недостатъчен. Необходими са още и големи финансови средства за изграждане на нови детски заведения, нови училища, ремонт и модернизиране на старата училищна база и привеждането ѝ в съответствие с новите обществени реалности, реализиране на потребността от развитие на целодневно обучение и възпитание на първо време поне до 7 клас. Това налага значително увеличаване на делът на средствата за образование чрез бюджета значително над сегашното безкрайно ниско равнище на мизерните 3.7%, при предвидени по Лисабонската конвенция до 9%. Не е нормално средствата за война (за 20 000 армия) да бъдат 5%, а средствата за образование и възпитание на над 700 хиляди млади хора само 3.7%.

В съдържателно отношение центърът на промените трябва да бъде насочен към цялостните съдържателни промени в организацията и управление на учебното дело.

На първо място следва да се промени структурата и разпределението на учебните часове по общообразователните предмети. Общото образование е фундаментът на реализацията на личността не само след завършване на училище, но и през целия живот, особено в съвременни и бъдещи условия, когато има интензивен процес на дигитализация, отпадането на множество професии и заместването им от електронни системи, роботика и промишлени манипулатори. От тази гледна точка следва да се премахне сегашната дуална система. Не е нормално две години (XI  и XII клас) да се принизява общообразователната подготовка, а да се да се учи тясна професия, осигуряваща изпълнители. Тяхната подготовка трябва да става в професионалните гимназии.  

Сега в българското средно образование има някои несъответствия в изучаваните учебни предмети. Не е нормално в първи клас да се изучават чужди езици и технологии, когато децата още не знаят буквите, аритметиката, а да не говорим за граматиката. Българските деца завършват средното училище без да получават системни и качествени икономически и правни знания необходими им за живота. С това, че към учебния предмет география е закачен термина „икономика“ и е формиран учебен предмет „География и икономика“, не значи, че учениците се подготвят по икономика. Те изучават териториалното разпространение на природните ресурси и развитието на стопанството. Същинската част на икономиката остава за учениците „тера инкогнита“ и те трябва да я усвояват чрез проби и грешки в живота. В предмета гражданско образование, като в турлюгювеч са механично събрани фрагменти от редица предмети. Би било добре да се върне старата практика в училище в горните класове (X или XI клас) са се изучават основите на правото.

Като цяло профилиращата подготовка не трябва да се измества прекалено рано, той като огромната част от децата по-късно формират своите личностни предпочитания на основата на развитието на своите природни заложби и способности. А последните се развиват и обогатяват чрез съвместяване и свързване на знанията по общообразователните предмети, които следва да се изучават не по-малко от 2 часа седмично от 5 до 11 клас. В 12 клас повече часове следва да се дават по предметите, които са задължителни и по избор на ученика за явяване на зрелостен изпит. С увеличен хонорар от часове следва да са български език и литература, математика и физкултура (от 3 до 6 часа) седмично.  За да се постигне по-хармонично образование трябва много по-тясна връзка и съвместимост на знанията по общообразователните предмети, т. нар. „междупредметни учебни връзки“.   

На второ място учебните програми следва да се рационализират така, че да се спазва принципът за последователност в разширяването и обогатяването на знанията и уменията, развитието на мисленето и интелекта от по-простото към по-сложното и по-разширеното изучаване в съответствие с възрастовите особености и възможности на обучаваните деца. Какво и колко да изучават учениците би следвало да се определи след като е изготвена и утвърдена концепцията за развитие на българското средно образование. Самоцелното включване на образователни елементи от висшето в средното общо образование е неплодотворно и усложнява овладяването на общообразователните знания.  

На трето място е необходима цялостна промяна на организацията на учебния процес. Тук най-напред следва са се намали излишната регламентация и безкрайното натоварване на учителите и особено на класните ръководители с други дейности. Следва решително да се намали регламентацията на учебния процес. Учебните програми следва да станат единственото изискване към дейността на всеки учител. Учителите следва да имат много повече възможности за творчество в учебния процес и да им се върнат правата като ръководители на учебния процес. При всяко  нарушаване на правата им, както и на техния авторитет и достойнство, следва да има наказание за виновния ученик, родител или училищен и просветен ръководител. Учителят трябва отново да стане главната фигура в учебния процес. Само повишаването на учителските заплати не решава проблема. Без авторитетни и подготвени учители и сто интернета не могат да помогнат.

Следва да се премине към целодневно задължително обучение в българските училища. То ще бъде доста трудно в големите градове. Тази грижа следва да бъде поверена на училището, колкото и пари да струва и каквато нова база да трябва да се изгражда.

Сега контролът върху процеса и равнището на обучение и възпитание в училище е силно централизиран и бюрократизиран. Особено важен е контролът върху равнището на придобитите знания, умения и сръчности от учениците. Сериозно следва да се промени начинът на провеждането на т. нар. „независимо външно оценяване“ (НВО). За сега то всява излишно напрежение сред деца, родители (особено майки) и учители. Целесъобразно е то да бъде премахнато в четвърти клас. Независимото външно оценяване след 7-ми е превърнато в истинско мъчение за децата и особено за родителите от интелигентните семейства, които се стремят към пълноценно продължаване на обучението на децата си. Непрекъсната смяна прогимназията да завършва в 7 или в 8 клас, като и непрекъсната смяна на формата на изпита и съдържанието внасят хаос. Той се усилва от непрецизното съставяне на изпитните въпроси. В съдържателно отношение въпросите и задачите в изпита (НВО) следва да са от материала само от 7 клас. Логично е в него да се надграждат знанията от предишните учебни години и да се оценяват тези вече надградени знания. 

 Провеждането на НВО след 7 клас често води и до несправедливост, както стана през 2025 г., когато резултатите от една от задачите по математика бяха елиминирани поради уж някаква грешка, за която няма наказан и уволнен, глобен или поне остракиран нито един виновник. Но на практика са наказани над двеста деца, които успешно са решили „сгрешената задача“ и са им отнети точки за сметка не тези, които не са се справили. В този случай в част от обществото остава усещането, че дете на някоя голяма „клечка“ във властта не е решило задачата и поради това тя се елиминира в бала на оценката, докато при български език и литература е оставена „сгрешената задача“. Безпринципният и непрофесионален подход в МОН нагнетява напрежение сред родители и деца.

Въвеждането на държавните зрелостни изпити бе една положителна стъпка преди 20 години. Справедливо е недоволството на министър Вълчев от това, че учениците не желаят да се явяват на матура по математика. Но той не обяснява защо непрекъснато учебен материал по математика се понижава за изучаване във все по-ниските класове на българското училище и защо в средното училище се учи учебен материал, предвиден за висше образование. Крайно време е да се забрани учебните програми да се съставят от университетски учени, които искат да видят в тях, това което те преподават в университета, а в учебниците използват сложна за учениците научна терминология. ДЗИ трябва да са три задължителни – по Български език и литература и по Математика и една задължително- избираема според намерението на зрелостника да учи в университет – по един от природните и обществените общообразователни учебни предмети.

На четвърто място възпитанието, формирането на добродетели, овладяването и прилагането на общочовешките морални ценности трябва да става чрез целия учебно-възпитателен процес. Обучението по религия ще доведе до понижаване на равнището на научните знания и ще преформатира духовно-нравствената българска култура, като отвори широко поле за исляма сред българските деца. Добродетелите не са лечебен разтвор, който се налива в главите на учениците. Те се овладяват в семейството, в неформалните групи, чрез обществената и училищната среда, както и духовно-културните институции.

На пето място е разглеждането на ученето в училище като на полагане на специфичен учебен труд, който за разлика от производителният труд, има за задача усвояване на знания и умения, развитие на мислене и интелект, подготовка за бъдещ производителен труд. Този труд е целенасочен към развитие на лични качества  и интелект, към усвояване на знания, умения, поведение, лична организираност, трудолюбие, отговорност пред родители и учители и т.н. Той се усложнява с всеки по-горен клас. Съпроводен е с формиране на навици за труд, за полагане на волеви и психични усилия. Повишаването на образованието не винаги може да е интересно, разнообразно. То налага полагане на усилие от ученика, изисква труд, запаметяване на факти, използването на мерни единици, похвати на разглеждане и т.н., дори когато новото знание не е интересно. Няма нищо интересно в 2+2=4, но без него не може в живота. За жалост сега, доминира схващането, че учениците трябва да учат само интересното. Училището не е система за удовлетворяване на интереси, а за удовлетворяване на обществени и неосъзнати лични потребности от вливане в обществото на нови образовани, знаещи и можещи, правилно възпитани поколения.  

Има множество други аспекти на българското образование, които заслужават обсъждане и решаване на наличните проблеми. Проведеното „обществено“ обсъждане до голяма степен, по видяното и прочетеното от СМИ, имаше формален характер. Впрочем, трудна е задачата на децата да усвояват знанията. Но както е казал още в древността Аристотел: „Коренът на знанието е горчив, но плодът му е сладък“. 

       В заключение, предлаганият от МОН проект за изменение и допълнение на Закона за училищното и предучилищното образование е ситуативно-конюнктурен, продиктуван от моментни политически интереси на водещата коалиционна сила в управляващото малцинство и/или новоначалското мнозинство. Образователната система в частта ѝ за средно и предучилищно образование се нуждае от съществена промяна, но не на платформата на „новото начало“, без задълбочен анализ и оценка на състоянието, на действието на досегашния закон и без ясна концепция за бъдещото развитие на българското образование.

30 юни 2025 г.

Гр. София                     Автор: Анко Иванов – д-р по философия 

Източник: Политкомент