събота, 2 август 2014 г.

Поредния автогол на Овчаров

Поредния автогол на Овчаров
                                                                                                      автор: Анко Иванов

Човешката злоба има начало, но няма край. Тази истина отново потвърди Румен Овчаров в поредната си телевизионна антисоциалистическа (разбира се, и Анти Станишев) екскурзия. Да, вярно, антисоциалистическа екскурзия. Няма никаква грешка. Личната злоба срещу Станишев се превърна в предателско поведение, в поведение, наливащо вода в мелницата на новосформираната коалиция „Бостан“ (ГЕРБ и ДПС, Борисов и Местан, т.е. „Бостан“). Не моите думи са силни. Силни са думите на Румен Овчаров (за краткост Р. Овч.). Твърденията му се градят преди всичко върху клеветата срещу БСП. За какво става дума?
            Първо. БСП била поставена под „контрола на една икономическа групировка“. Когато кажеш нещо публично, трябва и да го докажеш. Иначе си е обикновена общоселска клевета. Овчаров не казва, коя е тази групировка. И какво обхваща този „контрол на една групировка“. Какво тя контролира в БСП? Дали е събирането на членския внос, участието в митинги и събрания, участия в подписки. Дали това е контрол върху изготвяните и внасяните от БСП законопроекти в Народното събрание? И най-обикновения читател  разбира, че контрол въобще няма и не може да има. Има конкретен контрол върху конкретна човешка дейност. Е, най-после да благоволи г-н Р. Овч. да каже какво от дейността на БСП е предмет на „контрола на една икономическа групировка“. Да каже и коя е тази групировка, да каже и начина, по който се осъществява този контрол. Иначе той се приравнява до обикновен клеветник.
     Второ. Според Р. Овч. „ръководството на БСП действаше под натиска на тези корпоративни интереси“. За кои интереси става дума. Например за подписката за строежа на АЕЦ „Козлодей“ ли, когато Р. Овч. бе водещият играч от БСП?  Дали при включване в депутатските листи на неговия човек Таско Ерменков? Дали при назначаването на зам.министър на икономиката и енергетиката Ани Янева, политическата подставленичка  на Р. Овч.? Дали при определянето на Р. Овч. за представител на държавата в борда на Лукойл?
            Трето. Според Р. Овч. Драго Стойнев е продукт на корпоративни интереси. Може и да е така. Поне една жена така каза на пазара (информационната агенция ЕЖК). А къде са доказателствата? Или те са от графата „следствена тайна“, „класифицирана информация“, цветановото „обосновано предположение“ и т.н..Лице от Националния съвет на БСП не бива да се принизява чрез информация с източник ЕЖК.
            Четвърто. Г-н Р. Овч. твърди, че Миков и Стойнев били кандидатури на статуквото. А той, когато бе част от ръководството и министър, не бе ли част от това статукво? Е, значи ли че председателя на БСП, „грешният“ Станишев, няма право да предлага кандидатури, а това може да прави само „праведния“ Овчаров, който подкрепи Манолова? А кандидатурата, поддържана от Овчаров (т.е. Мая Манолова), не е ли част и не бе ли част от статуквото? А нима неговата бивша зам. министърка Корнелия Нинова не е ли част от статуквото? Нея не я ли предложи Станишев за депутат, за шеф на една от най-важните комисии в Народното събрание?
            Пето. Твърди г-н Р. Овч., че „И сега в момента, ако БСП не се разграничи от това, което направи Драго Стойнев вчера и онзи ден, ние ще получим поредния си автогол още в началото на предизборната кампания. А какво направи Стойнев? Подготви споразумение, което бе одобрено и най-вероятно продиктувано от Орешарски – представителят на СДС в БСП, представителя на Иван Костов, Георги Първанов, Сергей Станишев и Румен Овчаров в две правителства с участието на БСП. Ако съображенията на Р. Овч. са убедителни, той първо следваше да се срещне с г-н Миков и да повдигне въпросите пред него, пред Изпълнителното бюро на БСП, а не директно от телевизионния екран за „громи“ Драго Стойнев. А самият Р. Овч. защо не спря проектите на Иван Костов за двата ТЕЦ: „Марица-Изток 3“ и „Марица –Изток 1“. А защо г-н Р. Овч. изчака да бъде подписано споразумението с „Уестингхаус“ и тогава започна от екрана да „громи“ Драго Стойнев. Вероятно защото Стойнев е разглеждан като „човек“ на Станишев, а на Р. Овч. му призлява дори само когато чуе името на Станишев.
          В навечерието на изключително важни за България и за БСП избори за Народно събрание да сипеш огън и жупел срещу собствената си партия е проява на политическо предателство или тъпоумие. Вероятно без да иска, а може би и нарочно, Р. Овч. се нареди сред враговете на БСП, направлявани от предизборната коалиция  „Бостан“, нагло ръководена от Бойко Борисов. Без да иска, или нарочно, той се нареди в редицата на Борисов, Местан, Първанов, Р. Петков и т.н., врагове, предатели и ренегати на БСП. Целта им е ясна – БСП да бъде срината до трето място на предстоящите избори. „Загриженият“ за БСП Овчаров може би трябваше с тези си твърдения да се яви на Бузлуджа и да разбере как ще го посрещне многолюдното партийно множество.
Това че не харесваме Станишев, Миков и Стойнев, не трябва да е повод да бъде орезилявана БСП от случайно непремерени и целево произнесени слова. И в двата случая това логически се разбира като предателство, страхотен автогол във вратата на БСП. Но Овчаров може би ще разбере, че автоголът носи негативи не само на отбора на БСП, носи позитиви на противниковия отбор, но и никой никога не забравя автора на този автогол. В случая става дума за небезизвестния Р. Овч. Вкарването на автоголове вече се превърна в линия на поведение на Овчаров.


2.08.2014 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар