неделя, 2 ноември 2014 г.

Реформите - потребност и демагогия

Реформите -
потребност и демагогия
(размисли след парламентарните избори 2014 – 1 част)

автор: Анко Иванов


            През последния четвърт век, от началото на политическите промени през 1980 г. та до наши дни, терминът реформи е един от най-любимите на политиците, икономистите, политолозите и социолозите, на множество обикновени граждани. И най-често всеки влага различен смисъл и съдържание на понятието реформи. Нещата се замъгляват и от различията в политическите позиция на различните партии и политици, от различните икономически и социални позиции на икономисти, политолози и социолози. Почти всяка политическа партия се обявява за реформи в цялото общество или в отделни негови сфери и сектори. Дори вече имаме и феномена на създаването на коалиция с името Реформаторски блок, обединяваща 7 партии, т.е партии, за които главната цел на управлението на страната са реформите. В политическите документи на почти всички партии са предвидени различни по обхват и дълбочина реформи.

            Известно е, че реформата е изменение, преобразуване на някаква сфера на обществения живот, властова институция или обособена конкретна обществено значима дейност, промяна на основите на тази част на обществото или на цялото общество. При реформирането се запазват основите на съществуващият държавен строй и социална структура на обществото. По същество реформата е целенасочена дейност за промени с цел подобряване на реформираното, по-доброто му функциониране и постигане на определени цели. Промените във всяко общество, наричани реформа, могат да бъдат всеобхватни, на всички страни и сфери на обществения живот, и частични - в определена сфера, направление, обособена дейност. Най-често става дума за реформиране на отделни сфери и системи на обществото: политическа, икономическа, социална, образователна, здравна и т.н. Те могат да бъдат както промени в устройствата на някакви институции, но и промени в начина на функциониране на системите и подсистемите.  Твърде често извън политическите партии се формират обществени движения за внасяне на промени в действащите обществени системи. Типични примери в това отношение са екологичните организации и движения.

            В България след 1989 г. реформите имат една идейна основа – утвърждаване в страната на неолибералния модел на политическо и икономическо функциониране на обществото. Осъществяваната от всички политически партии промяна бе наречена преход. По същество това бе коренна промяна на обществения строй от недостатъчно икономически ефективен социализъм към див капитализъм, наричан за благозвучие и галене на ухото с имената пазарна икономика, пазарен модел, демократично общество и т.н. Демагогски у нас привържениците на неолибералния модел като Костов, В. Димитров, Пушкаров, Луджев и компания наричаха реформа, която се изроди в „риформата“, довела да разграбване на българското национално стопанство и до икономическа и демографска катастрофа. Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) непрекъснато изискваха все нови и нови „риформи“, които в крайна сметка превърнаха страната в неолиберално царство на дивия капитализъм. В случая думата реформа се използваше демагогски за смяната на обществената система. Икономическата реформа, наречена „шокова терапия“ имаше политическа цел – налагане на англосаксонския модел на функциониране на обществото, т.е на неолибералния мозел. Налагането на този модел демагогски бе прикривано под призивите за овладяване  и спазване на „общоевропейските ценности“, които никой не можеше да каже какви точно са те, освен една главна – придобиване на все по-голямо лично богатство.   

            От 1989 г и до днес в България непрекъснато се правят „риформи“, които са уж с благата цел подобряване на жизненото равнище на населението, а то каточе ли напук непрекъснато се понижава и все повече българи бягат от бедността от родината си. Политиците едно говорят, а друго става. Изводът може да бъде в три измерения: първото е, че политиците ни са некадърни и не могат да предвидят последиците от „риформите“; второто е, че нарочно водят страната към икономическа, демографска и социална катастрофа по своя лична преценка и убеждение; третото е, че повечето български политици изпълняват външна, чужда на България поръка. Което и да е вярно от трите, или пък и трите – резултатът е безкрайно бедна огромна част от народа и безкрайно богата незначителна част от обществото. Сега в България на власт е квартетът: бедност-неравенство-несправедливост-безперспективност.

При такава тежка обществено-политическа и социално-икономическа ситуация като настоящата в България, направо казано национална катастрофа, са необходими дълбоки реформи – икономически, социални, политически, образователни и т.н. Но предвижданите реформи и промени от политическите партии в повечето случай нямат ясно определена цел, нямат отговор на същностния въпрос „Защо са необходими тези реформи и какъв ще е резултатът от тях?“ Целта на реформите е логично правилно да се определя през призмата на главния недостатък и резултатът от функционирането на обществените системи. А той е огромна бедност, ниски доходи, мизерни пенсии. Следователно главната цел трябва да бъде издигане не жизненото равнище на хората в страната, решително намаляване на неравенството в обществото, формирането на перспектива за развитие на младите хора.
Повечето предвиждани реформи от политическите платформи и безсмислените преговори между парламентарно представените партии, разкриват, че те имат до голяма степен самоцелен характер, не предвиждат необходимите същностни промени в обществото и функционирането на държавната власт, така, че да бъдат успешно решени главни социално-икономически проблеми. Едва ли най-главните проблеми на обществото са структурните проблеми на властта и смяната на кадрите, заемането на министерски и други позиции от определени партии.
В предизборните платформи има записани множество политически намерения и идеи за реформи, но огромната част от тях отбягват от най-важното, онова, което ще реши основните проблеми на българското общество, а именно от реформите в икономическата и в социалната сфера. Някои идеи за реформи в тези две сфери са само частични, по отделни аспекти на икономическата и социалната политика. По същество всички парламентарни партии са за запазване на досегашната корпоративна данъчна система, т.е. те са да се запази прекалено ниското равнище на облагане с плосък данък на фирмите от 10% и с това да се оставя държавата без необходимите средства за социални дейности, здравеопазване и образование и за по-високи пенсии. Само ГЕРБ частично предлагат да се даде възможност на общините по тяхна преценка да повишават данъка с още 2%. В същото време по-добре развиващите в Европейския съюз (ЕС) страни като Литва са с 22% плосък данък, Латвия (25%) и Естония с (27%). Значително по-висок е и плоския данък в Словакия (19%), Румъния и т.н. В света най-нисък е корпоративен плосък данък от 10% само в България, Монголия и Киргизстан. За промяна в плоския данък, но само при облагането на физическите лица се обявиха БСП, Атака, АБВ, зелените и др..

            Приоритетни за Реформаторския блок са промените в съдебната система. Безспорно те са важни, но не решават главния проблем – осигуряването на средствата за повишаване на доходите и заплащане на социалните грижи и дейности. Реформата в съдебната система може да осигури само по бързо и справедливо съдопроизводство за бизнеса и то най-вече за едрия бизнес, който може да си позволи да наема скъпи и авторитетни адвокати. При лош закон съдебната справедливост си остава само бюрократично упражнение.

            Подобни са приоритетите и на АБВ, които на първо място поставят реформата в политическата система и превръщането на страната от парламентарна в президентска република. Явно на Първанов му се услади президентстването и му се иска нов мандат с по-широки правомощия, а не само задкулисни договорки с Бойко Борисов и Доган.

     Реформите в българското общество трябва да започнат с икономическата, данъчната и социалната системи. Само след това, когато има допълнителни финансови средства да се реформират другите системи. Сегашните идеи за реформиране на здравната, образователната и съдебната система само ще доведат до напрежение и бюрокрация, без да се решат същностните проблеми. При цялостното реформиране на българското общество с цел преодоляване на нищетата и бедността, мизерията и безнадеждността, трябва да се намери водещото звено от цялостната верига от проблеми. А това са безспорно отказът от неолибералната икономическа политика или поне внедряване в нея на значими социални съставки, както е това в скандинавските и западноевропейските страни – Швеция, Норвегия, Дания, Германия, Нидерландия, Франция  и т.н. Опитът на Орешарски и компания да се фризира и напудри неолиберализма с някакви елементарни социални операции явно не дава политически и социален резултат.


2.11.2014 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар