неделя, 7 декември 2014 г.

"Южен поток" - между глобалното и националното

„Южен поток“
 – между глобалното и националното


Автор: Анко Иванов
            В последните дни ни заливат едностранни български коментари и оценки на решението на руския президент Владимир Путин за спирането на работата по „Южен поток“. От цялата гълчавица около това събтие остава вярно само съждението, че губещата страна, както стана модно напоследък, е България. И не само тя, а и Украйна, Сърбия, Унгария, Словения, Италия. Главните печеливши страни станаха Русия и Турция. По същество най-значимата политическа загуба е за Европейския съюз, Политическата, макар и временна печалба, за САЩ. Многобройните екскурзии и ровене в миналото и оценките чия вина е по-голяма - на коя на бългаска полотическа партия или на кой политик не стоплят сърцата български. Почти всички публични изяви на журналисти и политици носят тесен, твърде често силно егоистичен партийно-политически и дребнотемен характер. Деформираният характер на оценките се дължи на политическите предварителни щампи на политическото мислене. А всъщност става дума за следното:

            Първо. На повечето коментатори им липсва общ геостратегически поглед при оценка на ситуацията с „Южен поток“. Почти никой не разглежда „Южен поток“ в контекста на глобалната политика и наложената от Обама нова студена война. САЩ почти открито заявиха няколко цели. Първата е да изолират и смачкат Русия като някаква международна сила. И където се появи възможност да се пречи на Русия, това веднага се прави. Поради тази цел, чрез огромен натиск върху безгръбначните български политици (Борисов, Орешарски, Плевнелиев и Близнашки), те провалиха три руски проекта в сферата на енергетиката на България – нефтопровода Бургас-Александруполис, АЕЦ „Белене“ и сега Южен поток. Втората цел е да се изолира и смачка Европейския съюз, който е силен пазарен конкурент на САЩ. Не един американски политик, социолог и политолог в прав текст искат Европа да поеме голяма част от вътрешния дълг на САЩ. Това те планират чрез т.нар. Трансатлантическо споразумение между САЩ и ЕС. И използват за прокарване на своето влияние в ЕС личности като Меркел, Камерън и Оланд. Организираха поредица от „нежни революции“ и „арабски пролети“ в североафриканските страни (Алжир, Тунис, Либия и Египет), които са едни от главните снабдители на страни от ЕС (от Западна Европа) на природен газ и нефт, особено Франция, Испания, Италия и др. Нещо повече те организираха и започнаха войната в Сирия, понеже през територията на тази страна преминават големите петролопроводи от Персийския залив до Средиземно море и чрез които се снабдяват европейските страни с арабски нефт. Украйна не им е толкова симпатична цивилизационно. Те предизвикаха войната в Украйна пак с цел да имат контрол върху газопроводите, чрез които се снабдяват голяма част от страните в Европа с недостигащите им енергийни ресурси. Съвсем не е случайно, че тръбата в Украйна, с усилията на Байдън бе продадена на американски фирми. Влошаването на снабдяването на ЕС с течни и газообразни горива чрез спирането на кранчетата от Русия, от страните от Персийския залив и от Северна Африка има за цел ускоряване и безалтернативно подписване от ЕС на заробващото Трансатлантическо споразумение. Нещо повече, в Западна Европа започва да се усеща влиянието на изчерпването на находищата на нефт и природен газ в Северно море. В същото време САЩ станаха най-голям производител на природен газ, предимно чрез използването на шистовия газ. Поради това Обама с огромна гордост и самочувствие предложи на ЕС да се снабдява с газ не от Русия, а  от САЩ чрез втечняване и превоз с кораби на шистов газ. Същата песен запя и Бойко Борисов след обучението си в САЩ в началото на 2014 г. 
           При тази ситуация Русия успя да направи няколко силни политически ходове. Първо предотврати превръщането на Крим в най-крупната военна база на САЩ в Европа. След това Русия изигра следващият си силен ход – договорките с Китай, като вече най-силната бързо развиваща се икономика в света, за продажбата на нефт и  пироден газ и изграждането на нови тръбопроводи. По такъв начин Русия си осигури в перспектива нов много голям пазар за стратегическата си суровина – природния газ. Опитите на Русия да се договори с ЕС за стабилни доставки на руски газ нарочно бяха протакани и обезсмисляни от Меркел, Оланд, Барозу и Йотингер. Българските политици се оказаха между чука и наковалнята – между ястребското поведение и натиск от САЩ и чиновническото протакане и усукване от лидерите на ЕС, които разбираха, че в този момент, а и в близко бъдеще не могат да минат без руския природен газ, но и не могат да откажат на САЩ да провеждат политика на санкции срещу Русия и да позволят строителството на Южен поток.
      В тази ситуация Русия има осигурени перспективни пазари (Китай) и изгражда мощности за втечняване на руски газ в Далечния изток и неговия износ за бързо развиващите се азиатски страни. Но това са перспективи, а в момента няма реални други потребители освен страните от ЕС. Поради това глуповато васално на САЩ поведение на българските и европейските политици, Путин намери реален нов изход. А той е увеличаване доставките през Северен поток (с 50% през тази година спрямо предходната), т.е през Германия и увеличаване на доставките за бързо развиващата се все по-нуждаеща се от горива икономика на Турция. Тъпичкото послание на Щонов чрез писмо за спиране на проекта Южен поток до руското ръководство развърза ръцете на Путин. И той успя да се договори с Ердоган, който в началото на своето управление бе силно зависим от САЩ и ЕС, но вече е все по-самостоятелен и все повече си защитава интересите на страната.   
       По същество битката за и против "Южен поток" бе геополитическа и геоикономическа битка между САЩ и Русия. Главната цел на САЩ е да запази своето световно господство като удари набиращата сили и самочувствие Русия и смачка ЕС до равнището на послушен васал, който да плаща големия вътрешен дълг на САЩ. От Русия това е битка за възвръщане на международния авторитет, сила и влияние на Русия и излизането на страната от опеката на САЩ, опека наложена от алкохолика Елцин.     

            Второ. Неспособността на Европейския съюз да реши кардинален проблем като енергийния. Ситуацията в Европа с осигуряването на енергоносителите е твърде тежка. Провежданата политика на намаляване потреблението на въглища и заместването им с нефт и природен газ многократно увеличиха потребностите от течни и газообразни горива. Подписването и спазването на Киотския протокол от всички европейски страни  и неподписването и неспазването на този протокол от САЩ и някои други държави, постави европейската икономика в неравностойно положение. Нефтът и газът са екологично по-чисти горива, и по калорични, но в страните от Европейския съюз ресурсите им са ограничени. Без Русия и Азърбейджан, европейските страни разполагат с ограничени находища на нефт и природен газ. Главните находища са в Северно море. Но по оценка на специалистите, при сегашните темпове на добив, след 4-5 години ще започне да се чувства изчерването на находищата и намаляване на добивите и предлагането. Останалите находища не стигат дори на отделните страни. Типичен пример е Румъния, чийто добив на нефт и природен газ не може да задоволи потребностите на румънската икономика. Подобна е ситуацията в Франция, чийто Аквитански басейн не може да осигури достатъчни количества за мощната френска икономика.
       Международната агенция по енергетика, правейки обзор на енергийната политика на ЕС, направи извод, че „Европейският съюз няма средства, за да измени кардинално структурата на топлинния си баланс: за развитието на възобновяемата или атомната енергетика са необходими съществени инвестиции“. Около 66% от употребявания в ЕС природен газ е от внос. В момента Западна Европа и страните от ЕС потребяват масово природен газ от три основни източника – находищата в Северно море, Русия (39% от потребявания газ през 2013 г.) и Северна Африка. Много неясни и несигурни се преспективите за ползване на шистов газ от европейските находища. В по-голямата част от тях не са проучени промишлените запаси. Освен това не е изградена необходимата инфраструктура за добив и пренос на шистов газ. В подобна неясна перспектива е доставката на втечнен газ от Катар и от страните от Персийския залив, поради необходимото време за изгражадне на скъпите съоръжения за втечняване и разгазяване на втечнения газ. Подобна неясна е и песпективата за доставка от САЩ на скъп втечнен шистов газ. Оказа се, че поради предимно природните и най-вече климатичните условия, нетрадиционните източници на енергия не могат да осгурят надеждно количество електроенергия за постоянно растящото и непрекъснато ползване на енергия в Европа. На всичко отгоре и САЩ чрез политиката си и влиянието си в Украйна създават много сериозни рискове за доставката на руския газ до страните от Южна и Средна Европа. В тази ситуация бившият германски канцлер Шрьодер правилно се ориентира към създаването на алатернативни пътища за доставка на руския газ, без който в сегашния момент Средна и Югоизточна Европа не могат да минат.
            В същото време силните в ЕС налагат на малките страни правила за изгражаденто на нови тръбопроводи, които самите те не спазват и не искат да спазват. Баснята за европейските правила се оказа, че се отнася само за България и някои други страни. Правила, които не важат за Северен поток и ТАП, но важат практически само за Южен поток. Германия си осигури надеждни доставки на руски природен газ пряко от Русия и се превърна в газоразпределително депо на рруски газ за други съседни страни. Германия няма интерес други европейски страни да станат европейски енергийни центрове. И поради това Меркел и Йотингер (германския комисиар на ЕС по енерегетиката) правиха всичко възможно да провалят Южен поток и България да не получи възможност за важна роля и място на енергийния пазар в ЕС. Незаинтересовани от изграждането на Южен поток бяха и други страни. Такава е Франция, която има сигурни доставки на природен газ от Алжир и Нидерландия. Такива са и Норвегия, Великобртания, Нидерландия с осигурен собствен добив на природен газ от Северно море. Всичко останали страни от ЕС зависят от вноса на природен газ. Нещо повече, еврочиновниците непрекъснато правиха забрани и закани към българското правителство да не нарушава техните двойностандартни правила.
           През април 2014 г. Европейската комисия, под натиска на САЩ, приема резолюция срещу строителството на Южен поток. През септември 2014 г. Европейският парламент призова европейските страни, участващи в проекта да се откажат от него, независимо от вложените вече значителни средства. И сега изведнъж Европейската комисия се произнесе, че ЕС не бил страна в договора за Южен поток. А българския еврокомисар Георгие спекулативно твърди, че ЕС никога не е бил протов "Южен поток". Как така? А в същото време има наказателна порцедура срещу страната ни. Нещо повече чиновниците от ЕС, чрез своя говорител г-жа Иткен, твърди, че „висшият орган на представителната власт на Евросъюза никога не е бил против изграждането на газопровода, настоявайки, че той в пълна степан трябва да съответства на законодателстовото на ЕС в областта на енергетиката.“ Нещо повече г-жа Иткен само казва общи приказки в смисъл, че „безопасността и солидарността са основни компоненти на енергийния съюз“ и няма основания ЕС да изплати компенсации на България за пропуснатите ползи.
          Правилата в ЕС се диктуват от няколко страни, предимно от Германия и Франция. Тези страни не се интересуват от интересите на малките страни и по всякакъв начин им пречат икономически да се развиват, защото развитите малки страни отпадат от пазара на стоките и услугите, произвеждани от големите страни. Това с особена сила се отнася до енергийния пазар.  Решението на Путин окончателно да спре „Южен поток“ е много сериозен удар по Европейския съюз и самозабравилите се Меркел и Оланд. Много е вероятно да възникнат вътрешносъюзни (вътре в ЕС) напрежения между различните държави и да бъде погребан небезизвестния трети енергиен пакет, създаден по русофобски нагласи. Този ограничаващ икономическия суверинитет на страните членки на ЕС Енергиен пакет предписва правила, които са противоположни на стопанската логика – купувачът да диктува на продавача как да продава своята стока.

            Трето. Демагогията на българските политици по повод Южен поток е безкрайна и всеобхватана. В общественото пространство се хвърлят тъврдения и „експертни оценки“, които нямат нищо общо с българския интерес. А знайно е, че „интереса клати феса“. Създаде се една съвременна политико-енергийна митология. Разпространяват се редица митове, като някои от тях са силно натрапчиви.    
     Много са примерите. Но един от тях бе обстойно развит от журналиста Иван Бедров в удобната германска медия „Дойче веле“. А той е, че няма проблеми от спирането на Южен поток. „България и в момента има редовни доставки на газ, и в момента има тръба, която идва от Русия, и в момента промишлените и битови потребители получават без проблем горивото. Минаващата през Украйна тръба доставя малко под 3 милиарда куб.м. газ годишно, което е над 90% от потреблението в страната. Тоест, България купува газ от Русия и този факт по никакъв начин не се променя след обявения край на „Южен поток“. Страната няма да има нужда нито да носи в кофи газ от САЩ, нито да купува нови количества от Турция, защото няма прогнози за значително увеличаване на потреблението.“ Две са съществените неща, които опровергават Бедров. В момента България има необходимите доставки, но на каква цена са те и на каква цена биха били, ако бе реализиран Южен поток. Бедров не знае и не може да знае като журанлист, че величината на цената (нейният размер), както е в популярната реклама, има значение. Едно е да купуваме природен газ за 500 долара за куб.м., а в Германия цената да е 380 долара, в Украйна 385 долара. За да е конкурентна българската икономика природният газ следва да е по-евтин, но непрекъснато и без прекъсване да се подава. Нещо повече, Бедров премълчава руската позиция, която Милер открито и цинично ни каза, че България ще загуби около 3 млрд. евро, а освен това по твърденията на Трайчо Трайков през 2012 г. и на Владимир Путин от 2014 г., че България ще загуби по 400 млн. евро годишно. Само, че в тази сума не са показани и таксите, които трябва да плащаме на Турция за допълнителни количества при ръст на българската икономика и повишаване на жизненото равнище след преминаването на новото заобикалящо ни трасе. А много добре се знае, че дори интерконекторна връзка нямаме с Турция и такава все се договаря, планира, строи и все не е построена.
            Вторият мит е, че „европейските правила са и български правила, енергийната сигурност на Европа е и енергийната сигурност на България“. Тъй нареченият Трети енергиен пакет не важи за "Северен поток" (т.е. за Германия) и не важи за ТАП (т.е. за Гърция и Италия). За него се изисква да бъде спазван от България, но не и от Германия, Италия, Гърция и т.н. страни. По същество в ЕС всички са равни, но Германия, Италия, Гърция и т.н. страни са много по-равни, т.е. европейските правила са задължителни за България, но не са задължителни за Германия и др. страни.  
            Третият мит е, че финансовите проблеми на Русия, т.е. парите - курса на рублата, падащите цени на петрола на международните пазари и високата цена на проекта „Южен поток“, са действителните причини за спирането на работата на изпълнението на газопровода. Спирането на проекта не носи съществени загуби на Русия. Изхарчените над 4 млрд евро за трасето и станцията в Русия ще влязат в употреба за новия газопровод през Турция. Ще се използват и стоварените на пристанище Варна тръби. Несъстоятелни са твърденията на Мартин Димитров, че "Русия няма пари и ни вкарва в дълбока интрига. Да, в Русия има финансови трудности. Но те не са свързани пряко с парите за Южен поток. Напротив, Газпром ще икономиса парите, които бяха предвидени за изграждането на трасето не само на българска територия. Руският концерн въвежда нов принцип на доставка на газа – до определено място и там нататък, който има потребност от газ да си строи газопровод.
Целевата акция на САЩ, в сътрудничество със Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн, Кувейт и т.н. американски подръжници за понижаване цените на нефта на межуднародните пазари нанася съществени загуби на Русия. Но се забравят няколко неща. Русия има големи резерви, с които да посрещне понижаването на курса на рублата и намаляването на приходите от търговията с нефт и природен газ. Тази акция обаче ще изиграе моболизираща роля за руската икономика и е много вероягно да доведе не до фалит на Русия, а на крупните американски компании за добив на шистов нефт и шистов газ. Това е и една от скритите цели на Саудитска Арабия, която не иска да изтърве златното яйце –добива и търговията с нефт и природен газ. Страните от Пресийския залив могат да си позволят по-евтина цена на петрола и природния газ, но тази маневра е много вероятно да нанесе съкрушителен удар върху добива на шистовия нефт и газ. Подобен ефект имаше и акацията на страните от Персийския залив през 1974 г., когато рязко повишиха цените на петрола и блокираха за известно време САЩ и страните от Западна Европа. Но това доведе до технологична революция в света и до рязко намаляване на потреблението на нефтопродукти. Сегашната акция вероятно цели да удари Русия но може да доведе до обратния резултат – да удари шистовата революция предимно на САЩ. Шистовият нефт и шистовият газ са много по-скъпи от обикновения нефт и природен газ.
Финансовите проблеми на Русия, както винаги, когато ги има, са временни. Но газът е руски и в големи обеми. При дефицит на горива в света, винаги ще се намери купувач. Колкото и Маккейновци и тям подобни да се разхождат из правителствените сгради на страни като България. А новият партньор на Русия - Турция има потребности от значително по-големи обеми природен газ. И вместо Турция да плаща на България транзитни такси, сега ще бъде обратното – България ще плаща на Турция транзитни такси.
Четвъртият мит е за енергийната зависимост на България от Русия. България е бедна на енергоресурси. Наличните въглищни запаси са от нискокалорични лигнитни и малко кафяви въглища. Черните не могат да се използват поради сложните геоложки условия при които се намират. Колкото  Борисов и Делян Добрев да твърдят за някакви колосални находища на природен газ в Черно море, това не променя същността. Ако действително в Черно море се докажат значими промишлени запаси на природен газ, тяхното проучване, разработване и транспортиране изискват съвременна инфрастурктура, която страната няма. За бъде тя създадена са необходими поне 7-8 години и огромни инвестиции. А и тях ги няма. Няма други будали като тези от Газпром, които да се навият да строят газопровода с техни средства. Когато страната е бедна на енергоресурси и не може да покрие конкретните си моментни потребности, ще бъде зависима от доставките независимо от коя страна те произхождат. Никой в Германия не се тревожи от енергийната зависимост от Русия. Нещо повече тя, Германия, се превърна в газоразпределителна станция на руски газ за множество европейски страни.  Подобна е картината в Турция, която през 2013 г. потребява над 36 млрд куб.м природен газ от Русия. Но турците не се плашат от зависимостта от руския газ - ползват на на 58% руски газ.
През „Южен поток“ в България трябваше да дойде по-евтин руски газ и занчителни транзитни такси.  Сега без „Южен поток“ няма да има транзитни такси за Гърция и Турция, но и газът ще ни е по-скъп. Политическата демагогия набра връх с тъй наречената диверсификация. Това е чужда дума, която в случая има две значения – деверсификация на източника на природен газ и диверсификация на доставките на природен газ. „Южен поток“ е проект за диверсификация на доставките. Колкото и Мартин Димитров да не иска руския газ, пак него ще използваме, но дивирсифициран през Турция, вместо през България. Кьорфишеците на Първанов за доставка на природен газ от Азербайджан и Египет и на Плевнелиев за доставка от Азербайджан през Грузия, на Борисов за доставка от Катар и пр. са басни за наивници. Ако имаше друг газ, щеше да се реализира американския проект за „Набуко“ от Туркменистан и Азербайджан. Диверсификацията на доставките ще бъде в турски ръце. Както каза шефът на „Газпром“ Милер: „Европейският съюз подари на Турция газовото кранче за Европа“. В близкото минало Украйна имаше важна роля като страна-транзитьор на природния газ. Ролята на България в това отношение бе по-малка – доставки предимно за Турция и Гърция. Сега и двете страни губят това свое положение. Следователно България ще загуби милиони от транзитните такси. И това в резултат от „борбата“ за диверсификация и енергийна независимост от Русия.

Четвърто. За независимата и самостоятелна българска политика. Огромната част от коментаторите и анализаторите на решението за спиране на „Южен поток“ нарочно или целево избягват коментара върху безпределно ясната позиция в изявлението на Путин за независимостта на страната ни. Колкото и да ни е тежко, трябва да признаем правотата на неговите думи. България е зависима страна и от нея нищо не зависи във външнополитически и икономически план, Стана модно всеки брюкселски чиновник да се усъмни в нещо и веднага спрямо страната започват процедури за наказание, да се спират жизненоважни средства. Никой не казва ясно, че чиновниците от Брюксел лошо управляват парите на страните от ЕС. В резултат има огромен дефицит в средствата на ЕС, по някои данни около 50 млрд евро. За да се спаси положението се търсят някакви грешки или се измислят грешки в проектите по европейските програми на новоприетите страни, за да се спре финансирането и да се обявят за виновни самите страни. Така стана в България и през 2014 г. Бяха спрени редица плащания от ЕС на страната за проекти от времето на управлението на ГЕРБ и се наложи разходите да се поемат от държавния бюджет при Орешарски. Но няма случай България да е отказала или забавила плащанията си към ЕС. Щом чинониците от Брюксел могат да правят каквото си искат, за каква независимост може да се говори? България е превърната в суровинен и трудов придатък на Европейския съюз и безгласна буква в решаването не само на общоевропейските, но и на вътрешнобългарските въпроси и проблеми. Превръщането на Европейския съюз в Европейски съединени щати доведе до огромна загуба на национална независимост на страната ни. Ето това голям политик като Путин вярно е разбрал и оценил.   
Но България политически е двойно зависима. Втората зависимост е от САЩ. Достатъчнно е г-жа Клинтън да се срещне с Борисов и веднага пада АЕЦ „Белене“ и Борисов започва да проповядва и решава обратното на това, което е проповядвал и решавал предишните дни. Достатъчно е трима американски сенатори, водени от небезизвестния Байдън, да се срещнат с Орешарски и веднага се спират процедурите по дейностите за „Южен поток“. Достатъчно е неподготвен човек като Щонов да стане министър и веднага американофилското и русофобското му его се материализира в писмо до „омразната Русия“ за спиране на „Южен поток“. Всяко намигване на американския посланик в София, независимо от неговото име, веднага води до напълване на гащите от страх и вземане на „правилните решения“ от българските политици, дори  и те да са противобългарски по цели и характер. И най-парадоксалното – в уж „демократична“ България трябва да се вземат колективни решения от висшите органи на държавната власт по най-важните въпроси. Нито Бойко Борисов свика предварително Министерския съвет за да се вслуша в „препоръките“ Клинтънови, нито Орешарски свика Министерския съвет за обсъди „препоръките“ Байдънови, нито Щонов се обади на Министър-Председателя (Близнашки), че ще прекрати изграждането на „Южен поток“.    
Темата за „Южен поток“, и особено игрите за неговото спиране, са повод за българските мислещи хора да разберат, че на България и трябват нов тип политика и политици, основащи се в действията си на общобългарския интерес, а не на измислените „европейски ценности“, на американофилството или на русофобията или пък на туркоманството.  


07.12.2014

Няма коментари:

Публикуване на коментар