неделя, 21 декември 2014 г.

Пенсионната реформа - между десния Калфин и левия подход

Пенсионната реформа - 

между десния Калфин и лeвия подход 


                                 автор: Анко Иванов 


      През последните дни отново във фокуса на телевизионните камери и пред микрофоните се пъчи отявленият ренегат – Ивайло Калфин. Това стана по повод обсъждането в Народното събрание на Бюджет 2015 г. и искането за промени във възрастта за пенсиониране и прехвърлянето на пенсионните фондове. Калфин отдавна се е легитимирал като непоследователен политик. Ту e социалист и член на БСП, ту е социалдемократ от Камовото направление, ту е безпартиен съветник на „социалния“ президент (Георги Първанов), ту е ляв по убеждения, но защитава дясна политика, ту е безпартиен, но е в групата на ПЕС в Европейския парламент, ту е срещу ГЕРБ и Боко, но стана негов съратник по управление и т.н.
          В последните дни има ново превъплъщение на „левия“ по убеждения абевеец Калфин и прокарване на неолиберални (свръх десни) реформи в пенсионната система. С приемането на новия бюджет за 2015 г. според него се била правила „пенсионна реформа“. Неделният сутрешен негов гастрол (14.12.2014) в Нова телевизия само разкрива, че няма никаква реформа на въведената от Иван Костов неолиберална по своята същност пенсионна система в България. А каква е неолибералната същност на българската пенсионна система?
            Първият и белег, механично копиран от западноевропейските системи, е безкрайна работа без да се ползват пенсии на колкото се може повече хора. Това става при повишаване на пенсионната възраст, независимо от ниската средна продължителност на живота. Сега очакваната средна продължителност на живот на хората в България е една от най-ниските в Европа – около 71-72 години. А в същото време тя в развитите западноевропейски страни е около и най-често над 80 г. При тях между възрастта за пенсиониране (65 г.) и средната продължителност на живота (80-83 г.) има амплитуда от 16-17 г. В България се предлага същата възраст за пенсиониране, но при амплитуда от около 6 години.
             Повишаването на възрастта за пенсиониране е управленска техника, чрез която се намаляват разходите в пенсионната система, т.е. намалява се броя на пенсионерите, намаляват се изплащаните пенсионни осигуровки, но и се увеличава младежката безработица. А в следствие от това се формира нова силна младежка емиграция към Западна Европа. Вторият неолиберален белег на българската пенсионна система е незначителният дял на плащаните от бизнеса пенсионни осигуровки. Българският нов бизнес отдавна е доказал, че не го интересува съдбата на наемните работници. Важното е той да има по-големи печалби, дори срещу по-малки разходи за труд и и социални осигуровки.
              Калфин е „главният инженер“ в български условия на този неолиберален модел на най-ниски осигуровки. Той бе наложен по времето на правителството на Иван Костов и непроменен от правителството на Кобурготски. В правителството на Станишев, когато Калфин бе зам. председател на Министерския съвет по икономическите въпроси, а Орешарски - министър на финансите, тази линия продължи. Нещо повече Калфин и Орешарски продължиха костовата политика на намаляване размера на осигуровките и ги намалиха с 6%. Безкрайното намаляване на плащаните от бизнеса осигуровки е дясна политика, прокарана от „ляв“ зам. председател на Министерския съвет.
           Голямата дупка в приходите на НОИ идва предимно от намаляването на пенсионните осигуровки, плащани от бизнеса, т.е. от рязкото намаляване на приходната част на бюджета на НОИ. В резултата на този неолиберален подход при формирането и функционирането на Българската пенсионна система се формира и реализира мизерен размер на получаваните пенсии. В България при Иван Костов бе извършен геноцида спрямо пенсионерите – размерът на българските пенсии би определен на равнището на около 30% от получаваните трудови възнаграждения, при 80-90% в западноевропейските страни. В България е крайно наложително да се увеличат пенсиите, но е символично по въведеното то Станишев и Масларова швейцарското правило с около 2% годишно.

           За да се промени коренно системата и за пет-шест години размерът на българските пенсии да достигне европейското равнище е потребен комплексен подход, а не само ограничеване на разходната част. Такъв подход налага едновременни промени при формирането на приходната и на разходната част на средствата за пенсии. Това означава поне удвояване на средния размер на пенсиите. Ето това Калфин не може или не иска да види и реално да предприеме действия за решаване на проблемите на пенсионното осигуряване.

           Сега манипулаторът на общественото мнение, Ивайло Калфин, вижда и предлага само три възможности за намаляване зависимостта на пенсионната система от държавния бюджет, а именно: повишаване на възрастта за пенсиониране; да се увеличи вноската за пенсия, без да уточнява дали работниците да я плащат или бизнесмените; да се променят условията на категорийните работници. Явно Ивайло Калфин или е сляп, или е некомпетентен или е демагог или и трите едновременно. Главният проблем на НОИ е недостатъчната приходна част на вноските за пенсии. „Левият“ Калфин би трябвало тук да съсредоточи усилията, решенията и промените в пенсионната система.

         Какви са разумните, действително леви алтернативи? Става дума на първо място за повишаване на равнището на доходите на работещите. Не просто повишаване на минималната работна заплата с 20 лева, а привеждане на равнището на доходите спрямо равнището на производителността на труда. Вярно е, че в България производителността на труда е по-ниска от другите страни в ЕС, но е не по-малко вярното и че в България делът на трудовото възнаграждение спрямо производителността на труда е два пъти по-ниско от това в западноевропейските страни. Привеждането на равнището на доходите до равнището на производителността на труда рязко ще повиши приходите в бюджета на НОИ, независимо от по-малката маса на работещите и внасящите вноски за пенсионно осигуряване. Зависимостта е явна – големи, т.е. високи размери на заплатите – по-високи по размер вноските в НОИ.

           На второ място става дума за повишаване събираемостта на пенсионните осигуровки. По различни оценки размерът на сивата икономика в България е между 30 и 40%. Това са фирми и работодатели, които не са регистрирали своите работници в НОИ, те получават трудови възнаграждения в неясни размери, но не плащат никакви данъци и осигуровки. Според някои писания в Интернет, само от строителството, търговията и туризма по такъв начин се губят няколко милиарда лева осигуровки – пенсионни и здравни. В това отношение е безкрайно беззъба работата на държавната инспекция по труда и другите специализирани държавни органи. Следователно „левият“ Калфин би трябвало да предложи законови мерки, които да намалят размера на сивата икономика в страната и по този начин в касата на НОИ да се увеличат приходите.

         Става дума на трето място за намаляване на размера на скритото дължимо заплащане на част от трудовото възнаграждение на редица работещи. Въведените минимални осигурителни прагове са символични. Те или трябва да се направят реални или да се приравнят поне към равнището на реалното трудово възнаграждение, получавано от всеки нает работник, или поне да се съобразяват по-пълно със средната работна заплата в съответния сектор, отрасъл, професия. Скриването на данъци и осигуровки за голямата маса от трудовите възнаграждения обрича на мизерни пенсии в бъдеще голяма част от българските трудещи се, които се осигуряват на минимален праг на трудовото възваграждение. Да, българските псевдобизнесмени отново ще вдигат врява до небесата, ще заплашват със съкращаване на работни места. Това обаче едва ли ще стане масово, понеже съкращаването на работни места води до голяма загуба на добавена стойност и намалена печалба. Вече повоче от десетилетие се поставя и не се решава въпроса за отговорността на работодателите за укриване на размерите на трудовите възнаграждения и двойното счетоводство на заплащането на труда – официалното на равнището на или близко до това на минималната работна заплата и допълнителното, необлаганото, което понякога е многократно по-високо от формално обявеното основно трудово възнаграждение. Трябва да има най-после наказателна отговорност за работодателите, които умишлено скриват, не начисляват и не плащат дължимите осигуровки. А за тези, които умишлено забавят привеждането на средствата, би могло и би трябвало да се начислява висока лихва от 10% плюс основния лихвен процент към датата на дължимото внасяне на осигуровките. Това ще дисциплинира голяма част от работодателите. Несъстоятелни са исканията на работодателите такава наказателна отговорност да се търси и от работниците. В България работниците, особено в условията на безбожно висока безработица, не могат да бъдат самостоятелни в действията си и да противоречат на работодателя. Безработицата е най-главният фактор за рекет на работниците от работодателите. Освен това по закон задължението за внасянето на осигуровките е на работодателите. Изключение от правилото са самоосигуряващите се професии.

              На четвърто място става дума и за това всички в България, които работят и получават трудово възнаграждение да правят осигуровки. Това е социално справедливо. Не е нормално държавата да заплаща осигуровките на особено „ценните“ държавни чиновници, на полицията, армията, държавната сигурност и др. Те са на бюджетна издръжка и трудовите им възнаграждения са от държавния бюджет. Но с такъв произход са и парите за заплатите на лекарите в държавните и общинските болници, на учителите в националните и общинските училища, на преподавателите и асистентите в държавните университети, на научните работници от БАН. Следователно има двоен подход. Оправданията, че трябва да им се увеличат заплатите, на тези на които държавата им плаща осигуровките, не е справедливо. Нима за българското общество лекарите и учителите, професорите, доцентите и асистентите в университетите, работещите в Българската академия на науките, художниците, писателите, артистите и т.н. да са по-малко ценни от служителите на МВР, на МНО, министерствата и т.н.? Пред закона всички трябва да са равни, не трябва да има „по-равни“ пред задължението да си плащат пенсионните осигуровки. Става дума за над 200 000 души. А това са хора, които са с трудови възнаграждения над средните за страната.

           На пето място е размерът на внасяните осигуровки. След окончателното налагане на неолибералния политически и икономически модел в България (правителството на Иван Костов и неговите последователи от НДСВ) започна и се осъществи процес на непрекъснато намаляване на вноските за пенсия. Това намаление бе най-съществено за бизнеса, а в същото време се въведоха вноските от осигурените лица. Бедността на пенсионерите идва предимно от намалените вноски. Системата е твърде сложна. Това се дължи на разделянето на труда на три категории с различни процентни размери на разпределение на осигуровките. През 2014 г. при най-масовата трета категория труд родените до 1.01.1060 г. имат общо осигуряване за пенсия от 17.8%, от които 9.9% за работодателя и 7.9% за осигурения. А родените след тази дата при първия стълб имат общо 15.8% , от които 10.1% за сметка на работодателя и 5.7% за осигурените, при втория – (УПФ) общо 5.0%, от които 2.8 за работодателя и 2.2 за осигурения. По същество вторият стълб изравнява размера на пенсионните осигуровки с тези за трета категория труд. Подобна е картината с втора категория труд.

        Пенсионните осигуровки в България са едни от най-ниските в Европа – 17.8%. За сравнение те са в: Германия 19.90, разпределени поравно между работодател и работник; Гърция 20.0%, от които 13.33 за сметка на работодателя; Чехия 28% при 21.5% от работодателя; Австрия 22.80%, от които 12.55% за работодателя; Литва 26.35%, при 23.85% за работодателя; Словакия 18.8% при 14% за работодателя; Словения 24.35% при 8.85% за работодателя; Полша 19.52% при равно разпределение; Унгария 33.5% при 24% за работодателя и др. Сравнението показва, че спрямо европейските практики и подходи спокойно може да се увеличи осигурителната тежест с 4 - 6% и то за сметка на работодателите. Възниква естественият въпрос как могат австрийските, унгарските, литовските бизнесмени да плащат по-високи пенсионни осигуровки от българските работодатели и бизнесът им да е ефективен, а българските бизнесмени в редица случаи да плащат над два пъти по-малко и да се оплакват, че бизнесът им ще фалира. Крайно време да се повиши размера на осигуровките на първо време поне с 4% и то за сметка на работодателите, т.е. за хората, които плащат най-ниското равнище на данъци в Европейския съюз и най-ниските осигуровки. И тук никакви оправдания не може да има с тристранката. Българският бизнес, поне до сега е доказал, че в бизнеса вижда само високото равнището на своята печалба и придобиването на яхти, вили, супермодерни джипове и коли. Преодоляването на този подход на българския бизнес изисква смели политически решения.

         Мерките за ограничаване на разходната част на пенсионната система имат второстепенно, но важно място в реформирането на пенсионната система. Сега неолибералите, включително Калфин и шефовете на синдикатите, прeдлагат частични мерки, свеждащи се до увеличаване на възръстта за пенсиониране само на трета категория труд. И по този повод се водят големите дебати. С това увеличение няма се постигнат съществени резултати, само ще се увеличи младежката безработица. Реалните проблеми са три.

        Първият проблем е безразборното източване на НОИ чрез фиктивните пенсии по болест. Поради корупцията и безхаберието на мнозина лекари в България рязко се увеличиха пенсионерите по болест. По-голямата част от тях са здрави и прави работоспособни хора и повечето от тях работят в сивия сектор, но получават пенсия по болест и не плащат здравни осигуровки. Вероятно е настанало време за две действия: масова за кратко време цялостна преоценка на пенсионираните по болест и отнемане на неправилно дадените пенсии и прекратяване на масовата практика за пенсиониране по болест чрез промяна в работата на комисиите по ТЕЛК.

          Необходима е коренна промяна и на разрешаването и ползването на отпуск по болест. Сега е почти масова практиката личните лекари и специалистите да издават болнични листи „по желание на пациента“ в необходим му на него размер. Това особено се отнася за дните около празниците, когато стотици хиляди хора масово и почти едновременно „се разболяват“, издават се стотици хиляди болнични листи за милиони лева компенсации. Вторият проблем е статута за ранното пенсиониране. Необходима е промяна на ситуацията с ранното пенсиониране.

          В България е въведена една рядко срещана в Европа система от категоризиране на труда на три групи. Бюлетинът на Конфедерация на труда „Подкрепа“, озаглавен „Пенсионни системи в някои страни от Европейския съюз и България“ разкрива, че ранно пенсиониране има и в редица други страни, но е не по категории труда, а за някои работещи при тежки условия на труд, но не по-рано от 60 г. възраст (Австрия, Унгария, Полша за ж.п. работници и др.) или за миньори 55 г. (Полша) и 58 г. (Кипър). В Австрия ранното пенсиониране е след 60 г. възраст за работещите при тежки условия на труд, най-малко 10 години стаж в последните 20 години и общ осигурителен стаж от 45 г. В Германия има ранно пенсиониране не по-рано от навършването на 61 години. Във Финландия, Белгия няма ранното пенсиониране преди навършване на 60 години. В страни като Дания няма ранна пенсия. В България ранното пенсиониране е максимално разширено. Това създава огромни проблеми, предимно за работещите в III категория труд, на които им се увеличава възрастта за пенсиониране почти до навършване на средната продължителност на живота. Работещите при I категория труд мъжете се пенсионират на 52 годишна възраст, а жените на 47 г.При втора категория труд пенсионирането е при 57 г. за мъжете и 54 г. за жените. По подобен начин стои въпроса и със задължителното допълнително пенсионно осигуряване и пенсиониране, т.нар. втори стълб. Дори и лицата с по-малък от необходимия трудов стаж могат да се пенсионират по-рано от възрастта за III категория труд. Общо взето първа и втория категория труд са привилегировани в излишен размер. Само възможността за по-ранното пенсиониране на учителите се вмества в някаква разумна степен в общоевропейската практика за ограничено ранно пенсиониране.

     Сега в България главният проблем е прекалено ранното пенсиониране, независимо от възрастта им на: 1/ военнослужащите при 27 г. стаж, от които две трети като военнослужащи; 2/ служителите от МВР, разузнавателните средства, служителите в службите на Националната сигурност, служителете от „Пожарна безопасност и защита на населението“, охраната на арестите и местата за изпълнение на наказанията, охрана на съдебната власт, някои служители от пощите, следователите и младшите следователи при 25 години осигурителен стаж, от които две трети на тази длъжност; балерини, балетисти и танцьори придобиват право на пенсия при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на тази длъжност; 3/ работещите първа категория труд (работещи под земята в рудници и подземно строителство), летци, подводничари, водолази, военни на операции и мисии в чужбина и др. чиито стаж се приравнява от 3 или 4 години към 5 години трудов стаж на работещите от трета група труд. Характерът и условията на труда трябва да се вземат предвид при пенсионирането, но не в тези деформирани размери. Това ранно пенсиониране води да значително увеличаване на периода на получаване на пенсиите и смъква средната възраст при пенсиониране в страната на средно 56 години. Нещо повече огромната част от ранно пенсионираните продължават да работят и по същество получават и пенсия и работна заплата. И какво се получава? Работещите пенсионери в сферата на държавните и общински звена и институции получават от държавата освен трудовото си възнаграждение и пенсия от която 53% от която е пак от държавния бюджет, поради дофинансирането на НОИ от държавата. Би трябвало да се въведе практиката от миналото, когато работиш да не можеш да получаваш цялата си пенсия, а някаква част от нея, която да е определена по някакъв обективен признак като: размера на минималната пенсия; размера на средната пенсия; една трета или половината от личната пенсия и др.

        Трябва да се прегледат всички случаи на по-ранно пенсиониране. Не е нормално балерините, балетистите и танцьорите да се пенсионират млади и да получават пенсия, понеже не можели вече да танцуват. Мая Плисецкая танцува до 65 години възраст. А нашите искат на 36 години да се пенсионират. Нищо не им пречи на балерините, балетистите и танцьорите да завършват музикално образование и, след като прекратят балетните и танцовите си изпълнения, да станат учители по музика в училищата. Ако запазим привилегията на балетистите и балерините би трябвало и на футболистите да се отпускат ранни пенсии, понеже те приключват по правило професионалната си дейност около 35 години. Но футболистите стават обикновено треньори на деца и работят с тях. Други поемат към учителската професия, а трети се насочват в бизнеса или овладяват някаква професия, но никой не ползва ранно пенсиониране.

                Ранното пенсиониране на военните и милицията е главният политически и социален проблем. У нас няма политици, които да посмеят да повишат равнището на годините и стаж и възраст за ранното пенсиониране на полицаи, военни, пожарникари, надзиратели в затворите, служители на ДАНС, гражданска защита и т.н.. Сегашната ситуация е анахронизъм поне с половинвековна давност. Не е нормално здрави и прави хора да се пенсионират и да получават високи размери на пенсиите и същевременно да работят друга работа, да получават втори доход, а млади хора да са безработни. Ако провеждайки пенсионната реформа Иван Костов бе записал правилото, че всеки новопостъпващ в армията и полицията ще се пенсионира при по-високо равнище на трудов стаж и по-висока възраст, сега нямаше да го има този проблем. Този проблем можеше много по-бавно и последователно да се решава и то по елегантен начин. Нещо повече, не е нормално служителите в канцелариите на МВР, пожарната, гражданска защита, следователите и ДАНС да ползват привилегиите на редовите полицаи.

           При ранното пенсиониране на учителите най-после трябва да се преодолее възможността на директорите на училищата да използват тази възможност и по-рано да пенсионират против тяхната воля учители, които имат качествата да работят с децата. В социалното законодателство за пенсиониране на учителите би трябвало да се намерят мъже сред депутатите, които да премахнат дискриминиращото изискване за плащане на добавка от Учителския пенсионен фонд 0.2% за месеците, които имат плащани осигуровки само при учителски стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените. Това правило превръща голяма част от българските учители в крепостни, силно зависими от волята на директора служители.

           Явно политиците от ранга на Калфин, Горанов и компания се занимават с безсмислени действия, а не със съдържателни промени в костовата пенсионна система. Демагогията им послужи като средство за отвличане вниманието от същностните проблеми на пенсионната система към това допълнителното задължително осигуряване дали да е към НОИ или към частните пенсионни фондове. Към когото и да е това осигуряване, то е мизерно и не ще осигури нормална пенсия на осигуряващите се, понеже общият сбор от двата стълба на осигуряващите се след 1.01.1960 г. е равен на стълба на по-възрастните осигуряващи се. Потребна е цялостна дисекция на пенсионната система през призмата и приоритета на социалната справедливост, социалната грижа и намаляване на социалното неравенство.

       Най-тревожното в случая е, че формално „левите“ от АБВ участват в тази демагогска игра на запазване на неолибералната костова пенсионна система. Нещо повече, дори истинските леви от БСП не предлагат и не смеят да предложат необходимите кардинални решения за повишаване на доходите на трудещите се и за осигуряване на по-високо равнище на пенсиите. Информацията за обсъждането в Националния съвет на БСП от 21 декември 2014 г. разкрива, че той само подкрепя временното спиране на увеличението на възрастта за пенсиониране, че е против вземането на решения по отделни елементи на пенсионната система без широки обсъждания и подържа искането за временна комисия за финансовото състояние на пенсионните фондове. А е необходима цялостна дискусия по функционирането и проблемите на пенсионната система не само между политическите партии, синдикатите и работодателите, а и най-вече сред левите и другите избиратели.


 21.12.2014 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар