неделя, 11 януари 2015 г.

Ренегат - ренегата подкрепя

Ренегат - ренегата подкрепя

Автор: Анко Иванов

Навъдиха се в България безброй ренегати. Кой от кой по-голям и по устат. Кой от кой по-търсен и по-появяващ се по телевизионните екрани. Не стана изключение и тази събота (10.01.2015 г.). По който и телевизионен канал да превъртиш съботната програма – все от някъде ще цъфне поредния ренегат.  И цъфна пак любимецът на Нова телевизия и БТВ – Румен Петков, ама не онзи главният редактор на уважавания сайт, а онзи, който много уважава шадраваните и фонтаните в Плевен. И той се изяви не просто като обикновен ренегат, а като ренегат – активен защитник на друг, не по-малко известен ренегат – Ивайло Калфин. Този Ивайло, който за две десетилетия смени няколко партии и политически програми и който упорито се изявява като върл неолиберал, маскирал се с овча кожа на ляво и социално мислещ и действащ човек, на социалист или социалдемократ или нещо друго подобно нещо. И сега вълкът (неолибирал) се загрижил за стадото овци (бедните, безработните, онеправданите). Той вече силно издигнат - зам. правителствен шеф.
            Някои ренегати, не само двамата, но и други подобни като Гоце Първанов и т.н. страшно мразят истинското си определение – ренегат. Хайде да проверим дали техните действия не отговарят на определението, на термина ренегат. В почти всички речници и енциклопедии ренегатът (от лат. renegatus) се определя като човек, който изменя: на своята вяра, на своите лични убеждения и принципи на живот и дейност, на своята организация (група, дружество, кръг, клан, отбор, дружина и т.н.); който преминава в лагера на досегашния си противник или съперник, конкурент, опонент и т.н.; който се отрича и отказва от своето минало. Като синоними на ренегат се използват термините: изменник, отстъпник, предател, дьонме (турски), прибежчик в противниковия лагер и др..
            Понятието възниква и се разпространява през средните векове. Тогава то е било използвано за хора, които се отрекли от своята християнска вяра и преминали към исляма и на служба на при ислямските управляващи. Това явление било много характерно за Османската империя. Не малка група от християни постъпвали доброволно на османска служба и достигали до най-висшите длъжност – до Велик везир. Султанската власт покровителствала ренегатите-християни и дори подтиквала към ренегатство най-изтъкнатите представители на християните. Давали им високи длъжност, имоти, пари и други богатства. Това развращавало и обезличавало християните, но и размивало националната турска идентичност. Част от ренегатите християни преминавали границата на етническата принадлежност. Една голяма част приемали исляма, турската народностна принадлежност и османската именна система. Така те не само били ренегати за облаги, религиозни ренегати (отказващи се от своята вяра и приемащи друга религия), но и се превръщали в етнически ренегати.  В края на XIX и началото на XX ренегатството приема все по-широко съдържание и обхват. В сферата на политиката то намира широко място, особено след труда на Ленин „Пролетарската революция и ренегатът Кауцки“, когато става дума за ренегатство в политическите идеи и в партийната принадлежност. В съвременни условия към известните религиозни, етнически, политически и др. ренегатства можем да добавим и национално-културното ренегатство, когато редица лица възприемат чуждия начин на живот, език и култура и се отказват от своите национални традиции и обичаи.
Телевизионният гастрольор Румен Петков определя Калфин като успешен деец. Ето неговите думи: „Аз мисля, че господин Калфин, че в качеството си на предишен министър постигна няколко резултата. А и с присъствието си налага определена атмосфера. Във всички случаи българското общество и държава спечелиха от участието на господин Ивайло Калфин в българското правителство.“ Няма как ренегата Петков, да каже че Калфин е ренегат, той само ще го хвали и с това се стреми да манипулира общественото мнeние за истинското място на Калфин в политикана – мястото на политически ренегат. За да не останат думите като празни квалификации за ренегатството, да анализираме дейността и политическото поведението на един съвременен ренегат - Ивайло Калфин. И тогава ще разберем какви „резултати“ наистина е постигнал Калфин. За оценка (през призмата на понятието „ренегат“) могат да се използват няколко основни показателя.
            Първият показател за определяне на някого за ренегат е дали лицето изменя на своята организация.  Какви са фактите? През 1990 г., годината в която БСП спечели първите свободни и демократично проведени избори, Ивайло Калфин става член на БСП. И съвсем естествено е приет добре и с перспектива поради неговото добро образование и владеене на много чужди езици. Членува в БСП до момента на блокиране на възможността БСП да състави ново правителство начело с Николай Добрев. Напуска БСП и партийни си клуб „Общинска политика“ в Красна поляна. БСП е в много тежка ситуация и дори костовистите надуват фанфарите и твърдят, че тя е свършена като партия и че ще бъде закрита. След това започва вторият етап на политическата дейност на Калфин – той става член на партията „Българска евролевица“ начело с Александър Томов. На практика той напуска своята политическа организация и отива в друга, т.е. първо ренегатство. През 2000 г. разочарован, вероятно от това, че не успява да се реализира във властта чрез „Българска евролевица“ заедно с други бежанци от БСП начело с Николай Камов участва в основаването на нова партия, наречена Политическо движение „Социалдемократи“. Партията е регистрирана на 19.07.2000 г. С това си участие Калфин за втори път става ренегат – напуска една партия, за да участва в основаването на нова и да се включи в нова друга партия – второ ренегатство. Новообразуваното ПД „Социалдемократи“ участва в „Коалиция за България“, водена от БСП, т.е. ренегатът от БСП Калфин става съюзник на БСП. Като член на това движение става (2002-2005 г.) секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов. На изборите през 2006 г. в Народното събрание, обаче е избран от това движение само Николай Камов.  Но за Калфин следва нов бърз скок, след спечелването от БСП на изборите през 2005 г. и под натиска на Гоце Първанов е избран за Заместник-председател на Министерския съвет по икономическите въпроси и министър на външните работи. На изборите за Европарламент през 2009 г. е избран за депутат в Европейския парламент (2009-2014 г.) по предложение и с листата БСП, без да става член на БСП. Отново промяна на организацията – скок от ПД „Социалдемократи“ към БСП, за трети път ренегат. Нещо повече, на президентските избори 2012 г. е издигнат като кандидат за президент на България от „Коалиция за България“, отново под натиска на Първанов. И като кандидат, заедно и благодарение предимно на работата на БСП и авторитета на кандидата за вицепрезидент Стефан Данаилов постига 47% от гласовете на българите. През 2014 г. отказва предложението отново да се кандидатира в изборите за Европарламент в листата на БСП и участва в създаваното на нова партия – АБВ, водена от неговия ментор – Първанов. И става за четвърти пореден път ренегат на своята организация. Нещо повече, не само отказва на БСП, но и активно участва в кампанията за привличане на членове и организации на БСП за членство в новата организация. По същество той става не само ренегат на БСП и но и неин партийно-организационен враг. С това Калфин се реализира в политическото пространство като професионален политически ренегат.
Вторият показател за определяне на някого за ренегат е измяната на политическата идеология, промяна на личните личните убеждения и принципи на живот и дейност в протвоположните, смяна на политическите позиции. С приемането на Калфин в БСП се поставя началото на неговата политическа кариера. Логично е да се мисли, че той през 1990 г. вече е бил убеден социалист, възприемащ социалистическата политическа, икономическа и социална идеология т.е. радетел за социална защита, за социална справедливост и изразител и защитник на политическите и социалните права на организираните в БСП и на нейните симпатизанти и поддръжници. Логично, но невярно. Оказа се, че още като Заместник-председател на Министерския съвет по икономическите въпроси той става политически, икономически и социален ренегат. Вместо да защитава и отстоява интересите на бедните и на трудовите хора, да се придържа към равенството и социалната справедливост, Калфин защитава и отстоява неолибералната идеология в политиката и икономиката. По практическите му действия и резултати ще познаете неолиберала. Той е противник на държавата, на държавна собственост, на държавното регулиране на икономиката, на защитата на социално слабите, подкрепящ единствено бизнеса и интересите на богатите. Някои примери за работата на Калфин като отговарящ за икономиката в страната през 2005-2009 г.
Необоснован икономически курс на унищожаване на държавната собственост в стопанския сектор чрез приватизация и затваряне на производствени мощности. Продължаване на неолибералната противонародна политика на Костов и Кобурготски на безкрайна приватизация на производствени мощности и решително съкращаване на държавния дял в икономиката. С това решително се намаляват приходите в държавния бюджет и възможностите са социална политика. Един от най-силните примери е приватизацията на Български морски флот. България преди приватизацията на БМФ, през 2005 г. разполагаше със 79 морски кораба с пълна товароподемност 1 484 хил.т. През 2008 г. корабите вече са 64 с обща товароподемност 1375 хил.т. Собственост на стойност милиарди бе подарена („приватизирана“) от някакви измислени бизнесмени. Корабите, по оценка на някои експерти, нарязани за скрап имаха по-висока цена от платената за „приватизацията“. През 2013 г. приватизаторите сведоха печелилото стотици милиони и милиарди левове предприятие БМФ до фирма с 1 кораб и обща товароподемност 2 хил.т. А това предприятие снабдяваше почти цялата българска промишленост със суровини и изнасяше на международния пазар готова продукция. Сега това се върши от чужди фирми при по-високи цени. А това прави българската икономика по неконкурентноспособна.
            Втори пример е необмисленото затваряне на МК „Кремиковци“ за някакви си около 200 млн. лева. Силен интерес в закриването на комбината имаха мощните френски и испански металургични фирми, които произвеждаха чугун и стомана със същите параметри, но при по-висока цена. Спестените милиони от рехабилитацията на Кремиковци бяха оставени в държавен резерв, който Бойко Борисов най-безогледно похарчи. И сега българските машиностроителни и строителни фирми и предприятия внасят по-скъпи черни метали и пак се понижава конкурентноспособността на българското производство. Така бе подходено още към стотици важни структуроопределящи за българската икономика предприятия. Калфин действаше на принципа на неолибералите за „по-малко държава“ в стопанската дейност. За социалистите и левите (в Швеция, Дания, Норвегия, Финландия, Франция) е престижно да има повече държавна собственост и в редица случаи в тези страни прибягваха към национализация на производствени дейности и фирми, към укрепване на държавния сектор, а за икономическия ренегат Калфин бе точно обратното.
Въвеждането на плоския данък. Това стана по инициатива на НДСВ, ДПС и Института по пазарна икономика, но бе силно подкрепено от Калфин и Орешарски. Това е безкрайно дясна неолиберална икономическа политика. Използваха икономическата неподготвеност и неразбиране на икономическата политика от Станишев и скроиха огромен номер на БСП. Това доведе до огромно неравенство и социална несправедливост, цената на които плати БСП на последните парламентарни избори. 
Безкрайно глупавото и социално несправедливо намаляване на осигуровките за пенсия и здраве със цели 6%. Това породи огромно напрежение в социалната сфера. Сега България е с едни от най-ниските ставки на осигуровките. И сега като социален министър Ивайло Калфин не иска да се повишат тези осигуровки за да се осигури по-нормален живот на българските пенсионери. Това антисоциално по своята същност намаление бе изцяло в интерес на българския бизнес и противно на интересите на членовете на БСП, на нейните симпатизанти и поддръжници.  
Гаврата с българското образование. Като Заместник министър-председател Калфин с помощта на Орешарски и Даниел Вълчев създадоха предпоставките за ускоряване на процеса за унищожаване на българското образование, започнат от Иван Костов. Антинародната неолиберална политика на рестрикция на разходите за социалните сфери, включително и  на образованието, обрича бъдещето на България на неграмотност. По Лисабонската конвенция делът от държавния бюджет за образование трябваше да бъде поне 8%. А Калфин и Орешарски залагаха непрекъснато около 4%. Икономисваха парите за образование за да има след това Бойко Борисов пари да вози Бистришките тигри до Варна и т.н. безсмислени разходи.     
Смяната на политическите позиции на ренегатите е пословична. В началото на 2014 г. ренегатите от БСП (Гоце Първанов, Румен Петков, Ивайло Калфин и компания) непрекъснато пред телевизионните екрани твърдяха, че не са подлоги на Бойко Борисов, че няма да се коалират с ГЕРБ, че ще търсят сътрудничество с БСП. Няколко дни след това станаха коалиционни партньори на ГЕРБ, а Ивайло Калфин и социален министър, за може с етикета „ляв“ да придава по-социален характер на правителството на задкулисието, на мафиотските бизнес кръгове.
Третият показател за определяне на някого за ренегат е отсъствието на политически морал и отговорност пред избирателите. Ренегатство е да проповядваш един тип морал, морала за политическа отговорност пред тези, които са ти дали пълномощията, и да действащ по обратния начин или да въобще да не правиш нищо от обещаното. През 2012 г. Калфин получи огромна за мащабите на България и БСП обществена подкрепа на изборите за Президент. И когато хората очакват следващите прояви да са в защита на социалната справедливост има отказ от политическата линия с която си спечелил доверието на избирателите. Огромната част от хората, които гласуваха за Калфин за Европейския парламент и за Президент се чувстват омерзени и предадени. Това морално предателство е върхът на ренегатщината.  
Изложените факти, обстоятелства и последици упорито водят до извода за ренегатството на Калфин. А фактите са си упорито нещо. Калфин предаде БСП като политическа партия, Калфин предаде социалистическата политическа идея, Калфин предаде надеждите на стотици хиляди членове на БСП, симпатизанти и поддръжници. С всички с които е работил, той ги е предавал. Има само едно изключение – Гоце Първанов. Вероятно той ще бъде следващият предаден за да остане Калфин, както винаги на досега на силна властова позиция. Ренегати винаги е имало и ще има, тъй като желанието за власт е много силно и се превръща в нагон за определени безскруполни личности. Но всяко ренегатство все пак трябва да има определени граници. Веднъж може и да си сбъркал в политическата си ориентация, но непрекъснато да си ренегат си е доста тежка диагноза. А тя е може би най-подходящата за Калфин.

11.01.2015 г.



Няма коментари:

Публикуване на коментар