сряда, 28 януари 2015 г.

Изборите в Гърция: за какво и за кого бие камбаната?


                                                               автор: Анко Иванов


            Победата на СИРИЗА на току що  проведените парламентарни избори в Гърция е повод за множество поуки на политиците в България. Чу се мощно силен тревожен камбанен звън. Настана тревога, настана разделение на европейските и местните политици по оценката на събитието. И започна надприказване дали е опасно или е безвредно или е съзидателно това ляво явление. Десните в Европа и подвластните им средства за масова дезинформация определиха СИРИЗА като проява на ляв радикализъм. На страха очите са големи и от страх те не могат и не искат да видят същността на лявото брожение в Европа. Други пък са крайни оптимисти за бързо нарастване на силата на лявото движение в Европа. По същество, поне засега, СИРИЗА е социално ориентирано национално патриотично гръцко движение.

            Камбаната вече бие
Камбанния звън бе очакван. Мнозина очакваха победата на СИРИЗА. Тя е резултат от едно ново народностно осмисляне на политическата, социалната и икономическата ситуация в родината на демокрацията. Победата е не толкова и не само на водещите политици в тази партия и на Ципрас. Победата е на гръцкия народ, който разбра, че строгата монетарна политика, че  неолибералната политика, е измама за трудовите хора и пълни джоба на богаташите. Гръцкият народ го разбра не от дълбокомислените анализи на икономисти, социолози, политици и журналисти. Разбра го като се огледа в собственото си битие и равнище на живот. Разбра, че повече не може и не бива така да се живее. Почувства го през призмата на своето снижаващо се равнище на битие.
Камбаната в Гърция заби още преди няколко години, когато се създаде СИРИЗА. Сега вече бие за другите страни от ЕС. Звънът бе предизвикан от политическия провал на управляващите не само в Гърция, но и в Европейския съюз.  Ципрас и СИРИЗА усетиха правилно политическите и социалните настроения на масата трудови хора в Гърция.  На трудовите хора и на безработните, а не на богаташите, на финансовите и корабни магнати, не на манипулираните от чужди влияния политици и държавни дейци. В Гърция старите политически партии налагаха и прокарваха в страната си чужди на гръцкия народ политики, робуваха на космическия по размери бюрократичен Брюкселски чиновнически апарат.
            Победата на СИРИЗА на парламентарните избори в Гърция не е самотен пробив на лявото движение. Процесът на отръскването от заблудата за всемогъщата сила на неолибералната политика и на натрапвания като шаблон модел на англосаксонска демокрация има още в Испания с очакваното все по-разширяващо се участие в политическия живот на страната на движението „Подемос“. Нещо повече, в сърцето на Германия, в провинция Тюрингия начело на Правителството застана Рамелов от партията на Левите, наследниците на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) от бившата ГДР. Нараства влиянието на левите и в Ирландия.  Старите социалистически и социал-демократически партии, свързани чрез ПЕС в безпринципната коалиция с Европейската народна партия под командата на Меркел, все повече губят влияние. Катастрофално е положението на гръцката ПАСОК, която на тези избори едва влезе в гръцкия парламент. Особено силна е загубата на влияние от социалистите, лейбъристите и социалдемократите във Франция, Италия, Великобритания, Полша, България, Румъния. Все по-осезаемо се чувства упадъкът на Германската социалдемократическа партия. Тази криза е породена от водената колаборационистката политика от ръководствата на тези партии с десните неолиберални партии и подценяване на националните интереси за сметка на Брюкселската чиновническа администрация и амбициите за световно господство на САЩ. Народът, хората, припознават политическите партии по резултатите от тяхната политика, а не по следизборните коалиции и коалиционни споразумения. 
            Изборите в Гърция и резултатите от тях са добър повод в България всички политици да се огледат в собствената си досегашна политика и да си извадят необходимите верни поуки.  Това с особена сила се отнася за обявяващите се за леви политици.  Безперспективният неолиберален подход, вече достатъчно се е компрометирал и повече не може да бъде водещо начало в съвременната европейска и българска политика. Благодарение на него САЩ вече не са първата икономическа сила в света. Благодарение на него, възникна икономическата криза в западния свят през осемдесетте  и деветдесетте години на миналия век. През осемдесетте тя бе временно отложена след рухването на социалистическата система и изсмукване на богатствата и на най-подготвените трудови ресурси от страните от бившия СССР и бившите европейски социалистически страни. Този ресурс вече бе изчерпан и неолиберализма отново изпадна кризата, но вече през 2008 г. В същото време в Китай, Индия, Бразилия, Русия и други страни започна и се осъществява нова икономическа и социална политика, включваща други икономически подходи, които са национално специфични и пригодни за местните национални особености. Опитът за налагане на единен неолиберален североамерикански модел от типа на Вашингтонския консенсус започна да се сгромолясва. И в тази нова обстановка е недопустимо българските политици да се държат за него като удавници за сламка, колкото и да ги плашат приходящи гастролиращи лица като Маккейн и Кери.
            Победата на СИРИЗА поставя въпроса за ситуацията в България и има ли кой и как да осъществи подобна обществена промяна, понеже в недрата на българското общество вече тлее социалното напрежение от провежданата антисоциална политика на българските правителства. Социалната ситуация в България е много по-лоша в сравнение с гръцката. И на преден план излиза крещящата потребност от леви социални и социалистически промени, от лява политика. Само, че няма кой да я прави тази лява политика. У нас почти всички парламентарни партии са за дясна политика на основата на неолибералната концепция и Вашингтонския консенсус, независимо от политическите им програми, официалните им имена, самообявяването им за леви, за центристи, за националисти, за реалисти, за безцензуристи и т.н.. Всички те следват каноните на неолиберализма, на Вашингтонския консенсус, на планът Ран-Ът, на директивите на фрау Меркел и т.н.
По същество само партиите от Реформаторския блок официално се обявяват и практически се придържат към постулатите на неолиберализма, подчиняват всичките си действия на неолибералните ценности и подходи. ГЕРБ се мъчат да прикрият провежданата крайно дясна неолиберална политика с популистки изявления и изказвания на Бойко Борисов и другите ръководни дейци. Неслучайно ГЕРБ членуват в Европейската народна партия. Патриотичният фронт е по същество не патриотичен фронт, а някакъв политически торлюгювеч, в който са объркани краен национализъм с антитурска пропаганда, русофобия, американофилство, но на икономическа позиция, на основата на неолиберализма.
Пълна демагогия е позицията на ДПС. На думи и програмни документи тази партия е центристка и участва в блока на радикалите в Европа. По същество тя е турска националистическа, туркофилска политическа партия, която стои на позициите на неолиберализма и умело прокарва в Народното събрание неолиберални закони и решения.
 Две от партиите се обявяват за социалистически. Първата е АБВ. Само че мнозина забравят, че нейният вожд, някога бе ръководител в БСП (сега ренегат от БСП) и наложи на тази партия най-напред социаллибералната концепция, а след това с участието на Калфин, Румен Петков, Овчаров, Дъбов и при безсилието на Станишев, поддържаше прокарването на неолибералния политически и икономически курс. След изборите за Народно събрание, дейците на АБВ официално преминаха на страната на неолиберализма, участвайки в дясното неолиберално правителство, ръководено от Борисов и гласуваха антисоциален държавен бюджет и премахване на поредица от социални права за бедните.
 Най-сложна е ситуацията в БСП. Това е традиционно социалистическа по състав лява партия. Но тя участва в десни управления и прокарването на неолиберални решения, което доведе до нейния обществен срив, нещо повече, ръководството и допусна решенията и да бъдат повлиявани от протурската и неолиберална по същност партия ДПС. Прокламираният от Лявото движение в БСП завой на ляво не се осъществява с очакваните темпове и политики, а се изражда в малки дребни фризиращи неолиберализма политически и икономически решения в социалната сфера.   
Особено място в сегашната политическа ситуация има Атака. Тази партия има редица верни политически позиции за икономическото развитие, за социалната политика, за отстояване на българските национални интереси. В същото време, нейното ръководство и преди всичко нейният авторитарен лидер с непремерени туркофобски изявления, крайни оценки, както и непремерени действия и начин на живот и поведение на ръководните дейци, образно казано изцепки, отблъскват българските избиратели.

          За какво бие камбаната?
Първо. Камбаната бие за огромното неравенство в обществото. В България са най-ниските доходите на работещите в Европа, а в същото време една малка група богаташи изсмуква произведените блага, изнася ги в други страни, живее безмерно охолен живот (яхти, самолети, луксозни коли и джипове, вили в страната и в най-престижните туристически дестинации в света, луксозни жилища и т.н.). Доходите на трудещите се изостават над два пъти в сравнение с равнището на производителност на труда. А правителството на четворната коалиция продължава да орязва социални права.
Второ. Камбаната бие за огромната данъчна тежест върху бедните слоеве на обществото.  В България данъчната тежест е върху потреблението (75% за косвените данъци срещу 25% за преките). Огромната разлика между нищожната данъчната тежест за бизнеса (най-ниската в Европа ставка от плосък данък в размер на 10%) и огромната данъчна тежест за огромната маса от населението е вече непоносима.  Тя се реализира от една страна чрез едни от най-високите ставки в Европа за ДДС и акцизите, както и безбройните такси за всякакви услуги, включително и  за влизане в кабинета на лекаря. От друга страна са ниските преки данъци и плащани осигуровки от бизнеса. Да не говорим за това, че българските псевдобизнесмени укриват данъци и осигуровки за бедните, че размерът на сивата икономика в България е вече близко 40%. А бедните няма как да укрият нито корпоративен данък, нито ДДС. 
Трето. Камбаната бие за комформизма и безгръбначието, за чуждопоклонството на българските политици и държавни ръководители пред европейските чиновници и американските политици. Българските политици трябва да изразяват и защитават българските интереси, а не чуждите на народа общоевропейски (т.е. англосаксонски, американски) ценности, включително и антилогичните и противоестествени ценности на  хомосексуализма, щастието на кокошките или формата и размера на краставиците. Българските управляващи трябва да са суверенни във вземането на решенията, засягащи живота и бъдещето на българския народ, а не указанията на брюкселски или вашингтонски чиновници. До голяма степен СИРИЗА спечели защото прокламира защитата на интересите на гръцкия народ над тези на Обама, Меркел, Оланд, на МВФ, на Европейската банка и т.н.
Сега България е загубила своя суверенитет. Сега всеки отделен европейски чиновник или служба, ако има някакви недоказани или измислени съмнения, може да спира огромно финансиране за бедна България. Често пъти това става и по политически причини. Чиновниците от ЕНП спират финансирането, когато на власт е правителство с участието на други партии, а не от техния сой. Няма случай когато български политик да се е опълчил на някакво решение на европейските чиновници. Нещо повече, български политици толерират чуждестранните електроразпределителни дружества и търговски вериги да ограбват масата от българския народ.  Българските политици, в противоречие с българските национални интереси, прекратяват важни инфраструктурни проекти, сключват заробващи договори като тези за ТЕЦ „Марица-Изток I“, ТЕЦ „Марица-Изток III“, за VII блок на АЕЦ „Козлодуй“, за затварянето на ТЕЦ „Варна“ и т.н. Синоними на такава безгръбначна и антибългарска политика са лицата Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Георги Първанов, Бойко Борисов, Пламен Орешарски, Драгомир Стойнев и т.н. Задържането на плоския данък, извършено от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, Патриотичния фронт и ДПС, с мълчаливото одобрение на АБВ (неформалната петорна коалиция) позволява на крупните чужди фирми, безбройните чуждестранни банки и застрахователни компании и др. фирми да изнасят ежегодно национален доход в размер на много милиарди лева. По същество това е антинационална дейност на българските правителства и Народното събрание. 
Четвърто. Камбаната бие за политическа чистота и нравственост, за откровена и ясна политическа линия на поведение и управленска дейност. Изборите в Гърция показаха, че техните избиратели предпочитат да гласуват за дейците, които казват истината право в очите на хората, да гласуват за хората, които не си менят позициите, не прескачат от една партия в друга, от една към друга идейна позиция. Хората, избирателите, предпочитат ясната политическа определеност и рано или късно наказват този, който се мята от позиция на позиция. Така бе наказана ПАСОК, която отклонявайки се от лявата идея за социална справедливост, за социална грижа и подпомагане и премина в лагера на неолибералите с поддръжката си на десните икономически монетарни мерки. Сега ПАСОК една събира 4% от гласовете на гърците. Подобна е ситуацията и с “Демократичните леви“, които доскоро се конкурираха с ПАСОК за поддръжката на ляво мислещите хора в Гърция. Но тази партия ту влизаше в голямата коалиция, ту излизаше от нея и се сближаваше със СИРИЗА, но пък после тръгна самостоятелно. И съвсем естествено загуби и не влезе в новия парламент на Гърция.На предните избори демократичните леви имаха 6%, а в тези последните спаднаха под 3%. СИРИЗА и Нова демокрация последователно отстояваха своите позиции и съвсем естествено събраха най-много гласове. Нова демокрация остана втора с 2% по-малък резултат от предишните избори.
В България има огромно разминаване между предизборните обещания и последващите действия, коалиции и управленски програми.  Съставянето на четворната коалиция разкри деградацията на политическата класа в България. Навярно половината избиратели на Патриотичен фронт и АБВ, ако знаеха, че техните хора ще се коалират с Бойко Борисов в Народното събрание, никога не биха гласували за тях. Почти същото важи и за демагогията на Бареков и ББЦ. Преди изборите Бареков водеше остра атака срещу Борисов, а след изборите му се появи коленопреклонно желание да се коалира с него. И резултатът не закъсня – започна бърз разпад на ББЦ. Правилно ръководството на БСП не влезе в тази безпринципна коалиция начело с ГЕРБ. Това би бил нов, но вече смъртоносен удар срещу социалистическата партия. Голяма част от българските водещи политици не разбраха, че политиката не е далавера, каквато я прави Доган, а е високо морално действие. Без морал, можеш чрез демагогия един, два или дори три пъти за излъжеш избирателите, но все пак настъпва часът на електоралната разплата.

За кого бие камбаната?
По същество камбаната бие за всички, които могат да разчетат и разберат нейния звън. Бие и за десните (неолибералите), за консерваторите, за радикалите, за центристите, за националистите и най-вече за левите, за социалистите и социалдемократите, доколкото последните ги има в България.
В момента в страната, в условията на продължаващо антинародно неолиберално по своята същност държавно управление, има няколко сценария за политически действия.
Първият сценарий е утвърждаване и продължаване на неолибералния курс, съхраняване на сегашното правителство и борба то да изкара целия си мандат. От това са заинтересувани всички депутати от четворната коалиция и ББЦ. Те няма доброволно да допуснат предсрочни избори по простата причина, че огромната част от тях нямат никакъв шанс отново да влязат в Народното събрание и да останат в политиката.  Продължаването на това управление ще доведе до още по-голямо обедняване на хората и засилване на социалното неравенство. Този сценарий може да се обогати с вземането на някои отделни социални мерки, хвърлящи прах в очите на народа, с цел да не се посяга на истинската същност на неолибералното управление.
Вторият сценарий е бързо преустройство на БСП, да може тя да поведе ляво ориентираните хора към формиране на ново социално ориентирано, социално справедливо държавно управление. В една публикация Румен Петков (главният редактор на сайта Поглед.инфо) определи, че “БСП наистина е в тежка морална криза“. Истината е, че БСП е в много тежка криза – идейна (слугуване на неолибералните идеи) вместо борба за социалистическите; политическа – неумение да се работи с други партии в коалиционни условия, безкрайно отстъпване от позиции за да има някаква коалиция; организационна – неработещи първични структури, липса на вслушване на ръководителите  в трезвия глас на членовете, симпатизантите и поддръжниците на БСП; много тежка кадрова криза – изхабени и деградирали дейци от всички рангове, наличие в ръководствата на хора с чужди идейни нагласи.
БСП може да стане водач на борбата за дълбоки социални промени и реформи, само ако:
1/. Изработи много кратка и ясна програма за политически, икономически и социални действия, която бързо и настойчиво да направи достояние на цялото общество;
2/. Пряко и непосредствено да се обърне с лице към голямата маса на бедните, към неработещите млади хора, към активни и подготвени студенти, млади научни работници, млади преподаватели във университетите и средните училища и др. Не само да се обърне, но и да ги организира и мобилизира за практически действия;
3/. Промяна в правилата за формиране на централните и общинските ръководства на партията, премахването на института на делегираните членове на Националния съвет, на броя и състава на делегатите за конференциите и конгресите, така, че в тях да участват много повече хора и предимно много повече млади хора;
4/. Изваждане от кадровия състав на: изхабените  и дискредитирани с поддръжката на неолибералните решения кадри като Овчаров, Дъбов, Узунов, Николова, Янева и др.; богаташите и милионерите, които само на думи са социалисти като Гергов, Кънев, Кадиев, Добрев, Ангелов и др; изваждане от ръководните органи на лицата компроментирали партията и нанесли и много тежки удари преди изборите за Европарламент и Народно събрание като: Вигенин, който легитимира фашистките власти в Киев, не защити нито една българска позиция в ЕС; Найденов, който се изяви като върл натовец и русофоб и удари по авторитета на БСП; Стойнев, който се пише за българофил, но е действително американофил и подписа заробващ за България договор с Уестингхаус; изваждане от състава на Националния съвет на хората на Първанов, които провеждат деструктивна политика в Националния съвет и особено в медийте (Манолова, Добрев, Шаренкова и др.). Не може с такива кадри да се прави лява политика и да се печелят хората за социалистическата кауза. Само с преустроени организации и променени кадри БСП може да води лява политика.  Ако ръководството на БСП не подхване действия за реализиране на такива решения и недай боже да сбърка да сключи коалиционно споразумение с АБВ,  социалистическата партия ще изпадне в състоянието на ПАСОК, ляво мислещите ще останат без политическо представителство.
Третият сценарий е възникване и бързо разрастване на ново ляво обществено движение от типа на СИРИЗА от Гърция и Подемос от Испания. Този сценарий не е изключено да се реализира в скоро време. Все повече ляво мислещи и ляво ориентирани млади и на средна възраст хора, които виждат нищетата на масата българи, вече са готови да възприемат примера на гърците и испанците и да поведат много хора в битката срещу бедността и алчността на българските новобогаташи и чуждестранните фирми, изсмукващи български национален доход. При този сценарии няма място за БСП, АБВ, за Българската левица социалдемократите на Томов, социалдемократите на Камов, за множеството малочислени комунистически партии и т.н.
Четвъртият сценарий е усилване на патриотично-националистическите настроения и формиране на ново националистическо движение, напълно ново или чрез обединение на съществуващите партии и движения и отстраняване на компроментиралите се „националисти“ от типа на Валери Симеонов, Каракачанов, Сидеров.  Ново националистическо движение с ръководители от типа на френския Льопен или на английския Фарадж не е изключено.
Едно е ясно – България повече не може и не бива да търпи сегашната унизителна за българския народ европослушно неолиберално управление.  

28.01.2015 г.



  

Няма коментари:

Публикуване на коментар