сряда, 20 май 2015 г.

Безидейна критика на плановете


БЕЗИДЕЙНА КРИТИКА НА
ПЛАНОВЕТЕ

                                                                        Автор: Анко Иванов


            Чета и не ми се вярва – уважаван учен, преподавател и експерт по планирането, какъвто е безспорно проф. Боян Дуранкев, не разбира или по-вероятното, се прави че не разбира мястото на идеологията и политиката в развитието на обществото. В статията му „Другари, по-внимателно с плановете!“, публикувана в уважаемия сайт „Поглед.инфо“ има много верни идеи, но и редица неточни постановки. Напълно съм съгласен с постановката, че може да се „направи много по пътя към новата лява политика“. Но от тук нататък нещата явно не се получават твърде добре, и в политически и в идеен план.
            Първо, за приоритетната за проф. Дуранкев тема – планирането. Явно проф. Дуранкев се е подразнил от това, че някой в БСП (Драгомир Стойнев) изготвя „нов план за икономическо развитие на страната“. И още преди да го е видял професора този план, той е априорно отречен. Отречен и то с какви аргументи? Тезата на професор по планиране, че никоя от парламентарно представените партии не може да направи план е безкрайно несъстоятелна. Излиза, че план могат да правят само личности извън парламента, специалисти по технология на планирането, т.е. само Дуранкев и приближените му. И аз имам съмнения в способностите на Стойнев, но това не ми дава повод да се съмнявам във възможностите за създаване на социално-икономически план за развитие. Това, че не били верни данните от статистиката и не би могло да се предвиди как ще се развитие вноса и износа не значи, че не могат да се правят прогнози и на тази основа да се планира. С тези аргументи проф. Дуранкев по същество налива масло в неолиберализма, според който нещата се планират от „невидимата ръка на пазара“. Изглежда специалиста по планиране е забравил, че има и практиката на т.нар „индикативно планиране“, а не само социалистическото детайлизирано планиране. Този поход на планиране бе най-силно развит във Франция, а франкофонът и русофобът Стойнев го е изучавал при обучението си във Франция. Не е толкова важен спорът дали може, дали трябва и ако трябва, а на какви принципи да се опира планирането – неолиберални или социални.
            Второ, за плоския данък. Прав е Дуранкев, че плоският данък е асоциален. Но няма нищо лошо в това, че прокараният с участието на Станишев, Калфин и Овчаров плосък данък се предлага да бъде премахнат. Лошо е, че всички са се вторачили само в отмяната на плоския данък за физическите лица и се борят само дали и как да се облагат доходите на хората с 3800 лева заплата и тези над нея. По изчисленията на проф. Гечев въвеждането на прогресивния данък за физическите лица ще донесе незначителни приходи в бюджета, но ще направи облагането по-социално справедливо. Невярна е прокарваната теза на Дуранкев, че „винаги минималните работни заплати ще растат по-бързо от средните и най-високите работни заплати, така че данъчната тежест ще нараства по-бързо при средната класа!“ Орешарски, Дянков и Чобанов доказаха в български условия обратното. Максималните заплати растат неимоверно. Огромната част от милионерите в България са хора с много високи трудови възнаграждения, а доходите им не са от среден или дребния бизнес, а и те не са държавните служители. Да, предлаганата скала от проф. Гечев не е най-добрата, но никой не пречи на Дуранкев да разработи и да предложи по-добра.  Не е вярна тезата на Дуранкев, че „онези, които вземат месечно по 200 000 лв. заплата - осигурителната тежест остава 3800 лв.? Пак "плосък" осигурителен праг за по-богатите - в духа на традициите.“ А какво предлага в действителност проф. Румен Гечев – „минималната работна заплата да не се облага с данък, а данъчната скала да се променя бавно, като пределният данък е 27%, което означава, че хората с доходи над 10 000 лева ще бъдат облагани с 27%. Това означава, че този, който е получавал заплата от 200 000 лева при сегашното равнище на плосък данък плаща данък 20 000 лева. При ставката на Гечев данъкът вече ще е 54 000 лева. Не е нормално професор по планиране да не може да направи тази елементарна сметка. По мое мнение проф. Гечев е бил скромен. Ставката за богатите трябва да бъде над 30%. По лошото е и че проф. Гечев и проф. Дуранкев, които се обявяват за леви икономисти, си мълчат за равнището на плоския корпоративен данък от мизерните 10% толкова, колкото в Монголия. Нормалната европейска практика е корпоративният данък да е над 20%. Ако се промени тази ставка поне с 6% нагоре в хазната ще влязат не стотина милиона лева, а милиарди. С тези милиарди може да се подобрят образованието, здравеопазването, да се повишат пенсиите. Ето това е истинската социална и социалистическа политика.
            Първо, за приоритетната за проф. Дуранкев тема – планирането. Явно проф. Дуранкев се е подразнил от това, че някой в БСП (Драгомир Стойнев) изготвя „нов план за икономическо развитие на страната“. И още преди да го е видял професора този план, той е априорно отречен. Отречен и то с какви аргументи? Тезата на професор по планиране, че никоя от парламентарно представените партии не може да направи план е безкрайно несъстоятелна. Излиза, че план могат да правят само личности извън парламента, специалисти по технология на планирането, т.е. само Дуранкев и приближените му. И аз имам съмнения в способностите на Стойнев, но това не ми дава повод да се съмнявам във възможностите за създаване на социално-икономически план за развитие. Това, че не били верни данните от статистиката и не би могло да се предвиди как ще се развитие вноса и износа не значи, че не могат да се правят прогнози и на тази основа да се планира. С тези аргументи проф. Дуранкев по същество налива масло в неолиберализма, според който нещата се планират от „невидимата ръка на пазара“. Изглежда специалиста по планиране е забравил, че има и практиката на т.нар „индикативно планиране“, а не само социалистическото детайлизирано планиране. Този поход на планиране бе най-силно развит във Франция, а франкофонът и русофобът Стойнев го е изучавал при обучението си във Франция. Не е толкова важен спорът дали може, дали трябва и ако трябва, а на какви принципи да се опира планирането – неолиберални или социални.
            Второ, за плоския данък. Прав е Дуранкев, че плоският данък е асоциален. Но няма нищо лошо в това, че прокараният с участието на Станишев, Калфин и Овчаров плосък данък се предлага да бъде премахнат. Лошо е, че всички са се вторачили само в отмяната на плоския данък за физическите лица и се борят само дали и как да се облагат доходите на хората с 3800 лева заплата и тези над нея. По изчисленията на проф. Гечев въвеждането на прогресивния данък за физическите лица ще донесе незначителни приходи в бюджета, но ще направи облагането по-социално справедливо. Невярна е прокарваната теза на Дуранкев, че „винаги минималните работни заплати ще растат по-бързо от средните и най-високите работни заплати, така че данъчната тежест ще нараства по-бързо при средната класа!“ Орешарски, Дянков и Чобанов доказаха в български условия обратното. Максималните заплати растат неимоверно. Огромната част от милионерите в България са хора с много високи трудови възнаграждения, а доходите им не са от среден или дребния бизнес, а и те не са държавните служители. Да, предлаганата скала от проф. Гечев не е най-добрата, но никой не пречи на Дуранкев да разработи и да предложи по-добра.  Не е вярна тезата на Дуранкев, че „онези, които вземат месечно по 200 000 лв. заплата - осигурителната тежест остава 3800 лв.? Пак "плосък" осигурителен праг за по-богатите - в духа на традициите.“ А какво предлага в действителност проф. Румен Гечев – „минималната работна заплата да не се облага с данък, а данъчната скала да се променя бавно, като пределният данък е 27%, което означава, че хората с доходи над 10 000 лева ще бъдат облагани с 27%. Това означава, че този, който е получавал заплата от 200 000 лева при сегашното равнище на плосък данък плаща данък 20 000 лева. При ставката на Гечев данъкът вече ще е 54 000 лева. Не е нормално професор по планиране да не може да направи тази елементарна сметка. По мое мнение проф. Гечев е бил скромен. Ставката за богатите трябва да бъде над 30%. По лошото е и че проф. Гечев и проф. Дуранкев, които се обявяват за леви икономисти, си мълчат за равнището на плоския корпоративен данък от мизерните 10% толкова, колкото в Монголия. Нормалната европейска практика е корпоративният данък да е над 20%. Ако се промени тази ставка поне с 6% нагоре в хазната ще влязат не стотина милиона лева, а милиарди. С тези милиарди може да се подобрят образованието, здравеопазването, да се повишат пенсиите. Ето това е истинската социална и социалистическа политика.

            Първо, за приоритетната за проф. Дуранкев тема – планирането. Явно проф. Дуранкев се е подразнил от това, че някой в БСП (Драгомир Стойнев) изготвя „нов план за икономическо развитие на страната“. И още преди да го е видял професора този план, той е априорно отречен. Отречен и то с какви аргументи? Тезата на професор по планиране, че никоя от парламентарно представените партии не може да направи план е безкрайно несъстоятелна. Излиза, че план могат да правят само личности извън парламента, специалисти по технология на планирането, т.е. само Дуранкев и приближените му. И аз имам съмнения в способностите на Стойнев, но това не ми дава повод да се съмнявам във възможностите за създаване на социално-икономически план за развитие. Това, че не били верни данните от статистиката и не би могло да се предвиди как ще се развитие вноса и износа не значи, че не могат да се правят прогнози и на тази основа да се планира. С тези аргументи проф. Дуранкев по същество налива масло в неолиберализма, според който нещата се планират от „невидимата ръка на пазара“. Изглежда специалиста по планиране е забравил, че има и практиката на т.нар „индикативно планиране“, а не само социалистическото детайлизирано планиране. Този поход на планиране бе най-силно развит във Франция, а франкофонът и русофобът Стойнев го е изучавал при обучението си във Франция. Не е толкова важен спорът дали може, дали трябва и ако трябва, а на какви принципи да се опира планирането – неолиберални или социални.
            Второ, за плоския данък. Прав е Дуранкев, че плоският данък е асоциален. Но няма нищо лошо в това, че прокараният с участието на Станишев, Калфин и Овчаров плосък данък се предлага да бъде премахнат. Лошо е, че всички са се вторачили само в отмяната на плоския данък за физическите лица и се борят само дали и как да се облагат доходите на хората с 3800 лева заплата и тези над нея. По изчисленията на проф. Гечев въвеждането на прогресивния данък за физическите лица ще донесе незначителни приходи в бюджета, но ще направи облагането по-социално справедливо. Невярна е прокарваната теза на Дуранкев, че „винаги минималните работни заплати ще растат по-бързо от средните и най-високите работни заплати, така че данъчната тежест ще нараства по-бързо при средната класа!“ Орешарски, Дянков и Чобанов доказаха в български условия обратното. Максималните заплати растат неимоверно. Огромната част от милионерите в България са хора с много високи трудови възнаграждения, а доходите им не са от среден или дребния бизнес, а и те не са държавните служители. Да, предлаганата скала от проф. Гечев не е най-добрата, но никой не пречи на Дуранкев да разработи и да предложи по-добра.  Не е вярна тезата на Дуранкев, че „онези, които вземат месечно по 200 000 лв. заплата - осигурителната тежест остава 3800 лв.? Пак "плосък" осигурителен праг за по-богатите - в духа на традициите.“ А какво предлага в действителност проф. Румен Гечев –  "минималната работна заплата да не се облага с данък, а данъчната скала  да се променя бавно, като пределният данък е 27%, което означава, че хората с доходи  на 10 000 лева  ще бъдат облагани с 27%". Това означава, че този, който е получавал заплата от 200 000 лева при сегашното равнище на плосък данък плаща данък 20 000 лева. При ставката на Гечев данъкът вече ще е 54 000 лева. Не е нормално професор по планиране да не може да направи тази елементарна сметка. По мое мнение проф. Гечев е бил скромен. Ставката за богатите трябва да бъде над 30%. По лошото е и че проф. Гечев и проф. Дуранкев, които се обявяват за леви икономисти, си мълчат за равнището на плоския корпоративен данък от мизерните 10% толкова, колкото в Монголия. Нормалната европейска практика е корпоративният данък да е над 20%. Ако се промени тази ставка поне с 6% нагоре в хазната ще влязат не стотина милиона лева, а милиарди. С тези милиарди може да се подобрят образованието, здравеопазването, да се повишат пенсиите. Ето това е истинската социална и социалистическа политика.
            Трето, за същността на капитализма. Дуранкев по същество оспорва наличието след 1990 г. в България на „див капитализъм“, понеже нямало в страната „първоначално натрупване на капитала“ по Маркс. Според проф. Дуранкев имало "първоначално разграбване на натрупания обществен капитал" чрез различни политически хватки. Това твърдение безспорно е вярно. Според Дуранкев е грешка, че се обърква капитализма с клептокрацията. А според мен и двете са верни. В България през последните 25 години се установи „див и варварски глобален“ капитализъм с всички възможни техники на придобиване на капитала и неговото използване за ограбване на труда на милионите български граждани. В тези техники в съвременни условия, за разлика от времето на Маркс, силно действа ограбването от чуждестранния капитал, чуждестранните банки, застрахователни компании, търговски вериги, електроразпределителни дружества, концесиите за добив на полезни изкопаеми и т.н.  
            Четвърто, за пенсионната възраст. Учудва ме иронията, с която Дуранкев подхожда към позицията на БСП против увеличаването на възрастта за пенсиониране. Да, продължителността на живота бавно се повишава и то предимно при жените. Би трябвало опитен икономист като проф. Дуранкев да е наясно, че средната възраст у нас за пенсиониране реално е 56.1 г., а БСП е против увеличаване на възрастта за пенсиониране от 63 на 65 години за най-масовата трета категория труд. Да, БСП  и нейните депутати не смеят гласно да кажат, че е ненормално полицаите, военнослужащите и балерините да се пенсионират под 50 г., да не си плащат осигуровките, а след пенсионирането да работят и да получават и пенсия и заплата. Но това не сме да каже и самият проф. Дуранкев. В цяла Европа няма друга страна с подобно разделение на труда на три категории. В редица страни има въведено ранното пенсиониране, но само за миньори и някои др. професии, но много рядко под 60 г.

       В заключение, Дуранкев предлага кръгла маса между БСП, Българската левица, Зелената партия, "Българската пролет" и „други социалистически, социалдемократически и даже комунистически партии“. Много добре звучи. Ама в Коалицията „БСП лява България има излишък от такива партийки. Какво пречи на „Българската левица“ с „огромната“ електорална тежест от 6000 гласа на избирателите да се влее в „БСП лява България“? Та нали те бяха част от лявото движение в БСП! А каква кръгла маса да се води с Енчев, когато той още няма партия и структури и когато той на всяка втора дума ругае и проклина БСП? Разбирам привързаността на проф. Дуранкев към „Българската левица“. В нея са все симпатични ляво мислещи хора. Но нека тази партия да набере електорат колкото поне за един депутат в Народното събрание и тогава да критикуваме БСП, че е отказала коалиране с „Българската левица“.


20.05.2015 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар