неделя, 3 май 2015 г.

"Пенсионната реформа" на Калфин - политическа псевдодейност

„Пенсионната реформа“ на Калфин – политическа псевдодейност

Автор: Анко Иванов

Напоследък започвам да се отказвам да гледам телевизия. На който и канал да превключа, все се появява някой от абевейското трио – Първанов, Калфин и Петков. Графикът им е железен – от сутрин до вечер във всички ефирни телевизии. И все зализани, все костюмирани, в скъпи костюми, все благо говорещи, все загрижени за българските пенсионери, все невинни и все не пропускащи да ухапят БСП. Говорят ли, говорят и май сами започват да си вярват на небивалиците, които ни разправят ежедневно за т.нар. „пенсионна реформа“. Знам, че те са „абонирани“ за телевизионните екрани. Отвътре ги напряга нарцисизма, а отвън ги подтиква страхът от краха на политическата кариера. А бойковистките средства за масова дезинформация ги използват само и единствено в услуга на разбиването на лявото, да нямат ГЕРБ и Б.Б. силна политическа опозиция и още по-важното – силна политическа алтернатива. Формално във фокуса на камерите е Калфиновата „пенсионна реформа“.
А каква е същността на тази „реформа“, кои са нейните същности характеристики и какво ще последва, ако тя се реализира?
Прекалено оскъдни са аспектите на основните положения на „пенсионната реформа“. Използва се тактиката „на час по лъжичка“, т.е. днес говорим за един елемент на реформата, утре за друг, третият ден за трети и т.н. до безкрайност, вече няколко месеца телевизионни брътвежи. И всичко е в благи намерения и уж „искрената загриженост“ за пенсионерския хал. Независимо от ограничената същностна, а не рекламно-пропагандистка информация, можем да направим следните логични изводи:
Първо. Предлаганият проект за „пенсионна реформа“ е опит за продължаваща социална дискриминация на голяма част от българския народ. И риторично Калфин пита: „ Как може да се пенсионира рано българинът с ниска заплата и да получава висока пенсия?“ Кратък отговор – ако работи като офицер в органите за сигурност, полицията или е банков управител? Значи може, понеже тези служители имат огромни за българските стандарти трудови възнаграждения. Но Калфин не чака този отговор. Главният проблем на българската пенсионна система са ниските размери на пенсията. А отговорът как да станат високи пенсиите не става с риторика, а с конкретни промени. Първото главно условие за висока пенсия е повишаване на размера на трудовите възнаграждения. Докато Калфин не се загрижи да работещите бедни, няма как да се повиши равнището на пенсиите. Ако се удвои средната работна заплата съществено ще се повишат приходите в НОИ и от там чрез преразпределението могат да се повишат пенсиите. Второто, за което Калфин не намира смелост ясно да каже, е необходимостта от повишаване на пенсионните осигуровки поне до средното европейско равнище. Да, вярно работодателите ще скачат, но те не искат да им се изплъзнат поредният нов личен собствен самолет, яхта, луксозен автомобил, луксозна вила в престижни курорти и т.н. Обявяващият се за социално, за ляво ориентиран човек, Калфин би трябвало да знае, че социално действие е капиталистът (т.е. работодателят) да бъде принуден да се грижи повече за наетите от него работници. А две са главните грижи от капиталистите за работниците – размера на трудовото възнаграждение и размера на осигуровките. А Калфин вместо реалният социален, ляв подход, увеличаване на доходите и на осигуровките, предлага антисоциалното увеличаване на пенсионната възраст, понеже „така било в Европа“. Само, че в никоя друга страна в ЕС няма такива огромни привилегии за хората от полицията, армията и държавната сигурност, няма такива привилегии за балерините и балетистите. По същество Калфин, и съмишлениците му от триото телевизионни гастрольори, предлагат пряка дискриминация на работещите  от трета група труд, т.е. българските учители, лекари, инженери, стругари, търговски работници и т.н., т.е. масовите професии. Не е нормално с пенсионните осигуровка на нископлатените работници като учители, служители и т.н. да се изплащат високите пенсии на ранно пенсионираните полицаи и военни, които след пенсионирането си продължават да работят и да получават и пенсия и заплата.
Второ. Предлаганата пенсионна реформа чрез  безсмислено увеличаване на възрастта за пенсиониране, води като следствие до поредното обезбългаряване на България. Увеличаването на пенсионната възраст за трета група труд в условията на голяма безработица, липса на работни места като резултат пряко ще доведе по повишаване най-вече на младежката безработица. А изходът от нея засега, според провежданата политиката на дясната четворно-петорна коалиция, с активното участие на Калфин, е пълната безперспективност за труд от младите хора. Като следствие е увеличаване на емиграцията и преселването на младите хора в други страни. А крайния резултат е обезбългаряване на България. Отчаяните млади хора емигрират, а тези които остават, нямат възможност да създават поне заместващо по численост ново младо поколение. В същото време оставените на мизерни равнища на пенсия възрастни хора скоропостижно напускат този свят. Краен резултат – обезбългаряване и превръщане на България не в българска национална държава, а в географско понятие за част от Балканите. Всяка една икономическа и социална система и реформите в нея трябва винаги да отчитат ефекта върху цялостното развитие и бъдещето на България. Изглежда Калфин го интересува само личната кариера, а не бъдещето на страната.   
Трето. Предлаганата „пенсионна реформа“ е прикрита форма на геноцид на съвременните пенсионери, които получават мизерни пенсии, формирани им по неолибералните правила на Иванкостовата пенсионна система. В цяла Европа няма по-ниско равнище на размера на пенсията спрямо получаваният размер на работната заплата при пенсионираране – около 30% при 75-85% средно за Западна Европа. Вместо Калфин да поддържа  отпускането на 1 млрд лева за облепване на панелките със стиропор (макар че 40% вече са облепени от собствениците) не предлага актуализация на пенсиите или преизчисляване според актуалната към 2014 г. средна работна заплата, чрез повишаване на коефициента за всяка година положен труд и платени осигуровки или и чрез двата подхода едновременно. Огромната част от съвременните пенсионери със своите усилия и труд, със своите данъци и осигуровки, са отгледали, изучили и квалифицирали сегашните работещи хора в България, създали са огромната материална база на обществото. И те заслужават по-достойни старини. Индексацията, преизчисляването на пенсиите според средната работна заплата от последната година ще повиши доходите на пенсионерите и ще повиши потреблението в страната, ще се повиши икономическата активност. Предвижданите от Калфин промени са с цел по-високи пенсии за тези, които ще се пенсионират след 15-20 години, тогава, когато всички сегашни пенсионери или поне 90% от тях ще са в другия свят. Така замислената „реформа“ е груб политически цинизъм на дясно мислещ човек, прикриващ се от кариеристични подбуди под булото на лявото.
Четвърто. Калфиновата „реформа“ е по своята същност политическа демагогия. С участието си в Четворно-петорната дясна коалиция (ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ и ДПС) АБВ се дискредитира като лява формация пред своите избиратели, както и пред целия български народ. Вече стана ясно, че при евентуални предсрочни парламентарни избори АБВ заедно с ББЦ ще изчезне от политическия хоризонт. За да бъде реанимирано колаборационисткото АБВ трябва замазване на очите на избирателите със „силни леви“ действия. А пенсионната реформа дава такава възможност за подобна промяна на настроенията срещу АБВ. Само че такава възможност дава лява, а не дясна пенсионна реформа. Калфин има опит от миналото му на зам.председател на Министерския съвет по времето на Тройната коалиция, когато той като отговарящ по икономическите и социалните въпроси бе един от инициаторите и глашатаите на въвеждането на фалшивото швейцарско правило за ежегодно индексиране на пенсиите. Това правило навярно добре работи в Швейцария. Но България не е Швейцария. У нас то бе въведено за да заблуди обществото, че се повишават непрекъснато пенсиите, т.е. то бе политическа демагогия, режисирана от Калфин. Опитът показа, че с подаянията за Нова година и за Великден за пенсионерите с ниски пенсии и мизерните размери на швейцарското правило, социалният статус на българските пенсионери не се повишава, а обратно, непрекъснато се понижава.   
Пето. Предлаганите от Калфин и компания от АБВ „реформи“ по същество не променят пенсионната реформа, не я правят лява и социално ориентирана, а я продължават в духа на неолибералната концепция за нископлатен и неосигурен труд до безкрайност, до смърт, за благото на капиталиста (т.е. работодателя), който по англосаксонски навик у нас наричат още бизнесмен. Това, което предлага Калфин е псевдодейност под маската на лявата загриженост, загриженост за „бляскавото“ пенсионно бъдеще на сега работещите 40-50 годишни мъже и жени.  При истинската дейност се решават настоящите и главните проблеми на функционирането на определена система. Калфин ни предлага сегашната дефектирала пенсионна система да продължи да работи в същия авариен режим, разбира се, за сметка на сегашните пенсионери и в бъдеще за сметка на работещите от трета група труд. Съвсем правилно синдикатите твърдят, че обещаваните от Калфин 1300 лева пенсия вероятно ще има значително по-ниска покупателна способност от сегашната на тези 1300 лева. И това ще стане поради повишаването и нарастването на цените в България да равнището на високите западноевропейски цени и инфлационните процеси.
Алтернатива на тази дясна и по-скоро фалшива „пенсионна реформа“, ако се стигне до обсъждане в Народното събрание е ясна позиция на лява партия, основаваща на следните опорни позиции:
1.  Незабавно несимволично повишаване на доходите на работещите в страната, включително и несимволично повишаване на минималната работна заплата на този етап поне над 500 лева;
2. Конкретни мерки за изсветляване на сивата икономика и осигуряване на вноски за работещите стотици хиляди хора в сивия сектор;
3. Въвеждане като задължителен принцип всички държавни служители, включително и работещите в МВР, армията, държавната сигурност и т.н. да си плащат пенсионните осигуровки както всички други български граждани;
4. Увеличаване равнището на социалните осигуровки (като % от равнището на доходите) до равнището на средните в Европа, като преобладаващата част от тях е за сметка на работодателите;
5. Пенсии и добавки към пенсиите да се плащат само за внасяните вноски за общо и за професионално осигуряване в професионалните фондове, независимо от някакви безсмислени граници за минимален трудов стаж. За колкото месеца има осигуровки в професионален фонд, такъв размер да се получава за допълнително плащане към пенсията;
6. Актуализиране на равнищата на пенсиите (т.е актуализация) от началото на 2016 г. с равнището на средната работна заплата за 2014 или 2015 г.;
7.  Замразяване на възрастта за пенсиониране на трета група работещи. Всички служители от сферата на сигурността да се изравнят с трета група труд и да си плащат пенсионните осигуровки, подобно на другите български граждани.

Истинските леви партии се грижат за решаване на социалните проблеми в обществото, а не се грижат за защита на интересите на богаташите да печелят колкото се може повече и да дават на обществото, респективно на бедните, по-малко. Това е истинският критерии за ляво в съвременната политика.

            3.05.2015 г.



Няма коментари:

Публикуване на коментар