Борисовите алабализми

Борисовите алабализми

            Българското общество започна да свиква с бойковите празни приказки – алабализми. Алабализмът е жаргонен израз, който означава несериозно, глупаво, безсмислено говорене и изказване. Алабализмите са празни по съдържание думи. Говоренето с алабализми е по същество празнословие. В интервюто пред ТАСС и Россия 24 Бойко Борисов изръси поредица от алабализми.

Първият алабализъм бе изречената от него очеизвадната истина, че „за високи пенсии и заплати … трябва да има добра икономика“.  Но „добра икономика“ е само тази, който осигурява работни места с високо трудово възнаграждение, а не с мизерни заплати на равнището на бедност. За да се развие икономиката хората трябва да имат материален стимул да работят по-добре, да произвеждат повече и по-качествено. При по-високи доходи те ще живеят по-добре, ще има по-голям стокооборот и приходи в хазната, ще имат повече ресурси да си изучат децата и да ги подготвят да работят по-професионално и качествено в бъдеще. Високите пенсии и заплати са скачени съдове. Всяка промяна в равнището на икономиката влияе пряко върху равнището на доходите и обратното-всяко положително изменение на доходите влияе положително върху развитието на икономиката. Но тази истина неолибералите не искат да разберат или ако я разбират я скриват от хората и хвърлят баналностите за „добрата икономика“.

            Вторият алабализъм е, че в България „заплатите ни ще са по-големи“, когато икономиката има ръст 7-8%. Това са поредните празни приказки. Заплатите у нас са ниски понеже са на значително по-ниско равнище от нивото на обществената производителност на труда. При тази ситуация работодателите нямат интерес да правят иновации, а печелят от ниското заплащане на труда, т.е. те не са заинтересовани от повишаване на производителността на труда чрез внедряването на нови технологии, на нова техника и нов производствен асортимент.

Третият алабализъм е, че „трябва да се правят реформи“. Но с каква цел? Какви по същността си реформи? Борисов ни баламосва с думата реформи. България вече 25  г. прави реформи, а икономиката е все по-зле, а хората са все по-бедни, а все по-малък брой хора стават все по-богати. Това, което Борисов и АБВ представят като „пенсионна реформа“ е само някакво фризиране и напудряне на действащата неолиберална пенсионна система. Тъй наречената пенсионна реформа не засяга същността на тази пенсионна система, осигуряваща пожизнена бедност на пенсионерите.

Четвъртият алабализъм е, че „Колкото изкарваш, толкова трябва да харчиш“. Подобен принцип е измислен от неоколониалните империи за техните владения, наричани „суверенни държави“. Какво от това, че България малко харчеше от 1997 до 2014 г. (с до 3-4 % държавен дефицит)? Българите живеят най-бедно. Какво от това, че съотношението дълг спрямо БВП е ниско? Пак сме най-бедни. Какво от това, че Германия не спазва измислените Маастрихстки критерии и има огромен дълг? Но жизненото равнище на германците е едно от най-високите в света.    

Говореното на алабализми е свойствен на Борисов политически стил. Това празноговорене е продължение на неговата лична максима, че той е прост и хората са прости и поради това се разбират. По такъв начин той отклонява вниманието на масата хора от същностните проблеми на общественото развитие, от действително протичащите обществени процеси и набира точки за положителен политически образ.

13.07.2015 г.