петък, 26 юни 2015 г.

Калфиновата антилогика и принципът за социалната солидарност

Калфинова антилогика
и принципът за социалната солидарност

автор: Анко Иванов
            Чета в един от столичните ежедневници поредното от безкрайния брой изявления на министър И. Калфин озаглавено „Няма логика, чиновниците да си внасят осигуровките“. В цитираните съкратени изявления на Калфин няма дословно изразяване на подобна мисъл. Но все пак от тях личи несъгласието на Калфин чиновниците сами да си плащат вноските за пенсионно и здравно осигуряване. И аргументите му са профански, не са принципни. Калфин твърди, че не е склонен да приеме предложението на колегата си министър Москов държавните чиновници със трудово възнаграждение над две минимални работни заплати да си плащат здравното осигуряване. Нито предложението на Москов, нито твърдението на Калфин са принципни.
Предложението на Москов не е издържано принципно, понеже разделя държавните чиновници изкуствено в две категории и по този начин създава неравнопоставеност, т.е. дискриминация на тези, които са на по-отговорни чиновнически длъжности сами да си плащат осигуровките, а по-дребните чиновници да са облагодетелствани от държавата. И още нещо. Щом сами ще си плащат здравните осигуровки, защо тези по-заможни чиновници да не си плащат и пенсионните осигуровки? Принципът е принцип, когато е еднакъв за всички в държавата.
             По позицията на Калфин има много по-дълбоки и съществени нарушения на основополагащи конституционни принципи и на логиката. Вярно, неплащането на осигуровки от държавните чиновници е заварено положение. Но то е заварено положение от предишни правителства и особено на това, в което Калфин бе зам. Председател на Министерския съвет по икономическите и социални въпроси, а Орешарски бе финансов министър. Още от тогава съществува тази диспропорция – скъпоплатените (по ниския български стандарт) държавни чиновници, военнослужащи, полицаи, и т.н. да не си плащат осигурителните и здравните вноски, а вместо тях това да прави държавата, т.е работещите в останалите сфери на обществото да плащат за тях. От останалите работещи чрез данъците се вземат парите, с които се привеждат вноските за тази категория привилегировани български граждани. А откъде предимно се формират данъците, от които се вземат парите за техните осигуровки? Предимно от данъка върху потреблението чрез ДДС и акцизи, от които идват 75% от постъпленията в държавната хазна. Това означава, че парите се вземат от храните и лекарствата на пенсионерите, на децата и на останалите работещи. А това е социално несправедливо и социално несолидарно. А Калфин и АБВ уж били „леви“!
             Защо са привилегировани държавните чиновници (около три пъти по-многобройни от времето на т.нар. социализъм.)? Отговорът е безкрайно прост. Всяка власт се стреми да има хора, които в държавния апарат (министерства, ведомства, комисии, агенции, полиция, съд, прокуратура, държавна сигурност и армия) да и служат. Поради тази причина предимно са по-ниските равнища на пенсионна възраст за тези категории служители – армия, полиция, държавна сигурност и др. Това са група държавни служители, които могат да провалят всяка демократично избрана власт. И поради това властниците ги ухажват по всякакъв начин. И по същество с това ги правят привилегировани членове на обществото.
В случай има нарушаване на общия принцип заложен в Конституцията за равнопоставеност. В законите са залегнали основополагащите принципи за социална солидарност, т.е. че пенсионните и здравните осигуровки се плащат от всяко лице и от всеки работодател, като в тях е заложено и в какви пропорции това става. С вменяването на задължението на държавата като работодател на държавните чиновници, полицаи, служители в армията и сигурността е нарушен основният принцип на солидарността – всеки да поема личен дял в зависимост от своите доходи за издръжката на другите при необходимата им потребност. Така подсказва логиката, която при Калфин се оказва обратната – т.е. антилогика.  
            Но позицията на Калфин е и дискриминационна. Става дума за това, че хората, които се издържат от държавния бюджет са неравнопоставени. Такъв е случаят с две категории работещи. Учителите в държавните и общинските училища и преподавателите в държавните университети се издържат от държавния бюджет пряко или опосредствано. Но всички работещи в тях си плащат здравните и пенсионните осигуровки, регламентирани им от законите. Подобна е картината и в здравните заведения на национално и общинско равнище. И при тях на лекарите и сестрите се удържат здравни и пенсионни осигуровки. И възникват няколко естествени и напълно логични въпроса. Първият от тях е кой е по-равен пред Конституцията – държавния чиновник, полицая, воннослужащият или лекаря, професора, учителя? Според Калфин полицаите, чиновниците, войниците и офицерите са по-равни, понеже са освободени от личен принос в пенсионното и в здравното осигуряване. Вторият въпрос е  кой е по-ценен - държавните чиновници, полицаи, войници и офицери или професори, доценти, асистенти, учители, лекари, медицински сестри? В отговора на този въпрос има два аспекта. За обществото всичките са ценни и необходими служители (слуги), но за властта изглежда много по-ценни са чиновниците, полицаите, войниците, прокурорите, офицерите и т.н. и поради това те имат привилегията да не плащат личен дял в пенсионните и здравните осигуровки.
             Нелогичен е и аргументът на Калфин, че някога било решено чиновниците да не си плащат осигуровките и им или намалени  заплатите. Но някога учителите и преподавателите във ВУЗ, лекарите и сестрите въобще не плащаха осигуровки, а всичко бе за сметка на държавата. Но сега заплатите на учителите са в пъти по-малки от тези непрекъснато нарастващи заплати на държавните чиновници. В условията на криза и тези държавни хрантутници (три пъти повече по брой от необходимото) трябва най-после да имат личен принос в собственото си осигуряване.    


26.06.2015 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар