В
последно време, особено след президентските избори, стана много актуален
терминът „промяна“. И всички политици, като в църковен хор, запяха молитвата за
промяна, промяна веднага и на всяка цена, промяна заради самата промяна. Хората
били искали промяна и ние трябва да я направим тази промяна. И ето много сериозният повод за размишления и
въпроси. Да, за въпроси. И то за сериозни въпроси. Въпроси, които за повечето български
политически партии не търпят отлагане. И най-вече за социалистическата партия.
На последното
заседание на националния съвет на БСП Нинова с нетърпящ възражение тон и с някакъв
особен апломб обяви, че „иде време и за въпроси“ и че „хората искат промяна“.
Да, хората действително искат промяна. И понеже е дошло времето за въпроси,
трябва да поставим най-сериозните от тях.
Първият
въпрос. Кое
е главното в очакваната от хората промяна? Какво е най-важното нещо, което
трябва да се промени? И понеже става дума за партии и по-конкретно за
БСП, въпросът може да бъде конкретизиран във формата „Какво в БСП следва да се
промени?“ А какво всъщност очакват хората? Търсеният от мен отговор е в промяната на политиката. Това е
действително главното. Работата на политическите партии и политиците в крайна
сметка се оценява по резултатите от провежданата политика, т.е. „по политиката
им ще ги познаете“. А за нея се съди по жизненото равнище на хората, по
икономическото, социалното и духовно-културното развитие на обществото. Промяната
изисква отказ, категоричен отказ от сегашната неолиберална политика, политика, която
се провежда вече над 25 години в България. На хората (дори и на тези в САЩ) вече
им втръсна неолиберализма, водещ до безкрайно обедняване и прокуждане от
родината на младите хора, до неимоверно забогатяване на определен кръг лица,
обикновено олигарси, свързани с мутренското време. Без да се промени
съдържанието на политиката, която се провежда в България, няма да се преодолее
статуквато. А кой ли в Балгария вече не се оплаква от статуквото? А каква да е
политиката, която следва да защитава БСП? А отговорът е даден в чл. 6 на Устава
на БСП: „… осигуряване на надеждна защита на хората на труда, на
бедните и изоставените, на работниците и служителите…“. Ето това липсва
в досегашната политика на ръководството на БСП и хората го чувстват. Лявата ни
партия участва в десни управления и работи само за смекчаване, а не за
преодоляване на икономическата неолиберална политика на десните. И това е
грешка не на Устава, а на първите лица в БСП (Първанов, Станишев, Овчаров и
др.), които поддържаха и провеждаха на власт социаллиберална политика, поддържаха
по същество неолиберализма и предлагаха предимно козметични промени в отделни
сектори на политиката. Липсата на реално осъществена лява политика доведе в
Гърция до формирането на „Сириза“ (и почти изчезването на ПАСОК), а в Испания –
на „Подемос“. Промяната на същността, на съдържанието и резултатите от политиката
искат вуйчо на село и чичо от града. А за такава промяна мълчат всички политически
партии в България. Мълчи и Изпълнителното бюро на БСП.
Вторият
въпрос. Как
да се формира и какво да съдържа политиката на промяната? Изминаха 6
месеца от Конгреса на БСП, от Конгреса, който прие лявоориентирана Програмна
декларация. Още на Конгреса новоизбраният Председател на БСП заяви, че още от
следващия ден ще се внесат в Народното събрание необходимите законопроекти. Да,
ама не? Не, защото нямаше готовност за това. След това ни обещаваха че до
септември 2016 г. ще се разработи нова управленска програма на БСП с оглед
промяната на неблагоприятната ситуация в страната – преодоляване на социалната
и демографската криза и т.н. И пак „да, ама не“. След президентските избори се
съставиха групи, които да разработят проектите за управленска програма. Ама
дали ноември е септември? Или септември стана януари? А как да се формира тази
промяна на политиката – отгоре надолу или отдолу нагоре? И пак както по времето
на Първанов и Станишев ни „разработват“ документи за промяна отгоре, а май че в
Устава (чл.13, ал.1) пише друго: „Членовете на партията участват в изработване,
провеждане, защита и оценка на политката на БСП.“ А защо ръководството на БСП
не се допита и не даде възможности на членовете и симпатизантите на партията да
се произнесат по предвижданата промяна? Не трябва да се провежда нов
референдум, от типа на наскоро проведения, резултатите от който бяха
манипулирани в полза на Първанов, Калфин, Петков, Дончева и сие ренегати.
Апропо, а кой и защо, под чие указание, манипулира резултатите от референдума
за предизборните съглашения и обединения? А манипулаторите трябва ли да
членуват в Изпълнителното бюро на БСП? Политиката
на БСП трябва да се формира по принципа отдолу-нагоре, а не по първановия и
бойкоборисовия модел – отгоре-надолу.
Третият
въпрос. Кои
интереси да доминират в променената политика? Всички занят, но
не е излишно да се напомни, че партия означава „част от обществото“ и че партията
изразява и защитава интересите на тази част от обществото, която тя
представлява. За да има действителна, а не козметична промяна, разработваната
политика трябва да отговаря на интересите на хората на труда, на бедните и безработните,
на работниците, трудещите се селяни, служителите, интелигенцията, на
производствените специалисти и експерти, на пенсионерите. Няма как да се
съвместяват несъвместимите неща, да се съвместяват интересите на богаташите, на
едрия бизнес и на наемните работници. Промяната изисква ръководството на БСП да
даде в своите разработки за нова управленска политика приоритет на интересите и
потребностите на бедните и на работещите наемни работници, специалисти,
служители, учители, лекари и други интелигенти.
Четвъртият
въпрос. Кои
лица да участват в разработката, провеждането и оценяването на новата
променената политика? От обявената промяна ръководството на БСП поставя
акцент само върху промяна в състава на депутатите в Народното събрание. От Националния
съвет ни казват, че ще се въведат статистически норми за формиране на листите
за следващото Народно събрание, класифицирани, групирани и подредени по измислени от апаратчиците
признаци: възраст, пол и т.н., както и норми за продължителност, т.е. за
забрана на определени политици от БСП и кметове да се кандидатират или по-точно
да бъдат издигнати техните кандидатури за Народното събрание. На ход е процентомера.
Три пълни мандата много ли са? Малко ли са? А защо не и непълни мандати? А трябва
ли за четири-пет души да се пише нова норма? Това ли е главният проблем на БСП?
Кой ли да ти каже? И като го попитах вуйчо на село какво го грее това,
отговорът бе мълчаливо подвигане на раменете и красноречивия отговор – „Все тая
ми ти работа“. А вуйчо на село, както и чичо от града, искат нещо съществено да
се промени, така че не просто да се сменят едни образи (политици) в Народното
събрание с други образи. В Народното събрание действително трябва да има
промяна в състава на депутатите. Въпросът над въпросите е: как тя да стане?
Дали по естествен път? Дали със статистическо-ограничителния метод? А дали пък
не с комплексен критерий който да обхваща и отговора на следните въпроси:
1/. Какво е качеството на досегашна
законотворческа работа на депутата, има ли той необходимата подготовка и
експертност?
2/. Каква е политическа и законотворческа позиция на
кандидата по актуални политически, икономически и социални въпроси и проблеми и
съответства ли тя на социалистическата идея?
3/. Какъв е неговият личен
авторитет в обществото, равнището на неговите обществени изяви, неговото умение
да контактува с хората, да се вслушва в тяхното мнение, публично решително,
ясно и точно да отстоява социалистическата политика и авторитета на
социалистическата партия?
4/. Има ли прояви, които
вредят на авторитата на БСП, на партийния орган като: участие и подпомагане на
олигархически групировки; извършени закононарушения и чистота на съдебното
минало; участие и облагодетелстване от разбойническата пазарната и
работническо-мениджърската приватизация; участие в безпринципни договорки и
съглашения с други политически партии (т.е. участие в задкулисието) и особено
със СДС, ГЕРБ и ДПС; участие в масонски ложи, участие и лично притежание на
офшорни фирми; гласуване за Делян Пеевски и др.
Определянето
на кандидатите за народни представители на БСП може и трябва да бъде на
качествена, а не на количествена основа. Правилно е да има повече млади
хора, младостта не е порок, а надежда за бъдещето. Но опитът и качеството на
знанията и на действията са по-важни. Народното събрание не е училище за
политици, а е място за качествено отстояване на социалистическите идеи и политики.
И тук няма място за никакви статистики, за никакво ограничаване по пол, по
възраст, по продължителност на работата в Нароното събрание, по кметуване и
т.н. Важното е кой може качествено да
свърши работата, а не кой да заеме мястото. В интерес на България е всяка
партия, включително и БСП, да вкара в Народното събрание най-качествените си
хора, а не послушковци, не протежета на лидера, не неподготвени и без
необходимата експертност лица.
Петият
въпрос. Промяната не трябва ли да обхване и ръководните органи на партията (БСП).
Трябва смело да си признаем, че в сегашното ръководно тяло на БСП има отделни
лица, чието появяване на екран, при безкрайните им показвания по национални и
кабелни телевизии, отвръщава и отблъсква десетки хиляди хора, потенциални
избиратели на БСП. Бедните хора, почти три четвърти от живеещите в страната, не
могат да харесват хората с дворци, с огромни богатства, натрупани по незнайно
какъв спекулативен начин. В България хората не вярват, че с честен труд някой може
да има дворец, богатство, вили в страната и в чужбина, хотели, фабрики и т.н. Милионите
хора, които се трудят с ненормално продължително време и с ненормална
интензивност и едва да свързват двата края, живеят в панелка или в порутена
селска или градска къщичка, не вярват на богатите. Дошло е време да се преоцени мястото на милионерите в БСП. Те могат вечно
да декларират, че са социалисти по убеждение, но по социален статус са си
капиталисти. И това хората не могат да го преглътнат. Нека тези хора
(капиталисти) да си членуват в БСП, да си плащат членския внос, да ходят на
събрания, да се изказват, да предлагат и т.н. както и всички други членове на
БСП, но те не трябва да рашават от името на бедните, на обикновените членове на
БСП, както в Националния съвет, така и в Народното събрание
Оставам с убеждението, че чрез призива за промяна
се готви голяма подмяна. А тя е отказ от лявоориентирания курс на БСП, одобрен
от последния конгрес и връщане към любимия на Овчаров и Първанов
социаллиберален курс на колаборация с крайно десните в управлението на
държавата. А най-сигурният начин за това е от Народното събрание да бъдат
извадени най-силните и явни поддръжници на левия, на истинския социалистически курс на провеждане
на политиката. Народното събрание и парламентарната група на БСП нищо няма да
спечелят от това, че Миков, Стоилов, Божинов и Донка Михайлова няма да са
народни представители. Но БСП безспорно ще загуби няколко истински социалисти,
стабилни експерти в парламентарните битки за нова действена социалистическа лява
социална политика, политика предназначена за хората, а не за едрия бизнес. В партията,
в която около 90% от членовете са истински леви, с леви убедения, да изключиш от
Народното събрание представителите на лявото движение в БСП е политическо
недоглеждане или проява на политически каприз. А в личен план Стоилов, Миков,
Божинов и Михайлова могат и без Народното събрание.
И
още един въпрос. С направеното предложение за невключване в листите за избор на
Народното събрание на групи хора (с три мандата или кметове) как да ми обяснят
(не само на мене), че нямам право да предлагам и да избирам, качествени кандидати
на партията за „изборни държавни длъжности“ (чл.23, ал. 2 и 3 от Устава),
понеже те не се побират в някаква статистика? А предложените текстове за ограничаване
на правото да предлагам и избирам как се съотнасят с Всеобщата декларация за
правата на човека и с българската Конституция? Няма ли нарушаване на изискването
за равни права на статистически „отстреляните“ и на обикновените избиратели
социалисти и симпатизанти?
В
заключение, по мое мнение, Изпълнително бюро на БСП май че недобре оценя
политическата обстановка в страната. Сега са нужни не само телевизионни и
парламентарни изяви и силни слова срещу ГЕРБ, а и предимно задълбочена, кратка
и ясна нова управленска политика на БСП, нови съдържателни предизборни
послания, съответстващи на решенията на последния Конгрес. Самоцелната промяна
на състава на депутатите е подготовка за нов, по-яростен социаллиберален курс на
новото ръководство на БСП, противоречащ на тежненията на огромното мнозинство членове
на социалистическата партия.
18.12.2016
г.
Автор: д-р Анко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар