сряда, 18 май 2016 г.

Идеи за лявата икономическа политика

Автор: Анко Иванов

Общоизвестно е, че икономическата политика, е важна дейност на държавата за управление на икономиката с цел нейното развитие, недопускането на рецесия, свръхинфлация, небалансираност и диспропорции, за технологическо обновление, баланс между интересите на бизнеса и работната сила. Икономическата политика може да се разглежда в различни ракурси, в различни измерения. Но тя може да бъде действена, единствено ако в нея се отразяват интересите и потребностите на доминиращата част от населението на страната. Тя е действена и ако съответства на съвременните и конкретни вътрешно- и външнополитически условия и връзки.
Наскоро внимателно прочетох откритото писмо до г-жа Корнелия Нинова и Националния съвет на БСП (в Поглед.инфо) относно „Предложение за икономическата политика на БСП“ на уважавания от мен и мнозина българи член-кор. на БАН, проф. д-р на икономическите науки Иван Ангелов. В него има много верни изводи и оценки за състоянието на страната, за провежданата от двете правителства на Станишев икономическа политика, редица ползотворни идеи за промяна на икономическата политика, предлагана на обществото от БСП. Одобрявам и поддържам този подход на един изтъкнат български икономист публично да се обърне към ръководните органи и лица на БСП за провеждане на лява икономическа политика. Изписаните оценки и предложения по същество са една цялостна социално-икономическа и политическата и частично демографска концепция за промяна в социално-икономическото развитие на страната. По мое убеждение и мнение сега е необходима работеща, кратка и ясна управленска програма за бъдещо развитие на страната, с която БСП да се яви на предстоящите извънредни парламентарни избори, прокламирани от Миков и Нинова. Програма, която да започва с икономическата политика.
Главният акцент на тази управленска икономическата  политика е постигането на целта да се осигури значим икономически растеж, да се осигурят значими приходи в държавния бюджет за да могат успешно да се решават проблемите на социалната и демографската политика на страната. Общият стратегически подход следва да е с хоризонт не далечната 2040 г., а един значително по–кратък период. В условията на господстващ неолиберализъм в политиката и икономиката хоризонтът е прекалено кратък – от избори до избори. Предлаганата 2040 г. е прекалено далечна и ми напомня за  посланието че „сегашното младо поколение ще живее при комунизма“. По мое мнение оптималната визия трябва да бъде поне за два изборни мандата, т.е. около 8-10 години.  За този период при правилно управление на икономиката може да се доближи съществено средното европейско равнище за производителност на труда, равнище на доходите и жизнено равнище, а те ще повлияят позитивно на решаване на демографските проблеми.

По мое мнение икономичeската политика трябва да се опира на следните основни концептуални стълбове.
Първият стълб е бързо и значимо увеличаване на делът на държавната собственост в произведения БВП. По някои данни сега той е вече само около 9% при около 97% по време на социализма. Махалото е прекалено силно разлюляно – от крайност в противоположната крайност. В страните от ЕС има различни практики – от 62% в Швеция до 9% в България, при средно, доколко ми е известно – между 30 и 40%. Целта на социалистическата икономическа политика в съвременни условия следва да бъде в следващите няколко години (примерно за 5 г.) делът на държавната собственост в произведеният БВП да достигне поне около 30%. Това може и трябва да се постигне чрез:

Ø  предложеният от проф Ангелов Инвестиционен фонд, но изцяло държавен. Сега в бюджета има заделени 2 млрд. лева, които се харчат по преценка на Премиера. Поне 1.5 млрд лева могат да бъдат насочени в такъв фонд. И те да се използват предимно за реиндустриализация;

Ø  преоценка на договорите за приватизация и за тези, за които се открият съществени нарушения да бъдат върнати обратно в държавна собственост. Особено наложително е това да стане за двете американски централи и електроразпределителните дружества, част от приватизационните фондове;

Ø  Съществена промяна в дейността на Насърчителна банка. Тя да развие собствена клонова система и да обслужва текущите плащания на всички държавни фирми и бюджетни институции и звена, за да няма изненади като тази с КТБ. Освен това тя да отпуска изключително кредити с низки или дори в някои случаи с безлихвени кредити  на дребен, семеен и среден бизнес; 

Ø  изкупуване на дялове от чуждестранните банки, търговски вериги, застрахователни компании и промишлени производства, така че по естествен път те да станат държавни, и да се прекрати безогледния износ на български капитали в чужбина;

Ø  създаване на нови високотехнологични производства  (от държавни фирми) с висока наукоемкост и нови фирми  и предприятия за преработка добиваните български суровини, както и  за дейности, обслужващи социалните потребности на населението;

Ø  постепенно връщане обратно в общинска собственост на повочето дружества за обслужване на населението като: водоснабдяване, електроподаване, канализация, изграждане, поддържане и ремонт на общински социални фондове ( училища, детски градини, общински болници и т.н.

Вторият стълб на на икономическата програма на БСП трябва да бъде технологичното обновление на производствените мощности на държавните предприятия и на частния бизнес. За целта:

Ø  на държавните и общинските предприятия трябва да им се оставят повече средства за технологично обновление и за развиване на нови дейности, с които да се разширява и обогатява тяхното производство. Практиката на изземване на средствата на държавните предприятия ги поставя в неравнопоставено положение с едрия и особено с чуждестранния едър частен и държавен бизнес. Дянков изземваше 80% от приходите на държавните фирми, а Орешарски намали този размер на 75%. Предлаганото от проф. Ангелов само 20% е реално за по-далечна перспектива, понеже в близките години може да се срине държавния бюджет. Ако този дял се намали поне на около 30-40%, какъвто е данъкът печалба на големите фирми в Западна Европа, то на крупните държавни фирми ще им останат средства за инвестиране.

Ø  да се променят условията за дейност на частния бизнес, като се използва друг подход. Сега българският частен бизнес работи в прекомерно леки икономически и данъчни условия в България. И това не го стимулира да инвестира във високотехнологични производства и да повишава производителността на труда. Това е най-ниският в Европа  плосък данък (10%, колкото е само в Киргизстан, Монголия, Черна гора и Македония) и с най-евтината работна ръка. Реализираните от бизнеса в България значими печалби предимно се изнасят от страната или се влагат предимно в семеен лукс и имоти в чужбина. Стимулирането на бизнеса трябва да е в посока технологично да обновява и развива дейност. То трябва да бъде в две посоки. Първата е повишаване на данъчното облагане от 10% поне на 15%, колкото е за едноличните търговци. Подобна ставка ще бъде с 5-6% по-ниска от тази в прибалтийските републики и няма да води до намаляване на конкуретноспособността на произвежданите български изделия. Повишаването на трудовите възнаграждения чрез повишаване размера на минималната работна заплата или други техники, има не само значим социален ефект, а предимно производствен икономически ефект, понеже ще се стимулира повишаване на знанията и уменията на персонала. Подобна данъчна принуда трябва да се съчетае с данъчни облекчения за определен период, в зависимост от профила на стопанската дейност, а само за фирмите, които правят инвестиции на зелено (т.е. напълно нови производствени мощности и изделия). 
  
Ø  да се променят условията на работа на БАН и висшите училища в страната. Значимо да се увеличават държавните субсидии за развитието на фундаментални и предимно за практико-приложни научни изследвания и разработки, така че българският бизнес да може да има солидна научна база за развитие. Увеличаването на субсидиите за научна дейност да се съчетават със значимо увеличаване на трудовите възнаграждения на работещите в сферата на науката.

Третият стълб на икономическата програма на БСП трябва да бъде развитието на кооперациите. Трябва да се внесе и приеме нов закон за кооперациите, позволяващ по-гъвкаво и ефективно образуване и развитие на кооперативното движение. Кооперациите да се ситуират в селското стопанство, търговията, комунално-битовите, занаятчийските и други услуги.

Четвъртият стълб на икономическата програма на БСП трябва да бъде засилване на ролята на държавата като стопанин на производствени фондове и като регулатор на икономическите дейности. Принципът „по-малко държава“ унищожава България. Сега е необходима „повече държава“ за да се засили социалната справедливост, социалната солидарност, социалната взаимопомощ и да се намали значимо неравенството в обществото. Това трябва да става предимно чрез законови икономически и правно-административни мерки и отговорности. Особено място трябва да има промяната на:

Ø  Данъчната политика. Повечето предложения на проф. Ангелов са добри ще проработят, ако се въведат. На преразпределение от произведения БВП да бъдат не сегашните 37-38% , а 47%. Това да стане чрез увеличаване на корпоративните данъци от 10% поне на 16% (колкото е в Румъния или на 22% при Естония) и те да се изравнят с тези на едноличните търговци (15%). Това ще доведе до повишаване на дела на преразпределение на произведения БВП и ще се промени сегашното крайно негативно съотношение между преки и косвени данъци. За него има различни данни, но обикновено те варират от 25 до 30% (проф. Ангелов и проф. Вучева). Потребна е много по-стръмна прогресивна скала в облагането на доходите на физическите лица, т.е. премахване на плоския данък и въвеждане на  прогресивния подоходен данък. Необлагаемият минимум да бъде в размер поне на размера на минималната работна заплата, а максималната ставка да достигне (у нас за доходите над 20 000 месечно) до 45%, каквато е във повечето европейски страни.  Да се въведе семейното подоходно облагане се необлагаем минимум, който да нараства с увеличаване на броя на децата в семейството (само за второ и трето дете). Данъкът ДДС да се отмени за консумативите за лечение, плащани от пациентите и осигурявани от болниците, помощните средства за инвалидите, да се намали на 10% за лекарствата, бебешките храни и облекла, учебниците и тетрадките. Да се увеличи на 30% данъкът върху златната и сребърна бижутерия, хазартните игри и залагания, самолетите, яхтите и луксозните автомобили;

Ø  Разпределението на бюджета. Това е политика, от която в голяма степен зависи бъдещото икономическо развитие на страната. В нея трябва да има няколко приоритета. Първият е образованието и науката. Това са дейности, които трябва да имат по-голямо финансиране и дял от БВП при разпределението на бюджета. Това може да дойде по два начина: чрез намаляване на административния персонал в страната и съкращаване на разходите за издръжката на БОРКОРи, МОРКОРи и т.н. измислени и паразитни административни структури, чрез намаляване на административния персонал в самото МОН. Например, преди 60 години в България има над два пъти повече ученици от сега, почти два пъти повече училища и с много повече учители. Тогава тази система е управлявана от министерството и 13 регионални инспектората с почти над два пъти по-малко персонал. Сега има 28 регионални инспектора с над 2.5 пъти повече персонал. Вторият начин е увеличаването на делът в бюджета за наука и образование чрез пренасочване на значим дял от повишените приходи в бюджета. Икономически растеж, модернизиране на икономиката е немислимо без развитие на образование и наука. Крайно наложителна е отмяната на делегираните бюджети в системата на образованието, довели да ярко снижаване на качеството на подготвяните кадри за икономиката;

Ø  Концесиите са важен инструмент за икономическо развитие. В сегашния си вид те са почти безплатно харизване на имоти с цел забогатяване на български и чужди тарикати. Концесии да има, само там, където държавата и общините нямат значим ресурс за тяхното използване. Концесия, дадена на чуждестранна фирма, с продължителност над 15 години срок е колониално заробване на страната. Даването на концесия на функциониращи летища и пристанища е целево ограбване на българската държава и принизяване на националната стабилност и сигурност. Необходима е цялостна промяна на законовата основа за концесиониране не само в сроковете, но и при условия, цените и контрола върху експлоатацията на природните богатства на страната;

Ø  Обществените поръчки, контрабандата и корупцията. В България има много високи равнища на корупция и контрабанда, на сивия сектор в икономиката. Необходим е цялостен преглед и промени на законодателството, на връзките и взаимодействието на специализираните държавни органи за борба с тези отрицателни явления, промяна на голяма част от служителите и експертите в тези звена. Тези действия да бъдат едновременни с намаляване, опростяване и рационализиране на държавните лицензионни режими.
               
Петият стълб на управленската икономическа политика е външноикономическата политика. В условията на свободно движение на хора, стоки, капитали в Европейския съюз външноикономическата политика не бива да бъде едностранна и подчинена само на капризите на брюкселската администрация. Тя трябва да осигурява:

Ø  Защита на българските производители. Тя трябва да бъде непряка, дискретна, но ефективна. Това особено се отнася за производството на растителна и животинска продукция, на масовите храни за българското население, особено за хляб и хлебни изделия, мляко и млечни изделия, месо и месни изделия, готови храни и т.н. Необходими са много сериозни ветеринарно-медицински и други защитни механизми за недопускане на некачествена и и дори вредна за здравето на хората хранителна продукция от съседни и по-далечни страни, нечленки в ЕС. Целта трябва да бъде в близките 8-10 години да се намали съществено вноса на продукти от първа необходимост за българската трапеза с местни и висококачествени български изделия. Въвеждане на строги лицензионни режими при внос на стоки и продукти за масова употреба от българските потребители;

Ø  Разширяване на външнотърговския оборот със страни, които не членуват в ЕС. Това е на първо място борба за преодоляване забраните за търговия с определени страни (нечленки на ЕС) и особено с традиционния търговски партньор на България – Русия. Формиране на активни икономически връзки със страните от Източна и Южна Азия, с някои от африканските страни.  
  
Това са само някои идеи за изработване на икономическа политика с лява насоченост. Те нямат претенцията да са истина от „последна инстанция“. Подобни идеи имат множество социалисти. Сега е потребна промяна на подхода на Националния съвет на БСП – формиране на политиката отдолу-нагоре. Това ще позволи тя действително за изразявана интересите и потребностите на членовете на партията, на нейните симпатизанти и поддръжници, а не на капиталистите (Гергов, Добрев и т.н.) в състава на Националния съвет на БСП. Крайно време е в лявото пространство да има дискусия за същността и параметрите на лявата икономическа политика. След изработването на подобна политика следва да се премине към развитие на социалната, образователната, духовно-културната и накрая на демографската политика, която пък иманентно съдържа в себе си параметрите на икономическата, социалната, духовно-културната и образователната политика.


18.05.2016 г. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар