събота, 21 май 2016 г.

Кадровият дефицит на БСП

Кадровият дефицит на БСП

            Ех, беше време, когато в БСП имаше кадри (по неолибералному – лидери) за всичко, на всички равнища. Сега вече е дефицит. Има лица, някои от тях много екранно привлекателни и разкрасени. Но няма истински политически дейци, които да стоят не само на думи, но и истински леви социалистически позиции. Да, в БСП, както и във всички други български политически партии има доста кариеристи. Това някой да е кариерист не винаги е лошо. Някога Суворов бе казал, че войник, който не мечтае да стане генерал, е лош войник. Политикът, който не мечтае за политическа кариера, е лош политик. Въпросът е докъде и кога кариеризмът е полезен за политическата партия, за обществото и за личността. Разграничителната линия е твърде тънка и хлъзгава. Но все пак е ясно, че политик, който стои на иманентните за партията политически позиции, работи за тяхната реализация и постига резултати се развива успешно и кариерно израства. Лош е кариеризмът, когато изкачването по йерархичната политическа стълбица става самоцелно, чрез задкулисни машинации, чрез отстъпление от идейните позиции, чрез демагогия – едно говори, а друго прави, чрез кадрови машинации и „преврати“.   

            В годините на прехода от социализъм към олигархичен капитализъм в БСП нахлуха отвън и се роиха отвътре множество „кандидати за слава“, за бърза кариера и кариерно развитие, за трамплин към висшите държавни постове чрез политическа кариера в политическа партия. С оглед кариерата и материалния интерес, някои чужди на социалистическата идеология нейни кадри от кариерни съображения гръмогласно я напуснаха, разграничиха се от социалистическата партия и дори създадоха свои обединения или дори партии. Справка Валентин Вацев, Николай Камов, Александър Томов, Ивайло Калфин, Парамов и т.н. На някои от тях преминаването им в СДС и НДСВ не им помогна в кариерното развитие. И се наложи да се връщат от безпартийни в БСП (Дъбов и др.), от СДС в БСП (Георги Гергов), от социалдемократи към БСП (Ивайло Калфин и др). Но за социалистите те си остават нежелани, просто ренегати. Е, има и изключения, особено за хора с много пари. Особено опасни са кариеристите, които използват партията за постигане и реализиране на държавни и общински властови и позиции и облагодетелстване. В тази категория попадат хора като Костадин Паскалев, който премина през властови позиции чрез НДСВ и разби Благоевградската партийна организация с безкрайните си „прагматични“ мераци и отказвания от кметското място и листи. 

             Много голям е приток на случайни кариеристи отвън. Хора, които разбират, че БСП е традиционна и значима партия в българското общество и че чрез нея ще се развият и постигнат сериозна кариера. Така в БСП попаднаха хора, работили за групировките (Мултигруп, СИК, ВИС и др.) като Татяна Дончева, Георги Кадиев, Евгени Узунов, Димитър Дъбов и др. И когато някои от тях разбраха, че нямат повече кариерно развитие в БСП, напуснаха партията. Напуснаха партията и уж традиционни социалисти като Георги Първанов, Румен Петков, Георги Близнашки и др., които не получиха очакваното кариерно развитие, а други се държат като обидени на Първанов, Станишев или Миков, че не са получили съответната кариерна длъжност. Това е на национално равнище.

            Много по-сериозни са кадровите дефицити от кадърни местни ръководители. Една голяма част от местните дейци се вкопчиха в общинските структури и особено в местата за общински съветници. А това са позиции, при които се получават добри за България основни или допълнителни трудови възнаграждения. А някои дори се съюзиха с местни олигарси и при решаване на местните общински проблеми действаха в интерес не на жителите, а на олигархическите структури.    

              Най-сериозен е кадровият дефицит на БСП в големите градове и най-вече в София. Не че няма мераклии. Такива колкото искаш. Но в София кадровата система бе най-сериозно ерозирана. И то още от 1990 г. На ръководни позиции бяха поставени явни неподготвени кариеристи, хора готови за кариерата да се откажат от всякакви социалистически идеи и работа в полза на идеята и партията си. Първият провал бе с налагането от Александър Томов (тогава като зам. председател на БСП) на столичната организация за неин председател неподготвеният идеологически, политически и организационно голобрад асистент по право Георги Близнашки. Съвсем естествено, той се провали напълно като ръководител, но съхрани мястото си в Националния съвет на БСП. Но там не получи голяма изява, обиди се на Станишев и напусна БСП, прикачи се към ГЕРБ и активно участва в атаката срещу БСП и свалянето на правителството на Орешарски. Стана дори служебен Министър-Председател и се изпълни мечтата му (мечтата на Големанов). С активно участие бяха уволнени от министерства, ведомства, държавни фирми и и т. хиляди хора, добри специалисти, но се едната слабост – привърженици на БСП. Сега пристана на ДПС. Ето това е образец за номадстващ политически кариерист.

След него начело на БСП в София бе изстрелян друг асистент, но този път по социология – Александър Маринов. Той пръв прикачи организация на БСП към бизнеса в лицето на Венцислав Йосифов, който с парите на Първа частна банка осигуряваше партиен и личен комфорт на Маринов и неговите сподвижници в Столичния съвет на БСП. След провала на изборите Маринов стана създател на олигархическата социаллиберална партия на групировката ВИС със седалище в Кюстендил и шеф на фондация на същия бизнес-кръг. Но този проект се провали и Маринов изпадна от политическата колесница. Сега непрекъснато се изявява по телевизиите като критик на БСП.

И на хоризонта се появи технократът-кариерист от „Енергопроект“ и бившия Благоевски район на БКП – Румен Овчаров, един от малкото министри от кабинета Виденов, който бе върнат във политическата власт. Той се обгради с послушни дейци, които по модела Софиянски се облажваха от участието в Столичния съвет и в различни надзорни съвети на общински фирми. По негово време столичната организация кадрово изпадна в стагнация. Едни и същи хора се самопреизбираха в ръководствата на Столичния съвет и на районните съвети. На национално равнище по инициатива на Овчаров на ръководна работа бяха привлечени активни членове или съмишленици на СДС (Орешарски като министър на финансите, Корнелия Нинова като зам.министър на икономиката), Даниел Вълчев от НДСВ (изгаврил се с учителската стачка). В столичната организация на два пъти разиграва като Председател безличната, но послушна Ани Янева. Нещо повече – привлече от РЗС на Яне Янев в БСП младият Калоян Паргов.  Обиден на Станишев, той на два пъти обяви БСП за маргинална партия и започна остра атака срещу Миков и Стоилов, нищо че Станишев вече го нямаше. Вярно, на последните избори имаше срив, но такъв беше сривът и през 2007 г., когато БСП получи пак около 400 000 гласа, но тогава Станишев и Овчаров, която ръководеше Столичната организация и не подадоха оставка. По същество Овчаров организира и ръководеше преврата срещу Миков на 49 конгрес. Това си пролича след избора, когато каза на Миков, че няма нищо лично срещу него. Това означава, че Овчаров има нещо против провеждания политически ляв социалистически курс и че през цялото време е демагогствал с лява фразеология.

Ето такава е тъжната кадрова ситуация в Столичната организация на БСП. Сивият кардинал Овчаров я доведе до най-ниските изборни резултати, но виновно било, видите ли, централното ръководство. През последните 20 години в столицата всеки опит млад идейно убеден и честен социалист да напредне в политическата кариера бе успешно париран от Овчаров и съотборниците му на национално и на местно равнище.   

Още по-зле е Пловдивската организация на БСП. Там в ръководството се настани бившият седесар, крупен приватизатор и милионер, приятел на Бойко Борисов,  Георги Гергов. Това е едно чуждо за БСП тяло. Това доведе до напълно изчезване на вътрешно-партийната демокрация в цялата Пловдивска организация. Бяха прокудени честните млади хора. И в резултат, наред със София, Пловдивската организация на БСП е една от най-слабите в страната. С едноличната партийно-парична власт на Гергов в Пловдив дори бе спасен изгоненият от Шуменската организация Димитър Дъбов. Подобни слабости има БСП в още няколко големи града, включително във Варна, където част от актива е под крилото на местната олигархическа структура ТИМ.    

            На днешният пленум на Националния съвет на БСП бе избрано ново изпълнително бюро. И какво прави впечатление? По-голямата част от заговорниците срещу лявата посока на БСП и срещу Миков са в изпълнителното бюро. Такава пълна чистка не си позволяваше дори Тодор Живков. Избран е неработещ зам.председател, много уважаваният и тачен в страната Стефан Данаилов. От заговорниците извън борда  останаха Овчаров (дърпащ конците от задкулисието), Антон Кутев, Кристиян Вигенин и някои други. Младите ги няма. Там са тези от пенсионираното поколение на Георги Гергов, Бригадир Аспарухов, Радослав Гайдарски и т.н., но го няма председателя на младежкото обединение. А уж БСП щеше да се подмладява. С милионери в състава на Изпълнителното бюро няма как БСП значимо да си повиши авторитета.

            Нинова може и да има леви намерения, които пропагандира на конгреса и след него, но се съмнявам ще ги реализира. Опората на хора с други идеи като социаллибералите в БСП Овчаров, Паргов, Йотова, Паскалев, Аспарухов, К. Добрев, Асланов и  т.н. няма как да доведе до резултати. Те имат други политически интереси и предпочитания. А Йотова май скоро ще забрави къде е България. И още нещо. Винаги успелите в „преврата“ след това се разединяват от личностните амбиции и недоволства и на-често спретват нов „преврат“. А в сегашния  „преврат“ бяха обединени крайно противоречиви интереси и личности.

            БСП е в изключително трудна организационно-кадрова ситуация. Тя може да предопредели негативно бъдеще за партията. На нея и трябват нови, не непременно от най-младата възраст кадри, кадри верни на социалистическите леви идеи и с възможности за израстване в политическата система на партията.    

Автор: Анко Иванов

21.05.2015 г.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар