сряда, 1 юни 2016 г.

По статуквото им ще ги познаете



Автор: Анко Иванов


            Политическото лицемерие няма граници. Приказките са едно – делата са друго. А знайно е още от библията, че „По делата им ще ги познаете“. И аз се опитвам да по делата им да ги познавам политиците, а не по словоблудството им. И днес отново, като гледах по БНТ, председателят на ПЕС Сергей Станишев и слушах неговите послания се сетих за политическите манипулативни внушения и за подмяната на истинската политика чрез политически, безкрайно изтъркан политически ляв изказ и провеждане на дясна политика.
Да направим логически анализ на отправените в интервюто послания от Станишев:

Първо. БСП минава в „подчертано опозиционен работен режим“. И че така, т.е. чрез опозиционния режим, се предлагат алтернативи и управленски политики. Само, че не са разработени тези алтернативи като проекти за управление и законотворчество. На конгреса Нинова декларира, че още първия ден ще внесе решителни законопроекти, но първите десет дни тя бе на екскурзия (а може би и на инструктаж) до САЩ, а след това се занимава с нареждане на ребуса с Изпълнителното бюро, самоцелни пиаракции в Благоевград. Сега тепърва щели да се събират експерти, които до септември да разработват бъдещите политики. Е, това не е ли демагогия! Алтернативните политики са разработени и одобрени от конгреса. И те са ясни леви социалистически послания. Ако някой тръгва да разработва нови политики, то това е отказ от изпълнение на конгресните решения. А Станишев не казва какво да бъде политическото съдържание на „опозиционния работен режим“. Дали опозиционността не е само за фасон, за камера и за микрофон? Опозиционност без социалистическо съдържание е по любимия израз на Тодор Живков обикновено „бръщолевене“. Алтернативи да се предлагат, но какви по съдържание, с какви политически цели?  

Второ. Станишев направи явно послание, че диалог с АБВ трябва да се води, след като АБВ мина в опозиция“. Известни са противоречията между Станишев и Първанов. Но те не бяха на идейна основа. И двамата са поддръжници на „Третия път“ на Шрьодер (накогашен канцлер на ГФР, а сега съветник на Станишев в ПЕС) и Блеър, т.е. на провеждането на социаллиберална политика под леви лозунги. Вследствие на тази политика по време на Тройната коалиция, под диктовката на Първанов, с активното участие на Калфин, Овчаров, Петър Димитров, Румен Петков (Плевенски), Корнелия Нинова (тогава зам. министър на икономиката) се провеждаше неолиберален модел икономическа политика, такава каквато провеждаха преди това СДС и НДСВ. Бе въведен от правителството на Станшев уродливият крайно десен плосък данък, делегираните бюджети в образованието, подарен бе БМФ на братя Домусчиеви (политическите ортаци на Борисов), смачкана бе учителската стачка и т.н.. Нещо повече, сега Станишев участва в европейската колаборация между ПЕС и ЕНП, но на идейната основа на неолиберализма и русофобията. Станишев не каза ясно дали АБВ е лява партия, дали „Движение 21“ е лява партия? Противоречията между Първанов и Станишев бяха на личностна кариеристична основа и поради това Станишев поряза Първанов с разкриване на досието на Гоце, а Първанов свали Станишев и БСП от власт чрез намесата в Изборния закон и вкараните мажоритарни 31 депутати, за които предварително бе ясно, че са за ГЕРБ и за ДПС. Сега в интерес на поста си в ПЕС Станишев ратува за единство с АБВ.       
   
            Трето. Станишев прави послание за „обща кандидатура вляво от страна на всички, които искат промяна“. Да, промяна в управлението на държавата трябва. Но каква промяна, на каква идейна основа? На каква цена? Промяна към какво? Обща кандидатура на каква основа? Дали не трябва тя да бъде на основата на приетите документи на конгреса на БСП? Та този конгрес не е само за избор на Председател! Той (конгресът) дори не успя да избере повече от двама членове на Националния съвет и Изпълнително бюро, но успя да приеме политическата декларация. А тя по всички демократични политически правила трябва да е в основата на предизборните действия и обединения. Обединение в ляво – да, но на лява основа, а не социаллиберална колаборация под леви лозунги. А кои са левите? Дали центристите от Движение 21 (няма ляво, няма дясно)? Дали нероденият Петко на „Нормална България“? Дали ренегатите и подгласниците на ГЕРБ от АБВ? Дали деградиралите социалдемократи на Томов и Камов? Дали уж „левите земеделци“ на Йончев? На тези уместни въпроси би трябвало Станишев ясно да отговори. Но той ги избягва и обичайно си служи с лява демагогска риторика.  

            Четвърто. Най-интересно е посланието, че „тези избори ще за статуквото и против статуквото“. Кое статукво? Дали статуквото на провеждането на дясна икономическа политика от всички български правителства след Жан Виденов, включително тези на Иван Костов, Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов I, Пламен Орешарски, Бойко Борисов II, политика отвратила целокупния български народ от политиката. Не случайно огромното мнозинство българи са омерзени от политиката и политическите партии и по байганьовски определят всички партии и политици като маскари и мекерета? Дали статуквото на власт да са мутроолигарсите и политиката да се провежда в техен интерес? Дали статуквото, независимо кои са на власт –  „истински десни“, „псевдодесни“ или „псевдолеви“, но винаги ДПС да командва парада и да разпределя порциите в обръчите от фирми? Та нали ДПС на два пъти направи Първанов президент, Станишев министър-председател и накрая събори правителство на неолиберала с ляв мандат Орешарски за да угоди на Борисов и Давутоглу.  Кое статукво – БСП да се бори за власт за да прокарва дясна социаллиберална Първанова или Станишева политика? Май че са си плюли в устата Дончева, Първанов и Станишев. И тримата говорят за промяна на политическото статуквото, част от което са самите те. И тримата по същество търсят „обединение“ в ляво-център (по думите на бившия деец от РЗС – Калоян Прагов) с цел получаване на властови облаги, а не решаване на социалните проблеми на обществото.

            Пето. Станишев се опита да подскаже, че не Овчаров, а той ще е менторът на Нинова. Ама много мераклии за менторство на Нинова! Избирането на Нинова за Председател на БСП обедини силно противоречиви кръгове от хора в БСП. Като се почне от кръга на Станишев (Станишев, Вигенин, Стойнев, Йотова, Кутев и др.), на Овчаров (Паргов, Бойчев, Нинова, Янева и др.), кръгът на милионерите (Гергов, Добрев, Паскалев, представителите на СИК, на ТИМ и др. бизнескръгове). Овчаров вече е дискредитиран със своите изказвания, че БСП била маргинална и маргинализираща се партия, че той нямал нищо лично против Миков, т.е. той има нещо против политическата лява линия на социалистическата партия. Май че и Станишев ще се излъже втори път. Първият път бе с предложението и избирането на Миков. Той забравя, че самият той се еманципира от Първанов. Има нещо общо между Станишев и Нинова. А то е неистовият стремеж към партийна и държавна власт. При тях властолюбието е водещото. За постигането на властовите функции са възможни всякакви отношения с бившите благодетели, дори разграничаване от тях. Първите стъпки на Нинова са доста противоречиви. Състави Изпълнително бюро, което е на социаллиберални идейни позиции, а тя декларира продължаване на левия курс, очертан от Миков и Стоилов, но без да споменава техните имена. Преди конгреса и, по време на конгреса, и сега след него, прокламира леви социалистически идеи. Ако продължи в този дух, то тя неминуемо ще се разграничи явно от Овчаров, Гергов и т.н. и неявно от Станишев.


Такава е неумолимата логика на политическите събития в БСП. А политиците освен по реализираната политика се разпознават и по разбирането им за статуквото, т.е. дали са за ясна и последователна социалистическа лява политика или са за скрита под леви лозунги социаллиберална конформистка политика. Май Станишев е за статуквото на социаллиберализма, но за промяна на личностното властово статукво в управлението на държавата, стремеж към власт заради самата власт.  


1.06.2016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар