събота, 19 ноември 2016 г.

Руски отзвук на българското русофобство




Вече измина седмица от втория тур на президентските избори в България. Информационното пространство е задръстено от коментари за победата на ген. Радев – от осанна до разпни го. Предизборната кампания и ефирно печатната дясна агитация на десните против ген. Радев получи нови импулси. Те само се добавят от русофобската позиция на официалните герберско-седесарски (вашингтонско-брюкселска зависима администрация) български институции, реализирана чрез:

Първо. Проваляне на крупни инфраструктурни проекти („Бургас-Александруполис“, АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“), превръщащи България в енергиен център на Балканите, само за да се навреди на Русия под диктовката на САЩ (г-жа Клинтън, Маккейн и др.), Брюксел (Барозу и Юнкер) и Германия (Меркел и Йотингер). Българското правителство и държавни институции се превърнаха в оръдие на ескалиращата в света русофобия. Плевнелиев се присламчи към най-отявлените военнолюбци и войнствено настроени американски ястреби, с гневни изблици на омраза и противопоставяне на Русия. Тук трябва да се добави и двойствената конформистка позиция на Борисов, като пред американските държавници, пред Европейската комисия, пред Меркел и Ердоган се държи като русофоб, а пред българския народ се опитва конформистки да се изкарва приятел на Русия и на традиционните добри българо-руски отношения.


Второ. Пълна българска поддръжка на политико-икономическите санкции, налагани от САЩ и ЕС срещу Русия. Пред Вашингтон и Брюксел в пълен глас или мълчаливо българските отговорни държавници (Плевнелиев, Борисов, Митов, Ненчев и др.) подкрепят всякакви противоруски решения, действия, провокации и изявления. Особена активност те проявяват и за подкрепа на профашистките националисти на Украйна и нападките им срещу Русия. За съжаление в този антируски държавно-чиновнически хор се присламчиха и двама бивши министри от левицата, станали известни с прозвищата „Бандеровеца“ и „Натовеца“.  Във вреда на българския интерес държавниците от високо равнище не искат да паднат руските визи за огромната маса руски туристи, посещаващи българските курорти, както това направиха редица други страни членки на НАТО и на ЕС.
Трето. Активизира се ролята на България като член на НАТО и във военно-агресивните действия на блока, пряко насочени срещу Русия, в използването на американските бази в България, съвместното патрулиране на български и американски самолети над българското въздушно пространство, участието на българските военни във военен контингент на групата войски в Румъния и т.н. Тук можем да добавим и изкуствено създадена сага с ремонта на руските самолети от полски „специалисти“.     
Всичко това не може да не се забелязва в Русия. И В. Путин ни отряза за „Южен поток“, след една нелепа пресконференция на Орешарски  и не по-малко нелепо писмо на служебния министър Щонов до Русия. Борисов започна да се хвали като провалил трите крупни инфраструктурни проекта. Няма велика държава, която да не пази собственото си достойнство. И Путин реагира адекватно на руския интерес и руското достойнство.

Преминалите избори за президент на България бяха повод още веднъж да се оцени у нас и в Русия отношението между България и Русия, между българи и руснаци.  В предизборната надпревара (двадесетина кандидати) почти изцяло бе възприета евроатлантическата послушност, пълното и безпределно следване на т.нар. „евроатлантически ценности“ (т.е. вашингтонско-натовско послушание). С по-различен нюанс бяха посланията на ген. Радев. Той не отричаше българската ориентация и принадлежност към НАТО и ЕС, но апелираше в тази ориентация и членство да се отстоява решително българския национален интерес, а не послушно да се възприема всичко, което ни се предлага. Той апелираше да се търсят възможности за отмяна на санкциите към Русия, за приемане на политическите реалности в Украйна и Крим, такива каквито са в действителност, а не де юре и пропагандистки. Само Енчев набра кураж ясно да изрази желанието на много голяма група българи да се премахнат американските военни бази в България, като за целта се проведе национален референдум.
Провеждането на президентските избори в България се следеше с определен интерес в Русия, предимно от държавните институции, политическите журналисти, политолози, социолози и др. В руското общество се разпространяваха и разпространяват различни твърдения за резултатите от изборите – от избран „проруски кандидат“, до избор на кандидат, който нищо не ще промени.
Но сред тези оценки все повече се налага, особено сред голяма група от политолози, социолози, националистите на Жириновски и политически журналисти едно противобългарско настроение. Чрез средствата за масова информация в Русия и най-вече чрез телевизиите и Интернет то все повече се разширява.
Израз на подобно антибългарско внушение е и статията на Максим Артемьев в сайта Politcom.ru. Тя е много показателна. В нея авторът прави множество верни изводи за преминалите български президентски избори и допуска отделни грешки и твърдения, дължащи се на недостатъчна информация в първите дни след изборите. Той определено говори за „външнополитически конфликти“ на България с Русия. Вярно оценя политическите промени сред 2013 г. и за управлението на Борисов и социалистическата партия. Правеше в отделни места и сравнения с избирането на Додон в Молдова. Правилно оценява, че Радев не е  проруски президент. 

В заключение на статията авторът прави крайно негативна оценка за руско-българските отношения. Ще приведа необичайно дълъг цитат, за могат читателите сами за разберат същността на налагащата се в Русия оценка за България. „Надеждите за добри отношения с България многократно са залъгвали руското общество. Така е било и след Руско-Турската война 1877-1878 гг, когато вместо благодарност за освобождението на страната от османско иго, България прекъсна всички отношения с Русия. През Първата световна война „братята“ – българи воюваха против Русия на фронта в Добруджа. Във Втората световна война по някое време двете страни се формално в състояние на война. По време на косовската криза България забрани прелитането над нейна територия на руските самолети. Поради това трябва ясно да се разбира, че в съвременния свят никакво славянско братство не съществува, и двете православни страни съвсем не са длъжни да бъдат съюзници само поради общността на религията.“

Такава е не само оценката и изводите на автора на статията. Така разсъждават голяма маса руски политици, политолози, журналисти и руски националисти. И такива внушения се правят почти постоянно сред руския народ. Обидата от русофобското поведение на българските държавници деформира тяхната позиция. От контекста на историческата хронология на руско-българските отношения вероятно целево авторът е пропуснал важни събития и действия. Става дума за:

На първо място, за духовно-културните връзки между двата народа. България осигурява развитието на славянската писменост и култура в етапа на нейното зараждане и развитие, България дава на славяните, включително и на руснаците, възможността източноправославното християнство да се проповядва на разбираем църковнославянски (старобългарски) език и да стане то достъпно за руския народ. Забравя се приносът на хилядите български свещеници за разпространяването на православието сред източните славяни. Сред тях са Свети Киприян (представител на Търновската книжовна школа), активен участник в обединението на руската православна църква, изпълнил задачата на Вселенския патриарх "помирить князей между собой и с митрополитом". Той е митрополит Киевски, Руски и Литовски. След него Григорий Цамблак (също представител на Търновската книжовна школа, ученик на Патриарх Евтимий) е също митрополит Киевски, Московски, Литовски, Московски и на цяла Русия. Тези двама църковни ръководители оказват силно влияние върху развитието на източното православие, включително и на руската църква.

На второ място е всенародната българска признателност към руския народ и Русия за Освобождението от турско робство. Няма друга страна в света, в която да има толкова много паметници на признателност към руския народ. Само в Плевенско те са над 170, включително няколко исторически парка, няколко музея, Мавзолей-костница, Панорама. Не си спомням в центъра на столица на друга държава да има храм-паметник именуван на руски светец – „Свети Александър Невски“.   

На трето място е непризнаването от страна Русия, и по точно на руското правителство, на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Това до голяма степен охлажда отношенията между правителствата на двете държави. Но не помрачава отношението и  братските чувства на българите към русите.
На четвърто място е непълното позоваване на сраженията между българи и руси по време на Първата световна война. Такива е имало само на отделни участъци на фронта. Но на този фронт става нещо невиждано в сраженията по други фронтове по време на Първата световна война – побратимяване на руски и български войници. 

На пето място невярната трактовка на Втората световна война и по точно на отношенията между българи и руси, между България и Съветския съюз. Формално България е член на Тройния фашистки пакт. Съветския съюз е член на противостоящата  съюзническа коалиция. Всички страни от Тройния пакт, само без България, изпращат войски на Източния фронт (Германия, Италия, Унгария, Румъния), които се сражават със Съветската армия. България не изпраща нито един войник, понеже в страната има масово въоръжено съпротивление срещу фашистката власт. Нещо повече множество българи са изпратени от Съветската армия в България (подводничари, парашутисти и др., които участват във въоръжената съпротива срещу фашистите. Българското правителство обявява война на САЩ и Великобритания, но не обявява война на Съветския съюз. След Девети септември българската армия воюва в състава на Трети украински фронт, заедно със Съветската армия срещу немскофашистките войски.

На шесто място е предателството на Михаил Горбачов (по-известен като Майкъл Горби), предал България и останалите източноевропейски страни на НАТО и ЕС. Много интересно, защо известни руски политолози и политически наблюдатели не се поинтересуват и публикуват договорите на крайцера край Малта, когато в бурното Средиземно море Горби предаде България и другите соц. страни, отграничи се от тях. Защо не пишат как съветски и американски посланици редяха хода на събитията в България и другите страни? Политическата промяна, разпада на СИВ и Варшавския договор измениха съществено и икономическите отношения. Българската промишленост бе насочена към износ предимно за Съветския съюз като 75 % от консервната промишленост произвеждаше продукция за СССР, парфюмерино-козметичната над 50% и т.н. Разпускането на СИВ и прекъсването на търговските връзки между двете страни се отрази крайно неблагоприятно за българската промишленост. Русия започна да продава природния газ, основна суровина за химическата промишленост и други отрасли на възможно най-високите цени в Европа, много по-високи от тези, които на които го продава на Германия, Австрия,Полша, Украйна и др. страни. Това доведе фактически до почти пълното ликвидиране на българската химическа промишленост. Но тези политически и икономически промени не бяха направени от руския народ, от българския народ, а от група властници в двете страни.

Съвсем е прав е Владимир Путин, който преди време по повод на Украйна каза, че враждебно отношение към Русия имат не украинците, а украинската властова върхушка. Подобно е положението и с България. Русофоби са само малка група управници, тясно свързани с Брюксел, Вашингтон и НАТО. Над 80% от българския народ има най-добри чувства и отношение към руския народ, към руската култура, наука, традиции и обичаи, има благодарствено отношение за помощта за освобождението от турско робство. Доколкото познавам руснаците, подобно е и отношението на огромната маса руски хора към братския им български народ. Сега предимно малка група български и руски политици, журналисти, политолози и др. се опитват чрез руските и чрез българските средства за масова информация да насаждат омраза между двата народа. 

 В сегашния исторически период трябва да се разграничим от омразата и да използваме реалностите в международните отношения. Верен е последния извод на Артемьв: „Възраждането и запазването на работни отношения, основани на доверие между Москва и София е реално възможният максимум в този момент. Но от гледната точка на геополитиката, победите на Додон в Молдова и на Радев в България, могат да се разглеждат като признак на недоволство на населението на близко разположените страни от твърдия антируски курс. И в този смисъл резултатите от изборите могат да окажат определено въздействие на брюкселските органи, където се формират основите на европейската политика по отношение на Русия.“  

19.11.2016 г.

Анко Иванов – д-р по философия

Няма коментари:

Публикуване на коментар